Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти Глава първа Общи положения
Изтегляне 97.54 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Глава втора Специфични изисквания към млечните продукти Раздел І Наименования на млечните продукти
- Раздел ІІ Изисквания към качеството на млечните продукти
- Глава трета Етикетиране Раздел І Специфични изисквания при етикетиране на млечните продукти
- Раздел II Специфични изисквания при етикетирането на имитиращи продукти съдържащи в състава си мляко
- Допълнителна разпоредба
- Преходни и заключителни разпоредби
| Проект !
Наредба за специфичните изисквания към млечните продукти Глава първа Общи положения Чл.1. (1) С тази наредба се определят: 1. специфичните изисквания към млечните продукти; 2. изискванията към имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко; 3. изискванията при етикетирането на продуктите по т.1 и 2. (2) Наредбата се прилага за продукти, произведени на територията на Република България.
(2) Наименованието „мляко” се използва за означаване на мляко, което е обработено по начин, който не променя неговия състав или променя съдържанието на млечна мазнина. (3) Наименованието по ал. 1 и 2 може да се използва в съчетание с дума или думи за означаване на вида, качеството, произхода, предназначението на млякото, преработката или промяната в състава му, свързана с екстракция или добавяне на естествени млечни съставки. Чл.3. Означенията, определени в приложението, се използват само за млечни продукти. Чл.4. „Млечни продукти” са продукти, получени от мляко, към което са добавени необходимите за производството им добавки и спомагателни вещества, които не заместват (цялостно или частично) която и да е млечна съставка. Чл.5. Наименованието „сирене“ се използва за млечен продукт, претърпял или не процес на ферментация, преминал или не процес на зреене, получен чрез коагулация на млякото под действието на сирищен ензим или подходящи коагулиращи агенти и чрез частично отцеждане на суроватката. Съотношението между суроватъчни протеини и казеин не превишава това съотношение в млякото. Чл.6. Наименованието „извара“ се използва за млечен продукт, получен чрез коагулиране на обезмаслено мляко, мътеница или суроватка. Чл. 7. Наименованието „суроватка” се използва за вторичен продукт, получен при производството на сирене или казеин. Чл. 8. Наименованието „сметана” се използва за млечен продукт, получен от нехомогенизирано мляко с високо съдържание на мазнини, чрез сепариране (отделяне) на мазнината (от 10 до 84%). Чл.9. (1) Наименованието „масло” се използва за високомаслен млечен продукт, получен чрез избиване на мазнината от сметана, получена от мляко, мътеница и суроватка. Минималното съдържание на мазнини в маслото е 80%. (2) Масло с намалено съдържание на мазнини е: 1. 3/4 масло е продукт със съдържание на млечна мазнина не по-малко от 60 %. 2. 1/2 масло е продукт със съдържание на млечна мазнина не по-малко от 39 %. Чл.10. Наименованието „кисело мляко” се използва за млечнокисел продукт, претърпял млечнокисела ферментация. За закваска се използват култури на Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Streptococcus thermophilus. Чл.11. Наименованието „кефир” се използва за млечнокисел продукт, който се получава от краве мляко в резултат на развитие на млечнокисела и алкохолна ферментация. За закваска се използват култури на Lactobacillus kefiri, Leuconostoc, Lactococcus и Acetobacter в определено съотношение и дрожди Kluyveromyces marxianus, Saccharomyces unisporus, Saccharomyces cerevisiae и Saccharomyces exiguus. Чл.12. Наименованието „кумис” се използва за млечнокисел продукт, който се получава от кобилешко и от краве мляко и мътеница. За закваска се използват култури Lactobacillus delbrueckii subsp. bulgaricus и Kluyveromyces marxianus. Чл.13. Наименованието „кашкавал” се използва за вид твърдо сирене, претърпяло процес на чедеризация на пресованата сиренина. Чл.14. Наименованието „мътеница” се използва за вторичен продукт при получаване на масло. Чл.15. Наименованието „казеин” се използва за млечен продукт, получен от обезмаслено мляко чрез коагулация на белтъка казеин с киселини, сирищен ензим и калций. Чл.16. Наименованието „дехидратирани млечни мазнини” се използва за млечен продукт, съдържащ най-малко 99,8 % млечни мазнини и не повече от 0,1 % вода. Чл.17. Наименованието „течно масло” се използва за млечен продукт, получен от масло, дехидратирано чрез топлинна обработка. Чл.18. Наименованието „йогурт” се използва за млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация с микрофлора на киселото мляко и други млечнокисели микроорганизми. Чл.19. Наименованието „мляко за пиене” се използва за млечни продукти, посочени в Приложение XIII на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета от 22 октомври 2007 година за установяване на обща организация на селскостопанските пазари и относно специфични разпоредби за някои земеделски продукти (OB L 299, 16.11.2007 г.). Чл.20. Наименованието „прясно мляко” се използва за продукт, получен от сурово мляко, претърпял процес на пастьоризация или стерилизация, в който се допуска изменение на естествената масленост на млякото чрез отнемане или добавка на сметана, получена от сурово мляко или термично обработено сурово мляко и обогатяване на млякото с минерални соли и/или витамини. Чл.21. „Айран” е течен млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация, с добавка на вода под 50% и без добавена сол или съдържание на сол не-повече от 0,8%. Чл.22. „Цедено мляко“ е млечен продукт, претърпял млечнокисела ферментация, с последващо отделяне на суроватката. Раздел ІІ Изисквания към качеството на млечните продукти Чл.23. (1) При производството на млечни продукти се използват: 1. сурово мляко, което отговаря на изискванията на Наредба № 4 за специфичните изисквания при производството, съхранението и транспортирането на сурово краве мляко и изискванията за търговия и пускане на пазара на мляко и млечни продукти (Обн. ДВ. бр.23 от 29 февруари 2008г.) и/или сурово мляко, различно от краве, което отговаря на изискванията на Приложение III, раздел IX, глава I, подглава III, параграф 3 и 4 на Регламент 853/2004/ЕС на Европейския Парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно определяне на специфични хигиенни правила за храните от животински произход (OB L 139, 30.4.2004 г.). 2. сурово и добавено възстановено сухо или концентрирано мляко до 20% от вложеното сурово мляко; 3. питейна вода; 4. стартерни млечнокисели култури; 5. подходящи за коагулация на млякото ензими; 6. калциеви соли; 7. млечна киселина; 9. билки, подправки и други съставки, придаващи на продукта аромат или вкус, ако са характерни и технологично необходими за производството на определен вид млечен продукт; (2) Забранява се добавянето в млечни продукти на мазнини и протеини с немлечен произход. (3) Не се допуска влагането на оцветители и овкусители съгласно Регламент (ЕО) № 1331/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година за установяване на обща разрешителна процедура за добавките в храните, ензимите в храните и ароматизантите в храните (OB L 354, 31.12.2008 г), ензими, съгласно Регламент (ЕО) № 1332/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно ензимите в храните и за изменение на Директива 83/417/ЕИО на Съвета, Регламент (ЕО) № 1493/1999 на Съвета, Директива 2000/13/ЕО, Директива 2001/112/ЕО на Съвета и Регламент (ЕО) № 258/97 (OB L 354, 31.12.2008 г.) и добавки, съгласно Регламент (ЕО) № 1333/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно добавките в храните (OB L 354, 31.12.2008 г.), ароматизанти, съгласно Регламент (ЕО) № 1334/2008 на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно ароматизантите и определени хранителни съставки с ароматични свойства за влагане във или върху храни и за изменение на Регламент (ЕИО) № 1601/91 на Съвета, регламенти (ЕО) № 2232/96 и (ЕО) № 110/2008 и Директива 2000/13/ЕО (OB L 354, 31.12.2008 г.) в прясно мляко. Влагането им се разрешава само при производство на , преработени продукти от сирена и ферментирали млечнокисели продукти, с изключение на кисело мляко и айран. (4) Не се допуска влагането на желатин в прясно мляко, кисело мляко, айран и мляко за пиене. Допуска се влагането на желатин само в преработени продукти от сирена и други ферментирали млечнокисели продукти. (5) В киселото мляко общото количество Lactobacillus bulgaricus и Streptococcus thermophilus в крайния продукт е не по-малко от 10 7 cfu/g. (6) Казеини и казеинати могат да се използват за производство на сирене, съгласно изискванията на Регламент (ЕО) № 2583/2001 на Съвета от 19 декември 2001 година за изменение на Регламент (ЕИО) № 2204/90 за определяне на допълнителни общи правила относно общата организация на пазара на мляко и млечни продукти по отношение на сиренето (OB L 345, 29.12.2001 г.) и Регламент (ЕО) № 1234/2007. Максималното съдържание на казеини и казеинати, използвани за производство на сирене са посочени в Регламент (ЕО) № 1547/2006 на Комисията от 13 октомври 2006 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕИО) № 2204/90 на Съвета (OB L 286, 17.10.2006 г.)
Чл.27. Когато думата „мляко” не е допълнена с посочване на вида животно, от което млякото е добито, винаги означава краве мляко. Чл.28. Когато млечните продукти съдържат мляко от два или повече животински вида на етикета се поставя обозначението „от смесено мляко“. Чл.29. Преводът на наименованията на продукти, произведени извън територията на Република България и предлагани на българския пазар трябва да бъде съобразен с настоящата наредба. Раздел II Специфични изисквания при етикетирането на имитиращи продукти съдържащи в състава си мляко Чл.30. (1) В наименованието на имитиращи продукти съдържащи в състава си мляко, не трябва да се съдържа думата „млечен”, както и наименованията, определени в приложението. (2) За имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко не се допуска използването в наименованието на продукта, етикета, търговския документ, рекламния материал, както и при всяка друга форма на реклама или представяне на продукти, обозначения, които показват или подсказват, че храната има свойства или характеристики на мляко или млечен продукт. (3) За имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, наименованието "мляко" и наименованията по приложението се използват само, за да се посочат основните суровини и съставки, от които са произведени. (4) Производителите на мляко и млечни продукти и производителите, които разфасоват и преопаковат мляко и млечни продукти не могат да произвеждат, разфасоват и преопаковат имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко на територията на едно предприятие. Чл.31. При етикетирането на имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко, различно от краве мляко, върху етикета се посочва вида на използваното мляко. Чл.32. Имитиращите продукти, съдържащи в състава си мляко се предлагат в търговската мрежа на отделни щандове, ясно обозначени с надписа “Имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко”.
3. „Имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко” са продукти, които съдържат в състава си мляко и мазнини, и/или протеини от немлечен произход. Преходни и заключителни разпоредби § 2. Млякото и млечните продукти, които не отговарят на изискванията на наредбата, и са били етикетирани преди влизането й в сила, могат да се предлагат на пазара до пълното им изчерпване. § 3. Наредбата се издава на основание чл. 4 от Закона за храните. § 4. Отменя се Наредбата за специфичните изисквания към наименованията и етикетирането на мляко и млечни продукти, предлагани на пазара (приета с ПМС №28 от 03.02.2004г. обн.ДВ, бр.11 от 10.02.2004г). §5. За привеждане в съответствие с изискванията на наредбата, на производителите на мляко, млечни продукти и имитиращи продукти, съдържащи в състава си мляко се дава двумесечен гратисен период от обнародване на наредбата в Държавен вестник. § 6. Контролът по изпълнението на наредбата се осъществява от изпълнителния директор на Българската агенция по безопасност на храните. § 7. Наредбата е издадена при спазване на реда и условията на Директива 98/34/EО на Европейския парламент и на Съвета от 22 юни 1998 г. за определяне на процедура за предоставяне на информация в областта на техническите стандарти и регламенти и правила относно услугите на информационното общество (обн. ОВ L 204, 21.7.1998 г.). Приложение към чл.3 Наименования, които се използват при означаване на млечни продукти: 1. „суроватка”; 2. „сметана”; 3. „масло”; 4. „сирене”; 5. „кисело мляко”; 6. „кефир”; 7. „кумис”; 8. „кашкавал”; 9. „извара”; 10. „мътеница”; 11. „казеин”; 12. „дехидратирани млечни мазнини”; 13. „течно масло”; 14. „йогурт”;. 15. „мляко за пиене”; 16. „прясно мляко”; 17. „айран”; 18. „цедено мляко“. 
Каталог: language language -> Българска камара на химическата промишленост language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 6 – 13 април 2016 Г language -> „ Новото при reach, clp, Споделяне на добри практики, Енергийна ефективност и зелена икономика” language -> За 15 години вестник „мляко+ language -> Решение на 17-18 септември да бъде проведена национална конференция language -> Онлайн платформа (EN) language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 16 – 23 март 2016 Г language -> Изложение «месомания 2016» language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 23 – 30 март 2016 Г language -> Рафинирано слънчогледово олио седмична справка: средни цени за периода 30 март – 6 април 2016 Г Изтегляне 97.54 Kb. Сподели с приятели:
|