Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
Изтегляне 8.7 Mb.
|
| В колба (4.8) се претегля 1 g от пробата с точност 0,001 g. Прибавят се четири капки разтвор на солна киселина (3.7) и 40 cm3 (ml) ацетон. За силноалкалните козметични продукти, като тоалетен сапун, се добавят 20 капки разтвор на солна киселина. Колбата се запушва и съдържанието й се нагрява внимателно до около 60 °С, с което се улеснява екстракцията на консервантите в ацетоновата фаза. Разклаща се в продължение на 1 min, рН на разтвора се измерва с индикаторна хартия, коригира се до рН 3 със солна киселина (3.7), повторно се разклаща 1 min и след охлаждане до стайна температура се филтрува през книжен филтър. От филтрата се отпипетират 20 cm3 (ml) и се разреждат с 60 cm3 (ml) вода в конусна колба от 200 cm3 (ml). Разтворът се алкализира с калиев хидроксид (3.8) до рН 10 (по индикаторна хартия), добавя се 1 g калциев дихлорид дихидрат (3.9) и се разклаща енергично. Филтрува се през книжен филтър в делителна фуния от 250 cm3 (ml), съдържаща 75 cm3 (ml) диетилов етер. Фунията се разклаща силно 1 min и след отделяне на фазите водният слой се събира в конусна колба от 200 cm3 (ml). Разтворът се подкислява до рН около 2 с разтвор на солна киселина (3.7) (по индикаторна хартия), добавят се 10 cm3 (ml) диетилов етер и отново се разклаща енергично 1 min. Изчаква се двете фази да се разделят и 2 cm3 (ml) от етерния слой се прехвърлят в епруветка от 5 cm3 (ml) със запушалка.
5.2. Тънкослойна хроматография. Хроматографската плака (4.4) се поставя върху загрятата плоча (4.9) и на стартовата линия в концентрационната зона се нанасят по 10 l от стандартните разтвори (3.18) и 100 l от пробата (5.1). Изпаряването на разтворителя се ускорява с въздушна струя. Изсушената хроматографска плака се оставя да се охлади до стайна температура, след което се поставя в хроматографска вана (4.2) със 100 cm3 (ml) подвижна фаза. Хроматографският процес се провежда при стайна температура и продължава, докато фронтът на разтворителя стигне на 15 cm от стартовата линия. Плаката се изважда от ваната, суши се с горещ въздух от сешоар (4.6) и се наблюдава под ултравиолетова светлина (4.3). Местата на петната се отбелязват. За отстраняване на излишната оцетна киселина плаката се нагрява 30 min в сушилня (4.5) при 100 °С. Петната на консервантите се оцветяват с реактива на Millon (3.10), който се нанася с ролка (4.7), докато плаката се навлажни равномерно. Забележка. Петната могат да се оцветят и чрез внимателно накапване на капка от реактива на Millon върху всяко едно петно, маркирано под ултравиолетовата светлина. Естерите на 4-хидроксибензоената киселина се появяват като червени петна, 2-феноксиетанол и 1-феноксипропан-2-ол като жълти, 4-хидроксибензоената киселина, която може да се открие в пробите като консервант или като продукт от разлагането на парабените, се появява под формата на червено петно (виж 7.3 и 7.4). 6. Идентификация Идентификацията се извършва по Rf стойностите на петната от пробите с тези на стандартите, както и чрез сравняване на поведението им под ултравиолетова светлина и на цвета им след нанасяне на реактива на Millon. Тези данни дават предварителна информация за идентичността на консервантите. Ако се появят парабени, трябва да се проведе разделяне с високоефективна течна хроматография (ВЕТХ), описана в раздел Б. Получените резултати се комбинират с тези от тънкослойната хроматография за потвърждаване на присъствието на 2-феноксиетанол, 1-феноскипропан-2-ол и парабените. 7. Забележка 7.1. Реактивът на Millon е токсичен, поради което се прилага чрез една от описаните процедури. Не се препоръчва пръскането. 7.2. Други съединения, съдържащи хидроксилни групи, могат също да се оцветят с реактива на Millon. Таблица с цветовете и Rf стойностите, получени за някои консерванти, използвайки тънкослойнохроматографската процедура, е публикувана в N. De Kruijf, M.A.H. Rijk, L.A. Pranato - Soetardhi и А. Schouten (1987): Определяне на консерванти в козметични продукти. Тънкослойнохроматографска процедура за идентификацията на консерванти в козметични продукти (J. Chromatography 410, 395-411). 7.3. В следващата таблица са посочени Rf стойностите за някои консерванти. Същите могат да се използват ориентировъчно при идентифициране на изследваните проби.
7.4. Не се разделят 4-хидроксибензоената киселина и метилпарабенът. Идентификацията на тези съединения трябва да се потвърди чрез метода на високоефективна течна хроматография (ВЕТХ), описан в част Б, и сравняване на времената на задържане, получени от пробата с тези на стандартите. Б. ОПРЕДЕЛЯНЕ 1. Област на приложение Методът се отнася за определяне на 2-феноксиетанол, 1-феноскипропан-2-ол, метил 4-хидроксибензоат, етил 4-хидроксибензоат, пропил 4-хидроксибензоат, бутил 4-хидроксибензоат и бензил 4-хидроксибензоат в козметични продукти. 2. Дефиниция Количествата на консервантите, определени с този метод, се изразяват като % (M/M). 3. Принцип Пробата се подкислява чрез добавяне на сярна киселина и суспендира в смес от етанол и вода. След леко загряване на сместа за втечняване на липидната фаза и подобряване на количествената екстракция сместа се филтрува. Консервантите във филтрата се определят чрез обратнофазова ВЕТХ. Като вътрешен стандарт се използва 4-хидроксибензоат. 4. Реактиви 4.1. Основни положения. Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата - бидестилирана. 4.2. Етанол, абсолютен. 4.3. 2-Феноксиетанол. 4.4. 1-Феноксипропан-2-ол. 4.5. Метил 4-хидроксибензоат (метилпарабен). 4.6. Етил 4-хидроксибензоат (етилпарабен). 4.7. n-пропил 4-хидроксибензоат (пропилпарабен). 4.8. Изопропил 4-хидроксибензоат (изопропилпарабен). 4.9. n -бутил 4-хидроксибензоат (бутилпарабен). 4.10. Бензил 4-хидроксибензоат (бензилпарабен). 4.11. Тетрахидрофуран. 4.12. Метанол. 4.13. Ацетонитрил. 4.14. Сярна киселина (Н2SO4) разтвор 2 mol/dm3 (mol/l). 4.15. Смес етанол/вода. Смесват се 9 обема етанол (4.2) и 1 обем вода. 4.16. Разтвор на вътрешен стандарт. Претеглят се около 0,25 g с точност 0,001 g изопропилпарабен (4.8), прехвърлят се в мерителна колба от 500 cm3 (ml) и след разтваряне се долива до марката със смес етанол/вода (4.15). 4.17. Подвижна фаза: тетрахидрофуран/вода/метанол/ацетонитрил. Смесват се 5 обема тетрахидрофуран, 60 обема вода, 10 обема метанол и 25 обема ацетонитрил. 4.18. Изходни стандартни разтвори на консервантите. Претеглят се с точност 0,001 g 0,2 g 2-феноксиетанол, 0,2 g 1-феноксипропан-2-ол, 0,05 g метилпарабен, 0,05 g етилпарабен, 0,05 g бутилпарабен и 0,025 g бензилпарабен в мерителни колби от 100 cm3 (ml) и разтворите се доливат до марката със смес етанол/вода (4.15). Разтворите са стабилни до една седмица при съхраняване в хладилник. 4.19. Стандартни разтвори на консервантите. От изходните стандартни разтвори (4.18) се прехвърлят съответно 20,00 cm3 (ml), 10 cm3 (ml) 5,00 cm3 (ml), 2,00 cm3 (ml) и 1,00 cm3 (ml) в мерителни колби от 50 cm3 (ml). Във всяка колба се прибавят по 10 cm3 (ml) разтвор на вътрешния стандарт (4.16) и 1,0 cm3 (ml) разтвор на сярна киселина (4.14) и се долива до марката със смес етанол/вода (4.15). Разтворите трябва да са приготвени непосредствено преди употреба. 5. Апаратура Стандартно лабораторно оборудване и: 5.1. Водна баня с възможност за поддържане на температура 60 °С 1 °С. 5.2. Хроматограф за високоефективна течна хроматография с УВ детектор, дължина на вълната 280 nm. 5.3. Аналитична колона от неръждаема стомана 25 cm x 4,6 mm (или 12,5 cm x 4,6 mm), съдържаща Nucleosil 5С18 или еквивалент (виж 10.1). 5.4. Стъклени колби от 100 cm3(ml) със запушалки. 5.5. Пемза с размери на зърната от 2 mm до 4 mm. 6. Процедура 6.1. Подготовка на пробата. 6.1.1. Подготовка на пробата без добавяне на вътрешен стандарт. Претегля се около 1,0 g от пробата с точност 0,001 g в стъклена колба от 100 cm3 (ml) със запушалка (5.4). Добавят се 1,0 cm3 (ml) разтвор на сярна киселина (4.14), 50,0 cm3 (ml) етанол/водна смес (4.15) и около 1,0 g пемза (5.5). Колбата се запушва и се разклаща силно, докато се получи хомогенна суспензия. За улесняване екстракцията на консервантите в етаноловата фаза колбата се нагрява 5 min на водна баня (5.1) при температура 60 °С 1 °С. След това се охлажда бързо на течаща студена вода и престоява в хладилник 1 h. Филтрува се през книжен филтър и около 2 cm3 (ml) от филтрата се прехвърлят в епруветка от 5 сm3 (ml) със запушалка. Екстрактът се съхранява в хладилник. ВЕТХ определянето трябва да се извърши до 24 h. 6.1.2. Подготовка на пробата с добавяне на вътрешен стандарт. Претегля се около 1,0 g 0,1 от пробата с точност 0,001 g и се прехвърля в колба от 100 cm3 (ml). Добавят се 1,0 cm3 (ml) разтвор на сярна киселина (4.14) и 40 cm3 (ml) смес етанол/вода (4.15), около 1,0 g пемза (5.5) и точно 10,0 cm3 (ml) разтвор на вътрешен стандарт (4.16). Колбата се запушва и се разклаща силно най-малко 1 min, докато се получи хомогенна емулсия. За улесняване екстракцията на консервантите в етаноловата фаза колбата се загрява 5 min на водна баня при температура 60 °С 1 °С, след което се охлажда бързо на течаща студена вода и престоява в хладилник 1 h. Филтрува се през книжен филтър. Около 2 cm3 (ml) от филтрата се прехвърлят в епруветка от 5 cm3 (ml) със запушалка. Съхранява се в хладилник до провеждане на ВЕТХ определянето. 6.2. Високоефективна течна хроматография (ВЕТХ). 6.2.1. Хроматографски условия: Подвижна фаза - тетрахидрофуран/вода/метанол/ацетонитрил (4.17) Скорост на потока - 1,5 cm3/min (ml/min) Дължина на вълната - 280 nm. 6.2.2. Стандартна крива. Инжектират се по 10 l от стандартните разтвори на консервантите (4.19). От получените хроматограми се определят съотношенията на височината на пиковете на стандартните разтвори на консервантите към височината на пика на вътрешния стандарт. Построява се крива за всеки консервант, свързваща тези съотношения с концентрацията на стандартните разтвори. 6.2.3. Определяне. Инжектират се последователно по 10 l от разтвора на пробата без вътрешен стандарт (6.1.1.) и на един от стандартните разтвори на консерванта (4.19) и получените хроматограми се сравняват. Ако в хроматограмата на пробата (6.1.1.) не се появи пик с приблизително същото време на задържане като това на изопропилпарабена (препоръчан като вътрешен стандарт), се инжектират 10 l разтвор на пробата с вътрешен стандарт (6.1.2). Хроматограмата се изписва и се измерват височините на пиковете. Ако в хроматограмата на пробата се появи пречещ пик с приблизително същото време на задържане като това на изопропилпарабена, трябва да се избере друг вътрешен стандарт. Когато пикът на някои от изследваните консерванти не присъства в хроматограмата на пробата, този консервант може да се използва като алтернативен вътрешен стандарт. Изчисляват се съотношенията на височината на пика на изследваните консерванти към тези на вътрешния стандарт и се проверява дали за стандартните разтвори, използвани в процедурата за калибриране, се получава линейна зависимост. Получените хроматограми на стандартния разтвор и на разтвора на пробата трябва да отговарят на следните изисквания: - Разделянето на пиковете (р) на най-лошо разделената двойка трябва да бъде не по-малко от 0,90 (за дефиниция на пиково разделяне виж фиг. 1). Ако не е постигнато необходимото разделяне, трябва да се използва по-ефективна колона или друга по състав подвижна фаза. - Коефициентът на асиметрия (AS) на всички получени пикове трябва да бъде в интервала от 0,9 до 1,5 (за дефиницията на коефициент на асиметрия виж фиг. 2). Препоръчва се хроматограмата за определяне коефициента на асиметрия да се записва при скорост най-малко 2 cm/min. - Базовата линия трябва да е стабилна. 7. Изчисление Изчисляването на концентрациите на консервантите в разтвора на пробата се извършва по стандартната крива (6.2.2) и съотношенията на височините на пиковете на изследваните консерванти към тази на вътрешния стандарт. Съдържанието на 2-феноксиетанол, 1-феноксипропан-2-ол, метил 4-хидроксибензоат, етил 4-хидроксибензоат, пропил 4-хидроксибензоат, бутил 4-хидроксибензоат и бензил 4-хидроксибензоат (Wi) се изчисляват като % (М/М) по формулата:
Каталог: docs -> NORMATIVNI%20AKTOVE docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №2 от 5 февруари 2007 Г. За здравните изисквания към компютърните и интернет зали за обществено ползване NORMATIVNI%20AKTOVE -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г NORMATIVNI%20AKTOVE -> Закон за администрацията NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №9 от 4 август 2006 Г. За защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №7 от 1 март 2005 Г. За изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №3 от 26 май 2016 Г. За реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция Изтегляне 8.7 Mb. Сподели с приятели:
|