Наредба №7 от 23 септември 1999 г


Раздел VII  Работа в условия на нейонизиращи лъчения в работната среда



страница7/11
Дата24.07.2016
Размер0.81 Mb.
#4126
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11

Раздел VII 
Работа в условия на нейонизиращи лъчения в работната среда


Чл. 147. На работни места с наличие на полета и лъчения не се допуска превишаване на максимално допустимите стойности на интензитета им или на установената продължителност за пребиваване на работещи в тях.

Чл. 148. Производствените процеси и работното оборудване, които са източник на електростатично поле, се експлоатират така, че интензитетът на електростатичното поле в работната среда да не надвишава 25 kV/m.

Чл. 149. (1) При наличие на електростатични полета се прилагат едно или повече технически решения:

1. заземяване на металните и токопроводимите части на машините и съоръженията;

2. използване на токопроводими подови настилки в помещенията и на токопроводими обувки и облекла от работещите;

3. изравняване на потенциалите между отделните части на съоръженията и на помещението;

4. използване на неутрализатори или йонизатори на въздушната среда;

5. намаляване на специфичните обемни и повърхностни съпротивления на материалите чрез въвеждане на антистатични добавки, електропроводящи пълнители, антистатични бои, препарати и др.;

6. поддържане на висока относителна влажност в работната среда;

7. оптимизиране на технологичните процеси чрез намаляване скоростите на транспортиране на течности, използване на релаксионни електростатично заредени резервоари, намаляване на турбулентността на движение на течни диелектрици;

8. използване на предупредителна сигнализация или блокировка;

9. използване на средства за колективна и индивидуална защита - подови настилки, облекла и обувки.

(2) При работа в условия на електростатични полета задължително се осигурява изпълнението на всички специфични изисквания в съответните нормативни актове.

Чл. 150. За ограничаване въздействието на електромагнитните полета на работните места, по пътища за движение на хора и транспортни средства се изграждат постоянни или временни заземени екраниращи устройства.

Чл. 151. (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.) Производствените процеси и работното оборудване, които са източник на постоянно магнитно поле, се използват така, че магнитната индукция на работното място да не превишава 60 mТ (еквивалентно на 600 G), осреднено по време в течение на работния ден, а максималната стойност на плътността на потока на магнитното поле да не превишава 2 Т независимо от времето на облъчване.

Чл. 152. Източниците на нискочестотни електрически и магнитни полета се монтират така, че максималнодопустимата стойност на интензитета на електрическото поле да не превишава следните стойности:

1. при честоти от 0 до 100 Нz - Emax = 25 kV/m;

2. при честоти от 100 Нz до 4 kНz - Еmах = 2, 5. 106/f, V/m, където f е честотата в Нz;

3. при честоти от 4 kНz до 60 kНz - Еmax - 625 V/m.



Чл. 153. Максималнодопустимата стойност на плътността на потока на магнитното поле трябва да отговаря на следната зависимост:

Вmах = 60/f, mТ, където f е честотата в Нz.



Чл. 154. За лица, работещи с имплантирани кардиостимулатори, максимално допустимата плътност на потока на магнитното поле трябва бъде по-малка от следните стойности:

1. Вmах = 0, 1 mТ при f = 50 Нz;

2. Вmах = 1, 0 mТ при f < 6 Нz.

Чл. 155. За защита на работещите от електрически и магнитни полета на работни места, проходи и пътища се използват предпазни екрани във вид на козирки, навеси, прегради и др.



Чл. 156. Извън действието на постоянните екрани се използват временни или преносими екраниращи средства.

Чл. 157. Изискванията за безопасна работа в условия на сложни модулирани електромагнитни лъчения, за които няма установени изисквания, се определят по указания на съответния компетентен орган.

Чл. 158. При работа в условия на електромагнитни лъчения от радиочестотния и микровълновия обхват се спазват установените норми съгласно БДС 14525-90 и БДС 17137-90.

Чл. 159. Работните места в условия на електромагнитни полета в честотния обхват от 10 МHz до 300 МHz се устройват така, че интензитетът на магнитното поле да не надвишава 0, 16 А/m.

Чл. 160. Работно оборудване, което е източник на електромагнитни лъчения, се снабдява със защитни екрани, осигуряващи намаляването на излъчената енергия до стойностите на установените норми.

Чл. 161. При защитно екраниране на излъчващите съоръжения се спазват следните изисквания:

1. излъчващите елементи се екранират поотделно, като генераторът се екранира с общ екран;

2. работният елемент (индуктор, кондензатор) може да бъде в общ екран с генератора, ако технологичният процес позволява това; в противен случай се извършва поотделно екраниране на фидерните линии и работния елемент, като генераторът отново се екранира с общ екран;

3. при честоти на излъчваното електромагнитно поле под 10 kНz се използват екрани от стоманена ламарина, а при честоти над 10 kНz - всякакви магнитни и немагнитни проводящи материали (стомана, алуминий, мед и др.);

4. екранирането може да се извърши с плътен материал или с метална мрежа, като конкретните изисквания към ефективността на екраните се определят по изчислителен път.

Чл. 162. За всяка лазерна система в инструкцията за експлоатация се включват изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа.

Чл. 163. (1) За работа с лазерни устройства се допускат само лица със специална квалификация и с положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.

(2) Лицата, които обслужват лазери и лазерни системи, преминават курсове за безопасна работа един път на две години и при всяка промяна на условията или подмяна на лазерната система.

(3) За всяка лазерна система се определя отговорно длъжностно лице.

Глава шеста 
ИЗПОЛЗВАНЕ НА РАБОТНОТО ОБОРУДВАНЕ


Раздел I
Общи изисквания

Чл. 164. (1) (Доп., ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Произвежданото за използване в страната и внасяното работно оборудване, технологии и материали трябва да отговарят на нормите и изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа, за пожарна безопасност, за ергономичност и на изискванията, съдържащи се в приложимите за това оборудване нормативни актове, свързани с оценяване на съответствието.

(2) Производителите и вносителите на работно оборудване, технологии и материали осигуряват съпроводителна документация на български език с всички необходими данни и изисквания, свързани с безопасната им експлоатация, поддържане и ремонт.

(3) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Съоръжения, машини и оборудване, включително ръчни инструменти със или без двигател трябва да бъдат:

1. правилно инсталирани и използвани;

2. поддържани в добро експлоатационно състояние;

3. използвани само по предназначение;

4. обслужвани от подходящо обучени работници.

Чл. 165. (1) При създаване на организация на работа, избор на технологични процеси и на работно оборудване и при неговото адаптиране и използване се осигурява спазването на установените норми и изисквания по безопасност и опазване на здравето при работа и пожарна безопасност.

(2) При използване на работното оборудване, където не е възможно изцяло да се изключи рискът за безопасността и здравето на работещите, се взимат подходящи мерки за минимизиране на рисковете.

(3) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) За работно оборудване в експлоатация преди влизане в сила на наредбите по чл. 7 от Закона за техническите изисквания към продуктите могат да не се прилагат същите мерки, каквито са предвидени за новото работно оборудване.

Чл. 166. (1) При използване на работно оборудване, при което съществува риск за безопасността и здравето на работещите, работодателят осигурява прилагането на писмени инструкции.

(2) Писмените инструкции трябва да са разбираеми за работещите, за които се отнасят, и да съдържат необходимата информация, в т. ч.:

1. условията за използване на работното оборудване;

2. предвидимите ненормални ситуации;

3. изискванията за безопасност и здраве при работа;

4. извлечените от опит заключения при използването на работното оборудване.

Чл. 167. (1) Работодателят осигурява работещите да получат необходимото обучение за използването на работното оборудване, в т. ч. и обучение за всеки възможен риск.

(2) При ремонт, изменение, поддържане и обслужване на работно оборудване съответните работещи трябва да получат необходимото специфично обучение.

Чл. 168. (1) Работещите трябва да бъдат запознати с опасностите, произтичащи от работното оборудване, включително и това, което те не използват непосредствено, намиращо се на:

1. работната им площадка;

2. местата, свързани с изпълнението на тяхната работа.

(2) Изискванията по ал. 1 се прилагат и при всички предвиждани промени.

Чл. 168а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)

(1) За работно оборудване, безопасното функциониране на което зависи от условията на инсталиране, работодателят осигурява извършването на:

1. първоначална проверка след инсталирането и преди първото пускане в експлоатация;

2. проверка след инсталиране на работното оборудване на друга работна площадка или при промяна в местоположението му.

(2) За работно оборудване, изложено на въздействия, които могат да причинят влошаване на състоянието му и в резултат да доведат до опасни ситуации, работодателят осигурява извършването на периодични проверки и при необходимост на периодични изпитвания за гарантиране на безопасната му работа.

(3) След реконструкция и други промени в производствените процеси, продължителен период на престой, възникване на извънредни обстоятелства, като природни бедствия, аварии и др., които могат да имат вредни последици за безопасността на работното оборудване, работодателят осигурява извършването на извънредни проверки и при необходимост изпитвания с цел да се гарантира спазването на изискванията за безопасност и здраве при работа и своевременното откриване и отстраняване на възникнали неизправности.

(4) Когато в нормативни актове не е предвидено друго, проверките по предходните алинеи се извършват от наети от работодателя лица с необходимата квалификация, които могат да бъдат от състава на съответната организация или извън нея.

(5) За резултатите от проверките се съставя протокол, който се съхранява в досие съгласно чл. 10, което се предоставя на контролните органи при поискване.

(6) Когато работното оборудване се използва извън предприятието, то се придружава от копие на протокола или от друг документ за последната извършена проверка.

Чл. 169. Работното оборудване и процесите, при които се отделят прах, газови емисии, пари, течности, токсични и други вредни вещества, се комплектоват с пречиствателни и/или вентилационни устройства, разположени до източниците на опасност.

Чл. 170. (1) За всяка вентилационна или пречиствателна уредба се води документация, съдържаща техническите № параметри, резултати от изпитвания и измервания и инструкция за експлоатация и ремонт.

(2) Нови или ремонтирани вентилационни и пречиствателни уредби се въвеждат в експлоатация след установяване на ефективността на тяхната работа.

(3) За всяка вентилационна и пречиствателна уредба след въвеждането й в експлоатация се съставя досие съгласно чл. 10, което се съхранява в определено със заповед длъжностно лице.

Чл. 171. (1) Вентилационните уредби, изхвърлящи в атмосферата отработен въздух, в който концентрацията на вредни вещества и прахове превишава с 30 на сто определените ПДК за работната среда, се комплектоват с пречиствателни съоръжения.

(2) Отработен въздух, замърсен с миризми, при изпускане в атмосферата се обезмирисва.

Чл. 172. В зависимост от възможния риск и установената технология процесите, свързани с употребата, получаването или съхранението на токсични и други опасни вещества, се извършват в херметизирано оборудване.

Чл. 173. (1) Не се допуска експлоатация на работно оборудване с липсващи или неизправни системи за контрол, защита, сигнализация и автоматизация, свързани с безопасността на труда.

(2) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Средствата за измерване, свързани с безопасността на труда, се осигуряват метрологично.

(3) Скалите на контролно-измервателните средства допълнително се маркират с установените за безопасна работа стойности на измерваната величина, като се създават условия за точното отчитане на показанията им.

Чл. 174. Автоматичните регулиращи устройства трябва да осигуряват сигнализиране при излизане на процесите извън границите на регулиране, когато това създава опасност от злополуки и аварии.

Чл. 175. Работното оборудване трябва да е съобразено със средата и помещенията, в които ще бъде използвано - на открито, пожароопасност, взривоопасност, висока влажност и др.



Чл. 175. (1) (Предишен текст на чл. 175, изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.) Работното оборудване трябва да е съобразено със средата и помещенията, в които ще бъде използвано - при работа на открито, при пожароопасност, взривоопасност, висока влажност и др.

(2) (Нова, ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.) Размерите на работното оборудване трябва да са съобразени с естеството на извършваната работа и с предвидимите натоварвания и да позволяват безопасно придвижване.

Чл. 176. Използваното самостоятелно или в състава на технологични системи работно оборудване трябва да бъде поддържано така, че да отговаря на изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа през целия период на използването му, в т. ч. монтиране и извеждане от експлоатация.

Чл. 177. (1) Органите за управление се монтират, разполагат, изпълняват и означават така, че:

1. да осигуряват изискванията за безопасност и опазване на здравето при работа;

2. да бъдат лесно видими и идентифицирани;

3. (нова, ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.) при неволно задействане да не увеличават която и да е от възможните опасности.

(2) Органите за управление трябва да осигуряват включване на работното оборудване само при преднамерено действие на оператора при:

1. първоначално включване;

2. повторно включване след спиране по каквато и да е причина;

3. необходимост от промени в условията и режимите на работа.

(3) Изискванията по ал. 2 не се прилагат, когато:

1. управлението на работното оборудване е част от нормален автоматичен цикъл;

2. промените не пораждат никаква опасност за работещите.

(4) Органите за управление се разполагат извън опасните зони по начин оперирането с тях да не предизвиква допълнителна опасност.

(5) Когато е наложително отделни органи за управление да са разположени в опасна зона, се предприемат допълнителни мерки оперирането с тях да бъде безопасно.

(6) Мястото за управление на работното оборудване се устройва така, че да осигурява видимост на оператора към опасните зони.

(7) При невъзможност за осигуряване видимост от мястото на управление на работното оборудване до всички опасни зони:

1. се осигурява автоматично подаване на предпазен звуков и/или видим сигнал преди пускане и спиране, така че застрашените работещи да имат време или средства да избегнат опасностите;

2. се изгражда сигнална система, посредством която да се подава навременна информация на работещите за режимите на работа, свързана с тяхната безопасност.

Чл. 178. (1) Системите за управление на работното оборудване трябва да са безопасни и да осигуряват безопасното му използване.

(2) Системите за управление се избират, като се отчитат възможните откази, грешки и ограничения в предвидените условия за използване на работното оборудване.

Чл. 179. (1) Всяко работно оборудване трябва да има командно устройство, което безопасно да го спре напълно.

(2) Командното устройство за спиране трябва да има приоритет пред управляващите устройства за пускане.

(3) Когато работното оборудване или негови опасни части са спрени, енергозахранването на съответните им задвижвания трябва да е изключено.

Чл. 180. На всеки работен пост в зависимост от съществуващите опасности трябва да има командно устройство, което може да спре безопасно цялото работно оборудване или негова определена част.

Чл. 181. В зависимост от вида и характера на работното оборудване, от съществуващите опасности при неговата експлоатация и от необходимото време за нормалното му спиране се осигурява устройство за аварийно спиране.

Чл. 182. Предупредителните устройства на работното оборудване трябва да бъдат лесно и недвусмислено възприемани и разбирани.

Чл. 183. Работно оборудване, което създава опасности от падащи или изхвърляни предмети, вещества и др., се съоръжава с подходящи предпазни устройства, съответстващи на опасностите.

Чл. 184. Работното оборудване и неговите части, когато е необходимо за безопасността и здравето на работещите, трябва да са укрепени и устойчиви.

Чл. 185. При риск от откъсване или разпадане на части от работното оборудване се взимат подходящи предпазни мерки.

Чл. 186. (1) Движещите се части на работното оборудване, които създават риск за злополуки, се ограждат с предпазни устройства, осуетяващи достъпа до опасните зони, или се снабдяват с устройства, спиращи движението им при достигане на опасната зона от човек или предмети.

(2) Защитните ограждения и предпазните устройства отговарят на следните изисквания:

1. да са достатъчно здрави;

2. да не предизвикват допълнителна опасност;

3. да не могат да бъдат лесно отстранени или изключени от действие;

4. да са разположени на достатъчно разстояние от опасната зона;

5. да не ограничават повече от необходимото възможността за наблюдение на работното оборудване и неговото обслужване;

6. да позволяват, когато това е възможно, без демонтаж на ограждащите и на другите предпазни устройства действия, необходими за настройване или смяна на части и за работи по поддържането, като ограничават достъпа само до тези области, където се извършва съответната работа.

Чл. 187. Работно оборудване или части от него с висока или много ниска температура, ако не са термично изолирани, се ограждат с предпазни устройства.

Чл. 188. Работното оборудване се разполага, инсталира и използва, така че да бъдат максимално ограничени рисковете за непосредствено работещите с него и за останалите работещи чрез:

1. осигуряване на достатъчно пространство между подвижните части на оборудването и съседни подвижни или неподвижни обекти;

2. безопасно захранване и отвеждане на енергия и вещества, които се използват или произвеждат;

3. други необходими мерки.

Чл. 189. Работното оборудване се използва само по предназначение и при условията, за които е предвидено.

Чл. 190. Местата и зоните, свързани с експлоатацията и обслужването на работното оборудване, се осветяват съгласно изискванията.

Чл. 191. (1) Операциите по поддържането на работното оборудване се извършват, когато то е спряно. Когато това не е възможно, се взимат всички необходими предпазни мерки или операциите по поддържането се изпълняват извън опасните зони.

(2) Инструкциите за поддържане на машини и съоръжения се актуализират своевременно.



(2) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.) Когато за работата по поддръжката на работното оборудване се изисква водене на дневник, той трябва да е в актуално състояние.

Чл. 192. (1) Устройствата за изключване на работното оборудване от захранващите го енергийни източници се монтират и означават по начин, позволяващ лесното им идентифициране.

(2) При изключване и включване на работното оборудване към енергийните източници се изпълняват организационните и техническите мероприятия, осигуряващи безопасност на работещите.

Чл. 193. На работното оборудване се поставят всички необходими знаци, предупредителни надписи и маркировки, свързани с осигуряване безопасността и здравето на работещите.

Чл. 194. (1) Работещите трябва да имат безопасен достъп и да са в безопасност във всички места и зони, където се извършва производствена дейност и операции по настройване и поддържане на работното оборудване.

(2) Всички операции, извършвани с работното оборудване или с негови части и елементи във връзка с монтаж, експлоатация, поддържане, ремонт и демонтаж, се изпълняват при спазване на инструкциите на производителя и установените организационни и технически мерки за безопасност и опазване здравето при работа.

Чл. 195. Работното оборудване трябва да осигурява предпазване на работещите от рискове от запалване, превишаване на температурата, изтичане на газове, прах, течности, пари или други субстанции, които се произвеждат, използват или съхраняват в него.

Чл. 196. Не се допуска работното оборудване да създава рискове от експлозия, свързани както с него, така и с произвежданите, използваните или съхраняваните от него субстанции.

Чл. 197. Работното оборудване трябва да осигурява безопасност на работещите от риск срещу поражения от електрически ток при директен или индиректен допир.

Чл. 198. Работи с източници на нейонизиращи лъчения се извършват при условия, недопускащи вредни въздействия.

Чл. 199. (1) При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи, стълби и др.) за безопасно изпълнение на работата.

(1) (Изм., ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.) При извършване на работа на височина се осигуряват необходимите помощни средства (площадки, платформи, скелета, стълби, въжета, люлки и др.) за безопасно изпълнение на работата.

(2) Използваните помощни средства, вкл. и тези, които са елемент на стационарни съоръжения, трябва да отговарят на установените за тях изисквания и да осигуряват безопасност при работа.



(3) (Нова, ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.) Временна работа на височина на открито се допуска само когато климатичните условия не застрашават безопасността и здравето на работещите.

Чл. 199а. (Нов, ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.)

(1) Средствата за достъп до работни места на височина се избират в зависимост от:

1. периодичността на придвижване;

2. непосредствената височина, която трябва да се достигне;

3. продължителността на използване.

(2) Средствата за достъп трябва да:

1. позволяват бързо и лесно евакуиране в случай на непосредствена опасност;

2. осигуряват безопасно преминаване в едната или в другата посока между средство за достъп и платформи, площадки или мостове за преминаване без допълнителни рискове от падане от височина.

(3) Въз основа на оценката на риска и в случаите, когато изборът съгласно ал. 1 не е оправдан, се допуска използване на:

1. стълби за работни места на височина при кратка продължителност на работата или при съществуващи особености на работната площадка, които работодателят не може да промени;

2. техники за достъп и позициониране чрез въжета.

(4) При използване на въжета се осигурява седалка, снабдена със съответните подходящи приспособления в зависимост от продължителността на работата и ергономичните изисквания.



Чл. 199б. (Нов, ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.) При необходимост, за предотвратяване на паданията и доколкото е възможно, за предпазване на работещите от нараняване се поставят защитни приспособления с подходяща конфигурация и достатъчна якост.

Чл. 199в. (Нов, ДВ, бр. 88 от 2004 г. - в сила от 05.11.2004 г.)

(1) Средства за колективна защита за предотвратяване на падания могат да се прекъсват само в местата за достъп (стълба или стълбище).

(2) Когато е необходимо временно отстраняване на средства за колективна защита за предотвратяване на падания, се вземат подходящи компенсиращи (заместващи) мерки за осигуряване на безопасност, без които не се допуска извършване на работа.

(3) След окончателно или временно приключване на работата, наложила отстраняването на средства за колективна защита за предотвратяване на падания, те се поставят отново.

Чл. 200. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2003 г.) При проектирането, строежа и експлоатацията на електрически уредби, съоръжения, уреди, инструменти и друго работно оборудване, за което това е необходимо, се спазват изискванията за:

1. устройството на електрическите уредби;

2. експлоатацията на енергопотребителите;

3. безопасността на труда при експлоатация на електрическите уредби и съоръжения;

4. противопожарните строително-технически норми;

5. мълниезащитата.

(2) Електрическите уредби и съоръженията се обслужват само от лица с необходимата професионална подготовка, притежаващи изискващата се за съответната работа квалификационна група и медицински освидетелствани.

Чл. 201. Резервно енергийно захранване на предприятия, технологични процеси и работно оборудване се осъществява в случаите, когато прекъсването на енергозахранването може да доведе до аварии и опасности за живота и здравето на хора.

Чл. 202. (1) Ремонтите на работното оборудване се извършват в съответствие с изискванията на съпроводителната, технологичната и ремонтната документация и утвърдените графици за ремонт.

(2) При извършване на ремонтни работи, свързани с риск за работещите, се осъществяват организационни и технически мероприятия за безопасност:

1. спиране на работното оборудване;

2. изключване на енергозахранването;

3. преустановяване на технологичното захранване с материали, суровини, елементи и др.;

4. реализиране на мерки против повторно включване;

5. поставяне на знаци, табели и ограждения;

6. проверка за отсъствие на вредности и за обезопасяване на работното място;

7. други мерки в зависимост от опасностите, спецификата на работното оборудване или процеса.

(3) При извършване на ремонтни работи в затворени съдове освен мерките по ал. 2 се осигуряват и:

1. изпразване и изолиране на съда със заглушки;

2. проветряване преди и по време на работа;

3. измервания за наличие на вредности (вкл. взривоопасни концентрации) преди и по време на работа;

4. осветление, изпълнено съобразно средата;

5. почистване на вътрешните повърхности;

6. предпазни колани;

7. осигурително въже;

8. наблюдаване и осъществяване на връзка с работещите;

9. други мероприятия съобразно технологичните процеси, спецификата и предназначението на затворения съд.

(4) Ремонтирано работно оборудване се въвежда отново в експлоатация след доказване на безопасните му качества, отразени в документ, който се съхранява в досие, съгласно чл. 10.

Чл. 203. (1) Работно оборудване, подложено на въздействие на агресивни среди, се защитава срещу корозия в съответствие с изискванията на проектите, конструкторската и ремонтната документация.

(2) Работното оборудване подлежи на периодични прегледи за установяване на степента на корозия. Сроковете и методиката на прегледите са съгласно нормативни или съпроводителни документи или се определят с вътрешен нормативен акт.

Чл. 204. (1) Проектирането, изработването, вносът, монтажът, техническото освидетелстване, поддържането, ремонтът, периодичните прегледи и експлоатацията на съоръженията с повишена опасност по чл. 281, ал. 2 от Кодекса на труда, в т. ч. и подлежащите на технически надзор, се осъществява съгласно изискванията на специфичните за тях нормативни актове.

(2) Когато за някои съоръжения с повишена опасност няма специфични нормативни изисквания, те се разработват от съответното ведомство или от работодателя.

Чл. 205. (1) (Предишен текст на чл. 205, изм., ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Съоръженията с повишена опасност се означават с ясна маркировка за номиналните стойности на експлоатационните им параметри: налягане, скорост на движение, вид на съхранявания или пренасян флуид и др., и се снабдяват със съответните защитни и контролно-измервателни средства, необходими за безопасната им експлоатация.

(2) (Нова, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Повдигателните съоръжения трябва да имат ясна маркировка за номиналния товар и когато е необходимо - табела, посочваща номиналния товар за всяка конфигурация на съоръжението, която е резултат от използване на влияеща върху товароподемността му технологична екипировка.

Чл. 205а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)

(1) За стационарните повдигателни съоръжения се осигурява необходимата стабилност и надеждност през целия експлоатационен период, като се имат предвид характерът на товара и местата, върху които се инсталира конструкцията.

(2) Съоръженията се инсталират така, че да се намали рискът товарите:

1. да ударят работещите;

2. да се отклонят застрашително или да паднат;

3. случайно да се откачат.

Чл. 205б. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)

(1) Товарозахващащите приспособления се избират в зависимост от товарите, с които се работи, местата за захващане на товара, приспособлението за окачване и от атмосферните условия, като се имат предвид начинът на действие и конфигурацията на самото товарозахващащо устройство.

(2) Товарозахващащите приспособления се маркират, така че да позволяват идентифицирането на основните им характеристики, необходими за безопасно използване.

(3) Когато товарозахващащото приспособление се състои от съставни елементи и не се разглобява след употреба, то се маркира с неговите основни характеристики, в т. ч. и характеристиките на съставните му елементи.

(4) Товарозахващащите приспособления се съхраняват така, че да не бъдат повредени и да се осигури запазване на техните характеристики.

Чл. 205в. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Когато работното оборудване не е предвидено за вдигане на хора, но реално съществува такава възможност при използването му, на видно място се поставя подходящо и ясно означение за забрана.

Чл. 205г. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)

(1) Работното оборудване, предназначено за повдигане или за преместване на работещи, отговаря на следните изисквания:

1. да предотвратява чрез подходящо приспособление риска от падане на превозващото устройство (кабина, количка, платформа);

2. да не допуска риск от падане на работещ от превозващото устройство (кабина, количка, платформа);

3. да предотвратява риска от удряне, премазване или притискане на работещ поради случаен контакт с предмети или обекти;

4. да осигури безопасността на хората, блокирани поради произшествие в кабината, количката или платформата, и тяхното безопасно освобождаване.

(2) Ако поради причини, присъщи на работната площадка и на денивелацията, рискът по ал. 1, т. 1 не може да бъде избегнат с никакви мерки за безопасност, се инсталира допълнително въже с увеличен коефициент на сигурност и изправното му състояние се проверява всеки работен ден.

Чл. 206. (1) (Изм., ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Повдигателни съоръжения без изправни крайни изключватели, с неизпитани въжета, вериги и товарозахватни приспособления не се допускат за експлоатация.

(2) Не се допуска:

1. повдигане на товари, превишаващи товароподемността на повдигателното съоръжение;

2. експлоатация на въжета и вериги за повдигане на товари при износване, по-голямо от допустимото;

3. (изм., ДВ, бр. 43 от 2003 г.) използване на непредвидени в техническата документация или неизправни товарозахващащи приспособления;

4. теглене и влачене на товари с повдигателни съоръжения.

Чл. 206а. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Работно оборудване, предназначено за повдигане на товари, което е придвижващо се или за което периодично се налага да бъде демонтирано с оглед преместването му на друго място или поради друга технологична причина, се използва само след като се осигури неговата устойчивост, като се имат предвид всички предвидими условия по време на употребата му и естеството на земната повърхност.

Чл. 206б. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)

(1) Повдигането на хора се извършва само с работно оборудване и принадлежности, предназначени за тази цел.

(2) Ако работното оборудване не е специално проектирано за повдигане на хора, при изключителни случаи то може да се използва за това само когато са осъществени необходимите мерки и преустройства за осигуряване на безопасността на работещите в съответствие с установените изисквания.

(3) По време на присъствието на работещи на работно оборудване, проектирано за повдигане на товари, използвано съгласно ал. 2, се изпълняват следните изисквания:

1. на пулта за управление на оборудването през цялото време има компетентен работещ;

2. работещите, които се повдигат, разполагат със сигурно средство за комуникация с работещия, намиращ се на пулта за управление;

3. в случай на опасност е осигурен начин за евакуирането на работещите;

4. с участниците в изпълнението на задачата се провежда ежедневен инструктаж.

Чл. 206в. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)

(1) Под окачени товари и под пътя на преминаването им не трябва да има работещи, освен ако работните места и пътищата за движение на работещите са защитени от подходящи предпазни конструкции.

(2) Когато не се използват предпазни конструкции, за спазването на изискването по ал. 1 се създава подходяща организация на работа на основата на утвърдени писмени процедури.

Чл. 206г. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Когато на една работна площадка има повече от едно работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари и обсегът им на действие се припокрива, се вземат необходимите мерки за недопускане съприкосновение между товарите и/или между оборудването.

Чл. 206д. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)

(1) При използване на придвижващо се работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари се вземат мерки за предотвратяване на неговото накланяне, преобръщане, подхлъзване или самопроизволно придвижване.

(2) Преди използването на работното оборудване по ал. 1 се извършва проверка за ефикасността на реализираните мерки.

Чл. 206е. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)

(1) Ако операторът на работно оборудване, предназначено за повдигане на свободно окачени товари, не може да наблюдава целия път на товара нито пряко, нито чрез предоставящи информация помощни приспособления, се определя компетентно лице, което чрез постоянна връзка с оператора насочва неговите действия.

(2) В случая по ал. 1 се вземат и допълнителни организационни мерки, за да се избегнат сблъсъци на товара, които биха застрашили работещите.

Чл. 206ж. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Работата със свободно окачени товари се организира така, че при ръчно закрепване/окачване и освобождаване на товара работещият да може непосредствено или индиректно да управлява процеса безопасно за себе си и за останалите работещи.

Чл. 206з. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) При повдигне на товар едновременно от повече от едно работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари се установява и прилага процедура, за да се осигури добрата координация между операторите.

Чл. 206и. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Всички операции, свързани с повдигане на свободно окачени товари, се планират, ръководят, наблюдават и изпълняват така, че за работещите да са осигурени безопасни и здравословни условия на труд.

Чл. 206к. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Когато работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари при прекъсване или повреда в енергозахранването не може да задържи товара, се вземат необходимите мерки за предотвратяване на съответните рискове.

Чл. 206л. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.) Окачени товари не се оставят без надзор, освен ако достъпът до опасната зона е ограничен по подходящ начин и товарът е бил окачен и виси безопасно.

Чл. 206м. (Нов, ДВ, бр. 43 от 2003 г.)

(1) При използването на работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари на открито се предприемат необходимите мерки за предотвратяване на преобръщането му и за избягване на всички възможни рискове за работещите.

(2) Използването на работно оборудване за повдигане на свободно окачени товари на открито незабавно се преустановява при влошаване на метеорологичните условия до степен, при която те могат да застрашат безопасното му функциониране или да изложат работещите на рискове от увреждане.

Чл. 207. (1) Заваръчни работи се извършват при спазване изискванията за безопасност на труда при заваряване и рязане на металите.

(2) При електродъгово заваряване се предприемат мерки за недопускане осветяването на хора.

Чл. 208. (1) Ръчните операции се извършват с подходящи и изправни инструменти, които не създават условия за нараняване на ползващите ги.

(2) В помещенията с взривоопасна среда се използват инструменти, недопускащи образуването на искри.



Каталог: userfiles -> editor -> file
file -> Автоматични предпазители базови конструкции и основни характеристики на автоматичните предпазители
file -> Наредба №16-116 от 8 февруари 2008 Г. За техническа експлоатация на енергообзавеждането
file -> I общи положения Чл (1)
file -> Наредба №3 от 19. 04. 2001 г за минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични предпазни средства на работното място
file -> Описание и пакетиране Цена на едро с ддс
file -> Инструкция за ползване и свързване /Съвместим с всички 4g rgb, rgbw контролери и димери за монохромна led лента
file -> Brealloy mk bredent
file -> Листовка: информация за потребителя седатиф пс, таблетки sedatif pc, tablets
file -> Инструкция за употреба внимание!!! Инфрачервените безконтактни термометри са много чувствителни. За точни резултатите е необходимо
file -> Дигитален термометър Medisana tm 750, Germany


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница