Наредба за етикетирането и наименованията на текстилните продукти

6. Вземане на проби от тъкани

6.1. От цяла лабораторна партида, състояща се от единичен представителен отрязък плат

Изрязва се диагонална ивица от единия до другия ъгъл и кантовете се отделят. Тази ивица представлява лабораторната тестова проба. За да се получи лабораторна тестова проба от "x" g, площта на ивицата трябва да бъде:

(х 10)/G сm@####50331648#2@,

където G е масата на плата в g/m.

Лабораторната тестова проба се подлага на предварителна обработка, след което ивицата се срязва напречно на 4 равни части, които се поставят една върху друга.

Вземат се тестови образци от която и да е част на напластения материал, като се срежат всички слоеве, така че всеки образец да съдържа равни дължини от всеки слой.

Когато тъканта е с изтъкан десен, широчината на лабораторната тестова проба, измерена успоредно на направлението на основата, трябва да бъде не по-малка от една стъпка на десена. Ако при това положение лабораторната тестова проба е твърде голяма, за да бъде обработвана като цяло, тя се срязва на равни части, които поотделно се обработват предварително и се наслагват една върху друга преди избора на тестов образец, като съответните части на десена не трябва да съвпадат.

6.2. От цяла лабораторна партида, състояща се от няколко отрязъка

Всеки отрязък се обработва, както е описано в т. 6.1, и резултатите се представят отделно.

7. Вземане на проби от съставни и завършени изделия

Цялата лабораторна партида обикновено представлява завършено изделие или представителна част от такова изделие.

При необходимост се определя процентното участие на различните части на изделието, които нямат еднакъв влакнест състав, за да се провери съответствието с изискванията на чл. 17 - 23 от наредбата.

Избира се лабораторна тестова проба, представителна за частта от съставното или завършеното изделие, съставът на което трябва да е обозначен на етикета. Ако изделието има няколко етикета, се избират лабораторни тестови проби, представителни за всяка част, съответстваща на даден етикет.

Ако изделието, чийто състав трябва да бъде определен, не е еднородно, може да е необходимо да се изберат лабораторни тестови проби от всяка част на изделието и да се определят относителните им пропорции спрямо целия продукт.

След това се изчисляват процентните участия, като се вземат предвид относителните пропорции на частите.

Лабораторните тестови проби се подлагат на предварителна обработка, след което се избира представителен за всяка от тях тестови образец.

Раздел II

Методи за количествен анализ на някои двукомпонентни смеси от влакна

Обща информация

Въведение

Методите за количествен анализ на смеси от влакна се основават на два основни процеса - ръчно разделяне и химическо разделяне на влакната.

Методът на ръчно разделяне трябва да се използва винаги, когато е възможно, тъй като в общия случай дава по-точни резултати от химическия метод. Може да се използва за всички текстилни продукти, чиито съставни влакна не се сливат, като например за прежди, съставени от няколко елемента, всеки от които е направен само от един вид влакно, или платове, чиято основа е от влакно, различно от това на вътъка, или плетени продукти от прежди от различен вид, чиито влакна могат да се разнищят.

В общия случай методите за количествен химически анализ са базирани на селективното разтваряне на отделни компоненти. След премахването на компонент неразтворимият остатък се претегля и се изчислява частта на разтворения компонент спрямо загубата на маса. Първата част от раздел II дава информация, която е обща за анализите по този метод на всички смеси от влакна, описани в раздела, независимо от състава им. Поради това тази част трябва да се прилага заедно със следващите отделни части на раздела, които описват подробно процедурите, приложими за конкретни смеси от влакна. Понякога даден анализ се основава на принцип, който е различен от този на избирателната разтворимост. В такива случаи е дадена подробна информация в съответната част.

Смесите от влакна по време на обработката и, в по-малка степен, завършените продукти могат да съдържат невлакнести вещества, като мазнини, восък или апретура, или водоразтворими вещества, които или са естествено съдържание на влакната, или са добавени, за да улеснят обработката. Невлакнестите вещества трябва да се отстранят преди анализа. За тази цел са дадени методи за отстраняване на масла, мазнини, восък или водоразтворими вещества.

Текстилните продукти могат също да съдържат смоли или други вещества, използвани, за да им придадат специални качества. Такива вещества, включително багрила, в някои случаи могат да влияят върху действието на реактива върху разтворимите компоненти и/или могат частично или напълно да се премахнат от реактивите. Тези добавени вещества могат да доведат до грешки и трябва да се отстранят преди анализа на пробите. Ако тези добавени вещества не могат да бъдат отстранени, методите за количествен химически анализ, указани в този раздел, са неприложими.

Багрилата в оцветените влакна се считат за част от влакното и не се отстраняват.

Анализите се провеждат на базата на сухата маса, за което е посочена процедура за определяне на суха маса.

Резултатът се получава, като за сухата маса на всяко влакно се прилагат коефициенти на възстановяване, определени в приложение № 4.

Преди да се пристъпи към анализиране, всички влакна в сместа трябва да се идентифицират. При някои химически методи неразтворимият компонент може да се разтвори частично в реактива, използван за разтваряне на разтворими компоненти. При възможност се избират реактиви с малък или нулев ефект върху неразтворимите влакна. Ако е известно, че има загуба на маса по време на анализа, резултатът трябва да се коригира - за тази цел са дадени коригиращи фактори. Тези фактори са определени от няколко лаборатории - чрез третиране на влакна, почистени с помощта на предварителна обработка с подходящ реактив, както е определено в метода на анализа. Тези коригиращи фактори са приложими само за неразградени влакна и може да бъде необходимо прилагането на други коригиращи фактори за влакна, които са били разложени преди и по време на обработката.

Указаните процедури се прилагат за единични анализи. Трябва да се проведат поне два опита както при ръчното разделяне, така и при химическото разделяне. За потвърждаване на резултатите, освен ако технически не е възможно, се препоръчва да се използват алтернативни процедури, чрез които компонентът, който е бил остатък в стандартния метод, се разтваря първи.

I. Обща информация за методите за количествен химически анализ на смеси от текстилни влакна

1.1. Обхват и област на приложение

Областта на приложение за всеки метод определя към кои влакна е приложим.

1.2. Принципи

След идентифицирането на компонентите на сместа чрез подходяща предварителна обработка се отстраняват невлакнестите вещества, след което се отстранява един от компонентите чрез избирателно разтваряне. Метод № 12 прави изключение. Той се основава на определяне съдържанието на съставящите вещества на единия от двата компонента.

Неразтворимият остатък се претегля и се изчислява частта на разтворимия компонент спрямо загубата на маса. Освен в случаите, когато това представлява техническа трудност, за предпочитане е да се разтвори този компонент, чието съдържание във влакното е по-високо. По този начин влакното, което представлява по-малката част от сместа, се явява остатък.

1.3. Материали и апаратура

1.3.1. Апаратура

1.3.1.1. Филтриращи тигели и тегловни съдове, достатъчно големи, за да побират такива тигели, или всяка друга апаратура, даваща идентични резултати.

1.3.1.2. Дюаров съд

1.3.1.3. Сушилен шкаф, съдържащ самоиндициращ силикагел

1.3.1.4. Вентилационна камера за сушене на образци при 105 3°С

1.3.1.5. Аналитична везна с точност до 0,0002 g

1.3.1.6. Soxhlet-екстрактор или друга апаратура, даваща идентични резултати

1.3.2. Реактиви

1.3.2.1. Лек бензинов разтворител с температура на кипене в интервала 40 °C до 60°С (лек бензинов разтворител)

1.3.2.2. Другите реактиви са указани в съответните части на текста за методите. Всички използвани реактиви трябва да са химически чисти.

1.3.2.3. Дестилирана или дейонизирана вода

1.3.2.4. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Ацетон

1.3.2.5. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Ортофосфорна киселина

1.3.2.6. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Карбамид

1.3.2.7. (нова - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Натриев бикарбонат

1.4. Атмосферна среда при подготовка и изпитване

Тъй като се определят сухи маси, не се изискват специални атмосферни условия при подготовката на пробите и извършването на изпитванията.

1.5. Лабораторна тестова проба

Взема се лабораторна тестова проба, която е представителна за цялата лабораторна партида и достатъчна, за да се осигурят всички необходими образци, всеки от които е по един грам.

1.6. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Предварителна обработка на лабораторната тестова проба

В случай че в пробата има вещество, което не се взема предвид при изчисляването на процентните съотношения (виж чл. 25, ал. 6), то трябва първо да се отстрани чрез подходящ метод, който не засяга съставящите пробата влакна.

За целта невлакнестата материя, която може да бъде екстрахирана с лек бензинов разтворител и вода, се премахва, като изсушената тестова проба се обработва в Soxhlet екстрактор с лек бензинов разтворител в продължение на един час при минимална скорост 6 цикъла в час. Оставя се лекият бензинов разтворител да се изпари от пробата, която след това се обработва директно чрез накисване на пробата във вода със стайна температура за 1 час и след това чрез накисване във вода с температура 65°С ± 5°С за още 1 час, като течността от време на време се разбърква. Използва се съотношение проба/вода 1:100. Излишната вода се отстранява от пробата чрез изстискване, изсмукване или центрофугиране и след това пробата се оставя да изсъхне.

Лекият бензинов разтворител се заменя с ацетон в случаите на еластолефин или на смеси от влакна, съдържащи еластолефин и други влакна (вълна, животински влакна, коприна, памук, лен, коноп, юта, абака (манилски коноп), алфа, влакна от кокосов орех, зановец, рамия, сизал (хенекен), купро, модал, протеин, вискоза, акрил, полиамид или найлон, полиестер, еластомултиестер).

В случай на двукомпонентни смеси, съдържащи еластолефин и ацетат, като предварителна обработка се прилага следната процедура: тестовата проба се обработва за 10 минути при температура 80°C с разтвор, съдържащ 25 g/l 50% ортофосфорна киселина и 50 g/l карбамид. Използва се съотношение проба/течност 1:100. Пробата се измива във вода, след това се изсушава и се изплаква в 0,1% разтвор на натриев бикарбонат и накрая се изплаква внимателно във вода.

Когато невлакнестите вещества не могат да се отделят с лек бензинов разтворител и вода, те трябва да се отстранят, като се замени описаният воден метод с друг подходящ метод, който да не засяга съставящите пробата влакна.

За някои естествени неизбелени растителни влакна (например юта, влакна от кокосов орех) обичайната предварителна обработка с лек бензинов разтворител и вода не отстранява всички естествени невлакнести вещества, което трябва да се отбележи в протокола от изпитването. Въпреки това не се прилага допълнителна предварителна обработка, освен ако пробата съдържа апретура, неразтворима както в лекия бензинов разтворител, така и във вода.

Протоколите от изпитванията трябва да включват подробна информация за използваните методи за предварителна обработка.

1.7. Изпитвателна процедура

1.7.1. Общи инструкции

1.7.1.1. Сушене

Всички операции по сушенето се провеждат за не по-малко от 4 часа и не повече от 16 часа при 105 3°С във вентилационна камера при постоянно затворена врата на камерата. Ако периодът на сушене е по-кратък от 14 часа, образецът се претегля, за да се провери дали масата на образеца е станала постоянна. Масата може да се смята за постоянна, ако след последващо сушене от 60 минути отклонението в масата е по-малко от 0,05 на сто.

Трябва да се избягва боравенето с тигели, тегловни съдове, образци или остатъци с незащитени ръце по време на сушене, охлаждане или претегляне.

Образците се сушат в тегловен съд, като капакът му се поставя до него. След изсушаването тегловният съд се затваря, преди да бъде изваден от камерата, и се премества бързо в сушилния шкаф.

Филтриращият тигел се изсушава в тегловен съд с отворен капак, като капакът му се поставя до него в камерата. След изсушаване тегловният съд се затваря и се премества бързо в сушилния шкаф.

Когато се използва апаратура, различна от филтриращ тигел, операциите по сушене трябва да се извършват в камера така, че сухата маса на влакната да се определи без загуби.

1.7.1.2. Охлаждане

Всички операции по охлаждането трябва да се провеждат в сушилния шкаф, поставен до везните, докато тегловните съдове се охладят напълно. При всички случаи охлаждането продължава не по-малко от 2 часа.

1.7.1.3. Претегляне

Претеглянето на тегловния съд след охлаждане се извършва в рамките на 2 минути след изваждането му от сушилния шкаф. Претеглянето се извършва с точност 0,0002 g.

1.7.2. Процедура

От предварително обработената лабораторна тестова проба се взема тестов образец с маса поне 1 грам. Преждата или платът се нарязват на парчета от около 10 mm, разрязани, доколкото е възможно. Образецът се изсушава в тегловен съд, охлажда се в сушилен шкаф и се претегля. Образецът се прехвърля в стъклен съд, описан в съответния раздел на конкретния метод, тегловният съд се претегля незабавно и се определя сухата маса на образеца като разлика. Тестът се изпълнява според описанието в съответния раздел за прилагания метод. Остатъкът се изследва с микроскоп, за да се провери дали обработката е отстранила напълно разтворимото влакно.

1.8. Изчисляване и изразяване на резултатите

Масата на неразтворимия компонент се представя като процент от общата маса на влакното в сместа. Процентът на разтворимия компонент се получава като разлика. Резултатите се изчисляват на базата на чиста суха маса и трябва да са пригодени към:

а) приетите допустими отклонения, и

б) коригиращите фактори, необходими за отразяване на загубата на вещество по време на предварителната обработка и анализа.

Изчисленията се извършват по формулата, определена в т. 1.8.2.

1.8.1. Изчисляване на процента на неразтворимия компонент на базата на чиста суха маса, без да се взема под внимание загубата на влакнеста маса по време на предварителната обработка.

P % = 100 rd/m,

където:

m - сухата маса на образеца след предварителната обработка;

r - сухата маса на остатъка;

d - коригиращият фактор за загуба на маса от неразтворимия компонент в реактива по време на анализа; съответните стойности за d са дадени в частта за всеки отделен метод.

Стойностите на d са обичайните стойности, които се прилагат за химически неразлагащи се влакна.

1.8.2. Изчисляване на процента на неразтворимия компонент на базата на чиста суха маса с промяна чрез стандартни коефициенти и, където е необходимо, чрез коригиращи фактори за загуба на маса по време на предварителната обработка.

където:

P е процентът на неразтворимия компонент, коригиран с приетите допустими отклонения и факторите за загуба на маса по време на предварителната обработка;

а - приетото допустимо отклонение за неразтворимия компонент (приложение № 4);

a - приетото допустимо отклонение за разтворимия компонент (приложение № 4);

b - процент загуба на неразтворимия компонент вследствие на предварителната обработка;

b - процент загуба на разтворимия компонент вследствие на предварителната обработка.

Процентът на втория компонент (P%) се равнява на (100 - P@####33554432#1A@%).

Когато е извършена специална предварителна обработка, стойностите на b и b@####33554432#2@ трябва да се определят, ако е възможно, като всеки от чистите компоненти на влакното се подложи на предварителната обработка, която се използва в анализа. Чисти влакна са тези, които не съдържат каквито и да са невлакнести вещества, с изключение на обичайно съдържащите се в тях (или поради естеството на влакната, или поради производствения процес) в състояние (избелени или неизбелени), в което могат да бъдат открити в анализирания материал.

Когато в анализирания материал не съществуват чисти отделни съставни влакна, използвани при производството му, се използват усреднени стойности на b и b@####33554432#2@, получени при изпитване на чисти влакна, подобни на тези, съдържащи се в него.

Когато се прилага обичайната предварителна обработка за извличане с лек бензинов разтворител и вода, коригиращите фактори b и b@####33554432#2@ като цяло може да се пренебрегнат освен в случаите на неизбелен памук, неизбелен лен или неизбелен коноп, където загубата поради предварителна обработка е приета за 4 на сто, и в случаите на полипропилен, където е приета загуба 1 на сто.

При други влакна загубите вследствие на предварителната обработка като цяло се пренебрегват в изчисленията.

II. Количествен анализ чрез ръчно отделяне

2.1. Област на приложение

Този метод е приложим за текстилни влакна от всички видове, ако не образуват неделима смес и ако е възможно да бъдат разделяни ръчно.

2.2. Принцип

След идентификацията на текстилните компоненти невлакнестите вещества се отстраняват чрез подходяща предварителна обработка, след което влакната се разделят ръчно, изсушават се и се претеглят, за да се изчислят пропорциите на всяко влакно в сместа.

2.3. Апаратура:

2.3.1. Тегловни съдове или друга апаратура, даваща идентични резултати

2.3.2. Сушилен шкаф, съдържащ самоиндициращ силикагел

2.3.3. Вентилационна камера за сушене на образци при 105 3°С

2.3.4. Аналитична везна с точност до 0,0002 g

2.3.5. Soxhlet-екстрактор или друга апаратура, даваща идентични резултати

2.3.6. Игла

2.3.7. Тестер за усукване или подобна апаратура

2.4. Реактиви

2.4.1. Лек бензинов разтворител с температура на кипене в интервала от 40 °C до 60°С (лек бензинов разтворител)

2.4.2. Дестилирана или дейонизирана вода

2.5. Атмосферна среда при подготовка и изпитване - виж т. 1.4

2.6. Лабораторна тестова проба - виж т. 1.5

2.7. Предварителна обработка на лабораторна тестова проба - виж т. 1.6

2.8. Процедура

2.8.1. Анализ на прежда

От предварително обработена лабораторна тестова проба се взема образец с маса не по-малка от 1 g. За много тънка прежда анализът може да се проведе на образец с дължина не по-малка от 30 m, с каквато и да е маса. Преждата се нарязва на парчета с подходяща дължина и видовете влакна се разделят с помощта на игла и, ако е необходимо, с усукващ тестер. Видовете влакна, получени по този начин, се поставят в предварително претеглени тегловни съдове и се сушат при 105 3°С до постоянна маса, както е описано в т. 1.7.1 и 1.7.2.

2.8.2. Анализ на плат

От предварително обработена лабораторна тестова проба се взема образец с маса не по-малка от 1 g, несъдържащ кантове, с внимателно подравнени ръбове, за да се избегне раздробяването на влакна, успоредни на преждата на основата или на вътъка, или в случая с плетените продукти - успоредни или перпендикулярни на бримковия ред. Различните видове влакна се разделят, събират се в предварително претеглени тегловни съдове и се процедира, както е указано в т. 2.8.1.

2.9. Изчисляване и представяне на резултатите

Масата на всяко от съставящите влакна се представя като процент от общата маса на влакната в сместа. Резултатите се изчисляват на базата на чистата суха маса, коригирана със:

а) допустимите1 отклонения, и

б) коригиращите фактори, необходими за отчитане загубите на материал при предварителната обработка.

2.9.1. Изчисляване на процентни маси на чисто сухо влакно, без да се отчита загубата на маса на влакното при предварителната обработка

където:

m - чистата суха маса на първия компонент;

m - чистата суха маса на втория компонент.

2.9.2. За изчисляване процента на всеки компонент с корекция с допустимите отклонения и, където е приложимо, с коригиращите фактори за загуба на материал вследствие на предварителната обработка виж т. 1.8.2.

3.1. Точност на методите

Точността, показана при всеки метод, е свързана с възпроизводимостта.

Възпроизводимостта се позовава на надеждността, т.е. близостта на експерименталните резултати, получени от специалисти в различни лаборатории или по различно време чрез използване на един и същ метод и получаване на отделните резултати за образци от идентична хомогенна смес.

Възпроизводимостта се изразява чрез доверителните граници при ниво на доверителност 95 на сто.

Това означава, че само в 5 от 100 случая се превишава разликата между два резултата при серия от анализи, направени в различни лаборатории, при обичайно и точно прилагане на метода върху идентична и хомогенна смес.

3.2. Протокол от изпитването

3.2.1. Отбелязва се, че анализът е направен в съответствие с този метод.

3.2.2. Подробно се описват всякакви специални предварителни обработки (виж т. 1.6).

3.2.3. Посочват се отделните резултати и средната аритметична стойност с точност до 0,1.

III. (изм. - ДВ, бр. 52 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Списък на специалните методи