Наредба за основните норми за радиационна защита

1. За осигуряване на радиационна защита на персонала и населението съгласно изискванията и границите на дозите, определени с наредбата, a също и за целите на радиационния мониторинг и планиране на защитата се въвеждат:

а) вторични (производни) граници относно външното и вътрешното облъчване, и

б) граници за целите на оперативния радиационен контрол и планиране на защитата.

При планиране на защитата с цел ограничаване на облъчването се използват коефициенти на сигурност (число, на което се делят съответните границите на дозите), както следва:

а) за персонал - минимум 2,5;

б) за лица от населението - минимум 5,0.

2. Радионуклидите, за които са определени вторични граници и граници за целите на радиационния контрол и планиране на защитата, са показани в таблица 1.

3. За изчисляване на вторичните (производни) граници и границите за целите на радиационния контрол и планиране на защитата се използват стандартизирани данни за лица от персонала и лица от населението, които са показани в таблица 2.

4. Вторичната (производната) граница за външно облъчване на цялото тяло на лица от персонала или за лица от населението се определя, като се раздели основната годишна граница за лица от персонала (20 mSv), съответно за лица от населението (1 mSv), на времето за облъчване за една година за съответната група (1700 часа за лица от персонала или 8800 часа за лица от населението). Така се получава:

- за персонала - 10 Sv.h-1 (закръглено);

- за населението - 0,1 Sv.h-1 (закръглено).

5. Границите за годишното постъпване (Bq) на отделни радионуклиди в организма на лица от персонала или на лица от населението чрез поглъщане (перорално) или чрез вдишване (инхалаторно) се определят, като се раздели основната годишна граница на облъчване за лица от персонала (20 mSv), съответно за лица от населението (1 mSv), на съответния дозов коефициент е(g), който показва очакваната ефективна доза, която се получава при перорално или инхалаторно постъпване на единица активност в тялото (Sv.Bq^{- 1}). Стойностите на е(g) зависят от вида на съответния радионуклид, физико-химичната форма, в която се намира, начина на постъпване в организма и от възрастовата група на лицето от населението, като населението е разделено на шест възрастови групи, а персоналът е отделна група.

Границите на годишно постъпване се определят консервативно, като се използват най-голeмите стойности на съответните дозови коефициенти е(g), отнасящи се за различните възрастови групи, радионуклиди, физико-химични форми, размери на аерозолите, начини на постъпване в организма и възрастови групи.

6. Границата на средногодишната обемна активност на отделните радионуклиди във въздуха на работните помещения (Bq.m^{- 3}) се определя, като се раздели границата на годишното постъпване на съответния радионуклид чрез вдишване (Bq) на обема въздух, вдишан от лица от персонала за една година (2400 m ³).

7. В таблица 3 са посочени границите на годишно постъпване на отделни радионуклиди в организма на лица от персонала чрез вдишване на аерозоли, разтворими или химически активни газове и пари (ГГПИНХ), границите на средногодишната обемна активност на отделни радионуклиди във въздуха на работните помещения (ГСГОАB) и границите на годишно постъпване на отделни радионуклиди в организма на работници чрез поглъщане (ГГППО).

ГГПИНХ , ГСГОАВ и ГГППО за работници са определени при очаквана ефективна доза 20 mSv.a^{- 1}.

8. Границата на средногодишната обемна активност (Bq.m^{- 3}) на отделни радионуклиди в атмосферен въздух (на открито и в жилища) се определя, като се образуват отношенията на границата на годишно постъпване чрез вдишване на шестте възрастови групи и обема въздух, вдишван за една година за съответната възрастова група, и се избира стойността на отношението за тази възрастова група, за която това отношение е най-малко. При радионуклиди, които могат да бъдат в различни физико-химични форми, се прилагат изискванията на т. 17, 18 и 19.

9. В таблица 4 са посочени границите на годишното постъпване на отделни радионуклиди в организма на лица от населението (ГГПИНХ) за съответните възрастови групи чрез вдишване на аерозоли, разтворими или химически активни (неблагородни) газове и пари и границите на средногодишната обемна активност на атмосферен въздух в жилища и на открито (ГСГОАВ), определени за съответната критична възрастова група. ГГПИНХ и ГСГОАВ за населението са определени при очаквана ефективна доза 1 mSv.a^{- 1}.

10. Границата на средногодишната обемна активност за отделен радионуклид в питейната вода (Bq/l) се определя, като се образуват отношенията на 1/10 (една десета) от границата на годишното постъпване на този радионуклид в организма чрез поглъщане (годишна ефективна доза 0,1 mSv) и обема на поглъщаната вода за съответната възрастова група без група 1 (деца на възраст до една навършена година) и се избира стойността на отношението за групата, за която това отношение е най-малко. При радионуклиди, които могат да бъдат в различни физико-химични форми в питейната вода, се прилагат изискванията на т. 17, 18 и 19. Възрастова група 1 (деца на възраст до една навършена година) не се взема предвид, тъй като децата на тази възраст се хранят главно с майчино мляко или други негови заместители.

11. В таблица 5 са посочени границите на годишното постъпване (ГГППО) на отделни радионуклиди в организма на лица от населението чрез поглъщане (очаквана ефективна доза 1 mSv.a^{- 1}) и границите на средногодишната обемна активност (ГСГОАПВ) на питейна вода (очаквана ефективна доза 0,1 mSv.a^{- 1}), определени за съответната критична възрастова група.

12. В таблици 6 и 7 са посочени границите на постъпване и облъчване на работници, дължащи се на краткоживеещи продукти на разпадане на радон и торон, както и коефициентите за пресмятане на облъчването.

13. Границите за повърхностно радиоактивно замърсяване на кожата на работници са нормирани с цел ограничаване постъпването на радионуклидите в организма през кожата, при условие че общата замърсена площ на кожата е до 300 cm2. Ако това условие не е спазено, посочените в таблица 8 граници за повърхностно радиоактивно замърсяване на кожата трябва да се умножат с коефициент, равен на 0,5.

14. В таблица 9 за радиоактивните благородни газове е посочена мощността на ефективната доза (Sv.d^{- 1}) от единица обемна активност (Bq.m^{- 3}) за възрастни (персонал и лица от населението), тъй като при тях е определящо външното облъчване при попадане в радиоактивен облак, а не вътрешното облъчване в резултат на вдишване.

15. Границите на средногодишните плътности на потоците частици за лица от пресонала са показани в таблици 10 - 16. Посочените стойности на плътностите на потоците (частици на квадратен сантиметър за секунда - part.cm^{- 2}.s^{- 1}) отговарят на границите на дозите за работници за цялото тяло, кожата и очните лещи при време за облъчване 1700 часа за една година.

Плътностите на потоците частици във всички случаи, освен при контактно облъчване на кожата, са определени за два вида геометрии на облъчване: изотропно лъчево поле (4 геометрия) и облъчване на тялото откъм лицевата страна, т.нар. предно-задна (П-З) геометрия.

16. Границите на средногодишната обемна активност на радиоактивни благородни газове във въздуха на работни помещения са посочени в таблица 17, а в атмосферен въздух (в жилища и на открито) - в таблица 18.

17. За целите на радиационния контрол и планиране на защитата при определяне границата на средногодишната обемна активност на даден радионуклид, който може да бъде в различни физико-химични форми, се взема предвид формата, относно която границата на годишното постъпване е най-малка.

18. Прилаганият метод за измерване на обемна активност във въздуха трябва да бъде съобразен със съответната форма, за която е определена границата на средногодишната обемна активност.

19. При необходимост, ако границата на средногодишната обемна активност във въздуха на работните помещения за даден радионуклид, намиращ се в определена форма, е достигната или превишена, следва да се определят обемните активности и за другите форми на този радионуклид.

20. Когато дадено лице от персонала или от населението е подложено на няколко вида радиационни въздействия, сумата от ефективните и/или еквивалентните дози не трябва да е по-голяма от съответната годишна граница на дозата, определена за съответната група.

Това правило, приложено относно вторични (производни) граници или границите, определени за целите на радиационния контрол и планиране на защитата, означава, че ако А е вторичната (производна) граница или границата, определена за целите на радиационния контрол и планиране на защитата, а Б е определената чрез измерване или изчисление стойност на съответната величина, то:

където i е броят на отделните видове радиационни въздействия (външно облъчване, инхалиране, поглъщане и т.н.).