Чл. 20. (1) Кондензиралите водни пари във вътрешността на ограждащите конструкции и елементи не причиняват вреда на структурата на материала, когато:
1. общата влажност на материала (xuk'), в структурата на който са кондензирали водни пари, в края на изчислителния период на дифузионно навлажняване е по-малка от максимално допустимата влажност (xmax):
където:
xr' е експлоатационната влажност, %;
Dxdif'- влажността на строителната конструкция в резултат на дифузионното навлажняване, %;
2. количеството кондензирали водни пари в резултат на дифузионното навлажняване Dxdif' се изпарява през периода на съхнене на строителната конструкция.
(2) Стойностите на xr' и на xmax за различни строителни продукти (материали) са съгласно табл. 2 на приложение № 4.
(3) Не се допуска влагането на строителни продукти без данни за и в зони с очакван кондензационен пад.
(4) Влажността на ограждащите конструкции и елементи в резултат на дифузионното навлажняване Dxdif' се изчислява съгласно приложение № 6.
Чл. 21. (1) За сгради без климатични инсталации продължителността на периода на дифузионно навлажняване tk и продължителността на периода на изпарение tu на кондензираната влага в ограждащите конструкции и елементи се приемат по 1440 h. За тези сгради съхненето се изчислява при следните условия:
1. qi = qe = 18 °C;
2. fi = fe = 65 %;
където fi и fe са съответно относителната влажност на вътрешния и външния въздух.
(2) За сгради с климатични инсталации или за сгради, в които генерирането на водна пара е технологично присъщо, съхненето на ограждащите конструкции и елементи се изчислява за действителната температура и относителна влажност на вътрешния и външния въздух, определени със заданието за проектиране.
Чл. 22. (1) Дифузионното навлажняване на сградните ограждащи конструкции и елементи през периода на кондензация се изчислява при следните условия:
1. при външна относителна влажност 90 %;
2. при температура на външния въздух qe:
а) qe = 5 °С, когато външната проектна температура е по-висока от минус 8,5 °С;
б) qe = - 5 °С, когато външната проектна температура е в границите от минус 8,5 °С до минус 14,5 °С;
в) qe = - 10 °С, когато външната проектна температура е по-ниска от минус 14,5 °С.
(2) Данните за температурата и относителната влажност на вътрешния въздух за периода на навлажняване се определят в заданието за проектиране.
Чл. 23. (1) Въздухопропускливостта и водонепропускливостта на прозорци и врати трябва да удовлетворяват най-малко:
1. изискванията за клас 2 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 150 Ра, или
2. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 300 Ра, или
3. изискванията за клас 3 за въздухопропускливост съгласно БДС EN 12207 и за водонепропускливост съгласно БДС EN 1027, при свръхналягане с разлика 600 Ра.
(2) Изискванията по ал. 1, т. 1 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско застрояване, както и за външни врати на първия или втория етаж в сгради.
(3) Изискванията по ал. 1, т. 2 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с ниско и средно застрояване, както и за външни врати на третия или четвъртия етаж в сгради.
(4) Изискванията по ал. 1, т. 3 се прилагат за прозорци и балконски врати в сгради с високо застрояване, както и за външни врати на петия или по-висок етаж в сгради.
(5) Изискванията за водонепропускливост не се прилагат за прозорци и врати, чиято външна повърхност не е изложена на метеорологични въздействия.
Чл. 24. (1) Остъклените фасади, с изключение на северните или естествено защитените, се защитават от слънчево греене. Качеството на защитата трябва да удовлетворява условието:
fst.g < 0,25.
(2) Защитата на остъклена фасада на сграда от слънчево греене е съгласно приложение № 8.
Глава четвърта.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ИНВЕСТИЦИОННИТЕ ПРОЕКТИ
Чл. 25. Физичните характеристики на топлоизолацията, показателите за разход на енергия и други технически изисквания се посочват в съответната част на инвестиционните проекти, които подлежат на съгласуване, одобряване и оценяване на съответствието с изискванията на тази наредба, на наредбата по чл. 15 ЗЕЕ и на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ по реда на Закона за устройство на територията (ЗУТ).
Чл. 26. (1) Обхватът и съдържанието на частта, включваща показателите за разход на енергия и топлосъхранение, се определят с наредбата по чл. 139, ал. 5 ЗУТ и включват изчисленията на:
1. коефициентите на топлопреминаване;
2. топлинните загуби от топлопреминаване;
3. коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване към външния въздух;
4. топлинните загуби от вентилация;
5. топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене;
6. допустимата специфична годишна потребна топлина за отопление на жилищни и нискотемпературни сгради;
7. годишната потребна топлина и специфичната годишна потребна топлина за отопление на жилищни или нежилищни нискотемпературни сгради или коефициента на специфични топлинни загуби от топлопреминаване за нежилищни сгради с нормативна вътрешна температура, по-висока от 19 °С.
(2) В зависимост от предназначението на сградите могат да се определят и други показатели за разход на енергия съгласно чл. 12 от наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.
(3) В съответствие с определените условия по тази наредба се извършва проверка за влагоизолация на ограждащите конструкции и елементи на отопляеми помещения с постоянна относителна влажност на въздуха най-малко 60 %.
Чл. 27. (1) При проектирането, при оценяването на съответствието на инвестиционните проекти с изискванията за енергийна ефективност, както и при сертифицирането на сградите показателите за разход на енергия се изчисляват съгласно детайлната методика в приложение № 3.
(2) За целите на прединвестиционните и обемноустройствените проучвания за доказване на нормативната допустимост за реализация на обектите, за съставяне на задание за проектиране, за изработване на идеен проект, както и за извършване на анализи и оценки на енергоспестяващи решения и мерки показателите за разход на енергия могат да бъдат изчислени по опростената методика съгласно приложение № 5.
Чл. 28. (1) С инвестиционните проекти за сградите се предвиждат продукти (материали и изделия), съоръжения и уреди, които съответстват на техническите спецификации, предвидени с проекта, и на действащите в Република България нормативни актове за проектиране, изпълнение и контрол на строежите.
(2) Продуктите по ал. 1 трябва да имат оценено съответствие със съществените изисквания, определени в наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), или да се придружават от документи (сертификати и удостоверения за качество, протоколи от изпитвания и др.), удостоверяващи съответствието им, когато няма издадени наредби по реда на чл. 7 ЗТИП.
(3) Съответствието на строителните продукти със съществените изисквания към строежите се оценява и удостоверява при условията и по реда на Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на строителните продукти, приета с Постановление № 230 на Министерския съвет от 2000 г. (обн., ДВ, бр. 93 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 75 от 2001 г.; изм., бр. 115 от 2002 г.; изм. и доп., бр. 109 от 2003 г.).
Допълнителни разпоредби
§ 1. По смисъла на тази наредба:
1. "Строеж", "реконструкция", "основен ремонт" и "строителни и монтажни работи" са термините, определени в допълнителните разпоредби на ЗУТ.
2. "Основно обновяване" е обновяване на сградите, при което съотношението, изразено в стойностен или количествен показател, между обновяването и повърхността на сградните ограждащи конструкции и елементи и/или сградните енергийни инсталации (отоплителни, вентилационни, климатизационни и др.) е повече от 25 %, както и в случаите, в които повече от 25 % от сградната ограждаща конструкция подлежи на обновяване (в общата стойност не се включва цената на земята).
3. "Проектен експлоатационен срок" е условен период, през който конструкцията или част от нея ще бъде ползвана по предназначение - при обичайно поддържане и без да се налага извършване на значителен ремонт.
4. "Комбинирано производство на топлинна и електрическа енергия" е производство в един процес на топлинна и електрическа енергия според потребностите от топлинна енергия.
5. "Възобновяеми енергийни източници" са слънчевата, вятърната, водната и геотермалната енергия, възобновяващи се без видимо изтощаване при използването им, както и отпадни топлини, енергията от растителна и животинска биомаса, в т. ч. биогаз и енергията от индустриални и битови отпадъци.
6. "Потребна енергия" е енергията, необходима за поддържане на определен микроклимат в сградата.
7. "Първична енергия" е сумата от всички съставни части на потребната енергия, увеличени със съответстващите им загуби за добив/производство и пренос.
8. "Обща площ" е общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които преминава топлина във външната среда.
9. "Полезна площ" е разгънатата площ на пода на отопляемото пространство, определена по вътрешните му размери.
10. "Денградуси" е произведението от броя на дните и разликата между температурата на отопляемото пространство (19 °С) и средната за периода стойност на външната температура. При изчисляването се отчита само броят на дните със средна външна температура под 12 °С.
11. "Годишна потребна топлина" е топлината, необходима за осигуряване на проектната вътрешна температура на сградата.
12. "Отопляемо пространство" е ограничено затворено пространство, отоплявано с една или различни проектни температури.
13. "Неотопляемо пространство" е помещение или ограничено затворено пространство, което не е част от отопляемо пространство и не се отоплява.
14. "Нетен отопляем обем" е обемът, необходим при изчисляването на топлинните загуби от вентилация и инфилтрация.
15. "Отопляем обем" е обемът на пространството, ограничено от външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, през които топлината се предава във външната среда.
16. "Коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия" е частта от слънчевата енергия, която преминава в отопляемото пространство.
17. "Фактор на формата" е отношението на общата площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата към отопляемия обем на сградата.
18. "Топлинни загуби от топлопреминаване" са топлинните загуби от топлопреминаване на сградните ограждащи конструкции и елементи.
19. "Топлинни загуби от вентилация" са топлинните загуби в резултат на смяната на въздуха от помещенията с незатоплен въздух от външната среда.
20. "Топлинни печалби от вътрешни топлинни източници" са топлината, която постъпва в помещението или която се отделя в отопляемото помещение от източници, различни от отоплителната система.
21. "Печалби от слънчево греене" са топлината, която постъпва в помещението в резултат на слънчевото греене.
22. "Топлинен мост" е част или елемент от сградната ограждаща конструкция, в която коефициентът на топлопреминаване е по-голям в резултат на промяна на дебелината или геометрията на строителния продукт (материал).
23. "Отоплителен период" е периодът от време, през който топлинната енергия се ползва за отопление.
24. "Начало на отоплителния период" е денят, следващ три последователни дни със средна денонощна температура на външния въздух, по-ниска от +12 °С.
25. "Край на отоплителния период" е денят, следващ три последователни дни, през които температурата на външния въздух е над +12 °С; третият ден от трите последователни дни е краят на отоплителния период.
26. "Процент на остъкляване" е отношението на площта на прозорците, определена по външните размери, към общата площ на фасадата.
27. "Кратност на въздухообмена" е обменът на вътрешния с външния въздух за един час, изчислен на база нетния обем на сградата.
28. "Коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух" е процентът на топлината от изхвърления въздух, която се връща обратно в сградата.
Преходни и Заключителни разпоредби
§ 2. Тази наредба се издава на основание чл. 169, ал. 3 във връзка с чл. 169, ал. 1, т. 7 ЗУТ и отменя Наредба № 1 от 1999 г. за проектиране на топлоизолацията на сгради (ДВ, бр. 7 от 1999 г.).
§ 3. Тази наредба се прилага за сгради, чието проектиране започва след 1 март 2005 г.
§ 4. До влизане в сила на наредбата по чл. 125, ал. 4 ЗЕ се прилагат Нормите за проектиране на отоплителни, вентилационни и климатични инсталации (отпечатани в Бюлетина за строителство и архитектура (БСА), бр. 6, 7, 8 и 9 от 1986 г.; изм. и доп., БСА, бр. 6 - 7 от 1991 г., бр. 10 от 1993 г. и бр. 4 - 5 от 1994 г.) при изчисляване на показателите за топлосъхранение и за разход на енергия, както и на енергийните характеристики на сградите съгласно наредбата по чл. 15, ал. 2 ЗЕЕ.
§ 5. Указания по прилагане на наредбата дава министърът на регионалното развитие и благоустройството.
Приложение № 1 към чл. 2, ал. 4
Основни означения и единици за измерване
A - обща площ на външните ограждащи конструкции и елементи на сградата, m2;
Au - полезна площ на сградата, m2;
DD - денградуси, Kd;
fo - фактор на формата на сградата, m-1;
Qh - годишна потребна топлина за отопление, kWh;
V - нетен отопляем обем на сградата, m3;
Ve - отопляем обем на сградата, m3;
g - коефициент на сумарна пропускливост на слънчева енергия;
U - коефициент на топлопреминаване, W/(m2K);
H - коефициент на общи топлинни загуби, W/K;
НT - коефициент на топлинни загуби от топлопреминаване, W/K;
НT' - коефициент на специфични топлинни загуби от топлопреминаване, W/(m2K);
HV - коефициент на топлинни загуби от вентилация, W/K;
Yi - линеен коефициент на топлопреминаване по вътрешните размери, W/(mK);
Ye - линеен коефициент на топлопреминаване по външните размери, W/(mK);
fst - процент на остъкляване;
n - кратност на въздухообмена, h-1;
h - коефициент на ефективност (полезно действие) на топлообменник въздух-въздух;
qi - температура на въздуха в отопляемото пространство,°С;
qe - температура на въздуха в неотопляемото пространство,°С;
qu - температура на въздуха в нискитемпературно пространство, °С.
Приложение № 2 към чл. 6, ал. 3
Таблица 1
Данни за продължителността на отоплителния период и за денградусите (DD) по населени места
1
|
2
|
3
|
4
|
5
|
6
|
1.
|
Айтос
|
175
|
2400
|
175
|
2030
|
2.
|
Ардино
|
180
|
2500
|
180
|
2140
|
3.
|
Асеновград
|
170
|
2400
|
167
|
2060
|
4.
|
Балчик
|
180
|
2400
|
180
|
2040
|
5.
|
Белоградчик
|
195
|
3000
|
195
|
2610
|
6.
|
Берковица
|
195
|
3000
|
195
|
2610
|
7.
|
Благоевград
|
170
|
2400
|
170
|
2060
|
8.
|
Бойчиновци
|
180
|
2800
|
180
|
2440
|
9.
|
Ботевград
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
10.
|
Брезник
|
210
|
3200
|
210
|
2780
|
11.
|
Бургас
|
170
|
2300
|
170
|
1960
|
12.
|
Бяла
|
175
|
2700
|
175
|
2350
|
13.
|
Бяла Слатина
|
175
|
3000
|
175
|
2650
|
14.
|
Варна
|
180
|
2400
|
180
|
2040
|
15.
|
Велинград
|
200
|
3300
|
200
|
2860
|
16.
|
Видин
|
185
|
2800
|
185
|
2430
|
17.
|
Враца
|
180
|
2700
|
180
|
2340
|
18.
|
Габрово
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
19.
|
Генерал Тошево
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
20.
|
Годеч
|
200
|
3100
|
200
|
2700
|
21.
|
Горна Оряховица
|
180
|
2700
|
180
|
2340
|
22.
|
Гоце Делчев
|
180
|
2600
|
180
|
2240
|
23.
|
Горни Чифлик
|
185
|
2500
|
185
|
2130
|
24.
|
Грудово
|
175
|
2400
|
175
|
2050
|
25.
|
Девин
|
210
|
3000
|
210
|
2580
|
26.
|
Димитровград
|
175
|
2400
|
175
|
2050
|
27.
|
Добрич
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
28.
|
Дряново
|
185
|
2700
|
185
|
2330
|
29.
|
Дулово
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
30.
|
Дупница
|
190
|
2700
|
190
|
2320
|
31.
|
Елена
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
32.
|
Елен Пелин
|
195
|
2900
|
195
|
2510
|
33.
|
Елхово
|
175
|
2400
|
175
|
2050
|
34.
|
Златарица
|
185
|
2800
|
185
|
2430
|
35.
|
Ивайловград
|
170
|
2300
|
170
|
1960
|
36.
|
Исперих
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
37.
|
Ихтиман
|
195
|
3400
|
195
|
3010
|
38.
|
Казанлък
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
39.
|
Карлово
|
180
|
2600
|
180
|
2240
|
40.
|
Карнобат
|
175
|
2400
|
175
|
2050
|
41.
|
Кнежа
|
190
|
3000
|
190
|
2620
|
42.
|
Копривщица
|
250
|
4000
|
250
|
3500
|
43.
|
Котел
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
44.
|
Крумовград
|
175
|
2400
|
175
|
2050
|
45.
|
Кубрат
|
185
|
2800
|
185
|
2430
|
46.
|
Кула
|
190
|
3000
|
190
|
2620
|
47.
|
Кърджали
|
175
|
2400
|
175
|
2050
|
48.
|
Кюстендил
|
190
|
2700
|
190
|
2320
|
49.
|
Ловеч
|
180
|
2700
|
180
|
2340
|
50.
|
Лом
|
180
|
2700
|
180
|
2340
|
51.
|
Луковит
|
180
|
2600
|
180
|
2240
|
52.
|
Мадан
|
210
|
3000
|
210
|
2580
|
53.
|
Малко Търново
|
170
|
2200
|
170
|
1860
|
54.
|
Момчилград
|
180
|
2500
|
180
|
2140
|
55.
|
Монтана
|
180
|
2800
|
180
|
2440
|
56.
|
Никопол
|
175
|
2600
|
175
|
2250
|
57.
|
Нова Загора
|
175
|
2400
|
175
|
2050
|
58.
|
Нови пазар
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
59.
|
Омуртаг
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
60.
|
Оряхово
|
175
|
2600
|
175
|
2250
|
61.
|
Павликени
|
180
|
2700
|
180
|
2340
|
62.
|
Пазарджик
|
175
|
2500
|
175
|
2150
|
63.
|
Панагюрище
|
195
|
3000
|
195
|
2610
|
64.
|
Перник
|
195
|
3000
|
195
|
2610
|
65.
|
Петрич
|
155
|
2000
|
155
|
1690
|
66.
|
Пещера
|
165
|
3000
|
165
|
2270
|
67.
|
Пирдоп
|
180
|
3100
|
180
|
2740
|
68.
|
Плевен
|
180
|
2700
|
180
|
2340
|
69.
|
Пловдив
|
175
|
2500
|
175
|
2150
|
70.
|
Поморие
|
170
|
2300
|
170
|
1960
|
71.
|
Попово
|
185
|
2800
|
185
|
2430
|
72.
|
Преслав
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
73.
|
Провадия
|
180
|
2600
|
180
|
2240
|
74.
|
Първомай
|
180
|
2600
|
180
|
2240
|
75.
|
Радомир
|
185
|
3000
|
185
|
2630
|
76.
|
Разград
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
77.
|
Разлог
|
220
|
3300
|
220
|
2860
|
78.
|
Русе
|
175
|
2600
|
175
|
2250
|
79.
|
Самоков
|
220
|
3300
|
220
|
2860
|
80.
|
Сандански
|
160
|
2100
|
160
|
1780
|
81.
|
Свиленград
|
165
|
2200
|
165
|
1870
|
82.
|
Свищов
|
175
|
2600
|
175
|
2250
|
83.
|
Своге
|
195
|
3000
|
195
|
2610
|
84.
|
Севлиево
|
185
|
2800
|
185
|
2430
|
85.
|
Силистра
|
180
|
2700
|
180
|
2340
|
86.
|
Сливен
|
175
|
2400
|
175
|
2050
|
87.
|
Сливница
|
200
|
3100
|
200
|
2700
|
88.
|
Смолян
|
240
|
3600
|
240
|
3120
|
89.
|
София
|
190
|
2900
|
190
|
2520
|
90.
|
Созопол
|
160
|
2100
|
160
|
2780
|
91.
|
Стара Загора
|
170
|
2300
|
170
|
1960
|
92.
|
Тервел
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
93.
|
Тетевен
|
195
|
3000
|
195
|
2610
|
94.
|
Тополовград
|
170
|
2400
|
170
|
2600
|
95.
|
Троян
|
195
|
3000
|
195
|
2610
|
96.
|
Трън
|
220
|
3500
|
220
|
3060
|
97.
|
Трявна
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
98.
|
Тутракан
|
180
|
2700
|
180
|
2340
|
99.
|
Търговище
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
100.
|
Велико Търново
|
180
|
2600
|
180
|
2240
|
101.
|
Харманли
|
170
|
2300
|
170
|
1960
|
102.
|
Хасково
|
175
|
2300
|
175
|
1950
|
103.
|
Хисаря
|
175
|
2500
|
175
|
2150
|
104.
|
Царево
|
160
|
2100
|
160
|
1780
|
105.
|
Чепеларе
|
250
|
3800
|
250
|
3300
|
106.
|
Чирпан
|
180
|
2600
|
180
|
2240
|
107.
|
Шумен
|
190
|
2800
|
190
|
2420
|
108.
|
Ямбол
|
180
|
2500
|
180
|
2140
|
|
|
|
|
|
|
Сподели с приятели: |