Насоки за тълкуване на ключови разпоредби на

Класификацията на нефтени разливи като отпадъци предполага правни последици, включително прилагането на правилата на Рамковата директива за отпадъците и на Директива 2004/35/ЕО.

Според принципа “замърсителят плаща”, разходите за управление на такива отпадъци се поемат от първоначалния причинител на отпадъците или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. (Commune de Mesquer) СЕС, заявява в тази връзка, че "прилагането на принципа "замърсителят плаща " ще бъде възпрепятстван, ако лица, участващи в създаването на отпадъците избегнат своите финансови задължения, както е предвидено в директивата, въпреки че произхода на въглеводородите, които са разляти в морето, макар и неволно, и са довели до замърсяване на крайбрежната територия на държава-членка е ясно установен ".¹³

Във връзка с принципа "замърсителят плаща", Съда на ЕС в своето решение C-188/07,заявява че "разходите за обезвреждане на отпадъците трябва да се поемат или от "предишните притежатели ", или от "производител на продукта, от който произлизат" въпросните отпадъци ".¹⁴ Държавите-членки са задължени в резултат да постигнат условия на финансова отговорност за разходите за обезвреждане на такива отпадъци. Следователно те са длъжни да гарантират, че националното им законодателство позволява, разходите да бъдат разпределени на настоящите или предишните притежатели или производителя на продукта, от който са произлезли отпадъците ¹⁵.

Съгласно РДО, държавите-членки трябва да гарантират, че разходите за управление на отпадъците се поемат от първоначалния причинител или от настоящите или предишните притежатели на отпадъците. Държавите-членки могат да решат, дали разходите за управление на отпадъците се поемат частично или изцяло от производителя на продукта, от който са произлезли отпадъците и дали дистрибуторите на продуктите, от които са произлезли отпадъците могат да си поделят тези разходи. (Член 14 от Рамковата директива за отпадъците) Използвайки тази възможност държавите-членки, трябва да гарантират, че производителите на продукта, от който са произлезли отпадъците ще осигури разходите за управление им.

Отговорността за управлението на нефтени разливи - събирането, транспортирането, оползотворяването и обезвреждането, както и надзора на такива операции и грижата след закриване на депата¹⁶ - може да се определи въз основа на чл. 15, Държавите-членки трябва да предприемат необходимите мерки, за да се гарантира, че производителят или притежателят на отпадъците извършва третирането им сам или е възложил третирането на организация или предприятие, което извършва дейности по третиране на отпадъци или са частен или публичен събирач на отпадъци.

Когато събраните след разливане масла са прехвърлени от първоначалния причинител или притежател към предприятие, което извършва дейности по третиране на отпадъци, или на частен или публичен събирач на отпадъци, отговорността за извършване на цялостно оползотворяване може да остане в производителя на отпадъците. Държавите-членки могат да конкретизират условията на отговорност и да решат в кои случаи първоначалния производител трябва да носи отговорност за цялата верига на третиране и в кои случаи отговорността на производителя и притежателя може да бъде поделена или прехвърлена на тези, които участват във веригата за третиране на отпадъци.

1.1.3.2. Как трябва да се третират нефтените разливи?

Законодателството на ЕС в областта на отпадъците не предписва подробно описание на методите за събиране на разлетите отработени масла и тяхното последващо третиране, затова държавите-членки трябва да решат какви стъпки трябва да бъдат предприети, за да се намалят рисковете за човешкото здраве и околната среда и/или за да се възстанови околната среда към предишното и състояние. Във всеки случай, обаче, управлението на разлетите масла трябва да се съобрази с правилата на законодателството за отпадъците на ЕС, като йерархия на отпадъците, минимизиране на рисковете за здравето и околната среда, изискванията за безопасно обезвреждане, или - където е приложимо - разпоредби на Директивата за изгаряне на отпадъците и най-добрите налични техники - НДНТ стандарти.

4. 
   Каква е връзката между определението за отпадък и Списъка на отпадъците?
   

2. 
   Понятие за „страничен продукт”
   
   1. 
      Предмет и предистория
      

За целите на тези Насоки са използвани следните пояснителни термини:

• 
  Продукт – всички материали, които се създават умишлено в един производствен процес. В много случаи е възможно да се идентифицират един (или повече) „основни” продукти, които съответстват на основния произведен материал(и)
  
• 
  Производствен остатък – материал, който не е произведен умишлено в производствения процес и може да е отпадък, но може и да не е отпадък.
  

2. 
   Дали въпросният материал е производствен остатък или продукт?
   

Ако производителят е могъл да произведе основния продукт, без да произвежда въпросния материал, но решава да го произведе, то това доказва, че въпросният материал е продукт, а не производствен остатък. Също така, една промяна на производствения процес, целяща да придаде на въпросния материал определени технически качества може да означава, че производството на въпросния материал е технически избор.

3. 
   Условия, при които производственият остатък е страничен продукт, а не отпадък
   

1. 
   по-нататъшната употреба на веществото или предмета е ясно определена;
   

в) веществото или предметът са произведени като неразделна част от производствен процес; и

г) по-нататъшната употреба е законна, т.е. веществото или предметът отговарят на всички съответни продуктови, екологични и свързани със защитата на човешкото здраве изисквания, съобразени с конкретната им употреба, и няма да доведат до цялостно вредно въздействие върху околната среда или човешкото здраве.

Тези условия са кумулативни и всичките четирите следва да са спазени. Произходът и значението на критериите са предмет на следващите части.

Какво означава “по-нататъшната употреба е ясно определена”?

„По-нататъшната употреба е ясно определена” означава, че материалът ще бъде използван със сигурност или използването му е гарантирано, a не просто, че има възможност той да бъде използван. Този критерий е включен, защото, ако по-нататъшната употреба не е ясно определена, то тогава съществува риск притежателят да се освободи от материала като отпадък.

В решението по делото Palin Granit ²⁰СЕС постановява че: “притежателят на остатъчен камък от добив на камък, който се съхранява за неопределено време в очакване да влезе в употреба се освобождава или възнамерява да се освободи от остатъчния камък, който съответно следва да се определи като отпадък .”

В този смисъл, ако притежателят на въпросния материал го съхранява за неопределен период от време, то по-нататъшното му използване не е сигурно.

Обратното е видно в делото AvestaPolarit ²¹, в което решението заключава, че част от остатъчните скали от минни дейности могат да се определят като страничен продукт, когато притежателят ги използва за обратно засипване на мината, при предоставяне на гаранции за идентификацията и действителната употреба на остатъчните скали за тази цел. По същия начин, в делото Saetty²², сигурносттa на използването на производството на кокс в своята цялост и за същите цели като продуктите на рафинерията са допринaсят материала, да не се счита за отпадък. Друго дело, в което е засегната „ясно определената по-нататъшна употреба” е делото Spanish Manure²³, в което е постановено, че е възможно едно вещество да не бъде считано за отпадък, ако е ясно, че ще бъде използвано за нуждите на икономически субекти, различни от тези, които са го произвели.

Разбира се е почти невъзможно да се докаже предварително ясно определената по-нататъшна употреба. Въпреки това гаранция за бъдеща употреба може да бъде например:

• 
  Съществуването на договори между производителя на материала и последващия ползвател.
  
• 
  Финансова изгода за производителя на материала.
  
• 
  Съществуването на стабилен пазар(търсене и предлагане) за тази по-нататъшна употреба.
  
• 
  Доказателство, че материалът отговаря на същите спецификации, както и другите продукти на пазара.
  

• 
  Не съществува пазар за материала;
  
• 
  Само част от материала ще бъде използван, а производителят/притежателят ще се освободи от останалото (следва да бъде първоначално считано като отпадък);
  
• 
  Финансовата изгода за притежателя на отпадъка е незначителна в сравнение с разходите за обработка на отпадъка;
  

4. 
   Какво означава “могат да се използват пряко без по-нататъшна обработка, различна от обичайната промишлена практика”?
   

Съгласно решението на СЕС по делото Palin Granit, в случай че остатъчния камък се използва за алтернативни цели, но преди това се налага предварителна преработка, то камъка се класифицира като отпадък. От друга страна, в случая, когато остатъчния камък се използва пряко за засипване на мината, той не се счита за отпадък.

Що се отнася до производствените остатъци, в решението на СЕС по делото Niselli²⁵ се заключва, че „отпадък” не следва да се разбира като изключение:

“всички производствени остатъци, които могат да бъдат използвани или се използват повторно в производствения цикъл, независимо дали преди или след обработка и без да вредят на околната среда или след като са претърпели предварителна обработка, но без това да изисква дейност по оползотворяване съгласно РДО.”

• 
  Обичайната промишлена практика може да обхваща всякакви дейности, които производителя може да предприеме спрямо един продукт като филтриране, измиване, изсушаване, пречистване, смесване, добавяне на материали, необходими за по-нататъшната употреба; изменение на качествата, необходими за по-нататъшната употреба; контролиране на качеството. Третирането, което обикновено се счита за операция по оползотворяване обаче не може по принцип да се разглежда като нормална производствена практика в този смисъл. Някои от тези дейности за обработка може да се извършва на мястото на производство от производителя, на обекта на следващия потребител и някои от посредниците, така че те също да отговарят на критерия да бъдат „произведени като неразделна част от производствен процес ".
  

5. 
   Какво означава „произведени като неразделна част от производствен процес”?
   

Следвайки принципа на натрупване трябва да се има предвид и Член 5(1) буква б) от РДО: последващи действия по обработка, които представляват обичайна промишлена практика не изключват класификацията на производствен остатък като страничен продукт, независимо къде се извършва тази обработка – на мястото, където е получен материала, в промишленото предприятие, използващо материала или на място при посредник.

Компетентните власти могат да отчетат следните аспекти при определяне дали в даден случай едно вещество или предмет „е произведено като неразделна част от производствен процес”:

• 
  Какви са естеството и обхвата на дейностите, необходими за подготовката на материала за директна по-нататъшна употреба? Как са внедрени тези дейности в основния производствен процес?
  
• 
  Предприетите дейности представляват ли част от “обичайната промишлена практика” и “неразделна част от производствения процес”? Може да се вземе под внимание съответния референтен документ.
  

• 
  Сероочистващите инсталации отстраняват сярата от пещните газове при изгарянето на горива със съдържание на сяра в електрическите централи, за да не позволят тези емисии да замърсяват въздуха и да предизвикват киселинни дъждове. Полученият в резултат на това материал, FGD гипс, се използва за същите цели, както и обикновения гипс, особено за производството на гипсокартон. Процесът се изменя и контролира така, че да се произведе FGD гипс с необходимите качества. Получаването на гипс от остатъците при почистването на пещните газове в електрическите централи може да се счита за неразделна част от производствения процес (производство на електричество), а FGD гипса – остатъчен продукт.
  

6. 
   Какво означава “по-нататъшната употреба е законна “?
   

Съгласно Член 5, параграф 1, буква г) от РДО по-нататъшната употреба трябва да е „законна”, т.е. веществото или предмета отговаря на всички приложими изисквания на Европейския съюз и държавите членки към продукта, опазването на околната среда и човешкото здраве при тази конкретна употреба и няма да има цялостно негативно влияние върху околната среда или човешкото здраве.

Спазването на приложимите изисквания към продукта, опазването на околната среда и човешкото здраве при дадена употреба може да бъде оценено сравнително лесно. Това може да бъде определено например чрез:

• 
  Материал, който отговаря на техническите спецификации, приложими при по-нататъшната му употреба или предмет, който отговаря на продуктовите спецификации, приложими при по-нататъшната му употреба.
  
• 
  В случай че не съществуват приложими технически спецификации за материала, се счита за законно той да се използва, ако това не е изрично забранено.
  

• 
  Материалът не отговаря на техническите спецификации или предмета не отговаря на продуктовите спецификации, необходими за употребата му. Пример за това са камъни или чакъл, които не отговарят на техническите спецификации за използване на такъв материал при изграждане на пътища.
  
• 
  Материалът е забранен за употреба или трябва да се оползотвори или обезвреди като отпадък чрез определени задължителни методи. Пример за това са трансформатори, съдържащи ПХБ над 50 ppm в маслото или отпадъци, съдържащи устойчиви органични замърсители, които следва да се обработват съгласно Член 7 от Регламент (ЕС) № 850/2004 относно устойчивите органични замърсители.
  

7. 
   Как се определя дали един материал е „страничен продукт” или не?
   

Следващата фигура изобразява схемата за вземане на решение при определянето дали един материал е страничен продукт:

8. 
   Разработване на критерии на ниво ЕС за страничен продукт
   

9. 
   Каква е връзката между постигането на статут на „страничен продукт” и законодателството REACH?
   

Следва да се отбележи, че в Приложение V на Регламента REACH е включено освобождаване от задължение за регистрация за "странични продукти". Трябва да се има предвид, че терминът "странични продукти" не е дефиниран в самия регламент REACH. Ръководството за приложение V на Регламента REACH, издаден от Европейската агенция по химикалите (ECHA) се отнася до член 5 от Рамковата директива за отпадъците за определянето на "страничен продукт".²⁹

Въпреки това, трябва да се подчертае, че изключенията, посочени в приложение V на Регламент REACH, се прилагат само при условие, че вторичните продукти не са внесени или пуснати на пазара.

3. 
   
   Каталог: wp-content -> uploads -> file -> Waste -> VAPROSI OTGOVORI
   Waste -> Консолидиран списък приложение III; приложение iiiа, приложение iiiб
   Waste -> Как да определим вида на батерията и акумулатора?
   Waste -> Програма на Обединените нации за околна среда Разпространение: общо unep/chw. 6/20 22 август 2002 г
   VAPROSI OTGOVORI -> 1. Проблеми, свързани с документите за произход на очцм – сертификат за произход от юридически лица
   
   
   
   Изтегляне 1.21 Mb.
   
   Сподели с приятели: