Народна астрономическа обсерватория “Юрий Гагарин”



страница2/3
Дата21.01.2018
Размер359 Kb.
#50703
1   2   3

Лунният календар в древен Вевилон възникнал в средата на ІІІ хилядолетие пр.н.е. Тогава между реките Тигър и Ефрат имало отделни градове-държави, всеки със свой календар. Две хилядолетия по-късно цар Хамурапи обединил градовете-държави от Двуречието и за официална била възприета календарната система на град Ур.


От ХVІІІ столетие пр.н. започнали отначало произволно да добавят дни за съгласуване на лунната с тропичната години, а от ІV в.пр.н.е. бил възприет метоновият цикъл.
Гръцки календар

През 432 г.пр.н.е. Метон разработил лунно-слънчев календар, посветен на 86-та олимпиада. Годината на гърците започвала от деня на лятното слънцестояне, състояла се от 12 лунни месеца, започващи от неомения и състоящи се 29 и 30 дена. Метон открил закономерност – сумирайки 110 празни месеца по 29 дена и 125 пълни месеца по 30 дена, се получават 6 940 дена – точно толкова се съдържали и в 19 слънчеви тропични години.



19-годишният метонов цикъл се състоял от 12 години с по 12 лунни месеца и 7 удължени – с по 13 месеца, като удължените години били 3-та, 6, 8, 11, 14, 16 и 19 години от цикъла.

Гърците също имали свое летоброене. До средата на първото хилядолетие пр.н.е събитията в Гърция се отчитали по имената на длъжностните лица – архонтите, отговорни за спазване на календарните правила.

От ІV век пр.н.е. летоброенето се отчитало от първата олимпиада, състояла се на 1 юли 776 г.пр.н.е.
Еврейски календар

Отначало евреите използвали лунен календар. Лунно-слънчевият бил въведен през 499 г.пр.н.е., а разработването му продължило цял век. Той трябвало да се съобрази с историческия факт на освобождаване на евреите от египетско робство. Това станало на 15-тия ден от месеца, наречен нисан. В чест на това събитие се празнува еврейската Пасха, а самият месец нисан трябвало да бъде първият пролетен месец в годината. Изискването месец нисан да бъде винаги първият пролетен налагало съвместяването на лунния със слънчевия календар. Евреите използвали метоновия цикъл, но отмествали началото на годината си с ден-два, тъй като тя не можела да започва в дните неделя, сряда и петък от седмицата, според религиозната обрядност.

За начало на еврейското летоброене се приема митичното сътворение на света – ерата на Адам, започваща от 7 октомври 3 761 г.пр.н.е.

Тази доста сложна календарна система и досега определя ежедневието на Израел въпреки официално възприетият календар.


- слънчев календар

Родината на слънчевия календар е древен Египет. Главното египетско божество е бог Ра – Слънцето. Египетските жреци щателно изучавали движението му по небето и тълкували божествените послания.




Египетски календар

Египтяните забелязали, че лятното слънцестояне настъпвало с първия предутринен изгрев на най-ярката звезда на небето – Сириус, Сотис, както я наричали те. Забелязали, че тези изгреви съвпадали с разливите на Нил, от което зависела реколтата от зърнени растения.

Египтяните определили продължителността на тропическата година по първата поява на Сириус и вместили в слънчевата година от 365 дена 12 месеца – всеки с по 30 дена. 5-те дена до 365 добавяли в края на годината и се чевствали като дни на раждането на боговете, произлезли от съюза на небето и земята – Нут и Хеба. Египтяните имат 3 годишни сезона, свързани със селскостопанската им дейност, всеки съдържащ 4 месеца – време на разлив на Нил, време на сеитба и събиране на реколтата.

Всеки месец се делял на 3 големи седмици по 10 дена и 6 малки седмици – по 5 дена.

Египетските жреци много добре знаели, че календарната им година от 365 дена се разминава с по-дългата тропическа година, но в продължение на няколко столетия не предприели реформа, за да не объркат празниците на боговете. Дори фараоните, възкачващи се на престола, давали клетва, че няма да променят календарната система. Това не пречело да се въвеждат ери, според властването на отделните фараони.
Римски календар

Ерата, от която води летоброенето си древния римски календар е митичното основаване на Рим от братята Ромул и Рем. По сегашния календар това е датата 21 април 753 г.пр.н.е.

Годината започвала от първото число на месеца, в която се падало началото на пролетта. Състояла се първоначално от 304 дена и 10 месеца без наименования – само с пореден номер.

Някъде към края на VІІІ век пр.н.е. първият месец от годината римляните наречки мартиу – март - в чест на бога на войната Марс. Вторият месец – априлиус - април, означава разтварям – месецът на цъфтеж на дърветата. Третият – май - бил наречен на богинята Мая – майката на бог Хермес или Меркурий; четвъртият - в чест на богинята Юнона, съпруга на Юпитер – това е месец юни.

През VІІ век пр.н.е. по време на Помпилиус била направена реформа на календара. Били добавени още 2 месеца преди март – януари – наречен на двуликия Янус, съзарцаващ едновременно миналото и бъдещето; февруари – от думата februaris – очистване, тъй като на всеки 15 февруари се извършвал пастирският обряд пречистване. Фебриус наричали римляните бога си на подземното царство.

С двата нови месеца от общо 51 дена продължителността на календарната година се доближила до тропическата., но разликата от 10 дена все още ги деляла. Наложило се обаче да пренаредят броят на двите в месеците – щастливите мецеси с нечетни - 31 дена се редували от нещастни – четни – с по 30 дена. Само февруари бил двойно нещастен – по-къс от останалите и при това четен – от 28 дена.

На всеки 2 години бил вмъкван допълнителен месец от редуващи се веднъж 22 и следващия път 23 дена. Така всеки 4-годишен период се състоял от 2 години по 355 дена и 2 удължени от по 377 или 378 дена. При удължените години 24 февруари се броял 2 пъти. Първият от тези дни се наричал 6-ти ден преди началото на март, а вторият 6-ти втори такъв ден преди началото на март и това довело по-късно до терминология, според която и досега наричаме удължените години високосни. Но за тях си има други правила в следващите реформи на календарните системи.

Доближаването до тропическата година съществено се подобрило, но сега общият брой дни в цикъла надвишавал с цял ден тропическата година. Разликата се натрупвала и отново довела до несъответствие на календарната система с годишните сезони.


За да се избегне несъответствието между календарните дати и явленията в природата от време на време се изменяла продължителността на допълнителните месеци. Промяната въвеждали жреците, които понякога злоупотребявали със своята власт, произволно скъсявайки или удължавайки годината според събитията и собствените си политически пристрастрия. В резултат на това календарната година се оказала толкова объркана, че се случвало жътвата да се случи не през лятото, а през зимата.

Хаосът на римския календар от онова време най-сполучливо характеризира Волтер: Римските пълководци винаги побеждавали, но никога не знаели в кой ден били победите им.




Юлий Цезар
Юлиански календар – стар стил

Настоящият общоприет календар води началото си от слънчевия календар на древните римляни.

Юлианският календар или т.н. стар стил е на името на римския държавник и пълководец Юлий Цезар. През 46 г.пр.н.е. той поверил на Созиген да извърши поредната реформа на календара и така да въвеве ред в държавното управление. За основа на календарната система Созиген приел египетския слънчев календар. Годината вече съдържала 365 денонощия, като на всяка 4-та високосна година се добавял 1 ден и броят на дните в нея възлизал на 366. Високосна е всяка година, чийто пореден номер се дели на 4 без остатък. В такава година месец февруари съдържа не 28, а 29 дена.

Новата година започва от януари.

Още един месец получил собствено име – юли – в чест на Юлий Цезар.

С въведените нови правила календарната година е с 0,0078 денонощия по-дълга от тропическата. За 128 години се натрупва разлика от 1 денонощие, а за 400 години – 3 денонощия. Такава точност напълно задоволявала изискванията на онова време и поради могъществото на Римската империя старият стил се наложил постепенно в европейските страни.

През 8 г.пр.н.е. наледникът на Юлий Цезар, Август, дал име на още един месец – август.
Григориански календар - нов стил

Разликата от 1 денонощие между календарната и тропическата година за 128 години през ХVІ век вече давала съществено изместване на календарната дата от настъпването на пролетта, с което астрономическо събитие били свързани някои църковни празници. От датата на пролетното равноденствие, например, зависи кога ще настъпи Великден. Правилото според католиците е Христовото възкресение да е в неделята след първото пълнолуние от пролетта. Това наложило папа Григорий ХІІІ да издаде указ за реформа на календара. Специално създадената комисия за тази цел решила само да допълни правилото за високосните години и така била постигнато още по-добро съответствие между календарната и тропическата година. Високосна трябва да е всяка 4-та година, чийто пореден номер се дели на 4 без остатък, освен кръглите “векови” години, сред които високосни са само тези, чието число преди нулите се дели на 4 без остатък. Примерно, 400-та година е високосна, но 500-та – не. Високосна е 2000-та година, но 1900 и 2100 – не са.

Така разликата между тропическата и календарна година вече била само 26 секунди и цяло 1 денонощие се натрупва за цели 50 века. Дори за днешно време такава календарна система е напълно приемлива за бита.

Въвеждането на новия стил станало през 1582 година, когато било решено от четвъртък, 4 октомври, да се пропуснат натрупалите се 10 дена разлика между календарната и тропическа година и следващият ден – петък – да бъде не 5-ти, а 15-ти октомври.

Постепенно през следващите векове новият стил бил приет от повечето европейски държави.

В България новият стил налага с държавен указ цар Фердинанд през 1916 година, когато разликата между календарната и тропическа години вече била 13 денонощия. През тази година разликата била заличена и 31 март бил последван не от 1-ви, а направо от 14-ти април.

Източното православие продължава да почита библейските събития и светците си по стар стил, но нищо не пречи именните дни да се празнуват и по нов стил. Ивановден например се почита както на 7, така и на 21 януари.
Всяка календарна система, независимо от своите предимства или недостатъци е привързана към някакъм начален момент – исторически или митичен. От него започва летоброенето по съответната система и започва ерата.

Християнската или новата ера дължим на монаха Дионисий, живял през VІ век, който пресметнал, че Христос е роден на 25 декември 753 г. от основаването на Рим. Така 754 година трябва да е първата от Рождество Христово. Този опит да се определи датата на раждането на Христос няма никакви хронологически основи освен тази, че Дионисий отстранил използваната дотогава ера на Диоклетиан, към която било привързано римското летоброене и така бил елимиран гонителят на християните.

Еврейската ера например е от “сътворението на света”, изчислено за 1 октомври 3 761 г.пр.н.е.
Общоприетата календарна система има своите неудобства, с които дотолкова сме свикнали, че едва ли ги забелязваме:

Броят на дните в месеците са различни;

7 са дните в седмицата, но началото на месеца започва в различни дни от седмицата. Броят на дните в седмицата съвпада с четвъртината от лунните фази като продължителност, а календарният месец почти клони към лунния синодичен месец от 29,5 денонощия, но освен данък към произхода на тези календарни отрязъци, съвременният човек не би се досетил, че някога времето се измервало по лунните фази. Календарната седмица и месеца нямат нищо общо с периодичността , налагана от вида на Луната.

Условно е и началото на новата календарна година. Новата година настъпва в различни дни от седмицата и не е привързана към някакво астрономическо събитие.

Но всичко това е за сметка на достатъчната точност за бита на хората.

Сега използваната календарна система има недостатък и в икономически аспект: първото полугодие е по-късо от второто с 2-3 дена; четвъртините от годината – кварталите – също имат различна продължителност. Това има значение за отчитането и планирането на икономиката.


Вечен календар

Реформи на календара вероятно ще се правят и в бъдеще. Има ред предложения за т.н. вечни календари. Понастоящем те не са наложителни, но вече са обсъждани различни варианти. Ето някои:


Още през 1834 г. италианецът Марко Мастрофини предложил годината да се състои от 364 дена или 52 пълни седмици. 365-тия празен ден да се вмества в края на годината, а при високосните години 366-тият празен ден да е в края на юни.
В края на ХІХ век Френското астрономическо общество обявило конкурс за най-добър проект на вечен календар. Спечелил го френският астроном Армелин. Публикуван е през 1888 г. и също предвижда празни дни. Годината, състояща се от 12 месеца и 364 дена, трябвало да се дели на 4 равни части – всеки квартал от 91 дена с 13 пълни седмици, така че всеки квартал да започва от един същи ден на седмицата и месеца. По-късно било предложено този ден да е неделя, както и всяко начало на новата година да започва от този ден на седмицата. В средата на миналия век се извършвала усилена подготовка за въвеждането му и се търсело одобрението на повече държави, което не станало поради ред консервативни възгледи на обществата от религиозен и политически аспект.
365- и 366-тия ден са празните дни, вмествани преди 1 януари.

В усъвършенствания вариант на календара на Армелин единият от празните дни трябвало да се вмъква между юни и юли, другият – между декември и януари.

Календарът на Армелин така и не се наложил в живота, макар че през 1954 г. именно неговият усъвършенстван вариант бил одобрен от ХVІІІ сесия на ООН за всеобщо употреба и замяна на сегашния календар. Така в средата на миналия век се извършвала усилена подготовка за въвеждането му и се търсело одобрението на повече държави, което не станало поради ред консервативни възгледи на обществата от религиозен и политически аспект.

Кумранския календар

Вечни календари са замисляни от дълбока древност.

През 1947 г. бедуините от едно скитащо племе в пустинята на Йордания попаднали на пещера в района на древното селище Кумран на брега на Мъртво море. В пещерата се натъкнали на свитъци древноеврейски ръкописи, които се оказали вечен календар, който удивително напомня проекта на Армелин.
13-месечен вечен календар

Идеята не е нова. Подобна изказва френският философ Огюст Конт

в средата на ХІХ век. Обсъжданият проект в Женева в началото на ХХ век предвижда всеки от 13-те месеца да съдържа 24 работни дена и 4 почивни – общо 28 дена. Така също има 1-2 празни дни, които могат се вмъкват в началото и средата на годината.

13 месеца обаче не се делят на пълен брой месеци, което е недостатък на тази система.



Стабилен календар

Такъв календар би могъл да се състои от 12 месеца с по 30 дена и така ще получат 4 еднакви четвъртини – всеки квартал от 90 дена. Месеците могат да се разделят на 5 шестодневки или 6 петдневки, което е още по-удобно. Така се получават 5-6 излишни от системата дни, които могат да се разпределят равномерно след всеки квартал.


Циклични календари – основават се на периодичност от няколко години



Календар на ацтеките

Древните индиански цивилизации на маи и ацтеки са имали изключително точни циклични календари, основаващи се на слънчевата година.
Древнокитайски календар


битов китайски календар
Китайската цивилизация е толкова древна,че подобно на други такива древни култури историята им може да бъде проследена по приложението на календарната система. Известно е, че още през ХVІІІ век пр.н.е. китайците установили продължителността на лунната година. Лунният календар по-късно бил заменен от лунно-слънчев, който претърпял редица усъвършенствувания.

Използвал се и особен селскостопански календар, свързан със сезоните и ориентацията за започване на една или друга земеделска работа.

Традиционно и досега редом с общоприетия календар източните народи – китайци, японци, монголци, корейци, тибетци – използват свои битови циклични календари.

Циклите в китайския календар обхващат 60 години, като всяка година в цикъла има свой йероглиф с особен смисъл. 60-годишният цикъл се дели на 5 периода от 12 години, като всяка година е година на последователно: Мишката, Кравата, Тигъра, Заека, Дракона, Змията, Коня, Овцата, Маймуната, Кокошката, Кучето и Свинята – това е т.н. “земен клон”.

60-годишният цикъл се състои и от два стълба, съответсващи на петте стихии или “небесни клона”: Дървото, Огънят, Металът, Земята и Водата, които са в две състояния – мъжко и женско.

Съчетаването на два знака – земен и небесен – за годината дава зависимостта й както от небето, така и от земята. Така първата година от 60-годишния цикъл попада под знака на Дървото и Мишката; втората – на Дървото и Кравата; третата – на Огъня и Тигъра и т.н.

За начало на цикличната ера е избрана годината на Мишката, а началото й е от 2 637 г.пр.н.е. – годината на възкачване на престола на легендарния владетел Хуан Ди.
Прабългарският календар


Основно тук са използвани проучванията на Петър Добрев, публикувани в книгата му “Прабългарите – произход, език, култура” – нов почит

На това, че прабългарите са живели някога в района на планината Имай или Имеон, е обърнал внимание още в началото на ХХ век проф. Васил Златарски. Названието Имай се е употребявало някога за западния дял на Хималайската планинска верига и най-вече за Памиро-Акадските планини. В средното течение на река Зеравшан в северната част на планината Имай е областта Булгар, населявана някога от народа булх или булгар.

Китайски източници сочат, че в първите векове на н.е. планинската област Булгар е била самостоятелно владение, а следователно става дума не просто за географска област, а за политическа единица в района на Памир.

В района на Имай се разграничават сравнително лесно териториите, обитавани от прабългарите, и тези, обитавани от някогашните хунски народи – оногури, утигури и др. Прабългарите са в планинската южна част на Средна Азия, населявайки част от териториите на някогашна Бактрия и Согдиана, където тяхното име се споменава едновременно в арабски, арменски, китайски и индийски източници. За разлика от хунските народи, водещи неуседнал начин на живот и занимаващи се преди всичко със скотовъдство, древните българи са имали знания и опит в земеделието и строежа на сгради,което говори за по-висока степен на цивилизованост – те не просто са използвали природните дадености, а уседналият начин на живот им дава възможност да преобразуват околната среда така, че да създадат определени житейски удобства. Знанието и опитът на българите били използвани в строежа на известните градове на древната шумерска и други източни цивилизации в този район. От друга страна, Имеон е щедро надарен от природата край, разположен на юг от Бухара, Самарканд и Балх и някога бил уподобяван на райска градина. Според някои предания точно там са се намирали градините на Едем, което било предпоставка за развитие на земеделието.

Днес край Имеон живеят главно тюркски народи, а в самата планина - ирански народи. Но в прастари времена обитателите на този райски кът не са принадлежали към тюркската група. Тюрките са се появили в него едва след V-VІ в., а в някои негови места на юг от Балх – едва около Х век. Името на прабългарите е известно в този район поне хиляда години по-рано - още от V-VІ в.пр.н.е.

Съседи на древните българи в този район не са били нито тюрки, нито монголи. Те са говорели древни езици, наподобяващи най-вече онези, които днес се говорят на една твърде отесняла територия – Кавказ. Земите на древните българи са били в съседство с някои от най-старите източни цивилизации – еламската, шумеро-акадската и асирийската.



Пано с древния прабългарски задиоак – автор Николай Даскалов


За древния произход на нашия народ се съди не само по географските наименования и историческите хроники, а и по малкото сведения за прабългарския календар, така необходим за една строяща големи градове и изхранваща се предимно със земеделие култура.

Двойник на календарната система на древните българи се среща при саките – древен и многоброен народ, обитаващ територии между Имеон и Каспийско море, които впоследствие са се преселили към Източен Иран и Пакистан, в провинция, наречена Сакастан по тяхното име. През І в.от н.е. те нахлули и в Индия. В земите, където проникнали саките била въведена нова система на летоброене – сакска ера с начало 78 г.от н.е. – годината на идване на саките в Индия. Към сакската ера индийските астрономи дълго време са прибягвали, когато трябвало да изчислят местоположението на Юпитер сред съзвездията от еклиптиката. Този особен зодиак се състои от 12 съзвездия, по имената на които се наричали годините от 12-годишния цикъл.

Саките използвали бройна система с основа 12 като прабългарите. Календарната им система се основавала на слънчевата година и 12-годишният орбитален Юпитеров цикъл, а според друга версия – на 12-те зодиакалн съзвездия

Годината Сомор - Мишка, от която се отброявало началото на всеки нов цикъл настъпвала тогава, когато Юпитер навлизал в съзвездието Водолей на сегашните звездни карти – там било съзвездието Мишка. Сега на това място няма нито една от равноденствените точки или точки на слънцестояне, но вземайки предвид прецесията, излиза, че през шумерската епоха – преди 2 300 години – точката на зимното слънцестояне, е била точно там.



Броят на дните в годините се редували както следва:

Символ на годината

Дължина, дни

Свиня (Докс)

365

Мишка (Каран)

365

Вол (Шегор)

365

Барс (Баръс)

366

Заек (Дван)

365

Дракон (Хала)

365

Змия ()

365

Кон (Таг)

366

Маймуна (Писин)

365

Овен ()

365

Петел (Тох)

365

Куче (Етх)

366

http://www.sarakt.org/calendar.htm



Каталог: sites -> default -> files -> site-documents -> astronomy-alphabet -> time-and-calendar
astronomy-alphabet -> Звезди и съзвездия
astronomy-alphabet -> Надя Кискинова " Звездите разкриват нови тайни"
astronomy-alphabet -> Звезди и съзвездия
astronomy-alphabet -> Небесният свод, горящ със слава звездна, прониква тайнствено от дълбини
astronomy-alphabet -> Надя Кискинова "Звездите разкриват нови тайни"
time-and-calendar -> 1. календар надя Кискинова наоп „Юрий Гагарин”, Стара Загора
time-and-calendar -> Народна астрономическа обсерватория “Юрий Гагарин”


Сподели с приятели:
1   2   3




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница