Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол глава първа. Общи положения


Раздел XІIІ. Разходомери за газ и коригиращи устройства за обем



Изтегляне 3.75 Mb.
страница6/17
Дата26.02.2017
Размер3.75 Mb.
#15767
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Раздел XІIІ.
Разходомери за газ и коригиращи устройства за обем

  1. (1) Разходомер за газ е средство за измерване, предназначено да измерва, запаметява и показва количеството газ (обем или маса), преминало през него.

(2) Коригиращото устройство на обем на газ е устройство, което е монтирано към разходомер за газ и автоматично преобразува количеството, измерено при условията на измерване, в количество при базови условия.

(3) Коригиращите устройства на обем на газ могат да бъдат:

1. тип 1 - устройство с вградени преобразуватели на температура и на налягане, или само на температура.

2. тип 2 - устройство с външни преобразуватели на температура и на налягане, или само на температура, и калкулатор, които могат да бъдат одобрени поотделно.

(4) В зависимост от функцията на преобразуване коригиращите устройства на обем на газ могат да бъдат:

  1. с преобразуване по температура (Т- коригиращи устройства);

  2. с преобразуване по температура и налягане (PT – коригиращи устройства);

  3. с преобразуване по температура, налягане и на отклонението от закона на идеалния газ (PTZ - коригиращи устройства).

(5) Изискванията на този раздел се отнасят за разходомери за газ и коригиращи устройства на обем на газ:

  1. за които срокът на валидност на одобряването на типа по чл. 30, ал. 1 от ЗИ не е изтекъл и се пускат на пазара и/или в действие след извършване на първоначална проверка и подлежат на последваща проверка.

  2. които са пуснати на пазара и/или в действие с оценено и удостоверено съответствие, и подлежат на последваща проверка.

  1. (1) Разходомерите за газ се характеризират със:

1. размера на разходомера, който се обозначава с главна буква "G", следвана от цифра;

2. максималния разход, означаван с "Qmax", и минималния разход, означаван с "Qmin", които ограничават обхвата на натоварване на разходомера за газ;

3. за обемните разходомери - с цикличния обем, означаван с "V", който представлява обемът газ, съответстващ на един цикъл от работата на разходомера, т.е. съответстващ на движението на всички движещи се части на разходомера, в края на което тези части, с изключение на показващото устройство и междинните предавки, да се върнат в първоначалното си положение; цикличният обем е равен на произведението на стойността на обема, съответстващ на един пълен оборот на брояча и предавателното отношение на измервателното устройство към брояча;

4. максималното работно налягане, означавано с "Pmax", като работното налягане на разходомера за газ е разликата между налягането на газа на входа на разходомера и атмосферното налягане;

5. изходното работно налягане, означавано с "pr", което е налягането на газа, към което се привежда отчитаният обем газ;

6. загубата на налягане, която е равна на разликата между налягането, измерено на входа на разходомера, и налягането, измерено на изхода му, през време на протичането на газа през него;

7. константата на изходящия предавателен вал, която е равна на стойността на обема, получен от пълното завъртане на оста на това устройство, и която се изчислява като произведение на стойността на обема, получен от пълното завъртане на контролния елемент, и предавателното отношение на индексния брояч към тази ос.

  1. Разходомерите за газ и коригиращите устройства на обем на газ трябва да са конструирани така, че да осигуряват защита на метрологичните характеристики и да не позволяват промени, без да се нарушат знаците от проверка или защитните пломби.

  2. (1) За разходомери за газ, чиито отчитащи устройства работят с натрупване само в едната посока на движение на потока газ, посоката на движение трябва да е означена със стрелка.

(2) Ако върху корпуса на разходомера за газ е означена посоката на протичане на газа, изискването по ал. 1 не се прилага.

  1. (1) Броячът трябва да е конструиран така, че отчитането да се извършва с просто съпоставяне на цифрите.

(2) Нарастването с една цифра на която и да е част от брояча трябва да се извърши, когато цифрата на съседния по-нисък обхват се позиционира върху последната десета от своя пълен оборот.

  1. (1) Разходомерите за газ по чл. 204, ал. 5, т. 1 трябва да носят следните означения или върху скалата, или върху специална табелка с данни, или разпределени между двете:

  1. знака за одобрен тип;

  2. наименованието или търговска марка на производителя;

  3. идентификационния номер и годината на производство на разходомера за газ;

  4. означението на размера на разходомера за газ, което съдържа главна буква G, следвана от цифра, където е приложимо;

  5. максималния разход "Qmax ... m3/h";

  6. минималния разход "Qmin ... m3/h (или dm3/h)";

  7. максималното работно налягане във вида "Pmax ... МPa (или kPa, или Pa, или bar, или mbar)";

  8. цикличен обем, "V ... m3 (или dm3)" за обемни разходомери.

9. импулсен фактор (импулсно число), когато разходомерите са с вградени импулсни генератори.

(2) Означенията трябва да са ясни, четливи и неизтриваеми при нормални условия на употреба на средствата за измерване.

(3) Не се допуска поставянето на други данни и означения, освен ако са предвидени в удостоверението за одобрен тип.

  1. Местата за разполагане на знаците за проверка и на пломбите трябва да са избрани така, че демонтирането на частта, запечатана чрез знаците или пломбите, да доведе до тяхното разрушаване.

  2. (1) Грешките от измерване на разходомерите за газ се изразяват като относителна стойност чрез отношението в проценти на разликата между отчетения и действително преминалия обем през разходомера към действително преминалия обем.

(2) Грешките се отнасят за измерване на обеми на въздух с относителна плътност, равна на 1,2 kg/m3. При нормални атмосферни условия се счита, че околният въздух в лабораторията удовлетворява изискването.

(3) Максимално допустимите грешки се определят за конкретна посока на движение на потока на газа.

  1. Грешките от измерване на коригиращото устройство на обем на газ се изразяват като относителна стойност чрез отношението в проценти на разликата между отчетения коригиран обем и изчисления коригиран обем към изчисления коригиран обем.

  2. (1) Максимално допустимите грешки на диафрагмените разходомери за газ от одобрен тип при проверка трябва да са в границите:

1. при стойности на разхода, по-големи или равни на минималния разход и по-малки от два пъти минималния разход - ± 3 %;

2. при стойности на разхода, по-големи или равни на два пъти минималния разход и по-малки или равни на максималния разход - ± 2 %.

(2) При проверка грешките на даден разходомер при стойности на разхода, по-големи или равни на два пъти минималния разход и по-малки или равни на максималния разход, не трябва да превишават 1 %, ако всички грешки са с един и същ знак.

  1. (1) Максимално допустимите грешки на ротационните и турбинните разходомери за газ от одобрен тип при проверка не трябва да надвишават границите:

1. при стойности на разхода, по-големи или равни на минималния разход и по-малки от 0,2 пъти максималния разход - ± 2 %;

2. при стойности на разхода, по-големи или равни на 0,2 пъти максималния разход и по-малки или равни на максималния разход - ± 1 %.

(2) Грешките не трябва да надвишават половината от максимално допустимите грешки, когато са с еднакъв знак.

  1. Максимално допустимите грешки на коригиращите устройства за обем от одобрен тип при проверка са:

1. За електронни коректори на обем на газ тип 1: 0,5 % при температура на заобикалящата среда 20 °С ± 3 °С, влажност на заобикалящата среда 60 % RH ± 15 % RH, номинална стойност на захранващото напрежение;

2. За електронни коректори на обем на газ тип 2:

- за калкулатора: 0.2 %;

- за преобразувателя на температура: 0.1 %;

- за преобразувателя на налягане: 0.2%

при описаните в т.1 условия.

  1. (1) При първоначална и последваща проверка на диафрагмен разходомер за газ от одобрен тип се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойност на разхода:

1. равна на минималния разход;

2. от порядъка 1/5 от максималния разход;

3. равна на максималния разход.

(2) Ако проверката се извършва при различни условия, трябва да се гарантират резултати, съпоставими с резултатите по ал. 1.

  1. (1) При последваща проверка след ремонт на ротационен разходомер за газ и на турбинен разходомер за газ се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на:

1. минималния разход;

2. 1/10 от максималния разход, ако тази стойност е по-голяма от минималния разход;

3. 1/4 от максималния разход;

4. 2/5 от максималния разход;

5. 7/10 от максималния разход;

6. максималния разход.

(2) При последваща проверка на ротационен разходомер за газ и на турбинен разходомер за газ от одобрен тип се счита, че той съответства на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени при стойности на разхода, равни на:

1. минималния разход;

2. 2/5 от максималния разход;

3. максималния разход.

(3) Стойностите на разхода по ал. 1 и 2 могат да са в границите на ± 5 %.

(4) Ако проверката се извършва при различни условия, трябва да се гарантират резултати, съпоставими с резултатите по ал. 1 или 2.

  1. (1)При последваща проверка на диафрагмени разходомери за газ с оценено съответствие се счита, че те съответстват на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени най-малко при следните стойности на разхода:

  1. минималния разход

  2. 1/5 от максималния разход

  3. максималния разход,

(2) При последваща проверка на други видове разходомери за газ с оценено съответствие се счита, че те съответстват на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени най-малко при следните стойности на разхода:

  1. минималния разход

  2. 2/5 от максималния разход

  3. максималния разход,

  1. Стойностите на разхода по ал. 1 и ал. 2 могат да са в границите на ± 5 %.




  1. (1) При последваща проверка след ремонт на диафрагмени разходомери за газ с оценено съответствие се счита, че те съответстват на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени най-малко при следните стойности на разхода:

  1. минималния разход

  2. 1/5 от максималния разход

  3. максималния разход,

(2) При последваща проверка след ремонт на други видове разходомери за газ с оценено съответствие се счита, че те съответстват на изискванията за максимално допустими грешки, когато те са изпълнени най-малко при следните стойности на разхода:

  1. минималния разход

  2. 1/20 от максималния разход

  3. 1/10 от максималния разход

  4. 1/4 от максималния разход

  5. 2/5 от максималния разход

  6. 7/10 от максималния разход;

  7. максималния разход,

(3) Стойностите на разхода по ал. 1 и ал. 2 могат да са в границите на ± 5 %.


  1. (1) При първоначална и последваща проверка на коригиращи устройства на обем на газ от тип 1 грешките се определят в следните точки:

1. Tmin , (Tmin + Tmax)/2 и Tmax - за Т-коригиращи устройства

2. Tmin и Pmax; (Tmin + Tmax)/2 и (Pmin + Pmax)/2; и Tmax и Pmin - за РТ-коригиращи устройства и РТZ-коригиращи устройства.

3. за РТZ-коригиращи устройства се извършва проверка и на точността на алгоритъма за изчисляване на коефициента на свиваемост на газа.

(2) При първоначална и последваща проверка на коригиращи устройства на обем на газ от тип 2 грешките се определят поотделно за:

1. калкулатора - в точките, определени в ал. 1, като се симулират сигнали по температура, налягане и обем;

2. преобразувателя на температура - в три точки от обхвата на температурата, като едната задължителна стойност е 0 °C;

3. преобразувателя на налягане - в три точки от обхвата по налягане.

(3) За да се ограничи достъп до конструктивни компоненти на коригиращи устройства на обем на газ, на преминалите последваща проверка се поставят знаци от проверка и след монтаж им в съответствие с удостоверенията за одобрен тип или ЕО сертификата за изследване на типа.



  1. (1) При последваща проверка на разходомери за газ с оценено съответствие, показващи обема или масата, максималните допустими грешки са:

1. за клас на точност 1,5: ± 3 % в обхвата от Qmin до Qt и ± 1,5 % в обхвата от Qt (включително) до Qmax;

2. за клас на точност 1,0: ± 2 % в обхвата от Qmin до Qt и ± 1 % в обхвата от Qt (включително) до Qmax.

(2) При последваща проверка след ремонт на разходомери за газ с оценено съответствие, грешката (на показанието) и средно претеглената грешка трябва да бъдат в посочените по-долу границите:

1. максималните допустими грешки на разходомера за газ:

а) за клас на точност 1,5: ± 3 % в обхвата от Qmin до Qt и ± 1,5 % в обхвата от Qt (включително) до Qmax;

b). за клас на точност 1,0: ± 2 % в обхвата от Qmin до Qt и ± 1 % в обхвата от Qt (включително) до Qmax.

2. максималните допустими средно претеглени грешки:

а) за клас на точност 1,5: ± 0,6 %;

b) за клас на точност 1,0: ± 0,4 % .

(3) За разходомер за газ с вградено коригиращо устройство на обем на газ по температура, което само показва коригирания обем, максималната допустима грешка на разходомера нараства с 0,5 % в обхват от 30 °С, разположен симетрично около температурата, определена от производителя, която е между 15 °С и 25 °С. Извън този обхват се разрешава едно допълнително нарастване от 0,5 % на всеки интервал от 10 °С.

  1. (1) При последваща проверка на коригиращи устройства на обем на газ с оценено съответствие максималните допустими грешки са съгласно посочените в чл. 215, т. 1.

(2) При определяне на максимално допустимите грешки на коригиращите устройства не се взема под внимание грешката на разходомера за газ.

(3) Точките, в които се извършва последващата проверка, съвпадат с определените в чл. 220.

  1. (1) Срокът на валидност на последващата проверка на партида разходомери за газ, използвани за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост може да бъде удължен, ако са налице условията за прилагане на метода за статистически контрол и при проверка на извадка от партидата са постигнати критериите съгласно приложение № 4.

(2) Методът за статистически контрол може да бъде приложен, ако срокът на валидност на предходната проверка на разходомери за газ не е изтекъл и са налице условията за групиране на разходомери за газ в партида.

(3) Разходомерите за газ могат да бъдат групирани в партида, когато:

1. имат едни и същи: производител, тип или модификация или допълнение на типа, означени съгласно удостоверението за одобрен тип и знак за одобрен тип или съгласно ЕО-сертификата за изследване на типа/проекта;

2. годината на производство на средствата за измерване не се различава с повече от една година;

3. се използват при еднакви работни условия и условия на околната среда;

4. датата на предходната проверка за всички средства за измерване се различава най-много с една година.

(4) При демонтажа и транспортирането на разходомерите за газ от извадката трябва да бъдат взети подходящи организационни и технически мерки, които да възпрепятстват всяка намеса, водеща до промяна на техните технически и метрологични характеристики. Независимо от големината на извадката периодът на демонтаж и транспортиране трябва да е възможно най-кратък и общо да не надвишава един месец.

(5) Разходомерите за газ от извадката се продухват с въздух или с инертен газ и входът и изходът им трябва да се запечатат непосредствено след демонтажа им.

Раздел ХІV.

Средства за измерване на природен газ или пара, които работят със стандартизирано стесняващо устройство - бленда


  1. Настоящият раздел определя общите технически и метрологични изисквания към средства за измерване, компоненти на средства за измерване и друго спомагателно оборудване, необходими за осигуряване на измерването или предназначени да улесняват измервателните операции, които измерват и предоставят информация за налягането, температурата и количеството природен газ или пара.

  2. Изискванията на този раздел се отнасят за:

1. Разходомери с променлив пад на налягане, конструирани на принципа на измерване на разликата в налягането преди и след стандартизирано стесняващо устройство – бленда с концентричен отвор, поставена при използване на определен метод в кръгли тръби с определени геометрични параметри.

2. Преобразуватели на температура, които преобразуват измерената температура в стандартизиран аналогов или цифров изходящ сигнал, предназначени да измерват температурата на природния газ или парата.

3. Преобразуватели на налягане, които преобразуват измереното налягане в стандартизиран аналогов или цифров изходящ сигнал, предназначени да измерват налягането на природния газ или парата.

4. Калкулатор, който обработва автоматично получените сигнали от отделните измервателни преобразуватели на налягане, диференциално налягане, барометрично налягане и температура и изчислява моментен разход, предназначено да предоставя информация за количеството на преминалия/ата през разходомер със стандартизирано стесняващо устройство – бленда природен газ или пара.



  1. Разходомерите с променлив пад на налягане измерват разхода на природен газ или пара, протичащ през първичен измервателен преобразувател, който е стандартизирано стесняващо устройство – бленда, в затворен тръбопровод с кръгло сечение при условията на измерване.

  2. Основната конструкция на разходомерите с променлив пад на налягане се състои от стандартизирано стесняващо устройство - бленда с концентричен отвор, изводи за диференциално налягане, стабилизиращ прав участък от тръба с обща дължина до 10 D преди блендата и стабилизиращ прав участък от тръба с обща дължина 2 D след блендата.

  3. Основни характеристики на разходомерите с променлив пад на налягане са:

1. Отношение на диаметъра на отвора на блендата към вътрешния диаметър на тръбата преди блендата β = d/D ;

2. Число на Рейнолдс ReD - безразмерна величина, изразяваща отношението между инерционните сили и силите на триене в тръбата преди блендата;

3. Коефициент на разхода C, определен за потока природен газ или пара, който показва отношението на действителния поток през концентричния отвор на блендата към теоретичния поток;

4. Коефициент на разширение ε, който отчита свиваемостта на природния газ или парата.



  1. Разходомерите с променлив пад на налягане се използват за измерване на постоянен или много бавно променящ се във времето разход без пулсации, при следните ограничения:

1. Вътрешен диаметър на тръбата D от 50 mm до 1000 mm;

2. Диаметър на отвора d ≥ 12.5 mm;

3. Отношение β на диаметрите от 0,1 до 0,75.


  1. Блендата е първичен измервателен преобразувател, представляващ тънка кръгла пластина с концентричен кръгъл отвор, която се характеризира с:

1. Предна страна, означавана с главна буква А – страната на блендата, монтирана срещу посоката на протичане на потока, към която има по-високи изисквания за качество.

2. Задна страна, означавана с главна буква В – страната на блендата, монтирана по посоката на изтичане на потока, към която има по-ниски изисквания за качество и с място за маркировка.

3. Дебелина на блендата E.

4. Концентричен отвор – кръгъл отвор с дебелина , концентричен на кръглата бленда.

5. Ъгъл на скосяване на концентричния отвор.

6. Преден ръб G и заден ръб H на кръглия отвор с дебелина на бленда.

7. Заден ръб I на отвора на бленда, на която дебелината E е по-голяма от дебелината на кръглия отвор .


  1. (1) Изводите за диференциално налягане могат да бъдат отделни цилиндрични отвори или пръстеновидни отвори, които могат да бъдат изработени директно в стената на тръбата, във фланци или в носещ пръстен.

(2) Ъглови изводи за налягане и изводи на разстояние D и D/2 се използват за 0,10≤β≤0,56 и ReD ≥ 5000 или за 0,56<β≤0,75 и ReD ≥ 16000β2.

(3) Фланцови изводи за налягане се използват за ReD ≥ 5000 и ReD ≥ 170β2D, където D е в mm.



  1. Разходомерите с променлив пад на налягане и тяхната конструкция трябва да отговарят на изискванията на БДС EN ISO 5167-1:2006 „Измерване на разход на флуиди със стесняващи устройства в затворени напорни тръбопроводи с кръгло напречно сечение. Част 1: Общи принципи и изисквания” и БДС EN ISO 5167-2:2006 „Измерване на разход на флуиди със стесняващи устройства в затворени напорни тръбопроводи с кръгло напречно сечение. Част 2: Бленди”.

  2. Разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са конструирани и произведени от материали, които да са устойчиви на корозия и въздействие на различните газове или пара, които обикновено се транспортират или се внасят чрез някои от техните кондензати за периода, предвиден за тяхната употреба.

  3. (1) Разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са конструирани, произведени и монтирани така, че да осигуряват защита на метрологичните характеристики и да не позволяват промени, без да се нарушат знаците от проверка или защитните пломби.

(2) Конструкцията на разходомерите с променлив пад на налягане трябва да осигурява:

1. места за поставяне на знаците от метрологичен контрол;

2. защита на блендата от нерегламентиран демонтаж или изменение.


  1. (1) Конструкцията на блендата и предвиденият начин на монтаж трябва да осигуряват възможност за извършване на периодичен оглед и проверки за съответствие на блендата с изискванията на този раздел.

(2) Положението на блендата при монтаж трябва да е ясно определено от нейната конструкция или трябва да бъде схематично маркирано директно върху блендата.

  1. Блендата трябва да бъде изработена от материал, устойчив на корозия и ерозия по отношение на протичащия природен газ или пара, на който е известен коефициента на температурно разширение в работния обхват по температура на природния газ или парата.

  2. (1) Блендата трябва да е конструирана и монтирана така, че да не е подложена на пластична или еластична деформация, предизвикана от пада на налягане на протичащия природен газ или пара, или тази деформация да е незначителна.

(2) Блендата трябва да е конструирана така, че да не изкривява равнината на предна страна А, когато блендата е монтирана в тръбата и диференциалното налягане е нула.

  1. Изискванията към блендата се отнасят само за частите, които са монтирани в тръбата.

  2. Частта от блендата с диаметър D, която се намира вътре в тръбата, трябва да бъде кръгла и центрирана спрямо оста на тръбата, а предната и задната страни на блендата да са успоредни.

  3. Максималното отклонение на равнината на предната страна А на блендата трябва да е по-малко от0,005(D-d)/2, т.е. наклонът на равнината на предната страна А на блендата трябва да е по-малък от 0,5%.

  4. Грапавостта на предната страна А на блендата в частта с диаметър D, центрирана спрямо отвора на блендата с диаметър d, трябва да е Rα<10-4d.

  5. Задната страна В на блендата трябва да е плоска и успоредна на предната страна А на блендата. Не е задължително грапавостта на задната страна В на блендата да отговаря на изискванията за качество „грапавост” на предната страна А на блендата.

  6. (1) Дебелината на отвора e на блендата трябва да е между0,005D и 0,02D.

(2) Максималното отклонение на стойностите на e, измерени в която и да е точка от отвора на блендата трябва да бъде 0,001D.

  1. (1) Дебелината E на блендата трябва да е в границите между e и 0,05D. Когато частта от блендата с диаметър D, намираща се вътре в тръбата, е 50 mm ≤ D ≤ 64 mm, се допуска дебелина E≤3,2 mm.

(2) Максималното отклонение на стойностите на E, измерени в която и да е точка от частта на блендата с диаметър D, намираща се вътре в тръбата, при D≥200 mm, трябва да бъде 0,001D.

(3) Максималното отклонение на стойностите на E, измерени в която и да е точка от частта на блендата с диаметър D, намираща се вътре в тръбата, с размер D<200 mm, трябва да е 0.2 mm.



  1. Когато дебелината E на блендата е по-голяма от дебелината на концентричния отвор e, концентричният отвор на задната страна В на блендата трябва да бъде скосен с гладко завършена повърхност, а ъгълът на скосяване трябва да бъде равен на .

  2. Предният ръб G на кръглия отвор на блендата трябва да бъде остър, с прави ъгли и радиус на кривина не по-голям от 0,0004d, без грапавини или други повреди. Ъгълът между отвора с дебелина e и предната страна А на блендата трябва да бъде .

  3. Задните ръбове на блендата може да не отговарят на изискванията за качество за предния ръб.

  4. Действителният диаметър d на отвора на блендата се определя като средноаритметичен на резултатите, измерени най-малко в четири равноотстоящи една от друга диаметрални посоки и трябва да е по-голям или равен на 12,5 mm, като отношението β трябва да е по-голямо или равно на 0,1 и по-малко или равно на 0,75.

  5. Отворът на бленда с дължина e трябва да е цилиндричен, като измерения диаметър в задния край на отвора не трябва да се различава от действителния диаметър d с 0,05 %.

  6. Грапавостта на повърхността на цилиндричната част на отвора на блендата с дължина e трябва да е такава, че да не оказва влияние върху измерването на остротата на предният ръб G на отвора на блендата.

  7. Техническите и метрологични изисквания към предната страна А на бленда трябва да се прилагат и за двете страни на блендите, които са проектирани, произведени и се използват за измерване на разхода на природен газ или пара и в двете посоки.

  8. Разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са проектирани, произведени и монтирани с изводи за диференциално налягане, които могат да бъдат на разстояние D и D/2, ъглови или фланцеви изводи.

  9. Разходомерите с променлив пад на налягане, при които блендата измерва разхода на природен газ или пара и в двете посоки и изводите за диференциално налягане са на разстояние D и D/2, трябва да имат две двойки от тези изводи, разположени преди и след блендата.

  10. Разходомерите с променлив пад на налягане могат да се използват с една бленда и повече от един комплект изводи за диференциално налягане. В този случай изводите за диференциално налягане от всяка от страните на блендата трябва да са разположени така, че да се избегне взаимното им влияние, като за целта те се изместват под ъгъл най-малко от .

  11. Минималната дължина на стабилизиращите прави участъци от тръбата преди и след блендата се определя в зависимост от стойността на отношението на диаметрите β, вида и начина на разполагане на тръбопроводната арматура и елементите от тръбопровода.

  12. (1) Правият участък от тръбата, разположен между първия елемент преди блендата и блендата, може да бъде изработен от една или повече части.

(2) Частта от тръбата преди блендата с дължина 2D трябва винаги да се изработва от една тръба.

(3) Конструкцията и производството на правите участъци от тръба трябва да позволяват извършването на проверка на геометричните параметри на стабилизиращите прави участъци.



  1. (1) Стабилизиращите прави участъци трябва да бъдат прави.

(2) Стабилизиращите прави участъци се считат за прави, когато отклонението на правия участък от права линия, минаваща успоредно на оста на тръбопровода, е по-малко или равно на 0,4% от дължината на правия участък преди и след блендата.

(3) В правия участък на тръбопровода може да има отвори за изпразване и/или отвори да обезвъздушаване за отстраняване на твърди утайки и флуиди, които по време измерването трябва да бъдат затворени.



  1. Формата на вътрешната част на стабилизиращите прави участъци трябва да е кръгла по цялата им дължина.

  2. (1) Вътрешният диаметър D на правия участък се определя като средна аритметична стойност от измерените най-малко дванадесет стойности на диаметъра – четири диаметъра, разположени приблизително под еднакъв ъгъл един спрямо друг в най-малко три напречни сечения, които трябва да са равномерно разпределени на дължина 0,5 D преди блендата.

(2) Две от тези напречни сечения трябва да лежат в равнината на предния извод за налягане и на разстояние 0,5 D от предния извод за налягане.

(3) В случаите, когато на разстояние 0,5 D преди предния извод за налягане има заварено съединение, третото напречно сечение трябва да минава точно през това заварено съединение.



  1. (1) Отклонението на вътрешния диаметър D от средната му стойност, в което и да е напречно сечение на правия участък на разстояние 2D преди блендата трябва да е по-малко или равно на 0,3%.

(2) Когато правият участък от тръбопровода, разположен между първия елемент преди блендата и блендата се състои от повече от една част, разликата между вътрешните диаметри на две произволни части по дължината на правия участък на разстояние от 2D до 10D трябва да е по-малка или равна на 0,3% от средната стойност на вътрешният диаметър D.

(3) В случаите, когато правият участък, разположен между първия елемент преди блендата и блендата се състои от повече от една част, изместването, предизвикано от отклонение и/или разлика в диаметъра D на вътрешните диаметри на които и да е две части от правия участък, свързани една с друга, трябва да е по-малко или равно на 0,3% от средната стойност на вътрешният диаметър D.



  1. Отклонението на вътрешния диаметър D на правия участък на разстояние най-малко 2D след блендата трябва да е по-малко или равно на 3% от средната стойност на вътрешният диаметър D.

  2. (1) Вътрешната повърхност на стабилизиращите прави участъци трябва да бъде чиста и без видими дефекти.

(2) Профилът на грапавост на вътрешната повърхност на правите участъци се определя като средна аритметична стойност от измерените най-малко четири стойности на профила на грапавост, приблизително в същите напречни сечения, в които са направени измерванията за определяне на вътрешният диаметър D на тръбата.

(3) Средната аритметична стойност на профила на грапавост трябва да е такава, че отношението да е по-малко от максималната стойност, дадена в Таблица 1 на БДС EN ISO 5167-2:2006 „Измерване на разход на флуиди със стесняващи устройства в затворени напорни тръбопроводи с кръгло напречно сечение. Част 2: Бленди” и по-голямо от минималната стойност, дадена в Таблица 2 на същия стандарт.



  1. (1) Върху разходомерите с променлив пад на налягане трябва да са нанесени следните надписи, маркировки и означения:

1. име или търговско наименование на производителя;

2. тип на конструкцията;

3. идентификационен номер и година на производство;

4. стойност на вътрешния диаметър D20 на стабилизиращия прав участък, при температура ;

5. посока на потока;

6. проектно налягане PN;

7. знак за одобрен тип.

(2) Знакът за одобрен тип се поставя върху всички отделни основни части на разходомера с променлив пад на налягане.

(3) Знакът за одобрен тип се поставя върху всички отделни части на стабилизиращия прав участък преди блендата, в случаите, когато правият участък, разположен между първия елемент преди блендата и блендата се състои от повече от една част.


  1. Върху блендата трябва да са нанесени:

1. идентификационен номер;

2. стойност на вътрешния диаметър d20 на отвора на блендата, при температура ;

3. посока на потока;

4. означение за материала на блендата.



  1. Разходомерите с променлив пад на налягане се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

  2. (1) Изпитването за одобряване на типа включва:

1. проверка на съответствието на метрологичните и технически характеристики, определени от производителя в техническата документация, с техническите и метрологични изисквания, посочени в настоящия раздел;

2. проверка на геометричните параметри.

(2) Температурата на околната среда по време на изпитването на блендата трябва да бъде в интервала от до , като изменението на температурата на околната среда не може да надвишава .

(3) Температурата на околната среда по време на изпитването на стабилизиращите прави участъци трябва да бъде:

1. в интервала от до , като изменението на температурата на околната среда не може да надвишава за тръбопроводи по-малки или равни на DN 300;

2. в интервала от до , като изменението на температурата на околната среда не може да надвишава за тръбопроводи по-големи от DN 300.



  1. (1) Проверката на геометричните параметри при изпитване за одобряване на типа включва:

1. проверка на геометричните параметри на блендата:

1.1. определяне на вътрешния диаметър d20 на отвора на блендата при температура ;

1.2. равнинност на предната страна A на блендата;

1.3. грапавост на повърхността на предната страна A на блендата;

1.4. дебелина e на отвора на блендата и дебелина E на блендата;

1.5. ъгъл на скосяване;

1.6. преден ръб на отвора на блендата;

1.7. цилиндричност на отвора на блендата;

1.8. грапавост на повърхността на отвора на блендата.

2. проверка на геометричните параметри на стабилизиращите прави участъци:

2.1. определяне на вътрешния диаметър D20 на отвора на блендата при температура ;

2.2. праволинейност на правия участък;

2.3. средна стойност на вътрешния диаметър D на правия участък;

2.4. грапавост на вътрешната повърхнина на правия участък на тръбопровода.

3. проверка на геометричните параметри на изводите за диференциално налягане за съответствие с конструктивната и техническа спецификация на производителя.

(2) Изпитванията по ал.1, т.1 за бленди, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извършват за двете страни на блендата.

(3) Изпитванията по ал.1, т.2 за стабилизиращите прави участъци за разходомери с променлив пад на налягане, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извършат за правите участъци, разположени преди и след блендата.


  1. (1) Първоначална проверка на разходомери с променлив пад на налягане включва:

1. визуална проверка на място;

2. проверка на метрологичните характеристики.

(2) При визуалната проверка се установява съответствието на конструкцията, нанесените маркировки и означения с определените в удостоверението за одобрен тип.

(3) Проверката на метрологичните характеристики включва проверка на геометричните параметри на блендата, на стабилизиращите прави участъци преди и след блендата и на изводите за диференциално налягане за съответствие с определените в техническата документация на производителя и в удостоверението за одобрен тип.

(4) Първоначалната проверка на геометричните параметри на блендата включва:

1. определяне на вътрешния диаметър d20 на отвора на блендата при температура , като установената стойност на вътрешния диаметър d20 трябва да бъде означена на предвиденото място върху блендата по четлив и незаличим начин;

2. равнинност на предната страна на блендата;

3. грапавост на повърхността на предната страна на блендата;

4. дебелина на отвора на блендата и дебелина на блендата;

5. ъгъл на скосяване;

6. преден ръб на отвора на блендата;

7. цилиндричност на отвора на блендата.

(5) Първоначалната проверка по ал.4 за бленди, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извърша за двете страни на блендата.

(6) Първоначалната проверка на геометричните параметри на стабилизиращите прави участъци включва:

1. определяне на вътрешния диаметър D20 при температура , като установената стойност на вътрешния диаметър D20 трябва да бъде означена на предвиденото място върху разходомера с променлив пад на налягане по четлив и незаличим начин;

2. праволинейност на правия участък;

3. цилиндричност и закръгленост на правия участък;

4. грапавост на вътрешната повърхнина на правия участък.

(7) Първоначалната проверка по ал.6 за стабилизиращите прави участъци за разходомери с променлив пад на налягане, предназначени за измерване на потока в двете посоки, се извършат за правите участъци, разположени преди и след блендата.

(8) Първоначалната проверка на геометричните параметри на изводите за диференциално налягане включва проверка за съответствие с конструктивната и техническа спецификация на производителя и с удостоверението за одобрен тип.



  1. (1) Последващата проверка на разходомери с променлив пад на налягане включва:

1. Проверка на вътрешния диаметър на отвора на блендата;

2. Проверка на геометричните параметри на блендата - равнинност на предната страна, грапавост на повърхността на предната страна на блендата, преден ръб на блендата.

(2) Последваща проверка на стабилизиращите прави участъци не се извършва.


  1. (1) Относителната неопределеност на коефициента на разхода C, независимо от вида на изводите за диференциално налягане и при съответствие с всички технически изисквания и изисквания за монтаж, трябва да е в границите:

1. (0,7-β)%, когато ;

2. 0,5%, когато ;

3. (1,667β-0,5)%, когато .

(2) В случаите, когато D<71,12 mm към стойностите за относителната неопределеност по ал.1 се прибавя стойността на неопределеността, изчислената по формулата %, където D е в mm.

(3) Когато и към стойностите за относителната неопределеност по ал.1 се прибавя 0,5%.


  1. Относителната неопределеност на коефициента на разширение при съответствие с всички технически изисквания и изисквания за монтаж се определя по формулата , където е адиабатна експонента, е диференциалното налягане и е абсолютното статично налягане на природния газ или парата.

  2. (1) Налягането трябва да се измерва през отделен единичен кръгъл цилиндричен отвор:

(2) Осевата линия на отвора трябва да пресича осевата линия на тръбопровода под ъгъл от .

(3) Диаметърът на отвора на изводите за измерване на налягането трябва да бъде в границите от 0,13D до 13 mm.

(4) Отворите за измерване на диференциалното налягане на предната и задната страна на блендата трябва да имат равни диаметри.


  1. (1) Налягането се измерва с преобразувател на налягане с точност по-малка или равна на 0,2 %.

(2) Измерването на налягане на природния газ може да се извършва с преобразуватели на абсолютно налягане или с преобразуватели на относително налягане.

  1. (1) В случаите, при които за измерване на налягането се използва преобразувател за относително налягане, барометричното налягане се измерва в мястото на разполагане на разходомера с преобразувател на барометрично налягане с точност по-малка или равна на 0,2 %.

(2) Барометричното налягане може да бъде прието за постоянно, когато отклонението от текущите стойности на абсолютното налягане, предизвикано от изменение на барометричното налягане не надвишава 0,5%.

  1. (1) Падът на налягане се измерва с преобразувател на диференциално налягане с точност по-малка или равна на 0,2 %:

1. При ъглови изводи за диференциално налягане – като разлика между статичните налягания, взети непосредствено до равнината на блендата, в ъглите, образувани между тази равнина и стената на правия участък на тръбопровода;

2. При фланцови изводи за диференциално налягане – като разлика между статичните налягания, взети на разстояние l1 и l2 преди и след блендата.

(2) Разстоянията l1 и l2 са съответно:

1. 25,4 mm ± 0,5 mm, когато β›0,6 и D<150 mm;

2. 25,4 mm ± 1 mm за всички останали случаи, т.е. β ≤ 0,6 или β›0,6, но 150 mm ≤D≤ 1000 mm.


  1. Падът на налягане при ъглови изводи за диференциално налягане трябва да се измерва през отделни цилиндрични отвори или през пръстеновидни камери, всяка, от които е свързана с вътрешността на тръбопровода посредством пръстеновиден отвор или група равномерно разпределени по окръжността отвори.

  2. (1) Измерването на температурата се извършва на прав участък на тръбопровода преди или след блендата с преобразувател на температура, клас А.

(2) Местоположението на преобразувателя на температура или на защитната гилза, при наличие на такава, се определя така, че да оказва минимално влияние на движението на потока.

(3) Дълбочината на потапяне на преобразувателя на температура или неговата гилза трябва да е от0,3 D до 0,7 D.



  1. Калкулаторът трябва автоматично да изчислява стойностите на параметрите на потока, както и стойностите на разхода в съответствие с изискванията на БДС EN ISO 5167-1 „Измерване на разход на флуиди със стесняващи устройства в затворени напорни тръбопроводи с кръгло напречно сечение. Част 1: Общи принципи и изисквания” и БДС EN ISO 5167-2„Измерване на разход на флуиди със стесняващи устройства в затворени напорни тръбопроводи с кръгло напречно сечение. Част 2: Бленди”.

  2. (1) Калкулаторът трябва да осигурява стабилност и запазване на техническите и метрологични характеристики за периода, предвиден за употреба по предназначение и в съответствие с инструкциите на производителя.

(2) Конструкцията на калкулатора трябва да осигурява степен на защита от проникване на твърди частици и течности, специфицирана от производителя в зависимост от предписаните условия на употреба.

(3) Калкулаторът трябва да е конструиран и произведен така, че да осигурява защита на метрологичните характеристики и да не позволяват промени, без да се нарушат знаците от проверка или защитните пломби.

(4) Калкулаторът трябва да осигурява:

1. защита срещу всяка неправилна употреба, която може да се предвиди;

2. места за поставяне на знаците от метрологичен контрол;

3. възможност за извършване на проверки за съответствие на калкулатора с изискванията на този раздел и с удостоверението за одобрен тип.



  1. (1) Калкулаторът трябва да бъде оборудван с дисплей, който да показва, не е задължително едновременно, моментните стойности на входните величини, на измерените или изчислени величини, моментните стойности, интегрираните стойности на разхода, енергия и/или на топлинна мощност мерната единица на всяка величина или параметър, както и индикации на аварийните сигнали.

(2) Калкулаторът трябва да може да преобразува сигналите от свързаните с него преобразуватели на налягане и температура, както и от други специфицирани от производителя средства за измерване и допълнителни устройства.

(3) Калкулаторът трябва да позволява четене на измерените и изчислени стойности на параметрите и конфигуриране чрез серийни интерфейсни канали.

(4) Калкулаторът, когато се използва за природен газ, трябва да предоставя възможност за получаване на измерените стойности за калоричност, плътност или относителна плътност, състав на природния газ и други, необходими за изчисленията параметри чрез честотни входни канали, аналогови входни канали или чрез сериен интерфейс, в зависимост от специфицираните от производителя измервателни и изчислителни функции на калкулатора.


  1. (1) Калкулаторът трябва да извършва диагностика както на връзката с преобразувателите на температура, налягане и диференциално налягане, така и на границите на входните величини.

(2) Калкулаторът трябва да архивира възникването на събития, като при работа на калкулатора извън конфигурираните граници на входните величини да продължава да изчислява с номинални стойности.

(3) Номиналните стойности трябва да могат да се въвеждат в конфигурацията на калкулатора .



  1. Калкулаторът трябва при предписани условия на функциониране и при липса на смущения да има грешка на измерване, по-малка или равна на стойността на максималната допустима грешка.

  2. Климатичните, механичните и електромагнитните условия на околната среда, при които е предназначен да се използва калкулатора , захранването и другите влияещи върху точността величини се определят от производителя.

  3. (1) Метрологичните характеристики на калкулатора не трябва да се влияят от свързването към него на други средства за измерване или други допълнителни устройства.

(2) Софтуерът на калкулатора , който е определящ за метрологичните характеристики, трябва да се идентифицира и да се предвиди неговата защита, включително и мерки, даващи доказателства за евентуална намеса.

(3) Калкулаторът трябва да архивира и съхранява данни за конфигурацията, резултатите от измерванията и направените изчисления, информация за наличието на събития или намеса, водещи до изменение на данни, влияещи на резултата от измерването и изчисленията.



  1. (1) Калкулаторът трябва да показва всички необходими данни за конфигурацията и измерването.

(2) Калкулаторът трябва да осигурява възможност за предаване на данните от измерването, направените изчисления и/или резултатите от измерването, като са предвидени мерки за защита на предаваната информация.

(3) Калкулаторът трябва да контролира, открива и да показва, чрез аларма или по друг, предвиден от производителя начин, когато се работи извън определения от производителя работен обхват на параметрите, отнасящи се до точността на измерване.



  1. Калкулаторът трябва да носи следните надписи, маркировки и означения:

1. име или търговско наименование на производителя;

2. идентификация на типа;

3. идентификационен номер и година на производство;

4. знак за одобрен тип;

5. гранични температури на класа на околната среда под формата: tamb, max = …°C; tamb, min = …°C;

6. класификация за опасната зона за калкулатора , ако е приложимо;

7. захранващо напрежение;

8. степен на защита от проникване на твърди частици и течности;

9. информация за допълнителни функции, когато е приложимо.


  1. Калкулаторите се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

  2. Изпитването за одобряване на типа включва проверка на съответствието на метрологичните и технически характеристики, определени от производителя в техническата документация, с техническите и метрологични изисквания към калкулатора , посочени в настоящия раздел.

  3. (1) Максималните допустими грешки на калкулатора при първоначална проверка са 0,2%.

(2) Максималните допустими грешки на калкулатора от одобрен тип при последващи проверки са 0,3%.

  1. (1) При първоначална и последващи проверки на калкулатора грешките по чл.66 се определят като на входните канали се симулират сигнали по температура, налягане и диференциално налягане в следните точки:

1. Tmin; 0,3∆Рmin и Рраб;

2. Т=; 0,7∆Рmax и Рраб;

3. Tmax; ∆Рmax и Рраб.

(2) Проверката на калкулатора включва и:

1. проверка на канала по температура в три точки от обхвата по температура, въведен в конфигурацията на калкулатора;

2. проверка на канала по налягане в три точки от обхвата по налягане;

3. проверка на канала по диференциално налягане в три точки от обхвата по диференциално налягане.

(3) Максималните допустими грешки на канала по температура, на канала по налягане и на канала по диференциално налягане трябва да са по-малки или равни на 0,1%.

(4) Последващата проверка на калкулатора може да се извършва на местата на употреба, при граници на влияещите фактори, определени в нормативните изисквания и методиката за проверка.


  1. (1) За измерване на температурата на природния газ или парата се използват платинени съпротивителни термометри с трансмитер съпротивление ток или без трансмитер, използвани самостоятелно или като части от дадено средство за измерване (наричани в наредбата преобразуватели на температура).

(2) В настоящия раздел се определят метрологичните и технически характеристики на преобразувателите на температура, използвани за измерване на температурата на природния газ или парата.

(3) Преобразувателят на температура е средство за измерване на температура, което се състои от един или повече чувствителни към съпротивление елементи, вътрешни свързващи проводници, поставени в херметично затворен защитен корпус, клеми или изводи. Съставна част от преобразувателя може да бъдат и конструктивно свързани трансмитери и други елементи, специфицирани от производителя.



  1. (1) Чувствителният елемент на преобразувателите на температура е резистор под формата на метален проводник или тънък филм с изводи за присъединяване към свързващите проводници, който реагира на промяна на температурата чрез промяна на съпротивлението и за който е известна зависимостта на електрическото съпротивление от температурата.

(2) Платинен преобразувател на температура е преобразувател, на който за чувствителен елемент се използва платина.

  1. Защитният корпус е част от конструкцията на преобразувателите на температура, предназначен да защити чувствителния елемент и вътрешните проводници от повреда, който може да завършва с глава, свръзка или кабел.

  2. Преобразувателите на температура се характеризират с:

1. номинално съпротивление - определеното от производителя на преобразувателя на температура съпротивление при 0˚C, закръглено като цяло число, посочено в неговата маркировка.

2. обхват на измерване – обхвата на температурата, при който е изпълнена определената зависимост на съпротивлението от температурата.

3. долна граница на обхвата на измерване - най-ниската температура, при която се гарантира определената стойност на максималната допустима грешка на преобразувателя на температура.

4. горна граница на обхват на измерване - най-високата температура, при която се гарантира определената стойност на максималната допустима грешка на преобразувателя на температура.

3. работен температурен обхват - температурен обхват в границите на обхвата на измерване или равен на него, в който преобразувателите на температура отговарят на изискванията за стабилност и на техническите и метрологичните характеристики, специфицирани от производителят в техническата документация.

4. номинална температура – температурата, при която се използва преобразувателя на температура и при която производителят е определил срока на използване.

5. дължина на потапяне – максималната възможна дълбочина на потапяне в измерваната среда при температура, равна на горната граница на работния температурен обхват, при която не се нарушава работоспособността на преобразувателя на температура.

6. минимална дълбочина на потапяне – дълбочината на потапяне в среда с еднородно разпределена температура, при която при по-нататъшно потапяне измерените стойности на температурата не се изменят повече от 1/5 от допуска, като съпротивлението остава в границите на допуска.

7. номинална статична характеристика - зависимостта на съпротивлението от температурата, изчислена с конкретна стойност на номиналното съпротивление .

8. температурен коефициент - коефициент, определен по формулата от Приложение № 24

9. допуск - максималното допустимо отклонение от номиналната статична характеристика, изразено в ˚C.

10. връзката между съпротивлението и температурата се изразява с формула за преобразувател на температура от платина и температурен коефициент от Приложение № 25



  1. (1) Конструкцията на преобразувателите на температура трябва да осигурява защита от корозия, проникване на влага и срещу механични и термични въздействия.

(2) Преобразувателите на температура трябва да са конструирани така, че тяхното номинално съпротивление при 0 ° С да е 100 Ω.

  1. (1) Материалът, от който е изработен защитния корпус трябва да не е агресивен към платина, да запазва своята механична устойчивост и при горната граница на обхват на измерване, при която производителят е определил да се използва преобразувателя на температура.

(2) Защитният корпус трябва да издържа на налягане 3,5 МРа.

(3) Съпротивлението на електрическата изолация между чувствителния елемент и защитния корпус при най-високата номинална температура трябва да бъде съответно:

1. 100 МΩ при температура от 15 ˚C до 25 ˚C и при напрежение 100 V DC;

2. 10 МΩ при температура от 100 ˚C до 300 ˚C и при напрежение 10 V DC;

3. 2 МΩ при температура от 301 ˚C до 500 ˚C и при напрежение 10 V DC;

4. 0.5 МΩ при температура от 501 ˚C до 850 ˚C и при напрежение 10 V DC

(4) Конструкцията на преобразувателите на температура трябва да позволява използването им при захранване с постоянен ток или променлив ток с честота до 500 Hz.

(5) Преобразувателите на температура трябва да са конструирани с четирипроводна схема на свързване и да се използват в съответствие с определения от производителя начин на свързване.



  1. (1) Конструкцията на преобразувателите на температура трябва да осигурява степен на защита от проникване на твърди частици и течности, специфицирана от производителя в зависимост от предписаните условия на употреба.

(2) Преобразувателите на температура трябва да са конструирани и произведени така, че да осигуряват защита на метрологичните характеристики.

(3) Конструкцията на преобразувателите на температура трябва да осигурява:

1. защита срещу всяка неправилна употреба, която може да се предвиди;

2. места за поставяне на знаците от метрологичен контрол;

3. възможност за извършване на проверки за съответствие на преобразувателите на температура с изискванията на този раздел и с удостоверението за одобрен тип.


  1. Преобразувателите на температура трябва да носят следните надписи, маркировки и означения:

1. име или търговско наименование на производителя;

2. идентификация на типа;

3. идентификационен номер и година на производство;

4. знак за одобрен тип;

5. тип на сондата;

6. обхват на измерване;

7. номинално съпротивление ;

8. клас А;

9. класификация за опасната зона за преобразувателя на температура, ако е приложимо.


  1. Преобразувателите на температура за измерване температурата на природния газ или парата се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

  2. Изпитването за одобряване на типа включва проверка на съответствието на метрологичните и технически характеристики, определени от производителя в техническата документация, с техническите и метрологични изисквания към преобразувателите на температура, посочени в настоящия раздел.

  3. Максималните допустими грешки на преобразувателите на температура за клас А, са равни на , където е абсолютната стойност на температурата в ˚C .

  4. (1) За измерване на налягането на природния газ или парата се използват самостоятелно или като части от дадено средство за измерване преобразуватели на налягане.

(2) Преобразувателят на налягане е средство за измерване на налягане, което измерва и непрекъснато преобразува налягането в унифициран електрически изходен сигнал 4-20 mA и/или цифров сигнал стандартни протоколи HART или MODBUS с интерфейс RS232/RS485.

(3) Преобразувателите на налягане са преобразуватели за измерване на абсолютно/барометрично налягане, преобразуватели за измерване на диференциално налягане и преобразуватели за измерване на относително налягане.

(4) В настоящия раздел се определят метрологичните и технически характеристики на преобразувателите на налягане, използвани за измерване на налягане на природен газ или пара.


  1. (1) Конструкцията и съставните елементи на преобразувателите на налягане, специфицирана от производителя, трябва да осигурява стабилност и запазване на техническите и метрологични характеристики за периода, предвиден за употреба по предназначение и в съответствие с инструкциите на производителя по отношение на здравина и цялост на измервателните камери, диелектрична якост и устойчивост на изолацията, претоварване, устойчивост на удар и вибрации, климатични и други условия.

(2) Конструкцията на преобразувателите на налягане трябва да осигурява защита от корозия, проникване на влага и срещу механични и термични въздействия.

(3) Конструкцията на преобразувателите на налягане трябва да осигурява степен на защита от проникване на твърди частици и течности, специфицирана от производителя в зависимост от предписаните условия на употреба.

(4) Преобразувателите на налягане трябва да са конструирани и произведени така, че да осигуряват защита на метрологичните характеристики.

(5) Конструкцията на преобразувателите на налягане трябва да осигурява:

1. защита срещу всяка неправилна употреба, която може да се предвиди;

2. места за поставяне на знаците от метрологичен контрол;

3. възможност за извършване на проверки за съответствие на преобразувателите на налягане с изискванията на този раздел и с удостоверението за одобрен тип.


  1. Климатичните, механичните и електромагнитните условия на околната среда, при които са предназначени да се използват преобразувателите на налягане, захранването и другите влияещи върху точността величини се определят от производителя.

  2. (1) Преобразувателите на налягане трябва да показват измерените стойности директно или дистанционно, а индикацията може да е в аналогов или цифров вид.

(2) Информацията за измерените стойности може да вземе от самия преобразувател на налягане, както и от дисплея на калкулатора.

(3) Преобразувателите на налягане могат да имат допълнителни функции, като диапазон на измерване, пренастройка, самодиагностика и други, специфицирани от производителя.

(4) Преобразувателите на налягане могат да имат един или няколко измервателни канала.


  1. Преобразувателите на налягане трябва да носят следните надписи, маркировки и означения:

1. име или търговско наименование на производителя;

2. идентификация на типа;

3. идентификационен номер и година на производство;

4. знак за одобрен тип;

5. вид на измерваното налягане;

6. обхват на измерване, включително единицата на измерване;

7. обхват на изходния сигнал;

8. максимално работно налягане;

9. данни за захранването;

10. класификация за опасната зона за преобразувателя на налягане, ако е приложимо;



11. всички други символи и означения, свързани с използването на преобразувателя на налягане.

  1. Преобразувателите на налягане се пускат на пазара и/или в действие след одобряване на типа и първоначална проверка и подлежат на последващи проверки.

  2. Изпитването за одобряване на типа включва проверка на съответствието на метрологичните и технически характеристики, определени от производителя в техническата документация, с техническите и метрологични изисквания към преобразувателите на налягане, посочени в настоящия раздел.

  3. Максималните допустими грешки на преобразувателите на налягане, изразени в процент от изходния сигнал за обхвата, трябва да бъдат 0,2%.


Каталог: uploaded -> files
files -> Утвърдил весела неделчева
files -> Конкурс за проект, при реализирането на проекти, финансирани със средства от европейските фондове, по реда на зоп
files -> Христо Смирненски
files -> I. Описание на клиентския терминал Общи положения на работата на системата
files -> Инструкция за експлоатация Техническото досие трябва да представя пълна информация за конструкцията, действието на везните, като съдържа
files -> Закон за изменение и допълнение на Закона за измерванията
files -> Ръководство на потребителя модул Компенсации Съдържание
files -> Тарифа за търговия на международните капиталови пазари чрез електронна платформа, предлагана от ип „Реал Финанс” ад
files -> Club hotel grand efe 2014 all inclusive programm 10. 00 – 23. 00
files -> Инструкция за изтегляне и инсталиране на компонент Silverlight

Изтегляне 3.75 Mb.

Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17



©obuch.info 2024
отнасят до администрацията
    Начална страница
Автореферат
Анализ
Бизнес-план
Биография
Глава
Диплом
Доклад
Задача
Закон
Занятие
Заседание