Наредба за радиационна защита при дейности с източници на йонизиращи лъчения



страница1/6
Дата17.12.2017
Размер0.75 Mb.
#36926
  1   2   3   4   5   6
НАРЕДБА ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ ДЕЙНОСТИ С ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ

Приета с ПМС № 200 от 04.08.2004 г.

Обн. ДВ. бр.74 от 24 Август 2004г., изм. ДВ. бр.74 от 8 Септември 2006г., изм. ДВ. бр.46 от 12 Юни 2007г., изм. ДВ. бр.5 от 19 Януари 2010г., изм. ДВ. бр.7 от 21 Януари 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.76 от 5 Октомври 2012г.

Глава първа.

Раздел I.
Предмет
Чл. 1. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) С наредбата се определят изискванията и правилата за осигуряване на радиационна защита на лица от персонала и населението при осъществяване на дейности с източници на йонизиращи лъчения (ИЙЛ), редът за водене на отчет и контрол на радиоактивни източници, категоризацията на радиоактивните източници и дейностите с тях в зависимост от радиационния риск.

Чл. 2. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Дейностите с ИЙЛ се извършват в съответствие с правилата на наредбата и при спазване на принципите, нормите и изискванията, определени в Закона за безопасно използване на ядрената енергия (ЗБИЯЕ) и Наредбата за основните норми за радиационна защита.
Раздел II.
Общи положения
Чл. 3. Радиационна защита при дейности с ИЙЛ се осигурява чрез:

1. обоснован избор на района и площадката за разполагане на обект с ИЙЛ;

2. високо качество на проекта и на строителството на обект с ИЙЛ;

3. обоснован избор на технология и технологично оборудване за обект с ИЙЛ;

4. обоснован избор на оборудване за радиационен контрол и средства за радиационна защита в обекта с ИЙЛ и програма за радиационен контрол;

5. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) зониране на териториите в обект с ИЙЛ и около него (обособяване на контролирана и надзиравана зона в обекта и на зона за превантивни защитни мерки и наблюдавана зона около обекта);

6. технически изисквания и условия за безопасна експлоатация на технологичните системи и оборудването в обекта с ИЙЛ;

7. рационална организация на работата и мерки за радиационна защита на персонала и населението при нормална експлоатация на обекта с ИЙЛ и при радиационна авария, включително при извеждане от експлоатация;

8. наличие на квалифициран и правоспособен персонал в обекта с ИЙЛ;

9. физическа защита и пожарна и аварийна безопасност на обекта с ИЙЛ;

10. наличие на процедури и отговорен персонал за отчет и контрол на ИЙЛ.

Чл. 4. Организационните и техническите мерки за радиационна защита на персонала включват:

1. оценка в проектната документация на естеството и степента на радиационния риск;

2. установяване на контролни нива в рамките на установените с действащите норми за радиационна защита граници на облъчването;

3. класификация на работните места в различните зони на обекта с ИЙЛ;

4. специализирано обучение, инструктажи и контрол за спазване на правилата за безопасна работа с ИЙЛ;

5. използване на защитни бариери срещу разпространение на радиоактивни вещества, защитни екрани, приспособления за дистанционно манипулиране с ИЙЛ, както и ограничаване на времето за работа с ИЙЛ и оптимизиране на разстоянието до ИЙЛ при работа с тях;

6. създаване на безопасни условия за работа с ИЙЛ съгласно наредбата и действащите норми за радиационна защита и формиране на култура на безопасност;

7. използване на средства за индивидуална радиационна защита;

8. организация на радиационен технологичен и дозиметричен контрол в обекта;

9. информиране за радиационната обстановка и облъчването от ИЙЛ в обекта;

10. мерки за защита при разрешено повишено облъчване;

11. използване на коефициенти на сигурност при проектиране на защита от външно и вътрешно облъчване;

12. прилагане на ограничителен режим при допускане на лица до работа с ИЙЛ;

13. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) проверки за херметичност на високоактивни източници;

14. (нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) идентификация и обозначаване на радиоактивните източници и техните контейнери.

Чл. 5. Състоянието на радиационната защита в обектите с ИЙЛ се оценява въз основа на:

1. анализ на дозите от външно и вътрешно облъчване на персонала, групи от населението и цялото население, получавани в резултат на въздействието от всички видове ИЙЛ;

2. анализ на броя на лицата, получили облъчване над границите, определени в действащите норми за радиационна защита;

3. анализ на радиоактивните замърсявания на околната среда;

4. анализ на мерките за радиационна защита и спазването на нормите и правилата за радиационната защита;

5. анализ на вероятностите за радиационни аварии и техния мащаб, на аварийните събития и изпълнението на предприетите защитни мерки;

6. анализ на готовността за действие при радиационни аварии и за ликвидиране на последствията от тях.

Чл. 6. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Техническите средства, които се използват за радиационен контрол в обектите с ИЙЛ, следва да бъдат метрологично осигурени съгласно Закона за измерванията.

Чл. 6а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Производителят на високоактивни източници идентифицира всеки източник с уникален номер, гравиран или поставен по друг траен начин върху самия източник, когато това е осъществимо. Когато се внасят високоактивни източници, доставчикът гарантира, че внесените от него източници са идентифицирани от производителя с уникален номер.

(2) Идентификационният номер на източника се гравира или се поставя по друг траен начин и върху самия контейнер, в който се поставя източникът. Когато това не е осъществимо или когато се използва контейнер за многократен превоз, контейнерът носи маркировка, съдържаща указания за вида, радионуклидния състав и активността на съдържащите се в него източници.

(3) Производителят осигурява фотографска снимка на всеки модел произвеждан източник и на всеки модел контейнер, използван от него за поставяне на източници.

(4) Всеки високоактивен източник се придружава от документация, която трябва да съдържа идентификационния номер на източника, начина и мястото на обозначаването му, снимки на модел на източника и на модел на контейнера, активност и радионуклиден състав на източника, конструктивни и други данни, важни за безопасното използване на източника.



Чл. 7. (1) (Предишен текст на чл. 7 - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Всяко физическо или юридическо лице, извършващо дейности с ИЙЛ, е длъжно да осигури:

1. спазване изискванията на наредбата, както и всички останали нормативни актове, свързани с радиационната защита;

2. спазване на условията на издадените лицензии и/или разрешения и на изискванията, определени с наредбата, с инструкции и други вътрешни документи за радиационна защита при извършване на съответните дейности с ИЙЛ;

3. (изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) контрол на радиационната обстановка по работните места, в помещенията, на територията на обекта с ИЙЛ, в зоната за превантивни защитни мерки и наблюдаваната зона, включително контрол на радиоактивните изхвърляния (течни и/или газообразни) в околната среда и информиране на персонала;

4. (доп. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) контрол на индивидуалните дози от външно и/или вътрешно облъчване на персонала и информиране на лицата за получените от тях дози срещу подпис;

5. специализирано обучение и правоспособен персонал за дейности с ИЙЛ, включително провеждане на начални, текущи и периодични инструктажи и проверка на знанията по радиационна защита на персонала и неговите умения за изпълнение на възложените му дейности;

6. задължителни предварителни и периодични медицински прегледи на персонала, който извършва дейности с ИЙЛ;

7. (изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) информиране на Агенцията за ядрено регулиране (АЯР) и другите компетентни органи на изпълнителната власт при възникване на събитие в обект с ИЙЛ (отклонения от нормалната експлоатация, инцидент, авария);

8. (нова - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) техническа поддръжка на системите и оборудването, осигуряващи радиационната защита.

(2) (Нова - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) При предаване или сделка с радиоактивни ИЙЛ лицензиантът или титулярят на разрешение е длъжен да се увери, че лицето, което ги получава, притежава необходимите лицензия или разрешение съгласно ЗБИЯЕ. Лицензиантът или титулярят на разрешение информира в 7-дневен срок АЯР за извършените действия и за данните на получателя, включително за идентификационните номера на притежаваните от получателя лицензия или разрешение.



Чл. 8. Всяко лице от персонала, което работи с ИЙЛ, е длъжно:

1. да спазва изискванията за радиационна защита, определени в наредбата, във вътрешни инструкции и други документи, свързани с радиационната защита;

2. да използва средства за индивидуална защита в случаите, когато това е необходимо, и личен дозиметър според изискванията на действащите норми за радиационна защита;

3. да изпълнява изискванията за недопускане на радиационна авария и правилата за действие в случай на такава авария;

4. да преминава през задължителните периодични медицински прегледи и да изпълнява указанията на компетентните медицински лица;

5. да уведомява длъжностните лица, отговорни за радиационната защита в обекта, за констатирани неизправности на съоръжения и оборудване, създаващи радиационна опасност за персонала;

6. да изпълнява указанията за радиационна защита, които получава от лицата, отговорни за радиационната защита в обекта;

7. (отм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.)


Глава втора.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ РАЗПОЛАГАНЕ НА ОБЕКТ С ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ НА ОПРЕДЕЛЕНА ПЛОЩАДКА
Чл. 9. Дейността по разполагане на обект с ИЙЛ на определена площадка включва избор на площадката и изготвяне на съответната устройствена схема и план по смисъла на Закона за устройство на територията.

Чл. 10. (1) При избор на площадка за разполагане на обект с ИЙЛ, който при радиационна авария може да предизвика радиационно въздействие върху населението и околната среда и прилагане на защитни мерки, се оценяват метеорологичните, хидрологичните, геоложките и сеизмичните характеристики на площадката. Предпочитат се площадки в райони с малко население, чиито топографски, климатични и хидрогеоложки особености ограничават по естествен начин възможността за разпространение на радиоактивни вещества извън границите на обекта с ИЙЛ.

(2) Обекти с ИЙЛ, които при радиационна авария могат да предизвикат радиационно въздействие върху населението и околната среда и прилагане на защитни мерки, се разполагат предимно от подветрената страна спрямо жилищни територии и лечебно-профилактични, почивни, спортни и детски комплекси и съоръжения, отчитайки "розата на ветровете" в района на избраната площадка за строителство.



Чл. 11. Устройствената схема и план на обект с ИЙЛ се разработва в съответствие със Закона за устройство на територията и с отчитане на прогнозата за радиационната обстановка в обекта и около него и възможността за възникване на радиационна авария.

Чл. 12. (1) Забранява се разполагане на обекти с ИЙЛ в жилищни сгради или детски заведения (детски ясли и градини, училища).

(2) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Забраната по ал. 1 не се прилага при използването на дентални рентгенови уредби.


Глава трета.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ СТРОИТЕЛСТВО НА ОБЕКТ С ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ, МОНТАЖ И ПРЕДВАРИТЕЛНИ ИЗПИТАНИЯ
Чл. 13. (1) Строителство на обекти с ИЙЛ (включително реконструкция), монтаж и предварителни изпитвания се извършват въз основа на технически проект и мерки за осигуряване на радиационна защита.

(2) Строителство на нов обект с ИЙЛ или преустройство на съществуващ се извършва след анализ и оценка за характера и вероятността на всяко възможно облъчване и очакваните дози в резултат на предвидените дейности с ИЙЛ.



Чл. 14. (1) Проектната документация на обект с ИЙЛ съдържа обосновка на мерките за радиационна защита при строителство или реконструкция, при експлоатация и извеждане от експлоатация, включително при радиационна авария в обекта.

(2) Документацията по ал. 1 съдържа като неразделна част "Анализ и оценка на радиационната защита", която включва:

1. подробно техническо описание и характеристика на обекта с ИЙЛ, придружено с чертежи, схеми и други важни за радиационната защита сведения;

2. описание и характеристика на площадката;

3. анализ и оценка на всички ИЙЛ и възможни начини на радиационно въздействие върху персонала и населението, съответно на очакваните дози от външно и вътрешно облъчване при нормални условия и при радиационни аварии;

4. описание, анализ и оценка на техническите и организационните мерки за осигуряване на радиационна защита на персонала и населението при нормални условия и при радиационни аварии в обект с ИЙЛ, включително методите, техническите средства и обема на радиационния контрол, разполагането на помещенията, технологичното оборудване и контролно-измервателната апаратура в обекта, както и зонирането на територията във и около обекта с ИЙЛ;



Чл. 15. В проектната документация на обект с ИЙЛ за всяко помещение, участък или територия се включват:

1. при работа с открити ИЙЛ: описание на вида и характера на планираните работи, използвани радионуклиди по видове, единична и обща активност, агрегатно състояние, химическа форма, максимална активност на работното място, годишно потребление, генерирани радиоактивни отпадъци и начина на съхранението им, други специфични характеристики и условия, свързани с радиационната защита;

2. при работа със закрити ИЙЛ: описание на вида и характера на планираните работи, използвани радионуклиди по видове, единична и обща активност, допустима активност на работното място, конструктивни размери и други специфични характеристики и условия, свързани с радиационната защита;

3. при работа с генератори на йонизиращи лъчения: описание на вида и характера на планираните работи, тип на устройството, вид, максимално анодно напрежение, максимален аноден ток, мощност, конструктивно описание и други ограничителни условия и специфични характеристики, свързани с радиационната защита, включително максимално допустимия брой едновременно работещи устройства в едно помещение (участък, територия);

4. при работа с ускорители, генератори на радионуклиди и други ИЙЛ със сложна радиационна характеристика: описание на вида и характера на планираните работи, тип, вид, радиационни свойства и характеристики на използваните ИЙЛ, конструктивни размери, генерирани радиоактивни отпадъци и начина на съхранението им, други специфични характеристики и условия, свързани с радиационната защита.

Чл. 16. (1) При проектиране на защита от външно облъчване проектната мощност на еквивалентната доза на повърхността на защитата се определя по формулата:
Н = D/(k . h),
където:

D е годишната граница на дозата за персонала или населението съгласно действащите норми за радиационна защита (mSv);

k - коефициентът на сигурност;

h - продължителността на облъчване (часове за година).

(2) При проектиране на защита от външно облъчване коефициентът на сигурност за населението е минимум 5, а за персонала в обекти с ИЙЛ - минимум 2,5.

(3) При проектиране на защита от външно облъчване се отчита наличието и на други ИЙЛ в обекта и перспективата за нови ИЙЛ, предназначението на съответните помещения в обектите с ИЙЛ, категорията на облъчваните лица и продължителността на облъчване.



Чл. 17. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) За целите на проектирането на защита от външно облъчване при нормална продължителност на пребиваване в помещенията и прилежащата територия се използват граници на мощността на еквивалентната доза за персонала и населението, получени по формулата в чл. 16, ал. 1, отчитайки изискванията на чл. 16, ал. 2 и 3:



Лица

Предназначение

Продължи-

Граници

 

на помещенията

телност на

на мощно-

 

и територията

облъчване-

стта на ек-

 

 

то (часове

вивалент-

 

 

за една

ната доза

 

 

година)

при проек-

 

 

 

тиране




Персонал

Помещения за

1700 h

5 µSv/h

 

постоянно пре-

 

 

 

биваване на

 

 

 

персонал от ка-

 

 

 

тегория А в

 

 

 

обекти с ИЙЛ

 

 

 

Помещения за

850 h

10 µSv/h

 

временно пре-

 

 

 

биваване на

 

 

 

персонал от ка-

 

 

 

тегория А в

 

 

 

обекти с ИЙЛ

 

 

 

Помещения в

2000 h

1 µSv/h

 

обекти с ИЙЛ,

 

 

 

където пребивава

 

 

 

персонал от ка-

 

 

 

тегория Б

 

 

Население

Всякакви други

8800 h

0,025 µSv/h

 

помещения

 

 

 

и територии

 

 

 

в страната

 

 

(*) Естественият гама-фон не се отчита.
В таблицата са дадени мощностите на еквивалентната доза от техногенни ИЙЛ. Преминаването от измеряемата еквивалентна доза към ефективна доза се прави по методика, съгласувана от МЗ.

Чл. 18. (1) (Предишен текст на чл. 18 - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Проектирането на обекти с ИЙЛ и изборът на технологични схеми и оборудване за работа с ИЙЛ следва да осигурят:

1. спазване на границите на дозите от външно и вътрешно облъчване и оптимизация на радиационната защита;

2. минимално количество на генерираните РАО и използване на надеждни и лесни за прилагане начини за тяхното съхранение;

3. минимални изхвърляния на радиоактивни вещества в околната среда;

4. автоматизация и механизация на технологичните операции с ИЙЛ;

5. звукова и светлинна сигнализация при нарушаване на нормалния технологичен процес, автоматични блокировки и защити, предотвратяващи възникването на радиационна авария в обекта;

6. автоматизиран и визуален контрол за хода на технологичните процеси в обекта съобразно естеството на извършваните дейности;

7. условия за пожарогасителна и аварийно-спасителна дейност съгласно специалните нормативни изисквания за пожарна и аварийна безопасност.

(2) (Нова - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) При проектиране на обекти със закрити и открити източници следва да се спазват специфичните изисквания за радиационна защита съгласно глави шеста и седма.

(3) (Нова - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) При проектиране на обекти с източници на йонизиращи лъчения, използвани за медицински цели, следва да се спазват специфичните изисквания за радиационна защита, определени в съответните подзаконови нормативни актове по Закона за здравето.

(4) (Нова - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) При проектиране на хранилища за съхраняване на радиоактивни вещества следва да се спазват специфичните изисквания съгласно глава четвърта.

Чл. 19. В проектите на обекти с ИЙЛ следва да се предвидят организационни, технически и санитарно-хигиенни мерки за осигуряване на радиационна защита на персонала и населението при провеждане на ремонтни работи.

Чл. 20. (1) (Предишен текст на чл. 20 - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Дейностите по монтаж и/или предварителни изпитания на ИЙЛ следва да се извършват:

1. от лица, които имат лицензия или разрешение от АЯР за извършване на такива дейности;

2. с подходящо оборудване и средства за измерване, необходими за съответната дейност;

3. при спазване на програмите и процедурите за осигуряване на радиационна защита и качеството на дейността.

(2) (Нова - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) След извършване на дейностите по ал. 1 в АЯР се представят докладите за тяхното изпълнение и резултатите от предварителни изпитвания
Глава четвърта.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ СЪХРАНЯВАНЕ НА РАДИОАКТИВНИ ВЕЩЕСТВА
Чл. 21. (1) Специално оборудваните помещения-хранилища за съхраняване на радиоактивни вещества се разполагат като правило на най-ниските етажи в сградите на обектите (сутерен, първи етаж) или в обособени части от сградите.

(2) В хранилищата за радиоактивни вещества следва да се поддържа подходяща температура, така че да се изключи възможността за повреждане на съхраняваните източници и техните опаковки поради замръзване или прегряване.

(3) Оборудването на помещения за съхранение на открити ИЙЛ следва да отговаря на изискванията за оборудване на помещения за работа от съответния клас, но не по-нисък от втори.

Чл. 22. (1) Съоръженията за съхранение на радиоактивни вещества (ниши, кладенци, сейфове и др.) се конструират така, че при поставяне или изваждане на отделни радиоактивни източници персоналът да не се подлага на облъчване от останалите източници в хранилището.

(2) В хранилището вратите на отделните секции с радиоактивни вещества, както и опаковките (контейнерите) с радиоактивни вещества следва да се отварят лесно и да имат трайна маркировка, на която се отбелязват видът на радионуклида и неговата активност.

(3) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Отговорникът за ИЙЛ в обекта е длъжен да има карта (схема) за разположението на ИЙЛ в хранилището, включително опис на ИЙЛ във всяко отделно съоръжение за съхраняване.

(4) Стъклени съдове, съдържащи радиоактивни течности, се поставят в метални или пластмасови опаковки (съдове), чиято вместимост да може да поеме цялата съхранявана течност в случай, че се наруши целостта на първичния стъклен съд.



Чл. 23. Радиоактивни вещества, при чието съхранение е възможно отделяне на радиоактивни газове, пари или аерозоли, се съхраняват в специални закрити шкафове, боксове и камери с очистващи филтри, направени от негорими материали, с отвеждане на образуващите се газове към изтегляща вентилационна система.

Чл. 24. При пренасяне на радиоактивни източници в помещения, сгради и по територията на обекта се използват контейнери и други специални съоръжения за манипулиране и преместване, като се спазват изискванията и правилата за радиационна защита и се вземат под внимание тяхното физическо състояние, активност, вид и интензитет на йонизиращите лъчения, габаритите и теглото на опаковките.

Чл. 25. (1) Лицата, които съхраняват радиоактивни източници, са длъжни да осигурят физическата им защита, така че да бъде изключена възможността за загубване, кражба или безконтролно използване на тези източници.

(2) Лицата, които съхраняват радиоактивни източници, са длъжни да осигурят пожарна и аварийна безопасност на хранилището.



Чл. 26. Радиоактивни източници, с които не се работи, се съхраняват в специално определени места или хранилища, които са оборудвани и устроени така, че да изключват възможността за неконтролируем достъп на външни лица и да осигуряват безопасно съхранение. Не се допуска активността на съхраняваните източници да надвишава граничните стойности, посочени в съответното разрешение или лицензия на АЯР.

Чл. 27. (1) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Съхраняването на радиоактивни източници във временни хранилища извън територията на обекта, включително гама-дефектоскопи, уреди за каротаж, влагомери, плътномери и други, които се използват в полеви условия, се допуска след съгласуване с Министерството на вътрешните работи (МВР) и разрешение от АЯР.

(2) Мощността на дозата на външните повърхности на временно хранилище за радиоактивни източници или на оградата му не трябва да надвишава 1 µGy/h.


Глава пета.
ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
Чл. 28. (1) Дейности с ИЙЛ се разрешават само в определените за целта помещения в контролираната зона на обектите с ИЙЛ, които са посочени в съответните лицензии и/или разрешения, издадени от АЯР. В тези помещения се забраняват дейности, които не са пряко свързани с използването и обслужването на съответните ИЙЛ.

(2) Контролираната зона в обектите с ИЙЛ се обозначава по подходящ начин съобразно спецификата на съответния обект, като върху вратите на помещенията с ИЙЛ задължително се поставят знаци за радиационна опасност и надписи за предназначението на тези помещения.

(3) (Нова - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Контролираните и надзираваните зони в обекта се обособяват съгласно изискванията в Наредбата за основните норми за радиационна защита.

Чл. 28а. (Нов - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) При дейности с източници на йонизиращи лъчения за медицински цели следва да се спазват и специфичните изисквания за радиационна защита, определени в съответните подзаконови нормативни актове по Закона за здравето.

Чл. 29. (1) (Изм. - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Оборудването, контейнерите, опаковките, апаратите, приспособленията за обслужване и преместване, които са предназначени за работа с ИЙЛ и/или съдържат високоактивни източници, а където е възможно - и самият източник, задължително се маркират със знак за радиационна опасност или по друг подходящ начин за предупреждение.

(2) Видът и оформлението на стандартизиран знак за радиационна опасност са показани в приложение № 1.



Чл. 30. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) (1) При използване на ИЙЛ лицата, получили лицензия за използване на ИЙЛ, са длъжни да създават, поддържат и актуализират следните документи, които са пряко свързани с осигуряването на радиационна защита в съответния обект:

1. инструкция за безопасна експлоатация на ИЙЛ, включително за поддръжка и ремонт на съоръженията и оборудването в обекта;

2. инструкция за радиационна защита в обекта по приложение № 9;

3. вътрешен авариен план за обекта, включително мерки за пожарна и аварийна безопасност по приложение № 10;

4. правилник за вътрешния ред в обекта, включващ:

а) организация на работата с ИЙЛ и контрол на достъпа в обекта;

б) отговорности на длъжностните лица по т. 6 и на персонала, ангажиран в дейностите с ИЙЛ;

в) вътрешни правила и/или процедури за реда и начина за получаване, съхранение, предаване и отчитане на ИЙЛ в обекта;

г) вътрешни правила и процедури за събиране, сортиране, обработване, предаване, съхранение и отчитане на генерираните РАО в обекта;

д) вътрешни правила и процедури за реда и начина за допускане до самостоятелна работа с ИЙЛ, провеждане на първоначални, текущи и периодични инструктажи и проверка на знанията на персонала по радиационна защита;

5. програма за мониторинг на радиационните характеристики на работната среда и за индивидуален мониторинг;

6. акт на ръководителя на предприятието за определяне на персонала, ангажиран в дейностите с ИЙЛ, и за определяне на отговорните лица за радиационната защита (ръководител на обект, отговорник по радиационна защита, отговорник за радиационния мониторинг, отговорник за водене на отчет и контрол на ИЙЛ и отговорник за уведомяване при инциденти и аварии);

7. правила за допускане и осигуряване на радиационна защита на външни екипи, привлечени за ликвидиране и ограничаване на последствията от възникнала авария в обекта.

(2) Броят на лицата по ал. 1, т. 6 се определя от съответния лицензиант или титуляр на разрешение в зависимост от спецификата и сложността на обекта с ИЙЛ. Допуска се функциите на отговорник по радиационна защита, отговорник за водене на отчет и контрол на ИЙЛ и отговорник за уведомяване при инциденти и аварии да се възлагат на едно длъжностно лице.



Чл. 31. (1) Лицата от персонала в обекти с ИЙЛ, които работят непосредствено с ИЙЛ, е необходимо да отговарят на следните изисквания:

1. навършили са 18 години;

2. преминали са задължителните първоначални и/или периодични медицински прегледи и имат положително медицинско заключение за работа с ИЙЛ;

3. имат удостоверения за правоспособност за работа с ИЙЛ от лице, получило лицензия от АЯР за провеждане на специализирано обучение за дейности с ИЙЛ.

(2) Инструктажи и проверка на знанията по радиационна защита на персонала в обекти с ИЙЛ се провеждат периодично с честота и по реда, определени от лицето, което притежава лицензия или разрешение за дейности с ИЙЛ.

(3) При промяна на условията и характера на работа с ИЙЛ в даден обект се провеждат извънредни инструктажи на персонала.



Чл. 32. При работа с ИЙЛ не се допуска изпълнение на операции, които не са предвидени във вътрешните инструкции, правила и други документи в обекта с ИЙЛ. Изключение се допуска при възникване на радиационна авария, когато се предприемат действия за предотвратяване на нейното развитие или за спасяване и защита на човешки живот в съответствие с вътрешния авариен план.

Чл. 33. (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Всяко лице от персонала в обектите с ИЙЛ при установяване на нарушения или отклонения от изискванията и правилата за радиационна защита е длъжно да предприеме необходимите действия за тяхното отстраняване в рамките на служебните си задължения и да уведоми съответните длъжностни лица в обекта.

Чл. 34. Всяко лице от персонала в обектите с ИЙЛ отговаря за своята лична безопасност, като спазва строго установените изисквания и правила за радиационна защита.
Глава шеста.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ЗАКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ И ГЕНЕРАТОРИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ
Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Използването на закрити ИЙЛ и генератори на йонизиращи лъчения се осъществява съгласно изискванията на наредбата, техническата документация на производителя на тези ИЙЛ, действащите стандарти и други специфични нормативни изисквания за тях и условията на издадените съгласно ЗБИЯЕ лицензии.

(2) (Нова - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Закритите ИЙЛ в зависимост от свързания с дейностите риск се класифицират в пет категории съгласно приложение № 7.



Чл. 36. Съоръженията, в които са поставени закрити ИЙЛ, следва да бъдат устойчиви на механични, температурни, химически и други въздействия, да съответстват на вида на източниците, на начина и условията на тяхното използване и да имат знак за радиационна опасност.

Чл. 37. В неработно положение закритите ИЙЛ се държат в защитни устройства, а генераторите на йонизиращи лъчения са с изключено електрическо захранване.

Чл. 38. (1) При изваждане на закрити ИЙЛ от контейнери се използват дистанционни инструменти или специални приспособления. Забранява се пипане с ръка на закрити ИЙЛ независимо от вида и активността им.

(2) При работа с източници, извадени от контейнери, се използват защитни екрани и манипулатори.

(3) Ако мощността на дозата е над 2 mGy/h на разстояние 1 m от източника, работата се извършва чрез специални защитни устройства (боксове, шкафове, камери и др.) с дистанционно управление.

Чл. 39. (1) Мощността на дозата от преносими и стационарни дефектоскопски, терапевтични или други апарати, чието действие се основава на използването на закрити ИЙЛ, не трябва да надвишава 20 µGy/h на разстояние 1 m от повърхността на защитния блок с източника. За уреди със закрити ИЙЛ, които се използват за технологичен контрол в стопански обекти, мощността на дозата във всяка достъпна точка от повърхността на блока с източника не трябва да надвишава 100 µGy/h, a на разстояние 1 m от повърхността му - 3 µGy/h ( за неутронни източници - съответно 100 µSv/h и 3 µSv/h).

(2) Мощността на дозата от устройства, при чиято работа възниква съпътстващо рентгеново лъчение, не трябва да превишава 1,0 µGy/h на разстояние 0,1 m от външната им повърхност.

(3) За подвижни и стационарни дефектоскопски и терапевтични апарати се допуска мощността на дозата да бъде по-голяма от 20 µGy/h на разстояние 1 m от повърхността на защитния блок със закрит източник, ако предварително е известно, че работното време на персонала с такива апарати е по-малко от стандартното. В този случай допустимата мощност на дозата се определя по формулата съгласно чл. 16.

Чл. 40. (1) Работната част (облъчвателният блок) на стационарни апарати и уредби с неограничен по посока сноп на йонизиращо лъчение се разполага в отделно помещение, отделна сграда или отделно крило на сграда. Материалите и дебелината на стените, пода и тавана на тези помещения и сгради следва да осигуряват отслабване на първичното и разсеяното йонизиращо лъчение в съседните помещения и на територията на обекта до установените граници съгласно действащите норми за радиационна защита, като се вземат под внимание всички възможни реални положения на източника и посоки на снопа.

(2) Пултовете за управление на стационарни апарати и уредби с неограничен по посока сноп на йонизиращо лъчение се разполагат в отделено от ИЙЛ помещение (командно помещение). При отворена врата (бариера) към съответното помещение поставянето на радиоактивен източник в работно положение или включването на високо (ускоряващо) напрежение на генератор на йонизиращо лъчение следва да се блокира автоматично, за да се изключи възможността за случайно облъчване на лица от персонала или на външни лица.



Чл. 41. (1) Помещенията, където са разположени стационарни апарати и уредби със закрити ИЙЛ, се оборудват с автоматизирана система за индикация, сигнализация и блокировки относно положението и движението на радиоактивния източник (облъчвателния блок) и за сигнализация при увеличаване на мощността на дозата над допустимото ниво. Следва да се предвиди устройство за принудително дистанционно преместване на радиоактивния източник в положение за съхранение в случай, че аварийно се изключи електрозахранването на уредбата или при възникване на друга авария в обекта, включително пожар, земетресение, наводнение или друго бедствие.

(2) При подводно съхранение на закрити ИЙЛ в обектите следва да се предвидят системи за автоматично поддържане на нивото на водата в басейна, сигнализация при изменение на нивото на водата и сигнализация при увеличаване на мощността на дозата в работното помещение и командното помещение.



Чл. 42. (1) Не се поставят специални изисквания към разположението на помещенията с апарати и уредби със закрити ИЙЛ, когато мощността на дозата не надвишава 1,0 µGy/h на разстояние 1 m от достъпните части на повърхността на уредбата в работно положение и при съхранение на източниците в защитни устройства при неработно положение.

(2) Когато мощността на дозата е по-голяма от 1,0 µGy/h на разстояние 1 m от достъпните части на повърхността им, стационарните апарати и уредби се разполагат в помещения, намиращи се в отделна сграда или в отделно крило на сградата.



Чл. 43. (1) При работа със закрити ИЙЛ не се поставят специални изисквания към устройството на помещенията, в които те се намират. Прилагат се съответните строителни, хигиенни, противопожарни и други норми и стандарти както за производствени помещения в стопански обекти.

(2) Помещенията, в които се извършва демонтаж, презареждане, ремонт, временно съхранение и други специфични работи, свързани с поддръжката и контрола на закрити ИЙЛ, се оборудват в съответствие с изискванията за работа с открити ИЙЛ от III клас (виж глава седма).

(3) (Изм. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) При използване на генератори на йонизиращи лъчения в обектите следва да се предвиди общообменна приточно-изтегляща вентилация.

Чл. 44. При използване на облъчвателни инсталации с високоактивни закрити ИЙЛ в количества, водещи до натрупване във въздуха на работните помещения на токсични вещества над допустимите концентрации, в обектите следва да се предвиди приточно-изтегляща вентилация.

Чл. 45. Когато апарати и уредби със закрити ИЙЛ или генератори на йонизиращи лъчения при необходимост се използват в общи производствени помещения на даден обект или при полеви условия (извън помещения), се спазват следните изисквания:

1. насочването на прекия сноп йонизиращо лъчение да бъде по възможност към земята или по посока, където няма хора;

2. използваните ИЙЛ се поставят възможно най-далече от обслужващия персонал и други лица;

3. предотвратяват се достъпът и престоят на странични лица в близост до използваните ИЙЛ и се вземат мерки за временно съхранение и физическа защита на тези ИЙЛ;

4. при необходимост се осигуряват и използват защитни екрани и подвижни прегради за намаляване на облъчването;

5. около ИЙЛ се поставят знаци за радиационна опасност и предупредителни надписи "Внимание! Радиация!", които са видими от разстояние минимум 3 m;

6. ограничава се до минимум времето за пребиваване на лица в близост до съответните ИЙЛ.

Чл. 45а. (Нов - ДВ, бр. 74 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) (1) Всеки лицензиант или титуляр на разрешение осигурява контрол за състоянието на използваните и съхраняваните високоактивни източници чрез периодични проверки за оценка на тяхната херметичност. Честотата на изпитванията за херметичност на високоактивните източници се определя от председателя на АЯР.

(2) Извън случаите по ал. 1 тестове за херметичност се провеждат и по предписание на инспектор от АЯР.

(3) След изтичането на срока за безопасна експлоатация на високоактивен източник, определен в производствената документация, неговата херметичност се проверява най-малко веднъж годишно, ако се използва. Резултатите от тестовете за херметичност се оценяват от комисия, назначена от председателя на АЯР. Оценката съдържа заключение за по-нататъшното безопасно използване на източника.
Глава седма.
ДОПЪЛНИТЕЛНИ ИЗИСКВАНИЯ ЗА ОСИГУРЯВАНЕ НА РАДИАЦИОННА ЗАЩИТА ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕ НА ОТКРИТИ ИЗТОЧНИЦИ НА ЙОНИЗИРАЩИ ЛЪЧЕНИЯ

Раздел I.


Изисквания за радиационна защита в контролираната зона
Чл. 46. (1) Радионуклидите като потенциални източници на вътрешно облъчване се разделят на четири групи според степента на радиационна опасност (радиотоксичност) за персонала и населението:

1. радионуклиди с много висока радиотоксичност (1-ва група);

2. радионуклиди със висока радиотоксичност (2-ра група);

3. радионуклиди със средна радиотоксичност (3-та група);

4. радионуклиди с ниска радиотоксичност (4-та група).

(2) Разпределението на радионуклидите по групи според тяхната радиотоксичност е дадено в приложение № 2. Кратко живеещите радионуклиди с период на полуразпадане по-малък от 24 часа се отнасят към четвърта група (радионуклиди с ниска радиотоксичност) и не са описани в това приложение.



Чл. 47. (1) В зависимост от групата на радиотоксичност, към която принадлежи използваният радионуклид, и от неговата максимално допустима активност на работното място видовете работи с открити ИЙЛ се разделят на три класа - I, II и III, съгласно приложение № 3.

(2) Изискванията към разположението и оборудването на помещения, в които се извършват работи с открити ИЙЛ, се определят в зависимост от класа на тези работи (I, II или III клас).



Чл. 48. В обектите, където се работи с открити ИЙЛ, помещенията за работа от даден клас се разполагат на едно място, в една част на определена сграда или в самостоятелна сграда на обекта. Когато се извършва работа от трите класа I, II и III, помещенията се разделят в съответствие с класа на извършваните работи.

Чл. 49. (1) Помещенията за работи от I клас с открити ИЙЛ се разполагат в отделна сграда или изолирана част от сграда с отделен вход и достъп през санитарен пропускник. Помещенията се оборудват с камери, боксове и други херметични устройства.

(2) Помещенията за работи от I клас с открити ИЙЛ като правило се разделят на три зони:

1. първа зона (1-ва зона) - необслужвани помещения, където се разполагат технологично оборудване и комуникации, явяващи се основни източници на йонизиращи лъчения и на радиоактивно замърсяване (камери, боксове и др.);

2. втора зона (2-ра зона) - периодично обслужвани помещения, предназначени за ремонт на оборудване и други работи, свързани с демонтаж на технологично оборудване, товарене и разтоварване на радиоактивни материали, временно съхранение на суровини и материали, готова продукция и радиоактивни отпадъци;

3. трета зона (3-та зона) - помещения за постоянно пребиваване на персонала в работно време (пултове за управление на технологични процеси и други работни места).

(3) За предотвратяване на разпространението на радиоактивни вещества се създават санитарни шлюзове между трите зони - 1-ва, 2-ра и 3-та (между необслужваните и периодично обслужваните помещения, както и между периодично обслужваните помещения и помещенията за постоянно пребиваване).

(4) При работи от I клас с открити ИЙЛ, в зависимост от предназначението и спецификата на обекта и от вида на използваните защитни бариери, се допуска двузонална планировка на помещенията, т.е. работните помещения в обекта да се разделят само на две зони.

Чл. 50. (1) Помещенията за работи от II клас с открити ИЙЛ се разполагат в отделна част на сграда в съответния обект. При планировката следва да се предвидят помещения за постоянно и временно пребиваване на персонала. В състава на помещенията за работи с открити ИЙЛ от II клас следва да има санитарен пропускник или баня с душ и дозиметричен контрол на изхода.

(2) Помещенията за работи от II клас с открити ИЙЛ се оборудват с шкафове, камини или боксове и се вентилират чрез приточно-изтегляща вентилация. Операции с прахове, изпаряване на разтвори, манипулации с еманиращи разтвори и летливи вещества и др., които са свързани с потенциална възможност за радиоактивно замърсяване на въздуха в помещенията, трябва да се извършват в камини и боксове с изтегляща вентилация. Работните маси, стойките, металните и други конструкции на шкафове, камини и боксове се покриват със слабосорбиращи материали.

(3) Когато в даден обект се провеждат работи от II и III клас с открити ИЙЛ, свързани с единна технология, може да се отдели общ блок от помещения, които се оборудват в съответствие с изискванията за работи с открити ИЙЛ от II клас.

Чл. 51. (1) За разполагане в даден обект на лаборатории, където се извършват работи от III клас с открити ИЙЛ, няма специални изисквания. Работи с открити ИЙЛ от III клас се провеждат в отделни помещения или стаи, които отговарят на общите изисквания за химически лаборатории.

(2) Работи от III клас с открити ИЙЛ, които са свързани с потенциална възможност за радиоактивно замърсяване на въздуха в съответните помещения (операции с прахове, изпаряване на разтвори, манипулации с еманиращи и летливи вещества), се извършват в шкафове с изтегляща вентилация.

(3) В помещенията за работи от III клас с открити ИЙЛ се препоръчва да има баня с душ и отделно помещение за съхранение и разфасоване на радиоактивни разтвори, с които се извършват тези работи. Препоръчва се тези помещения да се вентилират чрез приточно-изтегляща вентилация.

Чл. 52. При работи от I и II клас с открити ИЙЛ общите електрически табла и управлението на общите системи за отопление, вентилация, водоснабдяване, газоснабдяване и подаване на сгъстен въздух се разполагат извън основните работни помещения на обекта.

Чл. 53. (1) За намаляване на външното облъчване на персонала от открити ИЙЛ се използват системи за автоматизация и дистанционно управление на технологичните процеси, екраниране на източниците на йонизиращи лъчения и съкращаване на времетраенето на работните операции.

(2) (Доп. - ДВ, бр. 76 от 2012 г.) Операции с открити ИЙЛ от І клас в камери и боксове се извършват с дистанционни средства или с ръкавици, херметично монтирани във фасадната стена на камерите и боксовете. Поставянето и изваждането на обработвана продукция и оборудване се извършват без разхерметизиране на съответните камери и боксове. При подмяна и ремонт на манипулатори, камерни ръкавици и други елементи се допуска временно разхерметизиране на камерите и боксовете, като се използват подходящи за случая индивидуални средства за защита на персонала и се осъществява необходимият радиационен и дозиметричен контрол.

(3) Управлението на спомагателни съоръжения за подаване на вода, газ, въздух или за създаване на разреждане се извършва откъм фасадната стена на боксовете и камерите.

Чл. 54. (1) При определянето на работни места в операторни помещения и на приспособления и дистанционни средства за управление се вземат предвид зоните на достъпност за работещите и се осигурява рационално редуване на работните позиции на персонала, отчитайки антропометричните и психофизиологичните характеристики на човека.

(2) Височината на помещенията за работа с радиоактивни вещества и площта, разчетена за един работник, се определят в съответствие с правилата и нормите за проектиране и строителство на промишлени предприятия.

(3) За работи от I и II клас с открити ИЙЛ площта на дадено помещение, отнесена за един работник, е минимум 10 квадратни метра.

Чл. 55. В обектите с открити ИЙЛ се предвиждат мерки за дезактивация на производствените помещения и оборудването.

Чл. 56. Технологичното оборудване, защитните приспособления и работното обзавеждане на помещенията в обекти с открити ИЙЛ следва да бъдат с гладка повърхност, проста конструкция и слабосорбиращи покрития, които да улесняват премахването на радиоактивни замърсявания и които да са устойчиви към използваните работни материали, вещества, реактиви, разтвори. Употреба на мека мебел не се разрешава.

Чл. 57. (1) Подовете и стените на помещенията за работи от II клас с открити ИЙЛ и на помещенията от 3-та зона за работи от I клас с открити ИЙЛ се покриват със слабосорбиращи материали, които са устойчиви на миещи средства. Препоръчва се помещенията, които се отнасят към различни класове и зони за работа, да бъдат оцветени в различни цветове.

(2) Изискванията по ал. 1 се отнасят и за таваните на помещенията от 1-ва и 2-ра зона за работи от I клас с открити ИЙЛ, както и за подовете на помещения за работи от III клас с открити ИЙЛ.

(3) Краищата на подовите покрития се прилепват към стените, предварително подгънати на 10 cm височина от пода. При наличие на специална канализация подовете на помещенията са с наклон към съответните устройства за изтичане на вода. Ъглите на помещенията се закръгляват, а вратите и рамките на прозорците се правят с опростен профил.

(4) При облицоване на помещения рационално се съчетават изискванията за ефективна дезактивация с профилактика на зрителната умора. В помещенията за постоянно или периодично пребиваване на персонала се препоръчва да се използват светли тонове, но с различни цветове за двата вида помещения.



Чл. 58. При работи от I и II клас с открити ИЙЛ оборудването, инструментите, приспособленията и работната мебел се зачисляват към съответните помещения от даден клас (зона) и се маркират по подходящ начин. Тяхното преместване от едно помещение в друго, когато са от различен клас (зона), се разрешава след провеждане на радиационен контрол и промяна на маркировката в съответствие с класа (зоната) на новото помещение.

Чл. 59. (1) Количеството открити ИЙЛ по работните места следва да бъде минимално необходимото за конкретната работа. При избор на радиоактивни вещества за работа се подбират вещества с най-малка радиотоксичност, разтвори вместо прахове и разтвори с най-малка специфична активност.

(2) Броят на операциите, при които е възможно радиоактивно замърсяване на помещенията и околната среда (пресипване на прахове или течности, пресяване на прахове и др.), следва да бъде минимален. При ръчни операции с радиоактивни разтвори се използват подходящи защитни приспособления.



Чл. 60. При работа с открити ИЙЛ се използват помощни материали и приспособления за еднократна употреба (пластмасови съдове и покрития, филтърна хартия и др.) за ограничаване на радиоактивното замърсяване на повърхности, оборудване и помещения. Работата се извършва върху подложки от слабосорбиращи материали.

Чл. 61. При работа с открити ИЙЛ в обектите се отделя помещение или място за съхранение на необходимите дезактивиращи разтвори, приспособления за дезактивация, материали и оборудване за почистване на помещения и други средства за ликвидиране на радиоактивни замърсявания.

Чл. 62. Дейностите в обекти с открити ИЙЛ се организират и изпълняват по такъв начин, че количеството на получаваните радиоактивни отпадъци при съответните технологични процеси и манипулации да бъде възможно най-малко.

Каталог: files -> documents
documents -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
documents -> Чл. С наредбата се определят условията и редът за осъществяване на дейностите с взривните вещества, огнестрелните оръжия и боеприпасите
documents -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г
documents -> На 14 февруари съвпадат три празника
documents -> Наредба № рд-02-20-16 от 5 август 2011 Г. За планирането, изпълнението, контролирането и приемането на аерозаснемане и на резултатите от различни дистанционни методи за сканиране и интерпретиране на земната повърхност
documents -> Наредба № н-9 от 16 декември 2009 Г
documents -> Световния ден за възпоменание на жертвите от пътнотранспортни произшествия 16 ноември 2014 година


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница