Народното събрание за насоките на работа и приоритетите в дейността



Дата20.08.2018
Размер147.7 Kb.
Вх. № КП-211-00-23/06.08.2012 г.

К О Н Ц Е П Ц И Я
на
СВЕТЛА ДИМИТРОВА ПЕТКОВА – КАНДИДАТ ЗА

ИЗБОРЕН ЧЛЕН НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ ОТ

КВОТАТА НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

за


НАСОКИТЕ НА РАБОТА И ПРИОРИТЕТИТЕ В ДЕЙНОСТТА

НА ВСС ПРЕЗ ПЕТГОДИШНИЯ МАНДАТ м.10.2012 г.– м.10.2017 г.

Настоящата КОНЦЕПЦИЯ представя вижданията ми за насоките и приоритетите на дейността на Висшия съдебен съвет като колективен административен орган, на който с Конституцията на Република България и със Закона за съдебната власт са предоставени правомощия да представлява съдебната власт и осигурява нейната независимост, да определя състава и организацията на работа на съдебната власт и осъществява управление на дейността й, без да засяга независимостта на нейните органи.

За да отговори на конституционните изисквания и да е в състояние да проведе ефективна реформа в съдебната власт, в новия ВСС трябва да бъдат избрани юристи от средите на магистратите, които с работата си в своята област са доказали, че притежават високи професионални и нравствени качества и са с безупречна репутация в обществото; че са новатори и реформатори, способни да приемат отговорни решения с разбиране и консенсус; че са диалогични и открити за сътрудничество и координация с институциите, с неправителствените организации, със съдебните органи, с магистратите и техните професионални сдружения.

Уверена съм, че ако бъде избрана кандидатурата ми за член на ВСС, оказаното доверие силно ще ме мотивира да положа максимални усилия, основавайки се на придобития професионален и житейски опит, за утвърждаване авторитета на ВСС като висш управленски и кадрови орган на съдебната власт, за постигане на реформите в дейността на всички съдебни органи и за повишаване и укрепване на доверието на обществото към съдебната система на Република България.

Считам, че реформата в съдебната власт трябва да започне преди всичко с реформиране на дейността на ВСС чрез отстраняване на статуквото и насочването й към проблемните области и нерешените въпроси на съдебната система, с цел да се постигнат реални резултати в краткосрочен и средносрочен аспект по шестте индикативни показателя:


  1. независимост;

  2. отчетност;

  3. прозрачност;

  4. ефикасност и ефективност;

  5. преследване на корупцията по високите етажи на властта и

  6. преследване на корупцията на всички нива в публичния сектор и борбата с организираната престъпност.



ПЛАНИРАНЕ ДЕЙНОСТТА НА ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
Непосредствено след конституирането си новоизбраният ВСС следва да определи насоките на работа и приоритетните си цели, като приеме план за действие през петгодишния си мандат, с който да се набележат конкретни мерки в краткосрочен и средносрочен аспект. За изпълнението на тези мерки следва да се определят отговорни комисии, органи, служби и лица; да се създаде вътрешен контролен орган, който да прави периодични проверки на свършеното, да сигнализира при констатирани неизпълнения и да дава препоръки за преодоляването им.

Считам, че първата задача в работата на новия ВСС е да проведе задълбочен анализ на Доклада на Европейската комисия от 18.07.2012 г. с обсъждане на препоръките в него относно дейността на съдебната система и да приеме решения и предприеме конкретни действия за изпълнението им.

Европейската комисия отчита напредък в основната законодателна рамка за постигане на дълбока и трайна реформа в съдебната власт с последните изменения на Закона за съдебната власт (обн. ДВ, бр.50 от 2012 г.), с които се предвидиха прозрачни и демократични процедури за избор на членове на ВСС; на главен инспектор и инспектори към Инспектората на ВСС; на Инспектората към министъра на правосъдието и на Централното бюро за съдимост при Министерството на правосъдието; с приетата нова глава трета „а” на ЗСВ се въведе бърза процедура за разглеждане на заявления срещу нарушаване правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок; създаде се възможност за приемане на подзаконова уредба за функциите и организацията на дейността на бюрата за съдимост към районните съдилища и за изграждане, внедряване, използване и развитие на автоматизираните информационни системи в съдебната власт; за командироване на съдии във ВКС, ВАС и в специализирания наказателен съд; процедури за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт; за избори на главен прокурор и на председателите на ВКС и ВАС (изборите на първите двама са в мандата на новия ВСС); на директора на Националната следствена служба; предвиди се участие на НПО и ВУЗ в процедурите по провеждане на изборите за членове на ВСС с възможност да дават становища и задават въпроси на издигнатите кандидатури.

В мониторинговия доклад се посочва, че ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО СЕГА Е ДА СЕ ЗАПЪЛНЯТ НЯКОИ КЛЮЧОВИ СТРАТЕГИЧЕСКИ ПРОПУСКИ И ДА СЕ ОСИГУРИ ЕФЕКТИВНО ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНОДАТЕЛНАТА РАМКА. В тази насока до края на 2013 г., когато предстои оценка на Европейската комисия за реалните резултати в напредъка на България по механизма за сътрудничество и проверка, трябва да са изпълнени следните мерки, които да осигурят ефективното прилагане на ЗСВ при провеждане на реформата в съдебната власт:


ПЪРВОнеобходими и неотложни законодателни мерки
1. Да се приеме законодателна промяна на Закона за нормативните актове (например да се създаде нов чл.8а), с който да се предостави нормотворческа компетентност на Висшия съдебен съвет да издава наредби, с които да урежда съобразно Закона за съдебната власт неуредени от него обществени отношения, свързани с управление на дейността на съдебната власт и ефективно осъществяване на функциите на съдебните органи.

Изпълнението на тази мярка е особено важно и неотложно, след като с решение № 10 от 15.11.2011 г. по конституционно дело № 6/2011 г. Конституционният съд обяви за противоконституционни разпоредбите на чл.194в и чл.209а от Закона за съдебната власт и отрече правото на Висшия съдебен съвет да издава подзаконови нормативни актове по въпроси, които са непосредствено обвързани с изпълнението на конституционните му правомощия и същевременно са извън изрично включените в чл.133 от Конституцията в предмета на задължително законодателно регулиране. С влизане в сила на конституционното решение престанаха да действат приетите от ВСС: Наредба за реда за провеждане на конкурси и избор по раздели II и IIа и за съставянето на конкурсните комисии, Наредба за показателите и методиката за атестиране на съдии, прокурори и следователи и на административни ръководители и заместници на административните ръководители, както и за реда за провеждане на атестирането. С Наредбата се определят и критериите за отчитане на степента на натовареност на органите на съдебната власт.

ВСС е изправен пред ситуация, при която от него като висш управленски и кадрови орган се изисква да проведе реформа в съдебната власт, да осъществи ефективна и прозрачна кадрова политика, да определи критерии и ред за провеждане на атестирането на магистратите, административните ръководители и техните заместници, да определи критериите за отчитане степента на натовареност на органите на съдебната власт. За да може успешно да осъществи функциите си, трябва да му бъде делегирана с КРБ или със ЗНА (според конституционното решение) нормотворческа компетентност, каквато той не притежава. Ако не се отнесе отговорно за решаването на този въпрос, новият Висш съдебен съвет ще продължи да изпълнява конституционното си правомощие по чл.130, ал.6, т.1 КРБ - да назначава, повишава, премества и атестира съдиите, прокурорите и следователите - с вътрешни правила по прилагането на ЗСВ, които единствено е компетентен да приеме в условия на оперативна самостоятелност. Тук искам да подчертая, че за да се запълни тази законова празнота е необходимо ВСС и всички негови членове да координират действията си с Министерството на правосъдието, с Министерския съвет и с Народното събрание за изработване, внасяне, обсъждане и приемане на проект за допълнение на Закона за нормативните актове. Ако му бъде предоставена нормотворческа компетентност, ВСС незабавно следва да приеме наредби, с които да се регламентират на подзаконово ниво следните критерии:

- за оценяване при конкурсите за назначаване, повишаване и преместване на магистратите;

- за оценяване качествата на кандидатите за избор на административни ръководители;

- за атестиране на магистратите;

- за отчитане степента на натовареност на магистратите от всички нива;

- за райониране на звената в съдебната система, респ. за определяне на числения им състав;

- за определяне на „разумен срок” за постановяване актовете на съдебните органи, конкретно за всички нива на магистратурата;

- за изискванията при поощряване и санкциониране на магистратите;

- за възнагражденията на вещите лица чрез въвеждане на минимален и максимален праг.
При предоставяне на нормотворческа компетентност ВСС трябва да приеме нов Правилник за организация на дейността си. Сега действащият Правилник за организация на дейността на ВСС и неговата администрация е приет от ВСС на основание нормата на чл.30, ал.4 от ЗСВ, която все още не е обявена за противоконституционна, но при създадената конституционна практика и при евентуално сезиране на КС няма съмнение, че и този правилник ще преустанови своето действие, а в същото време ВСС няма да е компетентен да приеме друг правилник и ще бъде принуден да организира дейността си по вътрешноорганизационни правила.

При положение че не се възприеме подходът за допълнение на ЗНА (напр. с нов чл.8а), ВСС следва да координира дейността си с Министерството на правосъдието и с други компетентни институции и експерти за срочно изготвяне и внасяне в Министерския съвет на проект на Правилник за прилагане на Закона за съдебната власт, с който да се уредят изчерпателно всички неуредени в закона въпроси, свързани с управлението на съдебната власт, в т.ч. с назначаването, повишаването, преместването и атестирането на магистратите и тяхното устойчиво кариерно израстване.


2. За намаляване на формализма на наказателния процес и постигане на качествено правораздаване в разумни срокове, съобразено и с европейските изисквания за това, ВСС следва да инициира законодателна промяна, като започне с обсъждането на законопроекта за нов НК и изработването на дългосрочна стратегия на наказателна политика в България, в рамките на която да се синхронизира дейността на правоохранителните и правоприлагащите органи.

3. В областта на административнонаказателното производство, където има много нерешени проблеми във връзка с издаването на административнонаказателните постановления и особено при тяхното оспорване по съдебен ред, е неоправдано забавянето за приемане на Кодекс за административните нарушения и наказания. При положение че законопроектите на АПК и на Кодекса за административните нарушения и наказания се подготвяха едновременно и докато Административнопроцесуалният кодекс е в сила от 2007 г. и с действието си значително допринесе за развитието и усъвършенстването на административното правосъдие, то производството по издаване, оспорване и изпълнение на административнонаказателните постановления продължава да се регулира със закон от 1969 г., който, дори и да е изменян през годините, не отговаря на съвременните изисквания за ефективност. Приетата през 2005 г., с допълнението на чл.83 от ЗАНН, процедура за административнонаказателна отговорност на юридическите лица, като средство за борба срещу организираната престъпност, не е достатъчна за изпълнение на препоръката в Доклада на ЕК за осигуряване на ефективно прилагане на законодателната рамка по индикативния показател „преследване на корупцията на всички нива в публичния сектор и борбата с организираната престъпност”. Приемане на нов Кодекс за административните нарушения и наказания с адекватни на съвременните условия процесуални правила за борба срещу организираната престъпност ще даде старт на реформата в съдебната власт за изпълнение на приоритетната цел по този индикативен показател.

4. Висшият съдебен съвет трябва да инициира законодателна промяна и на сега действащия Гражданскопроцесуален кодекс за отстраняване на установените в периода на неговото прилагане проблеми в уредбата, които дават отражение на качеството и бързината на гражданския процес.

5. Ефективна законодателна мярка за преодоляване на противоречивата съдебна практика е да се допълни текстът на чл.125 от ЗСВ, за да се даде право на ВСС да прави предложения до общите събрания (ОС) на съдиите от ВКС и ВАС за произнасяне с тълкувателни решения и тълкувателни постановления при констатирана противоречива практика, особено когато се касае до дисциплинарните производства при оспорване на наложени наказания на магистрати пред ВАС и в наказателните и гражданските дела на ВКС. Преодоляването на проблема с противоречивата практика на съдилищата трябва да бъде постоянно на вниманието на ВСС и в този смисъл в Доклада на ЕК от 18.07.2012 г. се съдържа конкретна препоръка.

Практиката непрекъснато показва, че не са редки случаите на произнесени от съдилищата противоречиви присъди и решения по наказателни, граждански и административни дела. Това явление генерира корупция в съдебната власт и извън нея и е една от причините за липса на доверие на обществото в съдебната система и във възможността й за справедливо правораздаване.

Случаите на противоречива съдебна практика най-бързо стават достояние на ВСС от отправяните до него сигнали и оплаквания на засегнати физически и юридически лица, от проверките на Инспектората при ВСС (където има голям потенциал), от сътрудничеството с неправителствените организации и с медиите, които следят и анализират съдебната практика. Затова ВСС трябва да разполага с правомощието незабавно да сезира ОС на ВКС и ВАС с искане за постановяване на ТР и ТП, което е най-ефективното средство за преодоляване на противоречивата и неправилна съдебна практика.


ВТОРО – организационни мерки за отстояване на независимостта на съдебната власт; за осъществяване на прозрачност в дейността на ВСС и на съдебните органи; за комуникация с институциите, медиите, неправителствените организации, професионалните сдружения на магистратите и с международните организации; за осъществяване на кадровата политика, дисциплинарната практика и регулиране на натовареността на магистратите; за създаване на професионални и социално-битови условия за работа на магистратите и служителите от съдебните органи.



  1. В краткосрочен план ВСС, съвместно с МП и НПО за защита правата на човека, трябва да направят подробен, точен и ясен анализ на причините, допринесли за осъдителните присъди срещу България в юриспруденцията на ЕСПЧ в Страсбург. С този анализ да се установят конкретните процесуални пропуски, да се извадят от анонимност имената на допусналите ги магистрати и се даде гласност чрез професионалните им сдружения, като се отрази на показателите им за професионализъм при атестиране и кариерно израстване. Магистрат, който поради неправилно прилагане на закона или забавено правосъдие е станал причина за налагане на осъдителна присъда срещу България, трябва да бъде разпознат сред магистратските среди и да носи поне морална отговорност, а не негативите от непрофесионализма му да тежат върху всички магистрати, мнозинството от които са отлични професионалисти. По този начин ще се засили прозрачността в работата на съдебните органи и ще се повишат авторитетът и самочувствието на компетентните съдии, прокурори и следователи, и на съдебната власт като цяло.

В изпълнение на препоръката от Доклада на Европейската комисия Висшият съдебен съвет трябва да насочи усилията си, съвместно с другите компетентни органи, за осигуряване на ефективно прилагане на регламентираните в новата глава трета „а” от ЗСВ процедури за обезщетяване на гражданите и юридическите лица при нарушаване на правото им за разглеждане и решаване на делото в разумен срок.

2. Като висш управленски орган на съдебната власт ВСС трябва да създаде и поддържа през целия период на мандата си договорености за ефективно съдействие и съвместно сътрудничество, без да се засяга независимостта на съдебната власт:

а. с органите и институциите на другите две власти – законодателна и изпълнителна;

б. със съдебните и извънсъдебните органи за контрол за борба срещу корупцията във всички етажи на властта и на всички нива в публичния сектор и борбата с организираната престъпност, в т.ч. с Центъра за борба с корупцията и организираната престъпност (БОРКОР), със Сметната палата, с Комисията за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси, с Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество и други;

в. с неправителствените организации, особено тези, които са с предмет на дейност в защита на правата на човека, като Фондация „Български адвокати за правата на човека” (БАПЧ), Асоциация за европейска интеграция и права на човека (АЕИПЧ), Български хелзинкски комитет (БХК) и др.

г. със Съюза на юристите в България (СЮБ), със Съюза на съдиите в България (ССБ), с Висшия адвокатски съвет (ВАдС) и с другите съсловни организации на магистратите;

д. ВСС трябва да изгради стратегия за медийна политика, организирана на професионално ниво, чрез създаване на пресслужба за връзка с медиите и определяне на постоянен говорител, оторизиран да дава на обществеността компетентна информация за работата на Съвета.

Практиката показа, че особено вредни за авторитета на ВСС са някои произволни изяви пред медиите на отделни негови членове, а в същото време е налице неинформираност на обществото за редица полезни инициативи на Съвета и постигнати положителни резултати от дейността му;

3. ВСС като административен орган, подпомаган от ИВСС при провеждане на дисциплинарните производства, е компетентен да издава актове за налагане на дисциплинарни наказания на магистратите. В тази си административна дейност ВСС трябва стриктно да спазва принципите и административнопроизводствените правила, залегнали в АПК, да събира доказателства с всички допустими по АПК доказателствени средства и да постановява обосновани и законосъобразни решения. Съдебната практика показа, че допуснатите от ВСС процесуални пропуски при взимането на някои решения по дисциплинарни производства са основание по чл.146, т.3 от АПК за отмяната им. Затова неотложна задача пред членовете на новия ВСС и на служителите от неговата администрация е да положат максимални усилия за анализиране на досегашната практика по дисциплинарните производства и запознаване с допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, за да бъдат отстранени в бъдещата работа на Съвета. Комисията по дисциплинарните производства, Комисията по професионална етика и превенция на корупцията и Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси на ВСС следва да задълбочат усилията си по извършване на проверки на място за пълно изясняване на фактическите обстоятелства при всеки сигнал срещу магистрат за корупция и нарушение на професионалната етика, послужил като основание за налагане на дисциплинарно наказание, за да се постигне максимална ефективност и уеднаквяване на дисциплинарната практика.

4. Проблемът с неравномерната натовареност на магистратите от различните нива на съдебните органи съществува от много години, но предприетите досега мерки не са дали трайни резултати за преодоляването му. Проведените в тази насока изследвания, в т.ч. по проект „Оперативна програма „Административен капацитет”, са показали ясно, че за разлика от нормалната, дори ниска натовареност на съдебните органи в страната, съдебната система в София и в някои големи градове (Пловдив, Варна, Бургас) е претоварена, което дава отражение на бързината и качеството на правораздаването.

Резултатите от проучванията поставят въпроса за нормирането на труда на магистратите. Продължителното нерешаване на този въпрос води до формализъм в правораздаването, до липсата на възможност за вникване в казусите и до приключване на правните спорове с немотивирани актове. Прекомерно натоварените с дела магистрати са хора дълбоко стресирани, с липса на самочувствие, потиснати от непрекъснатите упреци и недоволство на обществото от тяхната работа и от усещането, че скоро състоянието няма да се промени към по-добро.

Именно в тази насока съзнавам огромната отговорност на Висшия съдебен съвет и персонално на всеки негов член, в т.ч. и моята, в рамките на този мандат да осигури на българските магистрати реални условия за работа в границите на нормалното им натоварване, да даде възможност на всеки един от тях за социална реализация и професионална компетентност на работното място и да гарантира устойчиво кариерно израстване според професионалните му заслуги.

Реформата в тази област предполага разработването и внедряването на съгласувана между ВСС и отговорните институции и професионални общности последователна политика и реална практика за постигане на нормална натовареност, съобразена със спецификата на работа на различните категории магистрати.

5. ВСС трябва да преразгледа, актуализира и модернизира системата за възнаграждение и стимулиране на труда на магистратите, като се премахне уравниловката и се постави в зависимост от показаните резултати от работата на всеки един от тях.

6. ВСС следва да активира работата си и ангажира компетентните органи за решаване на проблема със сградния фонд на съдебните органи. Нормални условия за работа се полагат не само на българските магистрати, но и на гражданите, които търсят и са в правото си да получат добро правораздаване. Но това не може да се постигне в мръсните и претъпкани с изнервени хора съдебни зали и кабинети (например сградата на Софийския районен съд) и при липсата на качествена и съвременна техника. Следва да се отбележи, че в страната има съдилища, постигнали значителен напредък в създаване на добри професионални и социално-битови условия благодарение на усилията на техните ръководства за осигуряване на финансова обезпеченост от МП и ВСС. Тяхната инициативност трябва да се възприеме като стил и метод на работа от онези административни ръководители, пред които предстои да бъде решен проблемът със сградния фонд и техническата обезпеченост. В тази насока ще бъде уместно административните ръководители да се включат в процеса на бюджетното планиране и предвиждане на средства в бюджета на съдебната власт за самостоятелно управление на сградния фонд от ВСС.

7. Да се внедри програмен продукт за електронна връзка на ВСС със съдилищата и с другите звена на съдебната система, с възможност за онлайн достъп до всички съдебни актове и електронен обмен на документи, с цел постигане на прозрачност в работата на съдебните органи и ефективност при осъществяване функциите на Съвета за постигане на реална реформа на съдебната власт.



Съзнавам, че в предлаганата от мен концепция не могат да бъдат обхванати в пълнота мерките, които ВСС е длъжен да предприеме за постигане на реформата в съдебната система, но вярвам, че в процеса на работа ще бъде намерен най-верният и правилен път за изпълнение на набелязаните по-горе приоритетни цели и задачи.

СЪСТАВИЛ:
/Светла Петкова/







База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница