Произведението на изкуството като ценност

Произведението на изкуството като ценност

Това ще означава, че черпейки материал за социологическите построения от психологията, културологията и в нашия по-тесен смисъл, от изкуствознанието, ние не въвеждаме техния категориален апарат и техните специфични особености в социологията, не я “психологизираме” или “културологизираме” или “естетизираме”, а напротив, разглеждаме личността и културата именно като социологически категории, като елементи на “теорията за действието” .

Социалното поведение се мотивира върху основата на ценности. В сферата на изкуството ценностите са непосредствено мотивиращият фактор. Елементът на общоприетата символична система в качеството си на някакъв критерий или стандарт за избор от съществуващи алтернативи на ориентацията може да бъде наречен ценност²⁶.

Ние имаме пред себе си обективирани действия в предметната сфера. Комуникацията в този случай представлява формиране и трансфер на значения със служебна функция. В сферата на изкуството комуникацията и образуването на значения не играят служебна роля, а представляват цел на самата дейност. Затова анализите на ценностите и комуникацията играят ролята на дейностните подходи в традиционната социология. Ценността вече представлява не само фундамент и механизъм на поведението на социалните субекти, а и цел на това поведение, която се обективира в създаваните продукти и се декодира чрез разчитането на заложените в тях значения.

Когато става дума за фундаментални ценностни категории като “добро”, “красиво”, “прекрасно”, “възвишено” и т. н., определението чрез потребности губи всякакъв смисъл. Невъзможно е да останем в пределите на здравия смисъл и да се мъчим да анализираме “потребността от възвишеното”. Става дума за абстрактни категории, които изразяват общите черти на емпиричното поведение. Човек желае и се стреми към определени неща и техните значения, придава им смисъл и осъзнава съществуването си без да си дава сметка, че това е “възвишеното”. По-скоро изследователят на изкуството, който разглежда същите тези произведения, които този човек е възприел, стига до извода, че в тези произведения е заложен символическият код на “възвишеното”.

Поради това с оглед адекватната конкретно-социологическа интерпретация определението ценност може да бъде усъвършенствувано по следния начин: “Ценността представлява конкретен обект, качество на обектите (свойство, структура, вътрешна същност, действие), отношение между обекти, характеристика на поведението и съзнанието (индивидуално или обществено), притежаващи жизнено важно и определящо значение за човека и обществото и съставляващи основа на мотивите и целите на индивидите и социалните общности.

Изграждането, възпроизводството и перманентното функциониране на конкретна ценностна система се детерминира от характерните за изкуството като специфична зона на човешка дейност отношения между хората, обуславящи съответните модификации в индивидуалните и колективни потребности, в начина и динамиката на тяхното удовлетворяване и възпроизводство.

Така комуникацията между индивидите утвърждава тяхното отношение към обекти, признати от тях за ценни и значенията за тези техни свойства, които определят тяхната стойност, вече участваща ефективно в мотивацията за социалното действие. Въпреки че този план на социална детерминация представлява обширна, сложна и безусловно необходима област за социологически анализ, той все още не изчерпва социалния генезис на ценността.

Цялостната изследователска стратегия, която се опитва да разбере изкуството в контекста на социалната система, е основана върху диференциация на дейността – от една страна, и на ценностите – от друга. Тя се конкретизира чрез въвеждане на понятиен и операционален модел, характеризиращ взаимодействието на социалните субекти и особено това взаимодействие, което се осъществява като културна комуникация – комуникация по повод значенията и смисъла, възпроизвеждащи чрез изкуството. На тази логическа степен представата за комплексната детерминация на системата “потребност - дейност - ценност - значение-култура” значително се усложнява.

Резултатите от дейността на различните социални групи и обществото като цяло получават статус на ценност, който се изразява чрез система от значения, фиксираща тази ценност чрез комуникативното действие и превръщаща я в колективно достояние. На това равнище се формират както ценностните стандарти, съдържащи на понятийно равнище желаните свойства на вещта, така и абстрактните определения, еталоните за ценност, ориентирани към всеобщи свойства на социалната реалност.

В процеса на натрупване на социокултурен опит се изгражда повече или по-малко стройна система от нагласи към обекти, отговарящи на съществуващите ценностни критерии, прерастваща в систематична потребност. При това за нас ще бъдат от значение нагласите от социокултурен тип (за разлика от чисто психологическите), свързани с определено ниво на съзнателност и система от значения, с която оперира социалният субект.

Ценностната ориентация представлява основният понятиен индикатор, с чиято помощ можем да операционализираме поведението на социалните субекти като културно ориентирано социално действие. Възможни са два начина за определяне на ценностната ориентация:

1. 
   съдържателно – “относително устойчиво, социално обусловено, избирателно отношение на човека към съответна система от материални и духовни ценности”;
   
2. 
   структурно – чрез нейните съставни елементи – еталони, стандарти и нагласи.
   

Именно в този контекст става възможно и едно определение за културата като система от нормативно-ценностни образци на дейност и поведение, натрупвани в предметната и духовната сфера на обществения живот.

Взаимовръзката между ценност и смисъл на човешкото съществуване, реализираща се в мотивацията и целеполагането, обуславя значимостта на ценностно-ориентационните изследвания за разкриването на социокултурния генезис и ценностно-нормативното единство. Необходимо е обаче строгото разграничение между понятията “ценностна ориентация” и “култура”. Ако първото ще означава селективната нагласа и активността на определени социални групи към удовлетворяване на налични потребности, то второто ще бъде свързано с осмислянето, оформянето и комуникативната интерпретация на съществуващите обществено-значими свойства на реалността. Затова под ценностно-нормативно съгласие ще разбираме относителното съвпадение в ценностните ориентации на различни социални групи в мащабите на цялата социокултурна общност, а под възпроизводство на културата – дейността по поддържането и обновяването на ценностните образци и установяване, закрепване на ценностно-нормативното съгласие.

Мотивацията конкретизира това ценностно-нормативно съгласие в термини на поведението от гледна точка на баланса “удовлетворение-неудовлетворение”. В същото време всяко действие се интерпретира от гледна точка на неговия когнитивен и оценъчен компонент и поради това мотивацията следва да бъде разграничавана от ценностната ориентация изобщо. Ценностната ориентация представлява съдържанието на самите стандарти за избор и представлява основа за културната традиция.

От всичко казано става ясно, че ценностите включват това, което може да бъде интерпретирано като социално, а не индивидуално значение, доколкото те ориентират смислово съдържанието на комуникацията и управляват контекста.

Това, което може да определи по-нататък изследователското търсене е обстоятелството, че ценностните стандарти могат да бъдат определени не само по легитимираното на социално равнище значение, но и от гледна точка на тяхната функционална връзка с действията на индивида. Това означава, че разделителната способност и способността за оценка на произведенията на изкуството са непосредствено свързани с функционалния механизъм, който обуславя неговото възприятие (например, дали слушаме музика в кръчма, на концерт, на запис, като съпровод на филм, като самодейно домашно свирене или пък като терапевтична процедура).

Освен това те са свързани с този избор, който субектът прави относно социалната значимост на тяхното съприкосновение с изкуството: например, удовлетворение, свързано с изкуство за развлечение (вариететна програма в заведение) или естетическо оформление на социално действие – картини и карикатури от политическа пропагандна кампания, гледане на филм по телевизията или пък музика, изпълнявана по време на култова служба в храм. Поради това ценностните стандарти обуславят способността на субекта да даде определен тип оценка за функционалната стойност на произведението. Като правило обаче ценностните стандарти се свързват с когнитивното определение на ситуацията и социално интегративната роля на ценностното отношение. Според Парсънз ценностната ориентация може да бъде разчленена на когнитивни, оценъчни и морални стандарти.

ПРОИЗВЕДЕНИЕТО НА ИЗКУСТВОТО КАТО ОБЕКТ НА ЕМПИРИЧНО ИЗСЛЕДВАНЕ
Емпиричното изследване предполага навлизане в реалната социокултурна ситуация, формирана чрез създаване, разпространение и възприятие на произведения на изкуството. Трябва да се разграничават собствено емпиричните методи от типовете анализи, които формално приличат на тях, но нямат емпирично приложение. В този смисъл анализите на отделни произведения на изкуството си остават в сферата на теорията. Когато обаче те бъдат използвани в една или друга форма за интерпретация на целия поток от художествени произведения, на каналите за разпространение и съдържанието на комуникацията, свързана с тяхното възприятие, ние имаме пред себе си емпирично приложение.

Когато изследваме възприятието на художествени произведения, това е емпирично изследване, но няма социологически смисъл. Ако обаче тези изследвания се разпространят на съвкупност от читатели, слушатели или зрители, или са насочени към събиране на информация за това, как качеството на това възприятие се интерпретира в конкретното поведение на социалните субекти, ангажирани с възпроизводството на художествената култура, налице имаме емпирично социологическо изследване.

Предмет на анализа представлява това взаимодействие между социалните субекти, което се извършва посредством изкуството и което има в своята основа художествените ценности, а те пък от своя страна представляват израз на системата на културата.

Самото произведение на изкуството представлява ценност. В същото време то не би могло да съществува като нещо само по себе си в метафизически план. Възприемат се негови конкретни качества и свойства, значенията, които са закодирани в него или дори директни послания. От друга страна, то отговаря на ейдетични, структурни и перцептивни (идеи, наредби, сетивни и емоционални въздействия) компоненти, съществуващи в съзнанието на хората, в съдържанието на културата и комуникативните взаимодействия.

Именно тези съответствия представляват социален факт, особено когато става дума за статистически значими техни проявления. Когато хората харесват масово една картина, а в тази картина те посочват определено качество, например цветовата гама, описание на персонажи и психологически характеристики или изображението на природата. Когато става дума за музика, едно произведение може да се харесва заради мелодията, хармонията, оркестрацията, тембровите характеристики, структурата на музикалната форма, емоционалността и настроението, асоциации, образност и т.н.

Едно изследване на художествената култура, независимо от темата си се съобразява с нейното ценностно съдържание и изхожда от определена концепция за съществуващата в обществото разделителна способност, обуславяща значенията на параметрите на ценностната ориентация. Така изследователят трябва да оцени сферата на определено изкуство по редица индикатори:

• 
  произведения, функциониращи в публичното пространство;
  
• 
  произведения, предпочитани от аудиторията;
  
• 
  типове произведения, доминиращи в един изследван период;
  
• 
  жанрови и стилови предпочитания – това се отнася за всички категории социални субекти в цикъла на възпроизводство;
  
• 
  предпочитанията на създателите се изразяват с преимуществото на произведения от определен жанр и стил;
  
• 
  по същия начин се оценява сферата на разпространението – признак, изразяващ предпочитанията към определен вид, жанр или стил е наличието на произведения от този вид в каналите за разпространение.
  

1. 
   данните за количеството произведения, създадени, функциониращи в различни канали за разпространение,
   
2. 
   разпределението на предпочитанията към тях в съответствие с различни типове комуникационни взаимодействия,
   
3. 
   преобладаващи форми в различни жанрове на изкуството, използвани за естетическо оформление на определени социални действия;
   

• 
  сбор на социологическа информация за всички значими социокултурни субекти, участвуващи в комуникативния процес и формиращи ценностния консенсус;
  
• 
  разрез на знаковите равнища и канали, чрез които се осъществява комуникативният процес и анализ на специфичните им системи от значения (така анализът на процесите в художествената култура трябва да включи и изследване на вербалната комуникация, свързана с нейното възпроизводство, като особено внимание се отдели на разпространяваните от медиите съобщения);
  
• 
  обединяване на разнородната информация в интегрална стандартна операционална схема;
  
• 
  разкриване на равнищата и социалната значимост на ценностното съгласие в комуникативния процес;
  
• 
  диференциране на перцептивните характеристики, обусловени от различните начини на възприемане на изкуството и социално-комуникативния контекст, в който то се извършва;
  
• 
  анализ на стереотипите в социалното поведение, свързани с възприятие на произведения на изкуството;
  
• 
  конкретизиране на функциите, които художествени произведения от определен вид изпълняват в културната самоидентификация, символно-интеракционната и ритуална дейност на различни субкултурни слоеве и социални групи.
  

При анализа на възприятието на изкуството от определена аудитория следва да се има предвид тясната връзка между наличната в аудиторията нагласа към възприятието и самия процес на възприятието. Очакванията, свързани с името на автора, изпълнителя, киностудията, режисьора и артистите, водещите поп- рок- рап- звезди, определенията за жанра, носещи се в медиите, очертават контур, който притежава определена структура, основана върху предидущия художествен опит. Първите кадри (ако става дума за филм) се възприемат в контекста на тази структура и ако самото произведение не даде някаква иновация, авторската концепция се оказва предварително зададена щампа, отговаряща на съществуващата в аудиторията нагласа.

Друг възможен вариант представлява вероятността за конфликт между реалния ход на филма и очакванията за това, което би трябвало да се случи. Това означава разрушение на съществуващия модел за света и формиране на нова художествена действителност, което е по същество иновационен модел. Нагласите на възприятието могат да бъдат разделени на няколко равнища:

1. 
   елементарно фиксирани (на основата на жизнени потребности и в най-прости ситуации);
   
2. 
   комуникативни (върху основата на потребността от общуване);
   
3. 
   базови социални (на основата на насочеността на интересите на личността относително конкретна сфера на социална активност);
   
4. 
   върхови (на основата на системата от ценностни ориентации на личността).
   

Естетическото съзнание на човека включва оценки на явленията: нагласа, естетическо чувство, преживяване, възприемане, оценка, свързана с естетически ценностен стандарт, а оттук придобива мотивационни характеристики, подбуждайки индивида към творческа художествена дейност.

5. 
   чувствен контакт с естетическия обект (усещане, възприятие, представа, чувство, емоция). В определена степен това е единство на познавателно-информативната (усещания, възприятия, представи, рефлексивно-оценъчните моменти (емоции и чувства);
   
6. 
   неконтактни чувства – рационални реакции от страна на субекта по отношение на естетическия обект (преживявания, съждения, мнения върху основата на рефлексивни форми от информационно-познавателен характер (констатация и оценка на естетическия обект, съществуващи във формата на естетически понятия, теории, концепции, убеждения);
   
7. 
   интрасубективна реакция на човека без насоченост към обекта – реакции, водещи до изменение на естетическите нагласи – убеждения, идеали, вкусове;
   
8. 
   интрасубективна реакция с насоченост към обекта – интереси, цели;
   
9. 
   естетическа интернализация (нагласа за творчество, резултати от вътрешна подбуда към обективираща дейност, замисли, идеи, програми).
   

1. 
   показатели, свързани с честотата и качествените характеристики (отделяно време за контакт с изкуството, познания за художествената продукция, разделителна способност за основните социално-значими символи, интерпретация на знаковите структури,) вариации от типа на лаика до познавача. Например, за аудиторията на киното това ще означава адекватност на възприятието, способност за аудиовизуално мислене, синтез на пространствено-времевите параметри на повествованието, съпреживяване на героя и автора, емоционално-образна памет, наблюдателност, усвояване и осъзнаване на авторската концепция, понятие за художествена структура);
   
2. 
   показатели за предпочитаните социални функции и начини на възприятие на произведенията на изкуството;
   
3. 
   показатели за житейски ситуации и типове поведение с които се свързва изкуството;
   
4. 
   общосоциални ценностни ориентации, в чийто контекст се интерпретират произведенията на изкуството;
   
5. 
   естетически ценностни ориентации, художествен вкус;
   
6. 
   показатели за социално декодиране на художественото съдържание;
   
7. 
   показатели за наличие на творческо начало в различни видове дейност.
   

1. 
   понятийно (знание за историята на изкуството, конкретни произведения, текстове);
   
2. 
   сензорно (психосемантически показатели за контакта с произведението на изкуството);
   
3. 
   мотивационно (емоционални, гносеологически, хедонистични, морални, естетически мотиви за контакт с произведенията на изкуството);
   
4. 
   интерпретационна (отъждествяване с автора и героя, оценка н авторската концепция);
   
5. 
   креативен (равнище на самостоятелно творчество).
   

6. 
   емоционално включване: цялостна, непълна, безпорядъчна характеристика на текста;
   
7. 
   емоционална активност на съжденията: образност на речта, неутралитет, потребност от чужда помощ;
   
8. 
   равнище на оценъчна способност: умение за съхраняване на образи, частично запаметяване, повърхностно помнене;
   
9. 
   аналитични умения: пълноценно, частично, спорадично;
   
10. 
    образност на мисленето: свободно, частично, стихийно опериране с образи на възприятието и художествени представи;
    

1. 
   ниско ниво (фабулен, елементарен, наивно-реалистичен, примитивен, фрагментарен начин на възприемане) – показатели: способност за възприемане на верига от събития, наивно отъждествяване на действителността със съдържанието на художественото произведение, асимилация на средата (емоционално усвояване на реалността)
   
2. 
   средно ниво (стереотипи на възприятие: сюжетно-синтактичен, отъждествяване с героя) – показатели: способност за съпреживяване, отъждествяване с персонажа на произведението и разбиране на неговия характер, мотиви за поведение и естетическо разгръщане, осмисляне на отделни компоненти на художествения образ;
   
3. 
   високо равнище (стереотипи на възприемане: авторско-концептуален, системен, адекватен, отъждествяване с автора) – показатели: способност за разбиране на авторската позиция, предугаждане на хода на събитията чрез емоционално смислово съотнасяне на компонентите на сюжета (например, да разбереш авторското подсказване в детективния жанр и да отгатнеш кой е убиецът, когото търсят), възприемане на авторската мисъл в динамиката на аудиовизуален перцептивен образ, синтез на замислите и чувствата на зрителя в образни обобщения.
   

4. 
   първична идентификация;
   
5. 
   вторична идентификация;
   
6. 
   комплексна идентификация – отъждествяване с автора на текста при съхраняване на първичната и вторична идентификация с интерпретация на възприетите събития и образни структури.
   

Естествено в максимална степен следва да бъдат използувани възможностите на обичайните методи на анкетата и интервюто, които обаче са приспособени за анализ на ценностни ориентации, т. е. построени са върху операционални схеми, съответствуващи на различните равнища на ценностна ориентация и възпроизвеждат знаковата структура на комуникацията, присъща за тези нива. Освен това спецификата на изследователската проблематика позволява приложението на разнообразни методики, основани върху спонтанното генериране на текст от страна на респондента и анализа на неговото съдържание.