Народни песни от с. Самуилово, област Стара Загора



Дата25.02.2018
Размер34.77 Kb.
#59138
БЪЛГАРСКИ
НАРОДНИ ПЕСНИ

от с. Самуилово, област Стара Загора


записани от Иван Танев Иванов

1970 – 1971 год.




П Р Е Д Г О В О Р

Песните са продиктувани от Вида Тодорова Георгиева от с. Самуилово, област Стара Загора през 1970 – 1971 год. Родена е в същото село през 1913. Баща и е от същото село, а майка и от съседното село Козаревец. Същата година баща и загива в първата балканска война и майка и се оженва в съседното село Гита. На 16 години се оженва в с. Самуилово, където живее до края на живота си. Поради това, част от песните са от с. Гита, но по-голямата част са от с. Самуилово. Няколко от песните (около 3 или 4) са продиктувани от други жени от същото село. Всички тези жени са били известни като добри песнопойки. Вида Тодорова Георгиева има завършено второ отделение (втори клас), не можеше да пише и се е научила да чете на средна възраст. Записите в ръкопис както и магнетофоннея запис на мелодиите са направени през 1970-1971 год. от Иван Танев Иванов, нейн внук, тогава студент в СУ “Климент Охридски”, Физически факултет. Най-общо, диалектът (балкански диалект в с. Самуилово, в някои случаи тракийски диалект в с. Гита) е записан правилно, с изключение на известното потъмняване на неударените гласни (е → и, о →у), отпадане на съгласната “х” в началото на думата, задължителното заместване на съгласната “в” със гласната “у” в началото и края на думите и някои др. Дадени са само ударенията в тези думи, които са малко извесни.


Записани са общо 117 песни. Съгласно приетата класификация, песните са разделени в 6 дяла: битови и семейни, хайдушки и исторически, любовни, детски, хумористични, митични и религиозни. Липсват трудови песни, всъщност песните с трудови елементи са дадени в други дялове. В няколко песни са забелязани елементи от прабългарската религия и митология, известни отскоро. Мелодиите на повечето от тези песни, както и мелодиите на няколко песни, чийто текст не е записан са дадени отделно в МР3 формат. Песните са изпяти от: Вида Тодорова Георгиева, Господина Добрева Танева и Вълко Добрев Гавазов (баба, майка и вуйчо на записвача) и Дзана Донева, от същия род. Дадени са и мелодии на кавал, свири Таню Иванов Танев (баща на записвача). Песните и мелодиите са прехвърлени на компакт диск през март 2004 и са предадени в архива на Районен музей, Стара Загора, Етнографски отдел.
Село Самуилово (турското му име е село Саръ Исмаил) съществува на сегашното си място около 300 години. Предишното му местоположение се е намирало на около един километър северно, на мястото на старо селище на траките, открито през 1923 год. Изместването се е наложило поради епидемия от чума. На новото си място, селото се е развило около турски чифлик, вероятно от заселени балканджии, ако се съди по диалекта. Тъй като има много песни с упоминание на гр. Сливен, а също и подробни хайдушки песни, може да се допусне, че много хора са дошли от района между Стара Загора и Сливен. По време на лов, селяните са вдигали врява за да плашат дивеча срещу ловците, чифликчията Саръ Исмаил и неговите приятели от Цариград. През един такъв лов през 1867, някой убива сина на чифликчията, който бил вдовец. Веднага след това чифликчията напуска завинаги чифлика и селото остава свободно 10 години преди освобождението. По това време селото е съседствало с три турски (по-точно туркменски) села, с които е имало много конфликти. През войната от 1877-78 година, селото е изгорено от тези туркмени, а част от жителите му са избити, когато са се укривали в църквите на Стара Загора. Вероятно поради тези събития, жителите на всички туркменски села са избягали в Турция след войната.
Поминъкът в селото и района е бил изцяло земеделие и скотовъдство. В продължение на векове, в района са липсвали големи градски центрове. Почвата е типичен чернозем, може би най-богатия в страната. В землището на селото има останки на три неолитни могили и три селища на траките, едното от които е известния град Пизос. Този град се е намирал в нивите на моя прадядо по майчина линия, който е извозил част от каменните плочи с волска кола до гр. Първомай и оттам до музея в София. В последните 50 години се развива и добивът на въглища, но това не се отразява изобщо на песенния фолклор, който очевидно е много древен. Много бързо разрастване на жителите е настъпило в периода след освобождението до около 1930 година, когато раждаемостта е била висока. Църква в селото се построява през 1893 година. През 1930 год се построява голяма училищна сграда, в която броя на учениците е достигал до 250 деца. По това време в селото е построен водопровод, който черпи вода от кладенец, намиращ се до селището на траките.
По принцип, всички тези песни са били пети по време на различни празници (фолклорни, религиозни, семейни) и трудовата дейност на село. След кооперирането на земята, тези условия са силно променени и пеенето на песните е отпаднало. За младите поколения през 1970 година, включително и за мене, с малки изключения песните са били напълно непознати като мелодия и особено като текст.

Иван Танев Иванов



28. 03. 2004 год.
Каталог: Pesni%20ot%20rayona -> Pesni%20ot%20selo%20Samuilovo-oblast%20Stara%20Zagora%20-wav
Pesni%20ot%20selo%20Samuilovo-oblast%20Stara%20Zagora%20-wav -> Песни с елементи от прабългарската религия и митология турчин робини караше
Pesni%20ot%20selo%20Samuilovo-oblast%20Stara%20Zagora%20-wav -> 1 Нейкова майка викнала
Pesni%20ot%20selo%20Samuilovo-oblast%20Stara%20Zagora%20-wav -> 1- разболя са хубава Яна
Pesni%20ot%20selo%20Samuilovo-oblast%20Stara%20Zagora%20-wav -> 1- де да е беля да стане
Pesni%20ot%20selo%20Samuilovo-oblast%20Stara%20Zagora%20-wav -> 1- панайот Бойки думаше
Pesni%20ot%20selo%20Samuilovo-oblast%20Stara%20Zagora%20-wav -> 1- разболя са хубава Яна


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница