Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
Изтегляне 7.31 Mb.
|
|
4.1.1.1. Индикаторна хартия с оловен диацетат. 4.1.1.2. Разтвор на солна киселина 1:1 (V/V). 4.1.2. Процедура 4.1.2.1. Идентификация на меркаптооцетна киселина чрез цветна реакция с индикаторна хартия с оловен диацетат. Една капка от пробата за анализ се поставя върху индикаторна хартия с оловен диацетат (4.1.1.1). Ако се появи интензивно жълто оцветяване, вероятно присъства меркаптооцетна киселина. Чувствителност: 0,5 %. 4.1.2.2. Характеризиране на неорганични сулфиди чрез образуване на сероводород при подкисляване. В епруветка се поставят няколко mg от пробата за анализ. Прибавят се 2 сm3 (ml) дестилирана вода и 1 сm3 (ml) солна киселина (4.1.1.2). Отделеният сероводород, който се познава по миризмата, образува черна утайка от оловен сулфид върху индикаторна хартия с оловен диацетат (4.1.1.1). Чувствителност: 50 ppm. 4.1.2.3. Характеризиране на сулфити чрез образуване на серен диоксид при подкисляване. Постъпва се, както е описано в 4.1.2.2. Довежда се до кипене. Серният диоксид се разпознава по неговия мирис и чрез редукционните му свойства, например по отношение към перманганатни йони. 4.2. Идентификация с тънкослойна хроматография 4.2.1. Реактиви Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота. 4.2.1.1. Меркаптооцетна киселина (тиогликолова киселина), 98 % минимална чистота, определена йодометрично. 4.2.1.2. 2,2'-дитиоди (оцетна) киселина, 99 % минимална чистота, определена йодометрично. 4.2.1.3. 2-меркаптопропионова киселина (тиомлечна киселина), 95 % минимална чистота, определена йодометрично. 4.2.1.4. 3-меркаптопропионова киселина, 98 % минимална чистота, определена йодометрично. 4.2.1.5. 3-меркаптопропан-1,2-диол (1-тиоглицерол), 98 % минимална чистота, определена йодометрично. 4.2.1.6. Готови плаки за тънкослойна хроматография със силикагел, дебелина на слоя 0,25 mm. 4.2.1.7. Готови плаки за тънкослойна хроматография с алуминиев оксид, Merck F254 или еквивалентни. 4.2.1.8. Солна киселина, концентрирана, d420 = 1,19 g/сm3 (ml). 4.2.1.9. Етилацетат. 4.2.1.10. Хлороформ. 4.2.1.11. Диизопропилов етер. 4.2.1.12. Тетрахлорметан. 4.2.1.13. Ледена оцетна киселина. 4.2.1.14. Калиев йодид, 1 % (M/V) разтвор във вода. 4.2.1.15. Платинов тетрахлорид, 0,1 % (M/V) разтвор във вода. 4.2.1.16. Подвижни фази 4.2.1.16.1. Етилацетат (4.2.1.9) : хлороформ (4.2.1.10) : диизопропилов етер (4.2.1.11) : оцетна киселина (4.2.1.13) = 20 : 20 : 10 : 10 (V/V/V/V). 4.2.1.16.2. Хлороформ (4.2.1.10) : оцетна киселина (4.2.1.13) = 90 : 20 (V/V). 4.2.1.17. Реактиви за проявяване на петната 4.2.1.17.1. Непосредствено преди употреба се смесват равни обеми от разтвор (4.2.1.14) и разтвор (4.2.1.15). 4.2.1.17.2. Разтвор на бром, 5 % (M/V): 5 g бром се разтварят в 100 сm3 (ml) тетрахлорметан (4.2.1.12). 4.2.1.17.3. Разтвор на флуоресцеин, 0,1 % (M/V): 100 mg флуоресцеин се разтварят в 100 сm3 (ml) етанол. 4.2.1.17.4. Хексаамониев хептамолибдат, 10 % (M/V) разтвор във вода. 4.2.1.18. Стандартни разтвори 4.2.1.18.1. Меркаптооцетна киселина (4.2.1.1), 0,4 % (M/V) разтвор във вода. 4.2.1.18.2. 2,2/-дитиоди (оцетна киселина) (4.2.1.2), 0,4 % (M/V) разтвор във вода. 4.2.1.18.3. 2-меркаптопропионова киселина (4.2.1.3), 0,4 % (M/V) разтвор във вода. 4.2.1.18.4. 3-меркаптопропионова киселина (4.2.1.4), 0,4 % (M/V) разтвор във вода. 4.2.1.18.5. 3-меркаптопропан-1,2-диол (4.2.1.5), 0,4 % (M/V) разтвор във вода. 4.2.2. Апаратура Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография. 4.2.3. Процедура 4.2.3.1. Подготовка на пробите Пробата се подкислява с няколко капки солна киселина (4.2.1.8) до рH 1 и ако е необходимо, се филтрува. В някои случаи може да се препоръча разреждане на пробата. Ако се процедира по този начин, подкисляването със солна киселина се извършва преди разреждането. 4.2.3.2. Хроматографиране Върху плаката се нанася 1 l от разтвора на пробата (4.2.3.1) и по 1 l от всеки от сравнителните разтвори (4.2.1.18). Внимателно се изсушава на слаб ток от азот и хроматограмата се развива в подвижната фаза (4.2.1.16.1 или 4.2.1.16.2). Плаката се изсушава възможно най-бързо, за да се избегне окислението на тиолите. 4.2.3.3. Проявяване на петната Плаката се напръсква с един от трите реактива (4.2.1.17.1, 4.2.1.17.3 или 4.2.1.17.4). Ако плаката се напръска с реактив 4.2.1.17.3, след това се обработва с бромни пари (например във вана, съдържаща малка чаша с реактив 4.2.1.17.2), докато петната станат видими. Оцветяването с реактива за напръскване (4.2.1.17.4) ще бъде задоволително само ако времето за изсушаване на слоя не надхвърля 30 min. 4.2.3.4. Интерпретация Сравняват се Rf-стойностите и цвета на петната на стандартните разтвори и тези на пробата. Средните Rf-стойности, дадени по-долу, са за груба ориентация и имат само сравнителна стойност. Те зависят от: - степента на активност на тънкия слой по време на хроматографирането, - температурата на хроматографската вана.
5. Определяне Определянето винаги трябва да започва с йодометричния метод. Забележка. Определянето на меркаптооцетна киселина трябва да бъде проведено на неизползван продукт от прясно отворени опаковки, за да се предотврати окислението. 5.1. Йодометрично определяне 5.1.1. Принцип Определянето се осъществява чрез окисление на "-SH" групата с йод в кисела среда съгласно уравнението: 2HOOC-CH2SH + J2 --> (HOOC-CH2-S)2 + 2J - + 2H+. 5.1.2. Реактиви Йод, 0,05 М стандартен разтвор. 5.1.3. Апаратура Стандартно лабораторно оборудване. 5.1.4. Процедура Претегля се 0,5 до 1 g от пробата с точност 0,001 g в конична колба от 150 сm3 (ml) със запушалка, съдържаща 50 сm3 (ml) дестилирана вода. Прибавят се 5 сm3 (ml) солна киселина (4.1.1.2) (рН на разтвора - около 0) и се титрува с разтвор на йод (5.1.2) до поява на жълто оцветяване. Ако е необходимо, се използва индикатор (например разтвор на скорбяла или тетрахлорметан). 5.1.5. Изчисления Съдържанието на меркаптооцетната киселина се изчислява по формулата:
където: М е масата на пробата за анализ в g; n е използваният обем от разтвор на йод в сm3 (ml). 5.1.6. Забележки: Ако резултатът, изчислен като меркаптооцетна киселина, е 0,1 % или повече под разрешената максимална концентрация, тогава не е необходимо да се провеждат по-нататъшни определяния. Ако резултатът е равен или е над разрешения максимум на концентрацията и идентификацията е показала присъствие на няколко редуциращи агента, тогава е необходимо да се проведе газ хроматографско определяне. 5.2. Газова хроматография 5.2.1. Принцип Меркаптооцетната киселина се отделя от другите съставки на продукта чрез утаяване с разтвор на кадмиев диацетат. След метилиране с диазометан, приготвен in situ или предварително в разтвор на диетилов етер, метиловото производно на меркаптооцетната киселина се определя чрез газотечна хроматография при използване на метилоктаноат като вътрешен стандарт. 5.2.2. Реактиви Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография", а водата бидестилирана. 5.2.2.1. Меркаптооцетна киселина, 98 %. 5.2.2.2. Солна киселина, d420 = 1,19 g/сm3 (ml). 5.2.2.3. Метанол. 5.2.2.4. Кадмиев диацетат дихидрат, 10 % (M/V). 5.2.2.5. Метилоктаноат, 2 % (M/V) разтвор в метанол. 5.2.2.6. Ацетатен буферен разтвор (рН 5): Натриев ацетат трихидрат, 77 g. Ледена оцетна киселина, 27,5 g. Деминерализирана вода за получаване на краен обем от 1 l. 5.2.2.7. Солна киселина, 3 М разтвор в метанол (5.2.2.3), приготвен непосредствено преди употреба. 5.2.2.8. 1-метил-3-нитро-1-нитрозогуанидин. 5.2.2.9. Натриев хидроксид, 5 М разтвор. 5.2.2.10. Йод, 0,05 М стандартен разтвор. 5.2.2.11. Диетилов етер. 5.2.2.12. Разтвор на диазометан, приготвен от н-метил-н-нитрозотолуен-4-сулфонамид (Fieser, Reagents for Organic Synthesis (Wiley), 1967). Полученият разтвор съдържа около 1,5 g диазометан в 100 сm3 (ml) диетилов етер. Тъй като диазометанът е токсичен и твърде нестабилен газ, всички експерименти трябва да се провеждат в мощна камина и да се избягва използването на стъклария на шлиф (има специални комплекти за тази цел). 5.2.3. Апаратура 5.2.3.1. Стандартно лабораторно оборудване. 5.2.3.2. Апарат за получаване на диазометан за метилиране in situ (виж Fales, H.M., Jaouni,T.M. and Babashak, J.F., Analyt.Chem. 1973, 45, 2302). 5.2.3.3. Апаратура за предварително получаване на диазометан (Fieser). 5.2.4. Приготвяне на пробата В центрофужна епруветка от 50 сm3 (ml) се претегля достатъчно количество от пробата с точност 0,001 g, което да съдържа предполагаемо количество от 0,05 до 0,07 g меркаптооцетна киселина. Подкислява се с няколко капки солна киселина (5.2.2.2), за да се получи рН около 3. Прибавят се 5 сm3 (ml) деминерализирана вода и 10 сm3 (ml) ацетатен буферен разтвор (5.2.2.6). Проверява се дали рН е около 5 с хартиен pH-индикатор. След това се прибавят 5 сm3 (ml) разтвор на кадмиев диацетат (5.2.2.4). Изчакват се 10 min и след това се центрофугира поне 15 min при 4000 rpm. Отстранява се бистрата течност, която може да съдържа неразтворими мазнини (в случай на кремообразни продукти). Тези мазнини не трябва да се бъркат с тиолите, които се събират като компактна маса на дъното на епруветката. Проверява се да няма утаяване при прибавяне на няколко капки разтвор на кадмиев диацетат (5.2.2.4) към бистрата течност. Ако при предварителната идентификация не е открито присъствие на редуциращи агенти, различни от тиолите, йодометрично се проверява дали присъстващите в бистрата течност тиоли не надхвърлят 6 до 8 % от първоначалното количество. В центрофужната епруветка, съдържаща утайката, се поставят 10 сm3 (ml) метанол (5.2.2.3) и утайката се диспергира фино чрез разбъркване със стъклена пръчка. Отново се центрофугира поне 15 min при 4000 rpm. Бистрата течност се отлива и се проверява за отсъствие на тиоли. Утайката се промива втори път по същия начин. В същата епруветка се добавят: - 2 сm3 (ml) разтвор на метилоктаноат (5.2.2.5), - 5 сm3 (ml) солна киселина в метанол (5.2.2.7). Тиолите се разтварят напълно (малко неразтворимо вещество от пълнителя може да остане). Това е разтвор "С". С аликвотна част от този разтвор се проверява йодометрично дали съдържанието на тиоли е поне 90 % от това, получено по т. 5.1. 5.2.5. Метилиране Метилирането се провежда или чрез процедура in situ (5.2.5.1), или с предварително приготвен разтвор на диазометан (5.2.5.2). 5.2.5.1. Метилиране in situ. В апарата за метилиране (5.2.3.2), съдържащ 1 сm3 (ml) етер (5.2.2.11), се въвеждат 50 l разтвор "С" и се метилира по методика (5.2.3.2) с около 300 mg 1-метил-3-нитро-1-нитрозогуанидин (5.2.2.8). След 15 min (етерният разтвор трябва да е жълт, което показва излишък от диазометан) разтворът на пробата се прехвърля в шишенце от 2 сm3 (ml) с херметична запушалка. Оставя се в хладилник за една нощ. Едновременно се метилират две проби. 5.2.5.2. Метилиране с предварително приготвен разтвор на диазометан. В колба със запушалка от 5 сm3 (ml) се поставя 1 сm3 (ml) разтвор на диазометан (5.2.2.12) и след това 50 ml разтвор "С". Оставя се за една нощ в хладилник. 5.2.6. Приготвяне на стандарта. Приготвя се стандартен разтвор от меркаптооцетна киселина (5.2.2.1) с позната концентрация, съдържащ около 0,06 g чиста меркаптооцетна киселина (5.2.2.1) в 2 сm3 (ml). Това е разтвор "Е". Утаява се, проверява се и се метилира, както е описано в 5.2.4 и 5.2.5. 5.2.7. Газхроматографски условия 5.2.7.1. Колона Тип - неръждаема стомана. Дължина - 2 m. Диаметър - 3 mm. 5.2.7.2. Пълнеж 20 % дидецилфталат/Chromosorb WAW, 80 до 100 mesh. 5.2.7.3. Детектор Пламъчно-йонизационен. Подходяща чувствителност за електрометъра на пламъчно-йонизационния детектор е 8 x 10-10 А. 5.2.7.4. Газове Газ-носител - азот. Налягане - 2,2 bar. Дебит на потока - 35 сm3 (ml)/min. Допълнителен газ - водород. Налягане - 1,8 bar. Дебит на потока - 15 сm3 (ml)/min. Захранване на детектора - както е посочено от производителите на апарата. 5.2.7.5. Температурни условия Инжектор - 200 °С Детектор - 200 °С Колона - 90 °С. 5.2.7.6. Скорост на хартията на самописеца: 5 mm/min. 5.2.7.7. Количество за инжектиране: 3 ml. Правят се пет инжектирания. 5.2.7.8. Хроматографските условия са дадени като указание. Те осигуряват разделяне R, равно или по-добро от 1,5, като: R = 2(d'(r2 - r1))/(W1 - W2), където: r1 и r2 са времената на задържане в min; W1 и W2 - широчините на пиковете при половината от височините им в mm; d' - скоростта на хартията в mm/min. Препоръчва се хроматографирането да завърши с повишаване на температурата от 90 до 150 °С при скорост 100 С/min, за да се елиминира възможността за влияние на лабилните вещества при следващите хроматографирания. 5.2.8. Изчисления 5.2.8.1. Коефициент на пропорционалност на меркаптооцетната киселина. Той е изчислен по отношение на метилоктаноат на базата на стандартна смес. Ако с "t" се означи меркаптооцетната киселина: нека: kt е нейният корекционен коефициент; М't - нейната маса в сместа в g; S't - площта на нейния пик. Ако с "с" се означи метилоктаноата: нека: М'c е неговата маса в сместа в mg; S'c - площта на неговия пик, тогава:
Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова 2011 -> Десети общински преглед на художествената самодейност – пордим`2011 Изтегляне 7.31 Mb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||