Насоки за развитие на капиталовия пазар в българия цели пред управление „Надзор на инвестиционната цел” при кфн, които се поставят на вниманието на заинтересованите институции
Изтегляне 417.66 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.4 НЕОБХОДИМИ ЗАКОНОВИ ПРОМЕНИ
- А) Разширяване на правните възможности за финансиране на публичните дружества
- Г) Облекчаване на условията за придобивания на публични дружества (промени в режима на търговите предлагания)
- Д) Разпоредителни сделки
- Е) Осигуряване на по-добро корпоративно управление
- Ж) Актуализация на съществуващата уредба и въвеждане на нови видове колективни инвестиционни схеми
- И) Развиване на уредбата на клиринга и сетълмента и деривативните пазари
- К) Промени в инвестиционните ограничения на институционалните инвеститори
2.3. Системата на клиринг и сетълмент2.3.1 В последните години беше коментиран и друг принципен инфраструктурен проблем на пазара - липсата на клирингова институция (в или извън ЦД), без каквато не би могъл да се извършва сетълмент на сделките с финансови инструменти на нетна база и не би могъл да бъде създаден деривативен пазар и в частност на „квалифицирания” вид клирингова институция (“централен съконтрагент”, който застава между страните на сделката - става продавач на всеки купувач и съответно купувач на всеки продавач) и така спомага за редуциране на рисковете и разходите, свързани със сделките.13 Понеже функционирането на централния съконтрагент е свързано със съществени разходи, в Препоръките на ECB-CESR не се настоява еднозначно за създаването на такива институции, а се препоръчва страните членки да извършат анализ на ползите и разходите от създаването на централен съконтрагент. Редица държави са извършили такъв анализ и са установили, че ползите от централния съконтрагент надвишават свързаните с него разходи. В тази връзка е задължително приемането на Закон за клиринга и сетълмента на сделките с безналични финансови инструменти, с който се съдава нормативната основа за изграждането в страната на клирингови къщи, централен съконтрагент и цялостна съвременна инфраструктура в тази връзка. Към април 2009 г. КФН съвместно с МФ и БНБ изготви проект на Закон за регистрацията, клиринга и сетълмента на сделките с безналични финансови инструменти, съгласуван и с европейските институции. Този проект по неизвестни причини беше „замразен”, а през март 2010 г. беше направен опит за частична уредба чрез промени в ЗППЦК, приключили също без успех. Този законопроект от март 2010 г. също остана нереализиран, като към момента чрез ЗИД на Закона за платежните услуги и платежните системи ще се направи частична уредба, като същата е включена в програмата на МС за началото на септември 2010 г. Необходима е обаче цялостна уредба в нормативен акт на окончателността на сетълмента при ценните книжа, поради което КФН заедно със заинтересованите институции следва да инициира създаването на адекватна и пълна уредба (съгласно сроковете по относимите директиви срока за въвеждане в националното законодателство е 30.12.2010 г., а за прилагане - 30.06.2011 г.). 2.3.2 Най-вероятно въпросът за осъвременяването на инфраструктурата за клиринг и сетълмент на финансови инструменти ще се решава комплексно, заедно с въпроса за приватизацията на БФБ, като е възможно бъдещият мажоритарен акционер в БФБ да предложи българският пазар да ползва някоя от съществуващите клирингови институции / централни съконтрагенти или създаване на българска клирингова институция, която да се контролира от чуждестранна такава и да ползва нейната технология и опит. Понастоящем клирингът на огромната част от сделки с финансови инструменти в ЕС се осъществява от няколко централни съконтрагента, а мнозина считат, че оптималният клирингов модел в ЕС е да има само един или два централни съконтрагента.14
ОТНОСНО КАПИТАЛОВИЯ ПАЗАРДобрата и ефективно прилагана нормативна уредба са от основно значение за развитието на капиталовите пазари. Особено сега, при анализа на уроците от глобалната финансова криза, е ясна необходимостта от осъвременяване и подобряване на правната рамка на капиталовите пазари. Към настоящия момент състоянието на нормативната база на капиталовия пазар не може да бъде оценено еднозначно. Принципно законодателството ни в сектора като цяло е на добро ниво в резултат на процеса по хармонизация с европейското законодателство. Същевременно сред местната инвестиционна общност преобладава становището, че са необходими определени промени - с цел подобряване на условията за бизнес; намаляване на административната тежест; облекчаване на инвестирането в инструменти на капиталовия пазар от българските институционални инвеститори. А) Разширяване на правните възможности за финансиране на публичните дружестваВ момента съгласно ЗППЦК публичните дружества могат да увеличават капитала си само с пари и то единствено чрез т.нар. „емисии на права” (rights issue) - т.е. техните акционери получават гарантирана от закона възможност (т.нар. „преимуществено право”) да участват пропорционално на досегашната си квота в новата емисия акции, издавана от публичното дружество, а също и в нови конвертируеми облигации или варанти, т.е. инструменти, които могат да се превърнат в капитал. Ако акционерите не желаят да участват в новата емисия, те могат да продадат неупражнените права на борсата. На публичните дружества е забранено да увеличават капитала си с непарични вноски (например да заменят дълг срещу нови акции), както и с пари, но в различни за акционерите съотношения, или направо чрез т.нар. „отворено” предлагане на нови акции - насочено изцяло към нови инвеститори. Това лишава публичните дружества от цял кръг признати и широко използвани в световната практика способи за финансиране, а затруднява и операциите по преструктуриране на капиталовата им база и такива за финансово оздравяване, така необходими в условията на глобална икономическа криза. Горните ограничения бяха въведени през началната фаза на развитието на българския капиталов пазар и имаха за цел да елиминират или поне ограничат възможностите за „разводняване” на участията на миноритарните акционери, извършвани дотогава от страна на основните собственици на компании чрез увеличаване на капитала само в полза на последните. Сега обаче тези рестрикции са изпълнили ролята си и определено пречат, най-вече на конкурентноспособността на публичните дружества в България относно привличането на капитал, а оттам и на техния бизнес като цяло. Затова е необходимо в ЗППЦК да бъдат направени съответни изменения, като на публичните дружества се позволи при определени условия да издават нови акции както срещу непарични вноски, така и изцяло в полза на външни инвеститори - неакционери. С цел защита на дребните акционери в закона могат да бъдат предявени по-високи изисквания относно мнозинства и кворуми на общите събрания относно вземането на този вид решения, както и предоставяне на акционерите преди събранието на подробна икономическа обосновка на конкретната операция. Отделно и в подкрепа на предлаганите изменения трябва да се има предвид, че съгласно сега действащите правни норми всяко увеличаване на капитала се придружава от проспект, който КФН трябва да потвърди, а това създава определени допълнителни правни гаранции, че досегашните акционери на публични дружества няма да бъдат ощетени, ако предлаганите изменения бъдат осъществени. Б) Скъсяване на сроковете за разглеждане на проспекти за публично предлагане на ценни книжа и произнасяне на КФН В процедурите, предвидени понастоящем в ЗППЦК за потвърждаване на проспекти за публично предлагане на ценни книжа на нови дружества, които нямат листвана емисия ценни книжа, както и на публични дружества, също трябва да се внесат съществени изменения. Преди всичко, необходимо е да се преосмислят и намалят сроковете за произнасяне от страна на КФН по тях. В момента КФН разглежда и дава бележки и препоръки по проспекти на „нови” дружества за първи път за 20 работни дни (около 30 календарни) и за нови 20 работни дни - след всяко следващо гледане. Процедурата може да продължи, на теория, твърде дълго. Полезно за бизнеса е да се създаде задължение за КФН да „изчерпи” бележките си в рамките на най-много две гледания, за да се намалят възможностите за административен произвол. За вече публичните дружества срокът е 10 работни дни за всяко гледане, но често на практика достига посочената горе продължителност. Всичко това отблъсква потенциалните емитенти на акции и облигации от капиталовия пазар и ги кара да търсят алтернативни форми на финансиране. Дори при единствено възможното към момента увеличаване на капитала на публично дружество с права (rights issue) има необходимост от законови ревизии. Общата продължителност на подписката (процедурата по издаване на акции с права без да се брои срока за гледане на проспект от КФН) съгласно ЗППЦК сега е около 45 дни, считано от обявлението за нейното начало. Това е твърде много, сравнено с продължителността на подобни процедури другаде по света, а не съществуват нито технологични, нито концептуални пречки тя да бъде съкратена почти двойно. В) Създаване на правни възможности за издаване на акции и опции върху тях за работници, служители и мениджъри на публични дружестваМеждународната практика е доказала, че издаването/предоставянето на акции и/или опции върху тях в полза на работниците, служителите и мениджърите е един от най-мощните стимули за повишаване на производителността на труда в публичните компании. Поради законовите ограничения при увеличение на техния капитал (т.е. акции и други капиталови инструменти да се предлагат първо на акционерите), в момента българските публични дружества не разполагат с ефективни правни възможности да издават акции и опции върху тях в полза на своя персонал и ръководство. Поради това е абсолютно необходимо да бъдат направени изменения в ЗППЦК, които изрично да признаят възможността публичните дружества да издават и то при преференциални условия акции и/или опции върху тях в полза на този ограничен кръг лица. Г) Облекчаване на условията за придобивания на публични дружества (промени в режима на търговите предлагания)ЗППЦК урежда сравнително подробно института на търговото предлагане (tender offer/takeover bid) - то е задължително по българското право в следните случаи: (а) след смяната на контрола (придобиването на контролно участие) върху публично дружество; (б) преди „делистването” му (когато участието на основния акционер е надхвърлило 90%); и (в) при придобиване на големи (повече от 3% годишно) пакети от акции от страна на основния акционер. Има и друг вид - „доброволно” търгово предлагане, като осъществяването му зависи от волята на придобиващото лице, когато то иска да придобие значителни (над 1/3) пакети от акции с права на глас на публично дружество. Същевременно настоящата уредба на търговото предлагане по ЗППЦК е свръх-обременителна за придобиващите лица и поради това - затрудняваща придобивания на публични дружества15 от местни и чужди инвеститори. Тази уредба беше създадена през 2002 г. от външни експерти, наложена бързо и без достатъчно обсъждания в Парламента и се отличава с рестриктивност, логически противоречия и правни празноти. На първо място, ЗППЦК предвижда задължително търгово предложение да се отправя при преминаването на два прага на контрол - 50% и 2/3 от гласовете в общото събрание на публичното дружество. Т.е., ако инвеститор придобие 51% от акците с право на глас на публично дружество и отправи задължително търгово предложение, инвеститорът ще трябва отново да отправи такова, ако впоследствие премине и прага от 2/3 от гласовете. Такъв „свръх” контрол не е познат както на Директива 2004/25/ЕС за търговите предложения (13-та Директива по дружествено право на ЕС), така и в националните законодателства на никоя от страните с развит или развиващ се капиталов пазар. Този втори праг е концептуално неиздържан, а на практика затруднява значително придобиванията на публични дружества в България и стумилира придобиващите компании да заобикалят режима чрез предварително анонимно закупуване на значителни пакети от пазара извън правилата на търговото предлагане, поради което съответните разпоредби от ЗППЦК трябва да бъдат отменени. На второ място, в нарушение на посочената 13-та Директива, ЗППЦК не предвижда възможност за отправяне на предварително търгово предложение за придобиване на контрол върху публично дружество, успешното провеждането на което да има същите последици като задължителното търгово предложение. Отправянето на предварителни търгови предложения, които получават предварителни одобрения от финансовите и антимонополните органи, обаче е нормалната практика в Европа, Америка и Азия. Следователно ЗППЦК спешно трябва да се ревизира и в тази посока. На трето място, в момента ЗППЦК изисква от предложителя по доброволно търгово предложение да притежава преди отправянето му поне 5% от акциите на публичното дружество. Това изискване не почива на никакви икономически или правни аргументи и единствено затруднява реализацията на повече такива предложения; напротив - това стимулира бъдещите предложители да купуват предварително анонимно значителни пакети акции, често при силно манипулиране на цените им на българската борса. Трябва да се отбележи и необходимостта от детайлно преразглеждане на защитата от т.нар. „пълзящо” изкупуване: в момента по ЗППЦК всяко придобиване в рамките на 1 година на повече от 3% от публично дружество от страна на контролиращ акционер трябва да става при условията на търгово предложение. Публикуване на търгово предложение се предвижда и при обратно изкупуване на повече от 3% (годишно) от акциите от страна на публично дружество. Това нормативно разрешение е привнесено пак през 2002 г. на базата на опита на САЩ, но е неадекватно спрямо българските условия. Особено в условията на криза, то единствено пречи на българските борсови компании да извършват бързо и икономично операции по подкрепа цената на акциите, за осигуряване на програми за издаване на опции върху акции за работници и мениджъри, както и във всички други финансови операции, които изискват обратно изкупуване, поради което категорично трябва да бъде премахнато. Относно определянето на цената по задължителните търгови предложения трябва да се отбележи, че в ЗППЦК е отразен коректно един от основните принципи на 13-та Директива - тя да е най-високата измежду: борсовата цена за определен период, платената от предложителя в определен минал период, и определената съгласно общоприети оценъчни методи стойност. В сегашните условия на криза обаче редица критерии за определяне на тази цена необосновано и изкуствено завишават тази цена за придобиващата страна и по този начин препятстват в голяма степен процесите на придобивания и сливания на български публични компании. Необходимо е, следователно, в ЗППЦК изрично да се въплъти и признатия от 13-та Директива принцип, че местният регулатор може да прилага и да позволи да се прилагат, при определени изключителни и/или ненормални пазарни условия, предварително оповестени допълнителни методи за „изправяне” на изкривената нагоре или надолу пазарна цена на дружеството - обект на търговото предлагане. Д) Разпоредителни сделкиВ ЗППЦК се съдържат редица специални норми, регулиращи извършването на значими сделки от страна на публичните дружества. Те уреждат специални компетенции на общото събрание за предварително овластяване на управителните органи, каквито не се срещат в общото търговско законодателство. Прехвърлянето и придобиването на нетекущи активи, както и създаването на вземания и/или задължения за над 1/3 от активите на публичното дружество, когато това става извън неговия обичаен бизнес, се нуждае от предварителната санкция на общото събрание. Тя е условие за гражданско-правната валидност на операцията. Това нормативно разрешение цели да предпази акционерите на публичното дружество от сключване на неизгодни сделки от страна на управителните му органи, като цяло има положителен ефект, и трябва да бъде категорично запазена целта. Проблем обаче е прекалената казуистичност на режима и в този смисъл следва да се отчетат нормални търговски практики. Е) Осигуряване на по-добро корпоративно управлениеПринципите на доброто корпоративно управление и тяхната имплементация са предмет на правно регулиране от повечето закони в областта на капиталовия пазар, в т.ч. и от ЗППЦК, ЗПЗФИ и ЗПФИ. С други думи повечето от изискванията по тях (за разкриване на информация, за участие на акционерите/инвеститорите в управленския процес, за вътрешната информация и сделките на вътрешните лица, за дължимата от страна на управляващите грижа и др.) са конкретно развитие на тези принципи и норми. Трябва да се отбележи, че правното саморегулиране (вкл. и чрез приемане на кодекси и други актове от саморегулиращи се организации и доброволното им спазване от страна на адресатите) няма традиции в България16 и не се очаква то да е достатъчно ефективно в близките години. Поради тази причина е необходимо засилване на административните санкции за нарушаване на специалните законови разпоредби в тази област, както и инкриминирането на най-опасните за пазара и инвеститорите нарушения.17 Извън засилване на административно-правната и наказателната защита може да се отбележи необходимостта от изменения в статута и изискванията към независимите директори и директорите за връзки с инвеститорите по ЗППЦК, създаването на подробен примерен списък с действия и събития, представляващи вътрешна информация и манипулация на пазара по ЗПЗФИ, относно съдържанието и разпространението на тримесечните и годишните отчети на публичните дружества и емитентите. Ж) Актуализация на съществуващата уредба и въвеждане на нови видове колективни инвестиционни схемиСега ЗППЦК урежда ограничен кръг инвестиционни схеми, инвестиращи предимно в ценни книжа, инструменти на паричния пазар, в индекси и в други колективни инвестиционни схеми („КИС”) - „отворени” инвестиционни дружества и договорни фондове, и „затворени” инвестиционни дружества. Регулациите на отворените дружества и фондове отговаря в необходимата степен на разпоредбите на UCITS.18 Затворените и отворените инвестиционни дружества имат правната форма на акционерно дружество по Търговския закон. Те не са популярни в България, доколкото съществуването им е свързано със значителни административни разходи, които натоварват ненужно инвеститора и съответно намаляват доходите му от инвестицията. Договорните фондове имат правната природа на гражданско дружество и се създават и управляват от т.нар. „управляващи дружества”. Те нямат органи на управление и членски състав, а от икономическа гледна точка са пул от активи, в който инвеститорите участват съразмерно на закупените от тях дялове, и са единствено от „отворен” тип. Договорните фондове са изключително популярни в България поради сравнително ниските разходи за учредяване, управление и поддържане. От 01.07.2011 г. влиза в сила UCITS ІV,19 с която тепърва националното законодателство ще трябва да се съобразява, за да отговори на нейните изисквания към посочената дата. Първата основна промяна е насочена към улесняване на презграничното дистрибутиране на отворени КИС, като се предвижда вече регулаторът по държавата на произход да преценява съответствието на КИС със съответните изисквания, и да изпраща на регулатора на страната-домакин документите на КИС в електронен вид, и то в съкратен едномесечен срок. КИС може да започне дейността си в страната-домакин веднага след изпращането на тази документация. Втората основна промяна е насочена към замяната на „съкратения” проспект на КИС с нов документ - „ключова информация за инвеститора”. Другите важни промени са насочени към създаване на оптимални възможности за местни и транс-гранични сливания и вливания на КИС, усъвършенстване режима на паспортизация на управляващите дружества и към създаване на нов тип master-feeder схема на UCITS, която цели да намали разноските за инвеститорите, плащани от тях за управление. С оглед на сравнително малкото оставащо време и дългия обичаен срок за съгласуване с местни и чуждестранни институции, работата по тези промени трябва да започне незабавно. UCITS не забранява на държавите-членки да регламентират законово и други колективни инвестиционни схеми. Преимуществото на UCITS-схемите е това, че те могат да бъдат предлагани и в други държави-членки на ЕС на принципа на „единния паспорт”, но всяка от държавите-членки, за да повиши своята атрактивност за международните инвеститори, се стреми да „конструира” и въведе в националното си законодателство нови инвестиционни продукти (нови КИС). Пример за такъв вид продукт е ETF (exchange-traded fund), който понастоящем се използва широко по света за инвестиране в ценни книжа, деривати, индекси, борсови стоки и производни от тях. Този вид КИС е от затворен тип, но изчислява ежедневно нетната стойност на активите си, а дяловете му се търгуват на борсата. Обичайно се изтъква, че той събира в себе си преимуществата на затворените и отворените КИС, а и разноските за инвеститора са по-ниски, доколкото фактически липсва такса за управление. Полезно за инвестиционната общност в България е в ЗППЦК да бъде уреден и този вид КИС, като правна техника може да стане сравнително лесно чрез използване на вече действащите разпоредби относно договорните фондове - чрез препращане към повечето от тях или чрез създаване на подобни на тях. Българското законодателство до момента страда от една значителна празнота, която спъва инвестиционния бизнес - то не урежда създаването на КИС, предназначени за квалифицирани (професионални и институционални) инвеститори, подчинени на облекчени условия за учредяване и функциониране (например относно диверсификация на активите, на разкриване на информация и т.н.), но намиращи се все пак под надзора на местния регулатор. Какво правят другите държави в усилията си за създаване на атрактивни инвестиционни средства, може да даде пример Люксембург: през 2007 и 2008 г. е прието законодателство, уреждащо два нови вида инвестиционни фондове - SICAR (société d’investissement en capital à risque) и SIF (Specialised Investment Funds). И двата са предназначени за квалифицирани инвеститори, лицензират се от местния финансов регулатор, нямат или почти нямат изисквания за диверсификация на активите, и разкриват информация на увеличени интервали от време. Поради тези свои особености, разходите по инвестициите в тях са значително по-ниски, в сравнение с класическите КИС, и съответно атрактивността за чуждестранните инвеститори (най-вече) е далеч по-висока. Тези видове фондове понастоящем са едни от най-привлекателните за установяване на бизнес в Европа.
З) Коригиране на уредбата на дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), инвестиращи в имоти или вземанияЗаконът за дружествата със специална инвестиционна цел („ЗДСИЦ”) беше набързо изготвен и приет през 2003 г. За модел послужиха някои от регулациите на САЩ относно тръстовете за недвижими имоти (REITs) и някои основни положения бяха пренесени механично, без да се отчитат различията в континенталната и англо-саксонската правна система20 и спецификите на българската икономика и право. В резултат, сега ЗДСИЦ страда от множество регулативни, правни, икономически и логически противоречия и абсурди, които се проявиха с пълна сила при краха на пазара на недвижими имоти. ЕС още не е създал единна регулация на дружествата за секюритизация на имоти и вземания, а дори в голяма част от старите държави-членки този бизнес едва сега прохожда. Той е силно конкурентен и от адекватността на националните регулации зависи до голяма степен коя държава какви и колко инвеститори и инвестиции ще привлече. Необходимите промени относно ЗДСИЦ са многобройни, като най-основните групи са: 1) АДСИЦ са подложени на многобройни неоправдани инвестиционни ограничения. На тях трябва да им се позволи:
2) На АДСИЦ трябва да се позволи да извършват директно дейностите по изграждане, експлоатация, поддръжка и получаване на текущи доходи от недвижими имоти. Парадоксално, но сега АДСИЦ са длъжни да възложат това на специализирани външни дружества - т.нар. „обслужващи дружества”, което често не е в най-добър интерес на АДСИЦ. 3) На АДСИЦ, инвестиращи в земеделска земя, еднозначно и изрично трябва да се позволи да обработват земеделски земи и да се регистрират като земеделски производители, за да могат да ползват субсидиите от ЕС. 4) Използването на обслужващи дружества от страна на АДСИЦ трябва да стане въпрос на избор. Последните трябва да могат да избират дали ще бъдат управлявани от своите органи на управление или от външни лица. В момента, дейността на почти всички АДСИЦ се „управлява” (а не само обслужва) от обслужващи дружества, които освен таксите за обслужване, събират и такси за управление, често изчислявани върху стойността на активите на ДСИЦ, без оглед на постигнатите финансови резултати. Често собствениците на обслужващите дружества, съответно учредителите и управляващите АДСИЦ, са едни и същи лица, които „източват” парите на инвеститорите в АДСИЦ под формата на такса за управление и друга такси в полза на обслужващите дружества. Маркираните по-горе предложения трябва да се развият както в закона, така и в подзаконовата уредба, приемана от КФН, и то възможно най-бързо.21 Трябва да се посочи, че в периода 2003 - 2007 г., по време на бума на имотния пазар в страната, бяха създадени множество АДСИЦ и множество местни и чужди инвеститори влязоха в АДСИЦ за имоти, без да се интересуват в подробности нито от законовата база, нито от разходите по инвестицията22 и от сложилия се в България модел на бизнес. Сега, в условията на криза, недостатъците на закона и на наложения от него модел се проявяват с пълна сила и са в състояние да дискредитират бързо целия сектор, ако не бъдат своевременно направени необходимите нормативни промени. И) Развиване на уредбата на клиринга и сетълмента и деривативните пазариКато се отчита изостаналостта на българското законодателство относно клиринга и сътълмента на сделките с финансови инструменти и с оглед съобразяване с препоръките на Европейската централна банка и други институции и форуми в тази сфера, е необходимо спешно създаване на нормативна основа за изграждане на клирингови къщи, централен съконтрагент и цялостна съвременна инфраструктура в тази връзка. Законът за пазарите на финансови инструменти е нов - от 2007 г., и дава достатъчно добра правна рамка относно учредяването и дейността на регулираните пазари. Уредбата на деривативните пазари обаче е бегла, особено на подзаконово ниво, т.е. на ниво наредби, издавани от КФН. Съществуващите регулации относно учредяването, лицензирането, дейността и надзора върху дейността не отчитат много от спецификите на деривативния пазар - наличието на клирингова къща и клирингови членове, разликите в сетълмента и разчитането при затваряне на позиции, различията между “класическите” ценни книжа и деривативните контракти, които за разлика от първите се “конструират” като видове и параметри от самия пазар, и много други. Тези несъвършенства на нормите, отнасящи се за деривативните пазари, ще затрудни тяхното създаване. К) Промени в инвестиционните ограничения на институционалните инвеститориОт много време проблем на българския законодателен процес относно институционалните инвеститори е прекомерно акцентиране върху регламентирането на основните същностни черти и характеристики на тези категории стопански субекти и на техния бизнес; например, Кодексът за застраховането (КЗ) урежда подробно застрахователната дейност, но за сметка на това урежда съвсем бегло инвестиционната дейност на застрахователните дружества; Кодексът за социалното осигуряване (КСО) урежда подробно задължителното и доброволното осигуряване, но само схематично урежда инвестиционните възможности и ограничения на пенсионните фондове; Законът за здравното осигуряване (ЗЗО) бегло маркира тази материя по отношение на здравно-осигурителните дружества - едва в няколко алинеи. Тази едностранчивост е резултат и на порочната практика изготвянето и съгласуването на нормативни актове да се предоставя на ресорно министерство, съответно на “водеща” за ресора парламентарна комисия, които често не отчитат или не са компетентни по постъпилите “външни” препоръки, предложения и мнения, или “изкривяват” последните. Поради това в нормативните актове, уреждащи дейността на тези институционални инвеститори, едновременно се наблюдават или куриозни изрични рестрикции, или празноти, които отново препятстват инвестиционната им дейност. Например, пенсионните фондове все още не могат да сключват сделки за покупки или продажби на ценни книжа, които се договарят извънборсово и подлежат само на регистрация на борсата. В края на 2009 г. пенсионните фондове не успяха да участват в първата за българския пазар емисия варанти, просто защото в Кодекса за социално осигуряване варантът е “изпуснат” изобщо да бъде посочен като ценна книга, в която може да се инвестира. При здравно-осигурителните дружества уредбата е дори още по-пестелива - споменава се само, че те могат са инвестират в държавни ценни книжа, акции и облигации. Регулирането на диверсификацията на активите по географски признак, където изобщо е предвидена такава, е оставено за наредби на КФН. За разлика от удачното регулиране на възможностите за инвестиране в чужбина, възприето например относно инвестиционните дружества и договорните фондове по ЗППЦК, уредбата за пенсионните фондове е схематична, непълна и по инерция се задоволява само да посочи на кои регулирани пазари те могат да инвестират. При това, допуска се например само инвестиране в инструменти, включени в основните индекси на тези пазари, като по този начин за тези инвеститори остава недостъпно изключително разнообразие от финансови инструменти от най-различен вид. Ясно е, че ако не бъдат проведени своевременни нормативни реформи относно инвестиционната страна на бизнеса на тези категории инвеститори, акумулираните в тях капитали ще останат в голямата си част недостъпни за българската икономика, а доходността от тях ще остава незначителна до степен да застраши изпълнението на основните им функции по социално и здравно осигуряване, и то още в близките няколко години. Възможно е да се обмисли и предходна идея при предходен опит за ревизия на КСО за въвеждане на минимални инвестиции в български дялови и дългови книжа и дялове на български колективни инвестиционни схеми, което ще повиши интереса към БФБ и неминуемо ще катализира повишаване на борсовите индекси. Каталог: file file -> Български футболен съюз правилник за статута и трансферите на file -> Рецептура на лекарствените форми рецептурни бланки и тяхната валидност file -> Прогностични възможности на тестовете, използвани за подбор на млади футболисти file -> Правила за реда за ползване, стопаниване и управление на стадион "христо ботев" благоевград глава първа общи положения file -> Обща характеристика Изтегляне 417.66 Kb. Сподели с приятели:
|