Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти



страница45/56
Дата22.07.2016
Размер4.78 Mb.
#521
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   ...   56

4.8. Стандартна смес: смесват се 10 cm3 (ml) разтвор 4.6 и 10 cm3 (ml) разтвор 4.7 в мерителна колба от 100 cm3 (ml), долива се до марката с етанол (4.3) и се разбърква (1 cm3 от него съответства на 400 mg резорцинол и 400 mg ДХТ).

4.9. Силилиращи агенти:

4.9.1. N,O-бис-(триметилсилил)-трифлуорацетамид (БСТФАА).

4.9.2. Хексаметилдисилазан (ХMДС).

4.9.3. Триметилхлорсилан (TMХC).

5. Апаратура

5.1. Стандартно оборудване за тънкослойна и газова хроматография.

5.2. Стъклария.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на пробата.

6.1.1. В стъклена чаша от 150 cm3 (ml) се претегля проба за анализ с точност до 0,001 g, която съдържа приблизително 20 до 50 mg резорцинол.

6.1.2. Подкислява се със солна киселина (4.1), докато сместа стане кисела (необходими са около 2 до 4 cm3 (ml), прибавят се 10 cm3 (ml) от разтвора на вътрешния стандарт (4.7) и се разбърква. Прехвърля се в мерителна колба от 100 cm3 (ml) с етанол (4.3), долива се до марката с етанол и се разбърква.

6.1.3. Нанасят се 250 ml от разтвора (6.1.2) върху плаката с дезактивиран силикагел (4.4) като непрекъсната линия с дължина около 8 cm. Внимава се линията да е възможно тънка.

6.1.4. Нанасят се 250 ml от стандартната смес (4.8) на същата плака по същия начин (6.1.3).

6.1.5. На две точки от стартовата линия се накапват по 5 ml от всеки от стандартните разтвори 4.6 и 4.7, за да се улесни локализирането след проявяването на плаката.

6.1.6. Хроматограмата се развива в ненаситена вана, заредена с подвижна фаза (4.5). След достигане на фронта (12 cm) за около 45 min плаката се изважда и изсушава на въздух. Локализира се зоната резорцинол/ДХТ на късовълнова УВ-светлина (254 nm). Двата компонента имат приблизително еднакви Rf-стойности. Ивиците се отбелязват с молив на 2 mm разстояние от тяхната външна тъмна гранична линия. Тези зони се изстъргват и адсорбентът от всяка ивица се събира в шише от 10 cm3 (ml).

6.1.7. Адсорбентът, съдържащ пробата, и адсорбентът, съдържащ стандартната смес, се екстрахират по следния начин: прибавят се 2 cm3 (ml) метанол (4.2) и се екстрахира 1 h при непрекъснато бъркане. Сместа се филтрува и екстракцията се повтаря за още 15 min с 2 cm3 (ml) метанол.

6.1.8. Екстрактите се обединяват и разтворителят се изпарява чрез изсушаване за една нощ във вакуум-ексикатор, зареден с подходящ сушител. Не се прилага никакво загряване.

6.1.9. Остатъците (6.1.8) се силилират, както е посочено в 6.1.9.1 или в 6.1.9.2.

6.1.9.1. С помощта на микроспринцовка се прибавят 200 ml БСТФАА (4.9.1) и сместа се оставя да престои в затворен съд в продължение на 12 h при стайна температура.

6.1.9.2. С помощта на микроспринцовка се прибавят последователно 200 ml ХMДС (4.9.2) и 100 ml TMХC (4.9.3) и сместа се загрява в продължение на 30 min при to = 60 °С в затворен съд. Сместа се охлажда.

6.2. Газова хроматография.

6.2.1. Хроматографски условия.

Колоната трябва да има разделителна способност R, равна или по-добра от 1,5:

R = 2 d'(r2 - r1)/(w1 + w2),

където:


r1 и r2 са времената на задържане на двата пика в min;

w1 и w2 - широчините на същите пикове при половината от височината в mm;

d' е скоростта на хартията в mm/min.

Подходящи са следните газхроматографски условия:



Колона

материал

неръждаема стомана

 

дължина

200 cm

 

вътрешен диаметър

около 3 mm

 

пълнеж

10 % OV-17 върху

 

 

Chromosorb WAW,

 

 

100 mesh

 

 

 

- Пламъчно-йонизационен детектор

 

 

Температури:

 

колона:

185 °С (изотермичен

 

режим)

детектор:

250 °С

инжектор:

250 °С

- Газ-носител

азот

поток:

45 cm3 (ml)/min

Потокът на водорода и въздуха се съобразява съгл. инструкцията към апарата.

6.2.2. Инжектират се 1 до 3 ml от разтворите, получени съгласно 6.1.9. За всеки разтвор (6.1.9) се правят по 5 инжектирания, измерват се площите на пиковете, данните се осредняват и се изчислява отношението между площите на пиковете:

S = площта на пика на резорцинола / площта на пика на ДХT.

7. Изчисление

Концентрацията на резорцинол в пробата се изчислява по следната формула:

 

4

 

Sпроба

 

% резорцинол =

-----

x

-------------------------

,

 

M

 

Sстандартна смес

 

където:

М e количество на пробата (6.1.1) в g;

Sпроба - средното съотношение на площите на пиковете съгласно 6.2.2 за разтвора на пробата;

Sстандартна смес - средното съотношение на площите на пиковете съгласно 6.2.2 за стандартната смес.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

При съдържание на резорцинол около 0,5 % разликата между резултатите от две успоредни определяния, проведени с една и съща проба, не трябва да надхвърля абсолютна стойност 0,025 %.

ХIII. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА МЕТАНОЛ ВЪВ ВРЪЗКА С ЕТАНОЛ И ПРОПАН-2-ОЛ

1. Област на приложение

Методът се отнася за газхроматографско определяне на метанол във всички козметични продукти (включително аерозоли).

Могат да се определят относителни количества до 10 %.

2. Дефиниция

Количеството метанол, определено по този метод, се изразява в % (M/M) на метанола във връзка с етанол или пропон-2-ол.

3. Принцип

Определянето се извършва чрез газова хроматография.

4. Реактиви

Използват се реактиви с квалификация "за газова хроматография".

4.1. Метанол.

4.2. Етанол.

4.3. Пропан-2-ол.

4.4. Хлороформ, свободен от алкохоли чрез промиване с вода.

5. Апаратура

5.1. Газхроматограф с детектори:

5.1.1. Катарометричен детектор за аерозолни проби.

5.1.2. Пламъчно-йонизационен детектор за неаерозолни проби.

5.2. Мерителни колби, 100 сm3 (ml).

5.3. Пипети от 2 сm3 (ml), 20 сm3 (ml) от 0 до 1 сm3 (ml).

5.4. Микроспринцовки от 0 до 100 ml и от 0 до 5 ml и газови спринцовки (само за аерозолни проби - виж процедурата за вземане на проби, съгл. т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, фиг. 5).

6. Процедура

6.1. Подготовка на пробите

6.1.1. Проби от аерозолни продукти се приготвят в съответствие с т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване и след това се анализират хроматографски при условията съгл. т. 6.2.1.

6.1.2. Проби от неаерозолни продукти се приготвят в съответствие с т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, като се разреждат с вода до съдържание на етанол или пропан-2-ол в пробата около 1-2 % и след това се анализират газхроматографски при условията от 6.2.2.

6.2. Газхроматографски анализ.

6.2.1. За аерозолни проби.

6.2.1.1. Детектор - катарометър.

6.2.1.2. Колоната с 10 % Hallcomid М18 върху Chromosorb WAW 100 до 200 mesh или еквивалентна. Колоната трябва да има разделителна способност (R), равна или по-голяма от 1,5.

Разделителната способност се изчислява по формулата:

R = 2(d'r2 - d'r1)/(w1 + w2),

където:


r1 и r2 са времената на задържане на двата пика в min;

w1 и w2 - широчините на същите пикове при половината от височината в mm;

d' - скоростта на хроматограмата в mm/min.

6.2.1.3. Условия на газхроматографското определяне:



- Колона:

материал - неръждаема стомана




 

дължина - 3,5 m




 

диаметър - 3,0 mm




- Катарометричен мост - 150 mA

- Газ носител - хелий

налягане - 2,5 bar

скорост на потока - 45 cm3/min

- Температура на инжектора - 150 °С

- Температура на детектора - 150 °С

- Температура на колоната - 65 °С

Измерванията на пиковите площи могат да се подобрят чрез електронно интегриране.

6.2.2. За неаерозолни проби:

6.2.2.1. Детектор - пламъчнойонизационен.

6.2.2.2. Колона с Chromosorb 105 или Porapak QS. Колоната трябва да има разделителна способност (R), равна или по-голяма от 1,5.

Разделителната способност се изчислява по формулата:

R = 2(d'r2 - d'r1)/(w1 + w2),

където:

r1 и r2 са времената на задържане на двата пика, в min;



w1 и w2 - широчините на същите пикове при половината от височината, в mm;

d' - скоростта на хроматограмата в mm/min.

6.2.2.3. Условия на газхроматографското определяне:

- Колона:

материал - неръждаема стомана

 

дължина - 2,0 m

 

диаметър - 3,0 mm

- Чувствителност на електрометъра - 8 x 10-10А

~END_TABLE



- Газ носител - азот

налягане - 2,1 bar

скорост на потока - 40 куб. см/min

- Помощен (допълнителен) газ - водород

налягане - 1,5 bar

скорост на потока - 20 куб. см/min

- Температура на инжектора - 150 °С

- Температура на детектора - 230 °С

- Температура на колоната - 120 до 130 °С

7. Стандартна крива

7.1. За газхроматографска процедура 6.2.1 (колона Hallcomid М18) се използват стандартни смеси, посочени в табл.1.

В мерителни колби от 100 cm3 (ml) се отмерват по 20 cm3 (ml) етанол и се добавя метанол, както е посочено в табл. 1.

Точното количество на метанола се определя чрез претегляне на пипетата преди и след всяко дозиране.

Таблица 1

Съдържание

Метанол

Етанол или

Хлороформ

на метанол

сm3 (ml)

пропан-

сm3 (ml),

в пробата

 

2-ол сm3 (ml)

добавен до

(М/М %)

 

 

обем

Приблизително 2,5 %

0,5

20

100

Приблизително 5,0 %

1,0

20

100

Приблизително 7,5 %

1,5

20

100

Приблизително 10,0 %

2,0

20

100

От стандартните смеси се инжектират от 2 до 3 ml и хроматографският анализ се провежда съгласно условията от 6.2.1.

Изчисляват се съотношенията на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) на всяка смес. Начертава се стандартна крива при координати:

Х - ос: % метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол.

У - ос: съотношение на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол).

7.2. За газхроматографска процедура 6.2.2 (Porapak QS или Chromosorb 105) се използват стандартни смеси, посочени в табл. 2.

Тези смеси се приготвят чрез измерване с микроспринцовка и пипета. Точното количество се измерва чрез непосредствено претегляне на пипетата след всяко добавяне.

Таблица 2

Съдържание

Метанол

Етанол или

Вода

на метанол

(µl)

пропан-

сm3 (ml),

в пробата

 

2-ол сm3 (ml)

добавена

(М/М %)

 

 

до обем

Приблизително 2,5 %

50

2

100

Приблизително 5,0 %

100

2

100

Приблизително 7,5 %

150

2

100

Приблизително 10,0 %

200

2

100

Инжектират се 2 до 3 ml в хроматографа, като се използват условията от 6.2.2.

Изчисляват се съотношенията на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол) на всяка смес. Начертава се стандартна графика:

Х-ос: % метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол.

У-ос: съотношение на пиковите площи (метанол/етанол) или (метанол/пропан-2-ол).

7.3. Стандартната крива трябва да има линеен характер.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За 5 % съдържание на метанол във връзка с етанол или пропан-2-ол разликата в резултатите от две паралелни определения, извършени с една и съща проба, не трябва да надвишават 0,25 %.

ХIV. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ДИХЛОРМЕТАН И 1,1,1-ТРИХЛОРЕТАН

1. Област на приложение

Методът се отнася за определянето на дихлорметан (метиленхлорид) и 1,1,1-трихлоретан (метилхлороформ) във всички козметични продукти, които вероятно могат да съдържат тези разтворители.

2. Дефиниция

Съдържанието на дихлорметан и 1,1,1-трихлоретан в пробата, определени по този метод, се изразяват в % (M/M).

3. Принцип

Определянето се извършва чрез газова хроматография с хлороформ като вътрешен стандарт.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация за "газова хроматография".

4.1. Хлороформ (CHCl3).

4.2. Тетрахлорметан (CCl4).

4.3. Дихлорметан (CH2Cl2).

4.4. 1,1,1-трихлоретан (CH3CCl3).

4.5. Ацетон.

4.6. Азот.

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Газхроматограф с катарометър.

5.3. Бутилка за прехвърляне, 50 - 100 сm3 (ml) (виж т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, 5.2).

5.4. Спринцовка за газ под налягане, 25 или 50 ml (виж т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, 5.3.2.2).

6. Процедура

6.1. Проба, която не е под налягане: в конична колба със запушалка се претегля проба с точност 0,001 g. Прибавя се точно претеглено количество хлороформ (4.1) като вътрешен стандарт, еквивалентно на предполагаемото количество дихлорметан или 1,1,1-трихлоретан, съдържащо се в пробата. Разбърква се добре.

6.2. Проба под налягане: използва се методът за взeмане на проби, описан в т. II. Лабораторно приготвяне на пробите за изпитване, но със следните уточнения:

6.2.1. След прехвърляне на пробата в бутилката за прехвърляне (5.3) в нея се въвежда като вътрешен стандарт определен обем хлороформ (4.1), еквивалентен на предполагаемото количество дихлорметан или 1,1,1-трихлоретан, съдържащ се в пробата. Разбърква се добре. Мъртвият обем на вентила се промива с 0,5 сm3 (ml) тетрахлорметан (4.2). След изсушаване по разликата се определя точната маса на прибавения вътрешен стандарт.

6.2.2. След напълване на спринцовката с проба накрайникът на спринцовката се продухва с азот (4.6), така че да няма остатъци преди инжектиране в хроматографа.

6.2.3. След вземане на всяка проба повърхността на вентила и съдът за прехвърляне трябва да се промият няколко пъти с ацетон (4.5) (използвайки, както се изисква, спринцовка за подкожни инжекции) и след това се подсушават напълно с азот (4.6).

6.2.4. За всеки анализ се правят измервания с използване на две различни бутилки за прехвърляне и се правят по пет измервания за бутилка.

7. Хроматографски условия

7.1. Предколона

Тръба - неръждаема стомана.

Дължина - 300 mm.

Диаметър - 3 или 6 mm.

Пълнеж - същия материал както в аналитичната колона.

7.2. Колона

Стационарната фаза е приготвена от Hallcomid M18 върху Chromosorb.

Колоната трябва да показва разделяне R, равно или по-голямо от 1,5, като:

R = 2(d'r2 - d'r1))/(W1 + W2),

където:

r1 и r2 са времената на задържане на двата пика;



W1 и W2 - широчините на същите пикове при половината от височината;

d' - скоростта на хартията в mm/min.

Като примери следните колони дават желаните резултати:

Колона

I

II

Материал

Стоманена тръба

Стоманена тръба

Дължина

350 сm

400 сm

Диаметър

3 mm

6 mm

Носител

 

 

Chromosorb

WAW

WAW-ДМЦС-HP

Ситов анализ

100 - 120 mesh

60 - 80 mesh

Стационарна

Hallcomid M18

Hallcomid M18

фаза

10 %

20 %

Температурните условия могат да се различават в зависимост от апарата. За горните примери те са нагласени, както следва:

Колона

I

II

Температури

 

 

Kолона

65 °C

75 °C

Инжектор

150 °C

125 °C

Детектор

150 °C

200 °C

Газ-носител

 

 

Дебит на потока от

45 сm3

60 сm3

хелий

(ml)/min

(ml)/min

Налягане на входа

2,5 bar

2 bar

Инжектирана проба

15 µl

15 µl

8. Смес за определяне на корекционните коефициенти


Каталог: files -> documents
documents -> Чл. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
documents -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г
documents -> На 14 февруари съвпадат три празника
documents -> Наредба № рд-02-20-16 от 5 август 2011 Г. За планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност
documents -> Наредба № н-9 от 16 декември 2009 Г
documents -> Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия 16 ноември 2014 година
documents -> 21 ноември световен ден без тютюнев дим


Сподели с приятели:
1   ...   41   42   43   44   45   46   47   48   ...   56




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница