Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти

W_Sr - обемът на екстракта, взет в (В.5.1.1), в cm³ (ml).

7. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

Най-добрата възможна повторяемост за този метод е 0,09 % при съдържание на разтворим стронций 0,6 % (M/M).

8. Забележка

Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-AES).

ХХХIII. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕНЗИЛОВ АЛКОХОЛ В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ

А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ

1. Област на приложение

Методът се отнася за идентификация на бензилов алкохол в козметични продукти.

2. Принцип

Бензиловият алкохол се идентифицира чрез тънкослойна хроматография на плаки със силикагел.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.).

3.1. Бензилов алкохол.

3.2. Хлороформ.

3.3. Етанол, абсолютен.

3.4. n-Пентан.

3.5. Подвижна фаза: диетилов етер.

3.6. Стандартен разтвор на бензилов алкохол: в мерителна колба 100 cm³ (ml) се претегля 0,1 g бензилов алкохол (3.1) и се долива до марката с етанол (3.3). Разбърква се.

3.7. Плаки за тънкослойна хроматография, стъклени, 10 x 20 сm или 20 x 20 сm, покрити със слой от силикагел 60 F₂₅₄ с дебелина 0,25 mm.

3.8. Реактив за проявяване на петната: 12-молибденофосфорна киселина, 10 % (M/V) в етанол (3.3).

4. Апаратура

4.1. Стандартно оборудване за тънкослойна хроматография.

4.2. Хроматографска вана с две отделения, с размери приблизително 8 x 23 x 24 сm.

4.3. Хроматографска хартия Whatman или еквивалентна.

4.4. УВ лампа с дължина на вълната 254 nm.

5. Процедура

5.1. Приготвяне на пробата.

В мерителна колба от 100 cm³ (ml) се претегля 1,0 g от продукта, който ще се анализира. Прибавят се 3 cm³ (ml) хлороформ (3.2) и се разклаща енергично за диспергиране на продукта. Долива се до марката с етанол (3.3) и се разклаща енергично до получаване на бистър или почти бистър разтвор.

5.2. Тънкослойна хроматография.

5.2.1. Хроматографската вана (4.2) се насища с n-пентан (3.4), както следва: стената на ваната, съседна на задното отделение, се облицова с хроматографска хартия (4.3), така че долният край на хартията да влиза в това отделение. В задното отделение се наливат 25 cm³ (ml) n-пентан (3.4), като последният се сипва по откритата повърхност на облицоващата хроматографска хартия. Веднага се поставя капакът и ваната се оставя да престои 15 min.

5.2.2. На подходящи точки на стартовата линия на хроматографската плака (3.7) се нанасят 10 _ml от разтвора на пробата (5.1) и 10 _ml от стандартния разтвор на бензилов алкохол (3.6). Оставя се да изсъхне.

5.2.3. В предното отделение на ваната с пипета се поставят 10 cm³ (ml) диетилов етер (3.5) и веднага след това в същото отделение се поставя плаката. Бързо се поставя капакът и хроматограмата се развива до разстояние 15 сm от стартовата линия. Плаката се изважда от хроматографската вана и се суши при стайна температура.

5.2.4. Плаката (5.2.3) се разглежда под ултравиолетова светлина и се отбелязват местата на виолетовите петна. Плаката се напръсква с проявяващ реактив (3.8) и след това се нагрява в продължение на 15 min при 120 °С. Бензиловият алкохол се появява като тъмносиньо петно.

5.2.5. Изчислява се получената R_f стойност за стандартния разтвор на бензилов алкохол. Тъмносиньо петно със същата R_f стойност, получено от разтвора на пробата, показва присъствие на бензилов алкохол.

Откриваем минимум: 0,1 mg бензилов алкохол.

Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ

1. Област на приложение

Този метод се отнася за определянето на бензилов алкохол в козметични продукти.

2. Дефиниция

Количеството на бензиловия алкохол, определено по този метод, се изразява в % (М/М).

3. Принцип

Пробата се екстрахира с метанол и количеството на бензиловия алкохол в екстракта се определя чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ).

4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата - бидестилирана.

4.1. Метанол.

4.2. 4-етоксифенол.

4.3. Бензилов алкохол.

4.4. Подвижна фаза : метанол (4.1)/вода = 45 : 55 (V/V).

4.5. Основен разтвор на бензилов алкохол: в мерителна колба от 100 cm³ (ml) се претеглят около 0,1 g бензилов алкохол (4.3) с точност 0,001 g. Долива се до марката с метанол (4.1) и се разбърква.

4.6. Основен разтвор на вътрешен стандарт: в мерителна колба от 100 cm³ (ml) се претеглят около 0,1g 4-етоксифенол (4.2) с точност 0,001 g. Долива се до марката с метанол (4.1) и се разбърква.

4.7. Стандартни разтвори: в серия от мерителни колби от 25 cm³ (ml) се поставят съответни количества от основния разтвор на бензилов алкохол (4.5) и от основния разтвор на вътрешен стандарт (4.6) съгласно таблицата, дадена по-долу. Доливат се до марката с метанол (4.1) и се разбъркват.

Тези стойности са дадени за информация и съответстват на концентрациите на стандартните разтвори, приготвени с използване на разтвори на бензилов алкохол (4.5) и на 4-етоксифенол (4.6), които съдържат съответно точно 0,1 % (M/V) бензилов алкохол и 0,1 % (M/V) 4-етоксифенол.

Стан-	Концентрация		Концентрация
дартен	на бензилов		на 4-етоксифенол
разтвор	алкохол
	добавени		добавени
	cm3 (ml)	µg/cm3 (ml)	cm3 (ml)	µg/cm3 (ml)
	(4.5)		(4.6)
I	0,5	20	2,0	80
II	1,0	40	2,0	80
III	2,0	80	2,0	80
IV	3,0	120	2,0	80
V	5,0	200	2,0	80

5. Апаратура

5.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5.2. Течен хроматограф (ВЕТХ) с УВ детектор с променлива дължина на вълната и 10 ml дозаторна капиляра.

5.3. Аналитична колона: 250 mm x 4,6 mm от неръждаема стомана с пълнеж Spherisorb ODS 5 mm или еквивалентен.

5.4. Водна баня.

5.5. Ултразвукова вана.

5.6. Центрофуга.

5.7. Центрофужни епруветки с обем 15 сm³ (ml).

6. Процедура

6.1. Приготвяне на пробата.

6.1.1. В центрофужна епруветка (5.7) се претегля около 0,1 g (М) с точност 0,001 g от пробата и се прибавят 5 cm³ (ml) метанол (4.1).

6.1.2. Загрява се 10 min на водна баня (5.4) при температура 50 °С, след което епруветката се поставя в ултразвукова вана (5.5), където престоява до пълно диспергиране на пробата.

6.1.3. Охлажда се и след това се центрофугира при 3500 rрm в продължение на 5 min.

6.1.4. Бистрата течност се прехвърля в мерителна колба от 25 cm³ (ml).

6.1.5. Пробата се екстрахира повторно с 5 cm³ (ml) метанол (4.1). Екстрактите се обединяват в мерителната колба от 25 cm³ (ml).

6.1.6. В мерителната колба от 25 cm³ (ml) се прибавят с пипета 2,0 cm³ (ml) от основния разтвор на вътрешен стандарт (4.6). Долива се до марката с метанол (4.1) и се разбърква. Този разтвор се използва за определянето, описано в 6.4.

6.2. Хроматографиране.

6.2.1. Течният хроматограф (5.2) се настройва по обичайния начин. Потокът на подвижната фаза се нагласява на 2,0 cm³ (ml)/min.

6.2.2. Дължината на вълната на УВ детектора се нагласява на 210 nm.

6.3. Стандартна крива.

6.3.1. Дозират се по 10 ml от всеки от стандартните разтвори на бензилов алкохол (4.7) и се измерват площите на пиковете на бензиловия алкохол и на 4-етоксифенола.

6.3.2. За всеки от стандартните разтвори на бензилов алкохол (4.7) се изчислява отношението на площта на пика на бензиловия алкохол към този на 4-етоксифенола. Построява се стандартна крива, като тези отношения се нанасят по ординатата, а съответните концентрации на бензилов алкохол в mg/сm³ (ml) - по абсцисата.

6.4. Определяне.

6.4.1. Инжектират се 10 ml от разтвора на пробата (6.1.6) и се измерват площите на пиковете на бензиловия алкохол и на 4-етоксифенола. Изчислява се отношението между площите на пиковете на бензиловия алкохол и на 4-етоксифенола. Тази процедура се повтаря с нови 10 ml порции от разтвора на пробата, докато се получат стабилни резултати.

6.4.2. От стандартната крива (6.3.2) се отчита концентрацията на бензиловия алкохол, съответстваща на полученото отношение на площите на бензиловия алкохол към 4-етоксифенола.

7. Изчисления

Съдържанието на бензилов алкохол в пробата като % (M/M) се изчислява по следната формула:

	c
% (M/M) бензилов алкохол =	--------- ,
	400 x M

където:

М е масата на пробата, взета за анализ (6.1.1), в g;

с - концентрацията на бензилов алкохол в разтвора на пробата (6.1.6), определена по стандартната крива, в mg/сm³ (ml).

8. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на бензилов алкохол 1 % (M/M) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 %.

ХХХIV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЦИРКОНИЙ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦИРКОНИЙ, АЛУМИНИЙ И ХЛОР В НЕАЕРОЗОЛНИ АНТИПЕРСПИРАНТИ

Методът включва пет етапа:

А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЦИРКОНИЙ

Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦИРКОНИЙ

В. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АЛУМИНИЙ

Г. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХЛОР

Д. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА СЪОТНОШЕНИЯТА НА АЛУМИНИЕВИ КЪМ ЦИРКОНИЕВИ АТОМИ И АЛУМИНИЕВИ ПЛЮС ЦИРКОНИЕВИ АТОМИ КЪМ ХЛОРНИ АТОМИ

А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА ЦИРКОНИЙ

1. Област на приложение

Този метод се отнася за идентификацията на цирконий в неаeрoзолни антиперспиранти. Не е направен опит за описване на методи, подходящи за идентификация на алуминиево-циркониевия хлоридно-хидроксиден комплекс [Al_XZr(OH) _YCl_Z.nH₂O].

2. Принцип

Цирконият се идентифицира по характерната червено-виолетова утайка, която се образува с ализариново червено S в силнокисела среда.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Солна киселина, концентрирана (d20 = 1,18 g/cm³ (ml).

3.2. Разтвор на ализариново червено S (CI 58005) : 2 % (М/V) воден разтвор на натриев ализарин сулфонат.

4. Апаратура

4.1. Стандартно лабораторно оборудване.

5. Процедура

5.1. Към около 1 g от пробата се прибавят 2 cm³ (ml) вода в епруветка. Епруветката се запушва и се разклаща.

5.2. Прибавят се три капки разтвор на ализариново червено S (3.2) и след това - 2 cm³ (ml) концентрирана солна киселина (3.1). Епруветката се запушва и се разклаща.

5.3. Оставя се да престои около 2 min.

5.4. Червено-виолетовото оцветяване на разтвора и утайката показва присъствие на цирконий.

Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ЦИРКОНИЙ

1. Област на приложение

Този метод се отнася за определяне на цирконий в алуминиево-циркониеви хлоридно-хидроксидни комплекси до максимална концентрация 7,5 % (M/M) цирконий в неаерозолни антиперспиранти.

2. Принцип

Цирконият се екстрахира от продукта в силнокисела среда и се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - бидестилирана.

3.1. Солна киселина, концентрирана (d₂₀ = 1,18 g/cm³ (ml).

3.2. Солна киселина, 10 % (V/V): в стъклена чаша се наливат 500 cm³ (ml) вода и се прибавят 100 cm³ (ml) концентрирана солна киселина (3.1) при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в мерителна колба от 1 dm³ (l) и се долива до марката с вода.

3.3. Основен стандартен разтвор на цирконий, 1000 mg/cm³ (ml) в 0,5 М разтвор на солна киселина (Spectrosol или еквивалентен).

3.4. Разтвор на алуминиев хлорид (хидратиран) (AlCl₃.6H₂O) : 22,6 g алуминиев хлорид хексахидрат се разтварят в 250 cm³ (ml) 10 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2).

3.5. Разтвор на амониев хлорид: 5,0 g амониев хлорид се разтварят в 250 cm³ (ml) 10 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2).

4. Апаратура

4.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.2. Магнитна бъркалка с нагревател.

4.3. Филтърна хартия (Whatman № 41 или еквивалентна).

4.4. Атомно-абсорбционен спектрометър с циркониева лампа (кухокатодна).

5. Процедура

5.1. Приготвяне на пробата.

5.1.1. Претегля се около 1,0 g (М) с точност 0,001g от хомогенизираната проба от продукта в стъклена чаша от 150 cm³ (ml). Прибавят се 40 cm³ (ml) вода и 10 cm³ (ml) концентрирана солна киселина (3.1).

5.1.2. Чашата се поставя на магнитната бъркалка (4.2) и започва разбъркване и нагряване до кипене. За да се избегне бързото изсушаване, чашата се покрива с часовниково стъкло. Кипи се 5 min, чашата се сваля от бъркалката и се охлажда до стайна температура.

5.1.3. Съдържанието на чашата се филтрува през филтърна хартия (4.3) в мерителна колба от 100 cm³ (ml). Чашата се промива два пъти с по 10 cm³ (ml) вода и промивните води след филтруване се прибавят в колбата. Долива се до марката с вода и се разбърква. Този разтвор се използва и за определяне на алуминий (част В).

5.1.4. 20,00 cm³ (ml) от разтвора на пробата (5.1.3) се прехвърлят с пипета в мерителна колба от 50 cm³ (ml). Прибавят се 5,00 cm³ (ml) разтвор на алуминиев хлорид (3.4) и 5,00 cm³ (ml) разтвор на амониев хлорид (3.5). Долива се до марката с 10 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.

5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия.

Пламък - азотен оксид/ацетилен

Дължина на вълната - 360,1 nm

Корекция на фона - не

Процеп - 0,2 nm

Условия на горене: редукционен пламък; за максимална абсорбция е необходимо оптимизиране на височината на горелката и газовата смес.

5.3. Стандартна крива.

5.3.1. В серия мерителни колби от 50 cm³ (ml) се поставят с пипета 5,00; 10,00; 15,00; 20,00 и 25,00 cm³ (ml) от основния стандартен разтвор на цирконий (3.3). Във всяка колба с пипета се прибавят 5,0 cm³ (ml) разтвор на алуминиев хлорид (3.4) и 5,00 cm³ (ml) разтвор на амониев хлорид (3.5). Долива се до марката с 10 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 100; 200; 300; 400 и 500 mg/cm³ (ml) цирконий.

По същия начин се приготвя празна проба, без да се прибавя стандартен разтвор на цирконий.

5.3.2. Измерва се абсорбцията на празната проба (5.3.1) и получената стойност се използва като нулева концентрация на цирконий за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на цирконий (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на цирконий.

5.4. Определяне.

Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.4). От стандартната крива се отчита концентрацията на цирконий, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

6. Изчисления

Съдържанието на цирконий в пробата се изчислява в % (M/M) по формулата:

	c
% (M/M) цирконий =	-------- ,
	40 x M

където:

M е масата на пробата, взета за анализ (5.1.1), в g;

с - концентрацията на цирконий в разтвора на пробата (5.1.4), отчетена от стандартната крива, в mg/cm³ (ml).

7. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на цирконий 1,00 % (M/M) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 % (M/M).

8. Забележка

Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-AES).

В. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА АЛУМИНИЙ

1. Област на приложение

Този метод е подходящ за определяне на алуминий в алуминиево-циркониеви хлоридно-хидроксидни комплекси до максимална концентрация 12 % (M/M) алуминий в неаерозолни антиперспиранти.

2. Принцип

Алуминият се екстрахира от продукта в силнокисела среда и се определя чрез атомно-абсорбционна спектрометрия.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - бидестилирана.

3.1. Солна киселина, концентрирана (d₂₀ = 1,18 g/cm³ (ml).

3.2. Разтвор на солна киселина, 1 % (V/V): в стъклена чаша се наливат 500 cm³ (ml) вода и се прибавят 10 cm³ (ml) концентрирана солна киселина (3.1) при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в мерителна колба от един литър и се долива до марката с вода.

3.3. Основен стандартен разтвор на алуминий, 1000 mg/cm³ (ml) в 0,5 М разтвор на солна киселина (Spectrosol или еквивалентен).

3.4. Реактив калиев хлорид: 10,0 g калиев хлорид се разтварят в 250 cm³ (ml) 1 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2).

4. Апаратура

4.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.2. Атомно-абсорбционен спектрометър с алуминиева лампа (кухокатодна).

5. Процедура

5.1. Приготвяне на пробата.

Разтворът, приготвен в В.5.1.3, се използва за определяне съдържанието на алуминий.

5.1.1. 5,00 cm³ (ml) от разтвора на пробата (В.5.1.3) се прехвърлят с пипета в мерителна колба от 100 cm³ (ml) и се прибавят се 10,00 cm³ (ml) реактив калиев хлорид (3.4). Долива се до марката с 1 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква.

5.2. Условия за атомно-абсорбционна спектрометрия.

Пламък - азотен оксид/ацетилен

Дължина на вълната - 309,3 nm

Процеп - 0,7 nm

Корекция на фона - не

Условия на горене - редукционен пламък; за максимална абсорбция е необходимо оптимизиране на височината на горелката и подаването на газовата смес.

5.3. Стандартна крива.

5.3.1. В серия мерителни колби от 100 cm³ (ml) се поставят с пипета 1,00; 2,00; 3,00; 4,00 и 5,00 cm³ (ml) от основния стандартен разтвор на алуминий (3.3). Във всяка колба с пипета се прибавят по 10,00 cm³ (ml) реактив калиев хлорид (3.4), долива се до марката с 1 % (V/V) разтвор на солна киселина (3.2) и се разбърква. Тези разтвори съдържат съответно 10; 20; 30; 40 и 50 mg/cm³ (ml) алуминий.

По същия начин се приготвя празна проба, без да се прибавя стандартен разтвор на алуминий.

5.3.2. Измерва се абсорбцията на празната проба (5.3.1) и получената стойност се използва като нулева концентрация на алуминий за стандартната крива. Измерва се абсорбцията на всеки стандартен разтвор на алуминий (5.3.1). Построява се стандартна крива, като се нанасят стойностите на абсорбцията спрямо концентрацията на алуминий.

5.4. Определяне.

Измерва се абсорбцията на пробата (5.1.1). От стандартната крива се отчита концентрацията на алуминий, съответстваща на абсорбцията, получена за разтвора на пробата.

6. Изчисления

Съдържанието на алуминий в пробата се изчислява в % (M/M) по формулата:

	c
% (M/M) =	-------- ,
	5 x M

където:

M е масата на пробата, взета за анализ (Б.5.1.1), в g;

с - концентрацията на алуминий в разтвора на пробата (5.1.1), отчетена от стандартната крива, в mg/cm³ (ml).

7. Повторяемост (Виж ISO 5725.)

За съдържание на алуминий 3,5 % (M/M) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 % (M/M).

8. Забележка

Като алтернативен метод на пламъковата атомно-абсорбционна спектрометрия се допуска атомно-емисионна спектрометрия с индуктивно свързана плазма (ICP-AES).

Г. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХЛОР

1. Област на приложение

Този метод се отнася за определяне на хлор, присъстващ като хлорен йон в алуминиево-циркониеви хлоридно-хидроксидни комплекси в неаерозолни антиперспиранти.

2. Принцип

Хлорният йон в продукта се определя чрез потенциометрично титруване със стандартен разтвор на сребърен нитрат.

3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Азотна киселина, концентрирана (d₂₀ = 1,42 g/cm³ (ml).

3.2. Азотна киселина, 5 % (V/V): 25 cm³ (ml) концентрирана азотна киселина (3.1) се прибавят към 250 cm³ (ml) вода в стъклена чаша при непрекъснато разбъркване. Този разтвор се прехвърля в мерителна колба от 500 cm³ (ml) и се долива до марката с вода.

3.3. Ацетон.

3.4. Сребърен нитрат, 0,1 М стандартен разтвор (Analar или еквивалентен).

4. Апаратура

4.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.2. Магнитна бъркалка с нагревател.

4.3. Сребърен електрод.

4.4. Каломелов сравнителен електрод.

4.5. рН миливолтметър, подходящ за потенциометрично титруване.

5. Процедура

5.1. Приготвяне на пробата.

5.1.1. В стъклена чаша от 250 cm³ (ml) се претегля около 1,0 g (М) с точност 0,001 g от хомогенизираната проба на продукта. Прибавят се 80 cm³ (ml) вода и 20 cm³ (ml) 5 % (V/V) разтвор на азотна киселина (3.2).

5.1.2. Чашата се поставя на магнитната бъркалка (4.2). Започва разбъркване и нагряване до кипене. За да се избегне бързото изсушаване, чашата се покрива с часовниково стъкло. Кипи се 5 min, чашата се сваля от бъркалката и се охлажда до стайна температура.