Настоящата книга няма претенцията да представлява пълно и подробно изложение на многоаспектната проблематика на социологията изкуството или да представлява пълен сбор от инструкции за изследователите

- съотношение между тях;

- разпределение на съдържателните масиви по дни и стабилност на поддържаните съотношения;

- разпределение по автори, изпълнители и заглавия;

- рубрикиране (образователно предаване, посветено на вид или жанр, развлекателно, популярно, чисто излъчване, запълване на паузи, блок-мозайка, специализирано и т.н.);

- контекст - стил на вербалния съпровод, форми на поднасяне (за TV програми е нужна допълнителна диференциация);

- време на излъчване (определящо и начина на слушане, и аудиторията, която е в състояние да влиза в пълноценна комуникация).

Вербалната текстова дейност, съпътствуваща излъчването, или намираща се в определена смислова връзка с него подлежи на анализ по две линии на операционализация: като самостоятелен текст, представляващ социализиращо послание и като семантична адаптация на художествения текст към едно универсално пространство на значенията.

Цялата информация, характеризираща посочените по-горе признаци получава своята интерпретация чрез изграждане на комплексна типология със следните индикатори:

- типове социално поведение и функционална връзка на излъчваното съдържание с тях;

- ценностен статус на закрепени чрез комуникацията форми на взаимодействие - оценка, сила, активност, ранг;

- кодирани в художествените текстове и вербалната им интерпретация социално значими символи – хоризонт на значенията им във възприятието; - честота на поява на признака в масива от комуникативни актове;

- социално стратификационна диференциация на свързаните с възприятие на художествено съдържание комуникативни актове, типология на начините за възприятие;

- корелации между типовете социална активност и функционалните значения за потреблението на художествено съдържание;

- художествени и общосоциални ценностни ориентации.

Анализът на съдържанието на излъчваните от средствата за масова комуникация художествени произведения е свързан с интерпретацията на два съществени момента във възприятието: ефектът на разпознаване и иновационния ефект, преобразуващи естетическата форма и променящи характеристиките на възприятието. Ако първият се отнася именно до възпроизводството на социалните структури, то вторият вече има отношение към тяхната социодинамика, към иновационното въздействие. Художествените програми или отделни произведения, транслирани в техните рамки, определени от експертите като иновационни, подлежат на операционализация чрез следните признаци:

- създаване на нови по характер произведения на изкуството;

- нови форми за възприемане, привличане на аудиторията;

- програми, поддържащи семантично социокултурни иновации;

- иновации в естетизацията на жизнения свят и всекидневното съзнание;

- технически нововъведения;

- нови стереотипи на социална идентификация и самоидентификация, включващи потребление на художествен продукт;

- иновации в маркетинга.

Измененията в смисловия компонент на разпространяваното в мас-медиите изкуство могат да бъдат характеризирани в следните направления:

- нововъведения в областта на ценностите;

- усъвършенствуване на изпълнителското майсторство (композицията, техническата реализация, индивидуалното и колективно изпълнение и т. н.);

- нов начин на художествено мислене;

- стереотипи на възприятие на художествени ценности;

- интерпретация.

Провеждането на изследвания, основани върху тази стратегия, дава сериозни възможности за ориентация на медийните експерти в цялостното пространство от социокултурни ефекти, свързани с излъчването на техните художествени програми.

Пример за възможностите на емпиричната социология на изкуството да интерпретира макросоциални зависимости представлява насочването на изследователския интерес от анализа на конкретни проблеми към цялостната социодинамика на културата. Доколкото ценностите представляват основна нейна градивна единица, изследователската ни стратегия може да принесе достатъчно практическа полза.

Параметър, по който можем да оценим формиращото въздействие на медиите, представлява съотношението между потребностите и интересите на различните групи в обществото и програмите на средствата за масова комуникация. Освен това необходимо е да се операционализират и получат метрифициран израз следните съществени характеристики:

- качествени различия в художествените потребности, свързани с диференциацията на групи по социално-демографски признаци: регионална, възрастова, образователна, професионална;

- характеристика на особеностите в художественото възприятие, присъщо за отделните групи, параметри, чрез които могат да се определят функционалните и съдържателни елементи на това възприятие;

- модели на художествените произведения, съдържащи именно тези техни структурни елементи, които представляват проява на същностни ценностни ориентации, или изразяват свързани с тях ролеви диспозиции.

Тази характеристика неизбежно ще трябва да включва ролята на средствата за масова комуникация в следните аспекти:

- социалната диференциация на масмедийната култура като цяло;

- специфика на възприятието на излъчваното от масмедиите художествено съдържание;

- контактът с медиите като форма на социално поведение;

- роля на медията за формиране на социохудожествени групи, конкретни форми за интеграция, които не биха били възможни по друг начин: комуникативно тяло - пространство за вътрешногрупова комуникация, равнища и степени в осъществяването на тази роля;

- интервенция в пространството на художествената култура, включващо специфичните отношения, характеризиращи процеса на създаване, разпространение, възприятие и потребление на естетическо съдържание и т. н. Следва да се отбележи, че става дума не просто за адаптация на програмите към потребностите и интересите, но и за моделиране на различни форми на жизнедейност, включващи пряко или косвено контакт с художествени произведения.

Получената по такъв път информация ще характеризира достатъчно ясно комплексната социокултурна роля, която комуникаторът поема върху себе си чрез излъчването на художествени програми, влиянието, което той упражнява върху възпроизводството на социалната структура, ценностното оформление на ролевите стереотипи, взаимодействия и конфликти. От друга страна, чрез тази изследователска програма може да бъде дадена експертна оценка за ефективността на медийната стратегия, адресирането към определени сегменти на слушателската аудитория, а също така за тенденциите в използуването на изкуството като инструмент за влияние и убеждаващо въздействие.