Наредба за основните норми за радиационна защита



страница1/44
Дата17.12.2017
Размер6.33 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44
НАРЕДБА за основните норми за радиационна защита

Обн. - ДВ, бр. 76 от 05.10.2012 г.



Приета с ПМС № 229 от 25.09.2012 г.

Глава първа

ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) Предмет на наредбата са основните изисквания за радиационна защита, критериите и нивата за освобождаване от регулиране, мерки за радиационна защита при осъществяване на дейности по използване на ядрената енергия и източниците на йонизиращи лъчения (ИЙЛ) по смисъла на Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ).

(2) Изискванията на наредбата се отнасят до дейности, при които наличието на естествени източници води до повишаване облъчването на персонала и населението. Специфичните мерки и изисквания за радиационна защита при осъществяване на тези дейности се определят с наредбата по чл. 26, ал. 5 ЗБИЯЕ.

(3) От изискванията на наредбата се изключва облъчването на хората, дължащо се на:

1. космичното лъчение върху земната повърхност;

2. съдържанието на калий - 40 в човешкото тяло;

3. съдържанието на естествени радионуклиди в различни материали, което не е променено от човешка дейност.

Чл. 2. Наредбата има за цел:

1. изключване възникването на детерминистични ефекти;

2. намаляване на вероятността от възникване на стохастични ефекти до ниво, което се определя като приемливо съгласно международните препоръки.

Глава втора

ПРИНЦИПИ НА РАДИАЦИОННАТА ЗАЩИТА

Чл. 3. (1) Дейностите, водещи до облъчване с йонизиращи лъчения, трябва да бъдат предварително обосновани от гледна точка на техните икономически, социални и други ползи, при което ползата е по-голяма от вредата за здравето на човека, която те могат да причинят.

(2) Обосновка по ал. 1 се изисква за нови дейности, за които не е доказано, че ползата от дейността е по-голяма от възможното увреждане на здравето, и се представя от заявителя в рамките на производството по издаване на лицензии и разрешения.

(3) Обосновката на съществуващи дейности се преразглежда, ако се получат данни и възникнат обстоятелства, налагащи преоценка на ползата и вредата от дадена дейност.

(4) Забранява се всякакво преднамерено увеличаване на активността чрез добавяне на радиоактивни вещества или активация при производството на хранителни продукти, напитки, козметични средства, играчки и бижутерия, както и вносът или износът на такива продукти.

Чл. 4. (1) Индивидуалните дози на облъчване, броят на облъчваните лица и вероятността за облъчване при каквато и да е дейност, водеща до облъчване, трябва да се поддържат на възможно най-ниско и разумно постижимо ниво под определените в наредбата граници на дозите при отчитане на социалните и икономическите условия.

(2) Принципът по ал. 1 се прилага от етапа на проектиране до погребване на източника или извеждане от експлоатация на съоръжението.

Чл. 5. (1) С цел прилагане принципа на оптимизация на радиационната защита на персонала и населението в хода на разрешителния и лицензионния процес се предвиждат и обосновават дозови ограничения (квоти), които са по-ниски от установените с наредбата граници на дозите.

(2) Дозовите ограничения за персонала и населението се определят, като се използват коефициенти на сигурност съгласно т. 1 от приложение № 2.

(3) Дозовите ограничения се посочват в условията на съответните лицензии и разрешения и не трябва да превишават нормативноопределените стойности.

Чл. 6. (1) Сумата от дозите, получени от всички дейности, не трябва да надхвърля дозовите граници, установени с наредбата, за професионално облъчвани лица (персонал), стажанти, учащи се и за всяко лице от населението.

(2) Принципът по ал. 1 не се прилага за случаите на медицинско облъчване.

Глава трета

ДЕЙНОСТИ, НЕПОДЛЕЖАЩИ НА РЕГУЛИРАНЕ И ОСВОБОЖДАВАНЕ ОТ РЕГУЛИРАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ МАТЕРИАЛИ

Чл. 7. Не подлежат на регулиране по ЗБИЯЕ обосновани дейности, за които са валидни едновременно следните общи критерии:

1. радиационният риск от дейността и/или източниците на йонизиращи лъчения е пренебрежимо малък и вероятността за реализиране на сценарии, които могат да доведат до нарушаване на този критерий, е незначителна;

2. регулиращ контрол върху дейността и/или източниците на йонизиращи лъчения не е оправдан и няма да постигне значимо допълнително намаляване на индивидуалните дози.

Чл. 8. (1) В съответствие с критериите по чл. 7 не подлежи на регулиране по ЗБИЯЕ дейност, която отговаря на следните дозови критерии:

1. ефективната доза, която се очаква да бъде получена за една година от което и да е лице от населението, да не надхвърля 10 Sv;

2. ефективната доза, която се очаква да бъде получена за една година от което и да е лице от населението при сценарии с малка вероятност на възникване, да не надхвърля 1 mSv.

(2) Не подлежат на регулиране по ЗБИЯЕ обосновани дейности със:

1. малки количества радиоактивен материал (под 1000 kg), съдържащ един радионуклид, общата активност или специфичната активност на който не надвишава съответните нива, посочени в приложение № 1, таблица 1;

2. малки количества радиоактивен материал, съдържащ повече от един радионуклид, за който е налице поне едно от следните условия:

а) във всеки момент за всички радионуклиди сумата от отношенията на техните активности към активностите за съответните радионуклиди, посочени в приложение № 1, таблица 1, колона 2, е не по-голяма от единица;

б) във всеки момент за всички радионуклиди сумата от отношениятa на техните специфични активности към специфичните активности за съответните радионуклиди, посочени в приложение № 1, таблица 1, колона 3, е не по-голяма от единица;

3. големи количества радиоактивен материал (над 1000 kg), съдържащ един радионуклид от техногенен произход, специфичната активност на който не надвишава съответното ниво, посочено в приложение № 1, таблица 2;

4. големи количества радиоактивен материал, съдържащ повече от един радионуклид, за който сумата от отношенията на специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди към специфичната активност на съответния радионуклид, посочена в приложение № 1, таблица 2, не надвишава единица;

5. електрически апарат, който е източник на йонизиращи лъчения, с изключение на посочените в т. 6, при едновременно спазване на следните изисквания:

а) типът му е утвърден от компетентните държавни органи;

б) при нормални условия на експлоатация апаратът не създава мощност на еквивалентната доза над 1 Sv/h на разстояние 0,1 m от всяка негова достъпна повърхност;

6. електронно-лъчева тръба, предназначена да дава видими образи, или друг електрически апарат, работещи с потенциална разлика до 30 kV, като се спазва изискването при нормални условия на работа да не създава мощност на дозата над 1 Sv/h на разстояние 0,1 m от всяка негова достъпна повърхност.

Чл. 9. (1) Дейности с незначителна вероятност за увреждане на здравето по чл. 56, ал. 3 ЗБИЯЕ са тези, за които са изпълнени следните критерии:

1. безопасността е еднозначно осигурена от проекта на съоръжението и конструкцията на оборудването;

2. експлоатационните процедури са лесно изпълними;

3. изискванията за безопасна работа са минимални;

4. няма регистрирани събития, довели до значими проблеми с радиационната защита.

(2) Критериите по ал. 1 се приемат за автоматично изпълнени за дейностите, посочени в приложение № 2 към Наредбата за реда за издаване на лицензии и разрешения за безопасно използване на ядрената енергия, приета с Постановление № 93 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 41 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 78 от 2005 г. и бр. 93 от 2009 г.).

(3) Към обоснованите дейности по ал. 1 и 2 се прилагат изискванията за осигуряване на радиационната защита.

Чл. 10. (1) Радиоактивен материал, произхождащ от регулирани дейности, за който се предвижда погребване, рециклиране или повторно използване, подлежи на регулиране.

(2) Радиоактивен материал по ал. 1 се освобождава от регулиране за всеки конкретен случай със заповед на председателя на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) по искане на лицензианта или на титуляря на разрешение.

(3) За всеки конкретен случай заявителят обосновава съответствието с критериите за освобождаване от регулиране по тази глава.

(4) Дейности с освободен от регулиране материал по тази глава не подлежат на регулиране.

(5) Забранява се умишлено смесване и разреждане на радиоактивен материал с други материали с цел намаляване на специфичната му активност и достигане нивата за освобождаване от регулиране, освен ако това не е предварително одобрено от председателя на АЯР.

Чл. 11. (1) От регулиране по ЗБИЯЕ може да бъде освободен радиоактивен материал от регулирани дейности при спазване на следните общи критерии:

1. радиационният риск за населението от освободения радиоактивен материал е пренебрежимо малък, така че регулиращият контрол не е оправдан и вероятността за реализиране на сценарии, които могат да доведат до нарушаване на този критерий, е незначителна;

2. последващ контрол върху радиоактивния материал няма да постигне значимо допълнително намаляване на индивидуалните дози и на здравния риск.

(2) Радиоактивен материал от регулирани дейности може да бъде освободен от регулиране при условията на ал. 1, ако отговаря на следните дозови критерии:

1. при всички разумно предвидими обстоятелства (реалистични сценарии) ефективната доза, която се очаква да бъде получена от което и да е лице от населението вследствие на освободения радиоактивен материал, да не надвишава 10 ?Sv за една година;

2. при сценарии с много малка вероятност за възникване, засягащи освободения радиоактивен материал, ефективната доза, която може да бъде получена от което и да е лице от населението, да не надхвърля 1 mSv за една година.

(3) В съответствие с критериите по ал. 2 радиоактивен материал от регулирани дейности може да бъде освободен от регулиране безусловно, ако е осигурено:

1. специфичната активност на отделен радионуклид от техногенен произход не превишава нивото за освобождаване от регулиране, посочено в приложение № 1, таблица 2;

2. за радиоактивен материал, съдържащ повече от един техногенен радионуклид, сумата от отношенията на специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди към специфичната активност на съответния радионуклид, посочена в приложение № 1, таблица 2, не надвишава единица;

3. специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди от естествен произход не превишава съответното ниво за освобождаване от регулиране, посочено в приложение № 1, таблица 3;

4. за радиоактивен материал, съдържащ смес от радионуклиди от техногенен и естествен произход, са спазени едновременно изискванията по т. 2 и 3.

(4) Освободен от регулиране по този член радиоактивен материал може да бъде използван без ограничения по отношение на произход, вид и област на приложение.

(5) Нивата за освобождаване от регулиране не се прилагат за:

1. остатъчни продукти от промишлени отрасли, преработващи материали с повишено съдържание на естествени радионуклиди, когато такива продукти се използват като съставки в строителни материали;

2. течни и газоаерозолни радиоактивни емисии в околната среда от разрешени дейности.

Чл. 12. (1) Радиоактивен материал, чиято специфична активност е по-голяма от нивата съгласно чл. 11, ал. 3, може да бъде освободен от регулиране условно, когато:

1. заявителят е определил специфичните условия на последващото му управление, произтичащи от характеристиките на материала, намеренията, начина и областта на използването му;

2. заявителят е обосновал, че при спазване на специфичните условия по т. 1 последващите дейности с освободения радиоактивен материал удовлетворяват критериите по чл. 11, ал. 2; обосновката трябва да съдържа и процедурата по практическото установяване на съответствието на характеристиките на освобождавания радиоактивен материал с критериите за освобождаване от регулиране.

(2) Метали могат да бъдат освободени от регулиране условно за последващо рециклиране, ако сумата от отношенията на специфичната активност на всеки от присъстващите радионуклиди към специфичната активност на съответния радионуклид, посочена в приложение № 1, таблица 4, не надвишава единица. За всеки конкретен случай заявителят обосновава и допустими нива на повърхностно радиоактивно замърсяване.

(3) За всеки конкретен случай по ал. 1 и 2 със заповедта по чл. 10, ал. 2 председателят на АЯР определя ограничителните условия за използването на радиоактивния материал, които се съгласуват с министъра на здравеопазването.

(4) Предаването на всяка партида освободен от регулиране по ал. 1 и 2 радиоактивен материал се придружава от документ за удостоверяване на радионуклидния състав и нивата на повърхностно радиоактивно замърсяване.

Чл. 13. (1) Лицензиантът разработва и поддържа документирана система за управление на радиоактивните материали, за които се предвижда освобождаване от регулиране, включително относно обработване, дезактивиране, съхраняване, превозване, измервания, предаване, проследимост и записи.

(2) Определянето на специфичната активност на радионуклидите в подлежащия на освобождаване от регулиране материал се извършва от акредитирани органи по изпитване или контрол. Резултатите от изпитванията или контрола се прилагат към заявлението за освобождаване.

(3) Съответствието на освобождавания материал с нивата и критериите за освобождаване от регулиране се потвърждава от акредитиран орган по контрол.

Глава четвърта

ГРАНИЦИ НА ДОЗИТЕ И ИЗИСКВАНИЯ ПРИ ОБЛЪЧВАНЕ В НОРМАЛНИ УСЛОВИЯ

Раздел I

Граници на дозите

Чл. 14. (1) Границата на ефективната доза за професионално облъчване е 20 mSv за всяка отделна година.

(2) Като се спазват границите по ал. 1, границите на годишните еквивалентни дози за персонал са:

1. 20 mSv за очната леща;

2. 500 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност);

3. 500 mSv за дланите, подлакътниците на ръцете, за стъпалата и за глезените.

Чл. 15. (1) Границата на годишната ефективна доза за всяко лице от населението е 1 mSv.

(2) Границите на годишните еквивалентни дози, като се спазват границите на ефективните дози по ал. 1, са:

1. 15 mSv за очната леща;

2. 50 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност).

Чл. 16. За целите на радиационната защита се използват вторични граници и коефициенти на сигурност на облъчване на персонала и населението съгласно приложение № 2.

Чл. 17. (1) Оценката на дозите при външно или вътрешно облъчване се извършва с използването на съответните величини и формули по приложения № 2 и 3.

(2) Министърът на здравеопазването оценява дозите на облъчване на населението, като се вземат предвид:

1. населението като цяло;

2. критичните групи от населението във всички случаи, при които могат да се оформят такива групи;

3. дозите от външно облъчване, като се взема предвид неговият характер;

4. дозите от вътрешно облъчване, като се определят видът на радионуклидите, техните химични форми и физични характеристики, активности, специфични и обемни активности.

(3) При извършване на оценката по ал. 2 се използват резултатите от радиационния мониторинг на работната и жизнената среда.

Раздел II

Специални изисквания за жени, подложени на професионално облъчване, за стажанти и учащи се и в случай на разрешено повишено облъчване

Чл. 18. (1) Всяка жена, подложена на професионално облъчване, е длъжна веднага да уведоми ръководителя на предприятието, в което работи, след като е установена бременността, като представи съответното медицинско заключение.

(2) Уведомяването по ал. 1 не е причина за отстраняване на жената от дейности с йонизиращи лъчения, но ръководителят на предприятието е длъжен да осигури такива условия за работа, при които зародишът или плодът да бъде защитен както лице от населението, като еквивалентната доза трябва да се поддържа на толкова ниско ниво, колкото е разумно постижимо, но във всички случаи да не надвиши 1 mSv за оставащия период от бременността.

(3) Веднага след като майка кърмачка информира за своето състояние, ръководителят на предприятието е длъжен да є осигури такива условия на работа, при които не съществува вероятност от радиоактивно замърсяване на тялото на майката кърмачка.

Чл. 19. Границите на дозата за стажанти и студенти, навършили 18 години, които поради естеството на обучението трябва да го провеждат в среда на йонизиращи лъчения, се определят съгласно чл. 14.

Чл. 20. (1) В съответствие със случаите и условията по този член на лица на възраст до 18 навършени години не може да се възлага работа, за която се прилагат изискванията на чл. 14.

(2) Граница на годишната ефективна доза за учащи се и стажанти на възраст от 16 до 18 навършени години, които поради естеството на обучението трябва да го провеждат в среда на йонизиращи лъчения, е 6 mSv.

(3) За лицата по ал. 2 границата на годишната еквивалентна доза, като се спазва границата на ефективната доза съгласно ал. 2, се определя, както следва:

1. 20 mSv за очната леща;

2. 150 mSv за кожата (тази граница се отнася за средната доза, получена от всяка повърхност с площ 1 сm2, независимо от площта на облъчената повърхност);

3. 150 mSv за дланите, подлакътниците, за стъпалата и за глезените.

Чл. 21. (1) При изключителни обстоятелства, които не са радиационна авария, и когато извършването на определени операции налага това, министърът на здравеопазването съгласувано с председателя на АЯР може да разреши повишено облъчване на лица от персонала след предварителна обосновка, като се спазват следните изисквания:

1. не се разрешава такова облъчване на учащи се, стажанти, бременни жени и кърмачки;

2. такова облъчване може да се разреши само за лица от персонала, класифицирани като категория А съгласно чл. 28, т. 1;

3. облъчването е ограничено по време и са определени засегнатите работни помещения и лица от персонала;

4. максималната граница на дозата за всяко конкретно повишено облъчване се определя с акта за разрешаването му, но не може да надвишава 50 mSv за всяка отделна година, при условие че средната ефективна доза за които и да е пет последователни години не надвишава 20 mSv.

(2) При настъпване на обстоятелства, при които е наложително да се извършат операции, свързани с повишено облъчване на лица от персонала, ръководителят на предприятието е длъжен да представи на министъра на здравеопазването и на председателя на АЯР обосновка, придружена със списък на лицата от персонала, които ще извършват операциите, тяхното писмено съгласие, времето и мястото на операциите, становището на здравно заведение и всяка друга информация за създалите се обстоятелства и за предприети мерки.

Чл. 22. (1) Преди извършване на операции, при които е разрешено повишено облъчване на определени лица от персонала, ръководителят на предприятието е длъжен да предостави на засегнатите лица информация за очакваната ефективна и еквивалентна доза, характера на работата, защитните мерки и радиационния риск.

(2) Ръководителят на предприятието по ал. 1 е длъжен да предоставя на засегнатите лица информация за реално получените дози след приключването на съответната работа или във всеки момент по тяхно желание.

(3) Всяко лице, което се подлага на разрешено повишено облъчване, може по собствено желание във всеки момент да прекрати дейността чрез писмен отказ.

(4) Надхвърлянето на границите на ефективните дози при повишено облъчване не е основание за отстраняване или преместване на професионално облъчваното лице от извършваната от него дейност.

Глава пета

ИЗИСКВАНИЯ И МЕРКИ ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА НА ПРОФЕСИОНАЛНО ОБЛЪЧВАНИ ЛИЦА, СТАЖАНТИ И УЧАЩИ СЕ

Раздел I

Общи изисквания

Чл. 23. Радиационната защита на професионално облъчваните лица се осигурява чрез:

1. предварителна оценка за определяне на естеството и степента на радиационния риск за облъчваните работници и прилагане оптимизацията на радиационната защита при всички условия на работа;

2. класификация на работните места в различни зони, където е подходящо, определени въз основа на оценка на очакваните годишни дози и вероятността и нивото на възможните облъчвания;

3. класификация на професионално облъчваните лица в различни категории;

4. осъществяване на контрол и мониторинг в различните зони и в зависимост от условията на работа, включително, при необходимост, и индивидуален мониторинг;

5. медицинско наблюдение.

Раздел II

Мерки за ограничаване на облъчването

Чл. 24. (1) В ядрените съоръжения и обектите с ИЙЛ, където има вероятност облъчването да надхвърли 1 mSv годишно или еквивалентната доза да достигне една десета от дозовата граница за очната леща, кожата и крайниците, се обособяват контролирана и/или надзиравана зона.

(2) В контролираната и надзираваната зона се осъществяват защитни мероприятия и мониторинг, като техният вид, качество и обхват се определят в съответствие с вида на съоръжението или източника и естеството, и размера на риска.

(3) Мерките за радиационна защита в контролираната зона на ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ, в т. ч. вътрешни правила, инструкции и административни процедури, се определят и прилагат от съответните лицензианти.

(4) Размерът и границите на контролираната и надзираваната зона и предвидените защитни мерки в тях се обосновават в хода на лицензионния процес.

Чл. 25. (1) При определяне границите на контролираната зона в ядрени съоръжения и обекти с ИЙЛ следва да се отчитат очакваните дози при нормално облъчване, вероятностите и дозите от потенциално облъчване, видът и обемът на необходимите мерки за радиационна защита на персонала.

(2) Границите на контролираната зона се обозначават, като се използват знаци, надписи и други подходящи средства в зависимост от характеристиките на йонизиращите лъчения и вида на извършваната работа. Това изискване се отнася и за случаите, когато даден ИЙЛ се използва само временно или се премества на различни места при използването му. В тези случаи при обозначаването на контролираната зона се посочва и времето на възможното облъчване.

Чл. 26. (1) На входовете към контролираната зона и на други подходящи места вътре в контролираната зона (помещения, оборудване, работни места) се поставят предупредителни знаци и надписи, конкретни указания за безопасна работа и се осигуряват необходимите технически средства за радиационна защита и дозиметричен контрол, както и места (помещения) за смяна и съхранение на работното и личното облекло на персонала.

(2) Достъпът в контролираната зона се ограничава чрез използване на физически бариери и други административни и технически мерки, съответстващи на вида и характеристиките на източника или съоръжението.

(3) На изходите от контролираната зона се осъществява контрол на радиоактивното замърсяване на тялото и облеклото на персонала и на изнасяните предмети и материали и се обособяват места (помещения), оборудвани за дезактивация.

Чл. 27. (1) Лицензиантите извършват периодично анализ на съществуващите условия в контролираната зона с цел да се оцени необходимостта от преразглеждане на мерките за радиационна защита на персонала. При необходимост границите на контролираната зона може да се изменят, за което лицензиантът уведомява компетентните държавни органи.

(2) Лицензиантите извършват периодично анализ на съществуващите условия в надзираваната зона с цел да се оцени необходимостта от прилагане на мерки за радиационна защита и необходимостта от изменение на границите на надзираваната зона. Според конкретния случай лицензиантът обозначава по подходящ начин границите на надзираваната зона и/или определени помещения, работни места и участъци в границите на тази зона.

(3) Лицензиантите се консултират с квалифициран експерт по въпросите, свързани с радиационната защита в контролираната и надзираваната зона.

Чл. 28. За целите на радиационната защита и мониторинга персоналът се разделя на две групи:

1. категория А - персонал, който би могъл да получи годишна ефективна доза над 6 mSv или годишни еквивалентни дози, по-високи от 15 mSv за очната леща или по-високи от 150 mSv за кожата и крайниците;

2. категория Б - персонал, който не попада в категория А.

Чл. 29. (1) На учащи се и стажанти на възраст над 18 години се осигуряват такива условия на работа и радиационна защита, каквито са предвидени в тази глава за персонал категория А или Б в зависимост от конкретния случай.

(2) На учащи се и стажанти на възраст между 16 и 18 години се осигуряват такива условия на работа и защита, каквито се изискват за персонал категория Б.

Чл. 30. Предприятията са длъжни да информират професионално облъчваните лица, както и стажантите и учащите се, допуснати за обучение в тези предприятия, относно:

1. рисковете за здравето в тяхната работа, включително нуждата от ранно обявяване на бременността, предвид рисковете за облъчване на плода и рисковете от замърсяване на кърмачето в случай на радиоактивно замърсяване на майката кърмачка;

2. техническите, медицинските и административните изисквания;

3. общите процедури за радиационна защита и необходимите предпазни мерки при изпълнение на дейностите като цяло или за всяка операция, която може да им бъде възложена;

4. общите процедури за радиационна защита и необходимите предпазни мерки за всяка длъжност.

Чл. 31. (1) Предприятията са длъжни да извършват систематични проверки на ефективността на техническите средства за защита на околната среда и на населението.

(2) Предприятията са длъжни да се консултират с квалифициран експерт по радиационна защита по следните въпроси:

1. оценка на проектите на обектите с ИЙЛ и на ядрените съоръжения от гледна точка на радиационната защита;

2. приемане в практиката на нови или модифицирани източници от гледна точка на радиационната защита;

3. редовна проверка на ефективността на защитните средства и техника.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   44


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница