Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
Изтегляне 4.78 Mb.
|
Приложение № 8 към чл. 6, т. 3 Символ за ........ Приложение № 9а към чл. 7а (Ново - ДВ, бр. 106 от 2007 г.) Изисквания към продуктите, предназначени за защита от слънчевото лъчение, и предявяваните претенции по отношение на тяхната ефикасност I. Общи положения и дефиниции 1. Изискванията към продуктите, предназначени за защита от слънчевото лъчение, се отнасят за: а) характеристиките на слънцезащитните продукти и предявяваните претенции по отношение на тяхната ефикасност; б) минималната ефикасност на слънцезащитните продукти при осигуряване високо ниво на защита срещу UVB и UVА лъчение, както и за лесно и разбираемо етикетиране на продуктите с цел улесняване на потребителя при избора на подходящ продукт. 2. Дефиниции: а) "слънцезащитен продукт" е всеки продукт (крем, масло, гел, спрей), предназначен за нанасяне върху човешката кожа с цел изключително или главно да я предпази от UV лъчение чрез абсорбиране, разсейване или отразяване; б) "претенция за ефикасност" е всяко изявление относно характеристиките на даден слънцезащитен продукт под формата на текстове, наименования, търговски марки, изображения, фигури и други знаци, използвани при етикетирането, предлагането за продажба и рекламата на слънцезащитните продукти; в) "UVВ лъчение" е слънчевото излъчване в спектъра 290-320 nm; г) "UVA лъчение" е слънчевото излъчване в спектъра 320-400 nm; д) "критична дължина на вълната" е дължината на вълната, за която секторът под кривата на интегрирана оптична гъстота, която започва от 290 nm, се равнява на 90 % от интегрирания сектор между 290 и 400 nm; е) "минимална еритемна доза" е количеството енергия, причиняваща зачервяване; ж) "слънцезащитен фактор" е съотношението между минималната еритемна доза върху кожа, защитена от слънцезащитен продукт, и минималната еритемна доза върху същата, но незащитена кожа; з) "UVA защитен фактор" е съотношението между минималната UVA доза, необходима за предизвикване на трайно пигментиране на кожа, защитена от слънцезащитен продукт, и минималната UVA доза, необходима за постигане на минимален ефект на потъмняване върху същата, но незащитена кожа. II. UVA/ UVВ защита, претенции за ефикасност, предпазни мерки и инструкции за употреба 1. Характеристиките на слънцезащитните продукти и претенциите за тяхната ефикасност, посочени в т. II. 2 - 6, трябва да са съобразени с изискванията по чл. 7, ал. 7 от наредбата. 2. Слънцезащитните продукти трябва да предоставят защита както срещу UVB, така и срещу UVА лъчението. 3. Не трябва да се предявява претенция за ефикасност, която внушава следните характеристики: а) 100 %-ова защита срещу UV лъчение - като например: "блокира слънчевите лъчи" или "пълна защита"; б) че не се налага продуктът да се нанася отново при каквито и да е обстоятелства, като например: "24-часова защита" или "целодневна защита". 4. Слънцезащитните продукти трябва да носят предупреждения, че не предоставят стопроцентова защита, както и съвети относно предпазните мерки, които следва да се съблюдават в допълнение към употребата им. Могат да се използват предупреждения като следните: а) "Не се излагайте прекалено дълго на слънце дори когато употребявате слънцезащитни продукти"; б) "Не излагайте бебетата и малките деца на директна слънчева светлина"; в) "Прекомерното излагане на слънце представлява сериозна заплаха за здравето". 5. Слънцезащитните продукти трябва да съдържат инструкции за употреба, гарантиращи постигане на заявената претенция за ефективност, като например: а) "Слънцезащитният продукт се нанася преди излагане на слънце"; б) "За поддържане на защитата продуктът трябва да се нанася отново и многократно, особено след изпотяване, плуване или избърсване". 6. Слънцезащитните продукти трябва да се придружават от инструкции за употреба относно количеството продукт, което се нанася върху кожата и което гарантира постигане на заявената претенция за ефективност. Необходимото количество може да се означи чрез пиктограма, илюстрация или мярка (например мерителна лъжичка). Инструкциите за употреба трябва да съдържат обяснение за рисковете при нанасяне на по-малко от необходимото количество, например: "Предупреждение: Намаляването на количеството значително понижава нивото на защита." III. Минимална ефикасност 1. Слънцезащитните продукти трябва да осигуряват степен на минимална защита срещу UVB и UVА лъчение. Степента на защита трябва да се измерва чрез стандартизирани и възпроизводими методи за изпитване, като се взема предвид фото-деградацията. Трябва да се дава предпочитание на in vitro методи. 2. Минималната степен на защита, предоставяна от слънцезащитните продукти, трябва да е, както следва: а) UVB защита със слънцезащитен фактор 6, определен по Международен метод за изпитване на слънцезащитния фактор (2006), или еквивалентна степен на защита, определена по друг in vitro метод; б) UVА защита при UVА защитен фактор една трета от слънцезащитния фактор, определен по метода за трайно пигментиране, модифициран от френската здравна агенция (Agence francaise de securite sanitaire des produits de sante - Afssaps), или еквивалентна степен на защита, постигната чрез друг in vitro метод; в) критична дължина на вълната със стойност 370 nm, определена по метода за изпитване на критичната дължина на вълната. IV. Просто и ясно изразяване на претенциите за ефикасност 1. Текстовете, изразяващи претенциите за ефикасност на слънцезащитните продукти, трябва да са прости, ясни и недвусмислени и да се базират на стандартизирани, възпроизводими критерии. 2. Претенциите за защита срещу UVB и UVА лъчение следва да се предявяват само при условие, че защитата е еквивалентна или превишава нивата, посочени в т. III.2. 3. Ефикасността на слънцезащитните продукти трябва да се означава върху етикета чрез категориите "ниска", "средна", "висока" и "много висока". Всяка от тези категории трябва да съответства на стандартизирана степен на защита срещу UVB и UVА лъчение. 4. Броят на слънцезащитните фактори, поставяни на етикетите, трябва да се ограничи, за да се улесни сравняването на различните продукти, без с това да се намаляват възможностите за избор от страна на потребителя. За целта може да се използва следното разпределение на слънцезащитни фактори за всяка от четирите категории и съответното етикетиране:
5. Категорията на слънцезащитния продукт трябва да бъде означена върху етикета поне толкова отчетливо, колкото слънцезащитния фактор. V. Информация за потребителя Потребителите трябва да бъдат информирани за рисковете, свързани с прекаленото излагане на UV лъчение, и за категорията слънцезащитен продукт, която се изисква за определена степен на излагане на слънчевите лъчи и за определен тип кожа. Такава информация може да се предоставя в националните уебсайтове, в брошури или чрез публикации в пресата.
Приложение № 9б към чл. 9, ал. 5 (Ново - ДВ, бр. 39 от 2007 г., предишно Приложение № 9а към чл. 9, ал. 5 - ДВ, бр. 106 от 2007 г.) Кодове на държавите - членки на Европейския съюз 01 Франция 02 Белгия 03 Нидерландия 04 Германия 05 Италия 06 Великобритания 07 Ирландия 08 Дания 09 Люксембург 10 Гърция 11 Испания 12 Португалия 13 Финландия 14 Австрия 15 Швеция 16 Чешка република 17 Естония 18 Кипър 19 Латвия 20 Литва 21 Унгария 22 Малта 23 Полша
24 Словения 25 Словакия 26 България 27 Румъния. Приложение № 9 към чл. 7, ал. 3 Символ за ......... Приложение № 10 към чл. 11 Химични методи за проверка състава на козметичните продукти I. ВЗЕМАНЕ НА ПРОБИ ОТ КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ 1. Област на приложение Процедурата за вземане на проби от козметични продукти е описана от гледна точка на техния анализ в различни лаборатории. 2. Дефиниция 2.1. Основна (базисна) проба - единица, взета от партида, предложена за продажба. 2.2. Обща проба - сума от всички основни проби, имащи един и същ партиден номер. 2.3. Лабораторна проба - представителна част от общата проба, която се анализира в отделните лаборатории. 2.4. Част от пробата за изпитване (тест-порция) - типична част от лабораторната проба, която се изисква за един анализ. 2.5. Опаковка - артикулът, който съдържа продукта и е в непрекъснат директен контакт с него. 3. Изисквания при подбора на проби 3.1. Вземането на проба от козметичните продукти става в тяхната оригинална опаковка. Пробите се предават в аналитичната лаборатория затворени. 3.2. За козметични продукти, които се представят на пазара в насипно състояние или се доставят на дребно в опаковка, различна от оригиналната опаковка на производителя, трябва да се издаде подходяща инструкция за вземане на проба на мястото на използване или на мястото за продажба. 3.3. Броят основни (базисни) проби, необходим за приготвяне на лабораторна проба, се определя чрез аналитичния метод и броя на анализите, изпълнени от всяка лаборатория. 4. Идентификация на пробата 4.1. След като се вземат, пробите се затварят и идентифицират съгласно правилата за вземане на проби. 4.2. Всяка взета и идентифицирана основна проба се маркира със следната информация: - наименование на козметичния продукт; - дата, време и място на вземане на пробата; - името на лицето, отговорно за вземане на пробата; Каталог: files -> documents documents -> Чл. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите documents -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г documents -> На 14 февруари съвпадат три празника documents -> Наредба № рд-02-20-16 от 5 август 2011 Г. За планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност documents -> Наредба № н-9 от 16 декември 2009 Г documents -> Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия 16 ноември 2014 година documents -> 21 ноември световен ден без тютюнев дим Изтегляне 4.78 Mb. Сподели с приятели:
|