Насилието срещу деца димитър Георгиев психолог

Психическият тормоз представлява съвкупност от действия, при които единият индивид постоянно се натрапва и намесва в живота на друг чрез следене, упражняване на надзор, натрапливо присъствие и други, и води до нарушаване на психологическата, междуличностната и професионалната стабилност (Речник по медицина).

Психическо насилие са всички действия, които могат да имат вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на детето като подценяване, подигравателно отношение, заплаха, дискриминация, отхвърляне или други форми на отрицателно отношение (Правилник за прилагане на закона за закрила на детето). Дете е всяко физическо лице до навършване на 18 години (Закон за закрила на детето).

От многото разновидности на насилието специален интерес представляват домашното насилие, насилието на работното място и училищното насилие. Последното се изразява в посегателства срещу учители, ученици и други лица, свързани с училището. Нивото на агресивните прояви в него е важен индикатор за агресивността на обществото като цяло. Училищният живот е изключително динамичен, често пъти изпълнен с конфликти, които се разрешават по агресивен начин и по насилствен път.

Най-сериозен проблем си остава агресивността на учениците един спрямо друг. Много от тях се чувстват сериозно застрашени и принудени да прибягват до средства за самозащита, а по-малките – до отказ да ходят на училище.

Според резултатите от национално проучване на насилствената престъпност срещу жени и деца, 53.0% от анкетираните деца посочват, че вече са били обект на престъпни посегателства. Близо половината считат, че насилието в училище нараства, 28.9% твърдят, че носят защитни средства.

Наред със страха, друг възможен резултат от преживяното насилие е озлоблението и желанието за отмъщение. Въпреки, че грубите закачки и обидните прякори сами по себе си не могат да бъдат окачествени категорично като престъпления, те създават емоционалния фон, подготвят почвата, върху която израства насилието. В отговор на подигравките и издевателствата се засилва агресивната готовност на учениците, която представлява опасност не само за другите, но и за тях, като нараства възможността те самите да станат жертва на насилие.

Както беше посочено в началото, най-тежката форма на насилието е престъплението.

През тригодишния период – 2004/2006г. обект на престъпни посегателства на територията на Варненска област са били 1336 деца. Срещу тях са били извършени 1385 престъпления. Потърпевшите от престъпления малолетни момичета (до 14 ненавършени години), съставляват 11.4% от пострадалите с тенденция на леко увеличение на броя им през тригодишния период. Малолетни момчета са 18.2% от пострадалите с тенденция на намаляване на техния брой. При непълнолетните девойки (от 14 до 18 ненавършени години), се регистрира увеличение на броя на потърпевшите и те съставляват 29.2% от пострадалите. При непълнолетните юноши няма съществени различия в броя на пострадалите през отделните години. Като цяло те са с най-ви-сок относителен дял сред децата-обект на престъпни посегателства през тригодишния период – 41.2%.

Тези кратки данни показват, че Варненска област е един от регионите в страната с подчертано тежка обстановка по отношение на децата, които са станали жертви на различни престъпления – особено гр.Варна.

Трудностите в противодействието на този вид престъпност са най-различни – например, концентрация на много развлекателни и общодостъпни заведения, превръщащи се в притегателен център за младежи, включително и криминален контингент – местен и гастролиращ, множество учебни заведения, висок коефициент на анонимност на населението, населяващо и пребиваващо на територията на областта, което води до затруднения в контрола и навременното неутрализиране на неблагоприятните фактори. Някои от трудностите произтичат и от факта, че постепенно се натрупват прояви с насилствен характер, които остават неузнати и неподложени на противодействие.

Практиката показва, че при болшинството от престъпленията има съществена разлика между фактически извършените и заявените пред органите на полицията, което е слабост както на издирвателната работа, така и на възприемчивостта, и реакциите на обществото спрямо различните издевателства, и престъпления, извършвани срещу деца. Тези престъпления са с висок коефициент на скритост като не малко влияние оказват страхът, срамът, недоверието към институциите (семейство, полиция, училище, съд и т.н.), липсата на опит, познания и други особености на пострадалите деца.

Анализът на структурата на извършените срещу деца престъпления показва, че 17.9% от тях са с подчертано насилствен характер – телесни повреди, изнасилвания, блудства, отвличания, склоняване към проституция, изнудвания.

При извършените престъпления срещу деца, разделението им на престъпления против личността, на имуществени престъпления и т.н., от практична гледна точка е твърде условно, тъй като всички те имат пряко или косвено отрицателно влияние върху личността на юношата или девойката. Например, при грабежите, които са имуществени престъпления, заплахите и побои-щата, които съпровождат ограбването, дори и при доброволно отдаване на собствените вещи и пари, целят да всеят страх и имат неблагоприятни психически последици върху пострадалия. Ако прибавим и грабежите към престъпленията с насилствен характер, то относителният дял на този вид престъпления е 37.7% от общо извършените срещу деца за тригодишния период. Някои от преживелите ограбване, с напредване на възрастта често пъти копират тези действия, като възпроизвеждат придобития негативен социален опит.

Интерес представлява местоизвършването на престъпленията срещу деца. От общият им брой, посочен по-горе, 43.5% са извършени на улицата; 13.4% в частни домове и вилни имоти – с тенденция на нарастване; 11.8% в общодостъпни развлекателни заведения и около тях – с тендеция на намаление в тригодишния период; 14.9% в учебни и детски заведения, и районите около тях – с тенденция на нарастване. В тази връзка може да се отбележи, че в учебните заведения често пъти се изграждат умения и способности (на базата на обмяна на такъв опит) за извършване на противообществени прояви, и сравнително лесно се набелязват жертвите на престъпни деяния.

През трите години в учебни и детски заведения, и в районите около тях са извършени 207 престъпления, като преобладават кражбите на пари и различни вещи – с тенденция на нарастване, обсебванията на GSM-и, грабежите и нанесените телесни повреди.

Данните за Варненска област за извършителите на престъпления срещу деца показват, че преобладават пълнолетните извършители. Очертава се тенденция на постепенно увеличаване на броя на непълнолетните извършители („деца срещу деца”), както и включването в извършване на такива деяния на малолетни момчета и момичета.

Практиката от проучването на извършителите на престъпления срещу деца показва, че близо 80% от тях са имали правонарушения още като непълнолетни, като впоследствие нееднократно са нарушавали законите. За повечето от тях са характерни нагласи за негативно възприемане на света и хората, за импулсивни решения, примитивен социален опит, дързост и грубост, ниски възможности за анализиране на житейски ситуации и адекватно реагиране. Тези отрицателни характеристики е необходимо да бъдат във фокуса на вниманието на работещите с деца, тъй като те са наченки на съзряването на антиобществената (социопатна) насоченост на личността.

Може да се отбележи и това, че при някои от децата, например, завистта, обидата от социалното неравенство, ранните форми на ревност и отмъщение, подклаждат стремежа към издевателство над по-малките ученици, заплахите и училищния рекет, налагане на принудителна „платена закрила” и др.

В споменатото в началото национално проучване по проблемите на насилствената престъпност, 59.7% от анкетираните директори на училища и психолози посочват, че ученици от горните класове или напуснали училище са мотивирани за извършване на изнудвания (рекет), как-то и на други престъпления, вкл. и на територията на учебните заведения.

Като един от факторите с най-висок относителен дял за превръщане на децата в жертви на насилие се откроява липсата на родителски контрол. Проявява се като незаинтересованост към грижите, проблемите, живота и поведението на децата. Липсата или заниженият родителски контрол, превръща децата в жертви на насилие – повече от половината от изследваните ученици споделят това мнение. Отсъстващият или недостатъчен родителски контрол и грижи слагат своя отпечатък върху развитието на личността на детето – недостатъчно изградени критерии за правилна оценка на хора и ситуации, ограничен репертоар на адаптивното поведение, податливост на манипулации и повишена виктимност – повишена вероятност да се превърне в жертва на престъпно посегателство, неувереност, страх, малоценностни изживявания и подчиняване на фалшиви авторитети, и др.подобни неблагоприятни личностови характеристики.

Употребата на алкохол и наркотици са също съществен фактор, който тласка децата към агресивност или към малодушие и безразличие, с което предизвикват насилието.

Друг фактор е несподелянето на факти на насилие. В повечето случаи нежеланието на потърпевшия или други лица-очевидци на насилствени прояви да споделят за тези факти, идва основно от страха за личната безопасност, от чувството, че като свидетели могат да се окажат на мястото на жертвата. Освен това самият потърпевш се страхува от повторно посегателство спрямо него, често пъти изпитва срам, чувство на вина, като обвинява себе си за станалото.

Сред социалнопсихологическите фактори, повишаващи опасността децата да станат жертви на насилие, е агресивността в поведението на някои от самите деца – т.е. насилието поражда насилие.

Близкото общуване с непознати и предоверяването е също един от социалнопсихологическите фактори. От многобройните примери за убийства, изнасилвания, блудства и грабежи става ясно, че децата лесно биват примамвани с дрехи, вещи, подвеждани са с игри, а по-големите лесно се поддават на чувството за принадлежност към дадена група или попадат под влиянието и „защитата” на непознат, но силен и волеви лидер. Основните методи на въздействие на такива лидери спрямо потенциалните жертви са: демонстриране на лъжливо физическо и психологическо покровителство, обикновено над по-заможни деца, с цел изнудване или грабеж; всяване на страх и заплаха от наказание над набелязаната жертва с цел придобиване на пари, ценности и скъпи предмети от дома – често практикувана форма на рекет в някои учебни заведения.

Като фактор, който в немалко случаи допринася за превръщането на децата в жертви на насилие – това е носенето на скъпи вещи, скъпи GSM-и и много пари. В това няма нищо неправомерно, но дори и да не демонстрират социално и материално благополучие, тези деца често стават жертви на насилие – главно грабежи и побои, особено при оказване на съпротива.

Практиката от разкриването и анализирането на насилствените престъпления срещу деца показва, че някои от техните личностови особености и поведение са допринесли за превръща-нето им в жертви. Например, лекомислието, нерядко свързано с безразборни контакти в общуването; разходки и купони с непознати компании, най-вече ако са съпроводени с прояви на разпуснатост от момичетата, носенето на дрехи, предизвикващи повишен сексуален интерес и др., особено пагубно в такива случаи е предизвикателното поведение на маловръстните (ма-ловръстни е общото название на малолетните и непълнолетните лица), които се стремят да се покажат „много отворени”.

Познаването на тези фактори и особености, както и характеристиките на извършителите на насилия върху деца, могат да послужат като основа за организирането и провеждането на превантивната дейност, особено сред учениците, изразяваща се в предотвратяването и ограничаването на насилствените прояви, както и на други нарушения.

По принцип превенцията в сферата на насилствените посегателства срещу деца може да бъде очертана в три стадия на нейното осъществяване.

На първо място това е необходимостта от целенасочено запознаване на подрастващите и по-големите ученици, учителите и родителите с онези фактори, причини и условия, които биха превърнали децата в жертви на насилие или в извършители на насилствени прояви. Пречки при превенцията на този стадий се създават главно от необоснованата пасивност на институциите и други организации, както и от потенциалните жертви, които отстояват максимата „това не може да се случи с мене”.

В действителност съществуват различни държавни медицински и социални институции, НПО, фондации, програмни групи и др., работещи с деца, претърпели насилие. Естествено е дейността, насочена към предотвратяване, противодействие на насилието и реинтегриране на жертвите на насилие да включва усилията на много от тези звена, тъй като проблемът е много-планов. Майсторството на работещия с деца и неговата „организационна култура”, и професионализъм е да прецени от каква помощ се нуждае детето, пострадало от насилствено посегателство (или престъпление) и къде да го насочи с оглед постигане на необходимия положителен възстановяващ и превантивен ефект.