Основни характеристики на минималния отток

Основни характеристики на минималния отток

Река, пункт	Годишни стойности			Месечни стойности
	м3/сек		л/сек.км2	м3/сек		л/сек.км2
р. Елховска река, гр. Рудозем	0,975	0,473	11,621	0,026	0,013	0,310
р. Черна река, с. Търън	2,040	0,492	8,703	0,640	0,154	2,730
р. Върбица, с. Джебел	4,912	0,296	4,275	0,000	0,000	0,000
р. Крумовица, гр. Крумовград	2,827	0,386	5,681	0,032	0,004	0,064
р. Арда, гр. Рудозем	1,685	0,382	6,539	0,322	0,073	1,250
р. Арда, с. Вехтино	6,534	0,429	7,612	1,218	0,080	1,419
р. Малка Арда, с. Баните	0,606	0,382	5,316	0,072	0,045	0,632

Вътрешногодишното разпределение на оттока е друга важна характеристика, обуславяща до голяма степен използваемостта на наличния воден ресурс. Тя се обуславя преди всичко от съчетанието на климатичните фактори, обуславящи вътрешногодишното разпределение на валежите и на температурата на въздуха, от която от своя страна зависи акумулирането на вода в снежната покривка при ниските температури на зимния сезон, както и загубите от изпарение, които са значителни през топлия период на годината. Вътрешногодишното разпределение на валежите има две характерни особености в басейна на Арда. От една страна северните притоци на р. Арда, които са повече изложени на влиянието на континенталния климат, имат максимум през пролетните месеци и главно намаляват през лятото. Южните притоци, които са повече изложени на влиянието на средиземноморския климат, имат максимум през зимата и много рязък минимум в края на лятото.

Басейнът на р. Арда попада в Източнородопския район на Рило-Родопската област, а горното течение на реката и притоците ù – в Централнородопския район.

В тектонско отношение целият водосбор е разположен в обсега на Източнородопския блок, който е изграден от докамбрийски, палеогенски и кватернерни наслаги. В отделни малки изолирани петна се разкриват и метаморфозирани мезозойски скали и неогенски наслаги. В тези скали са се формирали пукнатинни, пукнатинно-карстови и порови води.

Характеристика на основните водоносни хоризонти

Води в кватернерните наслаги

В басейна на р. Арда се разкриват различни генетични типове съвременни наслаги – елувий, делувий, колувий, алувий. Те имат широко разпространение. В западнатка частк (в горното течение на реките) в повечето случаи тези наслаги са с малка дебелина и изолирани разкрития, без връзка между тях и затова в тях няма условия за натрупване на значими количества подземни води, т.е. нямат хидрогеоложко значение. На изток, поради промяна на характера на релефа, делувиалните и елувиалните наслаги постепенно започват да образуват почти непрекъсната покривка, с незначителна дебелина, увеличаваща се с намаляване на надморската височина. Тези материали представляват най-горната част от изветрителната зона на лежащите под тях палеогенски и допалеозойски скали.

Алувиалните наслаги са представени от песъчливо-чекълести материали в долната част на профила и песъкливо-глинести – в горната. Забелязва се и известна промяна в едрината на късовете по течението на реките. Относително по-грубозърнести са наслагите в по-горните им части.

Води в палеогенските материали

Палеогенските материали заемат тектонските понижения в Източнородопския блок и в части от Централнородопския блок. Те са представени от седиментни, вулканогенно-седиментогенни и вулкански материали.

В този комплекс са се оформили няколко типа води:

А. Пукнатинно-пластови води – Формирани са в седиментно-туфогенните материали, като са водоносни основно пясъчниците, конгломератите и в по-малка степен туфите и туфобрекчите. Подземните води са привързани към зоните с регионална напуканост. Пясъчниците и конгломератите често са заглинени, което намалява техните водноколекторски свойства и водообилност.

Б. Пукнатинно-карстови води. Тези води са формирани в лещи от горонеоценски и олигоценски органогенни рифови варовици с дебелина до няколко десетки метра и площно разпространение до 10-20 км, вместени в седиментно-вулканогенния комплекс. Поради малките площи на разкритие, респективно – подхранване, и добрата дренираност тези материали не акумулират големи количества води и са относително ниско водообилни. Този тип подземни води също се подхранват основно от валежи, а се дренират от извори, повечето от които с ниски дебити.

В. Пукнатинни води. Това са водите, привързани към изветрителната зона на вулканските покрови – изградени от риолити, андезити, дацити, техните лавобрекчи, както и към здраво споените седиментни скали. Водността им се определя основно от регионалната изветрителна и тектонска напуканост на скалите като е по-висока в близост до тектонски нарушения.

Подземни води в докамбрийските скали

Тези води са формирани в метаморфните скали на Прародопската и Родопската надгрупи, представени от пъстри високо метаморфни скали – предимно различни видове гнайси и шисти, прослоени с амфиболити, лептинити, калкошисти, на места с талк, хлорит, процепени от магматити, мигматизирани и гранитизирани. Разпространение има и мраморният комплекс на Добростанската свита. Всички скали са напукани в различна степен, а мраморите и окарстени. Пресните подземни води, формирани в тези скали, са главно 2 типа:

Най-широко разпространение имат мраморите на Добростанската свита при гр. Смолян, оформящи т.нар. Смолянски карстков басейн. На повърхността те се разкриват в изолирани петна при Рожен, Пампорово, при кв. Устово и южно от Смолян. Мраморите са напукани, в южната част прослоени от шисти. Голяма част от тях са покрити с палеогенски мраморни брекчи и брекчоконгломерати, а също и от риолитов покров, които се разглеждат като част от общ водоносен хоризонт. Формиралият се карстов поток се подхранва от валежи в областите на разкритие и от пукнатинните води в покриващите мраморите напукани скали. Дренирането се осъществява от карстови извори, по-важните от които са: Хубча – с дебит 102-2661 л/сек; Долното Брало, кв. Райково – 80-150 л/сек; Горното Брало, кв. Райково – 165-375 л/сек. Южната част на басейна, където мраморите са разслоени от шисти, изворите са по-малки: изворът Шангобар – 1,5-6 л/сек; Гълъбовица – 0,5-1 л/сек; Дупкаета, с. Мормарско – 3-4 л/сек и др. Всички извори се характеризират с променлив дебит.

Поровите води в кватернерните наслаги са предимно хидрокарбонатни, калциево натриеви, със средна минерализация около 0,5-0,6 г/л. На места има повишено съдържание на магнезий.

В олигоценските вулкано-седиментни скали водите са относително по-пресни – с минерализация средно около 0,4 г/л. Те са предимно хидрокарбонатни и хидрокарбонатно-хлоридни, калциево-натриеви и калциево-магнезиеви, а на места и с повишено съдържание на сулфати. Въвваровиковите пачки водите са хидрокарбонатни калциеви и калциево-магнезиеви. Пукнатинните води в младопалеогенските кисели ефузии са хидрокарбонатни калциево-натриево-магнезиеви, на места с повишено съдържание на хлориди, с минерализация средно около 0,25 г/л.

Палеогенският комплекс в Смолянско се характеризира с води предимно с ниска минерализация – 0,1-0,3 г/л и рядко по-висока. По тип преобладаващи хидрокарбонатните и по-рядко хидрокарбонатно-сулфатни калциево-натриеви и калциево-магнезиеви.

Имайки предвид плитката циркулация на подземните води, те са уязвими спрямо замърсяване. В някои взети проби се установяват наличие на нитрити, нитрати и амоняк извън нормите на БДС 28-23/1983, но липсва площна закономерност за разпространението на замърсителите. Обикновено то има случаен характер и зависи от степента на антропогенна натовареност на съответната зона на подхранване. Относително по-висока степен на замърсяване има в по-ниските части, където има условия за развитие на земеделие и в близост до населените места.

Промишлената дейност също дава отражение на качествата на подземните води. Като основен замърсител по отношение на тежки метали и сулфати се явяват рудничните води в района на Мадан, Рудозем, Златоград, Ерма река, Маджарово и т.н.

Източник на замърсяване се явяват и промишлените предприятия в обсега на големите градове Кърджали, Смолян и др.

Хидрогеоложко описание и оценка на експлоатационните ресурси на подземните води

Основни предпоставки при определяне на ресурсите

Басейнът на река Арда е един от слабо проучените в хидрогеоложко отношение в България. За него липсват данни от регионални обобщения за ресурсите от подземни води и са провеждани проучвания само с локално значение. Прокарвани са проучвателни сондажи за изясняване на хидрогеоложките особености в находищата на руди при Мадан, Рудозем, Златоград, Ерма река, Маджарово и др., както и за Смолянския въглищен басейн. Тези проучвания дават информация за възможния локален водоприток към подземните изработки, без да могат да се оценят регионалните ресурси.

Като основен показател за по-голямата част от територията е използван модулът на подземния отток (за прогнозно-експлоатационния ресурс). За Смолянския карстов басейн, поради неизясненото му площно разпространение, ресурсите са определени по сумарен минимален дебит на изворите.

Експлоатационни ресурси на основните водоносни хоризонти. Подземни води в алувиалните наслаги

А. Подземни води в терасата на р. Арда. Терасата на р.АРда е развита само в изолирани помежду им долинни уширения в 3 участъка. Данни за формираните ресурси в тези участъци са дадени в долната таблица:

Естествени ресурси в терасните уширения на р. Арда

Необходимо е да се има предвид, че тези ресурси се дренират по протежението на реките и голяма част от тях се оттича като повърхностен отток.

Смолянският карстов басейн е разположен във високите части в басейна на р. Арда и това е определящо за относително по-високите стойности на валежното подхранване. Басейнът се дренира от карстови извори с променливи дебити. Стойностите на естествените ресурси на Смолянския басейн, оценени по средния дебит на изворите, възлизат на около 0,9 м³/сек, а експлоатационните, определени по минимален дебит на изворите, е приблизително 0,6 м³/сек.

Тези скали са разпространени в два участъка.Единият е в най-високите части на водосбора в Смолянско. Сумарният експлоатационен ресурс (възможен за ползване само чрез каптиране на извори) е около 0,1 м³/сек (при среден модул 0,3 л/сек.км²), като 80 % от тях се падат на риолитовите покрови, а 20 % на седиментно вулканогенния комплекс. Естествените ресурси, определени по средните дебити на изворите, са по-високи – около 0,4 м³/сек.

Пукнатинните води в Родопската и Прародопската групи също се характеризират с различна водообилност. В западната част на водосбора стойностите на модулите на подземния естествен и експлоатационен отток са по-високи. Това се дължи на по-голямата надморска височина, респективно по-високите стойности на валежното подхранване и на сравнително по-разпространените мраморни тела.

В ниската част на водосбора мраморните прослоки и лещи се срещат значително по-рядко и се наблюдава известна заглиненост на изветрителната кора. Това намалява възможностите за формиране на подземен отток и тук стойностите на модулите са по-ниски – съответно за естествения отток – около 0,5-0,55 л/сек.км² или сумарно водно количество от цялата площ – 0,7 м³/сек, а за прогнозно-експлоатационния – 0,1 л/сек.км² и 0,13 м³/сек.

Сумарна оценка на ресурсите на подземните води

В басейна на р. Арда са разпространени главно пукнатинни води и в по-малка степен пукнатинно-карстови. Като цяло водообилността им е сравнително ниска, като се изключи Смолянския карстов басейн.

Поровите води, формирани в алувиалните наслаги, са сумарно 525 /сек.

Ресурсикте от пукнатинни и пукнатинно-карстови води сапосочени в следващата таблица.

В басейна на р. Арда са идентифицирани 10 подземни водни тела, които изцяло или частично са разположени в тази територия в различни водоносни хоризонти, съгласно следващата таблица:

Съгласно Закона за управление на отпадъците (обн. ДВ бр. 53 от 13.07.2012 г.), основна цел е да се предотврати или намали вредното им въздействие върху човешкото здраве и околната среда относно опазване на: водата, въздуха, почвата, растенията и животните, както и местата, които са обект на специална защита.

Определени отпадъци могат да престанат да бъдат отпадъци, когато са преминали през процес на оползотворяване, включително рециклиране.

Предаването и приемането на строителните отпадъци ще се извършва въз основа на писмен договор с лица, притежаващи разрешение, комплексно разрешително или друг регистрационен документ по чл. 35 от ЗУО за съответната дейност.

Строителството на бъдещия обект ще се извършва по начин, осигуряващ последващо оползотворяване, в т.ч. рециклиране на образуваните отпадъци.

За обекта се предвижда система за разделно събиране на отпадъците от хартия, картон, стъкло, пластмаси и метали.

Биоотпадъците в обхвата на обекта – храсти и трева, ще се третират чрез компостиране или анаеробно разграждане, по начин, който осигурява висока степен на защита на околната среда.

Третирането и транспортирането на отпадъците от строителната площадка ще се извършва от възложителя на строежа (инвеститора) или от лице, отговарящо на изискванията на чл. 35 от ЗУО, въз основа на писмен договор.

Скалната раздробена маса от изкопите за сградите може да се използва за направа на бетон и за пътни настилки на съществуващите в района горски пътища. Отделеният и съхранен хумус и чимове ще се използват за вертикална планировка и озеленяване.

Характеристика на отпадъците

Очакваните видове отпадъци, които ще се генерират по време на строителството и експлоатацията на инвестиционното предложение, съгласно Наредба № 3 от 01.04.2004 г. за класификация на отпадъците (ДВ бр. 44 / 2004) са следните:

Това са отпадъци, които се образуват в периода на строителството на обекта и обхващат:

На този етап във фаза предпроектно проучване няма информация за очакваното количество строителни отпадъци. По наша експертна оценка ще бъдат около 30 м³.

Предполагаемото количество изкопни земни маси по предварителни данни ще бъде около 12000 м³. Ще се използват за обратно засипване, за вертикална планировка и за озеленяване на площадката. Излишните скални и земни маси ще се извозват и депонират на место, определено от община Смолян.

Битови отпадъци

Този вид отпадъци се образуват както по време на строителството, така и в периода на експлоатацията.

0,120 кг × 15 бр. работници × 250 дни = 450 кг = 0,45 т/годишно

Това са смесени битови отпадъци с код 20 03 01. Ще се съхраняват в контейнер.

По време на експлоатацията – в Ръководството за определяне броя и вида на необходимите съдове и техника за събиране и транспортиране на отпадъци, МОСВ, 2004 г., е посочено, че средногодишната норма на натрупване на отпадъци на 1 бр. легло в почивна база е 80 кг при обемно тегло 200 кг/м³.

При максимален капацитет до 360 броя обитатели количеството на отпадъците по време на експлоатацията ще бъде следното:

360 бр.л. × 80 кг/л. = 28 800 кг/год. = 28,8 т/год. = 144 м³/годишно

Тези отпадъци ще се събират в найлонови чували и ще се съхраняват в предвидено за тази цел помещение или навес. Ще се извозват периодично за депониране на сметището в м. Теклен дол.

Битовите отпадъци ще бъдат следните:

• 
  Хартия и картон Код 20 01 01
  
• 
  Стъкло Код 20 01 02
  
• 
  Биоразградими отпадъци от кухни, заведения
  

• 
  Облекла Код 20 01 10
  
• 
  Текстилни материали Код 20 01 11
  
• 
  Хранителни масла и мазнини Код 20 01 25
  
• 
  Бои, мастила, лепила Код 20 01 28
  
• 
  Излязло от употреба електрическо и електронно
  

• 
  Перилни и почистващи препарати Код 20 01 30
  
• 
  Дървесни материали и отпадъци Код 20 01 38
  
• 
  Пластмаси Код 20 01 39
  
• 
  Метали Код 20 01 40
  
• 
  Биоразградими отпадъци от паркове и градини Код 20 02 01
  
• 
  Смесени битови отпадъци Код 20 03 01.
  

Ще се образуват по време на строителството и експлоатацията и ще бъдат:

• 
  Хартиени и картонени опаковки 15 01 01
  
• 
  Пластмасови опаковки 15 01 02
  
• 
  Опаковки от дървесни материали 15 01 03
  
• 
  Метални опаковки 15 01 04
  
• 
  Смесени опаковки 15 01 06
  
• 
  Стъклени опаковки 15 01 07
  
• 
  Текстилни опаковки 15 01 09
  

По експертна оценка очакваните количества опасни отпадъци при строителството и експлоатацията на обекта ще бъдат незначителни. Ще се съхраняват на безопасно място в затворени съдове и ще се предават на фирми, имащи разрешение за тази дейност.

За третиране на биоразградимите отпадъци (дървесни клони, треви и листа), които ще се генерират по време на строителството и експлоатацията, ще се изградят на площадката необходимите компостери.

3.4. Опасни и вредни вещества
Според Закона за защита от вредното въздействие на химичните вещества, препарати и продукти (ДВ бр. 10 от 2000 г., изм. бр. 91 от 2002 г., изм. и доп. бр. 86 и бр. 114 от 2003 г., бр. 100 и 101 от 2005 г., изм. бр. 30 и 34 от 2006 г.) и ПМС № 316 с Наредба за реда и начина за класифициране, опаковане и етикетиране на съществуващи и нови химични вещества, препарати и продукти (ДВ бр. 5 от 2003 г., изм.и доп. бр. 66 от 2004 г., бр. 50 и 57 от 2005 г., бр. 20 от 2007 г.), химичните вещества и препарати се класифицират като опасни, ако е доказано, че притежават поне едно от изброените в таблица 1 свойства.

Таблица 1

1. Експлозивни	9.Корозивни
2.Оксидиращи	10.Дразнещи
3.Изключително запалими	11.Сенсибилизиращи
4.Силно запалими	12.Канцерогенни
5.Запалими	13.Токсични за репродукция
6.Силно токсични	14.Мутагенни
7.Токсични	15.Опасни за околната среда
8.Вредни

Отдалечени ефекти върху организма имат веществата и препаратите, които предизвикват увреждания след известен период на въздействие: алергични дихателни или кожни заболявания,допълнителни злокачествени образувания сред населението, невъзможност за забременяване, спонтанни аборти, преждевременни раждания, раждане на деца с увреждания, нарушение на биологичното разнообразие, неблагоприятни ефекти върху водните системи, горите, почвите и увреждане на екологичното равновесие.

В близост до осъществяването на инвестиционното намерение няма предприятия, които са източници на рискови замърсявания на околната среда: мини и рудодобив, металургични, галванични, металообработващи и нефтопреработващи предприятия, обекти на химическата промишленост, военни поделения, складове за препарати за растителна защита, складове за нефтопродукти.

В района не е имало проблеми, свързани с устойчиви органични замърсители. Не е имало значими аварии с течове, разливи, експлозии и пожари, свързани с въздействия на опасни вещества в населените места, земите около тях и териториите използувани за отдих и рекреация.

Източниците на опасни вещества, тяхната характеристика и определянето на възможните рискове за здравето на работещите, прокарването на пътища и пешеходни алеи, са свързани с допълнително, краткотрайно въздействие на някои опасни вещества. Това се дължи на използването на изкопни и строителни машини предимно на дизелово гориво, увеличено замърсяване с отпадъчни нефтени смазочни масла, строителен прах, цимент, генериране на строителни отпадъци, съдържащи материали за хидроизолация, асфалт и въглеводородни смоли, полимерни лепила, бои, лакове, специални настилки. От изключително важно значение е да не се използват азбестови материали.

В таблица 2 са изброени допълнителните опасни вещества и продукти, които могат да представляват риск предимно за здравето на работещите и отчасти за персонала.

Очаква се, че няма да има бетонови възли за предварително смесване на инертни материали. Това ще намали значително замърсяването с цимент и инертни материали. Не трябва да се използват азбестоциментови строителни и изолационни материали. Очакваното увеличение на изброените опасни вещества и препарати изисква особено внимание за закупуване, доставяне и употреба само на такива, които не са класифицирани като канцерогенни, мутагени и токсични за репродукцията от Категории 1 и 2. Ограниченията и забраните за пускане на пазара на рискови химични вещества с отдалечени ефекти са изброени в Наредба за опасните химични вещества, препарати и продукти,подлежащи на забрана или ограничения при търговия или употреба, приета с ПМС № 130 от 2002 г. (обн. ДВ бр. 69 от 2002 г., изм. и доп. бр. 62 от 2004 г., изм. и доп. бр. 97 от 2005 г., бр. 5 от 2007 г.).

При строителството на Къщите за отдих, не се допуска използването на строителни материали и изолации с азбест (Наредба № 5 за предотвратяване и намаляване на замърсяването на околната среда с азбест – ДВ бр. 39 от 2003 г.), който се класифицира като канцероген категория 1 – с доказан риск от допълнително развитие на злокачествени новообразувания в белите дробове и плеврата.

За поддържане на зелените площи да се използуват само пестициди, които са разрешени за масова употреба- ПМС № 259 с Наредба за разрешаване на продукти за растителна защита (ДВ бр. 93 от 2002 г., изм. бр. 114 от 2003 г., изм. бр. 116 от 2004 г.) при точно спазване на инструкциите за тяхното прилагане. Тъй като биоцидите са доказани дразнители, алергени и опасни за околната среда, важно е да се използват само разрешените за масова или за професионална употреба дезинфектанти и инсектициди според изискванията на ПМС № 323 с Наредба за условията и реда за пускане на пазара на биоциди (ДВ бр. 110 от 2004 г.) и Наредба 3 за условията и реда за извършване на дезинфекции, дезинсекции и дератизации (ДВ бр. 12 от 2005 г.).

Контролът върху пускането на пазара и дейностите, свързани с приложението на химичните вещества и препарати, се извършва от РИОСВ. Що се отнася до съхранението, разпространението в търговската мрежа, масовата и професионална употреба на химичните вещества и препарати, с оглед опазване здравето на населението, те се контролират от РЗИ. В последно време с внедряването на Закона за защита на потребителите (ДВ бр. 99 / 2005 г., изм. и доп. бр. 30, 51, 53, 59, 105, 108 / 2006 г.) и на Наредбата за условията и реда за предоставяне на информация за стоки и услуги, които представляват риск за потребителите, и за реда за осъществяване на сътрудничество между производителите, дистрибуторите и лицата, предоставящи услуги, и контролните органи (ДВ бр. 37 / 2006 г.) са поставени строги изисквания към качеството на използваните препарати и продукти, техните опаковки, етикети, предназначение, начин на употреба и предпазни мерки с оглед осигуряване безопасността на населението. Ефективният контрол на компетентните органи допринася за значително намаление на рисковете от стоките пуснати на пазара от недобросъвестни или безотговорни фирми.

3.5. Геоложка среда

Площадката на инвестиционното предложение се намира в Източно Родопския блок, който е част от Рило-Родопската област, попадаща в обширния Македоно-Тракийски масив. Характеризира се с разнообразен и типично планински релеф, прорязан от много дерета и реки.

С докамбрийските тектонски етапи са свързани деформациите и развитието на метаморфните скални комплекси. По своята сложност и многообразие деформациите се разделят на два етапа. Единият е свързан с изграждането на скалите от Прародопската надгрупа, а вторият с еволюцията на скалите и строежа на Родопската надгрупа.

Разломните движения са продължили и след палеогенската седиментация, когато са се образували диоритови грабени покрити от последвалото изливане на риолитовата лава.

Родопите се характеризират със сложен тектонски строеж. Структурите, свързани с Прародопската надгрупа показват, че скалите са били подложени на неколкократна тектонска преработка.

Структурите от втория етап са свързани с Родопската надгрупа. Това са известните почти изток-западни антиклинали и синклинали.

От изток-западните структури в района се срещат силно разкъсани от по-млади разломи фрагменти от Среднородопската антиклинала, ядката на която е изградена от скалите на Арденската група, а крилата – от Рупчовската група. Продължението на структурата на изток между селата Момчиловци и Давидково се характеризира с преориентиране на скалите от Арденската група и с най-дълбоко разкриващи се в ядката скали от Върлидолската свита в околностите на с. Виево.

Южнородопската синклинала, върху която е наложено Смолянското структурно понижение, се представя от отделни фрагменти, показващи се изпод палеогенските седименти и вулканити, силно разкъсани и усложнени от младите разломи. Синклиналата е изпълнена от долните и средните нива на Добростанската свита. В западна посока синклиналата продължава под палеогена и отново се разкрива в района на Мурсалишкия рид. На изток тя е деформирана и редуцирана от западната периферия на Маданско-Давидковското подуване.

Южнородопската антиклинала представлява сложно разкъсана структура от Смолянските гранити и по-младите от тях разломи, на чийто фон са запазени структурите от втори порядък – Рудоземската антиклинала, Смилянската синклинала и Бориковската периклинала. Антиклиналата е изградена от скалите на Рупчоската група, като на запад продължава в Гърция, а на изток е деформирана от напречното Маданско-Давидковско подуване.

Освен изброените едри структури се срещат и значителен брой по-малки от втори и трети порядък със същата ориентация.

В допалеогенското развитие на кристалинния фундамент важна роля са играли движенията по големите разломни зони с почти изток-западна посока. Разломите от тази система са групирани в две разломни зони: Широколъшка и Смилянска.

Широколъшката разломна зона е широка няколко километра. В нея главен разлом е Широколъшкият, който пресича почти целия Родопски масив. По тази разломна зона са станали значителни размествания в кристалинния фундамент до палеогена. Движенията по зоната до и след палеогена са довели до образуване на блокови възседи и навличания, които се срещат южно от с. Широка лъка и с. Момчиловци, където върху палеогена са навлечени скалите от Чепеларската свита.

По тази разломна зона на изток от с. Момчиловци са наредени дайки и некове от фелзитови риолити, които са последвани от хидротермална дейност в района на с. Баните.

В района на община Смолян, в която попада инвестиционното предложение, се срещат следните основни литостратиграфски единици:

• 
  Прародопска надгрупа (докамбрий) – изградена от високометаморфни скали – разнообразни гнайси, амиболити и мигматити.
  
• 
  Родопска надгрупа (докамбрий) – състои се от регионалнометаморфни скали – разнообразни гнайсошисти, шисти, мрамори, амфиболити и др.
  
• 
  Фанерозойски гранитоиди (горнопредни) – представени от интрузивни тела и жили от средно до дребнозърнести биотитови гранити, пегматоидни и дребнозърнести до аплитоидни гранити, преминаващи в някои жилни тела към граносиенити и гранодиорити.
  
• 
  Палеоген (Pg) – представен от седиментни, вулканогенно-седиментни и вулкански скали.
  

• 
  Палеогенски вулканити – представени са фелзитови риолити, фенолатити, феноандезити и порфирокластични риолити и риодацити.
  

Основни скални разновидности във вулканските масиви са риолитите и риодацитите.

Свлачищни процеси и явления в територията на инвестиционното предложение и в близост до него не се наблюдават.

Основните литостратиграфски единици, съгласно направените огледи на територията и геоложката карта на района, имащи значение за инженерно-геоложката среда са следните:

• 
  mdPєC – Докамбрий, Маданска свита, представена от биотитови и двуслюдени гранитогнайси и гранитизирани гнайси. Имат най-голямо площоразпространение в района на обекта, както и в землищата на селата: Катраница, Петково, Малка Арда, Селище, Требище, Ряка и др.
  
• 
  1Рg₂³ – Палеоген, Брекчоконгломератно-аргилито-пясъчна задруга, представена от брекчоконгломерати, конгломерати, пясъчници и аргилити. Разпространени са в района на с. Момчиловци, с. Соколовци, Бостина и част от кв. Устово.
  
• 
  doPєF – Докамбрий, Добростанска свита, представена от мрамори. Разпространени са в западната част на кв. Устово и Трандевица.
  
• 
  vdPєС – Докамбрий, Върлидолска свита, представена от гранитизирани биотитови гнайси и амфиболити. Разпространени са в района на с. Славейно.
  
• 
  tcPєD – Докамбрий, Чепеларска свита, представена от дребнозърнести биотитови гнайси, шисти, гнайсови шисти, калкошисти и лептинити. Разпространени са южно от селата Момчиловци и Търън.
  
• 
  2Рg₁³ – Палеоген, Конгломерато-пясъчникова задруга, представена от конгломерати и пясъчници. Разпространени са в кв. Райково и кв. Смолян.
  
• 
  bogPєD – Докамбрий, Богутевска свита, представена от мигматизирани биотитови гнайси с прослойки от биотитови гнайсошисти и лептотитоподобни гнайси. Разпространени са в района на селата Подвис и Ровино.
  

Годни за фундиране са делувиалните отложения и коренните скали.

По предварителна оценка и оглед на место, геотехническите показатели на земната основа са подходящи за реализиране на предвиденото строителство. Необходимо е да се направи геоложко проучване на площадката и да се изготви геоложки доклад.

Съгласно картата за сеизмичното райониране на Република България площадката попада в район със степен на сеизмичност VІІ^-ма по скалата на Медведев-Шпонхойер-Карник (МШК-64) с коефициент на сеизмичност К_с = 0.10.

По своята физическа същност звукът представлява механични трептения в еластична среда. Величините, характеризиращи звука, са звуковото налягане, звуковата мощност, скоростта на звука, дължината на звуковата вълна в съответната среда на разпространение.

Звуковото налягане е разликата между моментната стойност на налягането P₁ в средата, където звуковата вълна се разпространява, и налягането P₀ в същата среда в случай, че в нея не се разпространява звукова вълна. Единицата мярка за измерване на звуковото налягане е Pa (Паскал), като 1 Pa = 1 N/m2 = 10 bar.

Най-ниското звуково налягане, на което човешкото ухо реагира, е 20 Pa, докато прагът на болковото усещане е при 20 Pa.

Логаритмичната скала за определяне на звуковото налягане се дефинира като:

L_p = 10 lg (p/p₀)2 = 20 lg P/P₀, dB.

Тук P е звуковото налягане в момента на измерването, а P₀ – референтното звуково налягане, равно на 20 Pa.

Звуковата мощност е звуковата енергия, която за единица време преминава през единица площ. Нивото на звуковата мощност се дефинира по следния начин:

L_p = 10 lg p/p₀, dB,

където p е звуковата мощност в момента, а p₀ – референтна стойност, равна на 10-12 W.

Шумът е звук, който е дразнещ за ухото на човека и създава неблагоприятни ефекти при въздействието му. Шумът е един от основните неблагоприятни фактори, водещи до акустичен дискомфорт в околната среда. Вредното въздействие зависи от вида му и пораждащите го условия. Произходът на шума се определя от видовете дейности, при които той е генериран. При характеризиране на шума в околната среда се различават основно промишлен (производствен) шум, транспортен, вътреквартален, вътреградски, вътрежилищен (битов) шум, шум от строителни работи. Шумът представлява комплекс от трептения, различни по честота, сила, периодичност и др. Обикновено класификацията на шума се прави по произход – производствен, транспортен, комунално-битов; по вид на трептенията – непрекъснат, импулсен, смесен; по честотна характеристика – нискочестотен, средно или високочестотен.

В зависимост от характера на шума той бива постоянен и променлив (прекъснат, интермитентен, периодично повтарящ се).

Различно е въздействието на шума в зависимост от характера, честотния обхват, интензитета, продължителността на експозицията.

Оценката на постоянния шум се извършва в единици dB(A), което определя оценяване на шумовото налягане, интегрирано в крива (А), приета като най-подходяща за подобни оценки. Променливият шум, по-специално интермитентният, прекъснат, импулсен шум, се оценява чрез еквивалентното ниво на шума, чрез оценка на реалното време на експозиция на фактора върху човека.