Народни будители в Неврокопския край

Българската просветна традиция в Неврокопско е много стара. Още през 18 век в повечето села има килийни училища. В Неврокоп килийното училище се премества в помещение към църквата „Св. Архангел” през 1811г. В него монаси от Рилския манастир обучават децата от града и околните села.

През 1840г. се открива „школото” на даскал Господин, което е преход от килийно към светско образование. Наред с наустника и псалтира в новото училище учениците изучават български буквар, писане и аритметика. Даскал Господин преподава на български език и това обезпокоява агентите на Патриаршията. Затова даскал Господин е преследван и през 1860 г. след много преживени премеждия даскал Господин умира и училището е затворено.

През 1862 г. след продължителни борби и трудности в Неврокоп се поставят основите на новобългарско училище. Учител е Тодор Ненов. Но гръцкият владика не позволява българско училище в Неврокоп и затова то се настанява в къщата хан на Стоян Шехинов. Скоро помещението се оказва тясно и училище става сградата на братя Полизоеви. Но Тодор Ненов е арестуван „за внушаване на бунтовничеки мисли у българчетата” и училището е затворено. Тогава Никола Марков заминава за Цариград, за да настоява за възстановяване на българското училище в Неврокоп.

След него в Цариград пристига и учителят Никола Ковачевски, за да предаде на централната власт, че неврокопчани не признават гръцкия владика Агатангел за свой духовен глава и да издейства отваряне на училището, в което децата да учат на „матерния си език.” Мисията на Никола Ковачевски завършва с успех. Властите разрешават отваряне на българско училище в Неврокоп, но не допускат в него да се завърне Тодор Ненов. На връщане от Цариград Н. Ковачевски минава през Пловдив и намира нов учител – Атанас Божков Кръстев от Пазарджик. Успехите на новия учител се множат, но на 15 март 1866 г.той е арестуван от турците. След няколко месеца в Неврокоп пристига нов български учител – Тома Попов, също от Пазарджик. Той остава в града повече от пет години и развива активна просветна и обществена дейност.

През 1867г. е открито девическо училище. Първата учителка в него е Катерина Дукова. Училището е настанено в къщата на доктор Яне и получава материална помощ от общината и от българския търговец в Одеса Николай Тошков.

Освен в Неврокоп български училища се откриват и в селата. В Ковачевица учител е Никола Банев-Ковачевски, в Гайтаниново учителства Георги Зимбилев, в Скребатно учител е Димитър Димов. Георги Зимбилев открива и първото светско училище в Либяхово/Илинден/.

През август 1873 г. в къщата на местния родолюбец Илия Дуков се основава Серско-Мелнишко-Драмско-Неврокопско учителско дружество „Просвещение”. Целта е да се улесни разпространението на просвещението на български език. Дружеството трябва да подпомага развитието на просветното дело в селата. Това е задача и на градската община.

През 1866г. в дома на Илия Дуков е свикано съвещание за разширяване състава на общината. В нея влизат Илия Дуков-председател и членове Апостол Смилянов, Георги Ангелаков, Стоян Шехинов и Георги Хисерлаклията.

Илия Дуков застава начело на борбата на неврокопчани срещу гръцкия владика Агатангел. След назначаването на Антим I за първи български екзарх на 21.11.1872г. в дома на Илия Дуков се събират представители на Неврокопска, Мелнишка и Драмска каза и вземат решение за обединяване в една българска епархия.

През 1865г. в Неврокоп е основано читалище „Зора” благодарение на учителя Атанас Божков и на братя Полизоеви, които отстъпват къщата си.

През 1870г. най-будните неврокопчанки се обединяват в женско дружество „Ученолюбие” с цел просвещение на жените. Дълги години ръководителки на женското дружество са Екатерина и Елена Дукови.

Благодарение на делото на неврокопските родолюбци – народни будители в града и района се откриват много училища, които поддържат българския дух в тежките години на турска политическа и гръцка духовна власт.

Истински празник е 10 май 1894г., когато в Неврокоп пристига архимандрит Иларион Пенчев, който става неврокопски владика. И до днес градът ни е седалище на Неврокопска епархия.

Иван Пашалиев

IV а клас