Наредба №7 от 15 декември 2004 Г. За топлосъхранение и икономия на енергия в сгради

Изтегляне 1.5 Mb. страница 5/10 Дата 28.09.2017 Размер 1.5 Mb. #31199

Хоризонтална

повърхност	49,6	81,0	122,6	140,6	186,2	201,9	207,5	209,6	156,8	97,5	53,7	38,1
Климатична
зона 8
Отоплителен
период	Начало: 28 октомври				Изчислителна външна				-14,0°C
	Край: 6 април				температура
					DD при нормативна
					температура в				2300
					сградата 19°C
Месец	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30	31	30	31	31	30	31	30	31
Средна месечна температура, °C
	0,6	2,4	6,9	12,4	16,4	21,0	23,8	23,5	19,4	13,6	7,9	2,8
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м
Север	27,7	38,5	53,3	68,1	78,7	86,1	83,8	76,7	61,8	44,0	29,7	23,5
Изток	58,5	71,8	84,5	97,9	111,1	130,2	126,6	130,7	111,1	78,2	56,4	47,0
Запад	58,5	71,8	84,5	97,9	111,1	130,2	126,6	130,7	111,1	78,2	56,4	47,0
Юг	109,5	118,4	111,4	97,3	91,8	103,9	103,5	129,6	142,0	121,0	100,5	88,5
Хоризонтална
повърхност	69,5	96,9	132,8	171,0	199,1	232,7	226,8	228,2	177,3	111,1	70,9	55,3
Климатична
зона 9
Отоплителен
период	Начало: 28 октомври				Изчислителна външна				-10,0°C
	Край: 5 април				температура
					DD при нормативна
					температура в				2100
					сградата 19°C
Месец	I	II	III	IV	V	VI	VII	VIII	IX	X	XI	XII
Брой изчислителни дни в месеца
	31	28	31	30	31	30	31	31	30	31	30	31
Средна месечна температура, °C
	2,2	3,9	8,1	13,4	18,1	22,1	24,6	24,6	20,8	13,8	8,7	4,0
Среден интензитет на пълното слънчево греене по вертикални повърхности, W/кв. м
Север	28,6	39,3	53,6	68,6	79,4	86,0	83,7	76,0	61,5	43,9	30,3	24,6
Изток	63,1	75,8	89,3	102,7	115,3	132,9	129,7	133,9	116,8	83,1	61,1	51,8
Запад	63,1	75,8	89,3	102,7	115,3	132,9	129,7	133,9	116,8	83,1	61,1	51,8
Юг	118,8	125,5	119,2	103,0	95,5	106,1	106,1	133,3	151,0	130,6	109,9	98,5
Хоризонтална
повърхност	74,4	102,1	139,4	178,8	206,6	237,6	232,4	233,6	185,1	116,8	75,8	60,5

Приложение № 3 към чл. 9
Детайлна методика за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийните характеристики на сгради
1. Основни положения

1.1. В тази методика са дадени методите за определяне на топлинния баланс на сгради, включително за изчисляване на показателите за разход на енергия и на енергийни характеристики, на годишната потребна топлина и на необходимата първична енергия.

Методиката е разработена въз основа на БДС EN 832 и на добрите европейски практики в областта на топлосъхранението на енергия, като е съобразена с климатичните условия в Република България.

1.2. Методиката се прилага за отопляеми сгради с нормативна вътрешна температура и дава количествена оценка на влиянието на:

1.2.1. топлинните загуби вследствие топлопроводността на ограждащите елементи и топлопредаването на техните повърхности;

1.2.2. топлинните загуби от вентилация вследствие смяната на топлия въздух в помещенията със студен външен въздух;

1.2.3. топлинните печалби от слънчевото греене, получени в резултат както на директното слънцегреене през прозрачни елементи, така и на поглъщането на лъчение от непрозрачни елементи;

1.2.4. топлинните печалби от вътрешни източници, от работата на електрически уреди, изкуствено осветление, от топлопредаването на хора и животни.

1.3. Топлинните загуби от топлопреминаване и вентилация се определят с приетите нормативни вътрешни температури и средните външни температури за изчислителния период.

2. Позовавания

В методиката са включени изисквания на стандарти. Позоваванията на тях са направени на съответните места в текста, като са валидни последните им издания, както следва:

- БДС EN 410:2000 "Стъкло за строителството. Определяне на светотехническите характеристики на остъкляващи конструкции при слънчево лъчение";

- БДС EN 673:2001 "Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (U-стойност). Изчислителен метод";

- БДС EN 674:2001 "Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (U-стойност). Метод със защитена нагревателна кутия";

- БДС EN 675:2001 "Стъкло за строителството. Определяне на коефициента на топлопреминаване (U-стойността). Метод с уред за измерване на топлинен поток";

- БДС EN 832:2004 "Топлинни характеристики на сгради. Изчисляване на потребната енергия за отопление. Жилищни сгради";

- EN 12412 "Топлотехнически характеристики на прозорци, врати и капаци. Определяне на коефициента на топлопреминаване с метода на горещата кутия";

- БДС EN ISO 6946 "Строителни елементи. Съпротивление на топлопреминаване и коефициент на топлопреминаване. Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 7345:2004 "Физични величини и определения";

- БДС EN ISO 9288 "Топлозащита. Топлопренасяне чрез излъчване. Физични величини и определения";

- БДС EN ISO 10077-1 "Топлинни характеристики на прозорци, врати и капаци. Изчислителен метод. Част 1: Опростен метод";

- БДС EN ISO 13370 "Топлинни характеристики на сградите. Топлопренасяне през земята. Изчислителен метод";

- БДС EN ISO 13789 "Топлинни характеристики на сградите. Коефициент на топлинните загуби. Изчислителен метод".

3. Външни климатични условия

3.1. Показателите за разход на енергия се определят при базови стойности на следните климатични фактори:

3.1.1. средномесечна температура на външния въздух;

3.1.2. продължителност на отоплителния период (tHP) и денградусите (DD) съгласно табл. 1 на приложение № 2;

3.1.3. средночасов интензитет на пълното слънчево греене, определен на база 24 часа.

3.2. Базовите стойности на климатичните фактори са определени за девет климатични зони на страната, съгласно картата и табл. 2 на приложение № 2.

3.3. Отоплителните денградуси за изчисляване на потребната топлина при месечно балансиране се изчисляват за всеки месец съгласно приложение № 2.

4. Определяне на потребната топлина и на първичната енергия

4.1. Общи положения

Изчислителните методи се изразяват в съставянето на топлинния баланс на сградата в стационарно състояние, като се отчита коефициентът на оползотворяване на топлинните печалби от вътрешни топлинни източници и от слънчево греене, както и влиянието на отопление с прекъсване и/или понижаване.

Изчислителните методи се отнасят за отопляеми сгради. За изчисленията се използва средната вътрешна температура на сградата (при разлики на вътрешните температури в зоните на сградата, по-малки от 4 °К). При по-големи различия сградата се разделя на две или повече топлинни зони, като се изчислява топлинният баланс на всяка температурна зона и накрая резултатите за зоните се сумират.

Топлинните печалби от вътрешни източници зависят от приетото работно време и енергийните мощности на използваните уреди. В топлинните печалби вследствие топлината, отделена от хора и животни, се включва само осезаемата топлина, като топлинните загуби чрез отпадъчните води и влажността на помещенията се пренебрегват поради ниската им стойност.

4.1.1. Годишна потребна топлина

За изчисляване на потребната топлина и на първичната енергия се прилагат следните методи: годишен балансов период (балансов метод за отоплителен период) и месечен топлинен баланс. Чрез метода на месечния топлинен баланс се получават по-точни резултати. Възложителят, в зависимост от предназначението на сградата и режима на експлоатация, със заданието за проектиране определя изчислителния метод.

Годишната потребна топлина (Q) се определя по формулата:

Q = Qh + Qw + Qt + Qr, (3.1)
където:
Qh е годишната потребна топлина за отопление, kWh;^

Qw - годишната потребна топлина за гореща вода за битови нужди, kWh;

Qt с атоплинните загуби на съоръженията и системата за отопление, kWh;

Qr e количеството топлина, което се връща чрез рекуператор, kWh.

Топлинните печалби от директното слънчево греене и топлинните печалби от съоръженията за вентилация не се включват в Qr, а се отчитат в Qh.

Потребната топлина за подготовка на гореща вода за битови нужди Qw се определя по формулата:

Qw = (pc)wVw(qw - qo) (3.2)
където:

(pc)w е обемно изразеният топлинен капацитет на водата, който се приема

(pc)w = 1,161 kWh/(m3.K);

Vw - обемът на горещата вода през отоплителния период;

qw - температурата на горещата вода;

qo - температурата на студената вода.

Когато няма точни сведения, за потребностите от гореща вода за битови нужди се приемат следните стойности:
Vw = 2,0 m3/човек за месец;

9 m³/човек при годишно балансиране;

5 m³/човек за отоплителен период;

qw = 55 °С;

qo = 10 °С.

Специфичните стойности на годишната потребна топлина за отоплителна система Q' и Q" се определят съответно по формулите:

Q' = Q/Ve, kWh/m3 (3.3)

Q" = Q/Au, kWh/m2 (3.4)

4.1.2. Потребна първична енергия

За определяне на потребната първична енергия се прилага коефициентът еp, отчитащ загубите при добив и/или производство и пренос на енергийни ресурси и енергия. Потребната първична енергия за отоплителна система (Qp) в kWh се определя по формулата:

Qp = (Qh + Qw)ep (3.5)
Стойностите на коефициента еp са дадени в табл. 1.
Таблица 1

4.2. Метод за изчисляване

4.2.1. Балансов метод за отоплителен период

Този метод се прилага за определяне на необходимата топлинна енергия за по-дълъг период от време, за целия отоплителен период или за цялата година. Годишната потребна топлина за отопление Qh за отоплителния период се определя по формулата:
Qh = QI,HP - hHPQg,HP (3.6)
където:
QI,HP са топлинните загуби за отоплителния период, kWh;

Qg,HP - топлинните печалби за отоплителния период, kWh;

hHP е коефициентът на оползотворяване; приема се hHP = 0,95.
Топлинните загуби QI,HP се определят по формулата:
QI,HP = 0,024DD(HT + HV), (3.7)
където:

HT е коефициентът на топлинни загуби от топлопреминаване, който се определя съгласно т. 5;

HV - коефициентът на топлинни загуби от вентилация, който се определя съгласно т. 6.
Топлинните печалби за отоплителния период Qg,HP се състоят от топлинни печалби от вътрешни топлинни източници (Qi,HP) и от слънчево греене (Qs,HP) и се определят по формулата:
Qg,HP = SQs,HP + Qi,HP (3.8)
Топлинните печалби от вътрешни топлинни източници за отоплителния период QI,HP се определят съгласно т. 7.

Топлинните печалби от слънчево греене за отоплителния период Qs,HP се определят съгласно т. 8.

Изтегляне 1.5 Mb.

Сподели с приятели: