Наредба за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване

Приложение № 4

 

СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТОПЛОМЕРИ

 

1. Тези изисквания се прилагат към топломерите, предназначени за битова, търговска употреба и за употреба в леката промишленост.

2. Стойностите на нормалните условия на работа трябва да бъдат зададени от производителя, както следва:

2.1. За температурата на течността: Qmax, Qmin, за температурните разлики: DQmax, DQmin, при следните ограничения: DQmax/DQmax ≤ 10; DQmin =3 K или 5 К или 10 К.

2.2. За налягането на течността: максималното положително вътрешно налягане, което топломерът може да издържа постоянно при горната граница на температурата.

2.3. За разхода на течността: qs, qp, qi, където стойностите qp и qi са обект на следните ограничения: qp/qi ≥ 10.

2.4. За топлинната мощност: Ps, където: q е температурата на топлоносителя;Qin – стойността q на входа на топлообменната верига;Qout – стойността q на изхода на топлообменната верига;DQ – температурната разлика Qin – Qout при DQ ≥ 0;Qmax – горната граница на q, при която топломерът работи правилно в границите на максималната допустима грешка (МДГ);Qmin – долната граница на q, при която топломерът работи правилно в границите на МДГ;DQmax – горната граница на Dq, при която топломерът работи правилно в границите на МДГ;DQmin – долната граница на Dq, при която топломерът работи правилно в границите на МДГ;q – разходът на топлоносителя;qs – най-голямата стойност на q, която позволява за кратки периоди от време топломерът да работи правилно;qp – най-голямата стойност на q, която позволява на топломера да работи правилно непрекъснато;qi – най-малката стойност на q, която позволява на топломера да работи правилно;Р – топлинната мощност на топлообмена;Рs – горната граница на Р, която позволява на топломера да работи правилно.

3. За топломерите са определени следните класове на точност: 1, 2, 3.

4. Максималните допустими относителни грешки за съответния клас на точност, приложими за комплектните топломери, изразени в проценти от действителната стойност за всеки клас на точност, са:Е = Еf + Еt + Еc, където Еf, Еt, Еc са съгласно т. 10.1, 10.2 и 10.3.

5. Средството за измерване не трябва да се влияе от статични магнитни полета и електромагнитни полета по отношение на честотата на захранването.

6. Влиянието на дадено електромагнитно смущение трябва да е такова, че изменението в резултата от измерването да не надвишава критичната стойност на изменение, посочена в т. 7, или показанието на топломера да е такова, че резултатът да не бъде приет за валиден.

7. Критичната стойност на изменение за един комплектен топломер е равна на абсолютната стойност на максималната допустима грешка, приложима за този топломер, съгласно т. 4.

8. След провеждане на подходящо изпитване, взимайки предвид периода от време, посочен от производителя, трябва да бъдат удовлетворени следните изисквания:

8.1. За преобразуватели на разход: отклонението на резултата от измерването след провеждане на изпитване за износоустойчивост от резултат от първоначалното измерване не трябва да превишава критичната стойност на изменение.

8.2. За преобразуватели на температура: отклонението на резултата от измерването след провеждане на изпитване за износоустойчивост от резултат от първоначалното измерване не трябва да превишава 0,1 °C.

9. Върху топломера трябва да са нанесени следните означения:

а) клас на точност;

б) граници на разхода;

в) граници на температурата;

г) място на монтиране на преобразувателя за разход: на входа или на изхода на топлообменната верига;

д) означение за посоката на потока.

10.1. Максималната допустима относителна грешка на преобразувателя на разход, изразена в %, за класовете на точност:

Клас 1: Ef = (1 + 0,01.qp/q), но не повече от 5 %;

Клас 2: Ef = (2 + 0,02.qp/q), но не повече от 5 %;

Клас 3: Ef = (3 + 0,05.qp/q), но не повече от 5 %,

където грешката Ef дава връзката между отчетената стойност и действителната стойност чрез зависимостта между изходния сигнал на преобразувателя на разход и действителния обем или маса.

10.2. Максималната допустима относителна грешка на двойката преобразуватели на температура, изразена в %:

Et = (0,5 + 3. DQmin/DQ),

където грешката Et дава връзката между отчетената стойност и действителната стойност чрез зависимостта между изходния сигнал на двойката преобразуватели на температура и температурната разлика.

10.3. Максималната допустима относителна грешка на калкулатора, изразена в %:

Eс = (0,5 + DQmin/DQ),

където грешката Eс дава връзката между отчетената и действителната стойност на количеството топлина.

10.4. Критичната стойност на изменение за един възел на даден топломер е равна на съответната абсолютна стойност на максималната допустима грешка на възела съгласно т. 10.1, 10.2 или 10.3.

10.5. Означения върху възлите:

11.1. Измерването за битова употреба се извършва с топломери от клас 3.

11.2. Измерването за търговска употреба и/или употреба в леката промишленост се извършва с топломери от клас 2.

11.3. Лицето, което доставя, или лицето, което законово е оправомощено да монтира средството за измерване, следва да определи характеристиките от изискванията по т. 2.1 – 2.4, като гарантира, че то е подходящо за точно измерване на консумацията, която е предвидена или се предвижда.