Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти

3. Принцип

След превръщане в метилово производно хексахлорофенът се определя чрез газова хроматография с електрон-улавящ детектор.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".

4.1. Етилацетат.

4.2. н-метил-н-нитрозо-п-толуенсулфонамид (diazald).

4.3. Диетилов етер.

4.4. Метанол.

4.5. 2-(2-етоксиетокси) етанол (карбитол).

4.6. Мравчена киселина.

4.7. Калиев хидроксид, 50 % (M/M) воден разтвор. Приготвя се непосредствено преди употреба.

4.8. Хексан, за спектроскопия.

4.9. Бромхлорофен (стандарт № 1).

4.10. 4,4',6,6'-тетрахлор-2,2'-тиодифенол (стандарт № 2).

4.11. 2,4,4'-трихлор-2-хидрокси-дифенилов етер (стандарт № 3).

4.12. Ацетон.

4.13. Сярна киселина, 4 М.

4.14. Целит AW.

4.15. Мравчена киселина / етилацетат, 10 % (V/V) разтвор.

4.16. Хексахлорофен.

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Миниапарат за получаване на диазометан (Analyt. Chem., 1973, 45, 2302-2).

5.3. Газов хроматограф с електрон-улавящ детектор, с Ni⁶³-източник.

6. Процедура

6.1. Приготвяне на стандартен разтвор

Стандартът се подбира така, че да не взаимодейства с никое вещество, съдържащо се в пълнителя на анализирания продукт. Обикновено най-подходящ е стандарт № 1 (4.9).

6.1.1. В мерителна колба от 100 cm³ (ml) се претеглят с точност 0,001 g около 50 mg от стандарт № 1, 2 или 3 (4.9, 4.10 или 4.11) и 0,05 g хексахлорофен (4.16) от 100 сm³ (ml). Долива се до марката с етилацетат (4.1) (разтвор А). 10 сm³ (ml) от разтвор А се разрежда до 100 сm³ (ml) с етилацетат (4.1) (разтвор Б).

6.1.2. В мерителна колба от 100 сm³ (ml) се претеглят с точност 0,001 g около 0,05 g от стандарт № 1, 2 или 3 (4.9, 4.10 или 4.11). Долива се до марката с етилацетат (4.1) (разтвор В).

6.2. Приготвяне на пробата (Поради широката гама на типовете продукти, които могат да задържат хексахлорофен, важно е да се провери чрез тази процедура извличането на хексахлорофена от пробата, преди да се отчитат резултати. Ако извличането е лошо, трябва да се направят модификации, като смяна на разтворителя (бензен вместо етилацетат) и други със съгласието на заинтересованите страни.)

Претегля се 1 g от хомогенизираната проба с точност 0,001 g и се смесва напълно с 1 сm³ (ml) сярна киселина (4.13), 15 сm³ (ml) ацетон (4.12) и 8 g целит AW (4.14). Сместа се суши до въздушно сухо състояние на парна баня за 30 min, след което се суши за 1 h и 30 min в сушилня с вентилатор. Охлажда се, остатъкът се стрива на фин прах и се прехвърля в стъклена колона. Елуира се с етилацетат (4.1) и се събират 100 сm³ (ml). Прибавят се 2 сm³ (ml) от разтвора на вътрешния стандарт (разтвор Б) (6.1.2).

6.3. Метилиране на пробата

Апаратчето и всички реактиви за получаване на диазометан се охлаждат до 0 ° - 4 °С в продължение на 2 h. Във външното отделение на апаратчето се поставят 1,2 сm³ (ml) от разтвора, получен в 6.2, и 0,1 сm³ (ml) метанол (4.4). В централния резервоар се поставят около 0,2 g диазалд (4.2) и се разтваря чрез добавяне на 1 сm³ (ml) карбитол (4.5) и 1 сm³ (ml) диетилов етер (4.3).

Апаратчето се сглобява, потапя се наполовина в ледена баня при 0 °С и в централния резервоар се впръсква със спринцовка 1 сm³ (ml) охладен разтвор на калиев хидроксид (4.7). Трябва да се провери дали полученото жълто оцветяване от образуващия се диазометан е трайно. Ако жълтото оцветяване не е трайно, метилирането се повтаря с нови 0,2 g диазалд (4.2) (Трайността на жълтото оцветяване е указание за излишък на диазометан, който е необходим, за да се осигури пълно метилиране на пробата.).

Апаратчето се изважда от банята след 15 min, след което се оставя затворено 12 h при стайна температура. Апаратчето се отваря, излишъкът от диазометан реагира с прибавените няколко капки разтвор на мравчена киселина в етилацетат (4.15) и органичният разтвор се прехвърля в мерителна колба от 25 сm³ (ml). Долива се до марката с хексан (4.8).

1,5 ml от този разтвор се инжектира в хроматографа.

6.4. Метилиране на стандарта.

Апаратчето и всички реактиви за получаване на диазометан се охлаждат до 0 ° - 4 °С в продължение на 2 h. Във външното отделение на апаратчето се поставят:

0,2 сm³ (ml) разтвор В (6.1.1),

1 сm³ (ml) етилацетат (4.1),

0,1 сm³ (ml) метанол (4.4).

Метилирането продължава, както е описано в 6.3.

1 ml от получения разтвор се инжектира в хроматографа.

7. Газова хроматография

Колоната трябва да дава разделяне R, равно или по-добро от 1,5,

като:

R = 2(d'(r₂ - r₁))/(W₁ + W₂),

r₁ и r₂ са времената на задържане в min;

W₁ и W₂ - широчините на пиковете при половината от височините им в mm;

d' - скоростта на хартията в mm/min.

Като подходящи са установени следните условия на хроматографиране:

Колона - неръждаема стомана.

Дължина - 1,7 m.

Диаметър - 3 mm.

Носител - Chromosorb WAW - 80 до 100 mesh.

Стационарна фаза - 10 % OV 17.

Температури:

Колона - 280 °С,

Инжектор - 280 °С,

Детектор - 280 °С.

Газ-носител - азот, свободен от кислород.

Налягане - 2,3 bar.

Дебит на потока - 30 сm³ (ml)/min.

8. Изчисления

8.1. Корекционен коефициент на хексахлорофена

Изчислява се спрямо избрания стандарт във връзка със стандартната смес.

Нека:

h е хексахлорофен;

М'h е неговата маса в сместа в g;

A'h е площта на неговия пик;

s е избраният стандарт;

М' е неговата маса в сместа в g;

А's е площта на неговия пик,

тогава:

	М'h		A's
kh =	------	x	----- .
	М's		A'h

8.2. Количество на хексахлорофена в пробата

Нека:

kh - неговият корекционен коефициент;

Ah - площта на неговия пик;

s - избраният стандарт;

Ms - неговата маса в сместа в g;

As - площта на неговия пик;

М - масата на взетата проба в g,

тогава % (M/M) на хексахлорофена в пробата е:

За съдържание на хексахлорофен 0,1 % (M/M) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,005 % (M/M).

ХХ. КОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАТРИЕВ ТОЗИЛХЛОРАМИД (ХЛОРАМИН-Т)

1. Област на приложение

Методът се отнася за количествено определяне чрез тънкослойна хроматография на натриев тозилхлорамид (хлорамин-Т) в козметични продукти.

2. Дефиниция

Съдържанието на хлорамин-Т в пробата, определено по този метод, се изразява като % (M/M).

3. Принцип

Хлорамин-Т се хидролизира напълно до 4-толуенсулфонамид чрез кипене със солна киселина.

Количеството на образувания 4-толуенсулфонамид се определя фотоденситометрично чрез тънкослойна хроматография.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Натриев тозилхлорамид (хлорамин-Т).

4.2. Стандартен разтвор на 4-толуенсулфонамид: 0,05g 4-толуенсулфонамид в 100 сm³ (ml) етанол (4.5).

4.3. Солна киселина, 37,7 % (M/M), d₄²⁰ = 1,18 g/сm³ (ml).

4.4. Диетилов етер.

4.5. Етанол, 96 % (V/V).

4.6. Подвижна фаза

4.6.1. 1-бутанол : етанол (4.5) : вода =40 : 4 : 9 (V/V/V), или

4.6.2. хлороформ : ацетон = 6 : 4 (V/V).

4.7. Готови плаки за тънкослойна хроматография със силикагел 60, без флуоресцентен индикатор.

4.8. Калиев перманганат.

4.9. Солна киселина, 15 % (M/M).

4.10. Реактив за напръскване: 2-толуидин, 1 % (M/V) разтвор в етанол (4.5).

5. Апаратура

5.1. Стандартна лабораторна апаратура.

5.2. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.

5.3. Фотоденситометър.

6. Процедура

6.1. Хидролиза

В облодънна колба от 50 сm³ (ml) се претегля около 1 g от пробата (М) с точност 0,001 g. Прибавят се 5 сm³ (ml) вода и 5 сm³ (ml) солна киселина (4.3) и се кипи на обратен хладник в продължение на 1 h. Топлата суспензия веднага се прехвърля с вода в мерителна колба от 50 сm³ (ml). Оставя се да се охлади и се долива до марката с вода. Центрофугира се минимум 5 min при 3000 rpm и се филтрува бистрата течност.

6.2. Екстракция

6.2.1. Вземат се 30 сm³ (ml) от филтрата и се екстрахира три пъти с по 15 сm³ (ml) диетилов етер (4.4). Ако е необходимо, етерните фази се сушат и се обединяват в мерителна колба от 50 сm³ (ml). Долива се до марката с диетилов етер.

6.2.2. Вземат се 25 сm³ (ml) от изсушения етерен екстракт и се изпарява до сухо с ток от азот. Остатъкът се разтваря в 1 сm³ (ml) етанол (4.5).

6.3. Тънкослойна хроматография

6.3.1. Върху плаката за тънкослойна хроматография (4.7) се нанасят 20 ml от етанолния остатък (6.2) и същевременно 8, 12, 16 и 20 ml от стандартния разтвор на 4-толуенсулфонамид (4.2).

6.3.2. Хроматограмата се развива, докато фронтът на разтворителя достигне 15 сm с подвижната фаза (4.6.1 или 4.6.2).

6.3.3. След пълно изпаряване на подвижната фаза плаката се поставя за 2-3 min в атмосфера на хлорни пари, които се получават чрез заливане на 2 g калиев перманганат (4.8) със 100 сm³ (ml) солна киселина (4.9) в затворен съд. Излишъкът от хлор се отстранява чрез загряване на плаката до 100 °С за 5 min. След това плаката се напръсква с реактив (4.10).

6.4. Измерване

След около 1 h се измерват виолетовите петна с помощта на фотоденситометър при l = 525 nm.

6.5. Построяване на стандартната крива.

На графика на ординатата се нанасят стойностите на максималната височина на пиковете в mm, установени за четирите петна на 4-толуенсулфонамида, на абсцисата - съответните количества на 4-толуенсулфонамида (т.е. съответно 4, 6, 8 и 10 mg на петно).

7. Забележка

Методиката може да се контролира чрез използване на 0,1 или 0,2 % (M/V) разтвори на хлорамин-Т (4.1), обработени по същия начин както пробата (6).

8. Изчисления

Съдържанието на хлорамин-Т в пробата, изразено в % (M/M), се изчислява, както следва:

1,33 е фактор за превръщане на 4-толуенсулфонамид в хлорамин-Т;

а е количеството на 4-толуенсулфонамид в пробата в mg, отчетено по стандартната крива;

М - масата на взетата проба в g.

9. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на хлорамин-Т около 0,2 % (M/M) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава по абсолютна стойност 0,03 % (M/M).

ХХI. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОБЩ ФЛУОР В ПАСТИ ЗА ЗЪБИ

1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на общ флуор в пасти за зъби при количества на флуор не повече от 0,25 %.

2. Дефиниция

Количеството флуор в пробата, определено по този метод, се изразява в % (M/M).

3. Принцип

Определянето се извършва чрез газова хроматография. Флуорът от флуорсъдържащи съединения се превръща в кисела среда с хлортриетилсилан (TECS) в триетилфлуорсилан (TEFS) и същевременно се екстрахира с ксилен, съдържащ като вътрешен стандарт циклохексан.

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "за газова хроматография".

4.1. Натриев флуорид, изсушен при 120 °C до постоянна маса.

4.2. Вода, бидестилирана.

4.3. Солна киселина, d₄²⁰ = 1,19 g/cm³ (ml).

4.4. Циклохексан (СН).

4.5. Ксилен, който не дава върху хроматограмата пикове, разположени преди пика на разтворителя, когато последният се хроматографира при същитe условия като пробата (6.1). Ако е необходимо, се пречиства чрез дестилация (5.8).

4.6. Хлортриетилсилан (TECS Merck или с еквивалентна чистота).

4.7. Стандартни разтвори на флуор.

4.7.1. Изходен стандартен разтвор, 0,250 mg F^-/cm³ (ml).

Претеглят се точно 138,1 mg натриев флуорид (4.7) с точност 0,001 g и се разтварят във вода (4.2). Разтворът се прехвърля количествено в мерителна колба от 250 cm³ (ml) (5.5). Долива се до марката с вода (4.2) и се разбърква.

4.7.2. Разреден стандартен разтвор 0,050 mg F^-/cm³ (ml).

В мерителна колба от 100 cm³ (ml) (5.5) се прехвърлят с помощта на пипета 20 cm³ (ml) от изходния разтвор (4.7.1). Долива се до марката с вода и се разбърква.

4.8. Разтвор на вътрешен стандарт:

Смесват се 1 cm³ (ml) циклохексан (4.4) и 5 cm³ (ml) ксилен (4.5).

4.9. Хлортриетилсилан - разтвор на вътрешен стандарт:

В мерителна епруветка от 10 cm³ (ml) се поставят с пипета (5.7) 0,6 cm³ (ml) от TECS (4.6) и 0,12 cm³ (ml) от разтвор на вътрешен стандарт (4.8). Долива се до марката с ксилен (4.5) и се разбърква. Разтворът трябва да бъде приготвен непосредствено преди употреба.

4.10. Перхлорна киселина, 70 % (M/V).

4.11. Перхлорна киселина, 20 % (M/V).

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Газов хроматограф с пламъчно-йонизационен детектор.

5.3. Хомогенизатор или подобен апарат.

5.4. Клатачна машина (Buhler), тип SMB1 или еквивалентна.

5.5. Полипропиленови мерителни колби, 100 и 250 cm³ (ml).

5.6. Центофужни епруветки (стъклени), 20 cm³ (ml) със запушалки на винт и тефлоново уплътнение, тип Sovirel 611-56 или еквивалентни. Епруветките и запушалките се почистват чрез потапяне в перхлорна киселина (4.11), последвано от петкратно изплакване с вода (4.2) и изсушаване при 100 °С.

5.7. Автоматични пипети с обхват от 50 до 200 ml с накрайници за еднократна употреба.

5.8. Апаратура за дестилация с дестилационна приставка Schneider с три кълба или еквивалентна колона Vigreux.

6. Процедура

6.1. Подготовка на пробата

6.1.1. Избира се неотваряна туба с паста за зъби, разрязва се и цялото съдържание се изстисква в пластмасов съд. Разбърква се добре и се съхранява така, че да не настъпи влошаване на качеството.

6.1.2. В центрофужна епруветка (5.6) се претеглят точно 150 mg (М) от пробата, добавят се 5 cm³ (ml) вода (4.2) и се хомогенизира (5.3).

6.1.3. Добавя се 1 cm³ (ml) ксилол (4.5).

6.1.4. Прибавят се на капки 5 cm³ (ml) солна киселина (4.3) и се хомогенизира (5.3).

6.1.5. В центрофужна епруветка (5.6) с помощта на пипета се прибавят 0,5 cm³ (ml) от разтвор (4.9), състоящ се от хлортриетилсилан и разтвор на вътрешен стандарт.

6.1.6. Епруветката се затваря с капачка на винт (5.6) и се разклаща в продължение на 45 min в клатачна машина (5.4) при 150 удара (разклащания) за min.

6.1.7. Центрофугира се за 10 min при скорост, при която се получава ясно разделяне на фазите. Епруветката се отваря, отделя се органичният слой. 3 ml от органичната фаза се инжектира в колоната на газовия хроматограф (5.2).

Забележка: Елуирането на всички компоненти продължава около 20 min.

6.1.8. Инжектирането се повтаря, изчислява се съотношението на средната площ на пиковете (A_TEFS/A_CH) и от стандартната крива (6.3) се отчита съответното количество флуор в mg (M₁).

6.1.9. Общото съдържание на флуор в пробата се изчислява в % спрямо масата на флуора, както е отбелязано в т. 7.

6.2. Хроматографски условия

6.2.1. Колона: от неръждаема стомана

Дължина - 1,8 m

Диаметър - 3,0 mm

Носител - Gaschrom Q 80-100 mesh

Неподвижна фаза - силиконово масло DC 200 или еквивалентно, 20 %.

Колоната се кондиционира при 100 °С за около 12 h (поток на газа носител (азот), 25 сm³/min). Процедурата се повтаря през 12 h.

След всяко четвърто или пето инжектиране колоната се рекондиционира чрез загряване до 100 °С за 30 min.

Температури на:

Колона - 70 °С

Инжектор - 150 °С

Детектор - 250 °С

Газ-носител - азот

Скорост на газа-носител - 35 cm³ (ml)/min.

6.3. Построяване на стандартна крива

6.3.1. В серия от 6 центрофужни епруветки (5.6) се поставят с пипети по 0, 1, 2, 3, 4 и 5 cm³ (ml) от разредения стандартен разтвор на флуор (4.7.2). Обемът на всяка епруветка се довежда до 5 cm³ (ml) с вода (4.2).

6.3.2. По-нататък се извършва процедура, описана от 6.1.3 до 6.1.6 включително.

6.3.3. Инжектират се по 3 _ml от органичната фаза в газовия хроматограф (5.2).

6.3.4. Инжектирането се повтаря и се изчислява средното съотношение на пиковете (A_TEFS/A_CH).

6.3.5. Начертава се стандартната крива, корелираща с масата на флуора (mg) в стандартния разтвор (6.3.1) и съотношението на площите на пиковете (A_TEFS/A_CH), изчислени съгласно 6.3.4. Точките върху графиката се свързват помежду си с най-подходящата права линия, получена чрез използване на регресионен анализ.

7. Изчисления

Общото съдържание на флуор в пробата в % (M/M) F се изчислява по формулата:

	M1
%F =	-----	x 100 %,
	M

където:

М е претеглената проба за анализ (6.1.2) в mg.

М1 - количеството флуор, отчетено от стандартната крива (6.1.8) в mg.

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържанието на флуор около 0,15 % (M/M) разликата между резултатите от две паралелно проведени определения на една и съща мостра не трябва да надвишава абсолютната стойност от 0,012 % (M/M).

ХХII. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ОРГАНОЖИВАЧНИ СЪЕДИНЕНИЯ

ОБЛАСТ НА ПРИЛОЖЕНИЕ

Методът се отнася за идентификация и определяне на органоживачни съединения, използвани като консерванти в козметични продукти за очи. Приложима е за тиомерсал (INN) (натриев 2-(етилмеркуритио)бензоат) и фенилмеркури и неговите соли.

А. ИДЕНТИФИЦИРАНЕ

1. Принцип

Органоживачните съединения образуват комплекс с 1,5-дифенил-3-тиокарбазон. След екстракция на дитизоната с тетрахлорметан се провежда тънкослойна хроматография върху силикагел. Петната на дитизонатите имат оранжев цвят.

2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ", а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

2.1. Сярна киселина, 25 % (V/V).

2.2. 1,5-дифенил-3-тиокарбазон (дитизон): 0,8 mg в 100 сm³ (ml) тетрахлорметан (2.4).

2.3. Азот.

2.4. Тетрахлорметан.

2.5. Подвижна фаза: хексан : ацетон = 90 : 10 (V/V).

2.6. Стандартен разтвор, 0,001 % във вода на:

натриев 2-(етилмеркуритио) бензоат,

етилмеркурихлорид или метилмеркурихлорид,

фенилмеркуринитрат или фенилмеркуриацетат,

меркури дихлорид или меркури диацетат.

2.7. Готови плаки за тънкослойна хроматография със силикагел (напр. Merck₅₇₂₁ или еквивалентни).

2.8. Натриев хлорид.

3. Апаратура

3.1. Стандартно лабораторно оборудване.

3.2. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.

3.3. Филтър за разделяне на фазите.

4. Процедура

4.1. Екстракция

4.1.1. 1 g от пробата се разрежда чрез титруване с 20 сm³ (ml) дестилирана вода в центрофужна епруветка. Постига се максимално диспергиране и се загрява до 60 °С на водна баня. Прибавят се 4 g натриев хлорид (2.8). Разклаща се. Оставя се да се охлади.

4.1.2. Центрофугира се поне 20 min при 4500 rpm, за да се отдели по-голямата част от твърдата фаза от течността. Филтрува се в делителна фуния и се добавят 0,25 сm³ (ml) разтвор на сярна киселина (2.1).

4.1.3. Екстрахира се няколко пъти с 2 или 3 сm³ (ml) разтвор на дитизон (2.2), докато при последната екстракция органичната фаза остава зелена.

4.1.4. Последователно се филтрува всяка органична фаза през филтъра за разделяне на фазите (3.3).

4.1.5. Изпарява се до сухо с ток от азот.

4.1.6. Разтваря се с 0,5 сm³ (ml) тетрахлорметан (2.4). Този разтвор се третира веднага, както е посочено в 4.2.1.

4.2. Разделяне и идентификация

4.2.1. 50 ml от получения в 4.1.6 тетрахлорметанов разтвор се нанасят незабавно върху плаката със силикагел (2.7). Едновременно с това се обработват 10 сm³ (ml) от стандартния разтвор (2.6), както е посочено в 4.1, и върху същата плака се нанасят 50 ml от разтвора, получен в 4.1.6.

4.2.2. Плаката се поставя в подвижната фаза (2.5) и хроматограмата се развива, докато фронтът достигне 15 сm височина. Органоживачните съединения се идентифицират като оцветени петна, чийто цвят е стабилен, ако веднага след изпаряване на разтворителите слоят се покрие със стъклена пластина.

Получават се примерно следните Rf-стойности:

	Rf	Цвят
Тиомерсал	0,33	оранжев
Етилмеркурихлорид	0,29	оранжев
Метилмекурихлорид	0,29	оранжев
Фенилмеркуриеви соли	0,21	оранжев
Меркури соли	0,10	оранжев
Меркури диацетат	0,10	оранжев
1,5-дифенил-3-тиокарбазон	0,09	розов

Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ

1. Дефиниция

Съдържанието на органоживачни съединения, определено по този метод, се изразява като % (M/M) живак в пробата.