Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
Изтегляне 8.7 Mb.
|
|
където: M е масата на пробата, взета за анализ (5.1.1), в g; V - обемът на 0,1 М разтвор на сребърен нитрат, изразходван до еквивалентния пункт (5.1.3), в cm3 (ml). 7. Повторяемост (1) За съдържание на хлор 4 % (M/M) разликата между две успоредни определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,10 % (M/M). Д. ИЗЧИСЛЯВАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА НА АЛУМИНИЕВИ АТОМИ КЪМ ЦИРКОНИЕВИ АТОМИ И АЛУМИНИЕВИ ПЛЮС ЦИРКОНИЕВИ АТОМИ КЪМ ХЛОРНИ АТОМИ 1. Изчисляване на отношението алуминиеви атоми към циркониеви атоми Отношението Al : Zr се изчислява по формулата:
2. Изчисляване на отношението алуминиеви плюс циркониеви атоми към хлорни атоми. Отношението (Al + Zr) : Cl се изчислява по формулата:
ХХХV. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА ХЕКСАМИДИН, ДИБРОМОХЕКСАМИДИН, ДИБРОМОПРОПАМИДИН И ХЛОРХЕКСИДИН 1. Област на приложение Методът се отнася за качественото и количествено определяне на: - хексамидин и неговите соли, включително изетионат и 4-хидрокси бензоат, - дибромохексамидин и негови соли, включително изетионат, - дибромопропамидин и негови соли, включително изетионат, - хлорхексидин диацетат, диглюконат и дихидрохлорид в козметични продукти. 2. Дефиниция Концентрациите на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин и хлорхексидин, определени по този метод, се изразяват в % (M/M). 3. Принцип Идентифицикацията и определянето се извършва чрез обратнофазова високоефективна течна хроматография (ВЕТХ) c УВ детектор. Хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин и хлорхексидин се идентифицират по техните времена на задържане в хроматографската колона. 4. Реактиви Всички реактиви трябва да са с квалификация "за ВЕТХ", а водата - бидестилирана. 4.1. Метанол. 4.2. 1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат. 4.3. Оцетна киселина, ледена (d20 = 1,05 g/cm3 (ml). 4.4. Натриев хлорид. 4.5. Подвижни фази. 4.5.1. Разтворител I: 0,005 М разтвор на 1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (4.2) в метанол (4.1), доведен до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (4.3). 4.5.2. Разтворител II: 0,005 М разтвор на 1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (4.2) във вода, доведен до рН 3,5 с ледена оцетна киселина (4.3). Забележка. Ако е необходимо да се подобри формата на пиковете, подвижните фази могат да се модифицират и приготвят, както следва: - Разтворител I: разтварят се 5,84 g натриев хлорид (4.4) и 1,1013 g 1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (4.2) в 100 cm3 (ml) вода. Прибавят се 900 cm3 (ml) метанол (4.1) и се довежда до рН 3,5 с ледена оцента киселина (4.3). - Разтворител II: разтварят се 5,84 g натриев хлорид (4.4) и 1,1013 g 1-хептансулфонова киселина, натриева сол, монохидрат (4.2) в 1 dm3 (l) вода и се довежда до рН 3,5 с ледена оцента киселина (4.3). 4.6. Хексамидин диизетионат [C20H26N4O2.2C2H6O4S]. 4.7. Дибромохексамидин диизетионат [C20H26Br2N4O2.2C2H6O4S]. 4.8. Дибромопропамидин диизетионат [C17H18Br2N4O2.2C2H6O4S]. 4.9. Хлорхексидин диацетат [C22H30Cl2N10.2C2H4O2]. 4.10. Стандартни разтвори: приготвят се 0,05 % (М/V) разтвори на всеки от четирите консерванта (4.6 до 4.9) в разтворител I (4.5.1). 4.11. 3,4,4'-трихлорокарбанилид (триклокарбан). 4.12. 4,4'-дихлоро-3-(трифлуорометил) карбанилид (халокарбан). 5. Апаратура 5.1. Стандартно лабораторно оборудване. 5.2. Високоефективен течен хроматограф с УВ детектор с варираща дължина на вълната. 5.3. Аналитична колона: неръждаема стомана, дължина - 30 сm; вътрешен диаметър - 4 mm; напълнена с -Bondapack С18, 10 m или подобен. 5.4. Ултразвукова вана. 6. Идентификация 6.1. Подготовка на пробата: Претеглят се около 0,5 g от пробата с точност 0,001 g в 10 cm3 (ml) мерителна колба и се долива до марката с разтворител I (4.5.1). Колбата се поставя в ултразвукова вана (5.4) за 10 min. Разтворът се филтрува или центрофугира. Филтратът се отделя за хроматографски анализ. 6.2. Хроматография. 6.2.1. Градиент на подвижната фаза
6.2.2. Скорост на потока на подвижната фаза (6.2.1) до 1,5 cm3 (ml)/min и температура на колоната до 35 °С. 6.2.3. Дължина на вълната на детектора - 264 nm. 6.2.4. Инжектират се 10 l от всеки стандартен разтвор (4.10) и се записват хроматограмите им. 6.2.5. Инжектират се 10 l от разтвора на пробата (6.1) и се записва хроматограмата. 6.3. Идентифицира се присъствието на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин или хлорхексидин, като се сравняват времената на задържане на записаните пикове в 6.2.5 с тези, получени от стандартните разтвори в 6.2.4. 7. Определяне 7.1. Подготовка на стандартни разтвори. Използва се един от консервантите (4.6 до 4.9), който липсва в мострата, като вътрешен стандарт. Ако това не е възможно, препоръчва се да се използва триклокарбан (4.11) или халокарбан (4.12). 7.1.1. Изходен разтвор на консерванта, 0,05 % (М/V), идентифициран в 6.3, в разтворител I (4.5.1). 7.1.2. Изходен разтвор на консерванта, 0,05 % (М/V), избран като вътрешен стандарт, в разтворител I (4.5.1). 7.1.3. За всеки идентифициран консервант се приготвят 4 стандартни разтвора, като се отмерват в серия от 10 сm3 (ml) мерителни колби подходящи количества от изходния разтвор на идентифицирания консервант (7.1.1) и подходящи количества от изходния разтвор на вътрешния стандарт (7.1.2) според долната таблица. Всяка колба се долива до необходимия обем с разтворител I (4.5.1) и се разбърква.
(*) Тези стойности са дадени като индикация и отговарят на концентрациите на идентифицираните консерванти в приготвените стандартни разтвори, изхождайки от изходния разтвор, съдържащ точно 0,05 % от идентифицирания консервант. 7.2. Подготовка на пробата. 7.2.1. Претегля се около 0,5 g (р) с точност 0,001 g от пробата в мерителна колба от 10 cm3 (ml), добавят се 1,0 cm3 (ml) от вътрешния стандартен разтвор (7.1.2) и 6 cm3 (ml) от разтворител I (4.5.1) и се разбърква. 7.2.2. Колбата се поставя в ултразвукова вана (5.4) за 10 min. Охлажда се. Долива се до необходимия обем с разтворител I и се разбърква. Центрофугира се или се филтрува през нагъната филтърна хартия. Събира се горната фаза или филтратът за хроматографиране. 7.3. Хроматография. 7.3.1. Градиентът на подвижната фаза, скоростта на потока, температурата на колоната и дължината на вълната на детектора на HPLC (5.2) са, както е препоръчано при етап идентификация (6.2.1 до 6.2.3). 7.3.2. Инжектират се 10 l от разтвора на пробата (7.2.2) и се измерват пиковите площи. Повтаря се процесът с инжектиране на 10 l от разтвора на пробата, докато се получат постоянни резултати. Изчислява се съотношението на пиковата площ, получена от анализираната проба, с пиковата площ, получена от вътрешния стандарт. 7.4. Калибриране. 7.4.1. Инжектират се 10 l от всички стандартни разтвори (7.1.3) и се измерват пиковите площи. 7.4.2. За всеки стандартен разтвор (7.1.3) се изчислява съотношението на пиковите площи на хексамидина, дибромохексамидина, дибромопропамидина или хлорхексидина спрямо пиковата площ на вътрешния стандарт. Начертава се стандартна крива, като на ординатата се нанасят тези съотношения, а на абсцисата - съответните концентрации на идентифицираните консерванти в стандартните разтвори, в g/cm3 (ml). 7.4.3. От стандартната крива (7.4.2) се отчитат концентрациите на идентифицираните консерванти, съответстващи на изчислените пикови площи в 7.3.2. 8. Изчисления 8.1.1.Съдържанието на хексамидин, дибромохексамидин, дибромопропамидин или хлорхексидин в пробата като % (M/M) се изчислява по следната формула:
където: р е масата на анализираната проба (7.2.1) в g; с - концентрацията на консерванта в разтвора на пробата, отчетена от стандартната крива, в mg/cm3 (ml); МW1 - молекулното тегло на основната форма присъстващ консервант; МW2 - молекулното тегло на съответната сол (виж т. 10). 9. Повторяемост (Виж ISO 5725.) За концентрация 0,1 % (М/М) на хексамидина, дибромохексамидина, дибромопропамидина или хлорхексидина разликата в резултатите на две паралелно проведени определяния на една и съща проба не трябва да надвишава 0,005 %. 10. Таблица на консервантите със съответните формули и молекулни тегла ХХХVI. ИДЕНТИФИКАЦИЯ И ОПРЕДЕЛЯНЕ НА БЕНЗОЕНА КИСЕЛИНА, 4-ХИДРОКСИБЕНЗОЕНА КИСЕЛИНА, СОРБИНОВА КИСЕЛИНА, САЛИЦИЛОВА КИСЕЛИНА И ПРОПИОНОВА КИСЕЛИНА В КОЗМЕТИЧНИ ПРОДУКТИ 1. Област на приложение Методът се отнася за идентификация и определяне на бензоена киселина, 4-хидроксибензоена киселина, сорбинова киселина, салицилова киселина и пропионова киселина в козметични продукти. Отделни процедури описват идентификацията на тези консерванти; определянето на пропионова киселина, 4-хидроксибензоена киселина, салицилова киселина, сорбинова киселина и бензоена киселина. 2. Дефиниция Количествата на бензоена киселина, 4-хидроксибензоена киселина, сорбинова киселина, салицилова киселина и пропионова киселина, определени по този метод, се изразяват като % (M/M) на свободните киселини. А. ИДЕНТИФИКАЦИЯ 1. Принцип След киселинно-основна екстракция на консервантите екстрактът се анализира чрез тънкослойна хроматография (ТСХ), използвайки непосредствена дериватизация. В зависимост от резултатите идентификацията се потвърждава чрез високоефективна течна хроматография (ВЕТХ) или за пропионовата киселина чрез газова хроматография. 2. Реактиви 2.1. Общо изискване. Всички реактиви трябва да са с квалификация "чист за анализ" (ч.з.а.), водата - дестилирана или с еквивалентна чистота. 2.2. Ацетон. 2.3. Диетилов етер. 2.4. Ацетонитрил. 2.5. Толуен. 2.6. n-Хексан. 2.7. Парафин, течен. 2.8. Солна киселина, 4 М. 2.9. Калиев хидроксид, 4 М. 2.10. Калциев хлорид, CaCl2.2H2O. 2.11. Литиев карбонат, Li2CO3. 2.12. 2-Бром-2'-ацетонафтон. 2.13. 4-Хидроксибензоена киселина. 2.14. Салицилова киселина. 2.15. Бензоена киселина. 2.16. Сорбинова киселина. 2.17. Пропионова киселина. 2.18. Сравнителни разтвори. Приготвят се 0,1 % (M/V) разтвори (100 mg/100 cm3 (ml) от всеки от петте консерванта (2.13 до 2.17) в диетилов етер. 2.19. Реактив за дериватизация. 0,5 % (M/V) разтвор на 2-бром-2'ацетонафтон (2.12) в ацетонитрил (2.4) (50 mg/10 cm3 (ml). Този разтвор се приготвя непосредствено преди употреба. 2.20. Разтвор на катализатор. 0,3 % (M/V) разтвор на литиев карбонат (2.11) във вода (300 mg/100 cm3 (ml). Този разтвор се приготвя непосредствено преди употреба. 2.21. Подвижна фаза. Толуен (2.5) : ацетон (2.2) = 20 : 0,5 (V/V). 2.22. Течен парафин (2.7) : n-хексан (2.6) = 1 : 2 (V/V). 3. Апаратура Стандартно лабораторно оборудване. 3.1. Водна баня, която може да поддържа температура 60 °С. 3.2. Хроматографска вана. 3.3. Източник на УВ светлина, 254 и 366 nm. 3.4. Плаки за тънкослойна хроматография Kieselgel 60, без флуоресцентен индикатор, 20 x 20 cm, дебелина на слоя 0,25 mm, с концентрираща зона 2,5 x 20 cm (Merck 11845 или еквивалентни). 3.5. Микроспринцовка, 10 l. 3.6. Микроспринцовка, 25 l. 3.7. Сушилня, която може да поддържа температура 105 °С. Каталог: docs -> NORMATIVNI%20AKTOVE docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №2 от 5 февруари 2007 Г. За здравните изисквания към компютърните и интернет зали за обществено ползване NORMATIVNI%20AKTOVE -> Закон за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите в сила от 03. 10. 1999 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г NORMATIVNI%20AKTOVE -> Закон за администрацията NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №9 от 4 август 2006 Г. За защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на азбест при работа NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №7 от 1 март 2005 Г. За изискванията към дейността на лицата, които упражняват неконвенционални методи за благоприятно въздействие върху индивидуалното здраве NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №39 от 16 ноември 2004 Г. За профилактичните прегледи и диспансеризацията NORMATIVNI%20AKTOVE -> Наредба №3 от 26 май 2016 Г. За реда и условията за провеждане на диагностика, профилактика и контрол на сифилис, гонорея и урогенитална хламидийна инфекция Изтегляне 8.7 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||