М - масата на първоначалната проба за изпитване в mg,
тогава % (M/M) на меркаптооцетната киселина в пробата е:
Мс
kt x St
----
x
---------
x 100.
M
Sc
7. Повторяемост (Виж ISO 5725.)
За съдържание на меркаптооцетна киселина 8 % (M/M) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,8 % (M/M). ХIХ. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХЕКСАХЛОРОФЕН A. Идентификация
Разтвор на родамин В: разтварят се 0,1 g родамин B в смес от 150 сm3 (ml) диетилов етер, 70 сm3 (ml) абсолютен етанол и 16 сm3 (ml) вода.
3.6. Реактив за проявяване на петната II:
Разтвор на 2,6-дибром-4-(хлоримино) циклохекса-2,5-диенон: разтварят се 0,4 g 2,6-дибром-4-(хлоримино)циклохекса-2,5-диенон в 100 сm3 (ml) метанол, приготвен непосредствено преди употреба.
Разтвор на натриев карбонат: разтварят се 10 g натриев карбонат в 100 сm3 (ml) деминерализирана вода.
4.2. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.
4.3. Термостатирана при 26 °С водна баня, в която се слага хроматографската вана.
5. Приготвяне на пробата за изпитване
5.1. Смесват се добре 1 g от хомогенизираната проба с 1 g целит AW (3.2) и 1 сm3 (ml) сярна киселина (3.1).
5.2. Суши се 2 h при 100 °С.
5.3. Охлажда се и сухият остатък се стрива на фин прах.
5.4. Екстрахира се двукратно с по 10 сm3 (ml) етилацетат (3.3), центрофугира се след всяка екстракция и етилацетатните слоеве се обединяват.
5.5. Изпарява се при 60 °С.
5.6. Остатъкът се разтваря в 2 сm3 (ml) етилацетат (3.3).
6. Процедура
6.1. Върху плаката за тънкослойна хроматография се нанасят 2 l от разтвора на пробата за изпитване и 2 l от сравнителния разтвор.
6.2. Хроматографската вана се насища с подвижната фаза (3.4).
6.3. Плаката за тънкослойна хроматография се поставя във ваната и хроматограмата се развива, докато фронтът на разтворителя се придвижи на 15 сm.
6.4. Плаката се изважда и се суши в сушилня с вентилатор при около 105 °С.
6.5. Проявяване на петната
Петната от хексахлорофена се оцветяват, както е посочено в 6.5.1 или в 6.5.2.
6.5.1. Плаката се напръсква равномерно с проявяващ реактив I (3.5). След 30 min плаката се разглежда на УВ-лампа при = 254 nm.
6.5.2. Плаката се напръсква равномерно с разтвор на 2,6-дибром-4-(хлоримино) циклохекса-2,5-диенон - проявяващ реактив II (3.6). След това плаката се напръсква с разтвор на натриев карбонат (3.6). Плаката се суши 10 min при стайна температура, след което се разглежда на дневна светлина.
7. Интерпретация
7.1. Проявяващ реактив I (3.5):
Хексахлорофенът се наблюдава като синкаво петно на жълто-оранжев флуоресциращ фон и има Rf-стойност около 0,5.
7.2. Проявяващ реактив II (3.6):
Хексахлорофенът се наблюдава като небесносиньо до тюркоазено петно на бял фон и има Rf-стойност около 0,5.
Б. Определяне
1. Област на приложение
Този метод е приложим за всички козметични продукти.
2. Дефиниция
Съдържанието на хексахлорофен в пробата, определено по този метод, се изразява като % (M/M) хексахлорофен.
3. Принцип
След превръщане в метилово производно хексахлорофенът се определя чрез газова хроматография с електрон-улавящ детектор.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".
Стандартът се подбира така, че да не взаимодейства с никое вещество, съдържащо се в пълнителя на анализирания продукт. Обикновено най-подходящ е стандарт № 1 (4.9).
6.1.1. В мерителна колба от 100 cm3 (ml) се претеглят с точност 0,001 g около 50 mg от стандарт № 1, 2 или 3 (4.9, 4.10 или 4.11) и 0,05 g хексахлорофен (4.16) от 100 сm3 (ml). Долива се до марката с етилацетат (4.1) (разтвор А). 10 сm3 (ml) от разтвор А се разрежда до 100 сm3 (ml) с етилацетат (4.1) (разтвор Б).
6.1.2. В мерителна колба от 100 сm3 (ml) се претеглят с точност 0,001 g около 0,05 g от стандарт № 1, 2 или 3 (4.9, 4.10 или 4.11). Долива се до марката с етилацетат (4.1) (разтвор В).
6.2. Приготвяне на пробата (Поради широката гама на типовете продукти, които могат да задържат хексахлорофен, важно е да се провери чрез тази процедура извличането на хексахлорофена от пробата, преди да се отчитат резултати. Ако извличането е лошо, трябва да се направят модификации, като смяна на разтворителя (бензен вместо етилацетат) и други със съгласието на заинтересованите страни.)
Претегля се 1 g от хомогенизираната проба с точност 0,001 g и се смесва напълно с 1 сm3 (ml) сярна киселина (4.13), 15 сm3 (ml) ацетон (4.12) и 8 g целит AW (4.14). Сместа се суши до въздушно сухо състояние на парна баня за 30 min, след което се суши за 1 h и 30 min в сушилня с вентилатор. Охлажда се, остатъкът се стрива на фин прах и се прехвърля в стъклена колона. Елуира се с етилацетат (4.1) и се събират 100 сm3 (ml). Прибавят се 2 сm3 (ml) от разтвора на вътрешния стандарт (разтвор Б) (6.1.2).
6.3. Метилиране на пробата
Апаратчето и всички реактиви за получаване на диазометан се охлаждат до 0 ° - 4 °С в продължение на 2 h. Във външното отделение на апаратчето се поставят 1,2 сm3 (ml) от разтвора, получен в 6.2, и 0,1 сm3 (ml) метанол (4.4). В централния резервоар се поставят около 0,2 g диазалд (4.2) и се разтваря чрез добавяне на 1 сm3 (ml) карбитол (4.5) и 1 сm3 (ml) диетилов етер (4.3).
Апаратчето се сглобява, потапя се наполовина в ледена баня при 0 °С и в централния резервоар се впръсква със спринцовка 1 сm3 (ml) охладен разтвор на калиев хидроксид (4.7). Трябва да се провери дали полученото жълто оцветяване от образуващия се диазометан е трайно. Ако жълтото оцветяване не е трайно, метилирането се повтаря с нови 0,2 g диазалд (4.2) (Трайността на жълтото оцветяване е указание за излишък на диазометан, който е необходим, за да се осигури пълно метилиране на пробата.).
Апаратчето се изважда от банята след 15 min, след което се оставя затворено 12 h при стайна температура. Апаратчето се отваря, излишъкът от диазометан реагира с прибавените няколко капки разтвор на мравчена киселина в етилацетат (4.15) и органичният разтвор се прехвърля в мерителна колба от 25 сm3 (ml). Долива се до марката с хексан (4.8).
1,5 l от този разтвор се инжектира в хроматографа.
6.4. Метилиране на стандарта.
Апаратчето и всички реактиви за получаване на диазометан се охлаждат до 0 ° - 4 °С в продължение на 2 h. Във външното отделение на апаратчето се поставят:
0,2 сm3 (ml) разтвор В (6.1.1),
1 сm3 (ml) етилацетат (4.1),
0,1 сm3 (ml) метанол (4.4).
Метилирането продължава, както е описано в 6.3.
1 l от получения разтвор се инжектира в хроматографа.
7. Газова хроматография
Колоната трябва да дава разделяне R, равно или по-добро от 1,5,
като: R = 2(d'(r2 - r1))/(W1 + W2), където:
r1 и r2 са времената на задържане в min;
W1 и W2 - широчините на пиковете при половината от височините им в mm;
d' - скоростта на хартията в mm/min.
Като подходящи са установени следните условия на хроматографиране:
Колона - неръждаема стомана.
Дължина - 1,7 m.
Диаметър - 3 mm.
Носител - Chromosorb WAW - 80 до 100 mesh.
Стационарна фаза - 10 % OV 17.
Температури:
Колона - 280 °С,
Инжектор - 280 °С,
Детектор - 280 °С.
Газ-носител - азот, свободен от кислород.
Налягане - 2,3 bar.
Дебит на потока - 30 сm3 (ml)/min.
8. Изчисления
8.1. Корекционен коефициент на хексахлорофена
Изчислява се спрямо избрания стандарт във връзка със стандартната смес.
За съдържание на хексахлорофен 0,1 % (M/M) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,005 % (M/M). ХХ. КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАТРИЕВ ТОЗИЛХЛОРАМИД (ХЛОРАМИН-Т) 1. Област на приложение
Методът се отнася за количествено определяне чрез тънкослойна хроматография на натриев тозилхлорамид (хлорамин-Т) в козметични продукти.
2. Дефиниция
Съдържанието на хлорамин-Т в пробата, определено по този метод, се изразява като % (M/M).
3. Принцип
Хлорамин-Т се хидролизира напълно до 4-толуенсулфонамид чрез кипене със солна киселина.
Количеството на образувания 4-толуенсулфонамид се определя фотоденситометрично чрез тънкослойна хроматография.
4. Реактиви
Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.
4.1. Натриев тозилхлорамид (хлорамин-Т).
4.2. Стандартен разтвор на 4-толуенсулфонамид: 0,05g 4-толуенсулфонамид в 100 сm3 (ml) етанол (4.5).
4.6.1. 1-бутанол : етанол (4.5) : вода =40 : 4 : 9 (V/V/V), или
4.6.2. хлороформ : ацетон = 6 : 4 (V/V).
4.7. Готови плаки за тънкослойна хроматография със силикагел 60, без флуоресцентен индикатор.
4.8. Калиев перманганат.
4.9. Солна киселина, 15 % (M/M).
4.10. Реактив за напръскване: 2-толуидин, 1 % (M/V) разтвор в етанол (4.5).
5. Апаратура
5.1. Стандартна лабораторна апаратура.
5.2. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.
5.3. Фотоденситометър.
6. Процедура
6.1. Хидролиза
В облодънна колба от 50 сm3 (ml) се претегля около 1 g от пробата (М) с точност 0,001 g. Прибавят се 5 сm3 (ml) вода и 5 сm3 (ml) солна киселина (4.3) и се кипи на обратен хладник в продължение на 1 h. Топлата суспензия веднага се прехвърля с вода в мерителна колба от 50 сm3 (ml). Оставя се да се охлади и се долива до марката с вода. Центрофугира се минимум 5 min при 3000 rpm и се филтрува бистрата течност.
6.2. Екстракция
6.2.1. Вземат се 30 сm3 (ml) от филтрата и се екстрахира три пъти с по 15 сm3 (ml) диетилов етер (4.4). Ако е необходимо, етерните фази се сушат и се обединяват в мерителна колба от 50 сm3 (ml). Долива се до марката с диетилов етер.
6.2.2. Вземат се 25 сm3 (ml) от изсушения етерен екстракт и се изпарява до сухо с ток от азот. Остатъкът се разтваря в 1 сm3 (ml) етанол (4.5).
6.3. Тънкослойна хроматография
6.3.1. Върху плаката за тънкослойна хроматография (4.7) се нанасят 20 l от етанолния остатък (6.2) и същевременно 8, 12, 16 и 20 l от стандартния разтвор на 4-толуенсулфонамид (4.2).
6.3.2. Хроматограмата се развива, докато фронтът на разтворителя достигне 15 сm с подвижната фаза (4.6.1 или 4.6.2).
6.3.3. След пълно изпаряване на подвижната фаза плаката се поставя за 2-3 min в атмосфера на хлорни пари, които се получават чрез заливане на 2 g калиев перманганат (4.8) със 100 сm3 (ml) солна киселина (4.9) в затворен съд. Излишъкът от хлор се отстранява чрез загряване на плаката до 100 °С за 5 min. След това плаката се напръсква с реактив (4.10).
6.4. Измерване
След около 1 h се измерват виолетовите петна с помощта на фотоденситометър при = 525 nm.
6.5. Построяване на стандартната крива.
На графика на ординатата се нанасят стойностите на максималната височина на пиковете в mm, установени за четирите петна на 4-толуенсулфонамида, на абсцисата - съответните количества на 4-толуенсулфонамида (т.е. съответно 4, 6, 8 и 10 g на петно).
Методиката може да се контролира чрез използване на 0,1 или 0,2 % (M/V) разтвори на хлорамин-Т (4.1), обработени по същия начин както пробата (6).
8. Изчисления
Съдържанието на хлорамин-Т в пробата, изразено в % (M/M), се изчислява, както следва:
1,33 x a
%(M/M) натриев тозилхлорамид =
---------- ,
60 x М
където:
1,33 е фактор за превръщане на 4-толуенсулфонамид в хлорамин-Т;
а е количеството на 4-толуенсулфонамид в пробата в g, отчетено по стандартната крива;
М - масата на взетата проба в g.
9. Повторяемост (Виж ISO 5725.)
За съдържание на хлорамин-Т около 0,2 % (M/M) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,03 % (M/M). ХХI. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩ ФЛУОР В ПАСТИ ЗА ЗЪБИ 1. Област на приложение
Методът се отнася за определяне на общ флуор в пасти за зъби при количества на флуор не повече от 0,25 %.
2. Дефиниция
Количеството флуор в пробата, определено по този метод, се изразява в % (M/M).
3. Принцип
Определянето се извършва чрез газова хроматография. Флуорът от флуорсъдържащи съединения се превръща в кисела среда с хлортриетилсилан (TECS) в триетилфлуорсилан (TEFS) и същевременно се екстрахира с ксилен, съдържащ като вътрешен стандарт циклохексан.