Нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя Първостепенна мисия и конституционен дълг.” Уилям Клинтън, Президент на сащ
Изтегляне 1.46 Mb.
|
Ние разбираме: нашите национални амбиции следва да отговарят на нашите национални възможности. Затова и нашата национална доктрина следва да отчита особеностите на всички минали и действащи местни, регионални и глобални корпоративни и кооперативни политически стратегии. На висши държавни постове следва да се поставят стратегически ръководители с доказана компетентност, признати лидери в своята специалност, добродетелни и способни, осенени от Всевишния в еднаква мяра с морал, ум и характер. Това живо национално богатство трябва да бъде търпеливо, грижливо и упорито култивирано, всестранно мотивирано и осигурено, охранявано непрекъснато и повсеместно от законните силови и тайни структури, от всички граждани и граждански организации, за да работи спокойно и всеотдайно за благото на БЪЛГАРИЯ – благоденстваща, целокупна, непокътната. Нашите висши държавни ръководители ще изградят такава система за анализ, отчетност, прогноза и контрол, която не ще допусне нито един техен служител да прокара вредно управленско решение, да се отклони от лоялното изпълнение на служебните предписания и етичния кодекс или да отклони дори най-малка сума от нейното предназначение, без това да се открие и санкционира най-строго. 4. Нашата национална доктрина отдава съществено значение на националното образование и възпитание. От многовековния човешки опит е известно, че хората живеят и се направляват от идеи, както и че тези идеи ги завладяват чрез възпитанието и просветата, които ги налагат посредством най-различни методи. Затова във възпитателния процес ние ще утвърдим, запазим и съхраним онова, което усъвършенства психическите качества на човешката личност и способността на ума за бърза обработка, анализ, съхраняване и използване на информацията; развива двигателните умения и навици; открива и окриля извори на добротата и положителните емоции и укрепва силите за психическо и физическо противопоставяне на злото. Нашите национални традиции в обучаване и възпитаване на подрастващите – продължителите на патриархалното семейство, рода български и величието на нашата държава, са характерни не толкова с усвояването на разностранни, задълбочени, абстрактни и модерни интелектуални знания, отколкото с възпитаване на гъвкави интелектуални качества и придобиване на практически навици и опит за самостоятелно съществуване, позволили на младите поколения, поставени в равноправни условия, да достигнат до най-високите върхове на световната наука и култура, показали качества на хармонично развити личности. Утвърждавайки класицизма, като форма на обучение по история, ние ще се противопоставим на всякакви опити да се изтрият от спомените на нашите граждани важни и определящи събития от историята на света и нашата държавност, без да спестяваме както заслугите, така и вината. Обективният прочит на миналото ще бъде поднесен така, че да утвърди вяра в държавността, мирното съжителство, разбирателството и взаимната търпимост в сърцата на всички наши граждани. Отчитайки, че „просвещението на народа е вървяло досега без система, затова няма обществено мнение и обществена мисъл, правилно поставени за държавните работи и политика”, ние ще въведем задължително за всички граждани изучаване основите на правните, социологическите, политическите науки, изучаване и усъвършенстване езика български и ще дадем свобода на езотеричното познание и гражданското обучение и възпитание в такава степен, че това да изключи всякаква възможност за манипулиране тяхното гражданско съзнание и от най-опитните и изкусни в софистичните полемики политически магьосници. Нашите университети и научни институти ще бъдат истински свободни, но подкрепяни финансово от държавата. Нашите преподаватели и учени ще бъдат независими от политическото управление, но финансово добре осигурени, за да поддържат високо ниво на информираност, висока научна продуктивност, отлична методическа подготовка и неотразимо обаяние сред студентите. Техните възпитаници трябва да се сравняват с най-добрите световни образци. С всички сили е средства ще работим за отстояване на нашата национална религиозна и културна идентичност. На нашата земя от векове съжителстват три от великите култури, три от великите религии, показвайки толерантност и към други вероизповедания, които не застрашават живота, имуществото, честта и достойнството на гражданите. Самият наш народ, разпръснат по света, е исторически разделен между тези три култури и религии, което още повече ни обединява с много братски страни. Това е наше уникално национално достояние и в никакъв случай не бива да се допуска разкол, вражда и раздор вътре и между културните и религиозни общности, между християни, мюсюлмани и юдеи; между православни и католици; между атеисти и религиозни. Нашите научни, културни и спортни достижения изграждат нашия образ пред света. Ние ще подкрепим морално и материално нашите дейци, за да блести този образ неотразимо. 5. Нашата национална доктрина може да бъде реализирана само в рамките на ползотворното обществено-политическо сътрудничество. Изповядвайки твърдото убеждение, че „свободата на един народ представлява съвкупност от личните свободи на всички негови членове”, ние трябва да преосмислим нашето отношение към либерализма и либералните учения. Когато се вкарат в тоталитарния държавен организъм секретите на неолиберализма, цялата негова политическа същност претърпява промяна. Неолиберализмът, неолибертарианският дух, чувството на „всепозволеност” и „безнаказаност”, подобно на СПИН, разгражда имунната система на жертвите си: разрушава се надеждната опора за социалната защита на гражданите в „името на победата на комунизма в целия свят или смърт” и се открива ерата на свободната и безконтролна манипулация, на ерозията на гражданското съзнание и неустойчивостта на ценностите, на хазарта и приключенията със собственост. Либерализмът води в крайна сметка до конституционната парламентарна държава, която заема мястото на единствения дотогава регулатор на отношенията, гарант и защитник на покорените обикновени трудови хора, на безгласните „съгласни” представители на наемния труд и свободните професии – „пролетарската”, партийната диктатура. Политическата практика показа, че когато промяната е осъществена умишлено без национално отговорен стратегически политически замисъл, без ясна представа за „единна държавна воля” (суверенитет), без помирение и национално съгласие, под уличен диктат и с чужда „помощ”, една парламентарна демокрация е, преди всичко, училище за разногласия и разединение, неразбирателство, разправии, тайноцелни партийни боричкания, лично обогатяване и пране на пари, на партийни кризи – с две думи училище за всичко, което служи да разруши индивидуалната и национална политическа активност, да подкопае националната сигурност и накърни държавния и народния суверенитет, за да се облагодетелстват вдъхновителите. При този, наложен ни от съдбата избор, не ни остава нищо друго освен да установим строги общонационални критерии за кандидатите да ръководят независимите властови структури и система за граждански контрол по тяхното прилагане. Модерните и демократични общества не познават други критерии за издигане стратегически личности в управлението на държавните и обществени дела освен добродетелите и способностите, между впрочем една древна традиция в политическата история на нашата държава. Трябва изпит, изпит във всичко, е казал Дякона. Следва да помислим и за качеството на вътрешния партиен живот, между партийните отношения и обществената активност на обикновения гражданин. Сега до кормилото на държавното управление и в ръководствата на голямата част от политическите партии и гражданските организации са се наредили личности, узурпирали отломките на някогашните силни тоталитарни партия, съюзи и движения, разрушени от тях самите с оръжията на безграничната амбиция, изгарящата ненавист, безмилостното отмъщение, омразата и злобата. Отношенията в партийните организации и между партиите, оставени без необходимото внимание, помощ и контрол, са склонни да се изродят в груповщина и откровена вражда, което отваря огромни рани в обществения организъм и заплашително тласка страната към деспотизъм, ако призваните политически сили не са способни да установят едно демократично управление, основано на социалните пазарни принципи и гарантиращо благоденствие за всички чрез икономическа свобода, социална справедливост и отговорно отношение към околната среда, едно демократично управление, защитаващо гражданските права и свободи и правовия ред. Ние с всички сили ще подкрепяме доброто администриране и добрите администратори и общественици, всички онези, които с реални действия изкореняват причините за всяко обществено недоволство, мобилизират гражданите на борба с противообществените явления, съдействат активно за ликвидиране на последиците от регионални и национални бедствия и аварии, оказват помощ на нуждаещите се и изпадналите в беда, независимо от името на коя партия или гражданска организация са издигнати на власт. Всяка партия, показала достойнства да управлява обществото и държавата, изразителка и защитничка в своите предизборни послания на общата народна воля, на народния интерес и суверенитет, често става притегателен център за амбициозни кариеристи, за финансови играчи и доказани клептократи, за собственици на не трудови доходи, които използват енергията на мними и реални политически връзки за задвижване на пералнята за „мръсни пари”. Наредила се до държавното кормило, такава партия неминуемо се превръща в проводник на тясно партийния интерес, на частната партийна воля и срастването й с властовите структури я подтиква за действия срещу суверена, срещу народа, чрез реализиране на корпоративни политически стратегии, което в крайна сметка води до застрашаване на националната сигурност, ограничаване и накърняване народния суверенитет. Тъкмо затова организиране създаването и реалното функциониране на политическа партия по общочовешките закони, насочена към охрана и защита на суверена, на общонародния интерес, на националната сигурност е много сложна и трудна дейност, върхът на политическото изкуство, чиято цел е да направим от враговете си свои приятели и дружно да вървим напред, като използваме творческата енергия на експертите – безценният интелектуален и морален капитал на нацията. Партийният живот в такава партия това е тържество от знания, умения, морал, високо чувство за отговорност, дисциплина и самодисциплина, самоотричане, самообразование, саморазвитие и самоусъвършенстване за достигане на най-високите върхове на човешката цивилизация. Това е преди всичко познаване и признаване достиженията и заслугите на другите до тебе, охрана на тяхното достойнство и авторитет, създаване на условия да се покажат откъм най-добрата си страна. Ние си даваме сметка, че много малко хора са готови да поемат този кръст, но за благото на Родината, пред зоркия и безмилостен поглед на народа, възприемането на това предизвикателство е истинска проява на мъжество и политическа храброст. За да засилим тъкмо тези тенденции и стимулираме подобни нагласи, ние ще съдействаме за установяване на законен прокурорски надзор за дейността на ръководствата и членовете на политическите партии, с оглед повишаване и обвързване на персоналната и колективна отговорност. Правителствата и хората в повечето случаи се задоволяват със собствената си политика, ако тя изглежда добре и благоприятно извън страната. Хвалбите от отделни политикоикономически емисари, засвидетелстваното чуждоземно уважение към политическите лидери винаги има своята цена. Трудно се поддържа обективна и активна гражданска позиция, когато от много посоки се лансират откровени политически мошеници, готови да предизвикат безпокойства и безредици, вълнения и улични стълкновения, глад и мизерия, за да се явят като „месия”, като безалтернативни „спасители”, докато в един момент изтъргуват на добра цена държавния суверенитет. С особени резерви следва да се отнасяме към даването на подкрепа за стратегически чуждоземни икономически предложения и препоръки, било то и Вашингтонски консенсус, към дейността на недоказани национални ръководители, които лобират за тези препоръки, защото след стратегическия провал не би могло да се отправи справедливо обвинение към „съветника”, щом самите ние, преди това, сме подкрепили онова, което ни е предлагано. Ние гледаме с подозрение на всички онези, които ни карат да пришпорваме събитията и да вземаме съдбоносни решения в условия на дефицит на време и липса на полезен ход (цайтнот и цугцванг), които се представят за доброжелатели и покровители в замяна на доброволното ни подчинение. Особено сме бдителни към съветите на онези „приятели на радикалстващата демокрация”, които ни „подкрепят” и ни подтикват да установим правото на една корпоративна партийна сила, за да могат те самите, в един изгоден за тях момент, да го атакуват със силата на колективното човешко право, като ловко ни внушат съгласието да възприемем „чувството за колективна вина” и се лишим от възможността за суверенен избор. Ние знаем: гъвкавият политически интелект, макар и бавно, но винаги постига повече, отколкото грубата революционно-военна сила. Ние не забравяме, че завоюванията на парламентарната демокрация много бързо могат да доведат до деспотизъм и отнемане на всички свободи, ако представителните властови институции участват в едно национално шоу с показен характер, а не упражняват реално, в интерес на гражданите, предоставената им от народа власт. Самоцелното и произволно законотворчество; загубване усещането за разликата между закон – в смисъл на „правила за справедливо поведение” и закон – в смисъл „изражение волята и интереса на мнозинството по някакъв конкретен факт на управлението”; непрекъснатото изменение и допълнение на току-що приети закони, по чиито противоречиви предписания никой не живее, в резултат и на занижения контрол, много бързо може да доведе гражданите до отвращение от политиката и политиците и да разруши европейското доверие в способността ни да се управляваме. А това, съпроводено с недоволството на малцинствата от работата на правителството по подобряване на икономическото им положение, е на крачка от гражданските вълнения и ограничения суверенитет. Ние сме наясно: „Както моралните възгледи създават институциите, така и институциите създават моралните възгледи”. Това ние разбрахме много добре след като изпихме горчивата чаша на тоталитаризма и вкусихме от плодовете на прехода към демокрацията. По време на „развития социализъм”, когато господстваше пролетарската форма на неограничената демокрация, насаждана от демагогстващата партийно-стопанска номенклатура, властта отговаряше на необходимостта да облагодетелства отделни социални групи и управлението беше принудено да отстъпва пред претенции, чието удовлетворяване рушеше и малкото от останалия морал на обществото. Докато властващата идеология на егалитаризма проповядваше, че всеки е равен, с който и да било друг, в сферата на разпределението приближените до властимащите винаги бяха по-равни от другите. И за да отклонят вниманието на гражданите от законното им право на собственост над натрупания през годините на тоталитаризма ресурс, тези обиграни партийни апаратчици, с избухването на демокрацията, за да „зарибят” гражданите, провъзгласиха ерата на „неограничената икономическа и политическа свобода”. Тези мутирали политически акробати, когато наблюдават амплитудите на електоралните приливи и отливи , вероятно са прави да възприемат политическата свобода само като виртуална идея и никога като факт. В „демократичната” политическа практика те се обиграха да прилагат тази идея според изискванията на случая, така че тя да привлече недоволните народни маси към една политическа партия с цел да сразят другата, която е на власт и услужливо работи за поражението си. Задачата става лесна щом и самият политически противник е запален на тема свобода – т. нар. „либерализъм”, идея, заради която е склонен да отстъпи нещо от своята власт и най-вече от властта да контролира икономическите сили, за да я получи след време обратно, по същия начин, за да можем с „леви-десни, леви-десни, дружно да вървим напред!”. В края на тази игра обикновено идва „горският”, изгонва боричкащите се огледално симетрични либер-социо-демократични владетели от гората и поставя цялата власт в ръцете на парите, на местните и световни пари, под формата на различни фондове и финансови институции, охранявани от Вашингтонския консенсус. А сега да поставим въпроса така: възможна ли е изобщо идеята за свобода и, ако да, тогава защо не се научим да я използваме умерено? Защото достатъчно е да се даде на един народ пълна свобода и самоуправление за известно време, за да се превърне той, умело дирижиран, в дезорганизирана тълпа, за което много скоро и твърде скъпо ще си плати. От този момент нататък настъпва изтребителен конфликт, провеждан по до болка познат сценарий: жестоко класово партийно противопоставяне, дирижирано от определени тайни структури; задкулисно съглашателство, съпроводено с най-върла демагогия; зарибяване на народа с перспектива за бързо забогатяване и накрая мародерство, глад, мизерия и тотално обедняване, докато клиентът стане готов да приеме условията на местните и световни финансови акули, под диктата на дебелобузите си и дебеловрати синове, сред пепелището на държавата. Тайната цел е населението на тази страна да се превърне в тълпа, за да не може здравомислещият ум да очаква разбиране от нея. Нашите политически магьосници и шарлатани знаят и отчитат: „Тълпите винаги са играли важна роля в историята, и все пак никога толкова важна, колкото днес. Тяхното неосъзнато действие, подчинено на съзнателната дейност на определени хора, е една от характеристиките на настоящата епоха.” В тази ситуация определен ефект носи най-вече трикът да се предизвикат безсмислени противоречиви дебати и възражения, които „зомбираната” тълпа по-лесно ще възприеме, тъй като нейната сила е в повърхностното разсъждение. Хората, превърнати от своите вероломно водачи в тълпа, обезличена маса народонаселение, произволен сбор от електорални единици - еквивалентен на „политическа нула”, водени само от дребни страсти, от отмъщение и разплата, от незначителни вярвания, навици и обичаи, от традиции, сантиментални теории и медийни образци, много лесно стават плячка на партийни разногласия, които спъват каквито и да са споразумения. След време те чуват от своя роден политически елит, че „политиката няма нищо общо с морала”, че те „не се възприемат насериозно”, а държавник, който управлява с морал не е опитен и квалифициран политик, и следователно нестабилен на своя пост и ялов в коалиционното сътрудничество. Седемте Велики Човешки Качества: откровеност, прозрачност, толерантност, разбирателство, сътрудничество, почтеност и честност в очите на народа, се възприемат от водачите като седемте смъртни гряха в политиката и под ударите на обиграните партийни апаратчици често помагат за снемането на управниците от трона много по ефективно и сигурно, отколкото и най-жестоката икономическа криза. Заслужава ли да се ръководим от такива велики политически качества и да търсим хора, които да ги притежават? Бихме ли могли да обясним на нашите граждани с думи прости и убедителни, че свободата не се състои в разпуснатостта, нито правото – в разюздаността; също така достойнствата и силата на човека не се състоят в правото на всеки да провъзгласява разрушителни принципи в името на свободата, на съвестта, равенството и други подобни; че свободата на словото и на личността далеч не се състоят в правото да се интригува, клевети и безпокоят другите, като се злоупотребява с ораторски качества, медиен комфорт и информационно надмощие над вълнуващите се тълпи, а именно, че истинската свобода се състои в разбирането за неприкосновеността на личността, в критериите за честност и точното изпълнение на всички закони на обществото; че човешкото достойнство се включва в съзнанието за своите права едновременно със съзнанието за неприкосновенността правата на другите, а не в неограничените фантазии, бликащи от неудовлетворените нагони на личното „АЗ”. Във всяка държава, в която има лоша организация на властта, чиито властови структури са разядени от непотизъм, клиентелизъм, щуробаджанащина и корупция, некомпетентност и безличност, където законите се прилагат едностранчиво и несправедливо от управници, които са загубили своята самоличност сред лавина от привилегии, увеличаващи се непрекъснато и под въздействието на „европейските ценности”, се създават добри условия за ограничаване на суверенитета и това рано или късно ще последва. Единственото, което може да спре този процес са вътрешните силови структури и достойните представители на четвъртата власт, естествените източници на национални отговорни кадри и стратегически ръководители, системно разрушавани, корумпирани и компрометирани, за да се постави държавата под зависимостта на чужда политическа воля, която да гарантира спокойния живот и безнаказаното съществуване на подкупните управници, онези подпухнали от преяждане питони, търсещи спокойно, сенчесто, топло и влажно място за смилане на храната, каквото е Европейския съюз и Евроатлантическите ценности. Вие не може да си представите до каква степен на наивност може да изпадне един, дори много умен и начетен индивид, но без национален морал и самосъзнание, когато му се отдаде възможност да навлезе в политиката и му се помогне да се издигне в обществото с някоя голяма идея, и обратно, колко лесно е да му се наложи робско подчинение от онези, които са му помогнали да се изкачи на политическия Олимп, робско подчинение, за да си възвърне отнетия аплодисмент. Тази психология на домораслия квазиполитик помага в работата на онези, които искат да подчинят държавата, и по един или друг начин да ограничат националния суверенитет, тъй като този агресивен ренегат, този цивилизован лумпен може да бъде манипулиран във всяка посока, в която им е необходим. Тези „политически тигри” на вид имат малодушни овчи души и вятърът спокойно минава през главата им. Този род хора, които с готовност влизат и в тайни организации, макар и умни, но по душа са кариеристи, авантюристи и общо взето хора повърхностно мислещи, толкова дребни, че не могат да издържат под налягането на собствените си знания и лесно влизат в плановете на големите финансови играчи и доброволно се поставят в ролята на движеща сила на машините и механизмите, конструирани от онези и работещи за тях. Те влизат в различни ложи от личен интерес или любопитство, за да захапят залък от някаква благинка, а някои просто, за да имат възможност по някакъв начин да представят пред богатите и влиятелните своите химери и фантазии и се порадват на тяхната забележителна щедрост към мечтите им за успех и аплодисменти. Омаяни от подобно отношение и поведение към нищожеството на собствените им личности, те по естествен път придобиват вярата в, и подхранват доверието към онези, които са им оказали „незаслужено” внимание, и лесно достигат до убеждението с чия помощ се проявяват личните им заслуги, и че не е възможно да получат от своята държава това, което им е дадено отвън. Тези компрадорстващи сатанисти дойдоха отдавна, те са сред нас от години и действат по силата на чуждото внушение: купуват, а което не могат да купят разбиват и рушат и отново купуват, но вече за жълти стотинки, след което продават на своите покровители с изгода за себе си, за да не остане никаква възможност за придобиване на собственост от гражданите на България, за онези, които тук раждат и възпитават децата си, тук изкарват хляба си и утре, ако се наложи, тук ще положат костите си, защитавайки законите на своя начин на живот, духа и традициите на бащиното си огнище. Тези национални продатели ненавиждат националните стратегически личности – националните таланти и експерти, гражданите-публицисти – новите философи на духовната власт, живото национално богатство, реалната гордост на нацията: плетат комплоти и компромати срещу тях; залагат капаните на мнимата партийна дружба и доверие чрез лицемерна демагогия и бясно оплюване, за да бъде немислимо и непостижимо единението на българската нация. Повече от десет години те шетат на бял кон из пазвите на България! Но докога, но докога, народе-е-е-е-е???? Разбира се, ВИЕ може да не се интересувате от политика, да заемате позата на щрауса или още по-достойната – на отвратения от политиката и политиците електорален сфинкс, но това няма да ви спаси от нейните последствия, когато за вас е безразлично кой ще управлява държавата, понеже „всичките са маскари”. Каталог: resources resources -> Списък на издадените сертификати за продукти resources -> Bg европейски икономически и социален комитет resources -> Старогръцки легенди и митове resources -> Bg европейски икономически и социален комитет resources -> Търг на 17. 09. 2008 г. – Акценти кирил Шиваров 1887-1938 г resources -> Книгата на Лудвиг Ерхард „Благоденствие за всички", Университетско издателство „стопанство" resources -> Информация за номинираните фирми и личности Фирма “Лидер 96” resources -> Георги Андреев българия или мафията ? II resources -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон" Изтегляне 1.46 Mb. Сподели с приятели:
|