Както се вижда има малка разлика в наименованието на годините в прабългарския и древнокитайския календар, дължащи се вероятно на разликата в околната среда, коя са обитаватавали двата народа

III. СТРУКТУРА НА 60-ГОДИШНИЯ ЦИКЪЛ

СТРУКТУРА НА ПРАБЪЛГАРСКИЯ КАЛЕНДАР

І.СТРУКТУРА НА ГОДИНАТА

И така, годината в прабългарския календар е слънчева и макар, че още се спори, но се счита, че тя започвала от най-късия ден 22 декември – зимното слънцестояне, който прабългарите наричали идинак или енинак /единак/. Това е денят, “който останал от Бога небоядисан” или Божият ден. Наименованието му идва от “ен” – небесен, божествен. От друга страна, българите наричат Юпитер Енкул или Янкул – Бог на времето, на календара – от “ен” – небе и “кул” – годподар, което може да приеме като потвърждение, че именно орбиталният период на Юпитер е основа за 12-годишната цикличност на календара.

В езически Рим празникът на Възраждането на Слънцето се отбелязвал в нощта на 24 срещу 25 декември и е бил свързан с култа към Митра – слънчевия бог на древните перси – зороастрийци, чийто култ отдавна е бил възприет от древните римляни. В 337 г. римският папа Юлий I утвърдил с указ датата 25 декември като ден на рождеството Христово. Съединяването на празника на Слънцето с Рождеството Христово в Рим до голяма степен е улеснено от съня на римския император Константин Велики на 27 Октомври 312 г. Преди т.н. битка за Рим, той видял върху Слънчевия диск кръст с инициалите на Исус Христос и надписа "In hoc signum vinces" (Това са знаците на победата). След победата, Константин Велики провъзгласил християнството като държавна религия в Римската империя. Съединяването на “езическия” празник на Слънцето с рождеството Христово е било чисто прагматичен ход на църквата, която е съзнавала, че този много популярен празник е неизкореним.

Представените факти показват, че празникът на “горящото дъбово дърво” (Наджган - Бъдни вечер -25 декември) при чечено-ингуши и българи може да бъде свързан с древния Празник на възраждащото се Слънце. Самото “горящо дъбово дърво” е олицетворявало Слънцето, което, съгласно представите на древните хора, чрез своя огън произвежда светлина и топлина за хората. Този празник е бил един от най-популярните празници в Стария свят и няма нищо чудно, че се среща и при чеченци и българи, които са древни народи, живяли в съседство дълго време.
Астрономичен и календарен смисъл на началните дни в календара на древните българи.  

Ден от Юлиянския календар	Пореден ден от прабългарския календар	Ден от седмицата според прабългарския календар	Астрономичен и календарен смисъл на деня
21 Декември	364 – ти ден	Неделя	Последен номериран ден на старата година
22 Декември	365 –ти ден	Единак	Добавъчен, извънседмичен ден, ден на зимното слънцестоене – празник
23 декември	1 – ви ден	Понеделник	Първи ден на новата година
24 декември	2 – ри ден	Вторник	Втори ден на новата година
25 Декември	3 – ти ден	Сряда	Трети ден - Ден на възраждащото се Слънце

 

http://protobulgarians.com

               Пред вид на факта, че месеците в чеченския календар са започвали на 22 число, следва че фактически началото на чеченската нова година е бил 22 Декември, докато 25 Декември е бил празник на възраждащото се Слънце. В традиционния български фолклор също съществуват такива два празника, разположени на същите дати и с подобно съдържание – Еднажден (нощта срещу 22 декември) и Бъдни вечер (нощта срещу 25 декември). Може да се допусне, че Еднажден (22 декември) е бил добавъчният, 365-ти ден от старата година в календара на древните българи, денят на зимното слънцестоене а 25 Декември е бил денят на възраждащото се Слънце. Названието Еднажден или още Единак указва на изолираността на този ден, посочва, че този ден е поставен в различна позиция спрямо останалите 364 дни. Бъдни вечер, Бъдник и Гула указват, че от този ден започва бъдното, бъдещото ново време, новата година. На второ място, описаният календарен и обреден смисъл на празниците Еднажден и Бъдни вечер при българите се потвърждава и от вложеното в тях митологично съдържание, което съгласно [Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител Анани Стойчев. Издателска група 7М + Логис. 1994. София, стр. 40 и 154] се състои в честване на раждането на новият “млад бог” - Слънцето.

Както се вижда, почти всички народи от Стария свят (египтяни, иранци, римляни) са празнували празника на възраждащото се Слънце – 25 декември, но не като новогодишен празник, защото според техния календар, годината е започвала най-често от деня на пролетното равноденствие. Нахците и кавказките българи също са чествали празникът на възраждащото се Слънце, но като новогодишен празник, защото той е стоял в началото на тяхната календарна година.

                В сходния на прабългарския календар на Енох, новата година винаги е започвала в сряда, съгласно наблюдението на Бартелми [Barthelemy D. Notes en marge de publications recentes sur les manuscrits de Qumran.— RB. 59, 1952, № 2, pp. 199—203]. Това вероятно е свързано с факта, че срядата е трети по-ред ден, в който съгласно библията [книгата Битие 1: 14-19] бог е сътворил Слънцето. От тук може да се предположи, че в прабългарския календар денят след Бъдни вечер е първата сряда в първата седмица на годината. В такъв случай, дните около прабългарските новогодишни празници ще изглеждат съгласно представената таблицата. Разбира се, за да се докаже горната хипотеза са нужни още много допълнителни данни.

Вероятно, всички описани по-горе дни от 21 декември до 25 декември са били празнични, свободни от физически труд. Техният брой е общо пет, колкото са добавъчните празнични дни в календара на древните египтяни. В древния Рим, по същото време са се чествали известните Сатурналии, най-веселите пет поредни дни, в които всеки е имал право да се превъплащава в образа на своята противоположност. Тази традиция да се празнува в пет поредни дни около Коледа е съхранена и в християнската епоха.
Колко древен е прабългарският календар?

Петър Добрев, публикувани в книгата му “Прабългарите – произход, език, култура” – нов прочит
Точката на зимното слънцестояне се пада да е във Водолей в периода 2 500-300 г.пр.н.е. Това е времето, когато би могъл да възникне прабългарският календар, заимстван по-късно от саките.

Има съмнения, че прабългарският календар има още по-древен свой вариант. Древните китайци, които са взаимствали сравнително късно – едва през І век – особения зодиак на древните българи, приспособявайки го обаче към своята лунно-слънчева година, смятат за начало на цикъла годината 2 637 г. пр.н.е. – годината, когато е властвал техният император Цин Ши-Хуанди. Тогава точката на зимното слънцестояне била в съвременното съзвездие Риби или в Глиган според древнобългарския зодиак. Ако е имало такъв древен вариант на прабългарският календар, в който 12-годишният цикъл да започва с годината на Глигана, дали оттам не идва традицията да се колят свине с посрещането на новата година?

Засега може да се смята за сигурно, че календарът на прабългарите, започващ с годината на Мишката, “сомор”, е възникнал през шумерската епоха най-вероятно в периода 2 612-2 636 г. пр.н.е. и е започвал от зимното слънцестояне, за разлика от календара, използван в шумерския град Ур, в който годината започвала от лятното слънцестояне.
“И така, прабългарският календар не е копие на изчезнал шумерски образец. Езикът в него е древнобългарски, а не шумерски. Той е уникален, нямащ равен на себе си по възраст паментик на нашето минало. Паметник, който разбива на пух и прах всички теории за примитивизма и едва ли не културната изостаналост на нашите предци. И който ни отваря очите едновременно и за техния древен произход, и за тяхната твърде стара култура."

Петър Добрев