Насоки за тълкуване на ключови разпоредби на


Таблица 3: Пример с кухненските отпадъци



страница5/7
Дата14.09.2017
Размер1.21 Mb.
#30200
1   2   3   4   5   6   7

Таблица 3: Пример с кухненските отпадъци

Регламент (ЕО) № 1069/2009 относно СЖП изключва кухненските отпадъци (моля забележете, че определнието за отпадък по същество е същото като това съгласно РДО, Член 3 № 27 от Регламент (ЕО) № 1069/2009 относно СЖП) от своя обхват, освен при някои условия. Във всички случаи, когато тези условия не са изпълнени, един материал, който отговаря на определението за отпадък съгласно РДО ще попадне в обхвата на законодателството относно управлението на отпадъците, а не в обхвата на Регламента относно СЖП.

Условията, при които кухненските отпадъци попадат в обхвата на Регламента относно СЖП са следните:

  1. произхождат от превозни средства, работещи по международни линии;

  2. са предназначени за хранителни цели;

  3. са предназначени за преработка чрез стерилизация под налягане или чрез други методи за на странични животински продукти, по-специално по отношение на параметрите, които трябва да се прилагат при тези методи на преработка и по-специално - време, температура, налягане и размер на частиците;или при преобразуване в биогаз или компост

Освен това до толкова до колкото материалът е предназначен да бъде подложен на един от методите на третиране, изброени в Член 2, параграф 2, буква б) от РДО, той отново попада в обхвата на законодателството в сферата на управлението на отпадъците. Спрямо кухненските отпадъци, произхождащи от превозни средства, работещи по международни линии, съгласно Регламента относно СЖП (вж. Членове 8 буква е) и 12 буква г) от Регламент (ЕО) № 1069/2009) депонирането в действителност е единственото допустимо третиране. Така той попада в обхвата на РДО.



      1. Изключено ли е от обхвата на РДО изгарянето на СЖП като гориво?

Регламентът относно СЖП различава СЖП, които са отпадъци и СЖП, които се употребяват като гориво (вж. Член 12 букви а), б) и е) от Регламента относно СЖП). Дали напр. изгарянето на СЖП (включително „производни продукти” съгласно законодателството относно СЖП, напр. лой) като гориво попада в обхвата на законодателството в сферата на отпадъците, зависи на първо място от това дали материалът отговаря на определението за отпадък или това за страничен продукт съгласно РДО (вж. глави 1.1, 1.2 по-горе). Ако попада в обхвата на законодателството в сферата на отпадъците, дейността по изгаряне следва да отговаря на изискванията на Директива 2000/76/ЕО относно изгарянето на отпадъци.

Както е обяснено по-горе списъкът на дейностите по третиране на отпадъците съгласно Член 2, параграф 2, буква б) от РДО, който подлежи на контра изключение съдържа единствено „изгаряне”, но не се споменава „съвместно изгаряне”. Терминът „изгаряне” следва да бъде разбиран като типична дейност по третиране на отпадъци и следователно включва съвместното изгаряне, въпреки че то не е изрично споменато.

Следователно, СЖП, който са отпадък и са предназначени за изгаряне или за съвместно изгаряне се включват в обхвата на РДО и следователно тези дейности следва да бъдат провеждани съгласно Директива 2000/76/ЕО относно изгарянето на отпадъци.


    1. Изключение за седиментите (Член 2, параграф 3, от РДО)

      1. Предмет и предистория

Изключението съгласно Член 2, параграф 3, от РДО се отнася без да се засяга спазването на задълженията, произтичащи от други приложими законодателни актове на Общносттадо „седименти, преместени в повърхностни води с цел управление на водите

и водните пътища или предотвратяване на наводнения, смекчаване на последствията от наводнения и суша или култивация на земята (...) ако е доказано, че седиментите са безопасни”.

Задълженията, произтичащи от други приложими законодателни актове на Общността, по-точно тези произтичащи от Рамковата директива за водата, не са засегнати от това изключване.



      1. Изисквания спрямо седиментите

Безопасните утаечни седименти са изключени от обхвата на РДО само в случаите, когато са преместени в повърхностни води напр. за целите на:

  • Управление на водите и водните пътища;

  • Предотвратяване на наводнения;

  • Смекчаване на последствията от наводненията и засушаванията

Изключва се седимента от утаяване. Така изключването за целите на управление на водите и т.н. се прилага не за утайката, а за преместването на седимента. Ако седиментите се употребяват в последствие извън водата, критериите за изключване съгласно Член 2, параграф 3, от РДО не са изпълнени и се прилага законодателството в сферата на управление на отпадъците. Във всички случаи седиментите трябва да са безопасни, отчитайки критериите съгласно Член 3, параграф 2 от РДО.

  1. Йерархия на отпадъците

Йерархията на отпадъците е крайъгълен камък на европейската политика и законодателство относно отпадъците. Основната й цел е да минимизира негативните въздействия върху околната среда и да оптимизира ефективността на ресурсите при управлението на отпадъците и политиката по управление.

    1. Какъв е ефектът на новата йерархия на отпадъците и какво се е променило в сравнение с предишната йерархия?

Новата йерархия на отпадъците съгласно Член 4 от РДО е основа за управлението на отпадъците и отразява общия подход съгласно европейското законодателство за управление на отпадъците. Йерархията задава пет възможни начина за справяне с отпадъците (въпреки че технически „предотвратяването” не е мярка за управление на отпадъците, защото то се отнася до вещества или предмети преди те да се превърнат в отпадъци) и дава предимство на тези мерки в следната последователност:

a) Предотвратяване;

б) Подготовка за повторна употреба;

в) Рециклиране;

г) Друго оползотворяване, напр. оползотворяване за получаване на енергия; и

д) Обезвреждане.

Тази приоритетна последователност „определя приоритетния ред на това какво представлява най-добрата възможност за околната среда в законодателството и в политиката относно отпадъците”.

Най-важните изменения в сравнение с предишната йерархия на отпадъците съгласно Директива 2006/12/EО са следните:



  • Предишната йерархия на отпадъците, която съдържаше предотвратяване, оползотворяване и обезвреждане е разширена до пет стъпки;

  • Като ново понятие е въведена „подготовката за повторна употреба”;

  • Предишното законодателство относно отпадъците даваше еднаква тежест на подготовката за повторна употреба, рециклиране и оползотворяване. В съответствие с целите за подобряване на ефективността на ресурсите и доближаването на ЕС към едно “рециклиращо общество” (вж. Съображение 28), новата РДО ги различава и нарежда подготовката за повторна употреба преди рециклирането, а рециклирането се нарежда преди всички видове оползотворяване.

  • Прилагането на йерархията на отпадъците е задължително за държавите-членки, които трябва да вземат мерки за насърчаване на вариантите, които обезпечават най-цялостните екологични резултати. Това означава, че за специални потоци от отпадъци, държавите-членки имат право да се отклоняват от йерархията на отпадъците, когато това е оправдано от жизнения цикъл, взимайки под внимание цялостното въздействие на образуването и управлението на тези специфични отпадъчни потоци (виж глава 3.3. По-долу).

    1. Как съображенията, свързани с жизнения цикъл на отпадъците са свързани с йерархията на отпадъците?

„Съобръженията свързани с жизнения цикъл“ (СЖЦ) е концептуален подход, който отчита, ползите и компромисите нагоре и надолу по веригата, свързани със стоки и услуги. „Съобръженията свързани с жизнения цикъл“ отчита целия жизнен цикъл, като се започне от добива на природни ресурси, включително преработка на материали, производство, маркетинг, дистрибуция, използване и третиране на отпадъци.Чрез въвеждането на съображения, свързани с жизнения цикъл на продуктите в политиките относно отпадъците, РДО интегрира политиките относно отпадъците когато се отклоняват от йерархията на отпадъците в по-широката рамка на намаляване на натиска върху околната среда и повишаване на ефективността на ресурсите. През жизнения си цикъл продуктите (стоки и услуги) могат да окажат различни влияния върху околната среда. Йерархията на отпадъците е изготвена при безусловно отчитане на подходите спрямо жизнения цикъл. Следването на йерархията на отпадъците следва да доведе до справяне с отпадъците по най-ефективния начин от гледна точка на ресурсите и опазването на околната среда. Държавите-членки могат да се отклонят от йерархията на отпадъците само за специфични отпадъчни потоци и когато това е оправдано от жизнения цикъл. Трябва да се подчертае, че Рамковата директива за отпадъците насърчава използването на СЖЦ, когато се отклонява от йерархията на отпадъците за специфични отпадъчни потоци. Когато държавите-членки вземат решения в съответствие с йерархията на отпадъците, това не трябва да бъде оправдано от метода на съображенията свързани с жизнения цикъл върху цялостното въздействие на образуването и управлението на отпадъци.

    1. Правно задължителна ли е йерархията на отпадъците за Държавите-членки и при какви условия се позволяват отклонения от йерархията?

Съгласно Член 4, параграф 1 от РДО йерархията на отпадъците ще се прилага “като приоритетен ред в законодателството и в политиката за предотвратяване и управление на отпадъците”.

Следва да се отбележи, че Член 4, параграф 2 от РДО дава на Държавите-членки известна гъвкавост. Те са задължени да насърчават вариантите, които обезпечават най-благоприятните за околната среда резултати като цяло. Това означава че постигането на тази цел може да доведе до отклонения от приоритетния ред на йерархията на отпадъците на определени потоци от отпадъци. Осен това трябва да съществува основание за отклонението и методът, който задължително трябва да бъде използван при оправдаването на отклонението от йерархията е този на „съображения, свързани с жизнения цикъл на отпадъците”. Член 4, параграф 2 от РДО позволява отклонение от йерархията в случаите, когато СЖЦ показват, че спазването на йерархията води до по-значими въздействия върху околната среда. За да обобщим, за дерогирането на приоритетната цел следва да включва изключение за отделни отпадъчни потоци и трябва да бъде обосновано въз основа на метода на Съображения свързани с жизнения цикъл. Трета алинея на член 4 (2) РДО предвижда, че "държавите-членки вземат предвид основните принципи за защита на околната среда -предпазване и устойчивост, техническата осъществимост и икономическата приложимост, опазването на ресурсите, както и цялостното въздействие върху околната среда, човешкото здраве, икономическите и социалните въздействия при прилагане на йерархията на отпадъците. При прилагане на йерархията на отпадъците, държавите-членки са длъжни да гарантират, че развитието на законодателството и в политиката относно отпадъците е напълно прозрачен процес, като съблюдават съществуващите национални правила за консултациите и ангажирането на гражданите и заинтересованите страни. Практически примери по отношение на прилагането на оценка на жизнения цикъл (ОЖЦ) и Съображения свързани с жизнения цикъл (СЖЦ) може да се намери на адрес: http://lct.jrc.ec.europa.eu/pdf-directory/ReqNo-JRC65850-LB-NA-24 916-EN-N.pdf.



    1. Кой трябва да спазва принципите за йерархия на отпадъците?

Йерархията на отпадъците е адресирана до Държавите-членки, които трябва да спазват йерархията на отпадъците в политиките си по управление на отпадъците и в законодателството си.

Също така пряко засегнати са и регулаторните власти и властите на регионално и местно ниво. СЕС неведнъж е постановявал, че “Задължението на Държавата-членка да предприеме всички необходими мерки за постигане на резултата, предписан от една директива, независимо дали обща или специална, е обвързващо за всички органи на Държавата-членка, включително съдилищата, за въпроси, попадащи в тяхната компетентност.”48 Това означава, че в съответната Държава-членка йерархията на отпадъците следва да се спазва и прилага на съответните административни нива, занимаващи се с политики и законодателство в областта на отпадъците.

В редица разпоредби на новата РДО (напр. Членове 8, 10, 15, 21, 22, 28) се прави препратка към йерархията на отпадъците, подчертавайки функцията й като цялостен принцип, често наред с останалите ключови принципи на РДО, като разпоредбите относно защитата на човешкото здраве и околната среда съгласно Член 13. Прилагайки тези разпоредби, властите в Държавите-членки ще трябва също така да преценят как да приложат ефективно йерархията на отпадъците в този контекст.

По-специално Членове 28, параграф 1 и 29, параграф 1 от РДО подчертават, че трябва да бъдат създадени планове за управление на отпадъците и програми за предотвратяване на отпадъци в съответствие с йерархията на отпадъците.

Друга важна област, към която се отнася йерархията на отпадъците е „отговорността за управление на отпадъците” (Член 15 от РДО), съгласно която Държавите-членки налагат отговорности за производителите и притежателите на отпадъци съгласно Член 4 и на други лица, участващи в сферата на управление на отпадъците; всички тези национални постановления трябва да съответстват на йерархията на отпадъците. Мерките на национално ниво, също така трябва да задължават частните лица като тези, участващи в управлението на отпадъци да спазват принципите на йерархията на отпадъците отразени в Член 4 на РДО.


    1. Каква е връзката между съображенията, свързани с жизнения цикъл и оценката на жизнения цикъл?

Основната цел на съображенията, свързани с жизнения цикъл (СЖЦ) е да стане ясно цялостното въздействие на продукта или услугата. Те целят да гарантират, че не са пропуснати определени екологични въздействия при оценката на алтернативите и че е избегнато простото преместване на екологичното въздействие от една среда в друга. По този начин се осигурява позрачност на решенията и те стават и по-разумни и ефикасни.

Съгласно концептуалната рамка на СЖЦ съществуват множество методи за количествено подкрепяне на решенията като Оценка на жизнения цикъл (ОЖЦ), Анализ на разходите и ползите, Разходи на жизнения цикъл и Социална ОЖЦ. Тези методи позволяват решенията и политиките да бъдат подкрепени цялостно на научна основа, като наред с това се отчитат аспекти, свързани с околната среда, социалните аспекти и разходите. Все пак трябва да се отбележи, че при прилагането на СЖЦ не съществува правно задължение по силата на член 4 (2) на РДО да се използва някой от тези възможни методи за подпомагане.

Екологичните аспекти на СЖЦ са подкрепени по най-изчерпателен начин чрез използването на количествения инструмент Оценка на жизнения цикъл (ОЖЦ), както е определен в ISO 14040 и 140444. Сред съществуващите гореспоменати методи на база СЖЦ, Оценка на жизнения цикъл (ОЖЦ) е най-разпространеният метод, използван с цел отчитане и количествено изразяване на екологичните аспекти.

Подробности и насоки за прилагането на СЖЦ/ОЖЦ при управлението на отпадъците можете да намерите в техническите документи за насока, публикувани от Съвместния изследователски център (JRC)49. За начало, Насоките на Съвместния изследователски център за СЖЦ/ОЖЦ за политици и бизнесмени50 предоставя множество подходи за оценка на въздействието на жизнения цикъл на продукти, като например въглеродния отпечатък, анализ на потоците на материали, разходи на жизнения цикъл.



    1. Как методологията за жизнения цикъл може да се прилага при взимането на решения за управление на отпадъците?

Когато СЖЦ/ОЖЦ се прилагат спрямо услугите по управление на отпадъците, обикновено оценката се фокусира върху сравняването на различни възможности за управление на отпадъците, без да се обхваща целия жизнен цикъл на продуктите, които са се превърнали в отпадъци. Например, когато се оценяват различни възможности за управление на био– отпадъци, обикновено не се отчитат производствените фази на храната, която се е превърнала в отпадък. Следователно, когато СЖЦ/ОЖЦ се прилагат спрямо услугите по управление на отпадъците могат да се различават от СЖЦ/ОЖЦ, прилагани спрямо продуктите, които обхващат целия жизнен цикъл на продукта, в който отпадъкът играе малка роля. Въпреки това, ако една от оценените опции за управление на отпадъците, включва връщане на материали в жизнения цикъл на даден продукт, системните граници на изследването трябва да се разширят, за да включат потенциалните въздействия върху околната среда и ползите от тези услуги за управление на отпадъците. Например, при управление на битовите отпадъци, включително и рециклирането, ползите от спестяване на необработени суровини в производствените етапи на продуктите трябва да бъдат взети под внимание.

  1. Разделно събиране

    1. Какво следва да се разбира под „разделно събиране” съгласно РДО?

„Разделното събиране” е определено в Член 3(11) от РДО като събиране, при което поток от отпадъци се разделя по вид и естество на отпадъците с оглед улесняване на специфична обработка.
Повече информация относно разделното събиране можете да намерите в глава 1.5.1.)

    1. Каква е основната логика на разделното събиране?

Основната логика на идеята за разделно събиране се съдържа в Съображение 28 от РДО: „В съответствие с целта да допринесе за доближаването на ЕС към т. нар. “рециклиращо общество” и като средство за улесняване или подобряване на потенциала за оползотворяване, отпадъците следва да се събират разделно преди да преминат действията по оползотворяване, които дават най-благоприятни резултати за околната среда като цяло”. Освен това съображението подчертава, че разделянето на опасните компоненти на отпадъците от потоците на отпадъци може да допринесе за постигане на управление, съобразено с околната среда. Така разделното събиране цели да улесни оползотворяването и в частност рециклирането и да повиши качеството на оползотворените продукти, както и да идентифицира и елиминира опасните компоненти на смесените отпадъци, за да се намалят негативните въздействия.

В Съображениe 28 от РДО се споменава „разделяне при източника” като се има предвид разделяне в момента на първоначалното производство на отпадъка, а не разделянето на смесени отпадъци.

Разделното събиране е в съответствие с тези цели, за да се постигне третиране и по-специално оползотворяване и рециклиране на разделно събрания отпадък. На практика това би изисквало разделно съхранение и транспортиране на разделно събрания отпадък, както и спазване на забраната за смесване на отпадъци (вж. глава 5 по-долу).


    1. За кои категории разделно събиране се отнася РДО и кои лица са включени?

РДО различава различни категории разделно събиране, всяка от които се прилага към различни потоци от отпадъци. Адресатите на разделното събиране са Държавите-членки. РДО признава следните четири вида категории:

1. Общо задължение за насърчаване на разделното събиране за улесняване на оползотворяването;

2. Общо задължение за въвеждане на разделното събиране за улесняване на рециклирането;

3. Задължение за въвеждане на разделно събиране на хартия, метал, пластмаса, стъкло за улесняване на рециклирането на тези потоци от отпадъци;

4. Задължение за въвеждане на разделно събиране на отработените масла и насърчаване на разделно събиране на биологичните отпадъци.

Задълженията съгласно РДО се допълват от изискванията за разделно събиране, съдържащи се в следните директиви, свързани с потоците от отпадъци:



  • Член 5 на Директива 2002/96/EО относно електрическо и електронно оборудване (ОЕЕО),

  • Член 7 на Директива 2006/66/EО относно батериите,

  • Членове 6 , параграфи 1 и 3 / Приложение 1 на Директива 2000/53/EО относно края на жизнения цикъл на автомобилите,

  • Член 6(3) на Директива 96/59/EО относно ПХБ/ПХТ, съдържащи отпадъци.

      1. Общо задължение за насърчаване на разделното събиране за улесняване на оползотворяването

Член 10, параграф 2 от РДО насърчава Държавите-членки да използват разделното събиране на отпадъци за улесняване или подобряване на оползотворяването. Тази разпоредба е приложима спрямо всички потоци от отпадъци. Предпоставка за разделното събиране е „ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка” (вж. глава 4.4. по-долу).

Също така, напомняйки задължението на Държавите-членки съгласно Член 10, параграф 1 от РДО, Член 10, параграф 2 от РДО пояснява, че разделното събиране следва да бъде необходима мярка за гарантирантиране, че отпадъците преминават през дейности за оползотворяване в съответствие с принципите съгласно Членове 4 (йерархия на отпадъците, вж. глава 3 по-горе) и 13 (Защита на човешкото здраве и околната среда) от РДО.

В случаите, в които предпоставките са изпълнени, Държавите-членки са задължени да въведат разделно събиране на отпадъците до 2015 за хартия, метал, пластмаса и стъкло.


      1. Общо задължение за въвеждане на разделното събиране за улесняване на рециклирането

Съгласно Член 11 параграфи 1, точка 2 от РДО, Държавите-членки следва да въведат схеми за разделно събиране на отпадъци като мярка за насърчаване на висококачествено рециклиране. Имайки предвид, че рециклирането е специфичен случай на оползотворяване (вж. глава 1.4.6. по-горе), Член 11 е lex specialis в сравнение с Член 10, което означава, че в случаите, когато е необходимо разделно събиране за улесняване на рециклирането на отпадъците, ще се прилага Член 11.

Член 11, параграф 1, точка 2 се прилага спрямо всички потоци от отпадъци, подобни на тези съгласно Член 10, параграф 2 от РДО, като отново предпоставката е, че разделното събиране трябва де е „осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка” (вж. глава 4.4. по-долу). Допълнително условие е разделното събиране да е „подходящо, за да се гарантират необходимите стандарти за качество на съответните рециклиращи сектори”. „Висококачествено рециклиране”, споменато в Член 11 е ориентирано към стандартите за качество на индустриите, занимаващи се с рециклиране; Съгласно Член 11, параграф 1, точка 2 от РДО Държавите-членки „въвеждат” схеми за разделно събиране на отпадъци, когато предпоставките са изпълнени.



      1. Задължение за въвеждане на разделно събиране на хартия, метал, пластмаса, стъкло за улесняване на рециклирането на тези потоци от отпадъци

В Член 11, параграф 1, точка 3 от РДО се съдържа пряко задължение (“въвеждане”) за Държавите-членки да въведат разделно събиране до 2015 г. “най-малко” за четири изрично изброени потока от отпадъци - хартия, метал, пластмаса и стъкло. Разпоредбата съдържа препратка към Член 10, параграф 2 от РДО и по този начин и до условието, че разделното събиране трябва де е „осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка” (вж. глава 4.4. по-долу). Приложимостта на разделното събиране на сухи домакински отпадъци е доказано в дългогодишната практика на много от Държавите-членки. Затова и разделното събиране на тези потоци от отпадъци по принцип следва да бъде въведено от останалите Държави-членки, при условие че са изпълнени посочените по-горе предпоставки.

      1. Възможност за смесено разделно събиране

РДО не съдържа изрично становище относно смесеното разделно събиране на различни потоци от отпадъци, които могат да се рециклират.

Като начало следва да се отчете, че съгласно Член 11, параграф 1, точка 3 от РДО и съгласно условията на тази разпоредба, до 2015 г. има задължение да се въведе разделно събиране на хартия, метал, пластмаса и стъкло. Разделното събиране е определено като разделно събиране на специфични потоци от отпадъци (вж. по-горе).

От друга страна въвеждането на разделно събиране подлежи също така и на принципа на пропорционалността (при условията на Член 10, параграф 2: ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка). Отчитайки, че целта на разделното събиране е висококчествено рециклиране, не е необходимо въвеждането на отделна система за събиране ако целта на висококачественото рециклиране може да бъде постигната с по-малко усилия отколкото тези при разделното събиране.

Смесеното разделно събиране на повече от един отделни потоци от отпадъци може да се приеме като отговарящо на изискването за разделно събиране, но следва да се спазва изискването за „висококачествено рециклиране” на разделно събраните единични потоци от отпадъци; само ако с последващото разделяне би могло да се постигне висококачествено рециклиране, което е сходно на това, постигнато с разделно събиране, смесеното разделно събиране може да се приеме въпреки Член 11 от РДО и принципа за йерархия на отпадъците. На практика се изключва смесеното разделно събиране на биологични отпадъци и други „мокри” отпадъци със сухи фракции като хартия например; от друга страна, предвид технологиите за разделяне, смесеното събиране на някои сухи рециклируеми отпадъци (например метал и пластмаса) е възможно ако тези материали се разделят при високи стандарти за качество при последващото им третиране.



      1. Задължение за въвеждане на разделно събиране на отработените масла и насърчаване на разделно събиране на биологичните отпадъци

Член 21, параграф 1 буква а) от РДО налага Държавите-членки да гарантират, че отработените масла се събират разделно, когато това е технически възможно. Това е различна и и стриктна формулировка от тази на Членове 10 и 11: „ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка”. Следователно, Държавите-членки могат да правят изключения единствено, когато разделното събиране не е осъществимо от техническа гледна точка. Съгласно Съображение 44 от РДО основните доводиза разделното събиране на отработени масла остават от решаващо значение за правилното им управление и за предотвратяването на вредите за околната среда от неправилното им обезвреждане.

Съгласно Член 21, параграф 1 буква в) от РДО за отработените масла с различни качества е въведено допълнително изискване за разделното им събиране. Идеята на тази разпоредба е, че смесването на отработени масла с различни качества затруднява рециклирането им. Член 22 от РДО изисква от Държавите-членки да „предприемат мерки, при необходимост, за да насърчават” разделното събиране на биологичните отпадъци с цел компостиране и анаеробно разграждане на биологични отпадъци. Моля обърнете внимание, че Съображение 35 от РДО дава допълнително обяснение на важността за улесняване на разделното събиране на биологичните отпадъци, включвайки намаляването на парниковите емисии. Като пример може да се вземе метана, сметищен газ около 25 пъти по-мощен от СО2, от депониране на отпадъци.51 В сравнение с Член 21 от РДО, съгласно който Държавите-членки “гарантират” разделното събиране при условие единствено ако е възможно от техническа гледна точка, то формулировката на Член 22 от РДО оставя на Държавите-членки свобода на действие относно въвеждането на разделно събиране на биологичните отпадъци, но ги задължава – “да предприемат мерки “ – за конкретното насърчаване на разделното събиране.

В Писмото си от 18 май 2010 г. относно следващите стъпки, свързани с управлението на биологичните отпадъци в Европа52, Комисията стига до заключението, че компостирането и анаеробно разграждане на биологични отпадъци са най-обещаващи от гледна точка на екологичните резултати за биологични отпадъци, които не могат да бъдат предотвратени. Важна предпоставка за тези процеси е високото качество на входящия материал. В днешната практика, това може да се постигне чрез разделно събиране. Комисията препоръчва на Държавите-членки да се възползват възможно най-добре от възможностите, които Членове 11 и 22 от РДО им предоставят за въвеждане на системи за разделно събиране като приоритет, в съответствие с правилата за конкурентост съгласно Договора за функциониране на Европейския съюз.


    1. Какво означава „осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка” в Членове 10 и 11 от РДО?

Формулировката “осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка” описва предварителните условия за Държавите-членки, които до различна степен са задължени да въведат разделно събиране съгласно Членове 10 и 11 от РДО. Формулировката е въведена в РДО без преди това да е имало подобни примери в европейското законодателство, в сферата на управление на отпадъците.

Осъществимо от техническа гледна точка означава, че разделното събиране може да се прилага чрез система, която е технически развита и доказана в практиката. Осъществимо от екологична гледна точка следва да се разбира така, че добавената стойност на екологичните ползи оправдава отрицателното екологично въздействие от разделното събиране (напр. допълнителни емисии от транспорт). Осъществимо от икономическа гледна точка се отнася до разделно събиране, което не поражда прекомерни разходи в сравнение с третирането на неразделен поток от отпадъци, отчитайки добавената стойност от оползотворяването и рециклирането и принципа на пропорционалността.



  1. Забрана за смесване за опасни отпадъци

Член 18 (1) от Рамковата директива за отпадците задължава Държавите-членки да гарантират, че опасните отпадъци не се смесват.

    1. Предмет и предистория; общ подход на РДО спрямо забраната за смесване на отпадъци

Смесването на отпадъци е широкоразпространена практика в ЕС и се признава като дейност по третиране в Приложение I и II към РДО (вижте забележките към операции D13 / R12). В много области на управлението на отпадъци смесването им е ежедневна практика.

Но законодателството на ЕС признава, че отделните потоци от отпадъци следва по принцип да са разделени от останалите отпадъци и да не се смесват поради следните причини.



  • За да се гарантира подходящо управление на отпадъците (повторна употреба/оползотворяването на хомогенните потоци обикновено е по-лесно отколкото оползотворяването на смесени потоци),

  • ЗА да се опрости управлението на отпадъци (и по-специално дейностите по рециклиране и оползотворяване), предвид това, че качествата на потоци на идентични отпадъци могат да бъдат предвидени и контролирани по-лесно отколкото качествата на смесените отпадъци)

  • За да се избегне замърсяването на потоците от отпадъци, който са подходящи за рециклиране и да се избегне включването на опасни вещества в продукти, които се произвеждат от рециклирани материали и

  • За да се избегне смесването на отпадъци с цел да се намали нивото на замърсяване и опасните качества, за да се постигнат граничните стойности (вж. напр. Член 5, параграф 4 от Директива 99/31/ЕО относно депонирането) или да се избегне заобикалянето на правните изисквания (вж. напр. забраната за смесване съгласно Член 19 от Регламент (ЕО) № 1013/2006 относно превоза на отпадъци).

Що се отнася до аспекта да се дават предпочитания на хомогенни потоци от отпадъци, ограниченията за смесването са пряко свързани с принципа на разделно събиране, което е видно от Член 10, параграф 2 от РДО, който е приложим спрямо всички потоци на отпадъци: „Когато е необходимо за осигуряване и улесняване на оползотворяването, отпадъците се събират разделно, ако това е осъществимо от техническа, екологична и икономическа гледна точка, и не се смесват с други отпадъци или други материали с различни свойства” (вж. глава 4 за подробности).

Що се отнася по-специално за опасните отпадъци, въздействията от смесването са от значение, тъй като различните опасни отпадъци могат да реагират химически един с друг и да доведат до по-сериозно отрицателно въздействие; освен това могат да възникнат допълнителни опасни вещества в отпадъците, които да се разпространят в околната среда, вместо да бъдат отстранени или унищожени по начин, подходящ за третиране на опасните отпадъци.

Затова мерките за ограничаване на смесването на опасни отпадъци са мерки за гарантиране на безопасното управление на отпадъците и отстраняването на опасните вещества, както като цяло по отношение на човешкото здраве и околната среда в съответствие с принципите на Член 13 от РДО, така и по отношение на трудовата безопасност. Отчитайки тези аспекти, забраната за смесване на опасни отпадъци като принцип е израз на принципите за предпазни мерки и превантивни действия.

Предходната Директива 91/689/ЕИО (отменена от новата РДО) относно опасните отпадъци вече е призната за принцип за забрана на смесването на опасни отпадъци и предпоставка за дерогиране. ; При формулировката на тази разпоредба липсваха ясни и приложими критерии. Както вече бе изтъкнато в предложението за нова РДО на Комисията, една от основните цели на новата РДО е да направи забраната за смесване на отпадъците по-ефективна и да изясни условията, при които може да се допусне смесване на опасни отпадъци.

Забраната за смесване се прилага по цялата верига на отпадъците от производителя на отпадъците до всички включени в третирането. Също така забраната се прилага към всички опасни отпадъципо смисъла на Член 3, параграф 2, от РДО, с изключение на опасните отпадъци, образувани от домакинствата (Член 20). Член 21, параграф 1, буква в) от РДО задава допълнителни специфични правила относно смесването на отработени масла.

Структурата на Член 18 от РДО изяснява, че като принцип, смесването на опасни отпадъци е забранено. Дерогации на тази забрана са допустими при стриктни кумулативни условия, които са подробно описани в член 18, параграф 2 от Рамковата директива за отпадъците.



    1. Как следва да се разбира ключовият термин „смесване” и каква е връзката с термините „прегрупиране” и „разреждане” от РДО?

Терминът „смесване” не е определен в РДО, както не са определени и термините „прегрупиране “ (използван в описанието на операциите по третиране в Приложения I и II) и „разреждане” (Член 18, параграф 1, от РДО).

Референтният документ относно индустриите за третиране на отпадъци53 използва като определение за смесване “повече за смесване на течности, отколкото на твърди вещества, освен ако не става дума за смесване на твърдо вещество и течност.

Разреждане може да се разбира като „смесване с цел да се намали нивото на концентрация на опасните вещества в отпадъка”.

Но тези определения не са правно обвързващи и в никакъв случай не трябва да бъдат разбирани , сякаш внасят отделни категории за „смесване”.

Всъщност забраната съгласно Член 18, параграф 1, от РДО за смесване на опасни отпадъци и условията за дерогиране на Член 18(2) от РДО се прилагат независимо от състоянието на дадените отпадъци и мотивацията – ако има такава – на лицето или институцията, която извършва смесването на отпадъка. Въз основа на това разбиране „прегрупиране” и „разреждане” са под-категории на смесването, за което няма предвидени специфични разпоредби и които основно са с разяснителна цел.


    1. Кои случаи на смесване на опасни отпадъци са обхванати в забраната за смесване?

Забраната за смесване съгласно Член 18, параграф 1, от РДО се прилага в три случая: смесването на опасни отпадъци с

  • Други категории опасни отпадъци,

  • Не опасни отпадъци и

  • Вещества или материали.

Подходът, който РДО следва, е изключителна забрана на смесването на опасни отпадъци, в съгласие с принципа за предпазни мерки. Това обхваща всякакво смесване (вж. глава 5.2. по-горе относно изчерпателното значение на този термин) на опасни отпадъци с неопасни отпадъци (т.е. отпадъци, които не проявяват свойствата съгласно Приложение III от РДО) и всякакво смесване на опасни отпадъци с други неопасни вещества и материали, независимо от обстоятелствата, използваните техники или намеренията на притежателя на отпадъците. Дерогации на принципите на забрана на смесване може да се разрешат в съответствие с член 18 (2) на РДО при строги и кумулативни условия. Това трябва да се прилага като пример при операции по третиране на опасни отпадъци, които включват стъпки на смесване в оперативния процес. Обратно на двата сценария споменати по-горе, смесването на опасни отпадъци с други опасни отпадъци е забранено единствено, ако двата отпадъка не принадлежат към една и съща категория (вж. глава 5.4 по-горе за разбиране на термина).

Примери за третиране съгласно забраната за смесване са:



  • Смесване на опасни отпадъци с неопасни отпадъци преди третиране (напр. изгаряне) за

  • Смесване на замърсена почва с незамърсена почва с цел да се използва повторно.

    1. Как следва да се разбира терминът “различни категории опасни отпадъци” съгласно Член 18, параграф 1,?

Смесването на опасни отпадъци с други опасни отпадъци е забранено единствено ако двата отпадъка не принадлежат към една и съща категория.

Терминът “категории отпадък” се употребява в РДО без да се използва еднозначно. В Член 2, параграф 4, става дума за определени потоци от отпадъци; в Член 11, параграф 2, буква б) може да се сметне, че категориите отпадъци се отнасят до записаните в Решение 2000/532/EО относно Списък на отпадъците (СО). В останалото законодателство на ЕС също липсва друга по-ясна концепция.

Препратката е включена в Директива 91/689/ЕИО относно тогавашното Приложение I към директивата, но Приложение I към Директива 91/689 не е част от новата РДО. Но основата на Приложение I към Директива 91/689 може да служи като насочващ принцип при оценката дали опасните отпадъци са различни категории. Приложение I към Директива 91/689 е трябвало да опише и категоризира отпадъците според тяхното естество или дейността, в резултат на която са произведени.

Следователно, категориите опасни отпадъци по смисъла на Член 18, параграф 1, от РДО са опасни отпадъци със сходно естество без значение от произхода им.

Също така, в съответствие с целите, преследвани чрез изричната забрана за смесване и основополагащия принцип за предпазни мерки е видно, че тълкуването на „различни категории отпадъци” е разширително. Имайки предвид, че Член 18, параграф 1, засяга концепцията за „опасен” отпадък, определена съгласно Член 3, параграф 2 от РДО и допълнена от Приложение III към РДО и точки (*) от Списъка на отпадъците е препоръчително отпадъка да се счита като принадлежащ към различни категории ако


  • два опасни отпадъка проявяват различни свойства съгласно Приложение III към РДО или

  • са класифицирани в различни точки (*) от Списъка на отпадъците.

Този подход трябва да се прилага с оглед на това дали в действителност резултатът съответства на общото отношение на РДО спрямо опасните отпадъци. Например, трябва да се има предвид, че Списъкът на отпадъците е съставен от източници и може не винаги да дава подходящи резултати с оглед на принципите на Член 13 и безопасното третиране на отпадъците. В различни случаи отделните точки от Списъка на отпадъците са много обширни, обхващат различни видове отпадъци, които със сигурност не трябва да се смесват, дори и свойствата, който ги правят опасни да са идентични от гледна точка на опазването на здравето и околната среда (напр. точка 17 05 03* – почви и камъни, съдържащи опасни вещества – може да се отнася до различни почви, замърсени с различни замърсители).

Във всички случаи, в които този подход не води до подходящи резултати следва да се има предвид логиката на забраната за смесване, подходът може да бъде допълван/коригиран със съображения, свързани с логиката на Член 18, параграф 1, от РДО, както е очертано по-горе.



    1. Какви са условията, при които смесването на опасни отпадъци, попадащо под забраната съгласно Член 18, параграф 1, от РДО може да бъде позволено?

Член 18, параграф, 2 букви a) до в) от РДО съдържа изискванията, при които в изключителни случаи Държавите-членки могат да позволят смесване на отпадъци. Трите предпоставки са следните:

а) дейността по смесване се извършва от организация или предприятие, което е получило разрешение в съответствие с член 23;

б) разпоредбите на член 13 са изпълнени и не се увеличава вредното въздействие на управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда; и

в) дейността по смесване отговаря на най-добрите налични технологии.

Тези изисквания следва да бъдат изпълнени кумулативно.


    1. Какви са последиците на изискването съгласно Член 18(2) буква a) дейностите по смесване да се извършват от организация или предприятие, което е получило разрешение в съответствие с член 23?

От Член 18, параграф 2 буква а) от РДО може да се изведе заключението, че смесването е позволено единствено като целева дейност, когато се извършва с цел да се постигне определен резултат. Спрямо това изискване може да се заключи, че

Смесването не е позволено ако е неумишлено или инцидентно действие; всяка дейност по третиране трябва да бъде извършена по начин, който да гарантира, че се извършват само умишлени, неинцидентни дейности по смесване.



  • Не е приложимо освобождаване от изискванията за разрешение (Член 24 от РДО)

  • Смесването по време на събиране или транспортиране е позволено единствено ако превозвачите са получили изрично разрешение (не е достатъчна регистрация по смисъла на Член 26 от РДО).

Съгласно Член 23, параграф 1, буква б) от РДО всеки вид дейност (включително дейностите по смесване, вж. формулировката на Член 18, параграф 2 от РДО) следва да бъде отчетен в разрешението. Следователно, в разрешението трябва да е описано кои операции по смесване са разрешени. Имайки предвид принципа на проследяване е необходимо в разрешението да е отразено по ясен и прозрачен начин кой входящ отпадък се смесва с кой изходящ отпадък.

Спрямо новопроизведения смесен отпадък се прилагат изцяло мерките, свързани с осигуряването на контрол, включително проследяемостта съгласно Член 17 от РДО.



    1. Кои критерии засяга Член 18, параграф 2, буква б) от РДО , гласящ че “разпоредбите на член 13 са изпълнени и не се увеличава вредното въздействие на управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда”?

Член 18, параграф 2, буква б) от РДО задава критерии, които отразяват минималните стандарти за въздействие на дейностите по смесване по отношение на

  • Човешкото здраве и околната среда като цяло, както и

  • Защитените обекти като вода, въздух, почви, растения, животни и др., изброени в Член 13 от РДО.

Напр. разреждането на опасни вещества в рециклирани продукти ще доведе до по-големи негативни въздействия върху околната среда.

Позовавайки се на „управлението на отпадъците” (вж. Член 2, параграф 9 от РДО), а не само на дейностите по смесване, се засягат възможните въздействия от смесването, които надхвърлят дейността и инсталацията. Включвайки общия принцип съгласно Член 13 от РДО и допълнителното изискване да не се увеличават отрицателните въздействия върху околната среда, всички възможни въздействия върху човешкото здраве и околната среда от гледна точка на принципа на предпазните мерки могат да бъдат подложени на оценка съгласно Член 18, параграф 2, буква б) от РДО.

Ефектът на Член 13 от РДО не винаги е очевиден поради общия ефект на тази разпоредба. Като начало трябва да се има предвид, че Член 13 е идентичен на Член 4 от Директива 2006/12/EО; и съдебната практика, постановена във връзка с тълкуването на Член 4 може да се използва при бъдещите решения. По-специално в случая, касаещ смесване на опасни отпадъци, може да се направи извода, че – като минимум и без да се засягат бъдещи конкретни решения – смесването на отпадъци не трябва да се позволява, ако не са известни основните качества на отпадъците които ще се смесват, въздействието на химичната им реакция или основните свойства на резултата от смесването.

Неблагоприятните въздействия от управлението на отпадъците върху човешкото здраве и околната среда не трябва да се увеличават. Доказателство за такова нарастване е напр. ако нарасне общото количество или степен на опасност на произведения отпадък в сравнение с вложения отпадък/материал.



    1. Как да преценим кои са най-добрите налични техники за смесване на отпадъците съгласно Член 18, параграф 2, буква в) от РДО?

В член 2, параграф 20 от РДО се определят най-добрите налични техники като се прави препратка към Директивата за КПКЗ54) и следователно най-добрите налични техники са определени в референтните документи, разработени по време на Севилския процес. Поради липсата на ясни насоки в тези документи, най-добрите налични техники трябва да се преценяват като се отчита състоянието на развитие на технологиите за отпадъците.

      1. Референтни документи относно индустриите, занимаващи се с третиране на отпадъци

Полезни, макар и много общи забележки относно смесването на отпадъците могат да бъдат намерени в референтните документи относно индустриите, занимаващи се с третиране на отпадъци55.

Следват извадки от частта за най-добри налични техники при определянето на такива:



  • „Смесването не трябва да води до това някой от отпадъците, които ще се смесват да бъде третиран или преработен в по-ниско от желаното качество”.

Документите относно най-добрите налични техники също така изискват смесването и прегрупирането да е разрешено съгласно законодателството в сферата на отпадъците.

По отношение на смесването или прегрупирането, най-добрата налична техника за управление на отпадъците е следната:



да съществуват и да се прилагат правила за смесване/прегрупиране, които ограничават видовете отпадъци, които могат да бъдат смесвани/прегрупирани, за да се избегне увеличение на вредните емисии при обработка на отпадъци надолу по веригата. Тези правила следва да отчитат вида на отпадъка (напр. дали е опасен или безопасен), управлението на отпадъка, което ще бъде приложено, както и последващите стъпки, който ще бъдат извършени”

      1. Референтни документи относно изгарянето на отпадъци

В референтния документ относно изгарянето на отпадъци се отчита дали смесването е разрешено или не и при какви обстоятелства трябва да се извърши. Следват извадки от частта за най-добри налични техники при определянето на такива:

  • Техниките, използвани за предварително третиране и смесване на отпадъци варират широко и могат да включват: смесване на течни опасни отпадъци, които да отговарят на изискванията на инсталацията спрямо входящите материали” (част 4.1.5.1)

  • Може да се извърши предварително третиране на течен опакован отпадък и пакетиран твърд отпадък за производството на смес за постоянно захранване на пещ.” (част 4.1.5.3)

По отношение на смесването, най-добрата налична техника за изгаряне на отпадъци е следната:

  • 8. Отделянето на съхранението на отпадъците в съответствие с оценка на риска на техните химични и физични свойства за гарантиране на безопасно съхранение и преработка, както е описано в 4.1.4.5.”

  • 11. Смесване (напр. чрез смесител) или последващо предварително третиране (напр. прегрупирането на течни и пастообразни отпадъци или шредиране на твърди отпадъци) на разнородни отпадъци до необходимата степен за спазване на изискванията на спецификациите на приемащата инсталация (4.1.5.1). Преценявайки степента на използване на смесване/предварително третиране е от изключителна важност да се отчете въздействието между средите (напр. разхода на енергия, шума, миризмата или други) при по-мащабното предварително третиране (напр. шредиране). Предварителното третиране най-вероятно ще е необходимо в случаите, когато инсталацията е проектирана с по-тесни спецификации.”

  • Използването на подходяща комбинация от техниките и принципите, описани в 4.6.1 за подобряване изгарянето на отпадъците и степента, необходима за постигането на количество въглерод в прахта под 3 wt % и обикновено между 1 и 2 wt %, включително по-специално ...:

  • c. Използване на техники за смесване и предварително третиране на отпадъци, както е описано в най-добра налична техника 11 в съответствие с вида (видовете) отпадъци, получени в инсталацията.”

  • По отношение на смесването, най-добрата налична техника за изгаряне на опасни отпадъци е следната:

  • смесване, прегрупиране и предварително третиране на отпадъците за подобряване на тяхната хомогенност, свойства на горене и изгаряне при отчитане на съображенията за сигурност. Примери за това е шредирането на опаковани опасни отпадъци съгласно 4.1.5.3 и 4.1.5.6. ….”.






Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница