Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти



страница84/102
Дата22.07.2016
Размер8.7 Mb.
1   ...   80   81   82   83   84   85   86   87   ...   102


6.4.2. Под азотна атмосфера (4.1.1) се нанасят от 1 до 4 µl от екстракта на пробата на стартова точка 1 (фигурата), която е на 2 сm от двете страни на плаката.

Количеството на нанесения екстракт зависи от интензивността на петната върху хроматограмите 5.2.
6.4.3. Нанасят се на стартови точки 2 и 3 (фиг.1) окислителните багрила, които са идентифицирани или предстои да се идентифицират чрез 5.2 (разстоянието между точките е 1,5 cm). От всички стандартни разтвори се нанасят по 2,0 µl, с изключение на ДАФ - от него трябва да се нанесат 6,0 ml. Нанасянето се провежда под азот (6.4.2).

6.4.4. Повтаря се операция (6.4.3) за стартови точки 4 и 5 (фиг.1) - разстояние между точките 1,5 cm, и се оставя плаката под азот до момента на хроматографиране.

6.4.5. Хроматографската вана се продухва с азот (3.8) и се насища с подвижна фаза (3.22.2).

Плаката (6.4.4) се поставя във ваната в първата посока (фиг.1) на тъмно.

Хроматографирането продължава, докато фронтът на подвижната фаза достигне маркираната линия върху плаката (приблизително 13 cm).

6.4.6. Плаката се изважда от ваната и се поставя в друга, предварително продухана с азот, където престоява поне за 60 min, за да се изпарят разтворителите.

6.4.7. В следваща хроматографска вана, също предварително продухана с азот (3.8) и наситена с подвижна фаза (6.2), плаката се поставя обърната на 90°.

Хроматографира се във втората посока (също на тъмно), докато фронтът на подвижната фаза достигне начертаната линия върху абсорбиращата повърхност (фиг. 1), след което се изважда от ваната и се оставя на въздух да се изпарят разтворителите.

6.4.8. Плаката се поставя за 10 min в хроматографската вана с йодни пари (6.3). Двупосочната хроматограма се тълкува, като се използват Rf-стойностите и цветът на стандартните субстанции, хроматографирани по същото време. В табл. 2 са посочени цветовете на петната на стандартните субстанции.

Забележка. За да се получи максимално оцветяване на петната, хроматограмата се оставя на въздух за половин час след проявяване на петната.

6.4.9. Наличието на окислителни багрила, открити в 6.4.8, може окончателно да се потвърди с повторение на операциите, описани в 6.4.1 до 6.4.8, и добавяне в стартова точка 1 върху количеството нанесена проба (6.4.2) на 1 µl от стандартните разтвори, идентифицирани в т.6.4.8.

Ако не се открие друго петно, сравнено с получената хроматограма в 6.4.8, тълкуването й е правилно.


Таблица 2

 

Цвят на петната на стандартните субстанции след хроматографиране и проявяване с йодни пари.

 

Стандартна

Цвят след проявяване

субстанция

с йодни пари

Р

Бежов

П

Кафяв

алфа-Н

Виолетов

вета-Н

Бледокафяв

Х

Виолетово-кафяв

м-ФДА

Жълто-кафяв

п-ФДА

Виолетово-кафяв

м-ТДА

Тъмнокафяв

п-ТДА

Жълто-кафяв

ДАФ

Тъмнокафяв

о-АФ

Оранжев

м-АФ

Жълто-кафяв

п-АФ

Виолетово-кафяв

2-НПФДА

Кафяв

4-НОФДА

Оранжев

 

 


Х. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НИТРИТИ
А. Идентификация
1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на нитрити в козметични продукти, в частност в кремове и пасти.
2. Принцип

Присъствието на нитрити се установява чрез образуване на цветни производни с 2-аминобензалдехид фенилхидразон (Nitrin(r)).
3. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

3.1. Разредена сярна киселина: 2 cm3 (ml) концентрирана сярна киселина (d420 = 1,84) се разреждат с 11 cm3 (ml) дестилирана вода.

3.2. Разредена солна киселина: 2 cm3 (ml) концентрирана солна киселина (d420 = 1,19) се разреждат с 11 cm3 (ml) дестилирана вода.

3.3. Метанол.

3.4. Разтвор на 2-аминобензалдехид фенилхидразон (реактив Nitrin(r)) в метанол.

Претеглят се 2,0 g Nitrin(r) с точност 0,001 g и се прехвърлят количествено в мерителна колба от 100 cm3 (ml). На капки се прибавят 4,3 cm3 (ml) разредена солна киселина (3.2) и се разклаща. Долива се до марката с метанол и се разбърква, докато разтворът стане напълно бистър. Разтворът се съхранява в тъмна стъклена бутилка (4.3).

4. Апаратура

4.1. Стъклени чаши, 50 cm3 (ml).

4.2. Мерителна колба, 100 cm3 (ml).

4.3. Тъмна стъклена бутилка, 125 cm3 (ml).

4.4. Стъклена плочка, 10 x 10 cm.

4.5. Пластмасова шпатула.

4.6. Филтърна хартия, 10 x 10 cm.
5. Процедура

5.1. Част от пробата за изследване се разстила равномерно върху стъклената плочка (4.4), така че да покрие повърхността с дебелина на слоя не повече от 1 cm.

5.2. Филтърна хартия (4.6) се напоява с дестилирана вода. Разстила се върху пробата и се притиска с пластмасова шпатула (4.5).

5.3. Изчаква се една min и в центъра на филтърната хартия се накапват:

- две капки разредена сярна киселина (3.1);

- две капки реактив на Nitrin(r) (3.4).

5.4. След 5 до 10 sec филтърната хартия се отстранява и се разглежда на дневна светлина. Присъствието на нитрити се установява от червеникаво-пурпурно оцветяване.

Ако съдържанието на нитрити е ниско, след 5 до 15 sec червеникаво-пурпурното оцветяване се променя в жълто. Тази промяна се наблюдава едва след 1 до 2 min, когато количеството на нитрити е голямо.

Интензивността на червеникаво-пурпурното оцветяване и времето, което протича до промяната му в жълто, може да даде указание за съдържанието на нитрити в пробата.
Б. Определяне
1. Област на приложение

Методът се отнася за определяне на нитрити в козметични продукти.
2. Дефиниция

Съдържанието на нитрити в пробата, определено съгласно този метод, се изразява в % (M/M) натриев нитрит.
3. Принцип

След разреждане с вода и избистряне присъстващите нитрити реагират със сулфаниламид и N-1-нафтилетилендиамин и се измерва оптическата плътност на полученото цветно съединение при дължина на вълната 538 nm.
4. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата дестилирана или с еквивалентна чистота.

4.1. Избистрящи реактиви: съхраняват се в хладилник и са устойчиви в продължение на една седмица.





4.1.1. Реактив Carrez I:

Разтварят се 106 g калиев цианоферат(II) (K4Fe(CN)6.3H2O) в дестилирана вода до 1000 сm3 (ml).

4.1.2. Реактив Carrez II:

В мерителна колба от 1000 сm3 (ml) се разтварят 219,5 g цинков ацетат (Zn(CH3COO)2.2H2O) и 30 cm3 (ml) ледена оцетна киселина и се долива до марката с дестилирана вода.

10 сm3 (ml) от този разтвор се разрежда до 500 сm3 (ml) с дестилирана вода; 1,0 сm3 (ml) от последния разтвор = 10 µg NaNO2

4.2. Разтвор на натриев нитрит:

В мерителна колба от 1000 сm3 (ml) се разтварят 0,500 g натриев нитрит в дестилирана вода и се долива до марката с дестилирана вода. 10 cm3 (ml) от този разтвор се разреждат до 500 cm3 (ml) с дестилирана вода; 1 cm3 (ml) от последния разтвор съдържа 10 mg NaNO2.

4.3. Натриев хидроксид, 1 N

4.4. Сулфаниламид хидрохлорид, 0,2% (M/V)

В 1000 сm3 (ml) колба се разтварят 2,0 g сулфаниламид в 800 cm3 (ml) вода при нагряване. Охлажда се и се добавят 100 cm3 (ml) концентрирана солна киселина при бъркане. Долива се до марката с дестилирана вода.

4.5. Солна киселина, 5 N

4.6. Реактив N-1-нафтил, приготвен непосредствено преди употреба.

В 100 cm3 (ml) мерителна колба се разтварят 0,1 g N-1-нафтилетилендиамин дихидрохлорид в дестилирана вода и се долива до марката.
5. Апаратура

5.1. Аналитична везна.

5.2. Мерителни колби от 100, 250, 500 и 1000 cm3 (ml).

5.3. Градуирани пипети.

5.4. Мерителни цилиндри от 100 cm3 (ml).

5.5. Нагъната филтърна хартия, свободна от нитрити, диаметър 15 cm.

5.6. Водна баня.

5.7. Спектрофотометър с кювети с дебелина на слоя 1 cm.

5.8. рН-метър.

5.9. Микробюрета от 10 cm3 (ml).

5.10. Стъклени чаши от 250 cm3 (ml).
6. Процедура

6.1. Претеглят се около 0,5 g (M) с точност до 0,0001 g от хомогенизираната проба, прехвърля се количествено с топла вода в стъклена чаша от 250 cm3 (ml) (5.10) и обемът се довежда приблизително до 150 cm3 (ml) с топла дестилирана вода. Чашата (5.10) се поставя във водна баня (5.6) при 80 °С за половин час, като се разклаща периодично.

6.2. Охлажда се до стайна температура и последователно, при разбъркване се добавят 2 cm3 (ml) реактив Carrez I (4.11) и 2 cm3 (ml) реактив Carrez II (4.12).

6.3. Прибавя се разтвор на натриев хидроксид (4.3) за довеждане на рН до 8,3 с рН-метър (5.8). Съдържанието се прехвърля количествено в мерителна колба от 250 cm3 (ml) и се долива до марката с дестилирана вода.

6.4. Съдържанието се разбърква и се филтрува през филтърна хартия (5.5).

6.5. С помощта на пипета (5.3) се прехвърля в мерителна колба от 100 cm3 (ml) (5.2) не повече от 25 cm3 (ml) от бистрия филтрат (V). Долива се с дестилирана вода до обем 60 cm3 (ml).

6.6. След разбъркване се добавят 10,0 cm3 (ml) разтвор на сулфаниламид хидрохлорид (4.4) и след това 6,0 cm3 (ml) 5 N солна киселина (4.5). Разбърква се и се оставя да престои 5 min. Прибавят се 2,0 cm3 (ml) реактив N-1-нафтил (4.6), разбърква се и се оставя да престои 3 min. Долива се с вода до марката и се разбърква.

6.7. Приготвя се празна проба чрез повтаряне на операции 6.5 и 6.6 без прибавяне на реактив N-1-нафтил (4.6).

6.8. Измерва се (5.7) оптическата плътност при 538 nm на разтвора, получен съгласно 6.6 спрямо празната проба (6.7) като контрола.

6.9. По стандартна крива (6.10) се отчита съдържанието на натриев нитрит в µg/100 cm3 (ml) разтвор (М1), което съответства на отчетената оптическа плътност в 6.8.

6.10. Изготвя се стандартна крива, като се използва 10 µg/cm3 (ml) разтвор на натриев нитрит (4.2) за концентрации 0, 20, 40, 60, 80 и 100 µg натриев нитрит на 100 cm3 (ml).
7. Изчисление

Съдържанието на натриев нитрит в пробата в % (M/M) се изчислява с помощта на следната формула:





%NaNO2 = 250/V x M1 x 10-6 x 100/M = M1 / (V x M x 40) ,
където:

M е масата на пробата, взета за анализ (6.1), в g;

M1 е съдържанието на натриев нитрит, определено съгласно 6.9, в µg;

V е филтратът, използван за измерването (6.5) в cm3 (ml).
8. Повторяемост (Виж ISO 5725)

При съдържание на натриев нитрит около 0,2% разликата между резултатите от две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надхвърля абсолютна стойност от 0,005%.
ХI. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА СВОБОДЕН ФОРМАЛДЕХИД
1. Област на приложение

Този метод описва идентификация и два начина за определяне, съобразно присъствието или не, на източници на формалдехид. Той е приложим за всички козметични продукти.

1.1. Идентификация

1.2. Общо колориметрично определяне с пентан-2,4-дион

Този метод е приложим, когато формалдехидът е използван самостоятелно или с други консерванти, които не са източници на формалдехид.

Когато това не е изпълнено или резултатите надвишават максимално допустимите концентрации, трябва да се използва следващият метод за потвърждение.

1.3. Определяне в присъствие на източници на формалдехид.

В посочения по-горе метод (1.2) по време на дериватизацията източниците на формалдехид се разцепват и това води до твърде завишени резултати (свързан или полимеризиран формалдехид).

Необходимо е да се отдели свободният формалдехид чрез течна хроматография.
2. Дефиниция

Съдържанието на свободен формалдехид в пробата, определено съгласно този метод, се изразява в % (M/M).
3. Идентификация

3.1. Принцип

Свободният и свързаният формалдехид в сярнокисела среда променят цвета на реактива на Schiff в розов или лилав.

3.2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дейонизирана.

3.2.1. Фуксин

3.2.2. Нaтриев сулфит кристалохидрат (Na2SO3.7H2O)

3.2.3. Концентрирана солна киселина (d = 1,19)

3.2.4. Сярна киселина, 1М

3.2.5. Реактив на Schiff: 0,1 g фуксин (3.2.1) се претегля в чаша и се разтваря в 75 cm3 (ml)вода при 75°С. След охлаждане се прибавят 2,5 g натриев сулфит (3.2.2). Долива се до 100 cm3 (ml). Използва се до две седмици.

3.3. Процедура

3.3.1. Претеглят се 2 g от пробата в стъклена чаша от 10 cm3 (ml).

3.3.2. Прибавят се две капки сярна киселина (3.2.4) и 2 cm3 (ml) реактив на Schiff (3.2.5). При използване този реактив трябва да е абсолютно безцветен. Разклаща се и се оставя да престои 5 min.

3.3.3. Ако се наблюдава розово или лилаво оцветяване в рамките на 5 min, формалдехидът присъства в количество, по-голямо от 0,01%, и трябва да се определи по метода за свободен и свързан формалдехид (4) и ако е необходимо, по метод (5).
4. Общо колориметрично определяне с пентан 2,4-дион
4.1. Принцип

Формалдехидът реагира с пентан-2,4-дион в присъствие на амониев ацетат, като образува 3,5-диацетил-1,4-дихидротолуидин. Той се екстрахира с бутан-1-ол и абсорбцията на екстракта се измерва при 410 nm.

4.2. Реактиви

Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), а водата - дейонизирана.

4.2.1. Безводен амониев ацетат.

4.2.2. Концентрирана оцетна киселина, d420 = 1,05.

4.2.3. Пентан-2,4-дион, прясно дестилиран при намалено налягане 25 mm Hg, 25°C - не трябва да има никаква абсорбция при 410 nm.

4.2.4. Бутан-1-ол.

4.2.5. Солна киселина, 1 М.

4.2.6. Солна киселина, 0,1 М.

4.2.7. Натриев хидроксид, 1 М.

4.2.8. Разтвор на скорбяла, приготвен непосредствено преди употреба, съгласно Европейската фармакопея (1 g/50 cm3 (ml) вода), 2-ро издание 1980, част I-VII-I-1.

4.2.9. Формалдехид, 37% до 40% (M/V).

4.2.10. Стандартен разтвор на йод, 0,05 М.

4.2.11. Стандартен разтвор на натриев тиосулфат, 0,1 М.

4.2.12. Реактив Пентан-2,4-дион:

В мерителна колба от 1000 cm3 (ml) се разтварят: 150 g амониев ацетат (4.2.1), 2,0 cm3 (ml) пентан-2,4-дион (4.2.3) и 3,0 cm3 (ml) оцетна киселина (4.2.2). Обемът се довежда до марката с вода (рН на разтвора - около 6,4). Този реагент трябва да бъде приготвен непосредствено преди употреба.

4.2.13. Реактив (4.2.12) без пентан-2,4-дион.

4.2.14. Формалдехид-стандарт: основен разтвор

В мерителна колба от 1000 cm3 (ml) се наливат 5 g формалдехид (4.2.9) и се долива с вода до марката.

Концентрацията на разтвора се определя, както следва:

Вземат се 10 cm3 (ml), прибавят се 25 cm3 (ml) от стандартния разтвор на йод (4.2.10) и 10 cm3 (ml) разтвор на натриев хидроксид (4.2.7). Оставя се да престои 5 min.

Подкислява се с 11 cm3 (ml) HCl (4.2.5) и се определя излишъкът от йод със стандартен разтвор на натриев тиосулфат (4.2.11), като се използва разтвор на скорбяла (4.2.8) като индикатор.

1,0 cm3 (ml) 0,05 M изразходван разтвор на йод (4.2.10) е еквивалентен на 1,5 mg формалдехид.

4.2.15. Формалдехид-стандарт: работен разтвор

Основният разтвор на формалдехид се разрежда последователно 1/20 и 1/100 с вода.

1,0 cm3 (ml) от този разтвор съдържа около 1,0 mg формалдехид.

Изчислява се точното съдържание.

4.3. Апаратура

4.3.1. Стандартно лабораторно оборудване.

4.3.2. Филтър за разделяне на фазите, Whatman 1 PS (или еквивалентен).

4.3.3. Центрофуга.

4.3.4. Водна баня, нагласена на 60°С.

4.3.5. Спектрофотометър.

4.3.6. Стъклени кювети с оптичен път 1,0 cm.

4.4. Процедура

4.4.1. Подготовка на пробата:

В мерителна колба от 100 cm
1   ...   80   81   82   83   84   85   86   87   ...   102


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница