Наредба №55 от 29. 01. 2004 г за проектиране и строителство на железопътни линии, железопътни гари, железопътни прелези и други елементи от железопътната инфраструктура


Раздел IV Граници на трасето и необходима площ за изграждане



страница3/7
Дата23.01.2017
Размер1.5 Mb.
#13367
1   2   3   4   5   6   7
Раздел IV

Граници на трасето и необходима площ за изграждане
Чл. 61. (1) Зоната на отчуждение на железопътната инфраструктура се определя в инвестиционния проект съгласно чл. 4, ал. 2 ЗЖТ.
(2) Размерът на необходимите площи за изграждане на железопътни линии се определя съгласно чл. 63 от Наредба № 5 от 2001 г. за правила и нормативи за устройство на територията.
(3) Железопътната инфраструктура има от двете си страни ограничителна строителна линия, която се разполага в площта, определена съгласно чл. 4, ал. 1 ЗЖТ.
Чл. 62. (1) В зоната, определена от ограничителната строителна линия, се забранява изграждането на:
1. сгради, помещения, складове, технологични и транспортни инсталации и лаборатории, криещи опасност от взрив, за производство и съхраняване на:
а) суровини, вещества и материали с налягане, по-голямо или равно на 0,07 МРа;
б) взривни вещества, огнестрелни оръжия и боеприпаси;
в) пожароопасни материали (горими газове, леснозапалими горими течности, твърди и прахообразни вещества), при които е възможно образуване на взривоопасни концентрации и смеси, горими материали и негорими материали в горими опаковки;
г) вещества и материали, които при контакт с вода или кислород от въздуха е възможно да образуват взривоопасни концентрации и смеси;
2. хранилища за природен газ, компресорни станции, автоматични газоразпределителни станции и други съоръжения към газопреносната мрежа;
3. подземни резервоари за горива и други запалими вещества;
4. инженерни съоръжения, които биха довели допълнителни водни количества към петите на железопътните насипи или откосите на изкопите.
(2) Забраната по ал. 1 не се отнася за обекти, предназначени да обслужват елементи на железопътната инфраструктура, чието изграждане е съгласувано с Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НК "ЖИ").
(3) Забраната по ал. 1 не се отнася за обекти, предназначени за обслужване на пътищата, при спазване на следните условия:
1. пътят преминава между обекта и железопътната линия;
2. не се застрашава безопасността на движението по железопътната линия, което се обосновава в заданието за проектиране на обекта;
3. не се възпрепятства експлоатацията и поддържането на железопътната инфраструктура и нейните елементи.
(4) При проектиране, строителство и ползване на обекти в зоната, определена от ограничителната строителна линия на железопътната инфраструктура, се осигурява възможност за достъп до елементите на железопътната инфраструктура на хора и технически средства при аварийни или извънредни ситуации.
Чл. 63. За възпрепятстване на достъпа на външни лица и животни до трасето на железопътната линия извън урбанизирани територии може да се предвиди ограждане по трасето на железопътните линии, което не може да бъде извън зоната на отчуждението.
Раздел V

Железопътна линия върху съоръжение
Чл. 64. (1) При преминаване на трасето на нова железопътна линия през долина се препоръчва железопътната линия да преминава по мостови съоръжения за избягване на високи насипи и с цел запазване на околната среда.
(2) В случаите, когато са изпълнени изискванията по ал. 1, е необходимо:
1. в началото на мостовото съоръжение височината на насипа да бъде по-голяма от 6 м;
2. насипът в частта от 15 до 25 м пред и след моста да се изпълни по индивидуален проект, който да осигури намаляването на относителните слягания и постигането на постепенен преход на стойността на деформационния модул.
Глава седма

ГОРНО СТРОЕНЕ
Чл. 65. (1) Горното строене е конструкция, състояща се от релси, скрепления, траверси, баластова призма или монолитна основа.
(2) Скалният материал за баластовата призма отговаря на условията за здравина, мразоустойчивост и съпротивление на триене съгласно БДС 635/98.
Чл. 66. Стандартното междурелсие на железния път в Република България се измерва на 14 мм под горната повърхност на главата на релсата.
Чл. 67. (1) Горното строене на текущия път и главните коловози в гарите по железопътните магистрали е:
1. с релси тип UIC 60 или равностойни, определени със заданието;
2. с еластично скрепление;
3. със стоманобетонни траверси, едноблокови с дължина най-малко 2600 мм, двублокови или друг тип съгласно заданието;
4. с баластова призма с дебелина най-малко 33 см под долния ръб на траверсата в сечението под релсата; от челото на траверса до ръба на баластовата призма разстоянието трябва да бъде най-малко 50 см, а наклонът на откоса на баластовата призма - 1:1,5.
(2) Железният път по железопътните магистрали е безнаставов.
(3) Броят на траверсите в един километър безнаставов железен път сe определя в съответствие с таблицата по чл. 68, ал. 3.
Чл. 68. (1) Горното строене на текущия път и главните коловози в гарите по железопътните линии категория I и II е:
1. с релси тип 49 кг/м или по-тежък тип съгласно заданието;
2. с еластично или друг тип скрепление съгласно заданието;
3. със стоманобетонни, дървени и/или друг тип траверси съгласно заданието, като дървените траверси трябва да бъдат импрегнирани;
4. с баластова призма с дебелина най-малко 33 см под долния ръб на траверсата в сечението под релсата; от челото на траверса до ръба на баластовата призма разстоянието трябва да бъде най-малко 50 см, а наклонът на откоса на баластовата призма - 1:1,5.
(2) Железният път по железопътни линии категория I и II е безнаставов и/или наставов тип.
(3) Минималният брой на траверсите в един километър железен път сe определя в съответствие със следната таблица:

Категория на линията


Криви с R < 650 м


Криви с R > 650 м


наставов път


безнаставов път


наставов път


безнаставов път


Железопътни магистрали





1800




1680

I

1760

1720

1640

1600

II

1560

1720

1560

1600

III

1480

1720

1480

1600


Забележки:


1. Броят на траверсите в 1 километър в колони 2 и 4 е за наставов път с подпрени настави.
2. Максималното разстояние между мостовите траверси на открити стоманени мостове и водостоци за прави и криви участъци не трябва да бъде по-голямо от 570 мм, като първото междутраверсие при незаварени релсови настави не трябва да бъде по-голямо от 520 мм.
Чл. 69. (1) Горното строене на железопътни линии категория III е:
1. с релси тип 49 кг/м или друг тип релси, отговарящ на осовото натоварване, скоростта и товаронапрежението съгласно заданието;
2. с еластично или друг тип скрепление съгласно заданието;
3. със стоманобетонни, дървени и/или друг тип траверси съгласно заданието, като дървените траверси трябва да бъдат импрегнирани;
4. с баластова призма с дебелина най-малко 30 см под долния ръб на траверсата в сечението под релсата; от челото на траверса до ръба на баластовата призма разстоянието трябва да бъде най-малко 40 см, а наклонът на откоса на баластовата призма - 1:1,25.
(2) Железният път по железопътни линии категория III е наставов или безнаставов тип, ако се изисква със заданието.
(3) Минималният брой на траверсите в един километър железен път се определя в съответствие с таблицата по чл. 68, ал. 3.
Глава осма

СТРЕЛКИ В МЕЖДУГАРИЯ
Чл. 70. (1) В междугарията се полагат стрелки само по изключение при доказана необходимост, като те се обвързват със системата за блокировка и сигнализация на междугарието.
(2) Конструкцията на стрелките, положени на текущия път, трябва да осигурява безопасно преминаване на влаковете по прав коловоз с проектната им скорост.
(3) Типът на релсите в стрелките отговаря на типа на релсите в текущия път или са от по-тежък тип.
(4) За железопътни участъци с проектна скорост 160 - 200 км/ч стрелките, положени на текущ коловоз, са с подвижно сърце или подвижни рогови релси.
(5) По изключение за проектна скорост 160 км/ч могат да се полагат стрелки UIC 60 - 1:9 - R300 с неподвижни сърца и неподвижни рогови релси.
Чл. 71. (1) При отклонение от текущия път в междугарие по железопътни магистрали и по железопътни линии категория I текущият път се охранява с "есови" съединения и глухи предпазни коловози, включени в устройства за централизация и блокировка, които гарантират пълна сигурност и невъзможност за излизане на возило от отклонението към текущия път без разрешение.
(2) Дължината на предпазния коловоз извън стрелката при подход от отклонението към текущия път в нагорнище, хоризонтала или надолнище, по-малко от 6 %., е най-малко 50 м до отбивното устройство. При подход в надолнище към текущия коловоз с наклон, по-голям от 6 %., тази дължина се увеличава по обосновка на проектанта.
(3) Допуска се по железопътни линии категория II и III охраняването на текущия път от возила, идващи от отклонението, да се извършва с вагоноизхвъргачки, поставени на отклонителния коловоз. Вагоноизхвъргачките се монтират в съответствие с изискванията на Наредба № 51.
Чл. 72. (1) На текущия път се полагат само обикновени стрелки.
(2) Допуска се по изключение и при обоснована необходимост на текущия път или главните коловози в гарите да се полагат и дъгови стрелки без или с надвишение. За полагането на дъгови стрелки с надвишение се изработва подробен проект за вертикална планировка.
(3) За стрелки, положени в крива с надвишение, максимално допустимото надвишение е 100 мм за скорост до 130 км/ч включително и 80 мм - за скорости над 130 км/ч.
Чл. 73. (1) Не се допуска полагането на стрелки в междугарията в преходни и вертикални криви. Разстоянието от начало или край стрелка до начало преходна крива или вертикална крива е най-малко 25 м.
(2) За железопътни линии категории II и III в притеснени условия се допуска разстоянието по ал. 1 да бъде намалено, но не по-малко от 6 м.
(3) По железопътните отсечки с проектна скорост 100 км/ч или по-голяма от край на мост, върху който железният път е без баластово легло, до начален настав на стрелка на текущия път или главен коловоз в гара се проектира права отсечка с дължина не по-малка от една четвърт от стойността на проектната скорост. При притеснени условия се допуска тези разстояния да се намалят до 25 м.
(4) Наставите на стрелки на текущия път и на главни коловози в гарите се заваряват. Изолираните настави при стрелките се изработват фабрично.
(5) "Есовите" връзки между главните коловози, предназначени за преминаване от единия в другия коловоз, се изпълняват със стрелки с радиус, позволяващ преминаване на влак през отклонението им със скорост най-малко:
1. за железопътни магистрали с проектна скорост 160 - 200 км/ч - 100 км/ч;
2. за железопътни магистрали с проектна скорост, по-малка от 160 км/ч, и железопътни линии категория I - 65 км/ч;
3. в притеснени условия, за железопътни магистрали с проектна скорост, по-малка от 160 км/ч, и железопътни линии категория I - 50 км/ч.
Глава девета

БЛОК-ПОСТОВЕ, РАЗДЕЛНИ ПОСТОВЕ, МЕСТА ЗА ПРЕХОД И ПОСТОВЕ ЗА

ПРИСЪЕДИНЯВАНЕ
Чл. 74. (1) Блок-постове са железопътни съоръжения, които ограничават даден блок-участък.
(2) Разделен пост е експлоатационен пункт на междугарие, който дава възможност за отклонение на една железопътна линия от друга. Разделните постове се строят с автоматично управление или като самостоятелни експлоатационни пунктове със сграда с ръководител на движението, сигнали и съобщителни връзки (приложение № 7).
(3) Постове за присъединяване са железопътни съоръжения на открит път, в които влаковете могат да влязат на присъединителен коловоз като маневрено движение, без блок-участъкът да се освобождава за друг влак.
(4) Места за преход са вид блок-постове на открит път, където влаковете могат да преминават от единия в другия коловоз на двойна железопътна линия (приложение № 8).
Чл. 75. Разделните постове и постовете за присъединяване се осигуряват срещу възможността за излизане на возило от отклонителната линия на главната железопътна линия без разрешение по предписанията на чл. 71.
Глава десета

СПИРКИ
Чл. 76. (1) Спирка е експлоатационен пункт в междугарие, предназначен за обслужване на пътници, без коловозно развитие освен текущия път.
(2) Нови спирки се разполагат по железопътните линии в права или в крива с радиус не по-малък от 600 м при условие, че надвишението на коловоза в крива пред перона не е по-голямо от 100 мм.
(3) Спирки могат да се разполагат в надлъжен наклон не по-голям от меродавния, намален с 3 %..
Чл. 77. (1) Спирките могат да се проектират като:
1. необслужвани спирки;
2. обслужвани спирки.
(2) За обслужване на пътниците в спирките се проектират перони, както следва:
1. ниски - 300 мм над глава релса;
2. полувисоки - 760 мм над глава релса.
(3) Дължината на пероните в спирките се определя в съответствие с дължината на пътническите влакове, които ще спират.
(4) Обслужваните спирки се проектират с чакалня и гише или автомат за продажба на билети, като се предвижда възможност за обслужване на хора с увреждания или с детски колички.
Чл. 78. (1) Пероните на спирки по двойни железопътни линии се разполагат от двете страни на текущия път. Допуска се при обоснована необходимост перонът да бъде разположен между двата коловоза.
(2) Размерите на пешеходните тунели се определят съгласно чл. 127, ал. 7 и 8.
Чл. 79. (1) Спирките по железопътните магистрали се проектират с тунелен преход за преминаване на пътници под коловозите, а при затруднени условия - с пасарел.
(2) Стълбищните подходи от тунелите (пасарелите) към перонните платформи се проектират по начин, позволяващ затварянето им, както и осигуряващ преминаването с детски колички и на хора с увреждания.
(3) Районът на перона на обслужвана спирка се огражда и допуска преминаването на пътници до перонната платформа само преди пристигането на спиращ пътнически влак.
(4) Районът на обслужвана спирка се огражда по цялото протежение на урбанизираната територия с трудно преодолима ограда, която може да бъде изпълнена и като шумоизолираща. В оградата се предвиждат заключващи се врати за преминаване на служебни лица.
Чл. 80. При проектиране на перони се спазват следните разстояния:
1. от оста на железопътния коловоз до ръба на перона с височина до 300 мм над глава релса - съгласно табл. № 3 - 4 от приложение № 3 на Наредба № 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура;
2. от оста на железопътния коловоз до ръба на перона с височина до 760 мм над глава релса - съгласно таблица № 3 - 5 от приложение № 3 на Наредба № 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура.
Глава единадесета

ПРЕСИЧАНИЯ НА ЖЕЛЕЗОПЪТНИТЕ ЛИНИИ
Чл. 81. (1) Пресичане на железопътни линии от други железопътни линии, от индустриални железопътни клонове и от трамвайни линии при ново строителство и реконструкция се извършва на различни нива.
(2) При необходимост от железопътна връзка между двете пресичащи се железопътни линии на различни нива тя се осъществява чрез разделни постове (приложение № 9).
(3) При пресичане на железопътна линия с друга железопътна линия и за осигуряване възможност за преминаване на влакове от едната линия в другата се проектира двоен разделен пост или шлюз (приложение № 10).
Чл. 82. (1) Проектите за пресичане на линии от железопътната инфраструктура със съоръжения от техническата инфраструктура (надлези, подлези, напоителни и други канали, водопроводи, канализации, кабелни електропроводни линии, въздушни електропроводни линии за високо и ниско напрежение, далекосъобщителни линии, въжени линии и други надземни и подземни устройства) се съгласуват с министъра на транспорта и съобщенията.
(2) При проектиране на нови и реконструкция на съществуващи железопътни линии пресичането на съществуващите съоръжения от техническата инфраструктура се съгласува от инвеститора предварително със заинтересуваните лица.
(3) В проектите за пресичанията се предвиждат предпазни устройства (мрежи, специални тръби и др.), осигуряващи безопасността на движението.
Чл. 83. (1) Пресичането на железопътните магистрали и железопътни линии категория I с пътища и улици се осъществява на различни нива.
(2) Пресичанията на железопътни линии категория II и III с автомагистрали, пътища I клас и първостепенната улична мрежа в урбанизирани територии се осъществяват на различни нива.
(3) Пресичанията на железопътни линии категория II и III с пътища, с изключение на тези по ал. 2, се осъществяват на различни нива или на едно ниво, като видът железопътен прелез - I, II и III категория, се определя от типа и интензивността на движението.
(4) Пресичанията на пътища с две или повече железопътни линии, разположени една до друга, се осъществява на различни нива.
(5) Селскостопанските подлези за преминаване на селскоcтопански машини се определят със заданието и се проектират с широчина 6 м и светла височина 4,5 м.
(6) Подлезите за преминаване на селскостопански животни се определят със заданието и се проектират с широчина 4 м и светла височина 2,5 м.
Чл. 84. (1) При пресичане на електрифицирана железопътна линия с въздушна електропроводна линия вертикалното разстояние от най-горния проводник на контактната мрежа до най-ниския проводник на въздушната електропроводна линия при максимален провес да бъде най-малко 2000 мм за въздушна електропроводна линия до 20 kV включително, 3000 мм за въздушна електропроводна линия до 110 kV включително, 4000 мм за въздушна електропроводна линия до 220 kV, 5000 мм за въздушна електропроводна линия до 400 kV и 10 000 мм за въздушни електропроводни линии до 750 kV.
(2) Когато въздушна електропроводна линия за високо напрежение пресича железопътна линия или минава успоредно на нея, минималното разстояние на стълбовете на въздушна електропроводна линия до най-близката релса на железопътната линия е равно на стойността на височината на стълба, увеличена с 3 м.
(3) Пресичане на железопътни линии с кабелни електропроводни линии се допуска само ако кабелите са поставени в тръби или бетонови канали на дълбочина най-малко 1700 мм до горния им ръб, мерено от главата на релсата, но не по-малко от 500 мм под дъното на канавката. Тръбите и бетоновите канали са с дължина, обхващаща разстоянието под железопътната линия, увеличено най-малко с 1000 мм от ръба на канавката или петата на насипа.
(4) Не се допуска въздушно пресичане на електрифицирани и подлежащи на електрифициране железопътни линии с електрически мрежи до 1 kV.
(5) При пресичане на железопътна линия с електропроводна линия се спазват изискванията на Правилника за устройство на електрическите уредби, приет с ПМС № 49 от 1977 г., и на Наредба № 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура.
Чл. 85. (1) Пресичането на далекосъобщителна линия с железопътна линия се извършва подземно, като ъгълът на кабелното трасе и железопътната линия е не по-малък от 70°.
(2) По изключение пресичането на далекосъобщителната линия с железопътна линия може да се извърши въздушно, когато железопътната линия няма да се електрифицира и далекосъобщителната линия е нисковолтова. Разстоянието от стълба до най-близката релса да бъде не по-малко от стойността на размера на надземната част на стълба, увеличена с 3 м.
(3) При пресичане на железопътна линия с далекосъобщителна линия се спазват изискванията на Наредба № 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура.
Чл. 86. Пресичането на електропроводни линии с ниско напрежение с железопътни линии се извършва подземно и в съответствие с изискванията на чл. 85.
Чл. 87. (1) Допуска се въздушно пресичане на електрифицирани железопътни линии с тръбопроводи, пренасящи само негорими течности, при спазване на следните условия:
а) минималната светла височина от глава релса e 7100 мм;
б) пресичащата тръба се монтира върху носеща конструкция с парапети от двете страни за предпазване на служебния персонал;
в) тръбата, пренасяща негоримата течност, е екранирана двустранно с метални щитове, имащи височина 1000 мм; дъното на носещата конструкция се изпълнява плътно с наклон за отвеждане на течностите встрани от железния път при евентуален пробив в тръбата;
г) тръбопроводите, носещите конструкции, екраните и парапетите са заземени двустранно.
(2) При разполагане на тръбопроводи, пренасящи течности или газове, успоредно или под ъгъл (при сближаване) под 20 м до части под напрежение на контактната мрежа тези части се екранизират от страната на контактната мрежа с плътни щитове, непосредствено разположени до тръбопроводите.
(3) Пресичането на железопътни линии с тръбопровод или газопровод подземно в предпазен кожух се извършва по условията на чл. 84, ал. 3 при гарантиране носимоспособност на предпазния кожух от постоянни и подвижни железопътни товари.
(4) При пресичане на железопътни линии с газопроводи се прилагат разпоредбите на Наредбата за устройството и безопасната експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи, на съоръженията, инсталациите и уредите за природен газ (ДВ, бр. 97 от 2002 г.), на Наредба № 2 от 1987 г. за противопожарните строително-технически норми (обн., ДВ, бр 58 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 33 от 1994 г.) и Наредба № 3 от 1995 г. за проектиране на системи за газоснабдяване в населените места и газови инсталации в сгради, работещи с природен газ (ДВ, бр. 25 от 1995 г.).
(5) При пресичане на железопътни линии от водопроводи и канализации се спазват изискванията на Нормите за проектиране на канализационни системи (Бюлетин за строителство и архитектура, бр. 9 и 10 от 1989 г.; изм. и доп. в бр. 1 от 1993 г.) и Нормите за проектиране на водоснабдителни системи (Бюлетин за строителство и архитектура, бр. 1, 2 и 3 от 1987 г., изм. и доп. в бр. 1 от 1993 г.), издадени от Комитета по териториално и селищно устройство при МС.
Чл. 88. При пресичане на железопътни линии с въжена линия се проектират защитни съоръжения за предпазване на железопътната линия и преминаващите влакове от паднал товар от вагонетките или от падане на самите вагонетки.
Глава дванадесета

ЕЛЕКТРИФИКАЦИЯ
Чл. 89. (1) Железопътните линии в Република България се електрифицират с променлив ток 25 kV 50 Hz.
(2) Височината на най-ниското положение спрямо ниво глава релса на контактния проводник е не по-малко от:
1. в междугарие - 5600 мм; при оптимизиране параметрите на съществуващ железен път и невъзможност за повдигане на контактната мрежа се допуска 5550 мм;
2. в гарови райони - 5800 мм;
3. на прелези - 6000 мм;
4. за съществуващи тунели, надлези, мостове и др. - 4900 мм.
(3) По железопътните магистрали най-ниското положение на контактния проводник спрямо ниво глава релса е в зависимост от проектната скорост за участъка за съществуващи тунели, надлези, мостове и др.
Чл. 90. (1) Стълбовете на контактната мрежа се монтират извън канавките.
(2) Разстоянието между оста на коловоза и най-близката точка на стълба на контактната мрежа е:
1. не по-голямо от 3500 мм за стълбове с еднопътни конзоли в гари и междугария;
2. не по-малко от 2750 мм за междугарие по железопътни линии с проектна скорост до 160 км/ч при всички видове стълбове;
3. не по-малко от 3200 мм за междугарие по железопътни магистрали с проектна скорост 160 - 200 км/ч при всички видове стълбове;
4. не по-малко от 2450 мм за гари в прав участък при всички видове стълбове.
(3) Минималните разстояния по ал. 2 при железопътни участъци в крива се увеличават в зависимост от радиуса и надвишението й.
(4) При оптимизиране параметрите на съществуващ железен път (без железопътните магистрали с проектна скорост 160 - 200 км/ч) в междугарие се допуска разстоянието до стълбовете да бъде най-малко 2700 мм.
Чл. 91. Съоръженията за електроснабдяване или части от тях и стълбовете на контактната мрежа се монтират така, че да не ограничават видимостта на сигналите и да не нарушават строителния габарит.
Чл. 92. (1) Електроснабдяването в железопътния транспорт се извършва чрез тягови подстанции, трансформаторни постове, преносни и разпределителни мрежи - високо и ниско напрежение, осигуряващи електрозахранването на консуматорите.
(2) Тяговите подстанции в района на гара се разполагат така, че да не пречат на евентуалното й разширение.
(3) Съоръженията за електроснабдяване се изграждат съгласно изискванията на Наредбата за техническата експлоатация на електрически централи и мрежи (ДВ, бр. 81 от 2000 г.), Наредбата за техническа експлоатация на електрообзавеждането (ДВ, бр. 50 от 2000 г.), а за енергозахранването на контактната мрежа, далекопроводите на диспечерската централизация и др. - съгласно изискванията на Наредба № 47 за устройствата и системите на осигурителната техника, съобщенията, електроснабдяването и електрозахранването в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 4 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 60 от 2002 г.) и Наредба № 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура.
Глава тринадесета

СИГНАЛИЗАЦИЯ, УСТРОЙСТВА НА ОСИГУРИТЕЛНАТА ТЕХНИКА И СЪОБЩЕНИЯ
Чл. 93. (1) Сигнализацията, устройствата на осигурителната техника и съобщенията служат за осигуряване на безопасност на движението на влаковете и увеличаване на пропускателната и преработвателната способност на железопътните участъци и гарите.
(2) В железопътната инфраструктура се използват сигнали и указатели в съответствие с Наредба № 49 от 2001 г. за определяне правилата за движение на влаковете, маневрената работа и подаваните сигнали в железопътния транспорт (обн., ДВ, бр. 18 от 2002 г.; изм., бр. 60 от 2002 г.).
Чл. 94. Устройствата на осигурителната техника се проектират съгласно изискванията на Наредба № 47 за устройствата и системите на осигурителната техника, съобщенията, електроснабдяването и електрозахранването в железопътния транспорт и Наредба № 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура.
Чл. 95. (1) В проекти за нови железопътни магистрали обектите за комуникационна и осигурителна техника се проектират комплексно за междугарията и гарите, внедряват се микропроцесорни системи с централизирано и децентрализирано разположение на системите и централно диспечерско управление.
(2) По железопътните магистрали се предвиждат устройства за комуникации и осигурителна техника и системи с висока функционалност и безопасност.
Чл. 96. При проектиране и строителство на нови и реконструкция на съществуващи железопътни линии съобщителните линии се изграждат само на основата на фиброоптика (оптичен кабел), разположен върху стълбовете на контактната мрежа или положен в земята.
Чл. 97. (1) В железопътния транспорт се използват съобщителни връзки в съответствие с Наредба № 47 за устройствата и системите на осигурителната техника, съобщенията, електроснабдяването и електрозахранването в железопътния транспорт и Наредба № 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура.
(2) За гарите по железопътните магистрали и за други гари със значителни пътникопотоци и товаропотоци се предвиждат компютърни информационни системи, свързани в локални мрежи.
ДЯЛ ТРЕТИ

ЖЕЛЕЗОПЪТНИ ГАРИ
Глава четиринадесета

КЛАСИФИКАЦИЯ И ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ПРОЕКТИТЕ
Чл. 98. (1) Железопътната гара като териториално обособен комплекс включва коловозното развитие съобразно предназначението, приемна сграда и други технологични сгради, съоръжения и инсталации, свързани с управлението на движението на влаковете, безопасността на превозите и обслужването на товари и пътници.
(2) В железопътните гари се извършват дейностите по приемане, изпращане, престой и преработка на влаковете, осигуряване на превоза на пътници и товари, както и други технологични операции, свързани с експлоатацията на железопътната инфраструктура и превозната работа.
Чл. 99. (1) Според разположението си по железопътната мрежа гарите са:
1. начални;
2. междинни;
3. възелни, в които се пресичат или разклоняват железопътните линии.
(2) Според извършваната експлоатационна дейност железопътните гари са:
1. разменни гари и гари за надминаване - за обслужване на движението;
2. междинни гари и малки крайни гари - за обслужване на движението, на пътниците и операциите по натоварване и/или разтоварване на вагони, включително оформянето на превозни документи;
3. влакообразуващи гари, участъкови и разпределителни - за обслужване на движението и влаковете - променяне състава на влаковете, разкомпозиране на влакове, композиране на влакове;
4. пътнически гари - за обслужване на пътници със или без обслужване на багажни пратки и колети;
5. товарни гари - за обслужване на товарни превози, вкл. маневрена работа, товаро-разтоварна дейност, оформяне на документи и други;
6. за обслужване на индустриални железопътни клонове и/или пристанища;
7. техническа гара - за техническо обслужване на пътнически влакове и вагони;
8. интермодални терминали.
(3) За извършване на дейностите по ал. 2 и в съответствие с вида и обема им гарите се проектират и строят със:
1. гарова платформа с коловозно развитие;
2. сгради с необходимите помещения и работни места;
3. далекосъобщителни инсталации и съоръжения;
4. устройства за сигнализация или за сигнализация, централизация и блокировка;
5. енергоснабдяване, топлоснабдяване и осветление;
6. контактна мрежа и съоръжения по електрифицираните железопътни линии;
7. водоснабдяване и канализация;
8. други необходими технически средства.
Чл. 100. (1) Коловозите в гаровите райони се делят на експлоатационни и със специално предназначение.
(2) Експлоатационни коловози са:
1. главните приемно-отправни коловози, които са продължение на текущия път от съответните направления към гарата;
2. приемно-отправните;
3. разпределителните;
4. изтеглителните;
5. други, назначението на които се определя в зависимост от операциите, които се извършват в тях.
(3) Коловози със специално предназначение са:
1. предпазните и спасителните;
2. служебните коловози;
3. товарно-разтоварните.
(4) Експлоатационните коловози в зависимост от характера на работата се групират в отделни паркове.
Чл. 101. (1) Коловоз, позволяващ навлизането на влакове, маневрени състави и изолирани возила само от едната му страна и свързан със стрелки с друг коловоз, е глух (челен).
(2) Коловоз, позволяващ преминаването на влакове, маневрени състави и изолирани возила в двете посоки и свързан със стрелки с друг коловоз, е двустранно свързан (проходен).
Чл. 102. (1) Проектите за нови железопътни гари и цялостни реконструкции на съществуващи железопътни гари предвиждат необходимото коловозно развитие и всички необходими съоръжения, сгради и инсталации и очакваната експлоатационна дейност за периода, предписан в заданието.
(2) Изпълнението на строителството може да се раздели в проекта на етапи.
Чл. 103. Проектите за нови и реконструкции на съществуващи железопътни гари трябва да съчетават три основни изисквания:
1. предоставят условия за нормална експлоатация според изискванията на технологическия процес за съответния вид гара при определения в заданието или от проучванията очакван проектен обем на работата;
2. отговарят на изискванията за безопасността на движението на влаковете и маневрената работа, за безопасна работа на служителите, изпълняващи технологическия процес и охраната на труда, и на изискванията за безопасността на пътниците и други външни лица;
3. строителството да се извърши с по-малко строителни разходи и по-малък размер на заемания терен, като се минимализира заемането на обработваема земя.
Глава петнадесета

ГАБАРИТНИ НОРМИ ЗА ГАРИТЕ И РАЗСТОЯНИЯ МЕЖДУ КОЛОВОЗИТЕ
Чл. 104. (1) За всички нови железопътни строежи в гарите и при извършване на преустройства по съществуващи железопътни обекти в гарите се осигурява минимален строителен габарит 1-СМ 2.
(2) Допуска се устройства в гарите, предназначени за непосредствено взаимодействие с подвижния железопътен състав (контактния проводник, вагонозадържатели, подвагонни тласкачи в работно състояние и др.), да проникват в строителния габарит, при условие че тези устройства се допират само до определени части на возилата.
Чл. 105. (1) Минималните странични отстояния, мерени от оста на коловоза до най-близките части на предметите, за железопътни линии със стандартно междурелсие в права, в гаров район се определят съгласно Наредба № 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура, табл. 3 - 1.
(2) Минималните разстояния между осите на съседни коловози в гаров район в права се определят съгласно Наредба № 51 за изискванията за техническа експлоатация на железопътната инфраструктура, табл. 3 - 3.
(3) При реконструкции на съществуващи гари по изключение могат да се запазват съществуващи междуколовозни разстояния 4500 мм за проходни коловози и 4000 мм за глухи.
Чл. 106. За новостроящи се отсечки от железопътни магистрали с проектна скорост 160 - 200 км/ч минималното разстояние между осите на главен коловоз и съседен приемно-отправен коловоз е 6800 мм, за да се осигурят необходимите разстояния за безопасност и разполагане на сигнали, стълбове на контактната мрежа, дренажи, канали за полагане на кабели, както и предпазна ограда, когато това се изисква от заданието.
Чл. 107. При проектиране на перон между два коловоза по железопътна магистрала минималното разстояние между осите им в права е 10 700 мм.
Глава шестнадесета

ГАРОВА ПЛАТФОРМА
Чл. 108. (1) Широчината на основната площадка на гаровата платформа се определя от броя и разстоянията между коловозите, като минималното разстояние от оста на крайния коловоз до ръба на банкета е 3000 мм.
(2) Минималното разстояние от оста на краен гаров коловоз до ръба на откоса на насип или на канавка при засипка встрани от баластовата призма за създаване на служебна пътека е 4050 мм.
(3) На гаровата платформа на определени места се предвиждат разширения за стрелочникови кабини, вагонни кантари и други сгради и съоръжения, необходими за експлоатация и поддържане на железния път и контактната мрежа.
Чл. 109. (1) Основната площадка на гаровата платформа се оформя в напречен разрез според изискванията за ефективно отводняване, като се отчита по-слабото натоварване и по-малката скорост за различните видове гарови коловози.
(2) За земното платно за главните коловози се прилагат изискванията за земното платно на текущия път в междугарията.
(3) Под баластовата призма на гаровите коловози се полага защитен пласт в съответствие с чл. 47, като дебелината му може да бъде намалена обосновано до 20 см. Защитният пласт може да бъде пясъчна възглавница.
(4) При земно платно в насип, изпълнено от дрениращ материал, земната основна площадка може да бъде с напречен наклон, по-малък от 5 %, или да бъде в хоризонтала. При изкоп в скални или чакълести почви земната основна площадка на гарова платформа се проектира с напречен наклон най-малко 2 %.
(5) При малък брой коловози земната основна площадка на гаровите платформи на земна основа се оформя в напречен разрез с двустранен наклон 5 % навън от главните коловози. Защитният пласт може да бъде с различна дебелина с цел получаване на по-малък напречен наклон или хоризонтала на горната повърхност, върху която ще лежат баластовите призми (приложение № 11).
(6) При по-голям брой коловози земната основна площадка на гаровите платформи в земна основа се оформя с многократно повтарящ се покривообразен наклон и отводняването се осъществява с дренажна система.
Чл. 110. Основната площадка на гаровата платформа се оформя и според следните изисквания:
1. стрелките в гърловините на гарите се полагат на едно ниво в напречен разрез;
2. когато основната площадка на гаровата платформа извън стрелките е в напречен наклон, всеки следващ коловоз е с кота на глава релса, по-ниска от предишния, пропорционално на наклона и разстоянието; тази денивелация се преодолява, като след стрелките се полагат къси елементи с наклон до 2,5 %.;
3. основната площадка на гаровата платформа се подравнява, като между баластовите призми се засипва трошляк или друг подходящ дрениращ материал; по дължината на изтеглителните железопътни линии и крайните коловози в стрелковите зони се засипва също трошляк или друг подходящ дрениращ материал до нивото на баластовата призма за създаване на добри условия за работа на маневрения персонал.
Чл. 111. Когато технологическият процес на гарата предвижда между два коловоза да се движат служители, може да се направи пътека със широчина 600 мм с лека настилка.
Чл. 112. (1) Гаровата платформа се определя с проект за разполагането на необходимото коловозно развитие, експлоатационни сгради и съоръжения, като се отчита развитието на гарата.
(2) На територията на гарата може да се предвиждат жилищни сгради за персонала, зает с експлоатацията и поддържането.
(3) Границата на гаровата платформа се определя с подробен устройствен план.
(4) По искане на инвеститора, предписано в заданието за проектиране, гаровите платформи, включително резервни терени, предвидени в проектите, се ограждат по подходящ начин.
Глава седемнадесета

КОЛОВОЗНО РАЗВИТИЕ
Чл. 113. (1) Коловозното развитие на нови гари се разполага в права.
(2) Допуска се в притеснени условия главните коловози в гарите да се проектират в крива с радиус не по-малък от минималния радиус на съседните междугария, като се осигури преминаването на транзитни влакове с проектната скорост, определена за съседните междугария.
(3) В случаите по ал. 2 главните и приемно-отправните коловози в гарите се проектират с радиус не по-малък от 600 м.
(4) Късите криви след отклоненията на стрелките са с радиус, равен или по-голям от радиуса на отклонението на стрелката.
(5) Радиусите на криви на приемно-отправните и второстепенните гарови коловози трябва да бъдат не по-малки от:
1. по маршрути на пътнически влакове - 300 м;
2. по маршрути на товарни влакове - 190 м;
3. за маневрени и гаражни коловози - 190 м;
4. за маневрени и гаражни коловози в притеснени условия при ограничение на скоростта до 20 км/ч - 150 м.
(6) Последователност от криви в обратни посоки (S-криви) се проектират и строят с прав коловоз между тях с дължина не по-малка от 6 м.
(7) Без прав елемент между S-криви могат да се строят гарови коловози, ако това е предписано в заданието:
1. при радиуси на кривите R ? 300 м по маршрути на влакове при ограничение на скоростта до 40 км/ч или маневри с пътнически вагони при ограничение на скоростта до 20 км/ч;
2. при радиуси на кривите R ? 200 м за райони с маневрени движения с товарни вагони при ограничение на скоростта до 10 км/ч.
Чл. 114. (1) Когато главните коловози са в крива и нямат перони, се проектират с надвишение, каквото имат текущите пътища на съседните междугария.
(2) Когато главните коловози са в крива и имат перони, се строят с надвишение не по-голямо от 100 мм.
(3) Дъгови стрелки могат да се полагат на главен коловоз в крива при надвишение не по-голямо от 100 мм. За стрелкова зона (гърловина) с дъгови стрелки в надвишение задължително се изработват подробни проекти за вертикалната планировка.
(4) Гарови коловози в крива, с изключение на главните, се проектират и строят без надвишение.
Чл. 115. (1) При ново строителство гаровите коловози, включително гърловините, се строят в хоризонтала, а по изключение - в наклон не по-голям от 1,5 %..
(2) В трудни теренни условия или при преустройства се допуска стрелкова зона да се проектира в наклон до 9 %., ако надолнището е в посока към полезната дължина на коловозите.
(3) Когато в наклонената стрелкова зона (гърловина) е предвидено извършването на маневри, срещуположната гърловина се проектира по схема, недопускаща излизането на маневриран вагон на текущ коловоз.
(4) Гари, в които се извършват само дейностите по приемане, изпращане, разминаване и надминаване на влакове, в които влаковете престояват само с прикачен локомотив и не се извършва маневра, могат да се проектират и строят в по-големи наклони, включително до меродавния наклон, намален с 3 %..
(5) Съединителни линии между отделни гарови райони на различни нива могат да се проектират с наклон до 15 %..
Чл. 116. (1) Чупките на наклоните на приемно-отправни коловози се закръгляват с радиус на вертикална крива не по-малък от 2000 м;
(2) Не се допуска в обхвата на вертикална крива да се полагат стрелки, в чиято дължина се включват и дълги траверси.
(3) Допуска се полагане на стрелки във вертикална крива, когато радиусът на вертикалната крива е не по-малък от 10 000 м.
(4) В маневрени райони за движение със скорост не по-голяма от 20 км/ч могат да се проектират и изпълняват закръгления на чупки на наклони с радиус:
1. за изпъкнали криви - 600 м;
2. за вдлъбнати криви - 900 м.
(5) Връх на разпределителна гърбица може да се проектира с вертикална крива с радиус 300 м, а в подгърбичната гърловина - вдлъбнати вертикални криви с радиус не по-малък от 400 м. Вертикалните криви не трябва да съвпадат с езиците или кръстовината на стрелката, но могат да бъдат в междинните релси.
Чл. 117. Полезната дължина на гаровите коловози се измерва между дистанционните знаци, сигналите или дистанционен знак/сигнал и отбивачка.
Чл. 118. (1) Дистанционните знаци се разполагат след края на стрелките, където осите на двата съседни коловоза се отдалечат на 3750 мм, ако коловозите са в права.
(2) Когато единият или двата коловоза са в крива без надвишение, разстоянието се увеличава с D съгласно формулата:
3600 + 3600
D = ----- ------ (мм),
R R
1 2
където:
D е разстоянието между осите на двата коловоза в мм;
R и R са радиусите на едната и на другата кривa в метри.
1 2
Чл. 119. (1) Минималните полезни дължини на приемно-отправните коловози са:
1. за един коловоз във всяка посока - в гари по железопътните магистрали - 750 м;
2. за всеки приемно-отправен коловоз - в гари по железопътни линии категория I - 600 м;
3. за всеки приемно-отправен коловоз - в гари по железопътни линии категория II и III - 450 м.
(2) Необходимата минимална полезна дължина на приемно-отправните коловози на гарите се предписва в заданието за проектиране.
Чл. 120. (1) Горното строене на главните коловози е същият тип, както на прилежащите междугария.
(2) В приемно-отправните и други коловози в гарите се полагат релси тип 49 кг/м.
(3) Скреплението на гаровите коловози е изолиращо, когато това се изисква от устройствата за централизация и блокировка.
(4) Гаровите коловози могат да се полагат на дървени или на стоманобетонни траверси.
(5) Баластовото легло на гаровите коловози, с изключение на главните, е най-малко 30 см под долната повърхност на траверсата, като горната му повърхност се подравнява със средната част на стоманобетонните траверси, или на 3 см под горния ръб на дървените траверси. Разстоянието от челото на траверсите до ръба на баластовата призма е 40 см, а откосът на баластовата призма е 1:1,25.
Чл. 121. (1) На главните коловози в гарите по железопътните магистрали с проектна скорост, по-голяма от 120 км/ч, се полагат стрелки тип UIC 60 (приложение № 12).
(2) На главните коловози в гарите по железопътни магистрали с проектна скорост 160 - 200 км/ч стрелките са с подвижни сърца или подвижни рогови релси. Радиусът на отклонителната им крива съответства на скоростта на движение на влаковете, отклоняващи се от главния коловоз.
(3) По изключение на главните коловози в гарите по железопътни магистрали с проектна скорост 160 км/ч могат да се полагат стрелки с неподвижни сърца и рогови релси.
(4) На главните коловози в гарите по железопътните магистрали с проектна скорост 120 км/ч или по-малка и по останалите категории железопътни линии се полагат стрелки тип 49 кг/м или по-тежки с радиус на отклонителната крива, съответстващ на скоростта на движение на влаковете, отклоняващи се от главния коловоз.
Чл. 122. (1) В гърловините на гари по двойни железопътни линии се проектират есови връзки, създаващи възможност за преминаване от единия на другия главен коловоз.
(2) Есови връзки по ал. 1 се проектират, както следва:
1. в гари по железопътните магистрали с проектна скорост 160 - 200 км/ч - със стрелки с радиус на отклонителната крива не по-малък от 1200 м за скорост в отклонението не по-малка от 100 км/ч;
2. в гари по железопътни магистрали с проектна скорост, по-малка от 160 км/ч, и по железопътни линии категория I - със стрелки с радиус на отклонителната крива не по-малък от 300 м за скорост в отклонението не по-малка от 50 км/ч.
Чл. 123. По маршрутите на пътническите влакове в гарите, ако пътническият влак преминава в отклонението на стрелката, се полагат стрелки с радиус на отклонителната крива не по-малък от 300 м за скорост в отклонението не по-малка от 50 км/ч.
Чл. 124. По маршрутите на товарните влакове в гарите, ако товарният влак преминава в отклонението на стрелката, се полагат стрелки с радиус на отклонителната крива не по-малък от 190 м за скорост в отклонението не по-малка от 40 км/ч.
Чл. 125. По второстепенните гарови коловози могат да се полагат прави, дъгови или симетрични стрелки с радиус на отклонителната крива не по-малък от 150 м.
Чл. 126. Последователното разполагане на стрелките по главните коловози трябва да позволява полагането на дългите траверси след края на стрелките.
Глава осемнадесета

ЕКСПЛОАТАЦИОННИ ГАРОВИ СЪОРЪЖЕНИЯ



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница