Наредба №7 от 15 декември 2004 Г. За топлосъхранение и икономия на енергия в сгради



страница10/10
Дата28.09.2017
Размер1.5 Mb.
#31199
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10
Гума

1000

1470

0,16

10000

11.8.

Поливинилхлоридни

1400

960

0,23

10000



хомогенни плочи









11.9.

Поливинилхлоридни

800

960

0,12

3000



плочи върху кече









11.10.

Полиетиленово фолио

1000

1250

0,19

80000

11.11.

Поливинилхлоридно











фолио меко

1200

960

0,19

42000

11.12.

Покривни керемиди -











глинени

1900

880

0,99

40

11.13.

Азбестобетонни плочи

1800

960

0,35

50

11.14.

Камъшит

800

1260

0,046

2













Забележки:

* Стойностите на коефициента на топлопроводност се отчитат от колона 5 на табл. 1 или се вземат от техническите спецификации на производителя.

** Включените в табл. 1 топлофизични характеристики за продукти от азбест се прилагат при изчисляване на топлотехническите характеристики на ограждащите конструкции и елементи само в случаите на реконструкция и обновяване на сгради в експлоатация.
Таблица 2

Изчислителни и максимално допустими стойности на влажността на строителни продукти (материали)





1.




2200

2,1

3,8





от 1800

2,5

4,8





до 2200







Бетон с трошени тухли

от 1600

3,5

6,0





до 1800







Бетон с леки добавъчни

1600

3,7

6,2



материали

1400

5,0

7,5





1200

6,2

9,0

2.

Газобетон, клетъчен

1200

4,2

8,4



бетон

1000

5,0

10,0





800

6,2

12,4





600

8,3

16,6





500

10,0

20,0





400

12,5

25,0

3.

Плътни тухли

от 1400

1,5

4,0





до 2000







Тухли с кухини

1400

2,2

5,0





1200

2,6

5,8

4.

Разтвори и мазилки:









- циментови и цимен-

2100

2,5

5,0



то-варови









- варо-гипсови

1500

2,0

6,0



- варови

1200

1,8

5,8



- топлоизолационни

от 300

1,8

7,0



(перлит, вермикулит,

до 600







минерална вата)







5.

Дървесина:

от 500

15,0

25,0





до 800







- плочи (талашитови,

от 400

14,0

22,0



влакнести и др.)

до 550





6.

Топлоизолационни









продукти:









- корк

от 100

7,5

15





до 200







- дюшеци и плочи от

40

12,5

25,0



минерални влакна

60

8,3

16,7





от 100









до 200

5,0

10,0



- пенополистирен,

15

20,0

40,0





20

15,0

30,0





25

12,0

24,0



- пенополиуретан

30

8,0

28,0





40

6,0

21,0



- и пенофенопласт

40

17,5

35,0





60

11,7

23,3











Приложение № 5 към чл. 15
Опростена методика за изчисляване на показатели за годишен разход на енергия
Таблица 1

Забележки:

1) Коефициентът на топлопреминаване на строителен елемент Ui се определя съгласно БДС EN ISO 6946:2002-11 и БДС EN ISO 10077:2000-11 или се отчита от техническите спецификации за конкретен продукт (например за покривни прозорци).

2) Коефициентът на сумарна пропускливост на слънчева енергия (соларен фактор) gi (за перпендикулярно слънчево греене) се отчита от техническите спецификации за конкретен продукт и се определя съгласно БДС EN 410:1998-12.

3) Покривни прозорци с наклон і 30° в зависимост от ориентацията им се разглеждат като вертикални.

Опростената методика за определяне на потребната топлина за отопление през отоплителния период не отчита влиянието на специални системи като зимна градина, прозрачна топлоизолация, рекуперираната топлина от вентилационната система.
Таблица 2

Вид на ограждащ елемент i

Коефициент за връзката



с външния въздух Fxi

Външна стена, прозорец

1

Покрив (като системна граница)

1

Най-горна етажна плоча (таванът е неизползваем)

0,8

Стена на тавански полуетаж

0,8

Стена и плоча към неотопляемо помещение

0,5

Под и стени на отопляем и неотопляем подземен



етаж, граничещи със земята;

0,6

Под над неотопляем подземен или полуподземен етаж







Приложение № 6 към чл. 18, ал. 3 и чл. 20, ал. 4
Изчисляване на ограждащите конструкции и елементи на влажностен режим (евентуален кондензационен пад)
1. Съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара (z) в m2hPa/kg на един слой строителен материал се изчислява за стандартна температура 10 °С по формулата:
z = 1,5.106.m.d (6.1),
където:

m е числото на дифузионно съпротивление на водна пара;

d - дебелината на слоя строителен материал, m.

При няколко слоя строителни материали, подредени един зад друг, съпротивлението на дифузионно преминаване на водна пара z на ограждащата конструкция или елемент се определя по формулата:


z = 1,5.106.(m1.d1 + m2.d2 + ... + mn.dn) (6.2)
където:

d1, d2,......dn са дебелините на отделните слоеве строителни материали, m;

m1, m2, ....., mn - съответните числа на дифузионно съпротивление на водна пара съгласно табл. 1 на приложение № 4.
2. Плътността на дифузионния поток на водна пара (g) в kg/( m2h) без кондензационен пад се изчислява по формулата:
g = (pi - pe)/z (6.3),
където:

pi е парциалното налягане на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра;

pe - парциалното налягане на външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, Ра.
3. Изчисляването на евентуален кондензационен пад в многослойни ограждащи конструкции и елементи с хомогенни слоеве е показано на фиг. 6.1 и 6.2. То се състои в следното:

3.1. Ограждащата конструкция или елемент се изобразява мащабно, като по абсцисата се нанасят слоевете на строителните материали, представени с мащаба на дифузионно-еквивалентните дебелини на въздушните прослойки, определени по формулата sd = m.d, а върху ординатата - температурите на повърхностите на отделните слоеве, определени, както следва:

3.1.1. Температурата на вътрешната повърхност на ограждащата конструкция или елемент (q0i) в °С се определя по формулата:
q0i = qi - Rsi.q (6.4),
където:

qi е температурата на вътрешния въздух, °С;

Rsi - съпротивлението на топлопредаване на вътрешната повърхност, което се определя съгласно БДС ISO EN 6946;

q - плътността на топлинния поток (W/m2), който се определя по формулата:


q = U(qi - qe) (6.5),
където U е коефициентът на топлопреминаване на строителния елемент, W/(m2.К).

3.1.2. Температурите на границите между отделните хомогенни слоеве във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент се определят, както следва:



където q1, q2, ... qn са температурите на границите на отделните слоеве (номерирани по посоката на топлинния поток - отвътре навън), °С.

Фиг. 6.1. Схема на кривата на температурното разпределение

Върху напречното сечение на мащабно изобразените ограждаща конструкция или елемент се нанася диаграмата на максималното налягане на водната пара



което се отчита от табл. 2 на приложение № 7 в съответствие с температурното разпределение. Ходът на парциалното налягане се представя в дифузионната диаграма с права, която съединява налягането pi и налягането pe от двете повърхнини на ограждащата конструкция или елемент.

Фиг. 6.2. Схема на максималното и парциалното налягане през многослойна ограждаща конструкция или елемент, съответстващи на температурата, за изчисляване на евентуален кондензационен пад

Ако двете линии не се допират или пресичат, не съществуват условия за кондензация на водни пари (при приетите изчислителни параметри на външния и вътрешния въздух (фиг. 6.2).

Ако линията, съответстваща на парциалното налягане, допре или пресече линията на максималното налягане, в ограждащата конструкция или елемент съществуват условия за кондензация на водни пари. Възможни са следните случаи:

- двете линии се допират в една, две или повече точки (виж фиг. 6.3 и 6.4); в тези случаи е възможен кондензационен пад съответно в една, две или повече равнини (на границата на съответните слоеве);



- двете линии се пресичат; в този случай от двете крайни точки на линията на парциалното налягане, намиращи се на вътрешната и външната повърхност на ограждащата конструкция или елемент, се прокарват тангенти към линията на максималното налягане, тъй като парциалното налягане на водната пара не може да бъде по-голямо от максималното налягане; точките на пресичане на тези тангенти с линията на парциалното налягане определят границите на зоната на кондензация, а хоризонталното разстояние между тях - широчината на тази зона (виж фиг. 6.5).

Фиг. 6.3а. Дифузия на водната пара с един кондензационен пад в равнината на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 2 и 3)
Плътността на дифузионния поток gi от помещението през ограждащата конструкция или елемент до равнината на конденза е:

Плътността на дифузионния поток ge от равнината на кондензация навън е:

Количеството кондензирана влага Wk, което се отделя в равнината през периода на кондензация, се изчислява по формулата:
Wk = tk(gi - ge), (6.9),

Фиг. 6.3.б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в равнината на ограждащата конструкция или елемент
Плътността на дифузионния поток gi от равнината на кондензация към помещението е:

Плътността на дифузионния поток ge от равнината на кондензация навън (на открито) е:

Изпареното количество кондензирана влага Wu, което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва:
Wu = tu(gi + ge), (6.12),

Фиг. 6.4а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад в две равнини на ограждащата конструкция или елемент (между слоеве 1 и 2 и между слоеве 3 и 4)
Плътността на дифузионния поток gi от помещението през ограждащата конструкция или елемент до първата равнина на кондензация е:

Плътността на дифузионния поток gz между първата и втората равнина на кондензация е:

Плътността на дифузионния поток ge от втората равнина на кондензация навън е:

Количеството кондензирана влага Wk, което се образува в равнините 1 и 2 през периода на кондензация, се изчислява по формулите:
Wk1 = tk(gi - gz) (6.16),

Wk2 = tk(gz - ge) (6.17).



Фиг. 6.4б. Дифузия на водната пара по време на изпарението след кондензационен пад в две равнини на ограждащата конструкция или елемент
Плътността на дифузионния поток gi от първата равнина на кондензация към помещението е:

Плътността на дифузионния поток ge от втората равнина на кондензация навън (на открито) е:

Изпареното количество кондензирана влага Wu, което може да бъде отведено от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва:
Wu = tu(gi + ge) (6.20).

Фиг. 6.5а. Дифузия на водната пара с кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент
Плътността на дифузионния поток gi от помещението до началото на зоната на кондензация е:

Плътността на дифузионния поток ge от края на зоната на кондензация навън е:



Количеството кондензирана влага Wk, което се отделя в зоната през периода на кондензация, се изчислява по формулата


Wk = tk(gi - ge) (6.23).

Фиг. 6.5б. Дифузия на водната пара по време на изпаряването след кондензационен пад във вътрешността на ограждащата конструкция или елемент
Плътността на дифузионния поток gi от средата на зоната на кондензация към помещението е:

Плътността на дифузионния поток ge от средата на зоната на кондензация навън (на открито) е:



Изпареното количество кондензна влага Wu, което може да се отведе от ограждащата конструкция или елемент през периода на изпаряване, се изчислява, както следва:


Wu = tu(gi + ge) (6.26).
Нарастването на влажността на материала в зоната на кондензация Dxdif в % се изчислява по формулата:

където:

Wk е количеството кондензирана влага, kg/m2;

dz - широчината на зоната на кондензация, m;

r - плътността на материала в зоната на кондензация, kg/m3.

Приложение № 7 към чл. 19, ал. 2
Таблица 1

Таблица 2



Забележка. Стойностите на максималното налягане на водната пара от табл. 2 служат за определяне на парциалното налягане (р) в Ра по формулата:
p = (f/100).pmax,
където f е относителната влажност на въздуха, %.

Приложение № 8 към чл. 24, ал. 2


Защита на остъклена фасада от слънчево греене
1. Защитата на остъклена фасада със слънцезащитно приспособление от слънчево греене се определя по формулата:
fstg = fst FF FC g Fs,
където:

fst е процентът на остъкляване на фасадата;

g - действителният коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия на остъклените външни ограждащи конструкции и елементи, определен по формула 3.74;

FF - коригиращият фактор за частта на рамката на прозрачните конструкции и елементи на фасадата;

FC - коригиращият фактор за външно слънцезащитно приспособление съгласно табл. 9;

FS - естествената защита на фасадата; изразява се с коригиращия фактор на засенчване, определен по формула 3.73 като произведение от:

Fh - коригиращият фактор на частично засенчване от хоризонта съгласно табл. 11;

F0 - коригиращият фактор на частично засенчване от конзоли съгласно табл. 12;

Ff - коригиращият фактор на частично засенчване от екрани съгласно табл. 13.
Забележка. Направените позовавания на таблици и формули са от приложение № 3.
2. Нормативното условие за осигуряване на защитата от слънчево греене е съгласно чл. 24, ал. 1 от наредбата.

3. Надеждна защита от слънчево греене чрез слънцезащитни приспособления се осигурява, когато са постоянно инсталирани и:

- при южна ориентация вертикалният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е b і 50°;
Вертикален разрез през фасадата

Хоризонтален разрез през фасадата



- при източна и западна ориентация хоризонталният покриващ ъгъл на слънцезащитното приспособление е b і 85° или g і 115°.

При междинна ориентация се изисква покриващ ъгъл b і 80°. Вертикалният и хоризонталният разрез през фасадата в зависимост от ориентацията са показани на фигурата.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница