Наредба за етикетирането и наименованията на текстилните продукти

Филтриращият тигел се изсушава в тегловен съд с отворен капак, като капакът му се поставя до него в камерата. След изсушаване тегловният съд се затваря и се премества бързо в сушилния шкаф.

Когато се използва апаратура, различна от филтриращ тигел, операциите по сушенето трябва да се извършват в камера така, че сухата маса на влакната да се определи без загуби.

1.7.1.2. Охлаждане

Всички операции по охлаждането трябва да се провеждат в сушилния шкаф, поставен до везните, докато тегловните съдове се охладят напълно. При всички случаи охлаждането продължава не по-малко от 2 часа.

1.7.1.3. Претегляне

Претеглянето на тегловния съд след охлаждане се извършва в рамките на 2 минути след изваждането му от сушилния шкаф. Претеглянето се извършва с точност 0,0002 g.

1.7.2. Процедура

От предварително обработената лабораторна тестова проба се взема тестов образец с маса поне 1 g. Преждата или платът се нарязват на парчета от около 10 mm, разрязани, доколкото е възможно. Образецът/ците се изсушава/т в тегловен/ни съд/ове, охлажда/т се в сушилен шкаф и се претегля/т. Образецът/ците се прехвърля/т в стъклен/и съд/ове, описан/и в съответния раздел на конкретния метод, тегловният/те съд/ове се претегля/т незабавно и се определя/т сухата/ите маса/и на образеца/ците като разлика. Тестът се изпълнява според описанието в съответния раздел за прилагания метод. Остатъкът/ците се изследва/т с микроскоп, за да се провери дали обработката е отстранила напълно разтворимото/ите влакно/а.

1.8. Изчисляване и представяне на резултатите

Масата на всеки компонент се представя като процент от общата маса на влакното в сместа. Резултатите се изчисляват на базата на чистата суха маса, коригирана с приетите коефициенти на възстановяване и с коригиращите фактори, чрез които се отчита загубата на невлакнести вещества при предварителната обработка и анализа.

1.8.1. Изчисляване на процентно съдържание на масата на чисти сухи влакна, без да се отчита загубата на маса на влакното по време на предварителната обработка.

1.8.1.1. Вариант 1

Формули, които трябва да се прилагат, когато един компонент от сместа се отстранява от един образец, а друг компонент се отстранява от втори образец:

където:

P% е съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент (компонент от първия образец, разтворен с първия реактив);

P% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент (компонент, останал неразтворен и в двата образеца);

m - сухата маса на първия образец след предварителната обработка;

m - сухата маса на втория образец след предварителната обработка;

r - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия компонент от първия образец с първия реактив;

r - сухата маса на остатъка след отстраняването на втория компонент от втория образец с втория реактив;

d - коригиращият фактор за загуба на маса с първия реактив на втория компонент, неразтворен в първия образец (1);

d - коригиращият фактор за загуба на маса с първия реактив на третия компонент, неразтворен в първия образец (1);

d - коригиращият фактор за загуба на маса с втория реактив на първия компонент, неразтворен във втория образец (1);

d - коригиращият фактор за загуба на маса с втория реактив на третия компонент, неразтворен във втория образец (1).

1.8.1.2. Вариант 2

Формули за прилагане в случаите, когато компонент (А) се отстранява от първия тестов образец с остатък другите два компонента (Б + В) и два компонента (А + Б) са отстранени от втория тестов образец с остатък третия компонент (В):

където:

P% е съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент (компонент на първия образец, разтворен с първия реактив);

P% - съдържание (в проценти) на третия чист сух компонент (компонент, неразтворим и в двата образеца);

m - сухата маса на първия образец след предварителната обработка;

m - сухата маса на втория образец след предварителната обработка;

r - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия компонент от първия образец в първия реактив;

r - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия и втория компонент от втория образец във втория реактив;

d - коригиращият фактор за загуба на маса в първия реактив на втория компонент, неразтворен в първия образец (1);

d - коригиращият фактор за загуба на маса в първия реактив на третия компонент, неразтворен в първия образец (1);

d - коригиращият фактор за загуба на маса във втория реактив на третия компонент, неразтворен във втория образец (1).

1.8.1.3. Вариант 3

Формули за прилагане, когато два компонента (А +Б ) са отстранени от образец с остатък третия компонент (В), след което два компонента (Б +В) се отстраняват от друг образец, като първият компонент (А) остава като остатък:

където:

P% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент (компонент, разтворен от реактива);

P% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент (компонент, разтворен във втория образец с реактива);

m - сухата маса на първия образец след предварителната обработка;

m - сухата маса на втория образец след предварителната обработка;

r - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия и втория компонент от първия образец с първия реактив;

r - сухата маса на остатъка след отстраняването на втория и третия компонент от втория образец с втория реактив;

d - коригиращият фактор за загуба на маса с първия реактив на третия компонент, неразтворен в първия образец(1);

d - коригиращият фактор за загуба на маса с втория реактив на първия компонент, неразтворен във втория образец(1).

1.8.1.4. Вариант 4

Формули за прилагане, когато два компонента се отстраняват последователно от сместа, като се използва един и същ образец:

където:

P% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент (втори разтворен компонент);

P% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент (неразтворим компонент);

m - сухата маса на образеца след предварителната обработка;

r - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия компонент с първия реактив;

r - сухата маса на остатъка след отстраняването на първия и втория компонент с първия и втория реактив;

d - коригиращият фактор за загуба на маса на втория компонент с първия реактив (Стойностите на коефициент d са указани в съответния раздел на приложение № 5, отнасящи се до различните методи за анализ на двукомпонентни влакнести смеси.);

d - коригиращият фактор за загуба на маса на третия компонент с първия реактив (Стойностите на коефициент d са указани в съответния раздел на приложение № 5, отнасящи се до различните методи за анализ на двукомпонентни влакнести смеси.);

d - коригиращият фактор за загуба на маса на третия компонент с първия и втория реактив (Когато е възможно, d3 трябва да се определи предварително чрез експериментални методи.).

1.8.2. Изчисляване на процентното съдържание на всеки компонент с коригиране с приетите коефициенти на възстановяване и където това е възможно, коригиращи фактори за загуби на маса при предварителна обработка.

където:

P% е съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент, който включва съдържанието на влага и загубата на маса при предварителната обработка;

P% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент, който включва съдържанието на влага и загубата на маса при предварителната обработка;

P% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент, който включва съдържанието на влага и загубата на маса при предварителната обработка;

P - съдържанието (в проценти) на първия чист сух компонент, получен по една от формулите, дадени в т. 1.8.1;

P - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент, получен по една от формулите, дадени в т. 1.8.1;

P - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент, получен по една от формулите, дадени в т. 1.8.1;

а - приетият коефициент на възстановяване на първия компонент;

а - приетият коефициент на възстановяване на втория компонент;

а - приетият коефициент на възстановяване на третия компонент;

b - процентната загуба на маса на първия компонент при предварителна обработка;

b - процентната загуба на маса на втория компонент при предварителна обработка;

b - процентната загуба на маса на третия компонент при предварителна обработка.

Когато се използва специална предварителна обработка, стойностите на b, b@####33554432#2@ и b@####33554432#3@ трябва да се определят, ако това е възможно, като се подлага всеки от чистите компоненти на влакното на предварителната обработка, прилагана в анализите. Чисти влакна са влакната, които не съдържат каквито и да са невлакнести вещества освен нормално съдържащите се в тях (или по естествен път, или заради процеса на производство) в състоянието (избелени, неизбелени), в което са намерени в материала, подлежащ на анализ.

В случай че липсват чисти отделни съставящи влакна, използвани при производството на анализирания материал, трябва да се използват средни стойности на b, b@####33554432#2@ и b@####33554432#3@, каквито са получени от тестовете, извършени върху чисти влакна, подобни на тези в сместа за изследване.

Когато се прилага обичайната предварителна обработка чрез извличане с лек бензинов разтворител и вода, коригиращите фактори b, b@####33554432#2@ и b@####33554432#3@ могат като цяло да се пренебрегнат, освен в случая с неизбелени памук, лен или коноп, където загубата, дължаща се на предварителна обработка, обикновено се приема да е 4 на сто, а в случая на полипропилена е 1 на сто.

При другите влакна загубите, дължащи се на предварителна обработка, обикновено се пренебрегват при изчисленията.

Забележка. Примери за изчисления са дадени в раздел II.

II. Метод за количествен анализ чрез ръчно разделяне на трикомпонентни смеси от влакна

2.1. Област на приложение

Този метод е приложим за текстилни влакна от всички видове, ако не образуват неделима смес и ако е възможно да бъдат разделяни ръчно.

2.2. Принцип

След идентификацията на текстилните компоненти невлакнестите вещества се отстраняват чрез подходяща предварителна обработка, след което влакната се разделят ръчно, изсушават се и се претеглят, за да се изчислят пропорциите на всяко влакно в сместа.

2.3. Апаратура

2.3.1. Тегловни съдове или друга апаратура, даваща идентични резултати

2.3.2. Сушилен шкаф, съдържащ самоиндициращ силикагел

2.3.3. Вентилационна камера за сушене на образци при 105 3°С.

2.3.4. Аналитична везна с точност до 0,0002 g

2.3.5. Soxhlet екстрактор или друга апаратура, даваща идентични резултати.

2.3.6. Игла.

2.3.7. Тестер за усукване или подобна апаратура.

2.4. Реактиви

2.4.1. Лек бензинов разтворител с температура на кипене в интервала 40 °C до 60°С (лек бензинов разтворител).

2.4.2. Дестилирана или дейонизирана вода.

2.5. Атмосферна среда при подготовка и изпитване - виж т. 1.4.

2.6. Лабораторна тестова проба - виж т. 1.5.

2.7. Предварителна обработка на лабораторни тестови проби - виж т. 1.6.

2.8. Процедура

2.8.1. Анализ на прежда

От предварително обработена лабораторна тестова проба се взема образец с маса не по-малка от 1 g. За много тънка прежда анализът може да се проведе на образец с дължина не по-малка от 30 m с каквато и да е маса. Преждата се нарязва на парчета с подходяща дължина и видовете влакна се разделят с помощта на игла и ако е необходимо с усукващ тестер. Видовете влакна, получени по този начин, се поставят в предварително претеглени тегловни съдове и се сушат при 105 3°С до постоянна маса, както е описано в т. 1.7.1 и 1.7.2.

2.8.2. Анализ на плат

От предварително обработена лабораторна тестова проба се взема образец с маса не по-малка от 1 g, несъдържащ кантове, с внимателно подравнени ръбове, за да се избегне раздробяването на влакна, успоредни на преждата на основата или на вътъка, или в случая с плетените продукти - успоредни или перпендикулярни на бримковия ред. Различните видове влакна се разделят, събират се в предварително претеглени тегловни съдове и се процедира, както е указано в т. 2.8.1.

2.9. Изчисляване и представяне на резултатите

Масата на всяко от съставящите влакна се представя като процент от общата маса на влакната в сместа. Резултатите се изчисляват на базата на чистата суха маса, коригирана с приетите коефициенти на възстановяване и с коригиращите фактори, необходими за отчитане загубите на маса при предварителната обработка.

2.9.1. Изчисляване на процентни маси на чисто сухо влакно, без да се отчита загубата на маса на влакното при предварителната обработка:

където:

P% - съдържанието (в проценти) на втория чист сух компонент;

P% - съдържанието (в проценти) на третия чист сух компонент;

m - сухата чиста маса на първия компонент;

m - сухата чиста маса на втория компонент;

m - сухата чиста маса на третия компонент.

2.9.2. Изчисляването на процента на всеки компонент с коригиране с приетите коефициент на възстановяване и където е подходящо - с коригиращи фактори за загуби на маса при предварителна обработка, се извършва съгласно т. 1.8.2.

III. Метод за количествен анализ на трикомпонентни смеси от влакна с комбинация от ръчно и химическо разделяне

Когато е възможно, трябва да се използва ръчното разделяне, като се отчитат пропорциите на компоненти, разделени, преди да се пристъпи към химическо обработване на всеки от отделените компоненти.

IV. Точност на методите

Точността, показана при всеки метод на анализ на двукомпонентни смеси от влакна, е свързана с възпроизводимостта (виж раздел II на приложение № 5).

Възпроизводимостта се позовава на надеждността, т.е. на близостта на експерименталните резултати, получени от специалисти в различни лаборатории или по различно време, чрез използване на един и същ метод и получаване на отделните резултати за образци от идентична хомогенна смес.

Възпроизводимостта се изразява чрез доверителните граници при ниво на доверителност 95 на сто. Това означава, че само в 5 от 100 случая се превишава разликата между два резултата при серия от анализи, направени в различни лаборатории, при обичайно и точно прилагане на метода върху идентична и хомогенна смес.

За да се определи точността на анализа на трикомпонентна влакнеста смес, стойностите, указани в методите за анализ на двукомпонентни влакнести смеси, които са използвани за анализ на трикомпонентна смес, се прилагат по обичайния начин.

Ако в четирите варианта на количествения химически анализ на трикомпонентни смеси от влакна са предвидени две разтваряния (като се използват два отделни образеца за първите 3 варианта и един образец за четвъртия вариант) и като се приеме, че Е1 и Е4 изразяват точността на двата метода за анализиране на двукомпонентни смеси, точността на резултатите за всеки компонент е определена в следващата таблица:

Съставно	Вариант 1	Варианти 2 и 3	Вариант 4
влакно

А	E1	E1	E1
Б	E2	E1+E2	E1+E2
В	E1+E2	E2	E1+E2

Когато се използва четвъртият вариант, степента на точност може да се окаже по-ниска от изчислената по метода, даден по-горе, което се дължи на възможно действие на първия реактив върху остатъка, съдържащ компонентите Б и В, което трудно може да се оцени.

V. Протоколи от изпитването

5.1. Отбелязва се вариантът/ите, използван/и за извършване на анализите, методите, реактивите и коригиращите фактори.

5.2. Подробно се описват всякакви специални предварителни обработки (виж т. 1.6).

5.3. Посочват се отделните резултати и средната аритметична стойност с точност до десети.

5.4. При възможност се отбелязва точността на метода за всеки компонент, изчислена според таблицата в т. IV.

Раздел II

Примери за изчисляване на процентното съдържание на компонентите на някои трикомпонентни смеси от влакна, като се използват някои от вариантите, описани в т. 1.8.1 от раздел I

За смес от влакна, която при количествен анализ е дала следните компоненти:

1. кардна вълна;

2. найлон (полиамид);

3. неизбелен памук.

Вариант 1

При този вариант с използване на два различни образеца, като от първия чрез разтваряне се отстранява единият компонент (А = вълна), а от втория образец се отстранява вторият компонент (Б = полиамид), могат да се получат следните резултати:

1. Суха маса на първия образец след предварителна обработка: (m) = 1,6000 g.

2. Суха маса на остатъка след предварителна обработка с алкален натриев хипохлорит (полиамид + памук) r = 1,4166 g.

3. Суха маса на втория образец след предварителна обработка (m) = 1,8000 g.

4. Суха маса на остатъка след обработването с мравчена киселина (вълна и памук) r = 0,9000 g.

Обработката с алкален натриев хипохлорит не води до никаква загуба в масата на полиамида, докато при неизбеления памук се губят 3 на сто, затова d = 1,0 и d@####33554432#2@ = 1,03.

Обработката с мравчена киселина не води до никаква загуба в масата на вълната нито на неизбеления памук, затова d и d@####33554432#4@ са 1,0.

Ако стойностите, получени при химическия анализ, и коригиращите фактори се заместят във формулата в т. 1.8.1.1 от раздел I, ще се получат следните резултати:

Процентното съдържание на различните чисти сухи влакна в сместа е, както следва:

Вълна - 10,30 %;

Полиамид - 50,00 %;

Памук - 39,70 %.

Тези проценти трябва да се коригират според формулите в т. 1.8.2, раздел I, за да се отчетат също приетите коефициенти на възстановяване и коригиращите фактори за всякакви загуби на маса след предварителната обработка.

Съгласно приложение № 4 приетите коефициенти на възстановяване са, както следва: кардна вълна - 17,0 %, полиамид - 6,25 %, памук - 8,5 %, също така неизбеленият памук показва загуби на маса 4 % след предварителната обработка с лек бензинов разтворител и вода. Следователно:

Съставът на преждата е, както следва:

Полиамид - 48,4 %;

Памук - 40,6 %;

Вълна - 11,0 %;

Общо - 100 %.

Вариант 4

За смес от влакна, при която количественият анализ е дал следните компоненти: кардна вълна, вискоза, неизбелен памук.

Използвайки вариант 4, т.е. последователно отстраняване на два компонента от сместа на един образец, са получени следните резултати:

1. Суха маса на образеца след предварителна обработка: (m) = 1,6000 g.

2. Суха маса на остатъка след първа обработка с алкален натриев хипохлорит (вискоза + памук) r = 1,4166 g.

3. Суха маса на остатъка след повторна обработка на остатък r с цинков хлорид/мравчена киселина (памук): r@####33554432#2@ = 0,6630 g.

Обработката с алкален натриев хипохлорит не води до никаква загуба на маса при вискозата, докато при неизбеления памук загубата е 3 %, затова d = 1,0 и d@####33554432#2@ = 1,03.

В резултат на обработката с цинков хлорид/мравчена киселина масата на памука се увеличава с 4 %, така че d = (1,03 x 0,96) = 0,9888, закръглено на 0,99 (като d@####33554432#3@ е коригиращият фактор съответно за загубата и увеличаването на масата на третия компонент в първия и втория реактив).

Когато стойностите, получени чрез химически анализ, и коригиращите фактори се заместят във формулите, дадени в т. 1.8.1.4 от раздел I, ще се получи следният резултат:

Както вече беше показано във вариант 1, тези проценти трябва да се коригират по формулите, дадени в т. 1.8.2 от раздел I.

Съставът на сместа е, както следва:

Вискоза - 48,6 %;

Памук - 40,8 %;

Вълна - 10,6 %;

Общо - 100 %.

Раздел III