Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
Изтегляне 7.31 Mb.
|
|
7.2. По желание може да се използва подходяща предколона. В. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ПРОПИОНОВА КИСЕЛИНА 1. Област на приложение Този метод е подходящ за определяне на пропионова киселина с максимална концентрация 2 % (M/M) в козметични продукти. 2. Дефиниция Концентрацията на пропионова киселина, измерена по този метод, се изразява като % (M/M) от масата на продукта. 3. Принцип След екстракция на пропионовата киселина от продукта определянето се извършва чрез газова хроматография с използване на 2-метилпропионова киселина като вътрешен стандарт. 4. Реактиви Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография". 4.1. Етанол, 96 % (V/V). 4.2. Пропионова киселина. 4.3. 2-Метилпропионова киселина. 4.4. Ортофосфорна киселина, 10 % (M/V). 4.5. Стандартен разтвор на пропионова киселина. В мерителна колба от 50 cm3 (ml) се претегля около 1,00 g (p) с точност 0,001 g пропионова киселина и се долива до марката с етанол (4.1). 4.6. Разтвор на вътрешен стандарт. В мерителна колба от 50 cm3 (ml) се претегля около 1,00 g (М') с точност 0,001 g 2-метилпропионова киселина и се долива до марката с етанол (4.1). 5. Апаратура 5.1. Стандартно лабораторно оборудване. 5.2. Газов хроматограф с пламъчно-йонизационен детектор. 5.3. Стъклена епруветка (2 x 15 сm) със запушалка на винт. 5.4. Водна баня, нагласена на 60 °С. 5.5. Стъклена спринцовка от 10 cm3 (ml) с мембранен филтър (диаметър на порите 0,45 mm). 6. Процедура 6.1. Приготвяне на пробата. 6.1.1. Приготвяне на проба без вътрешен стандарт. В стъклена епруветка (5.3) се претегля около 1 g с точност 0,001 g от пробата (M). Прибавят се 0,5 cm3 (ml) фосфорна киселина (4.4) и 9,5 cm3 (ml) етанол (4.1). Епруветката се затваря и се разклаща енергично. Ако е необходимо, епруветката се поставя на водна баня, нагрята до 60 °С (5.4) за 5 min за пълно разтваряне на липидната фаза. Охлажда се бързо на течаща вода. Част от разтвора се филтрува през мембранен филтър (5.5). Филтратът се хроматографира същия ден. 6.1.2. Приготвяне на проба с вътрешен стандарт. В стъклена епруветка (5.3) се претегля 1 g с точност 0,001 g от пробата (M). Прибавят се 0,5 cm3 (ml) фосфорна киселина (4.4), 0,50 cm3 (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.6) и 9,0 cm3 (ml) етанол (4.1). Епруветката се затваря и се разклаща енергично. Ако е необходимо, епруветката се поставя на водна баня, нагрята до 60 °С (5.4) за 5 min за разтваряне на липидната фаза. Охлажда се бързо на течаща вода. Част от разтвора се филтрува през мембранен филтър (5.5). Филтратът се хроматографира същия ден. 6.2. Условия за газова хроматография. Препоръчват се следните работни условия: Колона Тип - неръждаема стомана Дължина - 2 m Диаметър - 1/8" Пълнеж - 10 % SPTM 1000 (или еквивалентна) + 1 % H3PO4 върху Chromosorb WAW 100 до 120 mesh. Температура Инжектор - 200 °С Колона - 120 °С Детектор - 200 °С Газносител - азот Скорост на потока - 25 cm3 (ml)/min. 6.3. Хроматография. 6.3.1. Стандартна крива. В серия мерителни колби от 20 cm3 (ml) се поставят съответно 0,25; 0,50; 1,00; 2,00 и 4,00 cm3 (ml) разтвор на пропионова киселина (4.5). Във всяка колба се добавя с пипета 1,00 cm3 (ml) от разтвора на вътрешен стандарт (4.6), доливат се до марката с етанол (4.1) и се разбъркват. Приготвените по този начин разтвори съдържат М/ mg/cm3 (ml) 2-метилпропионова киселина като вътрешен стандарт (т.е. 1 mg/cm3 (ml) и р/4, р/2, р, 2р и 4р mg/cm3 (ml) пропионова киселина (т.е. 0,25; 0,50; 1,00; 2,00 и 4,00 mg/cm3 (ml). Инжектират се по 1 l от всеки от тези разтвори и се построява стандартна крива, като на абсцисата се нанасят отношенията на масите на пропионовата киселина към 2-метилпропионовата киселина, а по ординатата - отношенията на съответните площи на пиковете им. За всеки разтвор се правят по три инжектирания и се изчислява средната площ на пиковете. 6.3.2. Определяне. Инжектира се 1 l от филтрата на пробата 6.1.1. Получената хроматограма се сравнява с тези на стандартните разтвори (6.3.1). Ако пикът има приблизително същото време на задържане както 2-метилпропионовата киселина, се сменя вътрешният стандарт. Ако не се наблюдава пречене, се инжектира 1 l от филтрата на пробата 6.1.2 и се измерват площите на пика на пропионовата киселина и на пика на вътрешния стандарт. Правят се три инжектирания за всеки разтвор и се изчислява средната площ на пиковете. 7. Изчисления 7.1. От стандартната крива, получена в 6.3.1, се отчита отношението на масите К, съответстващо на отношението на площите на пиковете, получени в 6.3.2. 7.2. От така полученото отношение на масите се изчислявасъдържанието на пропионова киселина (x) в % (M/M), използвайки формулата:
където: К е съотношение, изчислено в 7.1; М' - масата на вътрешния стандарт 4.6 в g; М - масата на пробата, претеглена в 6.1.2, в g. Резултатът се закръглява до втория знак. 8. Повторяемост (Виж ISO 5725.) За съдържание на пропионова киселина 2 % (M/M) разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,12 %. ХХХVII. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХИДРОХИНОН, ХИДРОХИНОН МОНОМЕТИЛОВ ЕТЕР, ХИДРОХИНОН МОНОЕТИЛОВ ЕТЕР И ХИДРОХИНОН МОНОБЕНЗИЛОВ ЕТЕР В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ 1. Област на приложение Методът се отнася за откриване и идентификация на хидрохинон, хидрохинон монометилов етер, хидрохинон моноетилов етер и хидрохинон монобензилов етер (монобензон) в козметични продукти за осветляване на кожата. 2. Принцип Хидрохинонът и неговите етери се идентифицират чрез тънкослойна хроматография (ТСХ). 3. Реактиви Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота. 3.1. Етанол, 96 % (V/V). 3.2. Хлороформ. 3.3. Диетилов етер. 3.4. Подвижна фаза - хлороформ : диетилов етер = 66 : 33 (V/V). 3.5. Амоняк, 25 % (M/M) (d420 = 0,91 g/cm3 (ml). 3.6. Аскорбинова киселина. 3.7. Хидрохинон. 3.8. Хидрохинон монометилов етер. 3.9. Хидрохинон моноетилов етер. 3.10. Хидрохинон монобензилов етер (монобензон). 3.11. Стандартни разтвори. Стандартните разтвори трябва да бъдат приготвени непосредствено преди употреба и са стабилни един ден. 3.11.1. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 0,05 g хидрохинон (3.7) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). 3.11.2. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 0,05 g хидрохинон монометилов етер (3.8) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). 3.11.3. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 0,05 g хидрохинон моноетилов етер (3.9) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). 3.11.4. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 0,05 g хидрохинон монобензилов етер (3.10) с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). 3.12. Сребърен нитрат. 3.13. 12-Молибденфосфорна киселина. 3.14. Калиев ферицианид хексахидрат. 3.15. Ферихлорид хексахидрат. 3.16. Реактиви за проявяване на петната. 3.16.1. Към 5 % (M/V) воден разтвор на сребърен нитрат (3.12) се прибавя амоняк (3.5), докато образувалата се утайка се разтвори. Внимание: Разтворът става експлозивно нестабилен при престояване и след употреба трябва да се изхвърли. 3.16.2. 10 % (M/V) разтвор на 12-молибденфосфорна киселина (3.13) в етанол (3.1). 3.16.3. Приготвя се 1 % (M/V) воден разтвор на калиев ферицианид (3.14) и 2 % (M/V) воден разтвор на ферихлорид (3.15). Преди употреба се смесват равни части от двата разтвора. 4. Апаратура Стандартно лабораторно оборудване. 4.1. Стандартно оборудване за ТСХ. 4.2. Готови плаки за ТСХ: силикагел GHR/UV254; 20 x 20 cm (Machery, Nagel или еквивалентни); дебелина на слоя: 0,25 mm. 4.3. Ултразвукова вана. 4.4. Центрофуга. 4.5. Ултравиолетова лампа, 254 nm. 5. Процедура 5.1. Приготвяне на пробата. В градуирана епруветка от 10 cm3 (ml) се претеглят 3,0 g от пробата с точност 0,001 g. Прибавят се 0,250 g аскорбинова киселина (3.6) и 5 cm3 (ml) етанол (3.1). Прибавя се амоняк (3.5), докато рН стане 10, и се долива до обем 10 cm3 (ml) с етанол (3.1). Епруветката се затваря със запушалка и се хомогенизира в ултразвукова вана за 10 min. Филтрува се през филтърна хартия или се центрофугира при 3000 rpm. 5.2. Тънкослойна хроматография. 5.2.1. Хроматографската вана се насища с подвижна фаза (3.4). 5.2.2. Върху плаката се нанасят по 2 l от стандартните разтвори (3.11) и 2 l от разтвора на пробата (5.1). Хроматограмата се развива на тъмно при стайна температура, докато фронтът на разтворителя достигне разстояние 15 cm от стартовата линия. 5.2.3. Плаката се изважда и се изсушава при стайна температура. 5.3. Проявяване на петната. 5.3.1. Плаката се разглежда под УВ светлина при 254 nm и се отбелязва разположението на петната. 5.3.2. Плаката се напръсква с един от следните реактиви: - реактив сребърен нитрат (3.16.1); - реактив 12-молибденфосфорна киселина (3.16.2); нагрява се до 120 °С; - разтвор на калиев ферицианид и разтвор на ферихлорид (3.16.3). 6. Отчитане на резултатите Изчислява се Rf стойността на всяко петно. Сравняват се петната, получени от разтвора на пробата, с петната на стандартните разтвори по отношение на: техните Rf стойности, цвета на петната при УВ облъчване и цвета на петната след оцветяване с реактивите за напръскване. Прилага се ВЕТХ, описана в следващия раздел (Б), и се сравняват времената на задържане на пика (пиковете) на пробата с тези на стандартните разтвори. Обобщават се резултатите от ТСХ и ВЕТХ, за да се потвърди присъствието на хидрохинон и/или неговите етери. 7. Забележки При описаните условия се наблюдават следните Rf стойности: хидрохинон - 0,32 хидрохинон монометилов етер - 0,53 хидрохинон моноетилов етер - 0,55 хидрохинон монобензилов етер - 0,58. Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ 1. Област на приложение Методът се отнася за определяне на хидрохинон, хидрохинон монометилов етер, хидрохинон моноетилов етер и хидрохинон монобензилов етер в козметични продукти за осветляване на кожата. 2. Принцип Пробата се екстрахира със смес вода/метанол при слабо нагряване до стопяване на всички липидни материали. Определянето на всички търсени вещества се извършва посредством течна хроматография с обърнати фази и УВ детектор. 3. Реактиви 3.1. Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата - бидестилирана. 3.2. Метанол. 3.3. Хидрохинон. 3.4. Хидрохинон монометилов етер. 3.5. Хидрохинон моноетилов етер. 3.6. Хидрохинон монобензилов етер (монобензон). 3.7. Тетрахидрофуран, "ВЕТХ" чистота. 3.8. Смес вода : метанол = 1:1 (V/V). Смесват се един обем вода с един обем метанол (3.2). 3.9. Подвижна фаза - смес: тетрахидрофуран : вода = 45:55 (V/V). Смесват се 45 обема тетрахидрофуран (3.7) и 55 обема вода. 3.10. Стандартен разтвор. В мерителна колба от 50 cm3 (ml) се претеглят с точност 0,001 g 0,06 g хидрохинон (3.3), 0,08 g хидрохинон монометилов етер (3.4), 0,10 g хидрохинон моноетилов етер (3.5) и 0,12 g хидрохинон монобензилов етер (3.6). Разтварят се и се долива до марката с метанол (3.2). Стандартният разтвор се приготвя чрез разреждане на 10,00 cm3 (ml) от този разтвор до 50,00 cm3 (ml) със смес вода : метанол (3.8). Тези разтвори се приготвят непосредствено преди употреба. 4. Апаратура Стандартно лабораторно оборудване. 4.1. Водна баня, поддържаща температура 60 °С. 4.2. Високоефективен течен хроматограф с УВ детектор с променяща се дължина на вълната и дозатор с 10 l капиляра. 4.3. Аналитична колона. Хроматографска колона от неръждаема стомана, дължина 250 mm, вътрешен диаметър 4,6 mm, пълнеж Zorbax фенил (химически свързан фенетилсилан върху Zorbax SIL, допълнително дезактивиран (end-capped) с триметилхлорсилан), размер на частиците 6 mm или еквивалентна. Да не се използва предколона, различна от "phenyl guard" или еквивалентна. 4.4. Филтърна хартия, диаметър 90 mm, Schleicher & Schull, бяла лента № 5892, или еквивалентна. 5. Процедура 5.1. Приготвяне на пробата. В мерителна колба от 50 cm3 (ml) се претегля 1 g от пробата (M) с точност 0,001 g. Пробата се диспергира в 25 cm3 (ml) смес вода/метанол (3.8). Колбата се запушва и се разклаща енергично до получаване на хомогенна суспензия. Разклаща се поне 1 min. Колбата се поставя във водна баня (4.1) при 60 °С за улесняване на екстракцията. Колбата се охлажда и се долива до марката със смес вода/метанол (3.8). Екстрактът се филтрува с филтърна хартия (4.4). ВЕТХ определянето трябва да се извърши в рамките на 24 h от приготвянето на екстракта. 5.2. Високоефективна течна хроматография. 5.2.1. Скоростта на подвижната фаза (3.9) се нагласява на 1,0 cm3 (ml)/min, а детекторът се настройва на 295 nm. 5.2.2. Дозират се 10 l от разтвора на пробата, получен както е описано в 5.1, и се записва хроматограмата. Измерва се площта на пиковете. Извършва се калибриране, както е описано в 5.2.3. Сравняват се хроматограмите, получени за пробата и за стандартния разтвор. Използват се площите на пиковете и коефициентите на детектора (RF), получени съгласно 5.2.3, за изчисляване на концентрациите на анализираните вещества в разтвора на пробата. 5.2.3. Стандартна крива. Инжектират се 10 l от стандартния разтвор (3.10) и се записва хроматограмата. Инжектира се няколко пъти, докато се получи постоянна площ на пика. Определя се коефициентът на детектора RFi:
където: Pi e площта на пика на хидрохинона, хидрохинон монометиловия етер, хидрохинон моноетиловия етер или хидрохинон монобензиловия етер; Сi - концентрацията на стандартния разтвор (3.10) на хидрохинона, хидрохинон монометиловия етер, хидрохинон моноетиловия етер или хидрохинон монобензиловия етер в g/50 cm3 (ml). Получените хроматограми на стандартния разтвор и на разтвора на пробата трябва да отговарят на следните изисквания: - Разделянето на пиковете в най-лошо разделената двойка трябва да бъде не по-малко от 0,90. (за дефиниция на коефициента на разделяне виж фиг. 1). Ако не е постигнато необходимото разделяне, трябва да се използва по-ефективна колона или друга по състав подвижна фаза до получаване на добро разделяне. - Коефициентът на асиметрия (AS) на всички получени пикове трябва да бъде в интервала от 0,9 до 1,5. (За дефиниция на коефициента на асиметрия виж фиг. 2). Препоръчва се хроматограмата за определяне коефициента на асиметрия да се записва при скорост най-малко 2 cm/min. - Базовата линия трябва да е стабилна. 6. Изчисления За изчисляване на концентрацията (концентрациите) на анализираното вещество (вещества) в пробата се използват площите на пиковете на анализираните вещества. Концентрацията на анализираното вещество в пробата се изчислява като % (M/M) (xi) по формулата:
където: M е масата на пробата в g; bi - площта на пика на анализираното вещество в пробата. 7. Повторяемост (1) 7.1. За съдържание на хидрохинон 2,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,13 %. Фиг. 1. Коефициент на разделяне на пиковете Фиг. 2. Коефициент на асиметрия на пика 7.2. За съдържание на хидрохинон монометилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,1 %. 7.3. За съдържание на хидрохинон моноетилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %. 7.4. За съдържание на хидрохинон монобензилов етер 1,0 % разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,11 %. Каталог: wp-content -> uploads -> 2011 2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация 2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти 2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град 2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование 2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011 2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл 2011 -> Права и задължения на учениците 2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г 2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова 2011 -> Десети общински преглед на художествената самодейност – пордим`2011 Изтегляне 7.31 Mb. Сподели с приятели:
|