2.5 Регулаторът на капиталовия пазар: необходимост от повишаване качеството и ефективността на дейността му
След анализ на причините и последствията от глобалната финансова криза и с оглед целта за подобряване на европейската финансова стабилност според доклада Ларозиер23 държавите членки следва да намерят ефективни начини за подобряване на качеството на националните органи за финансов надзор.
Ключова за развитието на българския капиталов пазар е ролята на неговия регулатор - Инвестиционното управление. Регулаторът трябва да е компетентен, честен и прозрачен в своята дейност, инспириращ доверие в местните и чуждестранни инвеститори с проактивната си политика и адекватна навременна реакция на възникващите проблеми. Регулаторът трябва да е водещата институция в продължаващия процес на интегриране на местния пазар с останалите европейски пазари и гарант за финансовата стабилност на българския капиталов пазар в условията след глобалната криза. Това конкретно следва да се разбира като:
-
активно поведение за реализиране на необходимите законови промени, необходими за нормалното функциониране на капиталовия пазар;
-
възстановяване и оптимизиране на нивото на прозрачност в практиката на КФН; - възстановяване на задължението да се оповестява надзорната политика и следваната практика, включително да се оповестяват мотивите при промяна; систематизиране и редовното им публикуване, като това гарантира предвидимост в политиката и практиката на КФН и оттам преодолява предпоставките за субективизъм;
-
гарантиране на бързина и ефективност при разглеждане на подадените заявления за издаване на лицензии, разрешения и одобрения; - преодоляване на порочни практики исканията до заявители да се разглеждат на края на законовия срок или бележките по тях да се поднасят „на порции”, като така заявителите се принуждават да ги удовлетворяват отново и отново, като процедурата се забавя неоправдано и отнема месеци;
-
адекватна и навременна реакция спрямо закононарушения; - в контекста на актуалните инициативи на ЕС за преструктуриране и засилване капацитета на финансовия надзор е наложително обръщането на специално внимание върху компетентността на регулатора и уменията му да води успешна надзорна политика в интерес на развитието на пазара. В противен случай България рискува да остане слабото звено в системата на европейските надзорни институции във финансовия сектор.
-
мерки за повишаване на финансовата грамотност на потребителите на финансови услуги, като за целта е необходим съвместен план между КФН и Министерство на образованието, включително ангажираните учебни заведения. Необходими са и дългосрочни образователни програми, насочени към различни професионални и възрастови групи на обществото. На първо място, това са образователни инициативи, насочени към групи със значително обществено влияние върху широката аудитория - журналисти и професионални общности, чиято дейност касае КФН - представители на съдебната власт, прокуратурата, МВР, данъчната администрация. Възможно е също възстановяване на образователните програми отпреди май 2009 г., насочена към ученици и студенти от икономически училища и университети от цялата страна за обогатяване на познанията и събуждане на интерес към финансовата област.
Сподели с приятели: |