Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи



Дата15.12.2017
Размер282.15 Kb.
#36823
КОННИКЪТ
Наричат го Тракийски, защото се намира само в земите, които според Херодот през Античността са обитавани от тракийски народи. Най-често го виждаме на оброчни плочки, но също така се открива на погребални съоръжения и на скални стени.

Препуска тракиецът във вечността и ни хвърля предизвикателството на една неразбираема близост до нас и изящна простота. От много години пред науката виси въпросът „Кой е този ездач? Бог или човек? И ако е бог, чий е този бог, как е влязъл в пантеона на примитивния селски народ?

Трябва да си стискал с крака корема на коня, хванат за гривата му, за да можеш да усетиш как ездачът от плочката и онези момчета, които бяхме ние, сме едно и също нещо. Ездата без седло, по селски, никога не може да се забрави. Както миризмата на конската пот, на тревата, на горещото лято, както праха от полския път и осила в крачолите. Този ездач сякаш иде да ни каже, че животът ни не е тръгнал от нищото, че преди нас, също такива като нас, момчета са се носели като хали по пътищата, пряко нивите и чеирите, стиснали хълбоците на кончетата си, развели коси и къси пелерини. Времето от оброчната плочка препуска пред очите ни. Миналото на народа ни, ние от миналото препускаме към днешния си ден, който вече е в миналото.

Можем да усетим Конника, макар и да не го разбираме напълно, защото все още някои от сегашните лекари, агрономи, учители, инженери и просто българи в детството си са яздили конете на бащите си, докато те са си гледали работата по къра. Дойдоха тракторите и автомобилите, ние бяхме във възторг от машините, но Кончето си отиде от нивите на бащите ни, отиде си с волята ни! И не иска да се върне! Сегашните деца могат да яздят само в пасажа или на хиподрума. Качени на седла, с поводи, с треньори те не знаят какво е свободната езда на свободния кон. Като този от Тракийския конник. И няма да усетят вятъра в ушите му, болката от гръбнака на животното, който те реже, а няма сила, която да те откаже от летенето, от пиянството на галопа.

Много са мненията за това какво представлява Тракийският конник, който в литературата се нарича и Херос. Повечето мнения клонят към хипотезата, че той изобразява някакъв бог от неизвестния пантеон на траките. Съществуват и предположения, че Конникът изобразява Аполон, Дионисий, Митра и други богове, че носи едновременно белези на два-три бога, че е събирателен образ на Божеството. Видимата прилика в композициите на изобразяването на Конника и Свети Георги кара мнозина от изследователите да свързват двата персонажа.

Тук му е мястото да кажем, че за коренното население на нашите земи, въпреки изобилието на артефакти, ние знаем и зачитаме само онова, което е написал за тях Херодот. Нещо е останало и от други автори, но то по същество или се вмества в рамките на сведенията на Херодот или просто се игнорира, ако противоречи на основната хипотеза за тях като примитивен народ. В същото време старият историк, ако е автор на онова, което му се приписва и ако е написал точно това, което е стигнало до нас, не казва много за тракийците.

В беглите описания на тракийските народи Херодот е изпуснал тук-там сведения, които в общи линии не се връзват с цялостната представа за тях, която седи в основата на господстващото осъзнаване на тяхното наследство.

На първо място той казва, че те са земеделски народ. От това следва, че това население стояло в предните редици на движението на народите към материалното и духовното съвършенство. Днешните повърхностни представи на градското население за културата на земеделците в условията на развитата индустриална цивилизация, далече не съответстват на картината от преди две–три хиляди години. Културата на древните земеделските народи е онова, което ние имаме като представа за материална и духовна култура. Културното наследство на скотовъдните народи е несъизмеримо по-слабо в сравнение с това, което остава след земеделските. При ловно-събираческите народи състоянието на нещата е на нивото на Палеолита. Наследниците на тези народи от Античността до днес не могат напълно да приемат нито начина на живот, нито ценностната система на земеделската култура, която е основата и на индустриалната цивилизация на нашето време.

Земеделието иска уседналост на населението, защита на земите и домовете, организация на човешките и материалните ресурси на основата на общата територия. Следователно такова население не може да живее без държава, за която пък писмеността е основен инструмент на функциониране. От тук веднага следва, че ако тракийските народи са били безписмени и по тази причина ние не намираме тракийски документи, тогава те са били и без държавна организация. В същото време сведенията за тях изключват тази възможност, защото сведения за тракийски царе, значи държави, дава още Омир, а той е безспорен авторитет в историята на света. Следователно, през второто хилядолетие преди Христа тракийските народи вече са имали държави и съответно са имали писменост. Не е възможно една огромна маса от народи, с тяхната ясно описана висока икономическа и съответстващата и интелектуална мощност, да не са имали и собствена писменост. Човек трябва да не е на ясно с основни неща в държавното управление, за да е в състояние да си представи една държава на безписмен народ. Някои ще кажат, че са ползвали гръцката писменост. Гръцка писменост преди да е имало такова нещо като грък? Всичко може да се съчини, но някой да твърди аргументирано, че във Троянската война са участвали йонийци, които ние наричаме гърци, не е възможно. По него време техните бащи все още са хвърляли срекметата си в делтата на Нил или в заливите на Северна Африка.

Второто, което се вижда от Историята на Херодот е това, че в периода около 7-8 век преди Христа, тракийското население на Атика е превъзхождало многократно йонийските колонисти от Атина в културата на обработката на земята и отглеждането на храните.

На трето място, е сведението, че тракийците на Крез, лидийците, са владели цяла Мала Азия до идването на персите. Това неоспоримо говори, че икономическата и военната сила на един от тракийските народи, който, пак според Херодот, не е нито най-големия, нито най-силния от огромното тракийско море, е владял много векове йонийските гърци. Това не може да се върже с господстващата днес представа за тракийците като народ, който през цялото си съществуване си доставял произведения на бита и разкоша от гърците и дори пишел с тяхната азбука. От същите тези гърци, които през цялата Античност и през цялото Средновековие не са били самостоятелен и свободен народ. Градът-държава не е държава. Полисът не е народ. Няколкото йонийски колонии не правят държава Йония и още по-малко изсмуканата от пръстите Антична Гърция. Йония е една територия, населена с поробено от чужди народи население през всичките дълги векове на известната ни история. Византия е другото име на Източната Римска империя, а не на Гърция. Гърция е най-младата национална държава на Европа. Тя е създадена за пръв път в историята на човечеството като държавно териториално формирование на гърци едва като политически резултат на войната на Русия с Турция от 1828-29 година. Тогава за първи път йонийските гърци получават държава. При това не на територията на Йония, която е техния последен собствен ареал на обитаване, а на Балканския полуостров, където с много резерви може за се приеме, че Атина е била точно полис на йонийски колонисти. Местото на града, застрояването му и културното наследство дават една картина, която не съответства на възможностите и начина на живот на този малочислен основно рибарски народ. С по-голямо основание руснаците са можели да им подарят Таврия, защото там са имали две-три колонии. Или Сицилия-заради Сиракуза, за която също претендират да е била йонийска колония. А може би крайбрежието на Либия и Египет, че поне там е исконната им родина.

Това трябваше да се напише, за да се видят сериозните противоречия между данните на сведенията на източниците, информацията на артефактите, и господстващото схващане, че тракийците са били много, но слабо развити в сравнение с „елините”. Всички приказки за това, как неуките траки се възхищавали на изящното изкуство на превъзхождащите ги гърци и си доставяли от тях предмети на бита и изкуствата, са в сферата на приказките за лековерни дечица. И изкуството е резултат на силата на икономиката. Слабата икономика дава слаби резултати във всичко. Тя не може да роди изкусни майстори, не може да роди силни войни, безстрашни мореплаватели, мъдри философи, блестящи лекари и математици. Слабосилието на полисите е родило само рибарските мрежи и склонността към самохвалство на йонийските гърци. За това, че тези думи имат своето основание, свидетелства и Тракийският конник, който излиза от земите ни за да ни отвори очите за силата и славата на бащите ни.

В тази работа се налага да се ограничим в рамките на една представителна извадка от артефакти, носещи Конника, защото да се прострем върху цялото поле на археологическите находки, свързани в някаква степен с него, тук е невъзможно.

Тези артефакти са основно оброчни плочки, на които е изобразен конник, сам или в компания. За да не се завъртим в многообразието на находките, нека се опитаме да систематизираме изображенията на Конника по главните им белези.

Онова, което прави веднага впечатление, е наличието или отсъствието на свод над персонажа. Една част от изображенията са оформени в горната си част като свод, който най-вероятно е символ на самото небе. Следователно, конникът язди по небето, той е небесен конник и трябва да принадлежи към жителите на небето. По пътя на тези разсъждения стигаме до извода, че плочките със свод във всеки случай изобразяват някакъв бог. Другите плочки, на които небето отсъства, е възможно да са посветени на човек, вероятно починал. Не може да се изключи напълно и възможността персонажът също да е от божествен произход, а художникът тогава трябва да е бил от друга школа, което за онези условия е малко вероятно. Както ще видим по-надолу, изображенията се подчиняват на канон и възможността да се излиза от него сигурно е била незначителна.

В интерес на организацията на анализа на изображенията, който е задачата на тази работа, в началото ще се занимаем с няколко, за които има основание да се мисли, че на тях е изобразен Бог. На всички тях Конникът е мъж.

На първата плочка, която ще гледаме, е показан Тракийският конник в една много изчистена композиция. Работата е на човек с изразен талант и голямо майсторство. Така е възможно да видим персонажите ясно и да определим точно характеристиките им. Преди всичко тук трябва да се съгласим с идеята, че в изображенията на Конника няма случайни и безсмислени присъствия, че всяко нещо в композицията има своето место в изказа на скулптура. Така ще можем да работим системно и да не се лутаме в мъглата на случайностите.

На плочката се вижда млад мъж, яздещ кобила с юзда, без седло и без стреме. Движението е от ляво на дясно, конят е в поза на галоп. Ездачът е обърнат на 20-30º в дясно. Тялото му е покрито само от елек без ръкави и наметало, закачено през врата. През дясното си рамо е препасан с колан, който слиза към левия хълбок. Вероятно е препаска за тежък нож, който виси от ляво. От пъпа надолу е гол. Краката му висят зад плешката на коня, а с лявата ръка се подпира на десния бут на животното. Позата е характерна при задържане на хода на коня и при спиране. Долу под коня са изобразени куче по посока на движението и насреща легнал на земята бик. Бикът е представен от главата на животното. Тук трябва да видим едно характерно за тракийското изкуство представяне на бичата глава като череп на животното. На този начин на показване на бика в тракийското изкуство е обърнал специално внимание Петър Георгиев в книгата си „Убий Сабазий, убий българина”. Пред коня има фигура, която не се разпознава, но напомня кацнала срещу Конника птица. Тази птица се вижда по-ясно на една друга плочка от тази серия, която показваме по-долу.

Композицията представя говедар на кон с куче.


На тази плочка се вижда галопиращата двойка в пълен профил на коня, като Ездачът е обърнат от кръста към зрителя на 90º. Язди кобила върху седло, като сбруята не се вижда. Облечен е до таза с риза и наметало, което се вее. Опашката на коня се спуска на вълна надолу заради ограничението на местото, но формата показва бързо движение на коня. Лявата ръка на Конника не се вижда, а дясната е вдигнал за хвърляне късо метателно копие. Копието е с каменен връх и е захванато за пръта с превръзка. Долу кучето е захапало зад главата змей. Композицията е изработена с голямо умение да се предаде движението и напрежението на борбата. Безспорно това е сцена, която показва Бог, който убива змей или дракон. Пред коня долу са показани и скалите на входа на пещерата, на където бяга змея за да се избегне удара на копието.




Следващата композиция отново представя Бога, убиващ змей или дракон. Богът е изобразен с метателно копие в дясната ръка, готвещ се да нанесе удар на поваления от двете му кучетата змей. На тази плочка Богът е съпроводен от две кучета вместо едно, както е на повечето места. Конят е с юзда и седло, но сбруя не е показана. Богът е облечен с дълга до коленете риза с наметало, прихванато на дясното рамо. Лицето на ездача е обърнато към змея.

Тук конят препуска в пълен профил. Конникът е извърнат към зрителя на 90º,облечен в дълга до коленете надиплена риза, препасана в кръста. Вижда се отделно от ризата развято наметало. Язди на седло, хванато с подкоремен колан и надлъжна сбруя. Не се виждат стремена. Гръдния и подопашния колани, както и коремния колан, са добре видими. Опашката на коня виси на вълна. Ездачът държи с лявата си ръка гривата на коня, въпреки че има юзда, а с дясната е насочил надолу копие с раздвоено назад острие. Копието е бойно метателно копие с метален връх. Това не е ловджийско копие. Захващането за гривата показва, че стремена няма, въпреки разполагането на краката напред.

Сцената под коня изобразява куче, което е захапало вълк, който води овца. Пастирът гони вълка и се готви да го убие. Сцената изобразява Бога като пастир в момента на борбата с вълци. Тази сцена изобразява много реалистично и с познаване на техниката на отвличане на овца от вълк. Хваща я със зъби за врата, тя бяга с него и като я отдалечи от стадото, вълкът я убива и разкъса на удобно место. Тези детайли показват, че в изображенията Тракийския Конник има много и достоверна информация за живота на тракийското население през античността. Безспорното отлично познаване на бита на овчарите от автора на барелефа свидетелства за това, че този епизод е широко известен и утвърден като форма в практиката на изобразяването на подвизите на Бога.


На този релеф конникът язди върху лъвска кожа. Препаски не са показани. Под коня лъв напада бик. Ездачът го поразява с метателно копие, което по естетически съображение не е показано. И тук е изобразен Бог-пастир, който защитава стадото от хищника. Опашката на коня и тук е навита, въпреки че коня е в галоп и наметалото се вее от вятъра.

Това е парче от оброчна плочка от Карасура край Чирпан. Конникът тук е облечен с дреха от две части. Ризата е дълга до кръста и е с късо наметало. Обърнат е към зрителя на 60°от кръста и с лице на 90ºкъм зрителя. Язди без седло. Конят галопира. Плащът е къс и развят. Положението на дясната ръка, която се вижда, подсказва жест на нанасяне на удар с копие. Копието е леко изразено. Лявата ръка не се вижда. Опашката на коня не се вее. Други фигури не се виждат. Оформена като свод горната част на композицията говори, че тук е представен Бог, който язди кон и се готви или заплашва да удари с метателно копие.

Следващият отломък от оброчна плочка е намерен в Ковачевица до Гоце Делчев. Виждат се свода и главата на коня в характерната позиция. Лицето на конника е открито и обрамчено от къдрици. Вижда се фрагмент от развято наметало. Вероятно конникът е бил и тук с копие, което се подсказва от положението на главата.Този фрагмент представя бог, който язди кон и вероятно е вдигнал копие.

На фрагмента от плочка се виждат главата на коня в характерната поза и обърнатия на 90 º Конник. Лицето е кръгло, с къса коса на къдрици, както на всички гледани до сега изображения. Сводът показва, че е изобразен Бог.

На този отломък от стела се вижда под свод конникът от сцената с кучето и бичата глава. Тук конникът е обърнат напред и е облечен с къса горна дреха с наметало и къса лека пола. Изобразен е Бог-пастир, който само оглежда стадото си.

На мемориалната стела е изобразен отново Бог-пастир, който с камшик прогонва вълците, които нападат стадото му в гората. Кучето му помага да прогони нападащия вълк, който излиза от гората. Под чертата са покойниците, които са поставени под защитата на Бога.

Стелата е късна работа от периода на римското господство на Балканите, но отразява тракийските погребални обичаи и изобразените покойници трябва да са тракийци. Физиономиите на покойните са с видима фамилна прилика, изработени с голямо художествено майсторство.

На тази оброчна плочка фигурите са неясни. Конят препуска в пълен профил, а ездачът е обърнат на 90°. Вероятно държи в дясната си ръка късо метателно копие. Наличието на свода показва, че е изобразен същия Бог върху кон и въоръжен с късо метателно копие.



Този скален баралеф е от Турция. От онова, което е останало се вижда, че е изобразен Аполон.

До тук разгледаните изображения представят Конника в движение и в борба с хищници и змей. Онова, което се вижда на плочките, разгледани до тук, може да се систематизира така:


  1. На всички плочки е изобразен Бог, който язди кобила. Никъде не е показан

жребец;

  1. На всички изображения се вижда млад мъж с къса коса, която се завърта около главата му. Възможно е това да е характерната за Прискус прическа на хуните, при която косата е високо подстригана. Тази прическа е била характерна и за руснаците до 19 век.

  2. Движението на коня е аналогично на движението на слънцето в Северното полукълбо-от ляво на дясно;

  3. Ездачът язди както със седло, така и без седло, но никъде не се вижда стреме. Стойката на ездача изключва възможността да има стреме;

  4. На плочките, където е възможно и се вижда, присъства куче в краката на коня. Кучето винаги е помагач на Конника;

  5. Богът е представен като Копиехвъргач, като Пастир на овце и говеда и като убиващ Змея.

  6. На две от изображенията се вижда птица. Възможно е това да е гълъб или петел-птицата на Аполон.

От онова, което се констатира до тук, има достатъчно основание да се предположи, че Конникът е изображение на Аполон. Движението на коня съвпада с движението на слънцето, което е космическия облик на Аполон. Епизодът с убиването на Змея илюстрира мита за убиването на Питон от Аполон. Според мита, за да изкупи кръвта на Питон, богът бил изпратен от Зевс да слугува на царя на Тесалия Адмет девет години като пастир. Като пастир той трябвало да се бори с налитащите хищници. Преследването на вълци и лъвове е било главната задача на пастира по него време. По време на службата на Аполон при цар Адмет той свирел на флейта и арфа и цялата природа се заслушвала в неговото свирене. На онзи език вълшебният свирач от небето би бил наречен Орфей, което ще рече „Небесен”. Митологията доста интересно се повтаря когато описва деянията на Аполон като пастир и на Орфей. И двамата са овчари, и двамата слизат в ада заради любимата си, и двамата са необикновени музиканти, които омагьосват цялата природа така, че дивите зверове се пъхат в краката им като котки. Твърде е вероятно двете божествени персони от т.н. „гръцка” митология в оригинала на религиозното предание да са една и съща личност, а гърците като не са разбрали всичко добре, са го написали както са го проумели.

На следващите няколко оброчни плочки с подобни изображения Конникът е изобразен в покой.

Тази плочка е намерена до село Ветрен дол. Конят е спрял, а опашката му е повдигната като да се движи. Такава стойка може да има при спиране на коня. Ако е в движение, конят би трябвало да е иноходец. Конят и ездачът са в профил, като главата на коня сочи напред, а на ездача е обърната към наблюдателя на 90 º. Конникът е облечен до таза, с голи крака, обути в ботуши. Носи късо наметало, което се вее, но не е развито напълно, както е при Тракийския конник.Язди без стреме, като краката са като при покой. Лявата ръка не се вижда, а дясната държи юздата. Позата предполага, че държи повода на коня с двете ръце. От лявата страна, зад левия крак на коня се вижда бягащото куче. Главата на коня е изпъната назад със свити уши, което показва нервност. Тази нервност на животното се вижда и в биенето с копитото. Пред коня има по-дребна фигура на жена, което подсказва, че тя не е богиня. Ако ездачът е предполагаемия Аполон, сцената трябва да изобразява Бога, когато отговаря на въпроси на Пития.

Тази плочка е с неизвестен произход. Слабо запазения релеф предполага същата сцена, както на горната плочка. Женската фигура пред коня е само загатната. Лицето на ездача е обърнато на 90º, като главата е покрита с конична шапка. Възможто е тази шапка да е фригийската шапка, която се е носела от всички келтски народи и е била в употреба чак до 19 век, където я виждаме на картината на Делакроа. Дясната ръка е вдигната за поздрав или за да се маркира копието на Аполон. Зад коня има схематична мъжка фигура. Опашката на коня е повдигната и пада надолу. Краката на ездача обхващат корема на коня. Конят е неподвижен. Женската фигура пред коня стои зад камък, който вероятно играе ролята на олтар. Зад коня се вижда мъжка фигура. Сводът показва, че ездачът е Бог.


В запазената си част тази плоча наподобява горната сцена, но дясната ръка на ездача е хванала повода на коня. Не се вижда олтар, въпреки че конят е спрял с вдигнат преден ляв крак. Пред коня стои изправена зад пътя на коня жена в доста странна дреха. Главата и е покрита с шал. Дясната и ръка е свита в лакътя, притисната до гърдите и покрита с шала. Лявата ръка е отпусната напред на 45º като за просия. Полите на роклята стигат до коляното на десния крак и над коляното на левия.


На тази плоча Конникът е под небе. Конят е спрял пред жена. Характерното тук е това, че Конникът е изобразен с калпак. Обърнат е на 90° в дясно и държи повода на коня с дясната си ръка. Лявата не се вижда.Конят е спрял. Женската фигура е точно пред него и предния ляв крак е закрит от нея. Жената държи в дясната си ръка нещо подобно на ветрило, а лявата и ръка е изнесена напред като жест на молба за подаяние. Вероятно това са ритуални жестове на Пития, за които няма сведения, но жеста показва, че жрицата очаква прорицание от Бога.

Този релеф е намерен в Истрия-Румъния. Богът е облечен с риза до коленете, наметало и носи фригийска шапка. Дясната му ръка е повдигната. Възможно е да е държал копие, което по-късно е строшено, но жеста предполага и тълкуване като знак за комуникация. Конят е спрял, като е стъпил с левия си крак на олтар. Вероятно дървото пред коня е лавър, по който се е навила змия. От лавъра излиза главата на змия, която казва прорицанието. Пред дървото стои фигура, която вероятно изобразява Пития. Картината е много близо да представата за Оракула на Делфи.




Тази плочка е намерена в района на светилището Кабиле. Композицията показва Бог на кон, който е спрял и левият му крак е вдигнат. Вероятно и тук е изобразено прорицание. Думата „кабиле” означава „прорицалище”.

На долната плочка от Пазарджишкия музей се повтаря картината на прорицанието. Конят е отново с вдигнат преден ляв крак. Чакащата оракула е пред него. И тук богът държи повода на коня с дясната си ръка.



Характерното за този втори вид изображения е това, че конят е спрял и с вдигнат ляв преден крак. Пред коня стои женска фигура. От композициите се вижда, че жената задава въпроси, а богът отговаря. Наличието на олтар на две от композициите показва, че сцената изобразява Оракул. На плочата от Румъния се вижда, че е показан точно Оракула на Аполон в Делфи.

От данните на двата вида плочки можем да заключим с достатъчно основание, че на тези видове на изображенията на Тракийският конник е показан Аполон Копиеносецът, Аполон Пастирът, Аполон убиващ Питон и Аполон Прорицателя.

На следващата плочка е изобразен Бог като римски войн на кон. Оброчната плочка е изпълнена в стила на Тракийския конник, но силно се различава в тематиката от идеята за показване на образа на Бог Аполон. На главата си ездачът носи римска каска. На лявата му ръка е нанизан овален щит, изнесен напред и закриващ шията на коня.. С дясната ръка нанася удар с матара/късо келтско метателно копие/. Носи кожена римска броня. Конят е със седло. Вижда се богата сбруя с два подкоремни и един подопашен колан. Нагръдният колан се спуска от седлото и се ориентира от предния подкоремен колан. Положението на краката на конника показва, че те нямат опора от седлото. Юздата на коня е в лявата ръка на ездача и е силно извита в ляво. Това предполага специфична езда и дресировка на коня. Римският меч виси от дясната страна, за да може да се види. Използването му в боя от коня е затруднено от липсата на стремена. Под коня са падналите врагове, а зад него върви пленник. Композицията говори за конник от драгунски тип. Конят е използван основно за придвижване, а боят се е водил основно пеша. Това навежда на мисълта, че появата на стремето не е предизвикала веднага промяна в тактиката на използването на конницата поради възпиращото действие на системата на обучение на войската и традицията на бойното изкуство. По тази причина към добре развитата сбруя на римския конник не се включва и стреме. В езика на българите такъв войн на кон се е наричал Мадар от името на основното му въоръжение- матара. Падналият на земята щит има знак, по който може да се определи противника. Вероятно плочката е посвещение на Арес във връзка с бойна победа.

На тази плочка е изобразен Арес.



На този барелеф под свод е показан Конник с три глави, облечен в риза с късо развято наметало. Обут е в обувки до глезена, разцепени от вътрешната страна и с връзки. Язди без седло. Десният крак е свит в коляното назад, а левият му крак пуснат напред. Конникът е обърнат към зрителя от кръста на 90º. Лявата ръка не се вижда, а дясната е вдигната като за поздрав. Конят в пълен профил е стъпил на олтар. Показани са само двата му десни крака. Пред коня зад олтара стоят изправени две забулени жени. Над тях се вижда под небето бюста на богиня. Зад коня, хванал опашката му стои изправен мъж с брада. Той е на нивото на жените и вероятно става въпрос за слуга. Над него стои друга богиня, но всички персонажи са определено по-дребни от Конника.

От лявата му страна под Конника стои куче, захапало муцуната на повален на земята срещу него кон, който излиза из-зад олтара и трябва да е бил принесен като жертва на Бога. Трите лица на Конника са напълно различни. Средното лице е на възрастен мъж с брада. Лицето, което е най-напред, е на по-млад мъж, също с брада. Лицето, което е най-назад е на съвсем млад мъж и влиза във формата на лицето на Аполон от повечето плочки, където то се вижда ясно. Тук Конникът дава идеята за триединния бог. Най-вероятно са изобразени като единосъщие Бог-Син Аполон, Бог-Отец Зевс и Бог-Свети Дух Дионис. Трите имена лесно се разчитат като Всевишния, Всесилния и Всесветлия. Тази плочка носи твърде значима информация, която води към търсене на връзката между християнството и тракийската предхристиянска религиозна мисъл. Може би идеята за триединния тракийски Бог ще обясни какво прави надписа на гръцки на Кръста на Спасителя. Може би надписът не е точно на гръцки, а на езика на галите от Галилея, сред които Той се е родил. По същият начин както преди това сред тях се е родил Орфей. Дошъл от небето или Отишъл на небето? Във всеки случай името на Орфей подсказва, че той живее на небето и сега.


На тази плочка препуска жена. Конят е в кариер и в пълен профил. Ездачката е обърната на 90 º в дясно. Облечена е до кръста и е с развято наметало. Опашката на коня е насочена назад и усукана около ръката на една попътна фигура на човек. Двете уши на коня се разминават. Гривата е показана между тях като корона. Отпред и навътре са две женски фигури. Ездачката язди без седло, боса и държи в дясната си ръка за задния десен крак грифон. Под коня са един срещу друг куче и лъв. Лъвът е захапал орловата глава, а кучето държи със зъби десния му преден крак. Конникът не е въоръжен.

Под черта са три композиции с кучета и лъвове.

Сводът показва, че е изобразена богиня.
На следващата композиция се вижда, че на двете плочи е изобразена Артемида с Пан и нимфите. Животното, което носи и хвърля на лъва и кучетата си е грифон, който на втората плочка се вижда съвсем ясно.

На тази композиция е показана пак Артемида. Богинята язди гола с наметало и копие в дясната ръка. В краката на коня са две кучета и паднал на колене елен-лопатар. Вероятно тук се представя мита за Актеон, който видял голата Артемида да се къпе, заради което бил превърнат от богинята в елен и разкъсан от собствените си ловни кучета. Кучето на преден план е от порода подобна на копой. Сводът над ездачката показва, че е небесен жител.

На този релеф от село Дряново е изобразена жена с ловни кучета, които преследват на голяма скорост дивеч. Така е изглеждала в митологията сестрата на Аполон Артемида

На показаните по-горе изображения от третата серия виждаме няколко персонажа на Античната митология. Арес като римски войник в бой на кон, Артемида на лов, Артемида, наказваща Актеон за богохулство, Артемида убила грифон и една неочаквано изображение на Триединния бог на тракийците.

Онова, което е общата отличителна черта на следващите изображения, е липсата на свод. Композициите са изпълнени в маниера на вече разгледаните изображения на богове, но липсата на свод води към идеята, че това са изделия с погребално-възпоменателен характер.
На тази надгробна плоча от Филипи се вижда галопиращ ездач, който е облечен и обут. Конят е и ездачът са изобразени от един ъгъл от около 10º отпред по курса. Главата на конника не е обърната. Дясната му ръка е хванала юздата, а лявата не се вижда. Опашката на коня е леко надигната, вероятно от скоростта. В краката на коня е кучето, което напада нещо, което не се вижда ясно.

На тази плоча е изобразен Конник, който язди кобила. Главата на кобилата е била релефно обърната на дясно и не е запазена. Конят не е в движение. Ездачът държи поводите с две ръце. Язди без седло. Коникът е застанал зад съркофаг, на чиито стени се виждат изображения. На обърнатата към зрителя страна се вижда изображение на бик. Зад саркофага са застанали две жени, едната от които носи на главата си пълна с дарове тава. Зад тях има дърво, в клоните на което се вие голяма змия, обърната към конника.

Тази сцена изобразява струване/ оплакване / на починал мъж, убит от враг, който се представя от змията в дървото.

На плочката е изобразена дружинката на Дионис, но не той язди, а вакханка.Тя е облечена с риза, пола до коленете и ботуши и с венец на главата. От всички страни е заобиколена от сатири, които пият вино, възкачени на лоза. Лозата започва в основата на композицията. Сцената изобразява някакъв епизод от мистериите на Дионисий.

На плочката е изобразен конник, който язди без седло, облечен в риза с много късо наметало, чиято предна част пада като яка на ризата. Носи прилепнал клиновиден панталон с високи обувки или ботуши. Дясната ръка е вдигната и държи рог.

На най-горното ниво са показани бюстове на мъжко и женско божества. Пред коня на нивото на гърдите е ситуирана птица, наподобяваща кокошка или петел. Под левия крак на коня, който е изнесено напред, е поместена видимо цилиндрично тяло, което напомня жертвеник с горящ пламък. В краката на коня има фигура на говедо, а пред краката на коня и под жертвеника е показан бик, който се принася в жертва с удар с чук от мъжа пред него. Наличието на фигури над ездача показва, че той не е бог, а починал благородник, изобразен като Аполон. Възможно е да става въпрос за изобразяване на починал цар, защото тракийските царе са водели родословието си от боговете.


Това е мемориална плоча от Дългопол, на която е показан конник от тракийския народ, изобразен в маниера на портрета на Аполон Прорицател. Конят е спрял пред олтар или пред ковчег и е готов да стъпи с левия си крак на него. Конят е пак кобила. Конникът е облечен и с калпак на главата. В дясната си ръка носи леко наклонени надолу две копия. Това е посмъртен портрет на Мадар/ корпиеносец/
На тази мемориална плоча от Попово е изобразен като Аполон починал младеж. Особеното в този портрет е обръщането на главата назад, което потвърждава идеята, че е паметна плоча. Този скулптурен портрет прави възможна логическата връзка връзка Кобила, Великата майка, Вечността. Кобилата отнася покойника във вечността. Щитът е прихванат само на едно место. Това издава много стар вариант на носене на щита. Освен това, става ясно, че плочата е паметник на загинал в бой младеж. Слуга води коня на благородния си господар. Захващането на щита на едно место издава много стара бойна техника, което говори за много ранно използване на коня за езда в боя.


На тази плочка от Ахтопол е изобразен конник, въоръжен с късо копие в образеца на Аполон. Липсват кучето и небесния свод, което говори за мемориална плочка. Конят е стъпил на олтар, което свърза персонажа с представата за Аполон прорицателя. На надписа се чете: “На Херос Стомианос Менис (принесе в) оброк за сина си Аристобул. “ В Латинския език Херос звучи като „Господ”, защото е превъзходна степен на Господар.Тази оброчна плочка е доказателство, че понятието Господ при тракийците се е отнасяло до Аполон. Пренасянето му към по-късно и към Христос е могло да стане само в среда, в която то вече е съществувало.

Тази плочка дава основание да се мисли, че на нея не е изобразен починалия, а Аполон. В същото време отсъства небето над конника.

Думите на посветителя ясно казват, че тя е посветена на Аполон за сина му Аристобул. Без съмнение конникът е показан аналогично на Аполон от другите изображения. Повтарят се както коня, така и облеклото, ездата на гол гръб и вдигнатото копие. В изображението на лицето на Бога също е спазена традицията.

През Античността хората правели посвещения на боговете във вид на дарове, които оставяли в храмовете. Следователно тази оброчна плочка е подарък за Аполон. Онова, което посветителят дава на Бога е нарисувано на плочката. С това посвещение Стомианос Менис поверява починалия си син Аристобул на Бога. Следователно, на плочката в образа на Аполон е показан Аристобул. За това плочката не е образ на Бога, на който хората да се молят и да принасят дарове, икона, а възпоменание за побиналия син на посветителя.

На тази оброчна плочка е изобразен тракиец. Липсват кучето и небето. На фигурата се вижда възрастен мъж с брада, който язди кобила. Тук е вдигнат десния крак на коня. Ездачът е облечен и обут, а на раменете си носи пелерина, която се спуска към гърла на коня. Това е мемориална плочка за покойник.

От изображенията от тази последна серия плочки можем да заключим, че когато над композицията няма свод, те са възпоменателни. Изработвали са ги по повод смъртта и струването на покойници. Естествено, тези плочки са изработвани за по-състоятелни клиенти и на тях са изобразявани благородници в обстановка, която произтича от религиозните предания на тракийските ни прадеди. Част от религиозните вярвания на дедите ни е известна от митологичните предания, но по-голямата е скрита от времето. За това не всичко в картинките не ни е ясно.

От направения преглед на тази представителна извадка на образци от изображения на т.н. Тракийски конник може да се стигне до извода, че те се отнасят до няколко субекта. На час от плочките е изобразен бог Аполон. Виждаме го като Аполон Стрелометеца или Аполон Копиеносеца, като Аполон Пастира, като Апорлон Убиеца на Питон и Аполон Прорицателя. Не бива да забравяме, че в древността на се правели особена разлика между метателното копие и стрелата.

На част от плочките е изобразена сестрата на Аполон Артемида. Тя е показана като ловджийка и в епизода с разкъсването на ловеца Актеон от собствените му кучета. На едната от плочките Артемида хвърля за разкъсване грифон. Това митично чудовище било с лъвско тяло и орлова глава и криле. Много жестоко и кръвожадно. Сцената с разкъсването на грифона носи някакво послание, но то иде от неизвестни части на религиозните и моралните представи на нашите деди и не може пряко да се разтълкува.

Сега да отидем на въпроса, който е в основата на интереса на съвременниците към Конника. Кой е изобразен на Мадарския конник?

В латинския език има една интересна дума- „matara”. Думата е наименованието на късото метателно копие на галите. Щом думата иде от наименованието на копието на езика на келтите, а е заемка от езика им. Множеството доказателства, че скитите са точно толкова келти, колкото и галите, дават основание да вярваме, че на езика на балканските келти, готите, името на късото метателно копие ще е нещо приблизително като „матара”. Ако нашите деди са наричали късото копие „мадара”, копиехвъргачът трябва да се е наричал тогава „мадар”. Така можем да отговорим до някъде на горния въпрос.

На мадарските скали е изобразен Мадар.

Този копиехвъргач напомня много за Аполон, но да видим къде е приликата, къде е разликата и съществена ли е тя.



На изображението на скалата се вижда конник, който язди кон със седло и видима надлъжна сбруя. Има достатъчно основания да се мисли, че под седлото има стремена. Конят е спрял с вдигнат ляв крак. Опашката се спуска на вълна. Главата е обърната на дясно. Ездачът е облечен с дълга до коленете дреха. Извърнат е от кръста на 90º на дясно. Има дълга до раменете коса, изтеглена назад. Дясната ръка държи края в задния край късо копие, което е забито в лежащия под него лъв. Лявата му ръка държи юздата на коня опъната. За това главата на коня е прибрана назад и извита на дясно. Зад конника бяга куче. В краката му лежи лъв със забито в гърба копие, а пред коня към опашката на лъва се спуска навита на спирала едра змия от типа на питон. Самата опашка на лъва е свита пред корема му, като скривя задния ляв крак.

Композицията като цяло е най-близка до изображенията на Аполон Прорицателя. Онова, което не съответства на традиционните изображения на Бога са липсата на небето, оръжието и убития лъв в краката на коня.

Липсата на небето може да се обясни с това, че наскалната рисунка не е икона, която се държи под покрив, а е под откритото небе. Друг е въпросът с лъва. От картината се вижда ясно, че лъвът е убит. Това може да е изобразяване на събитие или от митологията или от живота. Няма сведения от Митологията, че Аполон е убил лъв. Има сведения, че лъвове са лягали в краката му, когато е свирел на арфа или флейта, но тук кучето бяга и изключва този вариант, а и лъвът е пронизан от копието. За разлика от всички изображения на Аполон, на скалата е изобразен ездач върху жребец. Това различие с изображенията на Аполон е достатъчно, за да се убедим, че на скалата е изобразен човек, а не Божество.

Надписите около фигурата на Конника са от времето на първото столетие след нахлуването на Балканите и съдържат информация за делата на царете. Това изключва също възможността Конникът да е разглеждан от тези, които са писали на стената, като изображение на Божество. Не е възможно да се мисли, че нашите деди биха могли да правят държавни записи по икона. Следователно, Конникът за тях е изобразявал някой от българските царе или е бил събирателен образ на българския цар и в този смисъл да е образа на Българската държава.

Някои виждат в лъва символ на Византийската империя. От там смятат, че на скалата е изобразен цар Аспарух Велики след победата му над византийските войски и над държавата им в 681 година. Такава теза е трудна за отстояване и още по-малко–за доказване. До последните си дни, византийските императори се изживявали като императори на Римската империя, на Рим, който от самото му създаване до унищожението му от турците, стоял под знака на орела на Юпитер. Има достатъчно основания да се мисли, че лъвът е държавния символ, герба на Персия. Това дава основание да се мисли, че най-близо до символиката на Мадара може да стои победител на Персия. Ако на стената е изобразен конкретен цар, това не може да е друг освен единствения цар, който е разгромил до пълно унищожение Персийската империя, Александър Велики.

Изображението на скалата носи основните характеристики на изобразяването на Аполон: Изображението на коня точно повтаря позата на коня на Аполон Прорицателя с повдигнат ляв преден крак. Конникът е облечен в лека дреха както Бога. Носи късо метателно копие. Съпровожда го куче в същата диспозиция, както при повечето изображения на Аполон. Пред фигурата на коня стои Питон от другите изображения на Прорицателя. От тези основни белези на изображението Конникът е получил наименованието Мадар, което ще рече Копиехвъргач или Копиеносец. Членувано името става Мадара или Мадарът. Склонността на българина да избягва пълния член е довела до пълното му отсъствие в тази употреба. В древността Аполон вероятно, както и другите богове е бил наричан с няколко имена, едното от които е известно от Омир - Стрелометец. Ако се вгледаме в латинския език, ще видим, че там аналитичните връзки в лексиката са такива, че понятия като Стрелометец и Копиехвъргач в същност означават едно и също нещо и е само въпрос на интерпретация на преводача употребата на едната или другата дума. За това има достатъчно основание да се приеме, че едно от имената, с които е наричан по нашите земи от нашите бащи Аполон, е Мадар.

Но Мадарът има и особености в композицията, които се отличават от традицията на изобразяването на Аполон. Конят, който язди, е жребец, а не кобила. Копието е забито в лъва, лежащ в краката му. Никъде в изображенията на бога няма такъв епизод. Тук е изобразен не подвиг на бога, а военна победа над държавата Персия. Това в обозримата история е постигнал само Александър Велики. Възможно е този детайл на изображението да илюстрира и множеството победи на българското оръжие над Азия, защото и преди Александър Велики българската държава е господствала над земите на Предна и Мала Азия, но изобразяването на Александровата победа над Ахеменидите тук е видимо. В този аспект Мадарът е паметник на Александър велики. В същото време Конникът е стъпил в стреме, което по времето на Персийската война най-вероятно не е било използвано от конницата. В този смисъл конникът от изображението е представен като български владетел от по-късен период, когато не копието, а висящият от лявата страна на коня дълъг прав меч е вече главното оръжие на конницата. Така стигаме до извода, че Мадарският Конник изобразява българския цар като събирателен образ, като Авитохол, Наследник на Божия син и носител на званието „Господар на земята”, аналогично на Аполон - Херос или „Господар на Вселената”. И днес държавният глава олицетворява държавата и държавната власт. В древността единството на царя и държавата е било разбираемо в много по-висока степен от колкото сега, защото царете на българите са получавали властта от Бога, а не от народа, както условно е сега. Господарят на царете винаги стоял над главите им и им отсъждал заслуженото, а на президентите господарят е в краката им и не може да ги съди, освен, когато се изправи. За това образът на царя стоял на монета. Не за да бъде увековечен образът му, а за да се идентифицират силата и отговорностите на държавата, които стоят зад това парче метал.

Това ни дава основание да кажем, че Мадарът е образът на България. Той е гербът на България, който иде от древността, от великия ни цар Александър да ни каже кои сме ние българите и с какъв аршин да мерим ръста си.

В подножието на скалата с изображението са открити основи на култова сграда. Подобието на Конника с изображенията на Аполон прави възможно предположението, че тази сграда е била храм на Аполон и дори там да е имало Оракул. Позата на коня е аналогична на изобразяването на Аполон Прорицателя. Представите на дедите ни за божествения произход на царския им род не са изключвали възможността Аполон Прорицателя да носи черти и характеристики на българските владетели, които са възприемани като повтарящата се в човек личност на Божия син. Твърде вероятно е изобразяването на Конника да е станало по времето преди българите да приемат Христовата вяра и тази форма да е развитие на образа, а надписите около него да са направени по-късно, когато те вече са били християни, а прорицалището на Мадара да е било разрушено от гърците. Когато нашия народ възстановява господството си на Балканите, тук са дошли с Аспарух Велики християнските му войски. Гърците не са ги приемали за християни, защото са изповядали едно неканонично ранно християнство и са оставили сведения за нахлуване на нечестивци от Скития, но истината е, че те вече са били християни. Били покръстени от Св. Апостол Андрей Първозванни още в самата зора на новата вяра, но това е друга тема. За това нашите предци от него време са възприели Мадара като изображение на българския владетел, а не на Божия син, който те вече възприемали не като Аполон, а като Спасителя. И така са могли да напишат сведенията за деянията на владетелите си на скалата до Конника.

Далече са отминали битките на великите ни царе. Човечеството отдавна е забравило тропота на копитата на желязната конница. Днес просяците на историята са си присвоили славните имена на великите български царе. В Солун до брега на залива, под кръглата кула стои изправено конче с едно младо момче на гърба му. Това е гръцката представа за велик цар, но Мадара помни Александър друг, наистина Велик!

Като душата на България!






Каталог: wp-content -> uploads -> 2011
2011 -> Евгений Гиндев световната конспирация
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> Наредба №36 от 30 ноември 2005 Г. За изискванията към козметичните продукти
2011 -> За минималния и максималния бал по паралелки в рио област софия-град
2011 -> 130 годишнината на ввму “Н. Й. Вапцаров” разкрива новите предизвикателства и перспективи в развитието на флагмана на морското образование
2011 -> Съюз на математиците в българия – секция бургас пробен изпит по математика за 7 клас – март, 2011
2011 -> Член на Приятели на Земята Интернешънъл
2011 -> Права и задължения на учениците
2011 -> В съответствие с ангажиментите в рамките на фаза 1 от мониторинга за изпълнение на задълженията по Конвенцията и Препоръката, през 2000 г
2011 -> Разграничение на трафика на хора от сродни престъпни дейности д-р Ива Пушкарова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница