Нашия народ, нашата територия, нашия начин на живот – е моя Първостепенна мисия и конституционен дълг.” Уилям Клинтън, Президент на сащ


ВСИЧКИТЕ МАСКАРИ искат да мислим за ВСИЧКИТЕ като за МАСКАРИ!



страница5/9
Дата24.07.2016
Размер1.46 Mb.
#3056
1   2   3   4   5   6   7   8   9

ВСИЧКИТЕ МАСКАРИ искат да мислим за ВСИЧКИТЕ като за МАСКАРИ!

Затова, в бездействие с власт, ТЕ поощряват мошеничеството, кражбата, мързела, пиянството, наркоманията и проституцията, корупцията и користолюбието сред нас и нашите деца, за да ни направят нестабилни и неспособни да разбираме и уважаваме законите на собственият си начин на живот и източниците на собственото си благополучие. ТЕ много добре разбират, че силата на масите е сляпа, една сила, която винаги е зависела от благоволението, финансовата подкрепа и внушението отстрани. Не може слепият, който е воден от сляп, да не стигне до пропастта, т.е. личности, издигнали се от народа на гребена на вълната на уличното недоволство, колкото гениални и мъдри да мислят, че са, без стратегически политически разбирания не могат да напреднат като лидери на масите, без да доведат нацията си до гибел. Само, който е трениран от детството си да бъде независим, който е изградил в себе си активна гражданска позиция, защото „поет може и да не си, но гражданин да бъдеш си длъжен!”, може да има познание върху способите, чрез които могат да се изработят основните политически принципи на справедливото държавно управление.

Възможно ли е представителите на широките народни маси, поотделно или вкупом, да направят спокойно и без дребна завист проста политическа преценка, да оценят „зарибяващо” финансово предложение, да се заемат с въпросите на държавното управление, като не ги смесват с частните си интереси?

Могат ли те, самостоятелно, да се защитят от външна икономическа, финансова и политическа интервенция, от външен и вътрешен враг??



Никога! Това е немислимо!!!

Подобни планове за стратегическо политическо противодействие могат да бъдат изработени обширно и ясно само от стратегически политически ръководители, от съмишленици-интелектуалци с огромни знание и опит в управление на социалните процеси, и то в условия на единомислие и единодействие, за благото на Отечеството.



Едно нещо следва да знаем определено: природата е дала на хората толкова силно чувство за доблест и токова голямо желание за защита на общото благо, че този порив е побеждавал всичката прелест на наслаждението от покоя.

Затова ние следва да бъдем особено търпеливи, настойчиви и взискателни към обучението, възпитанието и утвърждаването на лидерите на нашата нация. Ние сме наясно, че управлението на обществените и държавните дела не може да бъде поверено на лица непосветени в тайните на неговото изкуство. Нашите национални стратегически личности, бъдещите лидери на нашата нация ще бъдат подготвени от нас самите, издигайки ги не по наследствено право, а по доблест, бележитост и способност, по практическите им реални действия за защита на общото благо в превратно време и в години на изпитания. НО, ако някой, от нас избраните за лидери, покаже през време на подготовката и в процеса на управление лекомислие, малодушие, мекушавост и бездействие - качества, които могат да уронят престижа и авторитета на властта и да застрашат сигурността на нацията, ние, с механизмите, които ще предвидим, ще го отстраним незабавно. Само безусловно способните, дори и на оправдани и общо приемливи силови действия, ще получат правото да се разпореждат със съдбините на Родината. Нашите лидери, в своето управление ще утвърждават върховната гражданска добродетел – ДОБЛЕСТТА, проявявана в постоянен стремеж да се постави общото благо над частния интерес и ще унищожат КОРУПЦИЯТА, изразена в предпочитане удовлетворяването на личните и групови интереси пред защита правата на народа - едно откровено клетвопрестъпничество. Нашите лидери ще блестят с умствени способности и гъвкави интелектуални качества, които ще им позволят да поддържат непосредствен контакт с всички народностни групи, социални слоеве и граждани, разделени днес от партийното противопоставяне, наложено от олигархията, с цел да ги подчини и установи контрол над материалния и човешки ресурс на нацията, чрез овладяване лостовете на държавното управление.
6. Нека сега да оставим настрани хубавите думи и се въоръжим с политическо мъжество за да изтърпим долуказаното. Ако ние приемем за момент, че хората с лоши инстинкти са повече на брой, отколкото добрите, какво ни пречи да упражним цялата сила на закона диференцирано, вместо безкрайните съдебни дискусии? Всеки саморасъл, ниско образован квазиполитик се стреми към власт, иска да стане, поне местен велможа-диктатор, стига да може. В живота много рядко се срещат хора, които не биха пожертвали благополучието на сънародниците си, за да осигурят собственото си благополучие. Именно такива биха могли да създадат ядрото на нашата републиканска аристокрация, армията от държавни служители, истински слуги на суверена, набирани единствено според компетенциите им, открояваща се на фона на рационалното знание, а не водени от пролетарска интелигентщина или интелигентна пролетарщина.

Реалната власт в крайна сметка принадлежи и се упражнява от чиновническото тяло и ако законните администратори са партийно независими и функционално мотивирани, и имат за цел да наложат програма на всеобщия рационално пресметнат интерес, която впрочем ще обсъдят с представителите на професионалните интереси в консултативни камари, за да съчетаят доколкото е възможно всеобщия с частния интерес, то тогава ще се съдейства най-пълно за укрепване на националната сигурност, защита на народния суверенитет, за усъвършенстване на българския етос.

Нормалното функциониране на нашето демократично републиканско управление се основава на принципа на разделението и независимостта на властите, деклариран гръмогласно от разрушителите на тоталитарната еднопартийна система. Като разграничава три вида власти: законодателна, изпълнителна и съдебна, световната обществена практика и нашият исторически опит много лесно ни убеждават, че всичко е загубено, ако един и същ човек или едно и също управление (партия или коалиция), съставено от първенци, от благородници или от народа, упражнява влияние върху тези три вида власти: властта да се създават закони, тази да се изпълняват държавните решения и властта да се съдят престъпленията или делата на държавниците. Това разделение, от друга страна обаче, трябва да бъде подчинено на определени общи и задължителни за всички правила, които да създават умереност и хармония в динамичното сътрудничество, а не безпомощно разделение и пасивност. Този принцип у нас се изражда в непрекъснати усилия на спечелилата изборите политическа сила срещу суверенитета, чрез опити да се подчинят трите власти на един единствен партиен диктат, на една единствена, манипулирана от определени и постоянни „тайни” сили, частна воля, което до голяма степен е постигнато.



Усилията на нашите външни и вътрешни недоброжелатели са насочени към тестване на разбирането и способността ни да защитим държавния и народния суверенитет. Ние възприемаме лансираната от тях идея за ограничения суверенитет като поредния завоалиран опит да се легитимира политиката на олигархически глобализъм, изразена главно в приватизацията на света и поставянето на правителствата под контрола на финансовите пазари, което води неизбежно до извършване на посегателство над гражданските права и свободи на собственото население. Жертва на тези домогвания се оказва, както винаги, нашия модел на държавно управление – РЕПУБЛИКАТА - хармонично единство между трите, известни досега на човечеството, форми на държавно управление; властовата система, предназначена да уравновеси предимствата на монархията (осигурени от твърдия и благосклонен авторитет на признатия лидер на нацията), тази на аристокрацията (които осъществяват благоразумието и мъдростта на парламента) и тези на демокрацията (гарантиращи мерките, целящи опазването и защита интересите на народа). Вътрешните недоброжелатели на нацията, под маската на червената партийна олигархия вчера и криминално-кредитната олигархия днес, проникнали във висшите партийни структури, системно изкривяват нашия републикански модел и го превръщат в олигархически деспотизъм, използвайки инерцията на българската патриархална политическа традиция и наивната вяра на народа в победата на демокрацията сама по себе си, в автоматично постигане прокламираните от Конституцията свободи, без постоянни, систематични и вечни граждански усилия.
Време е да познаем себе си и разгадаем бъдещата съдба на нашия етос, за да получим справедливо пътна карта към Храма на Човешкото Съвършенство.
Тежко на онзи народ и неговата държава, разпилял в партийно боричкане стратегическия си политически, научно-технически, художествено-творчески, културен и спортен елит!

Тежко на онзи народ, изгубил своята национална душа и приел диктата на Вашингтонския консенсус.
ДА СЕ СПАСИМ, БРАТЯ !!!

БОЖИЯТА БЛАГОДАТ е върху всеки, който внася разумни корекции и разпространява тази доктрина!
Написано юли-октомври 2000г., корекции: 2003, 2004, 2006, 2007 и 2008г.

ЛИТЕРАТУРА:
1. Аристотел. Политика. София, 1995г

2. Марк Тулий Цицерон. За държавата.

3. Огюст Конт. Социалната наука. ГЛОРИЯ МУНДИ, 1998г.

4. Густав льо Бон. Психология на тълпите. ЖАРАВА, 2002г.

5. Карл фон Клаузевиц. За войната.

6. Д-р Мария Монтесори. Новото дете и духовното възраждане на човека, София, 1935г.

7. Джон Мейнард Кейнс. Обща теория на заетостта, лихвите и парите. София, 2001г.

8. Джон Оруел. 1984. ПРОФИЗФАТ, 1989г.

9. Фридрих А. Хайек. Право, законодателство, свобода. София, 1998г.

10. Лудвиг Ерхард. Благоденствие за всички. София, 1993г.

11. С. Норткоут Паркинсън. Невероятните японци. София, 1999г.

12. Кристофър Лаш. Бунтът на елитите и предателството към демокрацията.

13. Алвин и Хайди Тофлър. Новата цивилизация. София, 1995г.

14. Пол Кенеди. В подготовката на двадесет и първия век. София, 1995г.

15. Зигмунд Бауман. Глобализацията. Проблемите за човека. София, 1999г.

16. Робърт Грийн. 48-те закона на властта. СИЕЛА, София, 2001г.

17. Жан Зиглер. Новите господари на света. София, 2003г.

18. Ашер Гинзберг. Протоколите на сионските мъдреци. София, 1943г.

19. Д-р Иван Селимински. Съчинения. Политическата ми изповед. София, 1989г.

20. Васил Левски. Писма (Сборник „Левски във времето”).

21. Тодор Икономов. Мемоари.

22. В/к „МИРЪ”, бр.1, 22.09.1894г., стр. 1., „ПРОГРАММАТА НИ”.

23. Симеон Радев. Строители на съвременна България.

24. Фердинанд. Съвети към сина.

25. Ана Трнка-Чипева. Д-р Константин Стоилов. УИ „Св. Кл. Охридски”, София, 1992г.

26. Никола Николов. Тайните протоколи. София, 1993г.

27. Иван Хаджийски. Съчинения.

28. Кирил Нешев. Философия на монархията. София, 1994г.

29. Кирил Нешев. Балканският сблъсък на цивилизациите. София, 1996г.

30. Костадин Чакъров. От втория етаж към нашествието на демократите. ТРУД, С, 2001г.

31. Тодор Танев. Политическите стратегии. УИ „Св. Кл. Охридски”, София, 2003г.

32. Тодор Танев. Политическата култура. София, 2001г.

33. Георги Фотев. Граници на политиката. София, 2001г.

34. Димитър Ананиев. Политическите партии: теория и история. София, 1988г.

35. Петър Добрев. За държавата и властта. София, 2003г.

36. Огнян Минчев. Статии, анализи и изследвания публикувани в печата.

37. Минчо Христов. Статии, анализи и изследвания публикувани в печата.

38. Харалан Александров. Статии, анализи и изследвания публикувани в печата.

39. Стефан Цанев. Статии, писма и интервюта публикувани в печата.

40. …………………………………………………………………………………………………….

……………………….. и други… (Молба: Допълнете списъка сами!)



НАШАТА МЕЧТА – ТЯХНА ДЕЙСТВИТЕЛНОСТ

(модифициран компилат)
Обществото им превърнахме в джунгла. Единственото валидно право е правото на по-силния. Парите и властта те правят недосегаем. Независимо от начина на придобиването им. Няма наказание за престъпниците по законите на страната им. Няма наказание и по законите на морала им. Бандитите се радват на най-висока почит и уважение сред тях. Те са пример за подражание. Детето гледа със захлас и преклонение „добре облеченият бизнесмен” и презира учителя си и дори родителя си, защото не са мутри или ченгета.

Защита границите на нашите безгранични претенции е гарантирана. Направихме така: никой да не защитава човека, семейството, дома. Престъпниците по правило остават ненаказани. Когато крадците са безнаказани, трудолюбивият и пестелив човек няма шанс в конкуренцията с мръсните пари.

Обществото им е разделено. Почти всяка чужда дейност е зависима от одобрението на нашия елит. Зависимостта е власт. С Властта крадем от тях, а после с техните пари купуваме гласовете им и така се възпроизвеждаме.

Покварата е проникнала дълбоко в душите им. Божието тайнство и ритуалите превърнахме в стока. Материалната облага и плътската наслада са новите им ценности.

Почтеният човек няма вече шанс. Честността обикновено поражда присмех и снизхождение. Първо идва примирението, сетне отчаянието. Лишаваме ги от самочувствие, а сетне и от воля. Такава съдба сме отредили за тях днес. Да бъдат гости в своята Родина, докато „стане турско” и ги поробим отново.

Малко или повече, внушихме на всички, че имат вина. Заради примирението, конформизма и страха да ни се противопоставят.

Ние обичаме Родината им. Тук се родихме и пораснахме. Тук срещнахме любовта. Тук създадохме семейства. Тук искаме да завършим своя път. Искаме да оставим след нас България по-добра от тази, която заварихме. За да останат тук и децата ни и техните деца.

Искаме България, в която депутатът, министърът и кметът са наши слуги, а не господари да им са техните избиратели. Всяка власт, която се упражнява извън принципите и процедурите, определени от закона на нашия интерес е нелегитимна. Противопоставянето на нелегитимна власт е не само наше право, но и граждански дълг на платените от нас медии.

Искаме България без зависимости: да не зависим от никого другиго, а от другите - да не зависи нищо. Всеки от нас да може свободно да избира своето поприще. Всеки от нас да може да печели толкова, колкото позволяват уменията му, в безогледна конкуренция с всички останали.

Искаме справедливост и всичко. Справедливо е, който работи другите повече и да получава от другите повече. Справедливо е, който е дал, за да му се даде, да получи и да му се върне стократно. Справедливо е, който е престъпил закона да бъде наказан, но стиска ли им да го направят? Не е справедливо да вземаш от работливите и предприемчивите, за да даваш на мързеливите и лентяите, а ние сме работливите и предприемчивите.

Искаме България, в която трудолюбивите и пестеливите успяват да напълнят догоре нашите бездънни кесии. Искаме България за ранобудните, за тези, които работят неуморно за просперитета на нашето семейство.

Искаме България, в която всеки може свободно да служи на нашия Бог, на нашата родина и на нашето семейство. Религиозните ценности, скромността и упованието в нашия Бог са нашият морал.

Искаме да си върнем щастието от това, че сме Божии създания, но без чужд бог и без господар. За да направим земята за нас РАЙх. Да върнем достойнството си от това, че сме над човешките същества. Да им върнем гадостта да се наричат българи.

Това беше нашата мечта, която направихме тяхна действителност. За да я постигнем, първо трябваше да променим другите, да ги опитомим, да ги укротим, да ги направим покорни.

Защото промяната на душата е душата на всяка промяна.
Модифицирал: Н.Н.
28.11.2008г.

гр. Русе.

20 РАЗУМНИ ПРИНЦИПА В УПРАВЛЕНИЕТО НА СПРАВЕДЛИВАТА ДЪРЖАВА
1. ДЪРЖАВАТА е монолитно правноорганизирано обществено достояние на исторически отседналото на определената географска територия народонаселение. Най-висш показател за нейната справедливост е състоянието на националната й сигурност, оценяна по консенсусно приети научно обосновани критерии. Конституционен дълг и мисия на всеки гражданин и политик е да познава параметрите на националната сигурност на ДЪРЖАВАТА и неотстъпно да ги защитава през целия живот с цената на целия живот.

2. В ДЪРЖАВАТА се общува официално на един език, който се развива и обогатява според изискванията на времето и когнитивните закони за развитие на човешкия мозък. Обучаване овладяването на този официален език и речевото общуване е грижа на държавните общообразователни и административни учреждения. Гражданинът на ДЪРЖАВАТА смята за свой дълг и въпрос на чест да усвоява знанията за историческото минало, литературно-художествените произведения и културно-битовите обичаи на официалния в държавата езиков етикет.

3. Установените в ДЪРЖАВАТА символи, светини, национални паметници се уважават и почитат от всички граждани. Посегателство, поругаването и унищожаването на културно-историческото наследство и държавническите традиции се преследва от закона като най-голямо престъпление срещу човечеството и човечността.

4. ДЪРЖАВАТА има за първа грижа здравето, моралът, образованието, благоденствието, социалната сигурност и солидарност на гражданите си. За благоденствието на всички граждани са абсолютно необходими икономическа свобода, социална справедливост и отговорно отношение към околната среда.

5. Основният стълб в икономическата политика на една справедлива и демократична ДЪРЖАВА е възприемането на принципа за „социализацията на прогреса и печалбата”, като фактор играещ огромна роля в реформиране социалната структура на обществото, постигнато посредством създаването на една масова покупателна сила, обхващаща широките слоеве от населението.

6. ДЪРЖАВАТА създава, гарантира и поддържа равни правни условия за развитие на предприемачеството, научно-техническото и литературно-художественото творчество като подкрепя търсещите и доказалите се национални таланти. С особена материална подкрепа се ползват младите творци във всяка една област, дори когато техните творчески усилия не дават предвидения резултат, защото народът е казал: „залудо работи, но залудо не стой”.

7. ДЪРЖАВАТА насърчава онази икономическа дейност, при която се уважава и зачита човешкото достойнство. Подкрепя безусловно материално и морално националните бизнесмени – индустриалци или селскостопански производители, които: внедряват световните технологични новости и създават такива; увеличават производителността на труда и намалят себестойността на продукцията; подобряват качеството на произвежданите стоки и услуги и ги предлагат на научно обосновани цени, съобразени с нормално присъщите разходи и общата покупателна способност на гражданите; не използват спекулативни похвати и монополен диктат в пазарните отношения; предоставят на своите наемни работници възнаграждения и осигуровки съобразени със европейското заплащане и производителността на труда и отчитат честно и почтено всички задължения, данъци и такси на ДЪРЖАВАТА.

8. ДЪРЖАВАТА се издържа от излишъка на богатите, след като всестранно е защитила тяхното имущество, живот, чест, достойнство, разрастване на бизнеса и предотвратила опасността от фалит. След приемането на един необлагаем минимум, съобразен с потребностите за нормално биологическо и социално възпроизводство, ДЪРЖАВАТА установява прогресивно подоходно и наследствено облагане, от което никой гражданин не би могъл да се отклони под заплаха от сериозни имуществени санкции.

9. ДЪРЖАВАТА създава равни условия за развитие и защита на всички видове собственост. ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА не може да позволи подкопаването на нейните устои като концентрира цялата индустрия и селско стопанство само в ръцете на едрите собственици. ДЕМОКРАТИЧНАТА ДЪРЖАВА е немислима без демократизация на собствеността, без равнопоставеност и развитие на дребната и средна собственост, на държавната, общинската и кооперативната собственост, където да намерят инвестиционен простор средствата, набирани от обществените фондове. Всички държавни и общински ръководители следва да имат за първостепенна грижа да умножават и съхраняват общата собственост, като я поверят в ръцете на доказани доблестни експерти по мениджмънт и стопанско управление.

10. ДЪРЖАВАТА регулира и се грижи за развитието на свободните пазарни отношения и твърдо противодейства на явлението „парадокс на свободата”, при което в резултат на умишлено предизвикана абдикация на държавата от регулиране икономическите процеси, пазарът, оставен изцяло на самотек, ражда неомонополистически образувания с криминален и спекулативен характер, които след овладяването му, постепенно ликвидират самия свободен пазар, налагайки порядки, подобно на тези в комунистическата централизирана планова икономика, заменяйки диктата на една партия с диктата на многопартийна коалиция, чието ръководство е окупирано от икономически олигархически групировки, в стремежа си да подчинят ДЪРЖАВАТА.

11. ДЪРЖАВАТА трябва да има една Обща Държавна и Спестовна Банка, в която да се влагат средствата, постъпващи от различните социални фондове, спестяванията на населението и държавния бюджет. Кредитната политика на тази банка трябва да бъде в услуга на националната инвестиционна активност, научно-техническия интелект и развитие на разумната потребителска способност на населението. ДЪРЖАВАТА трябва повече да се отвори за вътрешни заеми към своето население, вместо за външни заеми към чуждестранни частни кредитори.

12. ДЪРЖАВАТА следва да създаде неприкосновен материален и финансов държавен резерв, който да попълва и увеличава планомерно, като го използва при необходимост в качеството на пазарен регулатор и за оказване на помощ на собственото население и на населението на съседни страни при бедствия и аварии.

13. Най-голямото богатство на ДЪРЖАВАТА е нейната територия, за която са проливали кръвта си нейните чеда през историческото й съществуване. Земята, почвата, която е предпоставка за изхранване на цялото население и натрупване на излишъци, е най-голямото национално богатство и трябва да принадлежи само и изключително на гражданите на ДЪРЖАВАТА. ДЪРЖАВАТА освобождава използваните по предназначение селскостопанските земи и техните собственици от непосилни данъци и такси, като същевременно ги подкрепя материално и технологично за развитие на едно съвременно и конкурентно производство. Същевременно ДЪРЖАВАТА издига бариери срещу всякакви спекулативни сделки със земя и средства за производство, като нарушителите санкционира най-строго.

14. ДЪРЖАВАТА развива своите външнополитически и външноикономически отношения за печелене на повече пазари и приятели във Века на Глобализацията. Националните амбиции на гражданите на ДЪРЖАВАТА следва да отговарят на националните им възможности и същевременно да се поддържа разбирането в близки и далечни партньори, че нищо от проблемите на Балканите, Европа и Света не може да бъде решено без участието на ДЪРЖАВАТА ни, колкото и малка да е тя.

15. Правото лежи в основата на ДЪРЖАВАТА. В Правната доктрина следва да залегнат всички справедливи български държавнически традиции и прогресивните достиженията на европейското и световното право. ДЪРЖАВАТА възприема разума като източник на всяка правна норма и със своите правозащитни и правоохранителни органи съдейства на гражданите в борбата им с различните прояви на правен произвол.

16. ДЪРЖАВАТА съдейства за обучение и възпитание на населението в гражданска активност и непримиримост като използва възможностите на добре подготвените, обективни и независима представители на Съдебната система за осмисляне, регулиране и контролиране политическия живот в страната и осъществяване на народния суверенитет при делегиране на законодателната и изпълнителната власт на доблестни политици и експерти чрез редовни, свободни, честни и тайни избори.

17. ДЪРЖАВАТА провежда планомерна националноотговорна кадрова политика и се грижи търпеливо, настойчиво и взискателно за обучението, възпитанието и утвърждаването на лидерите на нацията и ДЪРЖАВАТА. Стратегическите ръководители от държавно, регионално и местно значение се подготвят от ДЪРЖАВАТА, като тяхното издигане и придвижване в йерархията става не по партийна принадлежност, наследство или произволно право, а по талант, интелектуални качества, доблест, бележитост и способност, показани в обучението и в реалните практически действия по защита на общото благо.

18. ДЪРЖАВАТА следва да има безспорен, обективен и безотказно работещ механизъм за оценка деловите качества и доблестните прояви на лидерите и тяхното незабавно отстраняване от лидерските позиции при проява на бездействие с власт, лекомислие, малодушие, мекушавост и други качества, моито могат да уронят престижа на властта и да застрашат сигурността и единството на нацията или солидарността в общността. ДЪРЖАВАТА, с помощта на независимите медии, активното гражданско общество и специализирани институции, организира непрекъсното наблюдение за публичния живот и дейност на лидерите на ДЪРЖАВАТА и нацията, които в управлението трябва да утвърждават върховната гражданска добродетел – ДОБЛЕСТТА, проявявана в постоянния стремеж да се постави общото благо над частния интерес и да се борят с КОРУПЦИЯТА, изразена в предпочитане удовлетворяването на личните и групови стремежи пред защита правата на народа и интересите на ДЪРЖАВАТА.

19. Властта в ДЪРЖАВАТА принадлежи и се упражнява от административното тяло и ТЯ се грижи държавни чиновници в законодателната, изпълнителната и съдебната власт, в областните и общинските администрации да бъдат юридически подготвени, партийно независими, функционално мотивирани, всестранно осигурени и защитени, за да могат да наложат и изпълнат програма на всеобщия рационално пресметнат национален интерес, която да обсъдят с представителите на гражданските сдружения и професионалните съюзи в представителен и работен формат, за да съчетаят доколкото е възможно всеобщия с частния интерес, с оглед укрепването на националната сигурност и защита на народния суверенитет.

20. ДЪРЖАВАТА организира и провежда своята дейност по регулиране и контролиране на обществените отношения с оглед гражданите да подкрепят всяко държавно управление и всяко министерство, независимо от коя партия и партийна коалиция произлиза то, когато с действията си показва, че използва силите си не за да се задържи по-дълго на власт с цел лично или групово облагодетелстване, а използва дарбите и способностите си да допринесе за подобряване положението на народа.

ПОГРОМЪТ НАД БЪЛГАРСКИТЕ ДЪРЖАВНОПРАВНИ ТРАДИЦИИ


Iustitia fundamentum regnorum.

Деветосептемврийският Преврат от 1944г. поставя началото на разграждането на българската буржоазна държава и изграждане върху нейните отломки държавата на работниците и селяните, държавата на диктатурата на пролетариата, нещо като нищо на света.

Настъпва времето за партийно дирижирания правен произвол, което продължава и до ден днешен.

Въздаването на справедливост, правосъдието, лежи в основата на държавите – Iustitia fundamentum regnorum (Справедливостта е основа на царствата.). Без разумно организирана дейност по установяване на взаимно приемлив ред в обществото и охрана правата и свободите на гражданите и справедливо, ефективно правораздаване, държавите твърде скоро навлизат в остри политически кризи, които тласкат общественото мнение към възприемане и установяване на разновидности на диктаторски политически режими (тирания), с цел „спасението на нацията”. Подобни обстоятелства водят към ограничаване или пълна загуба на суверенитета и компрометират способността на народа да се самоуправлява пред международното обществено мнение, пред Великите сили.

Затова и усилията на Строителите на Третата Българска Държава са били насочени към усъвършенстване на съдебната система и подготовката на кадри за правосъдието.

Изграждане на българската държава започва със създаването на организацията на гражданското управление в България още преди обявяването на Освободителната война, от княз Владимир Александрович Черкаски, който изготвя „Проект за учредяване на управление в Княжество България”, но само смъртта му в деня на подписването на Санстефанския прелиминарен договор попречва да бъде и негов краен изпълнител. Приемникът му княз Александър Михайлович Дондуков-Корсаков продължил неговото дело.

Княз Дондуков-Корсаков на 24 август 1878г. утвърждава Временни правила за устройство на съдебната част в България, които се явяват първият нормативен акт след Освобождението, уредил правилата за съдоустройството, на гражданското и на наказателното производство. В един нормативен акт са били събрани устройствените и процесуалните правни норми. Временните правила, като отчитали правните обичаи на населението по тези земи, приспособили действащите дотогава не лоши отомански закони за нуждите на младата държава. Същевременно тези Правила възприемали и въвеждали съществуващите тогава в Русия съдоустройствени и процесуални норми.

Организацията и управлението на Съдебната система в Източна Румелия са били уредени с Органическия устав, утвърден от турският султан през април 1879г. в Глава IX – “За съдебните власти”.


Тези два документа лежат в основата на Храма на Българското правосъдие и полагат основите на официалните държавноправни традиции на българския народ и неговата Трета Българска Държава.

Анализът на съдържанието им показва, че Временните съдебни правила създават съдебно устройство, гражданско и наказателно съдопроизводство, съобразени със специфичните национални особености, и едновременно с това въвеждат рационално правораздаване, което се доближава до установените по онова време в Европа демократични съдебни реформи.



Утвърждават се много важни принципи в държавноправните традиции.

Каталог: resources
resources -> Списък на издадените сертификати за продукти
resources -> Bg европейски икономически и социален комитет
resources -> Старогръцки легенди и митове
resources -> Bg европейски икономически и социален комитет
resources -> Търг на 17. 09. 2008 г. – Акценти кирил Шиваров 1887-1938 г
resources -> Книгата на Лудвиг Ерхард „Благоденствие за всички", Университетско издателство „стопанство"
resources -> Информация за номинираните фирми и личности Фирма “Лидер 96”
resources -> Георги Андреев българия или мафията ? II
resources -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница