Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти



страница82/102
Дата22.07.2016
Размер8.7 Mb.
1   ...   78   79   80   81   82   83   84   85   ...   102
3 (ml) и се разбърква. Двете дисперсии се филтруват през филтър (3.4). От всеки филтрат се използва по 1 µl за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.

4.2.2. От всяка проба се приготвят още веднъж две дисперсии - 1 g и 5 g проба се диспергира в 50 cm3 (ml) вода, подкислява се с разредена солна киселина (2.7), долива се с вода до 100 cm3 (ml) и се хомогенизира. Филтрува се през нагънат филтър (3.4). От двата филтрата се използва по 1 µl за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.
4.3. Кремове

5 g и 20 g от всеки продукт се диспергират в 100 cm3 (ml) вода. Получените дисперсии се използват за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5.
5. Процедура

5.1. В две хроматографски вани се поставя достатъчно количество подвижни фази А (2.2) и Б (2.3) за извършване на хроматографски анализ чрез хартиена хроматография. Хроматографските вани се насищат най-малко 24 h с парите на подвижната фаза и плътно се затварят с подходящ капак.

5.2. Върху стартови точки от лентата на хроматографската хартия (Whatman № 3 или еквивалентна) с дължина 40 cm и ширина 20 cm (3.1) се нанасят по 1 µl от единия разтвор на анализираната проба и от стандартния разтвор, приготвени според т. 4 и т. 2.1. Изсушава се на въздуха.

5.3. Хроматографската лента (5.2) се поставя в хроматографската вана, напълнена с подвижна фаза (5.1). Хроматографира се, докато фронтът на подвижната фаза се придвижи на 35 сm (около 5 h).

5.4. Описаната в т. 5.2 и т. 5.3 процедура се повтаря, като се използва подвижна фаза Б и хроматографска хартия (Whatman № 4 или еквивалентна) (3.1). Хроматографира се до достигане на фронта (35 cm).

5.5. Хроматограмите се изваждат и се изсушават на въздуха.

5.6. Детектиране (оцветяване): хроматограмата се напръсква последователно със:

5.6.1. Детектор А (2.4), последван от детектор Б (2.5). Петната на персулфатите в пробата и в съответния стандартен разтвор (2.1) са по-близо до старта от тези на водородния прекис. Петната се маркират с молив.

5.6.2. Детектор В (2.6) върху хроматограмите, получени съгласно т. 5.6.1. При наличие на бромати върху хроматограмата се появяват сиво-сини петна, идентични с тези на стандартния разтвор (2.1).

5.7. При горепосочените условия, отнасящи се до подвижни фази А (2.2) и Б (2.3), Rf-стойностите на стандартните вещества (2.1) са приблизително следните:


 

Подвижна

Подвижна

 

фаза

фаза

 

А (2.2)

Б (2.3)

Натриев персулфат

0,40

0,10

Калиев персулфат

0,40

0,02 + 0,05

Амониев персулфат

0,50

0,10 + 0,20

Натриев бромат

0,40

0,20

Калиев бромат

0,40

0,10 + 0,20

Водороден прекис

0,80

0,80

 

 

 


Б. ИДЕНТИФИКАЦИЯ НА БАРИЕВ ПРЕКИС
1. Принцип

Бариевият прекис се идентифицира след подкисляване на пробата (А.4.2), чрез образуването на водороден прекис в присъствие на бариевия йон:

- при отсъствието на персулфати (А) (Б.4.1) - чрез добавяне на разредена сярна киселина към една част от киселия разтвор на пробата (Б.4.1), в резултат на което се образува бяла утайка от бариев сулфат. Присъствието на бариев йон в пробата (Б.4.1) се доказва чрез хартиена хроматография по описания по-долу начин (Б.5);

- при наличие на персулфати (Б.4.2) - последователно се извършва следното: изваряване на остатъка от разтвора (Б.4.2), в алкална среда и разтваряне в солна киселина; в разтвора, получен от стопилката (Б.4.2), присъствието на бариеви йони се доказва чрез хартиена хроматография и/или чрез утаяване като бариев сулфат.
2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

2.1. Метанол

2.2. Концентрирана солна киселина, 36% (M/M)

2.3. Солна киселина, 6 N

2.4. Сярна киселина, 4 N

2.5. Динатриева сол на родизониевата киселина

2.6. Бариев хлорид (BaCl2.2H2O)

2.7. Безводен натриев карбонат

2.8. Воден разтвор на бариев хлорид, 1% (М/V)

2.9. Проявяващ разтворител (подвижна фаза) - метанол : концентрирана солна киселина (концентрация 36%) : вода = 80 : 10 : 10 (V/V/V)

2.10. Детектор (реактив за оцветяване), 0,1% (M/V) воден разтвор на динатриева сол на родизониевата киселина, приготвени непосредствено преди употреба.
3. Апаратура

3.1. Микропипета, 5 µl

3.2. Платинени тигли

3.3. Мерителни колби, 100 cm3 (ml)

3.4. Хроматографска хартия Schleicher и Schull 2043b или еквивалентна. Хартията се обработва предварително, като се поставя за една нощ в съд за нисходяща хроматография (А.3), съдържащ проявяващ разтворител (подвижна фаза) (Б.2.9.), след което се изсушава.

3.5. Нагънат филтър

3.6. Апаратура за осъществяване на възходяща хартиена хроматография

4. Подготовка на пробата

4.1. Проби, в които няма персулфати.

4.1.1. 2 g от продукта се диспергира в 50 cm3 (ml) вода и се довежда до pH на дисперсията приблизително 1 със солна киселина (Б.2.3)

4.1.2. Дисперсията се прехвърля с вода в мерителна колба от 100 cm3 (ml), долива се с вода до марката и се разбърква. Приготвената дисперсия се използва за анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5 за идентифициране на барий чрез утаяване на сулфата.
4.2. Проби, в които има персулфати

4.2.1. 2 g от продукта се диспергират в 100 cm3 (ml) вода и се филтрува.

4.2.2. Към изсушения остатък се прибавя натриев карбонат (Б.2.7) в количество 7 до 10 пъти от неговото тегло, разбърква се и сместа се стапя в платинов тигел (В.3.2) за 30 min.

4.2.3. Охлажда се до стайна температура и стопилката се разтваря в 50 cm3 (ml) вода и се филтрува (В.3.5).

4.2.4. Остатъкът върху филтъра се разтваря в солна киселина (B.2.3) и се долива с вода до 100 cm3 (ml). Този разтвор се използва за анализ чрез хартиена хроматография, както е описано в т. 5 и за определяне на барий чрез утаяване на сулфата.
5. Процедура

5.1. Подходящо количество от проявяващия разтворител (подвижната фаза) (Б.2.9) сe поставя във ваната за възходяща хартиена хроматография. Последната се насища с парите на разтворителя минимум 15 h.

5.2. Върху три стартови точки на лист от хроматографската хартия, обработена предварително, както е описано в т. Б.3.4, се накапва по 5 ml от приготвените разтвори съгласно т. Б.4.1.2 и т. Б.4.2.4 и от стандартния разтвор (Б.2.8).

5.3. Петната се изсушават на въздуха. Хроматографира се до достигане на фронта (30 cm).

5.4. Хроматограмата се изважда от ваната и се изсушава на въздуха.

5.5. Детектиране (оцветяване): Хроматограмата се напръсква с детектор (Б.2.10). При наличие на барий върху хроматограмата се появяват червени петна с Rf-стойност около 0,10.
В. ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ВОДОРОДЕН ПРЕКИС В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ ЗА ПОДДЪРЖАНЕ НА КОСАТА
1. Област на приложение

Йодометричното определяне на водороден прекис в козметични продукти е възможно само при отсъствие на други окислителни агенти, които отделят йод от йодидите.
2. Принцип

Йодометричното определяне на водороден прекис се основава на следната реакция:
Н2О2 + 2Н+ + 2I- => I2 + 2Н2О
Реакцията протича много бавно, но може да се ускори чрез прибавяне на алуминиев молибдат. Отделеният йод се определя титриметрично с натриев тиосулфат и е еквивалентен на съдържанието на водороден прекис.
3. Дефиниция

Съдържанието на водороден прекис, определено по начина, описан по-долу, се изразява като % (М/М) на продукта.
4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Сярна киселина, 1 mol/dm3 (2 N).

4.2. Калиев йодид.

4.3. Амониев молибдат.

4.4. Натриев тиосулфат, 0,1 mol/dm3 (0,1 N).

4.5. Калиев йодид, 10% (M/V), приготвен непосредствено преди използването.

4.6. Амониев молибдат, 20% (M/V).

4.7. Скорбелен разтвор, 1,0% (M/V).
5. Апаратура

5.1. Бехерови чаши, 100 cm3 (ml).

5.2. Бюрета, 50 cm3 (ml).

5.3. Мерителни колби, 250 cm3 (ml).

5.4. Мерителни цилиндри, 25 и 100 cm3 (ml).

5.5. Пипети, 10 cm3 (ml).

5.6. Ерленмайерови колби, 250 cm3 (ml).
6. Процедура

6.1. В бехерова чаша от 100 cm3 (ml) се претеглят 10 g (М) с точност 0,001 g от продукта, съдържащ около 0,6 g водороден прекис. Пробата се прехвърля с вода в 250 cm3 (ml) мерителна колба, долива се до марката с вода и се разбърква.

6.2. Отпипетирват се 10 cm3 (ml) от разтвора на пробата и се прехвърлят в 250 cm3 (ml) ерленмайерова колба (5.6). Прибавят се последователно 100 cm3 (ml) разтвор на сярна киселина (4.1), 20 cm3 (ml) разтвор на калиев йодид (4.5) и три капки разтвор на амониев молибдат (4.6).

6.3. Отделеният йод се титрува веднага с разтвор на натриев тиосулфат (4.4) и малко преди достигане на еквивалентния пункт се прибавят няколко cm3 (ml) скорбелен разтвор като индикатор (4.7). Отчита се изразходваното количество (V) разтвор на натриев тиосулфат (4.4) в cm3 (ml).

6.4. По начина, описан в т. 6.2 и 6.3, се титрува празна проба, като се заместват 10 cm3 (ml) от разтвора на пробата с 10 cm3 (ml) вода. Отчита се изразходваното количество разтвор (Vо) на натриев тиосулфат за празната проба в cm3 (ml).
7. Изчисление

Съдържанието на водороден прекис в продукта като % (М/М) се изчислява по формулата:
%водороден прекис = [(V - Vo) x 1,7008 x 250 x 100] / (M x 10 x 1000) = [(V - Vo) x 4,252] / M ,
където:

М е количеството от анализирания продукт (6.1) в g;

Vо - изразходваното количество разтвор на натриев тиосулфат за титруването на празната проба (6.4) в cm3 (ml);

V - изразходваното количество разтвор на натриев тиосулфат за титруването на пробата (6.3) в cm3 (ml).
8. Повторяемост (Виж ISO 5725)

За продукти, съдържащи около 6% (М/М) водороден прекис, разликата между резултатите от две определения, проведени паралелно върху една и съща проба, не трябва да превишава абсолютната стойност от 0,2%.
IХ. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ПОЛУКОЛИЧЕСТВЕНО ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НЯКОИ ОКИСЛИТЕЛНИ БАГРИЛА В БОИ ЗА КОСА
1. Област на приложение

Методът се отнася за идентификация и полуколичествено определяне на следните субстанции в бои за коса в течна и кремообразна форма:


Субстанция

Означение

Фенилендиамини

 

o-фенилендиамин

(о-ФДА)

m-фенилендиамин

(м-ФДА)

р-фенилендиамин

(п-ФДА)

Метилфенилендиамини

 

4-метил-1,2-фенилендиамин

(о-ТДА)

(толуен-3,4-диамин)

 

4-метил-1,3-фенилендиамин

(м-ТДА)

(толуен-2,4-диамин)

 

2-метил-1,4-фенилендиамин

(п-ТДА)

(толуен-2,5-диамин)

 

Диаминофеноли

 

2,4-диаминофенол

(ДАФ)

Хидрохинон

 

1,4-бензендиол

(Х)

алфа-нафтол

(а-Н)

Пирогалол

 

1,2,3-трихидроксибензен

(П)

Резорцинол

 

1,3-дихидроксибензен

(Р)

 

 


2. Принцип

Окислителните багрила, съдържащи се в бои за коса в течна и кремообразна форма, се екстрахират с 96% етанол при рН 10 и се идентифицират с едно- и двупосочна тънкослойна хроматография.

За полуколичествено определяне на тези субстанции хроматограмата на пробите се сравнява с тази на стандартни субстанции в 4 проявяващи системи (подвижни фази), получени едновременно и при същите условия.
3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Етанол, безводен.

3.2. Ацетон.

3.3. Етанол, 96% (V/V).

3.4. Амонячен разтвор, 25% (d420 = 0,91).

3.5. L(+)-аскорбинова киселина.

3.6. Хлороформ.

3.7. Циклохексан.

3.8. Азот, технически.

3.9. Толуен.

3.10. Бензен.

3.11. н-Бутанол.

3.12. Бутан-2-ол.

3.13. Хипофосфорна киселина, 50% (V/V).

3.14. Диазо реагент:

- 3-нитро-1-бензендиазониев хлоробензенсулфонат (стабилизирана сол);

- 2-хлоро-4-нитро-1-бензендиазониев нафталенбензоат (стабилизирана сол).

3.15. Сребърен нитрат.

3.16. п-Диметиламинобензалдехид.

3.17. 2,5-Диметилфенол.

3.18. Ферихлорид хексахидрат.

3.19. Солна киселина, 10% (V/V).

3.20. Стандартни субстанции.

Стандартнитe субстанции са посочени в т. 1 Област на приложение.

При аминосъединенията стандартната субстанция трябва да бъде или хидрохлорид (моно- или ди-), или свободна основа.

3.21. Стандартни разтвори, 0,5% (M/V).

Приготвя се 0,5% (M/V) разтвор на всяка стандартна субстанция (3.20).

Претеглят се 50 mg ± 1 mg от стандартната субстанция в мерителна колба от 10 cm3 (ml).

Добавят се 5 cm3 (ml) 96% етанол (3.3) и 250 mg аскорбинова киселина (3.5).

Разтворът се алкализира с амонячен разтвор (3.4), до рН 10 (тест с индикаторна хартия).

Долива се до 10 cm3 (ml) с 96% етанол (3.3) и се разбърква.

Разтворите могат да се съхраняват до една седмица на студено и тъмно място.

В някои случаи след добавянето на аскорбинова киселина и амоняк може да се образува утайка.

Преди работа тези разтвори се оставят да се утаят.

3.22. Системи разтворители за хроматографско разделяне (подвижни фази).

3.22.1. Ацетон : хлороформ : толуен = 35 : 25 : 40 (V/V/V).

3.22.2. Хлороформ : циклохексан : абсолютен етилов алкохол : 25% амоняк = 80 : 10 : 10 : 1 (V/V/V/V).

3.22.3. Бензен : бутан-2-ол : вода = 50 : 25 : 25 (V/V/V).

Разклаща се добре след разделяне при стайна температура (20°C до 25°С) и се използва горната фаза.

3.22.4. н-Бутанол : хлороформ : реагент М = 7: 70 : 23 (V/V/V).

Разделя се внимателно при стайна температура (20°С до 25°С) и се използва долната фаза.

Реагент М:

Амонячен разтвор, 25% (V/V) - 24 обемни части

Хипофосфорна киселина, 50% (3.13) - 1 обемна част

Вода - 75 обемни части

Забележка. Подвижните фази, съдържащи амоняк, трябва да се разклащат непосредствено преди употреба.

3.23. Индикаторни спрейове (проявяващи реактиви).

3.23.1. Diaso реагент.

От избрания реагент (3.14) се приготвя непосредствено преди употреба 5% (M/V) воден разтвор.

3.23.2. Реагент на Ehrlich.

Разтварят се 2,0 g п-диметиламинобензалдехид (3.16) в 100 cm3 (ml) воден разтвор на солна киселина 10% (M/V) (3.19).

3.23.3. 2,5-Диметилфенол-ферихлорид хексахидрат.

Разтвор 1: Разтваря се 1,0 g диметилфенол (3.17) в 100 cm3(ml) 96% етанол (3.3).
1   ...   78   79   80   81   82   83   84   85   ...   102


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница