Наредба №6 от 12 юни 1995 Г. За транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език

Чл. 72. При транскрипцията на нидерландските географски имена не се взема под внимание дължината на гласните:

1. кратките гласни "а", "е", "i", "о" и "u" се транскрибират съответно с "а", "е", "и", "о" и "ьо", като в начална позиция гласната "u" се транскрибира с "йо" (Dalem - Далем, Limel- Лимел, Obdam - Обдам, Vuren - Вьорен, Uden - Йоден);

2. дългите гласни "аа", "ае", "ее", "ie", "ое", "оо" и "uu", отбелязвани графично чрез удвояване на съответната гласна или чрез съчетаването й с гласната "е", се предават на български опростено съответно с "а", "е", "е", "и", "у", "о" и "ю" (Laak - Лак, Maastricht - Мастрихт, Aerdt - Ерт, Beers - Берс, Mierlo - Мирло, Zoelen - Зулен, Roosteren - Ростерен, Buurmalsen - Бюрмалсен).

Чл. 73. Дифтонгите в нидерландските географски имена: "aai", "au", "auw", "eeuw", "ei", "ieuw", "ij", "oei", "ooi", "ou", "ouw" и "ui" се транскрибират съответно с "ай", "ау/оу", "ау", "еу", "ей", "ю", "ей", "уй", "ой", "ау", "ау" и "ой" (Ааigem - Айгем, Spaubeg - Спаубек, Maurik - Моурик, Rauwerd - Рауерд, Leeuwen - Леуен, Keizersveer - Кейзерсвер, Nieuwaal - Нюал, Colijnsplaats - Колейнсплатс, Hoeilaart - Хуйларт, Goоi - Гой, Rouveen - Раувен, Brouwershaven - Брауерсхавен, Zuilen - Зойлен).

Чл. 74. Предаването на съгласните в нидерландските географски имена се подчинява на следните правила, засягащи само особените случаи на произношение:

1. съгласната "g", независимо от произношението й като "х", въз основа на принципа на графемната близост се предава на български с "г" (Grasen - Гразен, Nijmegen - Неймеген);

2. съгласната "h" се транскрибира с "х" (Hoorn - Хорн, Banholt - Банхолт);

3. съгласните "v" и "w" се транскрибират на български с "в" (Volendam - Волендам, Waal - Вал).

4. съгласната "z" се транскрибира на български със "з" (Zoelen - Зулен, Vijfhuizen - Вейфхойзен, Rozendaal - Розендал).

Чл. 75. Назалната фонема "ng" се транслитерира при предаването на нидерландските географски имена (Groningen - Гронинген, Vlissingen - Влисинген).

Чл. 76. Съчетанието "sch" се транскрибира в съответствие с произношението му като "сх" с изключение на краесловие, когато то се предава като "с" (Schelde - Схелде, Den Bosch - Ден Бос).

Чл. 77. Ударението в нидерландски език пада винаги върху първата сричка. В многосрични думи често освен главното ударение върху първата сричка се среща и вторично ударение.

Чл. 78. (1) Сложните и съставните нидерландски географски имена се транскрибират на български съгласно чл. 12 (s'Herenelderen - с'Херенелдерен, Herk-de-Stad - Херк де Стад).

(2) Самостойните и служебните думи в нидерландските географски имена се транскрибират на български съгласно чл. 13.

(3) Номенклатурните термини в нидерландските географски имена се предават на български съгласно изискванията на чл. 14.

(4) Предаването на традиционните географски имена е в съответствие с принципите, посочени в чл. 15. Не се допуска замяната на името на фламандския град Антверпен с франкофонския му вариант Анверс.

Глава единадесета.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА НОРВЕЖКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (НОВА - ДВ, БР. 106 ОТ 1995 Г.)

Чл. 79. Транскрипцията и правописът на норвежките гласни на български език се извършва в съответствие със следните правила:

1. не се отбелязва дължината на гласните независимо от начина за графичното й означаване;

2. гласната "е" в неударена позиция се предава на български с "е" въз основа на принципа за графемната близост (Arendal - Арендал, Espedal - Еспедал, Mysen - Мюсен);

3. гласната "о" се транскрибира:

а) с "о" в затворена сричка и пред съгласните "g" и "v" (Bossekop - Босекоп, Dovre - Довре);

б) с "у" в неударена и отворена сричка (Tosen - Тусен, Grimo - Гриму);

4. гласната "u" се транскрибира:

а) с "ю" в отворена и ударена сричка (Budal - Бюдал, Rudsgren - Рюсгрен);

б) с "у" в затворена сричка, пред "m" и "f" и пред буквените съчетания "nd", "ng", "nk", "kk" (или съчетание на "k" с друга съгласна) (Eiksund - Айксун, Malungen - Малунген, Skrukli - Скрукли, Elverum - Елверум);

5. с буквата "ае" се отбелязва широкото отворено "е", което няма съответствие в български език; тя се предава с "е" (Sаеtervik - Сетервик, Flеvаеr - Фловер);

6. буквата "а˜" (изписвана в стария правопис с "аа") се произнася и съответно се предава на български с "о" (Lа˜tefoss - Лотефос, Nа˜ra - Нора, А˜mli - Омли);

7. буквата "_" се предава на български с "ьо" след съгласна и с "йо" в начална позиция (B_verdal - Бьоведал, _vreb_- Йовребьо);

8. гласната "у" се произнася и предава на български като "ю" (Lyngdal - Люнгдал, Yset - Юсет, Vinnelys - Винелюс).

Чл. 80. (1) Дифтонгите в норвежките географски имена се транскрибират на български в съответствие с произношението им:

1. дифтонгите "ai", "ei", и "аеi" се произнасят и транскрибират с "ай" (Maillevada - Майлевада, Leira - Лайра, Gаеidnegaisa - Гайднегайса);

2. дифтонгът "еу" се предава на български като "ей" (Reysnes - Рейснес, Eydshavn - Ейдсхавн);

3. дифтонгът "au" се транскрибира с "ау" (Baurer- Баурер, Austad - Ауста, Opphaug - Опхауг);

4. дифтонгите "oi", "oy", "а˜i" и "а˜у" се транскрибират на български с "ой" (Goikkenjavevarre - Гойкенявеваре, Roytvoll - Ройтвол, Blа˜isen - Блойсен);

5. дифтонгът "_у" се транскрибира с "ьой" след съгласна и с "йой" след гласна и в начална позиция (Atl_y - Атльой, _ymark - Йоймарк).

(2) Когато гласната след дифтонга е "а", съчетанието "йа" се предава винаги с "я", например: Bj_r_ya - Бьорьоя, Fr_ya - Фрьоя. Не се допуска неправилното им изписване Бьорьойа, Фрьойа.

(3) Краесловното "ia" се предава на български по традиция винаги с "ия" (Storlia - Сторлия, Skrukkelia - Скрукелия).

Чл. 81. Предаването на съгласните в норвежките географски имена на български се подчинява на следните правила:

1. съгласната "с", която се среща главно в имена от чужд произход, се транскрибира според произношението й и в зависимост от следващата я гласна:

а) пред гласните "а", "о", "u" и пред съгласна тя се произнася и транскрибира с "к" (Caravarre - Караваре, Corocaive - Корокайве, Cuokkarassa - Куокараса);

б) пред гласните "е", "i", "y" и "ае" тя се транскрибира със "с" (Cekkuljavrre - Секулявре, Cinkarassa - Синкараса, Саеrrocokka - Серокока);

2. съгласната "h" има звукова стойност "х", но пред "j" и "v" не се произнася и съответно не се транскрибира и на български (Ноllum - Холум, Lillehamer - Лилехамер, но: Hjelleb_l - Йелебьол, Hvalstad - Валста);

3. съгласната "k" пред "е", "i", "j" и "у" се произнася и предава на български с "х" (Kirkener - Хирхенер, Kj_len - Хьолен, Kyte - Хюте).

Чл. 82. Двойните съгласни в норвежките географски имена се предават на български опростено - с една съгласна, ако не принадлежат към различни съставки на името (Flikkeig - Фликайг, Fannrem - Фанрем, Heggland - Хеглан, Ribbestadnes - Рибестанес, но Bjelland - Беллан).

Чл. 83. Предаването на характерните за норвежки език групи съгласни се подчинява на следните правила:

1. групите съгласни "rd", "rl", "rn" и "rt" се произнасят и съответно се предават на български с "д", "л", "н" и "т" (Hordab_ - Худабьо, Orlungen - Олунген, Horn - Хон, Horten - Хутен). В краесловие обаче съчетанието "rd" се произнася и транскрибира с "р" (Oslofjord - Ослофьор, _ydegard - Йодегар).

2. съчетанието "nd" в краесловие и на морфемна граница в средисловие се произнася и предава на български с "н" (Hordland - Ходлан, Fagerlund - Фагерлун, Fjellstrand - Фелстран, Aurelandsvengen - Аурелансвенген). Ако обаче съгласните "n" и "d" принадлежат към различни съставки на името, това правило не се прилага (Begndal - Бегндал);

3. съчетанията "rs", "sj", "skj" и "sk" (пред "е", "i" и "_у") съгласно произношението им се транскрибират на български с "ш" (Farsund - Фашун, Etnesj_en - Етнешьоен, Hiskjo - Хишу, Skei - Шей, Skifte - Шифте). Съгласно чл. 7, ал. 3 се запазва мекостта на шушкавите съгласни в норвежките географски имена;

4. съчетанията "ds" и "ts" съгласно изговора им се предават на български със "с" (Midtskog - Мидског, Rudsgrend - Рюсгрен);

5. съчетанието "ld" в края на имената и на морфемна граница в средисловие се транскрибира с "л" (_stfold - Йостфол, Foldfjord - Фолфьор). Ако съгласните "l" и "d" принадлежат към различни съставки на името, това правило не се прилага (Folldal - Фолдал);

6. съчетанието "tj" се предава съгласно произношението му с "х" (Tj_rhom - Хьорхом, Tjongsfjorden - Хонгсфьоден);

7. съчетанията "eg" и "_g" се транскрибират на български в съответствие с произношението им като дифтонга "ай" (Egge - Айге, Begna - Байна, S_gne - Сайна);

8. съчетанието "jer (gjer)" се произнася и транскрибира като "яр" (Evjegjerdet - Евеяде).

Чл. 84. (1) При транскрипцията на норвежките географски имена на български йотацията, отбелязвана графично с буквите "j" и "g", се предава само пред "а" с "я", пред "о" с "ьо" или "йо" (в начална позиция и след гласна) и с "ю" пред "у" (Engjane - Еняне, Fjone - Фьоне, Fjа˜gesund - Фьогесун, Julshamn - Юлсхамн, Jondal - Юндал).

(2) Йотация на гласната "е" се допуска само в начална позиция (Jensvoll - Йенсвол, Geilo - Йейло, Gjellerasen - Йелерасен).

(3) Пред гласната "и" йотация не се отбелязва (Gisholt - Исхолт).

Чл. 85. Съгласно чл. 11 съществителните "stad", "berget", "fjellet", "landet", "sundet" и "vatnet", които често влизат в състава на норвежките географски имена, съгласно произношението им се предават на български съответно без краесловните "д" и "т" (Brekkstad - Брекста, Bolstadd_yri - Болстадьойри, Eidslandet - Айслане, Gravberget - Гравберге, Her_ysundet - Херьойсуне, Andorfjellet - Андорфеле, Bugvatnet - Бюгватне).

Чл. 86. Ударението в норвежки език пада винаги на първата сричка.

Чл. 87. Правописът на сложните и съставните норвежки географски имена и на отделните самостойни и служебни думи в тях е в съответствие с изискванията на чл. 12 и 13. Примери: Kong Johans Bre - Конг Йоханс Бре, Fyrst Alberts Topp - Фюрст Албертс Топ, Colesdalen - Колесдален, Dunderbukta - Дюнербукта и др.

Чл. 88. Предаването на номенклатурните термини в норвежките географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 14. Примери: Austad - Ауста, Brydal - Брюдал, Varekvarre - Варекваре, Kapp Mitra - нос Митра и др.).

Глава дванадесета.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ШВЕДСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (НОВА - ДВ, БР. 106 ОТ 1995 Г.)

Чл. 89. При предаването на шведските гласни на български език се спазват следните правила:

1. не се маркира дължината на гласните "a", "e", "i" и "у" (дълги гласни: Falun - Фалун, Vetlanda - Ветланда, Visby - Висбю, Rydal - Рюдал; кратки гласни: Halltorp- Халторп, Leksand - Лександ, Vimmerby - Вимербю, Lycksele - Люкселе);

2. в съответствие с произношението й гласната "о" в отворена сричка се предава на български с "у" (Mora - Мура), а в затворена сричка - с "о" (Stockholm - Стокхолм);

3. гласната "u" съгласно произношението й се предава на български с "ю", когато е в отворена сричка, и с "у", когато е в затворена сричка (Luleа˜ - Люлео, Lund - Лунд).

4. буквата "а˜" се произнася и транскрибира на български като "о", без да се маркира дължината на звука (дълго "о": А˜sa - Оса; кратко о: Lа˜ngnа.s - Лонгнес).

5. буквата "а." по произношение наподобява българското "е" и при транскрипцията на шведските географски имена се предава с "е", без да се маркира неговата дължина (дълго "е": Та.by - Тебю; кратко "е": На.sslеholm - Хеслехолм);

6. буквата "о." се произнася като йотувано "о" и се транскрибира с "йо" в началото на имената и след гласна и с "ьо" след съгласна; на български не се маркира дължината на звука (дълго "йо": О.rtrа.sk - Йортреск, Но.ganа.s - Хьоганес; кратко "йо": О.stersund - Йостерсунд, Bjо.rketorp - Бьоркеторп).

Чл. 90. При транскрипцията на съгласните в шведските географски имена се спазват следните правила: ю я(tm)

1. съгласната "с" пред "е", "i", "y", "а." и "о." се предава на български със "с", а във всички други случаи - с "к", като например в думите centrum (сентрум) и Carlson (Карлсон);

2. съгласната "g" се произнася и предава на български:

а) като "й" пред "е" и "о" в начална позиция, след гласна или когато маркира началото на нова основа в сложна дума (Gа.llivare - Йеливаре, Sverige - Сверийе, Gо.tene - Йотене, О.stergцtland - Йостерйотланд);

б) като "ю" пред "у" (Gysinge - Юсинге);

в) като "и" след "r" и "l" (А.lghult - Елихулт, А˜tvidaberg - Отвидабери, Berghult - Берихулт, А.lvborgs lа.n - Елвборис Лен, А.lgarа˜s - Елиарос, Bergeforsen - Бериефоршен);

г) в начална позиция пред гласната "и" не се изписва "й" (Gislaved - Иславед);

д) в останалите случаи съгласната "g" се произнася и транскрибира на български с "г" (Degefors - Дегефорш, Gusum - Гюсум);

3. съгласната "k" пред "e", "i", "y", "а." и "о." (и понякога пред "j"), когато са в една и съща сричка, се произнася и транскрибира на български като "ш" (Kevlinge - Шевлинге, Kisa - Шиса, Kyrkhult - Шюркхулт, Ка.na - Шерна, Ко.ping - Шьопинг). В останалите случаи и в имена от нешведски произход тя се предава като "к" (Karlstad - Карлстад, Klagerup - Клагеруп, Koberg - Кобери и Kiruna - Кируна);

4. съгласната "q", която се среща рядко в шведските географски имена, се транскрибира с "к" (Qvantenburg - Квантебюри);

5. съгласните "v" и "w" се произнасят и транскрибират с "в", като "w" се среща предимно в имена от нешведски произход (Vetlanda - Ветланда);

6. съгласната "х" се произнася и предава на български като "кс" (Voxan - Воксан);

7. съгласната "z", която се среща предимно в имена от нешведски произход, се произнася и транскрибира като "с" (Zinkgruvan - Синкгруван).

Чл. 91. С буквата "j" се отбелязва йотацията на гласните, като се предава на български съгласно следните правила:

1. пред "е" и "о" в началото на името, след гласна и когато маркира началото на нова основа в сложно име тя се транскрибира с "й" (Jа.draа˜s - Йедраос, Jо.rn - Йорн, Teurajа.rvi - Теурайерви);

2. пред "е" след съгласна йотацията не се отбелязва (Bjа.sta - Беста, Mjа.la - Мела), а пред "о" след съгласна тя се предава на български с "ьо" (Bjо.rke - Бьорке, Mjо.bа.ck - Мьобек);

3. пред звуковете "а" и "у" в началото на името, след гласна и когато маркира началото на нова основа в сложно име тя се транскрибира съотетно с "я" и "ю" (Akkajaure - Акаяуре, Jonstorp - Юнсторп, Bjuv - Бюв). При транскрипцията на български не се допуска изписването на съчетанията "йа" и "йу" вместо правилните "я" и "ю".

Чл. 92. Характерните за шведски език буквени съчетания се транскрибират на български съгласно следните правила:

1. съчетанията "dj", "gj", "hj" и "lj" в начална позиция се предават с "й" и в зависимост от следващата гласна се транскрибират съответно с "я", "йе", "йо" и "ю" (Djura - Юра, Gjumslо.v - Юмсльов, Hjа.rnarp - Йернарп, Ljusne - Юсне). Не се допуска изписването на "йа" или "йу" вместо правилните "я" или "ю";

2. съчетанието "rs" се произнася и съответно предава на български с "рш" (Forshaga - Форшхага, Morskoga - Моршкога, Vа.nersа.ns - Венершнес);

3. съчетанията "sk" пред "е", "i", "у", "а." и "о.", "sj", "skj", "stj", "sch" и "si" (в окончанието "-sion") в съответствие с произношението им се предават на български с "ш" (Skede - Шеде, Skillinge - Шилинге, Skyttorp - Шюторп, Skа.larid - Шеларид, Skо.vde - Шьовде, Sjо.vik - Шьовик, Stjа.rnsund - Шернсунд);

4. съчетанието "tj" се произнася и предава на български с "ш" (Tjа.llmo - Шелму, Tjuvkil - Шувкил, Tjа˜motis - Шомотис);

5. Суфиксът "-tion" се произнася и предава на български като "-шун" (Abisko Nationalpark - Абиско Нашуналпарк).

Чл. 93. Двойните съгласни се предават опростено, ако не принадлежат към различни съставки на географското име (Gunnarskog - Гунарскуг, Veddige - Ведиге, Sparreholm - Спарехолм, но Vа.nnа.s - Веннес).

Чл. 94. Съгласно чл. 7, ал. 3 при транскрипцията на шведските географски имена на български се запазва мекостта на шушкавите съгласни.

Чл. 95. По правило ударението в шведските географски имена пада върху първата сричка. При сложните съставни имена обаче всяка нова основа става носител на вторично ударение. Например: Ветланда, Стокхолм, Елйхулт и т. н.

Чл. 96. Правописът на сложните и съставни шведски географски имена е в съответствие с изискванията на чл. 12. Например: Stora Alvaret - Стура Алварет, Norra Dellen - Нора Делен, Norrland - Норланд, Erdforsen - Ердфоршен.

Чл. 97. Номенклатурните географски термини в шведските географски имена се предават на български съгласно изискванията на чл. 14. Например: Fridafors - Фридафорш, Gripenberg - Грипенбери, Grebbestad - Гребестад, Gо.ta kanal - канал Йота и др.

Чл. 98. Съгласно чл. 15 като традиционни се запазват имена от типа на Швеция (фон. тр. Сверийе), Гьотеборг (фон. тр. Йотебори) и други подобни.

Глава тринадесета.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА УНГАРСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (НОВА - ДВ, БР. 4 ОТ 1999 Г.)

Чл. 99. При предаването на гласните в унгарските географски имена на български език се спазват следните правила:

1. кратката унгарска лабиална гласна "a" и дългата унгарска нелабиална гласна "а#" се предават на български език с "а" независимо от артикулационната разлика помежду им; напр. (Zalava#r - Залавар; Szatma#r megye - окръг Сатмар; Hatvan - Хатван); изключенията са съгласно чл. 100-102;

2. дългата унгарска гласна "e#" независимо от характеристиките й - дължина и опозиция отвореност/затвореност - се предава на български език с "е", както се предава и кратката гласна "е"; напр. (Sze#kesfehe#rva#r - Секешфехервар, Kecskeme#t - Кечкемет, E#rd - Ерд); не се допуска транскрибирането на дългата гласна "e#" със съчетанието "ей";

3. дължината на гласните "i#", "o#", "o'", "u#", "u'", при които в унгарски език има разлика само в дължината на произнасяне, а не в начина на учленяване, също не се отразяват на български език; напр. (Nyi#regyha#za - Ниредхаза, Salgo#tarja#n - Шалготарян, Gyo'r - Дьор, Abau#jva#r - Абауйвар, Go'nyu' - Гьоню);

4. двойни гласни се предават на български език само ако принадлежат към различни съставки на сложните географски имена; напр. (Ba#taapa#ti - Батаапати, Zalааpa#ti - Залаапати, Felso'o.rs - Фелшьойорш);

5. кратките унгарски гласни "o." и "u.", както и техните дълги варианти "o'" и "u'", се предават на български език, както следва:

а) с "йо" и "ю" в началото на географското име или в средисловие и краесловие след гласна; напр. (O.rv`enyes - Йорвенеш, Als`oo.rs - Алшойорш, U.lle#s - Юлеш);

б) с "ьо" и "ю" след съгласна в средисловие и краесловие; напр. (Do.mo.s - Дьомьош, Pu.spo.klada#ny - Пюшпьокладан, U.llo' - Юльо, Go.rcso.ny - Гьорчьон), с изключение при комбинацията "u.ly" в оригиналното име, което на български език трябва да се предаде с "уй" - Tiszasu.ly - Тисашуй;

в) съгласно чл. 7, ал. 3 и след шушкавите съгласни се изписва "ьо" и "ю"; напр. (Cso.kmo' - Чьокмьо, So.jto.r - Шьойтьор, Su.meg - Шюмег).

Чл. 100. При предаването на съгласните в унгарските географски имена на български език се спазват следните правила:

1. не се отразява дължината на съгласните с изключение на случаите, когато те се намират на морфемна граница в съставните географски имена; напр. (Lillafu.red - Лилафюред, Hosszu#hete#ny - Хосухетен, Boldogasszonyfa - Болдогасонфа, но: Nagygyo#npuszta - Наддьонпуста, Sza#szszentla#szlo# - Сассентласло, Ja#szszentandra#s - Яссентандраш);

2. унгарските палатални съгласни, записвани с буквените съчетания "gy", "ny" и "ty", се отразяват на български език само пред "а", "о" и "и", както следва:

а) "gya (gya#)", - с "дя"; напр. (Fu.zesgyarmat - Фюзешдярмат, Gya#l - Дял);

"gyo (gyo#)", "gyo., (gyo')"; - с "дьо"; напр. (Gyo#d - Дьод, Gyo'r - Дьор);

"gyu (gyu#)", "gyu. (gyu')"; - с "дю"; напр. (Gyula - Дюла, Gyu'ru's - Дюрюш);

б) "nya (nya#)", - с "ня"; напр. (Nyalka - Нялка, Konya#r - Коняр);

"nyo (nyo#)", "nyo., (nyo')"; - с "ньо"; напр. (Nyom`аr - Ньомар, Besnyo - Бешньо);

"nyu (nyu#)", "nyu. (nyu')"; - с "ню"; напр. (Nyu#l - Нюл, Go.nyu - Гьоню);

в) "tya (tya#)", - с "тя"; (Ba#tya - Батя, Ma#tya#sdomb - Матяшдомб);

"tyo (tyo#)", - с "тьо"; напр. (Berettyo#u#jfalu - Беретьоуйфалу);

"tyu (tyu#)", - с "тю"; напр. (Ma#tyus - Матюш, Pattantyu#s - Патантюш);

3. в средисловие пред съгласна, пред "e" и "i" и в краесловие "gy", "ny" и "ty" се предават като "д", "н" и "т"; напр. (Ke#tegyha#za - Кетедхаза, Kengyel - Кендел, Egregy - Егред, Bonyha#d - Бонхад, Csa#ny - Чан, Bezenye - Безене, Katyma#r - Катмар, Ke#ty - Кет);

4. стойността на графемата "у" в унгарските географски имена, когато "у" не е част от буквосъчетанията "gy", "ny", "ty" и "ly", e "и"; напр. (Ba#nffyhunyad - Банфихуняд, Merczyfalva - Мерцифалва, Zichyu#jfalu - Зициуйфалу, Apa#thyszikla - Апати сикла (скала);

5. съгласните "c", "h", "s" и "z" се произнасят и предават на български език съответно с "ц", "х", "ш" и "з"; напр. (Cegle#d - Цеглед, Hatvan - Хатван, Salgo#tarja#n - Шалготарян, Zirc - Зирц).

Чл. 101. (1) Унгарската съгласна "j" (след гласна) се предава на български език с "й"; напр. (Abau#jva#r - Абауйвар, Buj - Буй).

(2) При предаването на унгарските географски имена на български език съчетанията "ja (ja#)" се отразяват с "я", на "jo (jo#, jo')" - с "ьо" (след съгласна) и с "йо" (в началото на името и след гласна), на "ju (ju#, ju')" - с "ю". Съчетанието "je (je#)" се предава на български език с "йе" само в началото на географското име или в следисловие след гласна, докато съчетанието "ji" в оригиналното унгарско име се предава на български само с "и". Напр. (Baja - Бая, Ja#szbere#ny - Ясберен, Jobba#gyi - Йобади, Hajo#s - Хайош, Sajo# - Шайо, Hejo'ku.rt - Хейокюрт, Jutas - Юташ, Olaju.to' - Олаютьо, Je#ke - Йеке, Feje#r - Фейер, но: Dio#sjeno' - Диошеньо, Eperjes - Епереш, Novajidra#ny - Новаидран, Tokaji - Токай (съответно Tokaji-hegy - Токайска планина).

Чл. 102. Буквените съчетания "cs", "ly", "sz" и "zs" в унгарските географски имена се предават на български език по следния начин:

1. буквеното съчетание cs се произнася и предава с "ч"; напр. (Csolnok - Чолнок, Devecser - Девечер, Fancsal - Фанчал);

2. буквеното съчетание "ly" е идентично по произношение със съгласната "j" и се предава на български език съобразно чл. 101 с "й", съответно с "я", "ьо", "йо", "ю"; напр. (Csa#voly - Чавой, Csolyospa#los - Чойошпалош, Ma#rte#ly - Мартей, Gombolyag - Гомбояг, Lyubatanya - Юбатаня, Nagy-Kira#lyos - Над Кирайош, Illye - Ийе);

3. буквеното съчетание "sz" се произнася и предава със "с"; напр. (Szeged - Сегед, Tiszadada - Тисадада, Deszk - Деск);

4. буквеното съчетание "zs" се произнася и предава с "ж"; напр. (Zsennye - Жене, Nagykanizsa - Надканижа).

Чл. 103. Ударението в унгарските географски имена пада винаги върху първата сричка.

Чл. 104. Съгласно изискванията на чл. 12 и 13 сложните и съставните географски имена се предават слято или разделно в съответствие с оригиналния правопис, като при полуслято писане тиретата се запазват само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена. Отделните самостойни думи в чуждите съставни географски имена се пишат с главна буква независимо от значението им в чуждия език. Напр. (Dunau#jva#ros - Дунауйварош, Fu.zesgyarmat - Фюзешдярмат, Dobogo#-кo' - Добого Кьо, Fehe#r-кo'-la#pa - Фехер Кьо Лапа, Fehe#r-Ko'ro.s - Фехер Кьорьош, но: Gyo'r-Sopron - Дьор-Шопрон, Borso#d-Abau#j-Zemple#n - Боршод-Абауй-Земплен).

Чл. 105. Номенклатурните географски термини, които са част от географското име, се транскрибират. Превеждат се само тези части, които са записани полуслято или отделно. Напр. (Dunau#jva#ros - Дунауйварош, Somosko'u#jfalu - Шомошкьоуйфалу, Szent Miha#ly-hegy - планина Сент Михай, Ko'szegi hegyse#g - Кьосегски планински масив, Moha#csi-sziget - Мохачки остров, Szentendrei-sziget - остров Сент Ендре, Ferenc-csatorna - канал Ференц).

Глава четиринадесета.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ГРЪЦКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (НОВА - ДВ, БР. 4 ОТ 1999 Г.)