Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти

2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

2.1. Метанол

2.2. Концентрирана солна киселина, 36% (M/M)

2.3. Солна киселина, 6 N

2.4. Сярна киселина, 4 N

2.5. Динатриева сол на родизониевата киселина

2.6. Бариев хлорид (BaCl₂.2H₂O)

2.7. Безводен натриев карбонат

2.8. Воден разтвор на бариев хлорид, 1% (М/V)

2.9. Проявяващ разтворител (подвижна фаза) - метанол : концентрирана солна киселина (концентрация 36%) : вода = 80 : 10 : 10 (V/V/V)

2.10. Детектор (реактив за оцветяване), 0,1% (M/V) воден разтвор на динатриева сол на родизониевата киселина, приготвени непосредствено преди употреба.

3. Апаратура

3.1. Микропипета, 5 µl

3.2. Платинени тигли

3.3. Мерителни колби, 100 cm³ (ml)

3.4. Хроматографска хартия Schleicher и Schull 2043b или еквивалентна. Хартията се обработва предварително, като се поставя за една нощ в съд за нисходяща хроматография (А.3), съдържащ проявяващ разтворител (подвижна фаза) (Б.2.9.), след което се изсушава.

3.5. Нагънат филтър

3.6. Апаратура за осъществяване на възходяща хартиена хроматография

4. Подготовка на пробата

4.1. Проби, в които няма персулфати.

4.1.1. 2 g от продукта се диспергира в 50 cm³ (ml) вода и се довежда до pH на дисперсията приблизително 1 със солна киселина (Б.2.3)

4.1.2. Дисперсията се прехвърля с вода в мерителна колба от 100 cm³ (ml), долива се с вода до марката и се разбърква. Приготвената дисперсия се използва за анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5 за идентифициране на барий чрез утаяване на сулфата.

4.2. Проби, в които има персулфати

4.2.1. 2 g от продукта се диспергират в 100 cm³ (ml) вода и се филтрува.

4.2.2. Към изсушения остатък се прибавя натриев карбонат (Б.2.7) в количество 7 до 10 пъти от неговото тегло, разбърква се и сместа се стапя в платинов тигел (В.3.2) за 30 min.

4.2.3. Охлажда се до стайна температура и стопилката се разтваря в 50 cm³ (ml) вода и се филтрува (В.3.5).

4.2.4. Остатъкът върху филтъра се разтваря в солна киселина (B.2.3) и се долива с вода до 100 cm³ (ml). Този разтвор се използва за анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5 и за определяне на барий чрез утаяване на сулфата.

5. Процедура

5.1. Подходящо количество от проявяващия разтворител (подвижната фаза) (Б.2.9) сe поставя във ваната за възходяща хартиена хроматография. Последната се насища с парите на разтворителя минимум 15 h.

5.2. Върху три стартови точки на лист от хроматографската хартия, обработена предварително, както е описано в т. Б.3.4, се накапва по 5 ml от приготвените разтвори съгласно т. Б.4.1.2 и т. Б.4.2.4 и от стандартния разтвор (Б.2.8).

5.3. Петната се изсушават на въздуха. Хроматографира се до достигане на фронта (30 cm).

5.4. Хроматограмата се изважда от ваната и се изсушава на въздуха.

5.5. Детектиране (оцветяване): Хроматограмата се напръсква с детектор (Б.2.10). При наличие на барий върху хроматограмата се появяват червени петна с Rf-стойност около 0,10.

В. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВОДОРОДЕН ПРЕКИС В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА КОСАТА

1. Област на приложение

Йодометричното определяне на водороден прекис в козметични продукти е възможно само при отсъствие на други окислителни агенти, които отделят йод от йодидите.

2. Принцип

Йодометричното определяне на водороден прекис се основава на следната реакция:

Н₂О₂ + 2Н⁺ + 2I^- => I₂ + 2Н₂О

Реакцията протича много бавно, но може да се ускори чрез прибавяне на алуминиев молибдат. Отделеният йод се определя титриметрично с натриев тиосулфат и е еквивалентен на съдържанието на водороден прекис.

3. Дефиниция

Съдържанието на водороден прекис, определено по начина, описан по-долу, се изразява като % (М/М) на продукта.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Сярна киселина, 1 mol/dm³ (2 N).

4.2. Калиев йодид.

4.3. Амониев молибдат.

4.4. Натриев тиосулфат, 0,1 mol/dm³ (0,1 N).

4.5. Kалиев йодид, 10% (M/V), приготвен непосредствено преди използването.

4.6. Амониев молибдат, 20% (M/V).

4.7. Скорбелен разтвор, 1,0% (M/V).

5. Апаратура

5.1. Бехерови чаши, 100 cm³ (ml).

5.2. Бюрета, 50 cm³ (ml).

5.3. Мерителни колби, 250 cm³ (ml).

5.4. Мерителни цилиндри, 25 и 100 cm³ (ml).

5.5. Пипети, 10 cm³ (ml).

5.6. Ерленмайерови колби, 250 cm³ (ml).

6. Процедура

6.1. В бехерова чаша от 100 cm³ (ml) се претеглят 10 g (М) с точност 0,001 g от продукта, съдържащ около 0,6 g водороден прекис. Пробата се прехвърля с вода в 250 cm³ (ml) мерителна колба, долива се до марката с вода и се разбърква.

6.2. Отпипетирват се 10 cm³ (ml) от разтвора на пробата и се прехвърлят в 250 cm³ (ml) ерленмайерова колба (5.6). Прибавят се последователно 100 cm³ (ml) разтвор на сярна киселина (4.1), 20 cm³ (ml) разтвор на калиев йодид (4.5) и три капки разтвор на амониев молибдат (4.6).

6.3. Отделеният йод се титрува веднага с разтвор на натриев тиосулфат (4.4) и малко преди достигане на еквивалентния пункт се прибавят няколко cm³ (ml) скорбелен разтвор като индикатор (4.7). Отчита се изразходваното количество (V) разтвор на натриев тиосулфат (4.4) в cm³ (ml).

6.4. По начина, описан в т. 6.2 и 6.3, се титрува празна проба, като се заместват 10 cm³ (ml) от разтвора на пробата с 10 cm³ (ml) вода. Отчита се изразходваното количество разтвор (V_о) на натриев тиосулфат за празната проба в cm³ (ml).

7. Изчисление

Съдържанието на водороден прекис в продукта като % (М/М) се изчислява по формулата:

%водороден прекис = [(V - V_o) x 1,7008 x 250 x 100] / (M x 10 x 1000) = [(V - V_o) x 4,252] / M ,

където:

М е количеството от анализирания продукт (6.1) в g;

V - изразходваното количество разтвор на натриев тиосулфат за титруването на пробата (6.3) в cm³ (ml).

8. Повторяемост (Виж ISO 5725)

За продукти, съдържащи около 6% (М/М) водороден прекис, разликата между резултатите от две определения, проведени паралелно върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,2%.

IХ. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ПОЛУКОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЯКОИ ОКИСЛИТЕЛНИ БАГРИЛА В БОИ ЗА КОСА

1. Област на приложение

Методът се отнася за идентификация и полуколичествено определяне на следните субстанции в бои за коса в течна и кремообразна форма:

Субстанция	Означение
Фенилендиамини
o-фенилендиамин	(о-ФДА)
m-фенилендиамин	(м-ФДА)
р-фенилендиамин	(п-ФДА)
Метилфенилендиамини
4-метил-1,2-фенилендиамин	(о-ТДА)
(толуен-3,4-диамин)
4-метил-1,3-фенилендиамин	(м-ТДА)
(толуен-2,4-диамин)
2-метил-1,4-фенилендиамин	(п-ТДА)
(толуен-2,5-диамин)
Диаминофеноли
2,4-диаминофенол	(ДАФ)
Хидрохинон
1,4-бензендиол	(Х)
алфа-нафтол	(а-Н)
Пирогалол
1,2,3-трихидроксибензен	(П)
Резорцинол
1,3-дихидроксибензен	(Р)

2. Принцип

Окислителните багрила, съдържащи се в бои за коса в течна и кремообразна форма, се екстрахират с 96% етанол при рН 10 и се идентифицират с едно- и двупосочна тънкослойна хроматография.

За полуколичествено определяне на тези субстанции хроматограмата на пробите се сравнява с тази на стандартни субстанции в 4 проявяващи системи (подвижни фази), получени едновременно и при същите условия.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Етанол, безводен.

3.2. Ацетон.

3.3. Етанол, 96% (V/V).

3.4. Амонячен разтвор, 25% (d₄²⁰ = 0,91).

3.5. L(+)-аскорбинова киселина.

3.6. Хлороформ.

3.7. Циклохексан.

3.8. Азот, технически.

3.9. Толуен.

3.10. Бензен.

3.11. н-Бутанол.

3.12. Бутан-2-ол.

3.13. Хипофосфорна киселина, 50% (V/V).

3.14. Диазо реагент:

- 3-нитро-1-бензендиазониев хлоробензенсулфонат (стабилизирана сол);

- 2-хлоро-4-нитро-1-бензендиазониев нафталенбензоат (стабилизирана сол).

3.15. Сребърен нитрат.

3.16. п-Диметиламинобензалдехид.

3.17. 2,5-Диметилфенол.

3.18. Ферихлорид хексахидрат.

3.19. Солна киселина, 10% (V/V).

3.20. Стандартни субстанции.

Стандартнитe субстанции са посочени в т. 1 Област на приложение.

При аминосъединенията стандартната субстанция трябва да бъде или хидрохлорид (моно- или ди-), или свободна основа.

3.21. Стандартни разтвори, 0,5% (M/V).

Приготвя се 0,5% (M/V) разтвор на всяка стандартна субстанция (3.20).

Претеглят се 50 mg ± 1 mg от стандартната субстанция в мерителна колба от 10 cm³ (ml).

Добавят се 5 cm³ (ml) 96% етанол (3.3) и 250 mg аскорбинова киселина (3.5).

Разтворът се алкализира с амонячен разтвор (3.4), до рН 10 (тест с индикаторна хартия).

Долива се до 10 cm³ (ml) с 96% етанол (3.3) и се разбърква.

Разтворите могат да се съхраняват до една седмица на студено и тъмно място.

В някои случаи след добавянето на аскорбинова киселина и амоняк може да се образува утайка.

Преди работа тези разтвори се оставят да се утаят.

3.22. Системи разтворители за хроматографско разделяне (подвижни фази).

3.22.1. Ацетон : хлороформ : толуен = 35 : 25 : 40 (V/V/V).

3.22.2. Хлороформ : циклохексан : абсолютен етилов алкохол : 25% амоняк = 80 : 10 : 10 : 1 (V/V/V/V).

3.22.3. Бензен : бутан-2-ол : вода = 50 : 25 : 25 (V/V/V).

Разклаща се добре след разделяне при стайна температура (20°C до 25°С) и се използва горната фаза.

3.22.4. н-Бутанол : хлороформ : реагент М = 7: 70 : 23 (V/V/V).

Разделя се внимателно при стайна температура (20°С до 25°С) и се използва долната фаза.

Реагент М:

Амонячен разтвор, 25% (V/V) - 24 обемни части

Хипофосфорна киселина, 50% (3.13) - 1 обемна част

Вода - 75 обемни части

Забележка. Подвижните фази, съдържащи амоняк, трябва да се разклащат непосредствено преди употреба.

3.23. Индикаторни спрейове (проявяващи реактиви).

3.23.1. Diaso реагент.

От избрания реагент (3.14) се приготвя непосредствено преди употреба 5% (M/V) воден разтвор.

3.23.2. Реагент на Ehrlich.

Разтварят се 2,0 g п-диметиламинобензалдехид (3.16) в 100 cm³ (ml) воден разтвор на солна киселина 10% (M/V) (3.19).

3.23.3. 2,5-Диметилфенол-ферихлорид хексахидрат.

Разтвор 1: Разтваря се 1,0 g диметилфенол (3.17) в 100 cm³(ml) 96% етанол (3.3).

Разтвор 2: Разтварят се 4,0 g ферихлорид хексахидрат (3.18) в 100 cm³ (ml) 96% етанол (3.3).

За проявяване хроматограмата се пръска последователно с разтвор 1 и после с разтвор 2.

3.23.4. Сребърен нитрат - амонячен разтвор

Към 5% (M/V) воден разтвор на сребърен нитрат (3.15) се добавя 25% амоняк (3.4), докато утайката се разтвори. Приготвя се непосредствено преди употреба. Остатъкът от разтвора се изхвърля.

4. Апаратура

4.1. Стандартна апаратура за тънкослойна хроматография.

4.1.1. Пластмасов или стъклен капак с конструкция, която осигурява хроматографската плака да е в азотна атмосфера при проявяване и сушене на петната. Тази предпазна мярка е необходима поради податливостта на някои багрила към окисление.

4.1.2. Микроспринцовка от 10 µl, градуирана през 0,2 µl, с игла с квадратно сечение или препоръчително дозаторно устройство от 50 µl, монтирано върху скобата на статива, така че плаката да бъде под азот.

4.1.3. Тънкослойни силикагелни плаки 20 x 20 сm с дебелина на слоя 0,25 mm (Macherey and Nagel, Silica G-HR или еквивалентни).

4.2. Центрофуга, 4000 rpm.

4.3. Центрофужни епруветки, 10 cm³ (ml), с полиетиленови капачки на винт или еквивалентни.

5. Процедура

5.1. Подготовка на пробите

При изстискване на тубата първите 2-3 cm се отстраняват. В центрофужна епруветка (4.3), предварително продухана с азот, се поставят 300 mg аскорбинова киселина и 3,0 g кремообразна или хомогенизирана течна боя. Добавя се 25% амоняк (3.4) на капки до рН 10. Долива се до 10 cm³ (ml) с 96% етанол (3.3), хомогенизира се под азот (3.8), ценрофугира се 10 min при 4000 rpm. Изследва се горният слой на течната фаза.

5.2. Хроматографски анализ

5.2.1. Нанасяне на разтворите върху плаките

На хроматографската плака (4.1.3) се маркира стартова линия на 1,5 cm от ръба й. Върху 9 точки се нанасят по 1,0 µl от стандартните разтвори в посочения ред: