Насоки за развитие на капиталовия пазар в българия цели пред управление „Надзор на инвестиционната цел” при кфн, които се поставят на вниманието на заинтересованите институции


Нови големи компании на БФБ: задължителният катализатор



страница2/4
Дата11.06.2018
Размер417.66 Kb.
#73017
1   2   3   4

1 Нови големи компании на БФБ: задължителният катализатор


1.1 Приватизацията на 35% от Българската телекомуникационна компания („БТК”) чрез фондовата борса през януари 2005 г. беше повратна точка в развитието на българския капиталов пазар - то предизвика интензивното възходящо развитие на пазара, което беше спряно от финансовата криза, започнала в България в края на 2008 г. БТК стана „перлата” на българската борса с пазарна капитализация от над 2 млрд лв. и постави страната в полезрението на международните портфейлни инвеститори (най-големите дотогава листвани дружества като Петрол, Нефтохим и Софарма бяха с капитализация от 300 - 400 млн.лв.). 4

Листването на БТК беше последвано от първоначалното публично предлагане на холдинга Химимпорт - с пазарна капитализация от около 1 млрд. лв. (най-крупното събитие на пазара за 2006 г.), а след това от бум на първоначалните публични предлагания („IPO-та”) през 2007 г. на атрактивни дружества като Каолин, Корпоративна банка, Първа инвестиционна банка, Монбат и други.



1.2 Ако публично обявените намерения на настоящото правителство да предложи на БФБ пакети от дружества в структурата на „Българския енергиен холдинг” - НЕК, Булгаргаз и други, бъдат реализирани, това би могло да бъде така необходимия катализатор за повторно възраждане на българския капиталов пазар (примерът с БТК от 2005 г. показа, че това средство работи).

Подобна стъпка ще е в унисон с тенденциите в енергийния бранш от последните години, в частност сред бившите социалистически страни, където приватизацията чрез публично предлагане на акции се радва на огромен успех. Така например през юли 2006 г. руската Роснефт извършва едно от най-големите в световната финансова история IPO, като пласира 15% от акциите си на борсите в Москва и Лондон и набира 10,6 млрд. долара. Успешният пример е последван и от други големи руски енергийни компании като Челябинският цинков завод и Уралкалий. В края на 2007 г. румънската Трансгаз е листната на Букурещската фондова борса след най-успешното за страната IPO, при което румънското правителство продава 10% от компанията при презаписване от 28 пъти.5

Вярно е, че сега условията на финансовите пазари не са така благоприятни, както по времето на горепосочените листвания. Въпреки това, в края на ноември 2009 г. полската енергийна компания Polska Grupa Energetyczna SA (PGE) набра 2,2 млрд. долара в най-голямото IPO в Европа за 2009 г. Сумата е с 20% по-голяма от първоначалните очаквания. Свръхзаписването е 7,5 пъти спрямо горната граница на ценовия диапазон. PGE продаде 15% от своя капитал, като през 2010 г. се очаква полското правителство да продаде допълнителни 10%.

Реализирането на тези намерения ще намери решение и на друг наболял и мултиплициран през годините проблем - поглъщане на значима маса от неизползваните към момента компенсаторни инструменти.


2. Повишаване на пазарната ликвидност: има ли рецепта за това


2.1 Ликвидността на вторичните капиталовите пазари е от изключително голямо значение за техния растеж и развитие.6 Ликвидният пазар формира реална пазарна цена на компаниите и е от основно значение за стабилността на финансовата система изобщо, тъй като ликвидният пазар може по-успешно да абсорбира системни шокове, породени напр. от внезапните промени в поведението на инвеститорите.

Неликвидността на българския фондов пазар е основна пречка за големите чуждестранни инвеститори: придобиването от тях на книжа следва да се извършва в продължителен период, защото в противен случай големите по обем поръчки ще вдигнат цената на книжата. Аналогично стоят нещата и при продажбата на книжа; нещо повече, тук рискът стига до там да не може да се намери насрещен купувач на пакета на приемлива цена. Тези причини са достатъчни, за да няма интерес от западните инвестиционни фондове към нашия пазар, а с още по-голямо основание това е вярно за хедж фондовете.7 Отделно пред малкия и слаборазвития български пазар стои заплахата и за допълнително „извличане” на ликвидност по посока към по-развитите пазари и е поставено под въпрос успешното му функциониране в настоящия вид.

С оглед горното държавните органи и институции, ангажирани с развитието на финансовата система и в частност на капиталовия пазар, следва да анализират различни средства за подобряване на пазарната ликвидност и функционирането на пазара, а в по-общ план - развитието на такава структурна рамка, която да осигури трайното развитие на пазара в дълбочина и ширина.

2.2. Възможни мерки за повишаване на пазарната ликвидност, които са предприемани в развиващите се пазари и които могат непосредствено да се дискутират от заинтересованите институции.8



А) Концентрацията на собствеността в компаниите и процента свободно търгувани акции (фрий флоут (free float))

Принципът е, че компаниите с най-голям фрий флоут са най-ликвидни. България традиционно се характеризира с много висок процент от компанията, притежаван от мажоритарните собственици (средностатистически около 70%). Нежеланието на мажоритарите да намалят дела си в компаниите съответно ограничава фрий флоута, който към декември 2008 г. средно за българските публични дружества е 22% (при 25% за декември 2007 г.).9 Обикновено, колкото е по-малка компанията, в толкова по-голяма степен малкият процент фрий флоут означава и малък брой акции, свободни за търговия.

Принципно е трудно да се посочат надеждни средства за увеличаване на фрий флоута в краткосрочен план. Едно от най-ефективните такива средства (но по естеството си с ограничено приложение) е продажбата на държавни участия от компаниите. Някои азиатски фондови борси като Тайланд са правили опити да предоставят стимули на компаниите с по-голям фрий флоат чрез намаляване на таксите за листване, което след анализ и дискусия със заинтересованите лица може да се приложи и от страна на БФБ.

Б) Интернет търговия и други мерки за стимулиране на по-значимо участие на дребни инвеститори

Ликвидността на някои пазари като САЩ, Южна Кория, Тайпе се е повишила осезаемо след въвеждането на онлайн-търговията (подаване на поръчки за сделки с финансови инструменти и потвърждаване на сключените сделки по интернет). Това увеличава скоростта на сключване на сделките и улеснява достъпа на широк кръг крайни инвеститори до пазара - по-масирано участие на дребни инвеститори, в частност на активни играчи.10 Друг позитивен ефект от Интернет търговията е намаление на транзакционните разходи (включително в резултат на конкуренцията между класическите брокери и он-лайн брокерските платформи). Всички тези фактори водят до увеличение на обемите на търговия.

У нас вече няколко години БФБ предлага интернет търговия чрез нейната платформа COBOS. Понастоящем няколко инвестиционни посредника предлагат на своите клиенти по-модерни платформи за интернет търговия. Може да се очаква, че постоянно засилващата се конкуренция между инвестиционните фирми ще води до възможност българските инвеститори да могат да търгуват чрез все по-модерни и евтини интернет платформи. Задачата на регулатора тук е да стимулира тази конкуренция, като следи за защитаа интересите на инвеститорите в условията на динамично променящата се среда.

Освен ефективна Интернет търговия, друго следство за насърчаване на участието на дребни инвеститори на пазара са последователните образователни програми, които много регулатори и борси от развиващите се пазари организират. А абсолютна предпоставка за участието на дребните инвеститори е доверието в пазара и във финансовия надзор, т.е. липсата на фалити на пазарни участници и на измами с финансови инструменти.



В) Пряк достъп до пазара на определени инвеститори

В условията на доминираща глобализация на пазарите и нарастваща конкуренция, борсите в редица развиващите се пазари (Израел, Полша, Малайзия и др.) търсят начини да гарантират и подобрят пазарните си позиции и да привличат поръчки от международната инвестиционна общност. Такова средство е осигуряването на пряк пазарен достъп (това явление е познато още като “disintermediation”, т.е. елиминиране на посредниците) за големи професионални инвеститори - хедж фондове и др., за които е важно да имат по-голям контрол върху сделките и за които е от голямо значение да имат ефективна връзка с местните пазари. Положителни резултати от предоставянето на пряк достъп до пазара на определени по-големи инвеститори отчита Израел.



Досега у нас предоставянето на подобен пряк достъп не е било пазарна необходимост, но тази мярка би могла също да е предмет на обсъждане и евентуално използвана като едно от комплекса средства за повишаване на ликвидността.

Г) Намаляване на транзакционните разходи

Доминира виждането, че по-високите транзакционни разходи (комисионни и такси по сделките, данъчно облагане) имат негативно влияние върху оборотите търговия и че при равни други условия, глобалните инвеститори предпочитат юрисдикции с възможно най-ниски транзакционни разходи. Нововъзникващи пазари като Румъния и Тайпе свидетелстват, че редуцирането на тези разходи водят до подобрение в борсовата ликвидност. При други пазари обаче (Тайланд, Полша, Малайзия) не е отчетен осезаем ефект от прилагането на подобни мерки. Принципно с оглед привличането на по-голяма ликвидност фондовите борси по света отделят голямо внимание и търсят постоянно възможности за снижаване на транзакционните разходи.

Институциите на българския капиталов пазар следва постоянно да анализират, включително в сравнителен план, транзакционните разходи при сделките с финансови инструменти у нас и активно да търсят начини за намаляване на транзакционните разходи, за да се стимулира по-честа търговия с книжа. В тази връзка е особено важно да се запази нулевия данък капиталова печалба при борсовите сделки, което е едно от най-големите сравнителни предимства на българския капиталов пазар. Би било полезно и анализиране на потенциалните плюсове и минуси на разширяване обхвата на тази данъчна преференция (напр. и относно сделките на нерегулиран пазар, доколкото Директива 2004/39/EC за пазарите за финансови инструменти и българското законодателство, което я транспонира, отменя монопола на сделките на регулиран пазар и увеличава възможностите за търговия на различни пазари (marketplaces), които се третират принципно еднакво).

Д) Нови инвестиционни продукти

Една от основните характеристики на развития капиталов пазар е наличието на богат набор от инвестиционни продукти и техники, особено деривативни инструменти, които оказват директен ефект върху търговията с базовите инструменти. Разнообразието на продукти предоставя възможности за инвеститори с различни стратегии, отношение към риска и инвестиционен хоризонт. Поради това обхвата и качеството на предлаганите продукти са от водещо значение за привличането на инвеститори.

За разлика от голям брой развиващи се капиталови пазари, в България към момента все още няма създаден деривативен пазар, съответно не се предлагат продукти като фючърси, опции върху финансови ивструменти и индекси, структурирани и кол варанти и др.). Този факт сам по себе си действа негативно на пазарната ликвидност, тъй като инвеститорите обикновено се въздържат да участват в кеш пазара на ценни книжа, когато са налице органичени възможности за хеджиране на риска. Също така, за разлика от повечето развиващи се пазари, у нас все още не се предлагат и борсово търгувани фондове (exchange traded funds), както и инвестиране в хедж фондове.

Наложително е извършването на законови промени, които да позволят създаването на затворени договорни фондове (closed-end investment funds), които ще могат да се търгуват на борсата, както и на други видове инвестиционни фондове, познати на по-развитите пазари. Предвид предходна инициатива за създаване на частична такава правна уредба, сега и след съгласуване със заинтересованите лица тази инициатива следва да се поднови и финализира11.

Е) Двойни листвания

Двойните листвания имат разностранен ефект върху пазарната ликвидност. Разпространено е мнението, че при двойните листвания има опасност ликвидността да се насочи към по-големия пазар за сметка на по-малкия. От друга страна, по-голямата популярност на компанията, в резултат на двойното листване, както и възможността за арбитраж е нормално да допринесе за по-голяма ликвидност и на малкия пазар. Също така, двойните листвания стимулират местните компании да възприемат най-добрите международни практики на разкриване на информация. Това привлича инвеститори, които иначе не биха били склонни да инвестират в компанията. Като цяло се счита, че нетният ефект от двойните листвания е позитивен за ликвидността на малкия пазар и особено за компанията, която чрез двойното листване повишава своята „видимост” за инвеститорите и снижава цената на набрания капитал.



В тази връзка е необходимо да се работи за оптимизиране на връзката на ЦД с депозитарни и клирингови институции на чуждите пазари с цел осъществяване на сетълмента на сделките (обнадеждаващо е, че от страна на ЦД са предприети определени действия в тази посока).

Ж) Корпоративно управление

Принципно доброто корпоративно управление на листваните компании, включително високите стандарти на разкриване на информация, повишава доверието на инвеститорите и оттук привлича по-голямо инвеститорско участие на пазара, а оттам влияе и на ликвидността.

В тази надзорният орган трябва постоянно да следи и анализира практиките на корпоративно управление в страната, своевременно да предприема действия за промени в относимата нормативна уредба, да санкционира адекватно нарушителите на правните норми, да издава публични указания относно добрите и лошите практики на корпоративно управление.

З) Други

Други фактори, които могат да имат позитивен ефект върху ликвидността на българския пазар са:



  • Присъствие на повече чуждестранни инвестиционни фирми на пазара - това води до нарастване на конкуренцията, до внос на чуждестранен опит и практики, което е от критично значение за развитие на местните пазари и повишаване на доверието в тях. Благоприятната за капиталовия пазар правна, данъчна, икономическа и регулативна среда биха насърчили подобно по-масирано чуждестранно професионално участие на българския пазар

  • Скъсяване на времето на одобрение на проспекти - някои развиващи се пазари като Израел и Малайзия констатират подобрена ликвидност след оптимизиране на сроковете за излизане на пазара на ценните книжа.

  • Къси продажби - макар и да са противоречиви оценките относно пазарните ефекти на търговията на късо, счита се, че за книжата с определен минимален праг на ликвидност търговията на късо допълнително стимулира пазарната активност с тези книжа.12



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница