Насоки за развитие на капиталовия пазар в българия цели пред управление „Надзор на инвестиционната цел” при кфн, които се поставят на вниманието на заинтересованите институции



страница1/4
Дата11.06.2018
Размер417.66 Kb.
  1   2   3   4


НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КАПИТАЛОВИЯ ПАЗАР В БЪЛГАРИЯ

Цели пред управление „Надзор на инвестиционната цел” при КФН, които се поставят на вниманието на заинтересованите институции

I. БЪЛГАРСКИЯТ КАПИТАЛОВ ПАЗАР:

НАСТОЯЩЕ И ПРЕСПЕКТИВИ

1.1 Постижения и проблеми в досегашното развитиe на пазара


Съвременният български капиталов пазар възниква през 1996 г. с приемане на специално законодателство за сектора и създаване на държавен надзорен орган: през първите години пазарът е в ембрионален стадий на развитие (като най-съществените събития са резултат от масовата приватизация), а от 2003 г. до настъпването на глобалната финансова криза е периода на същинското му развитие. В тези почти 15 години в най - обобщен вид като основни достижения и позитиви могат да бъдат посочени:

  • Институционално изграждане: основните институции и участници на съвременния капиталов пазар са налице;

  • Европейска регулация: присъединяването на Българсия към ЕС от 01.01.2007 г. беше движеща сила за цялостното хармонизиране на нормативната уредба на българския капиталов пазар с европейската;

  • Стабилна макросреда: съществува устойчив валутен борд и рестриктивна фискална политика; след присъединяването на България към ЕС политическият риск е силно редуциран;

  • Модерна търговска платформа на борсата: През лятото на 2008 г. БФБ въведе съвременна търговска платформа Xetra, оперирана от Deutsche Boerse;1

  • Благоприятен данъчен режим: Сравнително модерен данъчен режим на инвестициите в ценни книжа, включително нулев данък върху капиталовите печалби при борсови сделки с акции на публични дружества;

  • Добра основа на корпоративното управление: измененията на ЗППЦК от 2002 г. доведоха до качествен напредък на корпоративното управление в страната в унисон с най-модерните международни практики.

1.1.2 Гореказаното обаче не бива да заблуждава; в сравнителен план българският капиталов пазар остава малък, нисколиквиден и изоставащ по множество показатели от повечето развиващи се пазари. Изостава във възможностите си да осигури двойни листвания и трансграничен сетълмент. На инвеститорите се предлага семпла гама от финансови продукти и най-основни инвестиционни техники. Деривативен пазар не съществува.

1.1.3 Като цяло изтеклата 2009 г. не е по-добра за българския капиталов пазар от предхождащата я 2008 г. Ако 2008 г. е годината на големия спад в страната и региона, то 2009 г. е годината на стагнацията, през която продължава да спада пазарната капитализация (от 12,3 млрд. лева на 11,6 млрд. лева) и пазарният оборот (от 2,9 млрд. лева на 1,8 млрд. лева); след потъването с 80% през 2008 г. основният борсов индекс SOFIX се покачва едва с 19%, с което България остава доста назад сред пазарите в региона.2

Основни причини (които са взаимосвързани) за слабото представяне на българския пазар през 2008 - 2009 г. е оттеглянето на чуждестранните институционални инвеститори, които играеха основна роля на пазара в годините на подема и липсата на ликвидност.

1.1.4 Липсата на ликвидност остава най-сериозният траен проблем на българския пазар, като дори ръстът на пазарната капитализация и оборотите на БФБ през 2005 - 2007 г. не успяха да доведат до съществено подобрение в ликвидността през тези години, което да доближи нашия пазар до средноразвитите пазари.



Интересът на чуждестранните институционални инвеститори към българския пазар може да бъде възобновен от наличието на:

  • качествени компании с по-значима пазарна капитализация, спазващи международните стандарти на корпоративно управление;3

  • ликвидност;

  • надеждна съвременна система за клиринг и сетълмент;

  • нерестриктивна нормативна уредба, съответстваща на международните стандарти;

  • компетентен и ефективен надзорен орган.

Необходимо е предприемане на действия за постигане на прогрес в посочените области, като възможните действия следва да отчитат международните тенденции в развитието на финансовите пазари и следващите от тях перспективите пред страната ни.

1.2 Перспективи пред българския пазар в условията на глобализация


1.2.1 Налице е ожесточена конкуренция между фондовите борси и другите пазари за финансови инструменти по целия свят. Тази конкуренция е предизвикана от няколко взаимосвързани фактора. На първо място, това е огромният прогрес в информационните технологии, които непрекъснато свалят транзакционните разходи, повишават бързината на сделките, демократизират достъпа до информацията и елиминират географските ограничения. При настоящата глобализация на финансовите пазари фондовите борси вече не са национални монополи; днес компаниите и инвеститорите твърде лесно пресичат границите и пазарите се конкурират глобално за потоците от поръчки и листвания. Глобализацията промени традиционната представа за фондова борса; процесът на демючуализация (demutualization) превърна почти всички водещи световни борси в организации с цел печалба, независими в управлението си от своите членове. За да оцелеят, пазарите се променят, консолидират и рационализират управленските си структури, за да бъдат по - ефективни, прозрачни и отговорни.

В тази обстановка по-малките капиталови пазари (в това число и българският пазар), са изправени пред сериозни предизвикателства. Дългосрочното съществуване на малките фондови борси в класическия им вид е съмнително в светлината на нарастващата интеграция на финансовите пазари в Европа и в света, водеща до сериозни промени в инфраструктурата на финансовите пазари, и в частност на търговията, клиринга и сетълмента на сделките с финансови инструменти. Борсите под определен критичен размер вероятно няма да могат да привличат и задържат ликвидност, както и да генерират приходи, необходими за инвестиране в нови технологии. Много икономисти поддържат тезата, че в настоящите условия относително по - малките пазари не могат самостоятелно да прогресират - нарастналата активност в резултат на развитие на местните пазари в голяма степен мигрира към международните борси, т.е. в крайна сметка местните пазари нямат друг избор, освен да свържат своите търговски системи или да се слеят с глобалните пазари. В тази ситуация са необходими действия в посока на консолидация, като така да осигурят на компаниите и инвеститорите по-добри финансови услуги, по-ниски транзакционни разходи и снижена цена на набирания ресурс от пазара. Малките борси все по - трудно могат да покриват постоянните си разходи по подръжка на търговията, клиринга и сетълмента, камо ли да отделят средства за технологично развитие, а в широк смисъл - да генерират достатъчен поток поръчки и бизнес за местните инвестиционни фирми.

Тези динамични интеграционни процеси създават сериозна мотивация за пазарните оператори, особено на малките и средни пазари, да търсят варианти за консолидиране или да интензифицират сътрудничестното помежду им.

1.2.2 Казаното по-горе не означава, че малките борси като БФБ са обречени да изчезнат напълно; по-скоро те ще функционират под някаква форма като интегриран елемент на големите борси. Макар и да нямат принципно конкурентни предимства спрямо големите борси (с изключение евентуално на по-ниските им такси), местните пазари ще останат важен източник на финансиране за малките компании, за които би било твърде скъпо и трудно да се листнат на големите борси, както и за някои средни и големи компании, за които също би било по-удачно първоначално да бъдат листнати на местния пазар.

1.2.3 Потенциалното интегриране на БФБ с чуждестранна по-голяма борса е нормално да окаже влияние върху системата на търговия и технологичното развитие на нашата борса, а най-вероятно и на клиринга и сетълмента на борсовите сделки, на борсовите правила и процедури, по посока на взаимстването им от чуждестранният партньор. В тези области, бъдещото развитие на българския пазар вероятно ще се решава съвместно между отговорните фактори в страната и конкретния чуждестранен партньор. (в този смисъл предприетите и публично оповестени намерения за придобиване на публичен статут от БФБ и предстоящо решение на Общото събрание на акционерите за това е начало по реализацията на такава мярка, а именно - бъдещо коопериране със стратегически инвеститор).

Изключителна задача на българските институции остава обаче усъвършенстване на нормативната уредба на капиталовия пазар и най-вече подобрение в прилагането на закона. С други думи, българските институции трябва да се концентрират към подобряване качеството на правната система и на корпоративното управление, включително, но не само - за осигуряване на адекватна защита на правата на акционерите и съвременни практики относно разкриване на ниформация, с което да създават все по-добри условия за по-големите български компании да набират капитал и да бъдат листнати на международните борси.

С цел да се преборят за по-добри позиции в предстоящия интеграционен процес, БФБ и ЦД следва да преосмислят своите правила и политики в светлината на водещите международни стандарти и да се опитат без отлагане да осъвременят и подобрят предлаганите от тях услуги.

II. ОСНОВНИ НАСОКИ ЗА РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ КАПИТАЛОВ ПАЗАР

Ключови за връщането на чуждестранните и на местните институционални и дребни инвеститори на българския капиталов пазар са следните области.





Поделитесь с Вашими друзьями:
  1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница