Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол

(2) За везни клас Х (х) показанията и/или отпечатаните стойности на масата или на разликите между масата и зададената номинална стойност се използват за определяне на средната грешка или средноквадратичното отклонение за всяка серия измервания, като реалното скално деление не трябва да е по-голямо от стойностите, определени в приложение № 5.

Чл. 84. Последващата проверка на автоматичните везни се извършва в статичен режим при нормални условия на употреба и при спазване на изискванията за първоначална проверка.

Раздел IV.

Теглилки (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.)

Чл. 85. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Теглилките са материални мерки за маса с определени форма, размери, материал, качество на повърхността, номинални стойности, плътност, магнитни свойства и максимално допустима грешка, предназначени да съхраняват номиналните си стойности при използване.

(2) Изискванията на този раздел се прилагат за:

1. теглилки от висок клас на точност с номинална стойност, по-голяма или равна на 1 mg и по-малка или равна на 50 kg, с изключение на използваните за измерване на метрични карати или други специфични предназначения;

2. теглилки от среден клас на точност, използвани с везни с неавтоматично действие при пряка продажба, клас на точност III.

(3) Теглилките среден клас на точност се делят на:

1. правоъгълни с ръкохватка и номинална стойност на масата 5, 10, 20 или 50 kg, като ръкохватката може да е от безшевна стоманена тръба със стандартен диаметър или от сив чугун, отлята заедно с тялото на теглилката;

2. цилиндрични с номинална стойност на масата 1, 2, 5, 10, 20, 50, 100, 200 или 500 g и 1, 2, 5 или 10 kg.

(4) Номиналната стойност на теглилките трябва да бъде равна на 1 x 10n kg или на 2 x 10n kg, или на 5 x 10n kg, където n е или нула, или положително, или отрицателно цяло число.

Чл. 86. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Теглилката от един грам висок клас на точност може да има формата на кратните на един грам или формата на дробните.

(2) Форма на теглилките от един грам и теглилки, които са кратни на грам:

1. теглилките клас М1 трябва да имат формата на теглилките от среден клас на точност;

2. теглилките от другите класове на точност могат да имат външните размери на теглилките от среден клас на точност; теглилките от 10 kg до 1 g могат също да бъдат цилиндрични или във формата на слабо пресечен конус с топчеста дръжка отгоре;

3. височината на тялото трябва да е приблизително равно на средния диаметър, като допустимата разлика между средния диаметър и височината е между 3/4 и 5/4 от този диаметър;

4. височината на топчестата дръжка за всички теглилки трябва да е между средния диаметър и средния полудиаметър на тялото;

5. теглилките класове Е1, Е2 и F1 не трябва да имат топчеста дръжка и могат да се състоят от единично цилиндрично тяло;

6. теглилките от класове Е1 и Е2 трябва да бъдат отлети цели; другите теглилки могат да имат жустировъчна камера, затворена посредством тапа или друго подходящо устройство; обемът на жустировъчната камера не трябва да надвишава 1/5 от общия обем на теглилките.

(3) Теглилките от един грам и дробни на един грам теглилки трябва да бъдат многоъгълни ламинирани ленти или тел, подходящо оформени, за да позволяват лесно захващане. Формите на теглилките трябва да дават информация за тяхната номинална стойност:

1. многоъгълни ламинирани ленти, форми и стойности:

триъгълник за 1 - 10 - 100 - 1000 mg

четириъгълник за 2 - 20 - 200 mg

петоъгълник за 5 - 50 - 500 mg;

2. многоъгълна тел сегменти и техните стойности:

1 сегмент за 1 - 10 - 100 - 1000 mg

2 сегмента за 2 - 20 - 200 mg

5 сегмента за 5 - 50 - 500 mg.

Когато две или три теглилки в комплекта са еднакви, те трябва да се разпознават съответно чрез една или две звездички или точки в случаите на ламинирани ленти и чрез една или две кукички в случаите на телове.

(4) Теглилките от 20 и 50 kg, различни от клас М1, могат да имат форма, съобразена с метода на използване.

Чл. 86а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) Формата и размерите на теглилките от среден клас на точност са дадени в приложение № 12 и приложение № 13.

Чл. 87. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Теглилките от висок клас на точност трябва да се изработват от метал или метална сплав. Този метал или метална сплав трябва да е от такова качество, че при нормални условия на употреба изхабяването на теглилките да е пренебрежимо по отношение на максималните допустими грешки за техния клас на точност:

1. плътността на теглилките от висок клас на точност трябва да е такава, че отклонение от 10 % от плътността на въздуха по отношение на определената (1,2 kg/m3) би довело до грешка не по-голяма от 1/4 от максимално допустимата грешка;

2. металът или сплавта за теглилки от класове Е1, Е2 и F1 трябва да са фактически немагнитни.

(2) Устойчивостта на корозия и лющене на метала или сплавта за изработване на теглилките от 5 до 50 kg клас М1 с паралелепипедна форма трябва да е най-малко равна на тази на сивия чугун.

(3) Клас М1 теглилки с цилиндрична форма с номинални стойности, по-малки или равни на 10 kg, трябва да се изработват от месинг или от материал, най-малко равен по качество на месинга.

(4) Качеството, определено в ал. 2 и 3, може да бъде осигурено чрез подходящо третиране на повърхността на теглилките.

Чл. 87а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Материалът, от който са направени теглилките среден клас на точност, трябва да е устойчив на корозия и да осигурява запазване на метрологичните им характеристики съгласно изискванията за съответния клас на точност при нормални условия на употреба и за целите, за които те са предназначени. Методът на производство трябва да е съобразен с избрания материал.

(2) За изработване на теглилките среден клас на точност може да се използва всякакъв материал с плътност от 7 g/cm3 до 9,75 g/cm3, с твърдост, най-малко равна на тази на летия месинг, със същата устойчивост на корозия и здравина на сивия чугун, с повърхност, подобна на повърхността на отливка от сив чугун във форма от фин пясък, с изключение на теглилките с номинална стойност под 100 g, които не могат да се изработват от сив чугун.

(3) Когато е необходимо, повърхността на теглилките среден клас на точност трябва да е защитена от корозия и други външни въздействия с подходящи покрития или чрез полиране.

Чл. 88. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Повърхността на теглилките висок клас на точност, включително техните основи и ръбове, трябва да са напълно гладки. Повърхността на теглилките класове Е1, Е2, F1 и F2 не трябва да има шупли при преглед с невъоръжено око и трябва да е старателно полирана.

(2) Повърхността на теглилките клас М1 с цилиндрична форма от 10 kg до 1 kg трябва да е полирана и да няма шупли при визуален преглед. Състоянието на повърхността на клас М1 теглилки с паралелепипедна форма 50, 20, 10 и 5 kg трябва да е сравнимо с това на сив чугун, отлят внимателно във форма от фин пясък.

(3) Повърхността на теглилките от класове Е1, Е2, F1 и F2, от един грам и кратните на грама може да бъде защитена с метално покритие.

(4) Повърхността на клас М1 теглилки от един грам и кратни на грама може да бъде защитена с подходящо покритие.

Чл. 89. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Теглилките от класове на точност F1 и F2 с жустировъчна камера се настройват със същия материал, от който са направени, или с чист калай, или с молибден.

(2) Теглилките клас М1 могат да се настройват с олово.

Чл. 89а. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Теглилките среден клас на точност от 1 до 10 g трябва да са без жустировъчна кухина, от 20 до 50 g могат да имат жустировъчна кухина, а над 100 g - трябва да са с жустировъчна кухина.

(2) Жустировъчната кухина е вътрешна камера, разположена по вертикалната ос при цилиндрични теглилки или в ръкохватката при правоъгълни теглилки.

(3) Обемът на жустировъчната кухина не трябва да е по-голям от 1/4 от обема на теглилката и след настройване 2/3 от общия обем на жустировъчната камера да остава свободен.

(4) Жустировъчната кухина трябва да се затваря с тапа с резба, изработена от лят месинг, или с месингов гладък диск. Тапата с резба трябва да има шлиц за отвертка, а гладкият диск трябва да има централен отвор за улесняване изваждането на тапата. Върху тапата може да се постави оловна пломба или капачка.

(5) Материалът, с който се запълва жустировъчната кухина, трябва е същият като този, от който е изработена теглилката.

Чл. 90. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Теглилки висок клас от ламинирани ленти или тел, имащи номинални стойности, по-малки или равни на един грам, не трябва да имат означение за номинална стойност.

(2) Теглилки с номинални стойности, равни на или по-големи от един грам:

1. от класове Е1 и Е2 не трябва да имат означена номинална стойност;

2. от клас F1 трябва да имат само означение за номинална стойност, както е предвидено в ал. 3, като този надпис трябва да е полиран или гравиран;

3. от клас F2 трябва да имат надписите за клас F1, придружени с буквата F;

4. от клас М1 трябва да имат номиналната стойност, означена в цифри, последвани от символ на съответната единица, релефно вдълбани или щамповани върху горното лице на тялото или дръжката на теглилката; цилиндричните теглилки трябва да са означени с буквата М релефно вдълбана или щампована; паралелепипедните теглилки трябва да са означени с буквата М, която не е необходимо да е вдълбана или щампована.

(3) Номиналните стойности на теглилките трябва да са означени във:

1. килограми за теглилки от 1 kg или повече;

2. грамове за теглилки от 1 g до 500 g.

(4) Теглилките, съдържащи се два или три пъти в поредиците, трябва да се различават чрез една или две звездички или чрез една или две точки.

Чл. 91. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Единичните теглилки и комплектите теглилки от класове Е1, Е2, F1 и F2 трябва да се съхраняват в кутии.

(2) За клас М1:

1. единичните теглилки или сериите теглилки до стойност 500 g трябва да се съхраняват в кутии;

2. теглилки с номинална стойност, по-голяма от 500 g, могат да се съхраняват в кутии, подредени в поставки или представени отделно без защита.

(3) На капаците на кутиите трябва да е означен класът теглилки, който те съдържат: Е1; Е2; F1; F2; М1.

Чл. 91a. (Нов - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) При теглилки среден клас на точност означенията на номиналната стойност на масата на теглилката и наименованието или фирменият знак на производителя се нанасят на горната повърхност на централната част на теглилката, така че да са наравно с горната повърхност или да имат релефна форма.

(2) Номиналната стойност на теглилки от 500 g до 10 kg може да е означена върху тялото на теглилките.

(3) Означенията на номиналната маса на теглилките с правоъгълна форма се нанасят във вида: 5 kg, 10 kg, 20 kg или 50 kg.

(4) Означенията на номиналната маса на цилиндричните теглилки се нанася във вида: 1 g, 2 g, 5 g, 10 g, 20 g, 50 g, 100 g, 200 g, 500 g, 1 kg, 2 kg, 5 kg или 10 kg.

Чл. 92. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) Максимално допустимите грешки на теглилките се отнасят за конвенционалната маса и трябва да съответстват на тези, определени в приложение № 14.

Чл. 93. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Теглилките се пускат на пазара след първоначална проверка без одобряване на типа и не подлежат на последващи проверки.

(2) Първоначалната проверка включва:

1. проверка за наличие на надписи и означения;

2. външен оглед на повърхността на теглилката;

3. проверка на формата и размерите на теглилките за съответствие с изискванията на чл. 86;

4. измерване на масата на теглилката и определяне на отклонението от номиналната й стойност;

5. проверка на максимално допустимата грешка за дадена номинална стойност.

Чл. 94. (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) (1) Знакът за първоначална проверка се поставя така, че да не се нарушават метрологичните характеристики на теглилката.

(2) Кутиите, съдържащи теглилки класове Е1, Е2 и F1, и всички кутии, съдържащи грам и дробни на грама, трябва да носят знак за първоначална проверка.

(3) За теглилки клас F2 знакът за първоначална проверка трябва да се поставя на капака на жустировъчната кухина, а където няма такава - на основата на теглилката. За теглилки клас М1 от 1 g до 50 kg знакът за първоначална проверка трябва да се поставя върху оловото, запечатващо отвора на жустировъчната камера, или върху основата на теглилки, които нямат камера.

(4) За теглилки среден клас на точност знакът за първоначална проверка се нанася върху оловната пломба на жустировъчната кухина, а на теглилките без жустировъчната кухина - върху тялото на теглилката.

Раздел V.

Клинични стъклени живачни термометри с устройство за максимум

Чл. 95. Клиничните стъклени живачни термометри с устройство за максимум, наричани по-нататък "стъклени живачни термометри", са средства за измерване, предназначени за измерване на температурата на човешкото тяло.

Чл. 96. Стъклените живачни термометри могат да бъдат:

1. с вложена скала, когато скалата е нанесена върху непрозрачна пластинка, разположена по дължината на капилярката, а капилярката и скалната пластинка са поместени в защитна стъклена тръба, запоена към резервоара;

2. пръчковидни, с дебелостенен капиляр, върху който е нанесена скалата.

Чл. 97. При стъклените живачни термометри с вложена скала пластинката, носеща скалата, трябва да е разположена по дължината на капилярката и да е закрепена по такъв начин, че да не се измества спрямо нея.

Чл. 98. Стъклените живачни термометри трябва да имат устройство за максимум, което не позволява връщането на живачния стълб в резервоара при охлаждане.

Чл. 99. (1) (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) Стъклото, използвано за изработване на резервоара, капилярката и устройството за максимум, трябва да е такова, че количеството алкали, преминало в разтвора за 1 g стъкло, трябва да е не повече от 263,5 mg Na2O.

(2) Резервоарът на стъклените живачни термометри трябва да е изработен от стъкло, чиято депресия при 0°С не трябва да е по-голяма от 0,07°С.

Чл. 100. Капилярката на стъклените живачни термометри трябва да е направена от прозрачен материал, който осигурява видимост на движението на живачния стълб по цялата й дължина.

Чл. 101. Скалната пластинка на стъклените живачни термометри с вградена скала трябва да е изработена от опалин, метал или друг материал, еквивалентен на опалина по отношение на стабилността на размерите.

Чл. 102. При нанасяне на означенията върху пръчковидните термометри трябва да се използват бои, които не се заличават и не избледняват.

Чл. 103. Резервоарът, капилярката и живакът не трябва да съдържат газ и остатъци от други чужди тела.

Чл. 104. Разстоянието между два съседни щриха от скалата трябва да е не по-малко от 0,5 mm - за пръчковидните термометри, и от 0,6 mm - за термометрите с вложена скала.

Чл. 105. (1) Движението на живачния стълб трябва да е плавно при бавно загряване на термометъра.

(2) Скоковете на мениска не трябва да са по-големи от една трета от широчината на скалното деление.

Чл. 106. (1) Нанасянето на скалните знаци върху стъклените живачни термометри трябва да е ясно и четливо.

(2) Знаците трябва да са гравирани или напечатани по неизтриваем начин.

(3) Чертите трябва да са перпендикулярни на оста на термометъра.

(4) Дебелината на чертите не трябва да надвишава една пета от широчината на скалното деление - за термометри с вложена скала, и една четвърт - за пръчковидните.

(5) Чертите, съответстващи на половинките и на целите градуси, трябва да се отличават по дължина.

(6) Чертите, отговарящи на целите градуси, трябва да са означени с цифри.

Чл. 107. Върху стъклените живачни термометри трябва да са поставени следните надписи и означения:

1. означението на единицата за температура "°С" върху скалата;

2. наименованието или фирменият знак на производителя;

3. означение за вида на стъклото на резервоара;

4. знакът за одобрен тип.

Чл. 108. (1) На обратната страна на термометъра в горната част на тялото трябва да е предвидено място за поставяне на знак за първоначална проверка.

(2) Поради специфичните изисквания за маркиране на стъклени средства за измерване знакът за първоначална проверка трябва да съдържа поредица от знаци със следното значение:

1. стилизираната буква "Б" от знака за първоначална проверка;

2. последните две цифри на годината, в която се извършва първоначалната проверка;

3. отличителните букви на Република България "BG";

4. индивидуалния номер на лицето, извършило проверка.

Чл. 109. (1) Долната граница на обхвата на измерване на стъкления живачен термометър трябва да е със стойност, по-малка или равна на 35,5°С, а горната граница - по-голяма или равна на 42,0°С.

(2) Стойността на скалното деление трябва да е 0,1°С.

(3) Максимално допустимите грешки на термометъра трябва да са плюс 0,1°С и минус 0,15°С.

Чл. 110. (1) Времето за темпериране на стъкления живачен термометър се определя, като термометърът при температура от 15°С до 30°С включително изведнъж се потапя в температурна вана с температура от 35,5°С до 42°С включително, престоява 20 s, изважда се и се охлажда до температура от 15°С до 30°С.

(2) Отчетената с термометъра температура трябва:

1. да не се различава от температурата във ваната с повече от стойността на максимално допустимата грешка;

2. да не превишава температурата във ваната с повече от 0,005 пъти разликата между температурата в температурната вана и температурата на термометъра преди потапяне.

Чл. 111. Стъклените живачни термометри се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и не подлежат на последващи проверки.

Чл. 112. Броят на изследваните образци при одобряване на типа на стъклените живачни термометри е 10.

Чл. 113. Първоначалната проверка включва:

1. проверка за наличие на надписи и означения;

2. проверка на действието на устройството за максимум;

3. проверка за равномерното покачване на живака;

4. определяне на грешките на термометъра;

5. проверка на времето за темпериране.

Раздел VI.

Клинични електрически термометри с максимално показание

Чл. 114. (1) Клиничните електрически термометри с максимално показание, наричани по-нататък "електрически термометри с максимално показание", са средства за измерване на телесната температура на хора и животни и показват максималната температура, която е била измерена след изтичане на определено време, специфично за типа термометри.

(2) Преди показанието за максималната температура термометърът може да показва моментната стойност на измерената температура.

(3) Електрическите термометри с максимално показание са с батерийно захранване и цифрова индикация на температурата.

Чл. 115. (1) Електрическите термометри с максимално показание се състоят от сонда и отчитащо устройство.

(2) Термометрите могат да бъдат:

1. със заменяема температурна сонда, свързана с устройство за отчитане, чиито характеристики са съобразени с характеристиките на сондата;

2. с постоянносвързани температурна сонда и отчитащо устройство (компактен термометър).

Чл. 116. (1) Температурната сонда на електрическите термометри с максимално показание трябва:

1. да има такава термична стабилност, че след престояването й 100 часа при температура 80°С или 300 часа при 55°С грешките да съответстват на максимално допустимите грешки;

2. да има такава електрическа изолация, че когато е потопена в електропроводима среда, да не предизвиква промени в показваната температура по-големи от ± 0,02°С;

3. да е достатъчно издръжлива на механични натоварвания при употреба;

4. ако е заменяема, да е снабдена или с куплунг, или с лесен за обслужване електрически съединител; контактното съпротивление на съединителя или електрическата изолация между електрическата верига съединител - земя не трябва да предизвиква вариации на показваната температура с повече от 0,02°С;

5. да осигурява входен сигнал, който да не се променя с повече от 0,05°С, когато температурата на проводниците й до отчитащото устройство се променя в граници, посочени от производителя;

6. да не променя характеристиките си, след като е подложена на почистване и дезинфекция по процедура, дадена от производителя.

(2) За заменяемата температурна сонда от съпротивителен тип се определя максималното напрежение, което може да бъде приложено на нея.

(3) Мястото на чувствителния елемент в сондата трябва да е такова, че когато тя е потопена на повече от 50 mm от върха й във водната баня при температура в обхвата на измерване на термометъра, показваната температура да не се променя с повече от 0,05°С от температурата, показана при дълбочина 50 mm.

Чл. 117. Отчитащото устройство на електрическите термометри с максимално показание трябва:

1. да осигурява такова напрежение, че загубата (разсейването) на енергия в сондата от съпротивителен тип да не предизвиква увеличаване на показваната температура с повече от 0,01°С, когато сондата е потопена в температурна баня в обхвата на измерване на термометъра;

2. да не показва температура, когато е свързано устройство за захранване на батерията;

3. да има цифров дисплей с височина на цифрите най-малко 4 mm или да е снабдено с увеличително оптическо устройство, за да достигне тази височина;

4. да дава ясна индикация или авариен сигнал, когато температурата е извън определения обхват на измерване;

5. да има устройство за самопроверка (ръчно или автоматично), чиято максимална грешка да не е по-голяма от ± 0,1°С, която да дава предупредителен електрически сигнал и ясна индикация за всяка повреда;

6. да осигурява отчитането на температурата на дисплея след достигане на термично равновесие.

Чл. 118. (1) Компактният термометър трябва:

1. да осигурява ясна индикация или авариен сигнал, когато захранващото напрежение на батерията е извън определените граници;

2. да има грешки не по-големи от допустимите при напрежение в тези граници.

(2) Компактният термометър трябва да показва температура, която да не се променя с повече от:

1. (доп. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) ± 0,1°С от действителната температура, когато температурата на кутията на термометъра се променя от 10°С до 40°С;

2. ± 0,1°С от действителната температура след подлагане на термичен шок (рязка промяна на температурата от минус 5°С до 50°С);

3. ± 0,1°С от действителната температура след престояване на термометъра в продължение на едно денонощие при температури от (минус 20 ± 2)°С и (60 ± 2)°С;

4. (изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г., в сила от 12.06.2007 г.) ± 0,1°С от действителната температура след престояване на термометъра в среда с относителна влажност от 91 до 95 на сто и температура, поддържана в границите на ± 2°С в интервала от 20°С до 32°С;

5. ± 0,3°С от действителната температура, когато термометърът е подложен на въздействие на електромагнитно поле с честота между 150 kHz и 500 MHz и с интензитет 10 V/m;

6. ± 0,1°С от действителната температура след падане на термометъра от височина 1 m върху твърда повърхност на три различни страни на термометъра.

(3) Малките компактни термометри трябва да са водоустойчиви.

Чл. 119. (1) За всеки тип електрически термометър с максимално показание трябва да е налична следната информация:

1. описание на предназначението и начинът на употреба;