Нашествия и етнически промени. Преходът от Античност към Средновековие в Европейския Югоизток през VI – VII в
Изтегляне 0.96 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Византия и аварите
- Из «чудеса на Св. Димитър Солунски»
- Чумна епидемия и глад в Солун
- Славянско нападение над Солун
- Славяни нападат Солун
- Божилов, Ив., В. Гюзелев
Менандър (ср. VI в.) бил известен адвокат, а no-късно под влиянието на император Маврикий се посветил на историографията. Съчинението му не е достигнало до нас изцяпо, а само в многобройни откъси, които са запазени в "Извадките за пратеничествата" в преписи от XVI век. Менандровата творба е послужила no-късно като извор на Евагрий, Теофилакт Симоката и Свидас. Значението на "Пратеничествата" като исторически извор за събитията от VI век се определя от достоверността и изобилието на сведения за посочения период. Печата се по превода на В. Бешевлиев в ГИБИ, 2, 224-229, 232-235. Византия и аварите Вождът на аварите Баян решил да проводи пратеници и да направи предложение за мир, а от Виталиан поискал да му даде злато, за да не върши грабежи през време на примирието. Виталиан решил да действува на своя глава и като взел от управителя на Илирик не по-малко от осемстотин номисми, дал ги на Баян. Именно затова вождът на аварите изпратил Таргитий заедно с преводача Виталиан , за да кажат на императора да му бъдат дадени Сирмиум и обичайните пари, които кутригурите и утигурите получавали от император Юстиниан, понеже хаганът бил покорил тези две племена, а също така и гепида Усдибад.... Аваро-славянски отношения. Военни действия и мир с Византия Обаче Даврентий и другите вождове с него казали: "Кой е впрочем този човек между човеците и под слънчевите лъчи, който ще преодолее нашата сила? Защото ние сме свикнали да владеем чужда земя, а не други нашата. И ние сме сигурни в това, докато има войни и мечове." Така високомерно говорели славяните, също така аварите си служили постоянно със самохвалство. Оттук после се породили между тях хули и обиди. И понеже между варварите се появила взаимна, вражда от това, че имали висок и надменен нрав, а славяните не били в състояние да обуздаят своя гняв, убили пратениците, които дошли при тях. Това станало известно на Баяна от другаде. Затова именно Баян отдавна хвърлял това обвинение срещу славяните, като криел враждата си срещу тях и негодувал, че не само не му се подчинили, но и понесъл от тях големи обиди. Той от една страна искал да се отблагодари на императора, а от Друга мислел, че ще намери страната им богата, тъй като земята на ромеите била от дълго време опустошавана от славяните..., а тяхната земя никога [не била опустошавана] от никой друг народ. * * * Три дни се водила война между ромеи и авари, без да се появи никаква ромейска войска при моста за Далмация, ако и да не бил много здрав. Но и Асих и неговият аварски отред, които пo-рано там се намирали в засада, показали толкова голямо пренебрежение към ромеите, че се преместили при друг мост и към войските на Баян присъединили друга войска. И тъй, жителите на Сирмиум били измъчвани от много голям глад и вече посягали на необичайни храни, понеже били лишени от припаси и бил построен мост при мястото, където се преминавала р. Сава. А Соломон, тогавашният управител на Сирмиум, бил извънредно нехаен и не проявявал никаква грижа в службата си на стратег. Освен това гражданите, изтощени от трудностите, ридаели и ругаели ромейските управници, понеже изгубили последна надежда. А сам Теогнид страдал от недостиг на войски. Император Тиберий, щом узнал тези неща, сметнал, че е за предпочитане да не бъде пленено множеството жители заедно с града, и заповядал с писмо на Теогнид да прекрати войната при условие, че тамошните жители ще се изтеглят целокупно, като не носят със себе си нищо от своите неща освен живота си и по възможност една горна дреха. И наистина те се споразумели при тези условия. Военните действия спрели при условие, че ромеите ще отстъпят града на аварите, а аварите ще предадат на ромеите гражданите му без имота, който всеки един притежавал. Обаче хаганът искал от тях и злато за трите години, което нещо не бил получил съгласно обичая и което му се давало, за да не употребява оръжие (а парите за мира били около седемдесет хиляди златни номисми за всяка година). Освен това той изискал да му се предаде един от неговите подчинени, който бил избягал в ромейската държава, понеже бил извършил прелюбодеяние, както казват, с жената на Баян. Затова той съобщил на Теогнид да му бъде предаден беглецът, защото иначе не щял да приеме договора. А [Теогнид] отговорил, че земята на ромейския император е много голяма и неизмерима и че е трудно да се намери беглец, който се скита в нея, а може би е загинал. На това Баян отвърнал: ромейските управници да се закълнат, че ще го потърсят и ако намерят беглеца, по никакъв начин не ще го скрият, но непременно ще го предадат на аварския владетел, а ако е вече умрял, ще му съобщят и това. * * * Аварите след много скитания дошли при аланите и замолили Саросий, вожда на аланите, да влязат чрез него в приятелски връзки с ромеите. Той съобщил за аварите на Юстин, сина на Герман, който по това време бил началник на войсковите части в Лазика, а Юстин - на император Юстиниан. Императорът заповядал на стратега да проводи във Византион пратениците на този народ. И тъй за .пръв пратеник на аварите бил избран някой си, на име Кандих. Той, след като влязъл в. двореца, казал на императора; че е дошъл най-големият и най-мощният народ. "Племето авари - добавил той - е непобедимо. Те лесно могат да отблъснат и унищожат противниците си. Добре е императорът да ги вземе за бойни другари, за да има отлични защитници. Но те ще бъдат приятели на ромейската държава, само ако им дадат много скъпи дарове, годишни парични вноски и ако ги заселят в плодородна земя." След като Кандих съобщил това на императора, този решил веднага следното: да отблъсне варварската войска по друг начин, а не с война, понеже тялото му било немощно и вече не бил в разцвета на силите си, както някога, когато още като младеж пленил вандала Гелимер и гота Витигес. Но той бил вече стар и някогашният му мъжествен и войнолюбив дух станал бездеен. И той щял да ги победи и съвършено унищожи, макар не във война, но със своя ум, ако преди това той не бил погубен от неизбежната смърт. И действително не дълго след това заминал за онзи свят. И тъй, понеже той съвсем не бил в състояние да надвие варварите, тръгнал по другия път. Императорът говорил пред свещения сенат, който възхвалил неговата съобразителност и разсъдливост. Той изпратил веднага подаръците:'верижки, украсени със злато, легла, копринени дрехи и много други неща, които могат да изнежат пустославните люде. Освен това изпроводил като пратеник и Валентин, един от своите мечоносци, и му поръчал да привлече [аварското] племе във военен съюз с ромеите и да го опълчи срещу противниците им. Императорът постъпил, мисля, много предвидливо и разумно, тъй като било че аварите биха победили, било че биха претърпели поражение, и в двата случая ромеите щели да извлекат полза. След като Валентин пристигнал там, поднесъл даровете и изложил, каквото му поръчал императорът. Те воювали най-напред срещу унигурите, после срещу залите, хунско племе, и унищожили савирите. * * * Когато вождовете на антите изпаднали в бедствено положение и въпреки очакванията си западнали, аварите почнали веднага да опустошават и да ограбват земята им. И тъй антите, измъчвани от нападенията на неприятелите, проводили пратеничество при тях, за водител на което избрали Мезамир, син на Идаризий, брат на Келагаст, да молят за откуп на някои пленници от своето племе. Пратеникът Мезамир, който бил бъбрив и самохвалко, като дошъл при аварите, изрекъл надменни и дори дръзки думи. Когато Мезамир говорел по-високомерно, отколкото подобавало на пратеник, известният котратир, приятелят на аварите, който бил заклет враг на антите, казал на хагана: "Този човек има най-голямо влияние всред антите и е в състояние да се противопостави на всякакви неприятели. Ето защо той трябва да бъде убит, та да може след това да се нападне без страх тази неприятелска земя." Аварите го послушали и като пренебрегнали дължимата към пратениците почит и не зачели ни най-малко правото, погубили Мезамир. Оттогава те почнали по-честр, отколкото преди това да разоряват земята на антите и не преставали да пленяват, да отвличат и да грабят. Юстиниан приел пратеници на аварите, които дошли, за да потърсят земя, гдето племето им щяло да установи жилищата си. Императорът по внушение на стратега Юстин решил да засели този народ в областта, гдето преди това живеели хелурите и която се нарича Втора Пеония. И ако тя би им харесала, то императорът щял да се съгласи. Но те съвсем не мислели, че трябва да напуснат Скития, защото премного я харесвали. Из «чудеса на Св. Димитър Солунски» Книжнината, свързана със Солунския светец, е много обилна - на гръцки, латински, български, руски и пр. Тя започва от VI в., когато вроятно е писано първото житие ("мъчничество"), продължава с похвални слова, стшовеипр. От т.нар. "Чудеса" даваме откъси от първите две книги. Първта е писана от Солунския архиепископ Йоан вероятно в началото на У Н в. Втората книга от анонимен автор, е съставена вероятно в края на 7 в. Печата се по Деянията на Св. Димитрий Солунски: ГИБИ, III, с. 97 и сл. (Превод В, Тъпкова-Заимова) Чумна епидемия и глад в Солун Възлюблени братя, равносилно е да преброиш морския пясък и дъждовните капки, както е писано, и да изложиш чудесата, които победоносният и преславният мъченик Димитрий е извършил по отношение на телеснитс болести. ( чумата се датира през 586 г., т.е след описаното по-долу славянско нападение). И то съвсем не говоря за ония [чудеса], които са се проявили отдавна или още по-отдавна, нито дори за тия, които са били извършени в наше време поради ненаказаната му и бащинска обич към гражданите, макар че ние сме, грешници. Ще върна речта си към други [чудеса], след като припомня и това чудо, което е станало неотдавна и което, щом го чуете, знам добре, ще го познаете и ще свидетелствувате и вие за истината. Защото то се случи преди твърде малко години и мисля, че никому не е убягнало от слуха, а напротив повечето от опит са познали покровителственото човеколюбие на мъченика, като или лично са изпитали благодеянията му, или имат близки, които неочаквано са се отървали от смъртта. Но какво се бавя и не направя с разказа си казаното да стане очевидно, а най-вече, като имам упование, че ще ми се вярва, разказвайки пред хора, които знаят? Без съмнение вие знаете, възлюблени, за Божия гняв, който сполетя неотдавна града, и то не само града, а и цялата страна, сиреч за тази всеядна, всеизтребителна чума, която над минаваше всяка мяра....Този, който като баща ни наказва чрез божествено напътствие, остави морът да връхлети не върху нас, но върху плодовете на земята, а после и върху нашите стада. * * * Кол ко други подобни благодеяния на мъченика можем да изброим! А колко време трябва, за да опишем тия големи благодеяния! Прочее ще разкажа само станалото съвсем неотдавна, което само по себе си е достатъчно, за да покаже на дело на здравомислящите, че богоносното покровителство на мъченика е постоянно. Вие всички знаете за оскъдицата от жито, която настъпи неотдавна не само в този богохраним град, но и почти навсякъде. Така злото стигна и в самия престолен град, та всички изпаднаха в. страшно отчаяние, защото недостигът от жито беше последван, както обикновено, от оскъдица на всички видове храни. Това именно се нарича глад от ония, които държат за най-точния израз. Защото, когато тежкото и притеснено положение поради оскъдица от жито може естествено да се уреди на пазара при наличността на други храни, разумните хора не наричат това глад. Но ако няма откъде и по какъв начин да се разрешат за народа трудностите с храната, тогава именно невъзможността да се намери нещо налице, причинява не само на думи, но действителен глад. Тогава, когато главният град на солунчаннте беше измъчван от такава злина и когато всички се страхуваха от неочакван смут, който беше по-голямо зло от тогавашния глад, общият за цялата страна застъпник пред Бога, който обича града и не си спомня за нашите грехове, който изразява духовно ненаказаното състрадание на многомилостивия бог и спасител Исус Христос, който на дело показва на всички разумната милост на своето човеколюбив, именно преславният мъченик Димитрий, изпрати със съгласието на Бога в родната земя от много различни страни пренатоварени кораби с разни храни, и сурови и сухи, и всякакви благини за прехрана на хората, така че надеждата унищожи невъобразимите нещастия, макар че наближаваше зимата. А и градът поде химни към Бога, загдето беше спасен не с човешки промисъл, а само със застъпничеството и с преголямата милост на мъченика, Славянско нападение над Солун Цялата страна, както рбикновено, чествуваше на 26 октомври празника на победоносеца, мъченик Димитрий, който обича града си (това „чудо” се датира с известна вероятност през 604 г.). Всички се радваха духовно, понеже господ беше изпълнил молбата на рабите си и в дълбок мир ги беше удостоил да се радват на мъченика, а и тогава изобщо никъде ие се чуваше варварски глас. Но на втория ден от празника по решение на победоносеца (изходът на случката ме кара да говоря така), внезапно в полунощ пламна светият му сребърен киворий, за който често припомняхме no-горе. А когато това за кратко време се разчу из целия град, всички най-млади граждани, които и лесно се отказваха от съня си поради здравето си, се събраха в пресветия храм в такъв голям брой, че го задръстиха с числеността си. Среброто, разтопено от огъня, беше цялото потекло на земята като вода, а множеството амфори я заграждаха като брегове и те именно, както и божия промисъл, осуетиха опасността от пожар. Защото ие толкова изгарянето на кивория доведе всички до отчаяние н бездействие, колкото страхът да не би пламъкът да стигне до тавана на храма измъчваше сърцата на зрителите. Това и стана (защото страх, който ги сковаваше, ги обзе, както е писано); огънят се разпростря като бръшлян по железната верига, която висеше от върха на кивория и на която тогава беше закачен един сребърен кратер с много светлини. Той стигна до тавана и започна да опожарява и така наречените кал ат н. Тогава именно някои чевръсто скочиха нагоре по гредите със съдове, пълни с вода, и с Божие съдействие надвиха огъня. Прочее след това тълпите не се разотидоха, а стояха вътре, и тези, които ги разгонваха или караха да си вървят в този късен час на нощта, не можеха да убедят множеството. Тогава страх налегна някои от предстоятелите на пречестния храм да не би поради многолюдната тълпа и поради нощта някои непозатни да се опитат да ограбят среброто, не само това,.което беше разтопено от огъня, но и всичкото, което беше окачено за украса по случай празника. Един човек, достоен за споменаване, който служеше в славната войска на така наречения дакийски скриний на пресветлите префекти на Илирик, сметна, че не ще се намери начин да се изкара тълпата спокойно и безпрепятствено от храма, ако ие се тури за предлог някакво устремно нападение на варвари. Той започна да вика, тъй като победоносецът насочи мисълта му към това: "Граждани, варвари се явиха внезапно около стената. А вие, всички излезте на оръжие за родината си!" Така именно викаше той, като измисли тези неща, и то само за да изкара тълпата от храма и за да залости вратите, та разтопеното сребро да се събере спокойно. Това стана по внушение на преславния мъченик, за да не бъде изложен градът на опасност през нощта поради незнание. Защото целият народ, като чу този неочакван вик, се втурна към къщи и като се въоръжи, изкачи се на стената. * * * И до късно през деня те се сражаваха помежду си и хората на победоносеца се излагаха на по-голям риск при настъпленията н отстъпленията, защото противниците бяха избраният цвят на целия славянски народ, както се казва. На края, когато самото застьпничество на мъченика се прояви, варварите бяха прогонени същия ден и отстъпиха на големи тълпи от ония места, в които бяха нахлули. Така завърши тогава станалото неочаквано и жестоко нападение. Но да се върнем със словото си в оня ношен час, когато целият народ от града напусна свещения храм на преславния мъченик и се втурна към стените, понеже повярва на оня, който извика, че варварите са дошли. Нека последователността на разказа ни покаже по неопровержим начин покровителството на победоносеца над нас - грешниците и като винаги ви се припомня, запали във вашите души любовта към него за това един вид бащинско негово застьпничество. Славяни нападат Солун Дойде най-сетне времето да засегнем и най-главното чудо на пресветия и обичащ града мъченик, сиреч това, което блести най-светло в най-голямата от войните, които някога са ставали за Солун. * * * Тогава, именно тогава се видя ясно безбройното множество. Защото те обкръжиха като смъртоносен венец града от края на източната стена, при морето, до края на западната стена, при морето. Не се виждате никакво пространство от земя, което варваринът да не тъпче, но вместо земя, дървета или трева можеше да се видят главите на противниците, които бяха един до друг, дори и притиснати. Те ни заплашваха с неизбежна смърт през утрешния ден. И чудното беше, че през този ден те не само обкръжиха стената, както пясъкът морето, но и твърде голям брой от тях завзеха укрепленията около града и предградията, като плячкосваха, изпояждаха и изтребваха всичко, а каквото останеше, тъпчеха го с крака. Не им беше нужно тогава да направят окоп или насип около града. Окоп им беше непроходимото сплитане на допрените един до друг щитове, а насип - живата маса от тела, сплетени като в мрежа. * * * Всички мислеха, че възможността да се спаси градът беше нещо неосъществимо, понеже тогава хората съвсем изгубиха надежда за спасението му. Първо, защото в това време страшната чума го държа до месец юли и той беше удостоен по божие човеколюбив с известен отдих около петдесет дни. Веднага, както казахме, на 22 септември връхлетя божият бич - онези варвари, които намериха жителите на града и малко на брой, и съсипани от скръб за неотдавна погребаните. Второ, обсаждащите бяха по брой равни на пясъка, защото ако някой би си представил събрани тогава в купо м в Солун не само всичките македонци, но и тесалийци, и ахейци, не би се получила дори и най-малката част от ония, които отвън обсаждаха града. Третата причина, която повече от всичко друго причини нашата безпомощност, бе тази, че тогава в града се случи само съвсем малка част от гражданите и войската, които бяха оцелели от чумата, и то негодна. Повечето бяха останали вън на полето, защото беше гроздобер и не можеха да влязат в града, а неприятелите бързо и неочаквано бяха обкръжили от много близо стената. * * * Така прочее, понеже по различни причини в града имаше малко хора, безизходното положение отне всяка надежда за спасение. И нека никой да не ме упреква, че преувеличавам големината на опасността, нито да мисли, че_със слова надувам, повече отколкото трябва, неволята ни. Защото кое слово ще се окаже така подходящо, та да може да се смята, че отговаря на величието на събитията? Затова аз се страхувам дори от уместно обвинение в привързаност, че поради безсилие на словото намалявам не измеримости на нещастието. Наистина дано да бях имал толкова голяма словесна сила и няколко езика, та речта ми да можеше да се изравни с тогавашните събития! В такъв случай, след като ви изложих величината на неволята, заедно с това щеше да ви стане ясно и обилното богатство на божията благост... Препоръчителна литература:
Каталог: files -> files files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България files -> Георги Димитров – Kreston BulMar files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт Изтегляне 0.96 Mb. Сподели с приятели:
|