Настоящата книга няма претенцията да представлява пълно и подробно изложение на многоаспектната проблематика на социологията изкуството или да представлява пълен сбор от инструкции за изследователите


Социология на изкуството и социология на културата



страница2/7
Дата26.08.2016
Размер1.23 Mb.
#7349
1   2   3   4   5   6   7

Социология на изкуството и социология на културата


Още през ХІХ век се извършва постепенно разделяне между хуманитарно-филологическия комплекс от науки за духовния живот на обществото и социалните науки, основани върху теоретическото осмисляне на социалните закономерности, структури и процеси. Всички тези трансформации в мисленето намират израз в появата на една особена наука за обществото, която за разлика от философията претендира да бъде точна и да изследва обществените процеси така както естествените науки изследват природата. Социологията започва да разглежда обществото като система, тя налага структурно-функционални представи за неговата организация и възпроизводство, които включват специфични възгледи за социалното действие, социалната роля, социалния статус.

През един продължителен период от историята на философията социологически по характер възгледи представляват част от философско-исторически или социално-философски концепции. В края на краищата възгледите на Огюст Конт, който пръв използва термина социология в смисъл на положителна наука за обществото, все още имат философски и методологически характер. В този смисъл социологията, макар и да произтича от философията, постепенно започва да се разминава все по-съществено с философията и по-специално с философията на историята, социалната философия и философията на културата. Тези дисциплини са свързани с определени метафизически, универсалистки и субстанциални представи за същността на битието, човека, съзнанието и историята, поради което разбират обществото от гледна точка на тези предварително зададени абстрактни категории и схеми за битието, същността, човешката природа, субекта и т.н.

Интензивното запознаване с чуждите култури води до натрупване на хуманитарно знание и появата на богати сравнителни анализи, ясно показващи, че обществото представлява система, която може да функционира не само по познатия ни европейски модел, а да притежава и други варианти на развитие. Особено специфични в това отношение са сферите на културата, изкуството, ценностите и нравите.

Все по-богатата практика на описателни и сравнителни изследвания предполага и усъвършенстване на познанието на социалните и културни явления. Въпреки различните подходи и методи за изследване те се насочват вече не към външния, а към вътрешния смисъл на явленията, т. е. към ролята, която играят едни или други културни факти, текстове, образи и средства за социално взаимодействие и формиращите се в този контекст социални структури.

От самото начало на своето съществуване социологията показва тенденцията към изучаване на реалните емпирични социални явления, които могат да бъдат получени не от умозрителните общи концепции за обществото или пък от самото художествено творчество, а върху основата на точни емпирични методи. В този смисъл социологията на изкуството е била принудена да се справя с трудности в две направления. От една страна – да се самоопредели като емпирична наука, избягвайки абстрактните теоретични постановки на метафизиката и представите за идеалните основи на справедливото и съвършено общество, гарантираните от битието вечни ценности и принципи на духовната култура. От друга страна – да анализира смисловите области на изкуството и художествената култура без да подчинява своя специфичен теоретичен и емпиричен апарат на техните конкретни и специфични представи. Напротив, именно тези представи се явяват като важен предмет за анализ от гледна точка на своя нормативно-ценностен аспект и смисъла, който хората влагат в социалната среда, която ги обкръжава.

В процеса на специализиране на социалните науки и диференциацията на тяхното съдържание науките за културата във все по-голяма степен отделят своите функции и предмет на изследване. Този процес най-напред се отнася до изясняването на предмета и обекта на социологията на изкуството, нейното отношение към общата концепция за обществото като система и връзката й с изследването на културата като една по-обща по характер област на знанието. В това отношение една от най-важните трудности е да се избегне смесването на понятията изкуство, художествена култура и култура изобщо.

Като правило категорията “изкуство” изразява комплекс от дейности, социални отношения, структури и институции заедно с изключително богатата и сложна сфера на комуникативните взаимодействия, в които влиза и съдържанието на самите произведения на изкуството. Изкуството представлява една от подсистемите на обществото, изпълнява определени социални функции, които се реализират от гледна точка на отделните общности, институции и обществото като цяло. Като обособена сфера то се намира в непрекъснато взаимодействие с останалите сфери и структури на обществото, които изпитват върху себе си ефекта от нейното функциониране във вид на въздействието. Това въздействие тя оказва върху индивидите, групите и общностите и по един или друг начин влияе върху тяхното поведение, комуникация и взаимодействия.

Затова не би било коректно сферата на изкуството да се отъждествява с категорията “култура”, въпреки че в масовите представи това съдържание едва ли не съвпада. В повечето страни и у нас съществува Министерство на културата, което всъщност се занимава изключително и само с изкуството, т. е. в своята дейност подменя същността на тези две различни реалности. В Москва е създаден т. н. “Парк на културата” остроумно наречен от местните хора “културен парк” като израз на ирония към неудачното използване на категорията “култура”.



Категорията с по-висока конкретност – “художествена култура” означава съвкупността от духовни и естетически ценности, начини на мислене и средства за формалното и съдържателното им претворяване в произведения на изкуството, диапазон на възприятието им и способността за осмислянето им от страна на общностите и обществото.

Трябва да се има предвид, че съдържанието на категориите “изкуство” и “култура” е твърде различно – сферата на изкуството представлява една от дейностите, включени в системата на обществото и има обективен характер, а категорията култура притежава друго равнище на обобщение и характеризира духовния компонент в обществения живот: смисълът, ценностите, начините на мислене и традициите. Аз смятам, въпреки че понятието “художествена култура” е по-близо до проблематиката на изкуството, заместването на едното с другото също е неправомерно, доколкото изкуството представлява дейност с определена социална структура и изпълнява определени функции. “Художествена култура” наричаме именно смисловия, ценностния и когнитивния компонент, които обуславят дейността на хората в тази сфера.

По същия начин “културата” изобщо означава ценностната система, начините на мислене, традициите, комуникативните взаимодействия изобщо. Културата не може “да съществува” или “да не съществува”, както да е “ниска” или “висока”. Тя винаги съществува и винаги има конкретно качествено равнище. Всички хора притежават определена култура във вид на ценности, когнитивни стереотипи, нагласи, мотиви и традиционни действия. Тя се формира като израз на тяхното колективно съществуване и комуникация. Количествените мерки могат да означават някакво съответствие с въведена от нас система за отчитане. Затова изследването на културата предполага преди всичко качествени социологически методи, то в по-голяма степен се отнася към “разбиращата” социология, към феноменологията, към структурални методи.

Социологическата интерпретация на изкуството като реална сфера на обществото предполага в по-голяма степен използване на стандартни, количествени по характер методи за интерпретация, въпреки изключителния колорит на специфични методи, експлициращи символния и смислов компонент на социалното действие, осъществявано чрез произведенията на изкуството. В този смисъл социологията на изкуството и социологията на културата засягат два различни пласта на социалната реалност. Културата представлява висшият слой социалната реалност. Чрез нея ние изразяваме смисловия слой в колективното съзнание на социалните субекти. Когато анализираме социалните отношения в сферата на изкуството, ние предполагаме наличието на културен пласт, който се опредметява в техните действия и нормативно регулира поведението им. От друга страна, произведенията на изкуството, създадени в процеса на неговото функциониране не само въплъщават културата на своите създатели, но създават комуникативни взаимодействия, които влияят върху динамиката на самата тази култура. Поради това социологията на изкуството притежава изключително важни допирни точки със социологията на културата. Тя всъщност описва социофункционалния механизъм и трансфера на значения, които, от една страна, опредметяват тази култура в съдържателни комуникативни действия по създаване на художествени ценности, а от друга – анализират механизмите, по които тези ценности и тяхното възприятие способстват за нейното формиране.

Социологията на културата третира общите, фундаментални тенденции във формирането на цялостния начин на мислене, когнитивните ситуации, ценностната система и тяхното възпроизводство. Всяка от съставящите това знание представлява слой от сложни и взаимообусловени елементи: творческа дейност и начин на нейната обективация, структура, разбиране, интерпретация, усвояване и възпроизводство на идеи, ценности, норми, стандарти и нагласи. Предмет на социологически анализ в сферата на културата представляват нивата и степените на формиране на ценности, тяхното взаимодействие и опредеметяване в човешката дейност.

От гледна точка на ценностите можем накратко да определим предмета на социологията на културата като изучаване на социалните фактори за формирането и функционирането на културните ценности, тяхното въздействие на обществото и социалното поведение на човека. Социологията на изкуството разглежда нещата от по-различен ъгъл. В нейния контекст общокултурните ценности се разглеждат вече представени на естетическо равнище, т. е. като естетически ценности, но в аспекта на тяхното опредметяване в конкретни произведения на изкуството. В този смисъл изкуството представлява сфера, произвеждаща култура. Социологическата интерпретация на тази сфера разкрива социалния компонент на процеса на превръщане на опредметяването на ценността в материалния продукт – произведението на изкуството и неговото възприятие и осмисляне. Социологията на културата се занимава с функционирането на общосоциалните ценности, а социологията на изкуството интерпретира тяхното функциониране чрез създаване, разпространение и възприятие на обективирани художествени съдържания, които предизвикват оценка и съответно представляват един от компонентите за възпроизводство на ценността.

Символически организираните културни образци възникват и се формират чрез еволюция – по същия начин се реализира естетическата форма в изкуството. При това въпреки динамиката на човешката психика и способността за усвояване на нови знания и формиране на културни елементи, един индивид не е в състояние да конституира културна система. Структуроопределящите образци на културните системи се изменят в резултат на взаимодействие на социалните субекти, чиято дейност и комуникация създават трайни образци, налагащи се във функционирането на системата. Социологията на изкуството изучава именно този процес, при който динамиката на дейността утвърждава определени трайни форми на социално и комуникативно действие, присъщи на самата тази сфера социални структури и специфични комуникации, а също така стойности и традиции .

Културни обекти са символическите елементи на културната традиция, идеите или убежденията, експресивните символи или ценностните стандарти в тази степен, в която те се разглеждат като обекти на ситуациите от гледна точка на “Аз”-а, а не са интериоризирани като елементи, влезли в структурата на неговата личност. Като обект на социологията на изкуството тези символични елементи се представят като резултат от дейността по създаване на естетически предмети. Комуникацията е породена от тяхното осмисляне, интерпретации и ценностните ориентации, обуславящи поведението на всички, въвлечени в създаването, разпространението и възприятието на изкуството. Поради това не трябва да се създава впечатление, че става дума за пълно съвпадение на двете дисциплини. Макар обектите, които те разглеждат, да са сходни, начинът, по който те се интерпретират, се различава съществено.

Човешкото действие се разглежда като “културно” доколкото смислите и намеренията на действията се изразяват в термини на символните системи (като се включват кодовете, посредством които те се реализират в съответните образци), свързани преди всичко с езика като обща принадлежност на човешките общества. Социологията на изкуството възприема само този разрез на културността, който е свързан с нейната естетическа страна и взаимодейства с функционирането на художествените съдържания в обществените комуникации.

По принцип всяко действие е единствено индивидуално. В същото време и организмът и културата притежават такива общи елементи, които не могат да бъдат изследвани на индивидуално равнище. В този смисъл обектът на социологията на изкуството представлява една подсистема на “организма”, чието влияние върху “културата” не може да бъде констатирано единствено чрез анализ на директните им взаимовръзки, а се проявява и по различни косвени пътища.

Главно функционално изискване пред взаимоотношенията между обществото и неговата културна система представлява легитимацията на обществения и нормативен порядък. Системата на легитимацията определя основите за съществуващите права и задължения, предписания и забрани. Функцията на легитимацията е независима от оперативните функции на социалната система. Никакъв нормативен порядък никога не се е легитимирал сам.11

Според Парсънз каквато и да е системата за легитимация на ценностите, тя винаги зависи от някакви отношения към висшата реалност. Това би означавало, че нейните основания винаги в някакъв смисъл притежават религиозен характер. Той смята, че в развитите общества взаимоотношенията на социалната и културната система предполагат специални и сложни структури. Една от тези структури представлява изкуството. То също създава културни ценностни образци, които всъщност интегрират социалната и културната система и легитимират обществения ред.

В своя генезис изкуството е поставено в непосредствено отношение към една “висша” реалност. Ако културата представлява система за легитимация на ценностите, основана върху интерпретация на една висша реалност, изкуството представлява възсъздаване и естетическо възпроизводство на тези ценности (т. е. формиране на сетивно-психологическо възприятие за тази висша реалност) във вид на опредметени произведения на изкуството.

Като структура, възпроизвеждаща културата на обществото, изкуството обаче представлява и относително независима система, доколкото е обвързано със свободата на ценностния избор – неговите продукти могат да се харесват или да не се харесват, но самото харесване вече представлява акт на легитимация. Естетическото ценностно отношение може да се експонира като отношение към висша реалност благодарение на своя сакрален потенциал без да е необходимо взаимодействие и служебни функции по отношение на определена религия.

Въпрос представлява дали познанието на ценностния образец на колективната организация позволява от него да се изведе ролевата структура на обществото. Едни и същи ценностни образци обикновено съставляват значително отличаващи се структурни образувания и могат да се наблюдават на различни нива в обществената организация. Поради това съществена задача на социологията на изкуството представлява разкриването на неговата функция в образуването на универсума на нормативната система. Важно в този аспект е дали и в каква степен съдържанието на художествените послания влияе за оформянето на съществуващите ролеви отношения в обществото, както и в каква степен процесът на създаване на художествен продукт видоизменя ролевите отношения вътре в самата сфера на изкуството.

Реалността е доста далече от една структурно-функционална идилия и не ни предоставя някаква унифицирана система от ценности, образци и норми, които да се реализират навсякъде като еднотипна структура. Напротив, социалните действия, в основата си признавани за идентични образци, ценностни стандарти и норми, като правило предполагат най-разнообразни мотивации, т. е. инвариантните интерпретации са по принцип изключени. Поради това социологията на изкуството е в значителна степен по-близо до емпиричната реалност.




ИЗКУСТВОТО КАТО СОЦИАЛОГИЧЕСКИ ФЕНОМЕН. ТИПОВЕ СОЦИОЛОГИЧЕСКО ОБЯСНЕНИЕ НА ИЗКУСТВОТО
Какво представлява изкуството от социологическа гледна точка, каква е неговата социална същност?

Изкуството представлява подсистема на обществото, която осъществява основни функции като създава ценности и ги разпространява чрез социално значими символи, удовлетворявайки естетически потребности.

Тази подсистема е обусловена в своето съществуване от цялостната макросоциална структура, която определя пространството и посоката, в която биха се осъществявали социалните функции на изкуството. Характерът на комуникативната система и системата от статуси и роли предопределя пространството и начина, по който може да бъде разпространявано изкуство, а в този смисъл и неговото възприятие. Най-напред, именно общият макросоциологически модел на обществото може да съдържа функционалното обвързване на тази сфера с други подсистеми на обществото – например, със сферата на идеологията или сферата на религията, лишаването му от комуникативно пространство (като в идеалната държава на Платон и управлявания от талибаните Афганистан).


Като изходен материал на своята дейност изкуството взема основните социално-значими символи и от тях то черпи своето съдържание. Можем да кажем определено, че независимо от това, че притежават свои собствени художествени “езици”, различните сфери на изкуството черпят своето ментално и духовно съдържание от смисловия потенциал, ценностната система и символите, съдържащи се в актуалната култура и обуславящи функционирането на говоримия език.



Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница