Нашият скромен принос (за участието на българските цигани в антифашистката борба и в строителството на социализма)



Дата25.07.2016
Размер26.48 Kb.
Нашият скромен принос
(за участието на българските цигани в антифашистката борба и в строителството на социализма)

Господин КОЛЕВ

Става дума за участието на българските цигани в борбата за Деветосептемврийската победа 1944 г. и в строителството на социализма.

На 17 май 1944 г. Втора дружина от 11-и пехотен полк дислоцира на 20 км западно от Скопие. Командвана от поручик Атанас Русев, дружината престава да изпълнява окупационните си задачи и преминава на страната на партизаните. Пред строя поручик Русев обяснява мотивите за това решение и изрично добавя, че всеки боец сам трябва да реши дали остава в окупационната армия или тръгва с партизаните да се сражава за нова и свободна България. Повечето от бойците още на място заявяват, че стават бойци от партизанската армия. Други обаче мълчат, колебаят се. Командирът съглежда ефрейтор Димитър Немцов, единствения циганин в дружината, приближава се към него и казва:
- Ефрейтор Немцов, знам, че имаш три деца и болна жена, така че сам прецени какво ще решиш, помисли добре.
- Господин поручик, не забравяйте, че аз съм от града на Хаджи Димитър и Съби Димитров и съм участвал в стачки и демонстрации на сливенския пролетариат. Моето място е при вас.

Командирът, развълнуван от постъпката на многодетния баща, го прегръща силно и казва: „Благодаря ти, земляк, благодаря за България!" (Поручик Атанас Русев е от Шивачево, Сливенско). Част от колебаещите се бойци последвали примера на партизанина-циганин.

През пролетта на 1942 г. при провеждането на общоградска акция в Сливен (разпространяване на позиви) става провал и на подсъдимата скамейка застанахме 12 младежи. Акцията бе поверена на РМС. От 12-те млади комунисти 4-ма бяха младежи цигани, трима - текстилни работници и един ученик от 8-и клас (сега 12-и). На следващата година осъдиха още един от нашата група, а други двама изпратиха в концлагер.

Пристанищният работник докер Трайко Джевелеков от Лом като младеж участва в Септемврийското въстание през 1923 г. Бит, арестуван и съден, а през 1944 г. става партизанин в отряд „Гаврил Генов".

Цеко Каменов от Враца, партизанин от отряд „Христо Михайлов", загива в сражения с полицията.

Текстилната работничка Величка Георгиева от Габрово, майка на две деца, е разстреляна от полицията за това, че е предоставила квартирата си на нелегални партийни функционери.

И в други райони на България е имало цигани, участвали активно в съпротивата като помагачи и ятаци. За активни борци против фашизма и капитализма в Сливен официално бяха признати 22 души (20 мъже и 2 жени). Активни борци цигани имаше и в София, Перник, Варна, Видин, Враца.

Победата на 9 септември 1944 г. завари българското стопанство разграбено и опустошено от наши и немски хищници. На новата власт бяха нужни жито, вълна, памук, метали, въглища, електроенергия, месо. Лозунгът „Всичко за фронта - всичко за победата!" налагаше допълнителна мобилизация. И българската работническа класа и селячеството сега тръгнаха на нова борба, борба с мирни средства за новия живот. Появиха се първите челници в производството. Макар и малко на брой в промишлеността и строителството, циганите бяха въвлечени в мирната борба: предачът Сава Димитров от текстилната фабрика „Андонов-Михайлов" в Сливен през 1946 г. бе получил за ударния си труд 7 медала - 4 златни и 3 сребърни. По-късно, през 1975 г., Енчо Господинов, тъкач от фабрика „Калови" в Сливен, окичи гърдите си с орден „Георги Димитров". Ордени за високи трудови успехи получиха и Александър Бечев от София - работник леяр, и инженер Янко Маджаров, началник-цех в комбинат „Васил Коларов". Към средата на 80- те години около 280 цигани от машиностроенето, транспорта, строителството и селското стопанство бяха наградени с правителствени награди, ордени и медали за техния принос в строителството на социализма. Сред тях имаше и двама герои на социалистическия труд.



Настъпилото демократично преустройство както целият български народ, така и ние, циганите, посрещнахме с надежди за по-добро. Уви! Съдбата на трудовия български народ е и наша съдба. Не само че няма крачка напред, обратно - върнахме се назад. За социализма говорим като за спомен!

в-к "Жарава"

 

начало


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница