Нашествия и етнически промени. Преходът от Античност към Средновековие в Европейския Югоизток през VI – VII в
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- агатий миринейски Из "История" Агатий Миринейски
- Набези на кутригури и утигури
N.B.! Извори: Енодий Из «Похвално слово за крал Теодорих» Магнус Феликс Енодий (473/74 - 52Ì) е цьрковно лице. Съчинението му представлява реч, написана през 507 г. от благодарност към Теодорих (син на Теодемир), който след 487 г. напуснал балканските си поселища и се оттеглил в Италия. Печата се по превода на М. Воинов в ЛИБИ, I, 299-302. Но какво да правя аз, пред когото се изпречва [такава] изобилна жътва от твои дела, че всичко ме възспира да направя избор? Не зная кои класове да прибера в житницата, кои да изоставя. Пред очите ми е вождът на българите1, повален от десницата ти, която защитава свободата. Той не бе убит, за да не изчезне за историята, по той не остана и непокътнат, за да не проявява по-нататьк дързост и за да остане там, в своето непобедимо племе, жив свидетел на твоята сила. Ако той беше получил смъртоносна рана, ти щеше да победиш човека, а като остана жив, той си унизи потеклото. Това е народът, който преди тебе имаше всичко, което е пожелавал; народ, у който този е придобивал титли, който е купувал благородството си с кръвта на неприятеля, у коготегбойното поле прославя рода, понеже у тях се смята без колебание за по-благороден оня, чието оръжие е било повече окьрвавено в сражение; те са народ, комуто преди битката с тебе не се е случвало да срещне противник, който да му устои, и народ, който дълго време е извършвал войните си само с набези. Тях не са поставяли в затруднение, както трябва да се очаква, нито планинските масиви, нито изпречилите се реки, нито липсата на храна, понеже смятат, че е достатъчно удоволствие да пият кобилешко мляко. Кой би устоял срещу противник, който се носи и храни от своето бързо животно? А какво ще кажете за това, че те са приучили грижливо към издържливост на глад и тези животни, благодарение на които умеят да избягват глада? По какъв начин ездачът извлича из вимето на гладното животно храна, която той, водим от съобразителността, се е погрижил то да не крие? Пр-рано вярваха, че светът е открит за тях, сега смятат, че за тях е затворена само тази част от земята, която ти пазиш. Из "История на готите" Печата се по превода на Г. Цанкова-Петкова в ЛИБИ, I, 336-337, 344-346, 352-357. Славяни u анти и техните поселища В тази Скития първото племе откъм запад са гепидите, чиито земи се заобикалят от големи и прочути реки. И наистина Тнсия протича през северната и северозападната им област, откъм югозапад ги отделя самата голяма река Дунав, а откъм изток - Флутаусис, който бърза и като прави много водовъртежи, се втурва яростно във водите на Истьр. Всред тях е Дакия, защитена околовръст от стръмните Алпи във вид на венец. От лявата им страна, която е обърната към север, и от началото на река Вистула живее върху огромно пространство многолюдният народ венети. Наистина техните имена се менят според разните родове и места, но те се наричат главно славини и анти. Славините обитават от Новиодунум и така нареченото Мурсианско езеро чак до Данастьр и на север до Вистула: блатата и горите им служат за поселища. А антите, които са най-храбри от тях, живеят от Данастьр чак до Данапър, гдето се извива Понтийското море. Тези реки отстоят една от друга на много дни път. До брега на океана обаче, гдето водите на Вистула се изливат през три устия, обитават видиваринте, които са сбирщина от различни, народности. Зад. тях естите, един съвсем миролюбив народ, заемат също брега на Океана. На юг от тях се намира извънредно храбрият народ на акацири-те, който не познава земеделието, а живее от скотовъдство и лов. Отвъд тях, над Понтийско море, се простират местата, обитавани от българите, които са станали твърде известни поради лошите последици от нашите грехове. Оттук вече следват хуните, които като някакво буйно коренище от най-храбри племена са създали двойна напаст за народите: едни от тях са наречени алциагири, а другите —савири.Те обаче живеят отделно. Близо до Херсон, гдето алчният търговец внася азиатски стоки, са алциагирите. Лете те бродят по полята и се пръскат нашироко, за да търсят паша за добитъка си, а зиме се завръщат при Понтийското море. Хунугурите пък са известни по това, че търгуват с хермелинови кожи. От тях се изплашили тия толкова смели мъже, чието първо местопребиваване, както четем, било на скитска земя покрай Меотидското блато, после в Мизия, Тракия и Дакия и най-сетне отново на Понтийското море в Скития. * * * След поражението на херулите Херманарик насочил оръжието си и срещу венетите, които, макар й слаби във военно отношение, били силни със своята многочисленост и отначало се опитали да се противопоставят. Но никакво значение няма големият рой невойнствени люде, особено когато и бог ги изоставя, а и въоръжено множество е нахлуло. Наистина те, както почнахме да обясняваме в началото на изложението или в списъка на племената, са от един и същ произход, а сега се явяват под три имена, т.е. венети, анти и славини. Ако и сега да вилнеят навред поради нашите грехове, все пак тогава всички те робували на Херманарико-вата власт. Преселението на хуните и техният начин на живот Обаче не след дълго време, както съобщава Орозий, хунският народ, по-жесток от всяка жестокост, се нахвърлил върху готите. За техния произход узнаваме от древните предания следното. Филимер, крал на готите и син на великия Гадарих, който след изселването на остров Скандца бил вече петият владетел на гетите и който, както казахме no-горе, бил навлязъл със своето племе в скитските земи, открил всред своя народ някакви магьосници, които самият народ нарича на своя език халиуруни. Понеже ги смятал за подозрителни, той ги прогонил от своята среда и ги заставил да скитат далеч от войската му в пустинни места. Когато нечистите духове ги видели да бродят по пустинята, съчетали се с тях в брачни прегръдки и създали това най-жестоко племе. Това дребно, отвратително, незначително и едва наподобаващо човеци племе, известно с реч, която само далеч се приближавала до човешкия говор, живеело отначало сред блатата. И тъй, хуните, който имали такъв произход, достигнали до земите на готите. Това диво племе, както съобщава историкът Приск, се настанило на отвъдния бряг на Меотидското езеро, като се занимавало само с лов и с никаква друга работа освен с измами и грабежи, с които смущавало спокойствието на съседните племена, след като се разраснало в народ. И тъй, когато ловци от това племе търсели по своя обличай лов по вътрешния бряг на Меотида, забелязали как неочаквано една кошута се изпречила пред тях, навлязла в блатото и им показвала пътя, като ту вървяла напред, ту се спирала. Ловците я последвали и преминали пешком Меотидското езеро, което смятали, че е непребродимо като море. Щом се показала непознатата им скитска земя, кошутата изчезнала. Това, мисля, са извършили от омраза към скитите онези духове, от които хуните били произлезли. Но понеже хуните никак не знаели, че отвъд Меотида има друг свят, те били обзети от възхищение към скитската земя. Със своята досетливост помислили, че този път, който никога преди това не бил известен, им бил посочен от божеството: Те се завърнали при съплеменниците си, разказали им случката, възхвалили Скития и кето ги убедили, побързали към тая страна по пътя, който им посочила кошутата. Колкото скити заловили при първото си нахлуване, те ги принесли в жертва на победата, а останалите победили и покорили. Наистина, като преминали-онова огромно езеро, те като някаква вихрушка всред народите веднага повлекли със себе си алпидзурите, алцилдзурите, итимарите, тункарсите и боиските, които населявали брега на тая част от Скития. Те изтощили в чести сражения и аланите, които били войнствени като тях, но се отличавали по нрави, начин на живеене и красива външност, и ги покорили. А със страшния си изглед те внушавали ужас и на тези, които може би не превъзхождали във военно отношение, и тъй ги прогонвали, понеже били извънредно черни и имали за лице, ако може така да се каже, някаква безформена маса с очи, които no-скоро наподобявали точки. Техният свиреп изглед издавал самоувереността им. Те проявявали свирепеет дори към собствените си деца още в първия ден от раждането им: набраздявали с нож бузите на момчетата, за да ги свикнат да понасят рани, преди още да са засукали. Затова остарявали без брада и като младежи не били привлекателни, понеже белезите от раните по набразденото от ножа лице им пречели да се украсят своевременно с брада. Те били дребни на ръст, но пъргави и отлични ездачи, били широкоплещести, годни да стрелят с лъкове и стрели, имали яки вратове и ходели винаги с гордо изправени глави. Под човешки образ те живеели като диви зверове. * * * В резултат на този мир Атила станал господар на всички хуни и почти единствен в света повелител на племената на цяла Скития. Той бил прочут с необикновената си слава между всички народи. Историкът Приск разказва между другото със следните думи как бил проводен като пратеник при него от Теодосий Млади: "След като преминахме няколко големи реки, а именно Тиса, Тибиска и Дрика, достигнахме до мястото, където някога Видигоя, най-храбрият измежду готите, бил убит с измама от сарматите. Оттам не след дълго време стигнахме до селото, в което живееше цар Атила, село, бих казал, подобно на твърде голям град. В него ние видяхме дървени стени, направени от изгладени дъски, така плътно сглобени, че само при внимателно вглеждане би могло да се забележи свързването им. Там би могъл да видиш просторни зали и красиво разположени колониали. Пространството на двора пък обхващаше огромен кръг, така че царският аул се познаваше по огромните си размери. Това беше жилището на Атила, владетеля на всички варвари. Това обиталище той предпочиташепред покорените градове". * * * ' Двете страни се срещнали, както казахме, на Каталунското поле. Мястото с лек наклон постепенно се издигало в хълм. И двете войски искали да го завземат, понеже изгодното място допринася не малко за успеха. Дясната му страна заели хуните със своите съюзници, а лявата - римляните и вестготите с помощните си войски, и като се отказали от върха, започнали сражението. И така дясното крило заел Теодорид с вестготите, лявото - Аеций с римляните. Те поставили в средата Сангвибан, за когото по-гope споменахме, че предвождал аланите, понеже поради военния опит предвиждали да бъде заграден от верни хора онзи, за когото не били напълно уверени. И наистина лесно приема необходимостта да се сражава този, който е поставен в невъзможност да избяга. По друг начин била наредена войската на хуните. В средата се намирал Атила с най-храбрите си войници: с това подреждане царят се беше погрижил именно за себе си, та, като се намира в ядрото на войската си, да бъде предпазен от заплашващата го опасност. Многобройни народи и различни племена обаче, които бил подчинил на властта си, заобикаляли фланговете му. Между тях изпъквала войската на остго-тите, предвождана от братята Валамир, Тиудимир и Видимир, по-знатни по произход дори и от самия цар, комуто били подчинени тогава, защото могъществото на Амалиевия род ги правело славни. Там бил и онзи прочут крал Ардарик с безбройните пълчища на гепидите, който поради голямата си вярност към Атшта участвувал в неговите съвещания. Атила обичал повече от всички останали крале него и Валамир, краля на остготите, понеже ги бил преценил със своята проницателност. Прочее Валамир умеел да пази тайна, бил приятен в разговор и разпознавал коварството. Ардарик пък, както казахме, бил известен със своята преданост и мъдрост. Той можел да има пълно доверие в тях при предстоящото сражение срещу техните съплеменници - вестготите. Останалото множество, ако може така да се каже, и вождовете на различни племена подобно на свита чакали знак от страна на Атила н където им посочел с поглед, всеки безпрекословно със страх и трепет заставал и действително изпълнявал това, което му било заповядано. Сам Атила, цар на всички царе, повече от всички и за всичко се грижел. И тъй, борбата се водела за споменатото изгодно място. Атила насочил свои хора, които да завземат върха на хълма, но бил изпреварен рт Торисмунд и Аеций, които удържали победа в борбата за достигане върха на хълма. Подпомогнати от височината, те лесно разстроили войските на настъпващите хуни. * * * . Винитарий, който подражавал на дядо си Вултулф по храброст, ако и да бил по-малко щастлив от Херманарик, все пак негодувал^ че се намирал под властта на хуните. Затова, като се отдалечи постепенно от тях, в стремежа си да покаже своята храброст предприел поход в земята на антите/Когато ги нападнал, бил победен при първото сблъскване. След това обаче действувал храбро и за да всее ужас, приковал на кръст техния цар Бож заедно със синовете му и 70 първенци, та труповете на разпънатите да удвоят страха у предалите се. Смъртта на Атила и разпадане на хунската "Степна империя " Атила, както разказва историкът Приск, към самия край на живота си, след като имал по обичая на своя народ безброй много жени, сключил брак с едно много хубаво момиче на име Илдико. Когато през време на сватбата си той се отдал на прекалена веселба, а след това, обременен от вино и обхванат от сън, бил легнал възнак, кръвта, която обикновено изобилно текла от носа му, сега се изляла смъртоносно в гърлото, понеже обичайният ù изход бил препречен, и го задушила. Така пиянството сложило позорен край на прославилия се във войни цар. На следната утрин, когато голяма - част от деня се била вече изминала, царските прислужници, които подозирали нещо печално, след като надали големи викове, разбили вратите. Те намерили Атила мъртъв без всякаква рана, починал от кръвоизлияние, а момичето със сведена глава — да плаче под булото си. Тогава според племенния си обичай те отрязали част от косите си и обезобразили с дълбоки рани грозните си лица, та да оплачат превъзходния войн не с женски вайкания и сълзи, но с мъжка кръв. При това случило се и следното чудо: Бог се явил на сън на източния император Марциан, който нямал спокойствие поради толкова опасния неприятел, и му съобщил, че през тази нощ е счупен лъкът на Атила, с което оръжие самото племе се гордеело твърде много. Историкът Приск казва, че той твърди това въз основа на сигурни данни. Наистина Атила до такава степен бил страшен за големите държави, че небето възвестило на владетелите неговата смърт като дар. Нека не пропуснем да разкажем малко от многото, което се говори за това как неговото племе е почело душата му. Като поставили мъртвеца всред полето, и то под копринена палатка, те устроили необикновено и тържествено зрелище. Най-отбрани конници от цялото хунско племе обикаляли както при циркови надбягвания около онова място, където бил изложен, и с погребална песен възпявали неговите дела по следния начин: „Велик е царят на хуните Атила, син на Мунджук, господар на най-храбрите племена! Той с нечувана преди него мощ сам завладя скитското и германското царство. Като превземаше градовете, той всяваше страх И на двете правителства на римската империя. Умилостивен от молбите им, вземаше от тях годишен данък, за да не бъдат подложени на опленяване останалите земи. След като доведе всички тия дела до щастлив край, той завърши живота си не ранен от неприятел, не от коварството иа близките си, но всред веселие, радостен, без да почувствува болка, без да пострада племето му. Кой прочее би сметнал за смърт това, против което никой не би помислил да протестира?" След като бил оплакан с такива погребални песни, те с голямо пиршество отпразнували на фоба му така наречената от самите тях „страва". Като свързвали противоположности, те изразявали скръб по покойника, смесена с радост. През нощта те покрили трупа първо със златен, след това със сребърен и най-после с железен капак и тайно го заровили в земята. С това те искали да покажат, че на най-могъщия цар подхожда всичко: желязото - понеже бил покорил народи, златото и среброто - понеже получил украшенията на двете държави. Прибавили и оръжия, взети от избитите неприятели, скъпоценни фалери с блясъка на различни геми и различни видове отличия, чрез които се отдава почит и се изтъква царското достойнство. * * * След тези събития, както обикновено, младите биват увличани от жажда за власт, така и между наследниците на Атила се породила борба за царството. И докато всички безразсъдно желаели да властвуват, всички едновременно загубили властта. Така по-често изобилието от наследници, отколкото липсата им, затруднява царствата. Защото синовете на Атила, които поради необузданото му сладострастие били почти цяла тълпа, искали да си поделят народите по равно, така че войнствените крале заедно с народите им да бъдат поделени чрез жребие като роби. Ардарик, кралят на гепидите,.щом узнал това, възнегодувал, че с толкова народи се отнасят като-с най-долни роби, и пръв въстанал срещу синовете на Атила. Той имал успех и премахнал причинения му от робството позор, като с отцепването си освободил не само своето племе, но и останалите,,които също били потискани, понеже всички на драго сърце се домогват към това, което се предприема за обща полза. И тъй те се въоръжили за взаимно изтребление и в Панония, при petara, която се нарича Недас, се завързало сражение. Тук се стекли различни племена, които Атила бил държал под своя власт. Разделя се царството заедно с народите и от едно тяло се образуват отделни части, и то такива, които не съчувствуват вече на болката на една от тях, но буйствуват една срещу друга, след като главата бъде отсечена. Тези най-храбри народи никога не са имали равни на себе си противници, освен когато взаимно сами са си нанасяли рани и са се унищожавали помежду си. Там, както мисля, е произлязло чудно зрелище и е могло да се види как готите се сражават със своите пики, гепидите вилнеят с меч, а ругите пречупват забитото в тялото им оръжие, как свевите се уповават на нозете си, а хуните на стрелите, как аланите се нареждат в строй с тежко въоръжение, а херулите - с леко. И тъй; след м«ого и тежки сражения на гепидите се усмихнала неочаквано победата. Защото мечът и заговорът на Ардарик погубили почти тридесет хиляди както от хуните, така и от другите народи, които им помагали. В това сражение бил убит по-големият син на Атила, на име Елак, за когото казват, че бащата толкова много го обичал в сравнение с другите си деца, че го предпочел в управлението си повече от всички свои други синове. Но съдбата не била съгласна с желанието на бащата. Защото, както е известно, след като избил много неприятели, той загинал така мъжествено, че ако баща му би бил жив, би му пожелал такъв славен край. След неговата смърт останалите братя били прогонени чак до крайбрежието на Понтийското море, гдето, както писахме, обитавали no-рано готите. И тъй отстъпили хуните, за които се смятало, че светът отстъпва пред тях. Толкова гибелно нещо е раздорът, че тези, които обединени били страшилище, разединени се сгромолясали. Този успех на гепидския крал Ардарик щастливо подпомогнал различните народи, които против волята си слугували на хунската власт, и приповдигнал техните от дълго време унили души да се радват на желаната свобода. Мнозина дошли на римска земя и като изпратили пратеници, били приети най-радушно от тогавашния император Марциан и получили определени места, в които да се заселят. Прокопий Кесарийски Из «История на войните» Варвари на север от Дунав [Императорът] изпратил също и скопеца Нарзес при вождовете на херулите, за да убеди мнозина от тях да се отправят на поход в Италия. И го последвали мнозина от херулите, предвождани от Филимут и от някои други, и заедно с него пристигнали в земите на Тракия, понеже възнамерявали да презимуват там и в самото начало на пролетта да заминат при Велизарий. Заедно с тях бил също и Йоан, когото наричали с прозвището Фагас. В този поход неочаквано някаква съдба сторила големи добрини на ромеите. Защото неумного време преди това голямо множество славяни били преминали реката Истър, опустошили тамошните земи и пленили преголям брой ромеи. Херулите внезапно влезли в сражение със славяните, неочаквано ги победили — ако и тия последните да ги превъзхождали по численост, - изтребили ги и пуснали всички пленници да се завърнат по домовете си. Тогава Нарзес намерил едного, който си бил присвоил името на Хилвудий, знатен мъж и някогашен пълководец у ромеите, но той лесно открил измамата. Ще обясня веднага в какво се състряла работата. Хилвудий бил един от придворните на император Юстиниан. Той бил извънредно смел на война и толкова пренебрегвал парите, че смятал като най-голямо богатство в живота си да не притежава нищо. През четвъртата година от царуването си императорът назначил тоя именно Хилвудий за стратег на Тракия, поставил го на стража при реката Истър и му заповядал да пази, щото тамошните варвари да не могат занапред да преминават реката, тъй като вече много пъти хуни, анти и славяни я били преминавали и нанасяли непоправими пакости на ромеите. И Хилвудий станал толкова страшен за варварите, че в течение на трите години, които прекарал на тази длъжност, не само никой не смогвал да премине Истьр срещу ромеите, но, напротив, ромеите минавали често заедно с Хилвудий на отсрещния бряг, избивали и заробвали тамошните варвари. Три години по-късно Хилвудий, както обикновено, преминал реката с малобройна войска, но славяните го посрещнали с .цялата си мощ. Завързало се ожесточено сражение, паднали мнозина от ромеите и самият пълководец Хилвудий. След това варварите могли да преминават реката винаги, когато пожелаели, и ромейските владения станали лесно достъпни за нападение. И в това дело цялата ромейска държава съвсем не могла да се сравни с храбростта на един единствен мъж. агатий миринейски Из "История" Агатий Миринейски (536-582) бил известен юрист във византийската столица. Съчинението мy обхваща събитията между 552-558 г. и остава незавършено. То е своеобразно продължение на Прокопиевата "История", »а която той подражава. Авторът не е очевидец на събитията и затова черпил сведенията си от устни съобщения, официални документи и персийски хроники. По-късно съчинението му е използвано като извор от Меандър, Йоан Епифанийски, Евагрий, Теофан, Свидас и Лъв Дякон. Печата се по превода на В. Бешевлиев и В. Тъпкова-Заимова в ГИБИ, 2, 185-186, 202-204. Набези на кутригури и утигури Ограбените отивали често при Юстин, хвърляли се с ридания пред краката му и коле-нопреклонно го молили да се прекратят злините. Обаче [Юстин], ако и да знаел това, което се вършело, отдавал малко внимание иа плачовете и сълзите им, без страх използувал за себе си неправдите и се наслаждавал, като пирувал, без да плаща,.и при това правел кесията си по-пълна и по-тежка. Обаче по-късно той трябвало да понася за това твърде тежки наказания. Защото ако и да извършил после хиляди подвизи и да спечелил много голяма слава около реката Истьр, като отблъсвал нападенията на варварите, божествената присъда никак не била смекчена от това и с тези подвизи не се покривали предишните му деяния. * * * Хуните населявали в старо време земите на изток от Меотидското езеро и се простирали по на север от реката Танаис, както и останалите варварски народи, които се били заселили отсам планината Имай в Азия. Всички тези народи се наричали общо скити и хуни. Обаче поотделно едно от тези племена се наричало кутригури, друго утигури, трети ултизури, а други вуругунди и други според техния прадядов обичай. По-сетне, след много поколения, те преминали в Европа, било че наистина някаква кошута н а й-напред им посочила пътя, както гласи общоизвестното предание, било като са използували някакъв друг случай. Тогава, като преминали така или иначе отока на езерото, който се влива в Евксинския Поит и който дотогава бил смятан за непроходим, те се скитали по чужди земи м нанасяли извънредно големи пакости на тамошното население, като го нападали неочаквано. Така те прогонвали по-раншните им жители и завземали тяхната земя. Съдено било обаче да не останат там много дълго, но да загинат, както се казва, до корен. Впрочем угггизурите и вуругундите били известни до времето на император Лъв и на тогавашните ромеи и били смятани за храбри. Но ние днес нито ги знаем, нито, мисля, ще ги познаем, понеже едни от тях са загинали, а други са се преселили много далеч. През годината, в която, както казах, заразителна болест нападнала града [Константинопол], останалите хунски племена били запазени и все още доста известни по име. Хуните обаче, като слезли в земите към юг, се настанили, където искали, недалеч от брега на реката Истър. И тъй тогава, понеже настъпила зима, водите на тази река, както обикновено, замръзнали дълбоко от студ, сковали се и станали проходими за пешаци и за конници. Заберган, предводителят на кутригурите хуни, тръгнал с извънредно голям брой конници по реката като по суша и преминал съвсем лесно в ромейска територия. Понеже той намерил тамошните земи запустели и не срещнал никаква пречка при напредването си навътре в страната, веднага през Мизия и Скития нахлул в Тракия. Тук той разделил войската си, една част от нея изпратил срещу Елада, за да нападне незащитените тамошни селища и да ги ограби, а другата част в тракийския Херсонес. _ Оная част от Херсонес, която е обърната към изток и югоизток, се простира покрай Хелеспонт чак до южния му край. Защото той мие почти целия Херсонес и с извивките на бреговете си го обхваща без една малка част от сушата, като само някакви четиридесет стадии му пречат да го пре върне в остров. В този провлак се издига защитна стена, която се простира непрекъснато от едното до другото море. ** * Тогава жителите на Константинопол сметнали, че такива споразумения са непочтени, позорни и недостойни за свободни люде. Те не могли също да понесат, че неприятелите, ако и да били съвсем близо до града и се подиграли с ромеите, не били избити до крак, а още били получили и злато като дар, сякаш ние сме се провинили спрямо тях. Обаче императорът мислел за нещо по-голямо, което, като се изпълнило не дълго след това, накарало тези, които по-рано негодували, извънредно много да се възхищават от него и да го възхваляват като много предвидлив и премного съобразителен, тъй като той сметнал, че варварите трябва да се накарат с всички средства да се сблъскат и да воюват помежду си. За да стане това, той изпратил веднага писмо до Сандилх, другия вожд, който му бил съюзник и наемник, докато Заберган и пълчищата му пътували доста разпуснато. В писмото се съобщавало rope-долу следното: "Ако ти по своя воля стоиш спокоен, при все че знаеш това, което кутригурите са замислили срещу нас, то аз се учудвам, разбира се, на твоята невярност, както и на нас сами je, че сме отгатнали много правилно твоята мисъл, но сме сгрешили в решението си. Ако ти пък оше не си узнал това, извинително е, но ти би доказал незнанието на вече случилото се единствено с твоята незабавна по-нататъшна намеса. [Кутригурите] дойдоха тук не с желание и намерение да ограбят нашите земи (не става дума за това, което им е било потребно при похода), но за да покажат чрез делата си, че сме се измамили, като сме отхвърлили по-силните и по-храбрите и сме предпочели да се доверим на тебе. Те смятат, че е дори непоносимо, ако някой ги нарече равни на утигурите и оспори превъзходството им спрямо тях, а също ако някой твърди, че те ги надминават някак си умерено, но са доволни, само ако някой каже, че ги надминават твърде много. И затова те не преставаха да бродят в Тракия, докато не получиха всичкото злато, което обикновено ти даваме всяка година като заплата. Ако и да беше лесно за нас да избием всички до един или да ги накараме да се оттеглят от страната, без да сторят нищо, все пак не сторихме нито едното, нито другото, за да изпитаме твоето намерение. Ако наистина ти си по-храбър и разумен и не оставяш своето на тези, които искат да го присвоят, то и сега не ще отстъпиш. Тъкмо сега ти се удава случай да отмъстиш на неприятелите и като ги победиш в сражение, да получиш своето възнаграждение, като че ли ти е било изпратено чрез тях. Обаче ако въпреки нанесената ти от тях обида желаеш да останеш спокоен, понеже, мисля, се страхуваш и предпочиташ най-позорното бездействие, то ти, любезни, ще останеш без възнаграждение и ние ще трябва да го даваме на тях и тогава, ако намираш за добре, откажи се от гордостта си и се научи да се подчиняваш на по-силните. Знай добре, драги, че в такъв случай и договорите, които сключихме с теб и твоето племе, ще трябва да прехвърлим върху тях, тъй като иначе би било и безумно да споделяш лошата слава на победените, когато можеш да се свържеш с победителите." Когато на Сандилх било преведено това писмо, той веднага се разгневил, разярил се и съвсем не можел да обуздае гнева си и тутакси се спуснал да накаже котригурите заради нанесеното му оскърбление. Как пък е било възможно да неч;е смути лесно от тия думи една варварска, надменна и винаги жадна за печалби душа? Затова той потеглил с войската си и най-напред нападнал внезапно селищата на неприятелите. Той изненадал с неочакваното нападение тамошните жители и поробил много жени и деца. След това ненадейно пресрещнал и ония, които се завръщали от Тракия и току-що били преминали река Истьр. Той избил колкото могло повече души и им отнел както парите, дадени от императора, така и цялата им плячка. А тия, които едва се спасили, се завърнали в своите селища и като се съединили там с останалите си съплеменници, влезли във война с утигурите. Така след това твърде дълго време двете страни враждували помежду си и затвърдявали взаимната си омраза. Те ту извършвали нападения и грабежи, ту влизали в открито сражение, докато силите и на двете страни отслабнали и съвсем се разстроили, така че двете племена загубили дори самото си племенно наименование. В такова голямо нещастие изпаднали тези хунски племена, та ако изобщо е останала някаква част от тях, тя се била разпръснала и робувала на други племена, чието име възприела. Така именно ги постигнало най-силното наказание за по-раншните им прегрешения. Обаче пълното сгромолясване и унищожение на тези две племена е станало по-късно и аз ще разкажа всичко поотделно, като се съобразя, както трябва, с хронологията на събитията, доколкото това е възможно. Когато раздорът между тия две племена бил по-силен и станал известен във Византией, тогава именно предвидливостта и благоразумието на императора били явно признати от всички, понеже докато варварите се изтребвали взаимно, той, без да дигне оръжие, излязъл с ума си напълно победител и в двете фази на войната и надеждата му се сбъднала. Заети постоянно с вътрешните си вражди, те страдали и вече не мислели да нападат ромеите, пък и на повечето люде не било известно где на земята се намират. менандър Из "пратеничества" Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|