Наредба №6 от 12 юни 1995 Г. За транскрипция и правопис на чужди географски имена на български език

Чл. 106. (1) Съгласно препоръките на Групата на експертите по стандартизация на географските имена към ООН относно предаването на тези имена от страните с нелатинска писменост гръцките географски имена в примерите се изписват на латиница в съответствие с приетата от ООН система за предаване на гръцките букви с латински.

(2) Правилата от тази глава се отнасят и за гръцките географски имена в Кипър.

Чл. 107. Гласните в гръцкия език се предават на български в съответствие с тяхното произношение, а именно:

1. гласната [a], в гръцкия език "1/4" (алфа), отбелязвана при транслитерацията на латиница с "а", се транскрибира на български с "а"; напр. (...... - Agalas - Агалас; ...... - Katarraktis - Катарактис);

2. гласната [е], изписвана на гръцки език с "Ћ" (епсилон) или с буквеното съчетание "1/4i" (алфа-йота), в латински се транслитерира с буквата "е" или с буквеното съчетание "ai", на български с буквата "е"; напр. (...... - Elika - Елика, ...... - Aridaia - Аридеа);

3. гласната [i], изписвана на гръцки език с буквите "i" (йота), "њ" (ита), "v" (ипсилон) и с буквените съчетания "Ћi" (епсилон-йота), "oi" (омикрон-йота), "vi" (ипсилон-йота) и "њv" (ита-ипсилон), е с графични латински съответствия "i", "i", "y", "ei", "oi", "yi" и "iy", а на български се предава с буквата "и"; напр. (...... - Stylida - Стилида, ...... - Mani - Мани, ...... - Kythira - Китира, ...... - Eidomeni - Идомени, ...... - Oitylon - Итилон, ...... - Ydra - Идра);

4. гласната [o], изписвана на гръцки език с буквите "o" (омикрон) и "Њ" (омега), на латински се изписва съответно с буквите "о" и "o.", а на български (и в двата случая) - с "о"; напр. (...... - Glaros - Гларос, ...... - Plomari - Пломари, ...... - Oropos - Оропос);

5. гласната [u], изписвана на гръцки език със съчетанието "оv" (омикрон-ипсилон), се представя с латинското буквено съчетание "ou", а на български се изписва с графемата "у"; напр. (...... - Loutraki - Лутраки, ...... - Naousa - Науса).

Чл. 108. Двугласните, изписвани на гръцки език с 1/4v" (алфа и ипсилон) и с "Ћv" (епсилон и ипсилон), се изписват на латиница "av" и "ev" или "af" и "ef", а на български език се предават, както следва:

1. пред звучни съгласни и пред гласни - съответно с "ав" и "ев"; напр. (...... - Psevdas - Псевдас, ...... - Klavdia - Клавдя);

2. пред беззвучни съгласни - съответно с "аф" и "еф"; напр. (...... - Naftilos - Нафтилос, ...... - Lefkara - Лефкара).

Чл. 109. (1) Дифтонгите в гръцките географски имена се предават по следния начин:

1. низходящи дифтонги, състоящи се от гласен звук и йот, имат следните съответствия на латински и български:

а) [ai] - "1/4i" - "ai" - "ай"; напр. (...... - Neraida - Нерайда);

б) [ei] - "Ћi" - "ei" - "ей"; напр. (...... - Vrachneika - Врахнейка);

в) [oi] - "oi" - "oi" - "ой"; напр. (...... - Doirani - Дойрани);

г) [ui] - "ovi" - "oui" - "уй";

2. възходящи дифтонги, състоящи се от йот и гласна, имат следните буквени съответствия на латински и български:

а) [ii] - "ioi" - "ii" - "ии"; напр. (...... - Agioi Deka - Агии Дека);

б) [ie] - "iЋ" - "ie" - "ие"; напр. (...... - Ammadies - Амадиес);

в) [io] - "iЊ" - "io" - "йо", "ьо"; напр. (...... - Io.annina - Йоанина);

"io" - "io"; напр. (...... - Avliotes - Авльотес);

г) [iu] - "iov" - "iou" - "ю"; напр. (...... - Anadiou - Анадю);

д) [ia] - "i1/4", "i1/4#", "v1/4#" - "ia" - "я"; напр. (...... - Asterousia - Астеруся, ...... - Mathiatis - Матятис, ...... - Leptokarya - Лептокаря, ...... - Niata - Нята).

(2) При предаване на дифтонгите в краесловие се взема предвид и гръцкото словообразуване, поради което и в българската транскрипция се налагат паралелните окончания "-я#"/"-йя" и "-ьо#"/"-йо", в зависимост от ударението, което в гръцкия език задължително се пише навсякъде. Например:

...... - Sitia - Сития;

...... - Lamia - Ламия;

...... - Troia - Троя;

...... - Agia Napa - Агия Напа;

...... - Leivadia - Ливадя;

...... - Platania - Платаня;

...... - Eledio - Еледьо;

...... - Kipourgeio - Кипургио.

(3) Гръцките окончания "-io(v)", "-..." се запазват в българския език. Напр. (...... - Sigrion - Сигрион, ...... - Agrinio - Агринио, ...... - Agios Efstathatios - Агиос Ефстатиос).

(4) Типичните гръцки окончания "-Ћ1/4", "-Ћo", "-...", се запазват в българския език, т. е "-еа", "-ео", "-еос". Напр. (...... - Kallithea - Калитеа, ...... - Neo Ikonio - Нео Иконио, ...... - Neos Marmaras - Неос Мармарас).

Чл. 110. Гръцките съгласни се предават в съответствие с тяхното произношение и според възможностите на съвременния български книжовен език, както следва:

1. съгласната [v], в гръцки език "Ѓ" (вита), латинско графично съответствие "v", се предава на български с "в"; напр. (...... - Emvolos - Емволос, ...... - Monemvasia - Монемвасия);

2. съгласната [‚], в гръцки език "‚" (гама), латинска графема "g", се предава на български с "г"; напр. (...... - Geri - Гери; ...... - Agra - Агра);

3. съгласната [‹], в гръцки език "‹" (делта), латинско транслитериране с "d", се предава на български с "д"; напр. (...... - Kardamyla - Кардамила, ...... - Distomo - Дистомо);

4. съгласната [z], в гръцки език "..." (зита), с латинско графично съответствие "z", се предава на български със "з"; напр. (...... - Zygi - Зиги, ...... - Preveza - Превеза);

5. съгласната [‰], в гръцки език "‰" (тита), се предава на латиница с "th", а българското съответствие е "т"; напр. (...... - Thasos - Тасос, ...... - Vathy - Вати);

6. съгласната [k], в гръцки език "k" (капа), се предава на латински с "k", а на български - с "к"; напр. (...... - Kavala - Кавала, ...... - Makrinitsa - Макриница);

7. съгласната [l], в гръцки език "л" (ламбда), има графично латинско съответствие "l", а българското е "л"; напр. (...... - Loutsa - Луца, ...... - Vilia - Виля);

8. съгласната [m], в гръцки език "†" (ми), има латинско графично съответствие "m", а българското е "м"; напр. (...... - Megara - Мегара, ...... - Vammos - Вамос);

9. съгласната [n], в гръцки език "v" (ни), се предава на латински с "n", а на български - с "н"; напр. (...... - Velestino - Велестино, ...... - Nigrita - Нигрита);

10. съгласната [ks], в гръцки език "..." (кси), латинска графема "х", се предава на български с "кс"; напр. (...... - Xanthi - Ксанти, ...... - Xylokastro - Ксилокастро);

11. съгласната [p], в гръцкия език "ѓ" (пи), с латинско графично съответствие "p", се предава на български с "п"; напр. (...... - Palamas - Паламас, ...... - Skopelos - Скопелос);

12. съгласната [r], в гръцкия език "p" (ро), на латински има графично съответствие "r", а на български - "р"; напр. (...... - Rodos - Родос, ...... - Karpasia - Карпасия);

13. съгласната [s], в гръцкия език "..." (сигма) - в начало и средисловие, и "..." - само в краесловие, се предава на латински с "s", а на български, както следва:

а) пред звучни съгласни "Ѓ", "‚", "‹" - и пред "л", "†", "v", "p" се озвучава, което на български се предава със "з"; напр. (...... - Asgata - Азгата);

б) във всички останали случаи пишем "с"; напр. (...... - Samos - Самос, ...... - Skyros - Скирос, ...... - Spata - Спата, ...... - Souda - Суда);

14. съгласната [t], в гръцкия език "‡" (таф), има графични съответствия в латински "t", а в българския - "т"; напр. (...... - Tarsos - Тарсос, ...... - Styra - Стира);

15. съгласната [f], в гръцкия език "€" (фи), има латинско графично съответствие "f", а българското е "ф"; напр. (...... - Farsala - Фарсала, ...... - Sifnos - Сифнос);

16. съгласната [x], в гръцкия език "x" (хи), се предава на латински с "ch", а на български - с "х"; напр. (...... - Chios - Хиос, ...... - Chasia - Хася);

17. съгласната [ps], в гръцкия език "..." (пси), има графично латинско съответствие буквосъчетанието "ps", а на български език - буквосъчетанието "пс"; напр. (...... - Psathoura - Псатура).

Чл. 111. Двойните съгласни в гръцките географски имена се предават на български език опростено - с една съгласна. В редки случаи се изписват и двете съгласни, когато имат смислоразличителна функция. Напр. (...... - Kissousa - Кисуса).

Чл. 112. Буквените съчетания в гръцките географски имена се предават съгласно следните правила:

1. съчетанието "‚k" (гама капа), изписано с латинските букви "gk", в начална позиция се предава на български с "г"; напр. (...... - Gkiona - Гьона);

2. в средисловие съчетанията "‚‚" (гама гама), "‚k" (гама капа) и "‚k" (гама хи), изписвани съответно с латинските букви "ng", "nk" и "nx", се предават на български език съответно с "нг", "г" (много рядко "нк") и с "нх"; напр. (...... - Angelona - Ангелона, ...... - Vragkiana - Врагяна, ...... - Mataragka - Матарага, ...... - Sinchari - Синхари);

3. съчетанието "†ѓ" (ми пи), изписвано с латинските букви "mp", се предава на български език в зависимост от позицията си в думата:

а) в начална позиция - с "б"; напр. (...... - Bralos - Бралос);

б) в средисловие - с "мб", "мп" или "б" според произнасянето му; напр. (...... - Kampos - Камбос, ...... - Olimpos - Олимп (гръцкият изговор е Олимбос), ...... - Varympompi - Варибоби);

4. съчетанието "vt" (ни таф), изписвано с латинските букви "nt", в начална позиция се предава на български език с "д", а в средисловие - с "нд" или "нт", в зависимост от произнасянето му; напр. (...... - Antikyra - Андикира, ...... - Mantoudi(on) - Мантуди(он);

5. съчетанието "‡..." (таф сигма), изписвано с латинските букви "ts", се предава на български език с "ц"; напр. (...... - Tseri - Цери);

6. съчетанието "..." (таф зита), изписвано с латинските букви "tz", се предава на български език с "дз"; напр. (...... - Tzena - Дзена).

Чл. 113. Номенклатурните географски термини се предават в съответствие с изискванията на чл. 14. Напр. (...... - Aigaioi nisoi - Егейски острови, ...... - Megali Prespa - Голямо Преспанско езеро, ...... - Korinthiakos kolpos - Коринтски залив).

Чл. 114. Традиционните гръцки географски имена се предават на български език съгласно изискванията на чл. 15. Напр. (...... (грц. Ипирос) - Епир, ...... (грц. Пелопонисос) - Пелопонес, ...... - (грц. Едеса) - Воден, ...... (грц. Тесалоники) - Солун, ...... (грц. Касторя) - Костур, ...... (грц. Серес) - Сяр, ...... (грц. Дендрохори) - Дъмбени).

Глава петнадесета.

ПРАВИЛА ЗА ТРАНСКРИПЦИЯ И ПРАВОПИС НА ИСЛАНДСКИТЕ ГЕОГРАФСКИ ИМЕНА (НОВА - ДВ, БР. 4 ОТ 1999 Г.)

Чл. 115. (1) При предаването на гласните в исландските географски имена не се взема под внимание тяхната дължина, т. е. дългите и кратките гласни се предават по един и същи начин. Напр. (Flatey - Флатей, Stranda - Странда, Hverager‹i - Хверагерди, Hella - Хетла, Fitja# - Фитяу, Grenivik - Гренивик, Vogar - Вогар, Fontur - Фонтюр, Su‹ureyri - Сюдюрейри, Kollumu#li - Котлюмули).

(2) Гласните с ударение, които се изговарят различно от тези без ударение, се предават на български език в съответствие с произношението им, без да се отчита дължината им:

а) гласната "a" се предава на български език с графемата "а"; напр. (Flatey - Флатей, Dala - Дала); гласната "a#" [au] се транскрибира на български с буквосъчетанието "ау"; напр. (A#rnes - Ауртнес, Ka#lfshammarsvi#k - Каулсхамарсвик);

б) гласната "e" се предава на български език с "е"; гласната "e#" се произнася в исландски като йотувано [jе], но се предава на български с "е"; напр. (He#ra‹sflo#i - Херадсфлоуи, Melrakkasle#tta - Мелрахкаслехта);

в) гласната "i" се предава на български език с графемата "и"; гласната "i#" също се предава с "и"; това се дължи на факта, че в съвременния исландски език между "i" и "i#" има само звукова разлика; напр. (Dalvi#k - Далвик (дълго "и"), Gri#mssta‹ir - Гримсстадир (кратко "и");

г) гласната "о" се предава на български език с "о". Пр. Vogar - Вогар; гласната "o#" се предава с диграфа "оу"; напр. (Sto#risandur - Стоурисандюр, Lo#nsvi#k - Лоунсвик);

д) гласната "u" се предава на български език по следния начин:

- с графемата "ю", след "l", "n", "m" или в ударена сричка; напр. (Кollumuli - Котлюмули);

- в останалите случаи, поради затъмняване на сричката, се предава с "у"; напр. (Su‹ur-Mu#la - Сюдур Мула); гласната "u#" се предава с "у"; напр. (Nu#pssta‹ir - Нупсщадир);

е) гласната "y#" се предава на български език с "и"; напр. (Starmy#ri - Стармири);

ж) гласната "o." се произнася и съответно се предава на български език с "йо" (в началото на имената и след гласна) и с "ьо" (след съгласна); напр. (O.gur - Йогур, Patreksfjo.r‹ur - Патрексфьордур).

Чл. 116. (1) Характерната за системата на исландските съгласни беззвучност се отбелязва при предаване на исландските имена на български език със съответния еквивалент на беззвучната съгласна. Например: съгласните "b" и "d" се произнасят като "п" и "т", но се предават с "б" и "д" в началото на думата и под ударение. Напр. (Drangar - Драунгар). В исландския език има четири двойки затворени преградни звукове "p - b"; "t - d"; "c - .."; "k - g", но те не се делят на звучни и беззвучни както в български, а на издиханни и неиздиханни. Поради тази причина по принцип графемен еквивалент на двойките преградни звукове в българския език са съответните беззвучни съгласни: "p - b" се предават на български с графемата "п"; "t - d" се предават с "т"; "c - .." се предават с "х"; "k - g" се предават с "к". В повечето от тези случаи може да се приложи принципът на транслитерацията. Напр. (Borg - Борк/Борг, Gullfoss - Гютълфос, Skagastro.nd - Скагастрьонд, Gullbringa - Гутълбринка).

(2) Съгласната с се среща само в някои думи от чужд за исландския език произход.

(3) Съгласната "‹" се предава на български език с "д". Напр. (Brei‹avi#k - Брейдавик, Reykjahli‹ - Рейкяхлид).

(4) Съгласната "f" се предава на български език според положението й в думата:

1. в началото, пред "t" или "s" и в краесловие - като "ф"; напр. (Fagurho#lsmyri - Фагюрхоулсмири, Skaftafell - Скафтафетъл, Hofso#ls - Хофсоус, Hof - Хоф);

2. между звучни съгласни и гласни - като "в"; напр. (Efrinu#pur - Евринупюр, Grafarnes - Граварнес, Torfahnu#kur - Торвахнукюр);

3. пред "l" и "n", следвани от гласна, или когато са в краесловието - като "п"; напр. (Hafnir - Хапнир, Keflavi#k - Кеплавик); краесловното съчетание "fn" се транскрибира на български със съчетанието "пън"; напр. (Ho.fn - Хьопън).

(5) За съгласната "g" има следните изключения:

1. произнася се и се предава съответно на български език главно като "айи", "ейи", "ойи", "уйи" и "ьойи", когато съгласната g се намира между гласни "а", "е", "о", "u" и "o." и "i" (в съчетанията "agi", "egi", "ogi", "ugi" и "o.gi"); напр. (Gar‹sskagi - Гардскайи, Egilssta‹ir - Ейилсстадир);

2. съгласната "g" не се произнася, когато се намира пред "а", "i", "j" и "u" в крайна позиция; напр. (skуg - скоу (гора).

(6) Съгласната "h" се произнася и предава на български език с "х". Напр. (Her‹ubrei‹ - Хердюбрейд, Torfahnu#kur - Торвахнукюр, Hjalteyri - Хялтейри). При транскрипцията не се отразяват различните местни особености при произношението на съгласната "h".

(7) Полугласната "j" се произнася и предава на български език с "й" и в зависимост от позицията й в думата се изписва с "й" пред гласна и с "ь" - след съгласна. Напр. (Jo.kuldalur - Йокулдалюр, Dju#pavi#k - Дюпавик, Gjo.gur - Гьогюр).

(8) Съгласната "P" се произнася с придихание и на български език се предава с графемата "т". Напр. (Po#r - Тоур, Po#rsho.fn - Тоурхьопън). Съгласните "‹" и "P" образуват двойка звучен и беззвучен звук. Поради това "‹" се предава с "д", а "P" - с "т".

Чл. 117. (1) Двойните съгласни в исландския език имат особена функция, а именно:

1. определят преградните звукове като издиханни или неиздиханни; напр. "kk" се предава със съчетанието "хк"; напр. (Stykkisho#lmur - Стихкисхоулмюр); "pp" - със съчетанието "хп"; напр. (Krepputunga - Крехпютюнга);

2. определят наличието на преграден звук или неговото отсъствие; напр. "ll" се предава с "тл", когато е пред гласна, и с "тъл", когато е пред съгласна или в краесловие; напр. (Kollafjar‹arnes - Котлафярдарнес, Gullbringu - Гютълбрингю, Mosfell - Мосфетъл).

(2) В някои случаи двойните съгласни имат смислоразличителна роля; напр. "nn" се предава като "тн", когато е елемент от окончанието (за м. р., ед. ч., им. падеж). Поради тази причина думата "Steinn" се чете Щейтън, а не Щейн, което вече е винителен падеж; думата "hreinn" - хрейтън (чист, м. р., ед. ч.), "hrein" - хрейн (чиста, ж. р., ед. ч.). От друга страна, когато двойното "nn" е в корена на думата, се предава на български език с едно "н"; напр. (Dalsmynni - Далсмини, Enni - Ени). Същото се отнася за двойното "mm", "ss". В случаите, когато двойното ss е резултат на окончание в родителен падеж, би следвало съответната сложна дума да се предава според произношението на отделните съставящи я думи; напр. (Bessasta‹ir - Бесащадир, Brettingssta‹ir - Брехтингсщадир).

Чл. 118. Характерните за исландския език диграфи се предават, като при транскрипцията им на български език не се отчита тяхната дължина:

1. "ae" предаваме на български с буквосъчетанието "ай"; напр. (дълго: Snaefell - Снайфетъл; кратко: Tvi#daegra - Твидайгра);

2. "au" - с "йой", след съгласна - с "ьой"; напр. (дълго: Saurbaer - Сьойрбайр; кратко: Austur-Hu#navatns - Йойстюр Хунаватънс);

3. "ei" - с "ей" (дълго: Sveinagja# - Свейнагяу; кратко: Geithellar - Гейтхетлар);

4. "еу" - с "ей" (дълго: Melgraseyri - Мелграсейри; кратко: Flatey - Флатей).

Чл. 119. Буквените съчетания в исландските географски имена се предават на български език в съответствие с тяхното произношение по следния начин:

1. "kk", "kl", "kn" - със съчетанията "хк", "хкл", "хкн"; напр. (Stykkisho#lmur - Стихкисхоулмюр, vakna - вахкна (събуждам се);

2. "ll" - с "тл", когато е пред гласна, и с "тъл" - когато е пред съгласна или в краесловие; напр. (Kollafjar‹arnes - Котлафярдарнес, Gullbringu - Гютълбрингю, Mosfell - Мосфетъл);

3. "pp", "pl", "pn" - със съчетанията "хп", "хпл", "хпн"; напр. (Krepputunga - Крехпютюнга, Vopnafjo.r‹ur - Вохпнафьодюр);

4. "rl", "rn" - със съчетанията "ртл", "ртн", когато са пред гласна, и с "ртъл", "ртън" - в краесловие; напр. (Kerling - Кертлинг, Arnafjo.rрur - Артнафьордюр, Vesturhorn - Вестюрхортън);

5. "tt", "tl", "tn" - със съчетанията "хт", "хтл", "хтн", когато са пред гласна, и с еров придатък - пред съгласна и в краесловие; напр. (Melrakkasletta - Мелрахкаслехта, Apavatn - Апавахтън).

Чл. 120. Ударението в исландския език по правило пада върху първата сричка. В сложни думи, каквито са повечето от географските имена, освен главното ударение на първата сричка съществува и второстепенно ударение, което пада върху първата сричка от втората съставка на думата. Напр. (Бре#хтингсщ`адир, Ща#фх`олт, Х`апнарфь`ордюр, Гютълф`ос, Т`ингв`етлир, Бо#люнгав`ик).

Чл. 121. Съгласно изискванията на чл. 12 и 13 сложните и съставните географски имена се предават на български език слято или разделно в съответствие с оригиналния им правопис. Между частите на съставните чужди географски имена не се пишат тирета. Тирета се пишат само в сложните названия, съставени от самостоятелни имена. Напр. (Eystri - Jo.kulsa# - Ейстри - Йокулсау). Самостойните думи в чуждите съставни географски имена на български език се пишат с главна буква. Пр. Suрur-Mu#la - Сюдюр Мула, Vestur-Bar‹astrandar - Вестур Бардащрандар. Средисловните служебни думи се пишат с малка буква. Напр. (Jo.kulsa# a# Bru# - Йокюлсау ау Бру).

Чл. 122. Номенклатурните географски термини, когато са част от географското име, се транскрибират. Напр. (Vatnajo.kull - Вахтнайокутъл).

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 201, ал. 1 от Закона за териториално и селищно устройство и във връзка с Постановление № 83 на Министерския съвет от 27 април 1993 г.

§ 2. Указания по прилагането на наредбата дава министърът на териториалното развитие и строителството или определен от него заместник-министър.

___________________

(Бел. ред.) Поради особеностите на символното изображение на използваните кирилизиращи програми не е възможно изображението на символите, включващи диакритични знаци върху буквите: ^ ~ .. .. .. .. ˜, O, N, U, A, O, Е, А. В текста същите са съответно заменени с "o^", "n~", "u.", "a.", "о.", "е.", "а˜".

В глава седма е използван символът "#" в добавка към съответните букви за означение на "с" с ударение, "z" с ударение, "s" с ударение, "n" с ударение, "o" с ударение, твърдо "l" и носовките.

В глава тринадесета е използван символът "`" пред съответните букви за означение на "e", "o" и "a" с ударение (") и символът "'" - за обозначаване на знака "//" над буквите "o" и "u".